№ 717
гр. Русе, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20234520201239 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. Ф. М., депозирана против наказателно
постановление № 23-1882-000190/02.06.2023г., издадено от Началник Сектор
в Първо РУ при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя, на основание чл.
183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер
на 50 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е неправилно, неточно и противоречащо на материалния закон. В подкрепа на
тези твърдения се релевират доводи, че жалбоподателят е паркирал извън Т-
образното кръстовище, точно пред пешеходната пътека по ул. „Николаевска“,
както и че описанието на нарушението в АУАН и НП не позволява да се
направи еднозначен извод, за това, къде точно е паркирал жалбоподателят
автомобила си, а изложеното в наказателното постановление представлява
дописване на констатациите от съставения АУАН, като в същия като място на
нарушението е посочено единствено кръстовище на ул. „Иван Вазов“ и ул.
„Николаевска“ без други уточнения, като не е посочена посоката на
паркиране, къде точно е паркиран автомобила и липсват доказателства за
направените констатации. Инвокират се доводи за противоречия между
уведомлението, АУАН и НП досежно описанието на нарушението и не е ясно,
1
какво АНО разбира под „паркира в зоната на кръстовище“, както е описано в
НП и дали това е самото кръстовище, дали е забравената 5 метрова зона преди
кръстовище или и двете. Развиват се съображения, че жалбоподателят не е
паркирал в зоната на кръстовище, а се е намирал непосредствено преди
пешеходна пътека, тип М 8.2, съгласно Раздел ІІ, чл. 64, т. 3, б. „б“ ППЗДвП.
Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено оспореното
наказателно постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и поддържа
жалбата си. В хода по същество релевира доводи, че от заключението на
вещото лице безспорно се установява, че автомобилът управляван от него е
бил паркиран на 4,4 метра извън кръстовището.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител заема становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от страните фактически и
правни доводи, прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
и писмените доказателствени средства, и извърши служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, съгласно изискванията на чл. 314
НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя
е започнало със съставянето на АУАН бл. № 095204/12.05.2023г. за това, че
на 10.05.2023г., около 14,15 часа, в град Русе, кръстовище ул. „Иван Вазов“ и
ул. „Николаевска“ като водач на лек автомобил Пежо 308, с рег. № *****,
негова собственост, паркира в зоната на кръстовище, което е субсумирано от
2
актосъставителя като нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
АУАН е подписан от жалбоподателя, с отразяване, че е запознат с
него и не е съгласен със същия, поради и което че ще го обжалва.
Депозирано е възражение по реда на чл. 44, ал. 1 ЗАНН срещу
АУАН, в което е изложил съображения за противоречия между
уведомлението и АУАН, както и че в ЗДвП няма термини „захода за
кръстовище“ или „района на кръстовище“. Изложени са твърдения, касаещи
противоречие между уведомлението и акта, досежно описанието на
нарушението, тъй като нарушение има когато паркирането е на кръстовище
или на 5 метра преди него, а не в захода или района и наказаното лице не е
могъл да разбере, какво АНО разбира под „зона на паркиране в кръстовище и
нарушителят не е разбрал, какво нарушение се твърди, че е извършил.
Оспорват се изложените фактически констатации, че жалбоподателят е
паркирал в кръстовище.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и оспореното
наказателното постановление с фактическо описание и правна квалификация
на деянието, идентични с тези съдържащи се в АУАН, като на жалбоподателя,
на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП.
В хода на въззивното производство са ангажирани гласни
доказателства, приобщени посредством показанията на актосъставителя П. П.
А. и е назначена и изготвена съдебно автотехническа експертиза, чието
заключение е прието и не е оспорено от страните, съгласно което задната част
на лекия автомобил Пежо 308 с рег. № ***** е била паркирана на до около
2,5 метра от уширението на ул. „Николаевска“ и на около 4,4 метра от
мисленото продължение на десния край на улицата, водеща от площад „Княз
Александър Батенберг“ към Старата поща.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в приобщената по делото доказателствена съвкупност, изведена чрез
анализ на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства и писмените доказателствени средства, които да налагат,
съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, приложима на основание чл. 84
ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви, кои доказателства кредитира и кои
отхвърля. Всички приобщени в хода на производството доказателства се
намират в корелативно единство и напълно подкрепят приетите за
3
осъществили се от страна на административнонаказващия орган факти от
обективната действителност.
Въз основа на събраните в хода на производството гласни и писмени
доказателства, и извършената им оценка, съдът намира, че следва да бъдат
изведени следните правни изводи.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение датата, часът и
мястото на нарушението. Самото нарушение е описано подробно, както в
акта, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление и в
същите са намерили отражение всички обективни признаци на състава на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така
също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите,
установени от административнонаказващия орган и санкционната норма, въз
основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на
наказаното лице. Не е налице противоречие между приетите за установени
факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба,
въз основа на която е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съдът намира за неоснователни твърденията в жалбата, поддържани
в хода по същество, касаещи допуснати съществени процесуални нарушения
в хода на протеклото административнонаказателно производство, които да
имат за своя последица отмяна на наказателното постановление на
процесуално основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал. 3 НПК, приложима на
основание чл. 335, ал. 2, вр. чл. 84 ЗАНН, нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на страните.
В настоящия случай, при съставянето на АУАН и издаването на НП
не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило
правата на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност, за да може пълноценно да реализира на
правото си на защита, както по фактите, така и по правото и не са били
4
ограничени по никакъв начин, процесуалните права на санкционираното
лице, за да бъде прието, че наказателното постановление е издадено при
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
В конкретния случай административнонаказателното производство е
образувано въз основа на АУАН, като именно неговото съставяне поставя
началото на същото, съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 ЗАНН и не може
да се приеме, че неправилното описание на нарушението в уведомлението за
съставен фиш, съставлява съществено процесуално нарушение, което е
опорочило последващото образувано административнонаказателното
производство със съставянето на АУАН.
Неоснователни и без опора в закона са твърденията на
жалбоподателя, че по начина, по който е описано нарушението в АУАН и НП,
а именно, че е паркирал в зоната на кръстовището образувано от ул. „Иван
Вазов“ и ул. „Николаевска“ и по този начин е осъществил състава на
нарушението по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП, като спира за престой и паркиране на
по-малко от 5 метра от кръстовище или на него е нарушено правото на
защита на жалбоподателя да разбере, за какво конкретно нарушение е
ангажирана неговата отговорност.
Макар и лаконично, нарушението по начина описано в АУАН и НП,
според настоящия съдебен състав позволява на наказаното лице да разбере, в
извършването на какво административно нарушение е привлечен към
отговорност, предвид това, че в обстоятелствената част на наказателното
постановление са изложени всички факти от правната норма, съдържащи се в
състава на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят и по този
начин същият е бил запознат, както с приетите за осъществили се факти, така
и с правната им квалификация и не е нарушено правото му на защита, както
по фактите, така и по правото.
Достатъчно ясно е индивидуализирано мястото, където е бил
паркиран управлявания от жалбоподателя лек автомобил.
Противно на твърденията в жалбата в наказателното постановление
са посочени доказателствата, които потвърждават нарушението, както
изисква разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Във връзка с твърденията в жалбата за „дописване“ на наказателното
постановление, следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл. 53,
ал. 2 ЗАНН наказващия орган има право да издаде наказателно постановление
5
дори и да е допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по
безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина.
Санкционната разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП предвижда
санкция именно за водач, който неправилно престоява или паркира в зоната
на пешеходна пътека, спирка за обществен превоз на пътници или
кръстовище.
Приетата за нарушена разпоредба на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП от своя
страна забранява, спирането за престой и паркиране на по-малко от 5 метра от
кръстовище или на него.
Тълкуването на посочените разпоредби една с друга обосновава
извод, че употребения в разпоредбата на чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП израз „зоната
на кръстовище“, съдържа в себе си, както престой и паркиране на по-малко от
5 метра от кръстовище, така и на него и е без значение посоката на движение
на паркираното МПС, като в случая от доказателствата по делото безспорно
се установява, че жалбоподателят е паркирал управлявания от него лек
автомобил на 4,4 метра от кръстовището, образувано от ул. „Иван Вазов“ и
ул. „Николаевска“ и по този начин е осъществил състава на нарушението, за
което е ангажирана неговата отговорност. Именно по тези фактически
твърдения се е защитавал и жалбоподателят и не може да се приеме, че
същият не е разбрал, за какво нарушение е санкциониран, за да бъде
обоснован извод, че му е нарушено правото на защита.
Неправилно и без опора в закона е застъпеното в жалбата разбиране,
че забраната касае единствено 5 метрова зона преди кръстовище. Съгласно
буквалното тълкуване на нормата на чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП забранено е
спирането на по-малко от 5 метра от кръстовище, което включва, както преди,
така и след същото, за разлика от нормата на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП, където е
налице забрана за спиране на пешеходни или велосипедни пътеки и на
разстояние, по-малко от 5 метра преди тях, каквото нарушение е извършено
от жалбоподателя, тъй като същият, както сам посочва и се установява и
доказва от доказателствата по делото е паркирал непосредствено преди
пешеходна пътека, но за това нарушение не е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Въз основа на правилно установените факти, касаещи установеното
нарушение, правилно е издирена и приложена, съответстващата на това
6
нарушение санкционна разпоредба на чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, в която
санкционна разпоредба размерът на санкцията е в абсолютен размер, а
именно „Глоба“ в размер на 50 лева, какъвто именно размер на
административното наказание е наложен на жалбоподателя.
По изложените мотиви съдът намира за неоснователни и без опора в
доказателствата по делото доводите на жалбоподателя за неправилно
приложение на материалния закон.
Нормата на чл. 28 ЗАНН е неприложима, с оглед разпоредбата на чл.
189з ЗДвП, доколкото се касае за нарушение по ЗДвП и доколкото се касае за
забрана, възведена в закон, не е необходимо да се излагат мотиви във връзка с
наличието или липсата на конкретните обстоятелства, обуславящи нейното
приложение.
По гореизложените мотиви и при липса на основания за отмяна или
изменение на електронния фиш, същият следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на делото, и на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
приложим на основание чл. 84 ЗАНН в тежест на жалбоподателя следва да
бъдат възложени и извършените в хода на производството по обжалване не
наказателното постановление разноски в размер на 525 лева във връзка с
назначената и изготвена съдебно техническа експертиза.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр.
чл.63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН в полза на наказващия орган следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева, съгласно
чл.63д, ал. 5 ЗАНН и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9, вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-1882-
000190/02.06.2023г., издадено от Началник Сектор Първо РУ при ОДМВР -
Русе, с което на М. Ф. М., ЕГН: **********, с адрес *****, на основание чл.
183, ал. 4, т. 8 ЗДвП е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в
размер на 50 (петдесет) лева, за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП като
правилно и законосъобразно.
7
ОСЪЖДА, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, приложим на основание
чл. 84 ЗАНН М. Ф. М., ЕГН: **********, с адрес ***** ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Висш съдебен съвет на Република България, по сметка на Районен
съд - Русе, сумата в размер на 525,00 лева (петстотин двадесет и пет лева),
представляваща разноски по делото за изготвената съдебно автотехническа
експертиза, а така също и държавна такса в размер на 5 (пет) лева, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. Ф. М., ЕГН: **********, с адрес ***** ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – РУСЕ СУМАТА в размер 150 (сто и петдесет)
лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8