№ 2256
гр. Пловдив, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:И. Г. Калибацев
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от И. Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20225330205109 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 641548-F638760/ 15.06.2022 г,
издадено от Директор на дирекция “Контрол” в ТД на НАП Пловдив, с което
на Х. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул. ******, на основание чл.180,
ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1280.83 /хиляда
двеста и осемдесет лева и 83 ст./ за нарушение по чл.180, ал.2, вр. вр. чл.102,
ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.113, ал.1 и ал.2 от ЗДДС.
Жалбоподателят Х., по съображения, изложени в жалбата и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител адв. И. Й., моли съда да отмени
процесното наказателно постановление като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – ТД на НАП-гр.Пловдив, чрез процесуалния си
представител – юрк.С. А. пледира наказателното постановление да бъде
потвърдено от съда като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена в предвидения от закона четиринадесетдневен срок,
предвид което е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
В хода на възложената със ЗВР № Р-16001621005743-020-001 от
13.10.2021г., ревизия било установило, че на Х. Ж. Х. е извършена проверка
за установяване факти и обстоятелства от значение за регистрация по ЗДДС
от органите по приходите към ТД на НАП Пловдив. Проверката приключила
с Протокол №°**********/17.09.2021г.
В хода на същата за периода от м.10.2018г. до м.08.2021г., съгласно
изготвена справка от органите по приходите било установено, че задълженото
лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от ЗДДС в
размер над 50000 лв. (54983,87лв.) към 30.04.2019г. Облагаемият оборот бил
формиран от дейността отдаване под наем на недвижими имоти, собственост
на Х. Ж. Х.. Установено било, че целият проверяван период и до 31.08.2021 г.
Х. Ж. Х. поддържала оборот над 50 000 лв., включително и към датата на
извършената проверка - 17.09.2021г. Предвид това бил изготвен акт за
регистрация по ЗДДС от 17.09.2021г., връчен на задълженото лице на
29.09.2021 г. Актът за регистрация бил обжалван и потвърден с решение №
622/02.12.2021г. на Дирекция ОДОП гр. Пловдив.
С уведомително писмо лицето било уведомено, че първият данъчен период
по ЗДДС изтича на 30.09.2021г. За периода от датата, от която ЗЛ е следвало
да начислява ДДС до датата, предхождаща датата на регистрация по ЗДДС,
следва да се начисли ДДС за извършените облагаеми доставки на основание
разпоредбите на чл.102, ал.3 от ЗДДС: „За определяне на данъчните
задължения на лицето в случаите, когато е било длъжно, но не е подало
заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за
извършените от него облагаеми доставки и облагаеми вътреобщностни
придобИ.ия и за получените облагаеми доставки на услуги, за които данъкът е
изискуем от получателя за периода от изтичането на срока, в който е следвало
да бъде издаден актът за регистрация, ако лицето е подало заявлението за
регистрация в срок, до датата, на която е регистрирано от органа по
приходите или до датата, на която са отпаднали основанията за регистрация. “
В конкретния случай се установяват извършени плащания по договори за
наем:
- Договор от 05.10.2016г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и „Феде
Ин Мария 2010" ЕООД, ЕИК *********, като Наемател. Наемодателят
2
предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване недвижим имот в
с.Я., ул. ***** Имотът ще се ползва за дом за стари хора. Договорен е за
месечен наем в размер на 4500,00лв. С Анекс от 05.01.2021г. е договорен
месечен наем в размер на 3500,00лв.;
- Договор от 01.09.2018г. сключен между Х. Ж. Х., като Наемодател и „Дом за
стари хора Свети Димитър 2017 ЕООД, ЕИК *********, като Наемател.
Наемодателят предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване
недвижим имот в с.К.. Имотът ще се ползва за дом за стари хора. Договорен е
месечен наем в размер на 3500,00лв.
През м.05.2020г. плащанията от наемателите по горните два договора са
извършени по банков път по сметките на Х. Ж. Х. в Банка ******* – 4500 лв.
на 26.05.2020 г. и по сметка на ******. на 14.05.2020г.
Прието било, че ако лицето е било регистрирано по ЗДДС, същото е
следвало да начисли ДДС в общ размер на 1280,83. за извършените от него
облагаеми доставки за периода от 01.05.2020г. до 31.05.2020г., като на
основание чл.112, ал.1 от ППЗДДС издаде данъчен документ - фактура за
получените наемни плащания и да отрази този документ в дневника за
продажби и справката-декларация за месец 05.2020г., на основание чл. 125 от
ЗДДС. Справката-декларация и дневника за продажби е следвало да се
подадат в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ
съответния данъчен период, а именно: до 15.06.2020г. вкл. / тъй като
14.06.2022г. е почивен ден. Установено било, че това не е сторено. Предвид
горното е прието, че нарушението е извършено на 16.06.2020 г. в гр. Пловдив.
Същото е установено на 17.09.2021г. в гр. Пловдив – датата на протокол за
извършена проверка от органите на Сектор „Регистрация“.
Прието е, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл.180,
ал.2, вр. вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.113, ал.1 и ал.2 от
ЗДДС.
За така направените от контролните органи констатации, срещу Х. Ж. Х.
бил съставен АУАН № F638760/ 17.12.2021г.
Въз основа на съставения АУАН, било издадено и атакуваното НП, с което
на Х., на основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от ЗДДС е наложено
административно наказание глоба в размер на 1280.83 за нарушение по
чл.180, ал.2, вр. вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.113, ал.1 и
ал.2 от ЗДДС. В хода на съдебното производство беше разпитана
3
актосъставителят свид. В. Д., която потвърждава авторството на АУАН и
направените в него констатации. От показанията на свид. Д. се установява, че
жалбоподателят не е начислявала ДДС върху размера на получените от нея
наеми за отдаване под наем на недвижимо имущество. Лицето не е начислило
данък, поради факта, че не се е регистрирало по ДДС в законоустановения
срок. Обяснява за реда на съставяне на АУАН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като достоверни, логични,
последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
След запознаване с приложените по дело АУАН и НП, Съдът намира, че
съставеният АУАН и обжалваното НП са издадени от компетентни органи,
притежаващи нужните правомощия за тези действия, съгласно така
представената Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на изпълнителния
директор на Национална агенция по приходите. Спазени са и сроковете по
чл. 34 от ЗАНН, като 3-месечният срок за съставяне на АУАН тече от открИ.е
на нарушителя, който в случая започва с протокол №
**********/17.09.2021г., когато е установено нарушението и е имало
достатъчно данни за него и извършителя му. В тази връзка, правилно, в
съдебно заседание се обосновава юрк. А., когато бъдат представени
документи, е необходима човешка намеса да ги разгледа, някакво
технологично време, за да се видят, дали са всички документи, дали са
събрани, да се установи цялата фактическа обстановка, поради което не може
да се приеме, че с подаването на годишна данъчна декларация НАП знае за
извършеното вече нарушение. По отношение на възражението, че актът е
съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН, тъй като поканата била връчена
по електронен път, съдът го намира за неоснователно. Жалбоподателят не е
бил лишен от правото да организира защитата си – получено е потвърждение
за активиране на електронна пратка от електронния адрес, т.е. Х. е била
наясно с намеренията за съставянето срещу нея на АУАН, могла е да се яви,
но по лична преценка не го е направила, упражнила е правата си чрез писмени
възражения срещу акта и впоследствие с подаването на жалба на съвсем
други основания. Прави впечатление, че в нито един момент нито в срока по
чл.44 от ЗАНН, нито с жалбата е направено възражение,че имейл пощата е
сменена или че поканата не е получена своевременно или получена от друг.
4
Стореното такова е едва от процесуалния й представител в последното
съдебно заседание, което е индиция за търсене отмяна на НП на формално
основание. Отделно от това от значение в случая е, че нарушителят е
физическо лице, т.е. разполага с лична имейл поща, именно същата известна
на НАП. В този смисъл не е юридическо образувание и боравенето с един
такъв имейл адрес, да е свързано с повече лица и да има неяснота кое е
лицето, отворило изпратеният имейл по системата от НАП.
Съдът не споделя и другите възражения на Х. за привидност на
извършените от нея сделки, с оглед влошените семейни отношения, при
положение, че тази привидност не е установена с влязъл в сила акт на
гражданския съд по реда на чл. 26, ал.2 ЗЗД. Отделно твърденията, че
действията по управление са част от имуществото на жалбоподателя се
извършвало всъщност от името и за сметка на малолетните й деца, при
положение че процесните имоти реално са част от патримониума на
жалбоподателката и доходите от отдаване под наем на тези имоти реално са
постъпвали в същия този патримониум са изцяло ирелевантни към предмета
на доказване. До доказване на привидността и действителните фактически
отношения между страните с влязъл в сила акт на гражданския съд, цялото
недвижимо имущество, което е на името на жалбоподателката и е вписано по
този начин в имотния регистър се счита за нейно за данъчни цели,
респективно доходите, придобИ.и от отдаване под наем на тези имоти се
отчита при формиране на облагаемия й оборот.
При преценка на цялата доказателствена съвкупност, съдът намира за
безспорно установено извършеното от страна на Х. Х. нарушение под така
подведената правна квалификация. Същата, като данъчнозадължено лице по
ЗДДС, не е начислило ДДС в размер на 1280.83 лева по облагаеми доставки
на обща стойност 7685 лева, извършени за периода 01.05.2020г. –
31.05.2020г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е
подало заявление за регистрация в 14-дневен срок, следващ съответния
данъчен период, а именно до 15.06.2020г.,вкл., въпреки че е било длъжно.
Правилно е прието,че нарушението е извършено на 16.06.2020г., доколкото
14.06.2020г. е почивен ден /неделя/. Общата стойност на облагаемите
доставки в размер на 7685 лева за процесния данъчен период са правилно
сумирани, въз основа на два договора за наем, от които жалбоподателя Х., в
качеството на наемодател, е получила съответно 4500 лв, от единия и 3185
5
лева от другия по свои сметки в Банка ДСК АД и Уникредит Булбанк АД.
Общият размер на неначисления ДДС е определен въз основа формулата в
чл.53, ал.2 от ППЗДДС. Съгласно чл.25, ал.4 от ЗДДС, при доставка с
периодично или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по
чл.6, ал. 2 от закона, всеки период , за който е уговорено плащане, се смята за
отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която
плащането е станало дължимо.
Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е
установено на територията на страната, с облагаем оборот 50000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди
текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период,
през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по
ЗДДС. Безспорно Х. е реализирала оборот над 50 000 лева към 30.04.2019г.
Писмените доказателства по делото също сочат, че собственик на имотите, от
които черпи права и дивиденти,е жалбоподателят Х..
Ето защо, съдът намира, че основателно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на Х. и за така установеното
нарушение, правилно е приложена санкционната норма на чл.180, ал.2, вр.
чл.180, ал.1 от ЗДДС, чийто размер на глобата е фиксиран – определеното
неначислено ДДС в размер на 1280.83 лв., формиран на основание чл.53 , ал.2
от ППЗДДС.
Настоящият случай според съда не е маловажен по смисъла на чл.28 от
ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен обществена опасност от
типичната такава за нарушения от същия вид. Напротив, служебно известно е
за множество констатирани нарушения от един вид, извършени от
жалбоподателя, което е индикация, че сегашният казус не е изолирана
проява.
Предвид горното, съдът счита, че процесното НП, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските:
В съдебно заседание, въззиваемата страна чрез юрк. А. прави искане за
присъждане на направените разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение. Съобразно изхода на спора, на основание чл. 63д, ал.4, вр.
ал.5 от ЗАНН на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в
настоящото производство за процесуално представителство от юрисконсулт.
6
Съдът, като съобрази извършените действия от юрисконсулта, фактическата
и правна сложност на делото, намира, че справедливият размер на
възнаграждението му е 80 лева. Размерът е съобразен с правилата за
определяне на възнаграждението.
За заплащане на тези разноски следва да бъде осъдена жалбоподателят Х.
Ж. Х.. Разноските следва да бъдат присъдени в полза на ТД на НАП-Пловдив.
Предвид това Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 641548-F638760/
15.06.2022 г, издадено от Директор на дирекция “Контрол” в ТД на НАП
Пловдив, с което на Х. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул. ******, на
основание чл.180, ал.2, вр. чл.180, ал.1 от Закона за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на
1280.83 /хиляда двеста и осемдесет лева и 83 ст./ за нарушение по чл.180,
ал.2, вр. вр. чл.102, ал.3, т.1, вр. чл.86, ал.1 и ал.2, вр. чл.113, ал.1 и ал.2 от
ЗДДС.
ОСЪЖДА Х. Ж. Х., ЕГН **********, с адрес: с. Я., ул. ******, ДА
ЗАПЛАТИ на ТД на НАП-Пловдив сумата от 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7