Р Е Ш Е Н И
Е № 261170
гр. Пловдив, 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в
публично заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 14247 по описа за 2020
г. на Районен съд- Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от В.А.О., ЕГН **********
срещу СУ „Свети Паисий Хилендарски“ – Пловдив, БУЛСТАТ *********, с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл.
344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ.
В исковата молба се твърди, че в периода
10.09.2018 г. – 10.09.2020 г., ищцата се е намирала с ответника в трудово
правоотношение, като е заемала длъжността „**********“. В посочения период,
трудовите правоотношения възникнали въз основа на трудов договор № **********
г. и Допълнително споразумение към него от ******* г. Твърди, че договорът бил
сключен на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, във вр. с чл. 68, ал. 4 КТ и § 1,
т. 8 от ДР на КТ, съответно от 10.09.2018 г. до 10.09.2019 г. Допълнителното
споразумение към трудовия договор било сключено на 10.09.2019 г. и с него били
направени следните промени в трудовия договор: срокът на договора бил удължен с
още една година; променило се правното основание въз основа на което се
сключва, като отпаднало позоваването на разпоредбата на чл. 68, ал. 4 КТ и § 1,
т. 8 ДР на КТ, като основанието му било чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ; променил се и
размерът на трудовото възнаграждение. Твърди се, че от направените съществени
изменения в правното основание на трудовия договор той се трансформирал от
законово допустимия за длъжността „****“ срочен трудов договор по изключение
уреден в чл. 68, ал. 4 КТ, вр. § 1, т. 8 ДР на КТ, в законово недопустим за
тази длъжност срочен трудов договор, сключен само на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 КТ. Той бил сключен в противоречие с указанията дадени от МОН с писмо № ****
от **** г., изпратено до всички **** на образователни институции, в което
изрично било указано, че „работата на
педагогическите специалисти не е такава с временен, сезонен или краткотраен
характер, а напротив – изисква продължителна и целенасочена дейност, която не
би била възможна при сключване на срочни договори с тези лица“. С оглед изложеното,
ищцата депозирала в деловодството на работодателя Заявление с вх. № **** от ****
г., с което поискала договорът й да се счита за сключен за неопределено време.
На депозираното заявление, не било отговорено, като на ***** г. й била връчена
заповед № **** г., с която на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ трудовото й
правоотношение било прекратено. Счита процесната заповед за неправилна и
незаконосъобразна. Сочи се, че трудовият договор бил предоговорен с допълнителното
споразумение към него и бил сключен единствено на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ. Поддържа се, че това е в нарушение на чл. 68, ал. 3 и 4 КТ и договорът
следва да се счита сключен за неопределено време по силата на закона. Сочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 91 и 92 от Правилника за прилагане на Закона за
народната просвета и чл. 2, чл. 3 и чл. 13 от Наредба № 10/01.09.2016 г. за
организация на дейностите в училищното образование, училищното образование се
организира в учебни години с продължителност от 12 месеца, които започват на 15
септември и включват учебно време, организирано в учебни срокове и неучебно
време – официални празници и ваканции. Изтъква, че изпълняваната длъжност е съществувала
преди сключване на трудовия договор и е продължила да съществува и след
изтичане на срока му. Предвид изложеното, моли се съдът да признае за незаконно
уволнението и като такова да го отмени, като ищцата бъде възстановена на
предишната работа. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран
отговор на исковата молба.
Съдът,
след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателствени
материали, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:
Между страните е възникнало по надлежен
ред трудово правоотношение, по силата на Трудов договор № ****г., като ищцата е
заемала длъжност „**** **** *********“ / л. 13/. Посоченият трудов договор е
сключен за срок до *******г., на
основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 68, ал. 4, § 1, т. 8 от ДР на КТ,
като основанието за приложение на изключението е посочено в договора, както
следва: съществуване на „конкретен технологичен риск от неизпълнение на приема
за следващата учебна година и отпадане на часове от ***** на ****“.
С Допълнително споразумение от *******г.
/ л. 14/, горепосоченият трудов договор е изменен считано от ***** г., както
следва: на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ е договорено, че трудовият договор
се счита сключен за срок до **** г. и е увеличено основното месечно трудово
възнаграждение, получавано от ищцата. Длъжността, заемана от ищцата е „**********“.
В допълнителното споразумение не е посочено кое е изключението по смисъла на
чл. 68, ал. 4 КТ, налагащо повторното определяне на срок на трудовото
правоотношение.
По силата на Заповед № ***** г., на ****
на СУ „Св. Паисий Хилендарски“- Пловдив / л. 16/, трудовото правоотношение
между страните е било прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ- с
изтичане на уговорения срок.
От
приетото по делото писмо изх. № ****** г. на **** на образование и науката / л.
17- 18/ се установява, че са налице указания до **** на образователните
институции на територията на страната, в които се акцентира върху
обстоятелството, че работата на ******** не е с временен ,сезонен и краткотраен
характер, а същата изисква продължителна, последователна и целенасочена дейност
на заетите лица, която не може да бъде осъществена чрез сключването на срочни
трудови договори.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:
Предявени
са обективно, кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 2 КТ. Претенцията на ищеца за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност, е обусловена от основателността на тази за признаване на
уволнението за незаконно и неговата отмяна. Основният спорен въпрос между
страните в настоящия случай касае законността на уволнението, а тази законност
се обуславя от наличието на предпоставките за приложение на уволнителното
основание по чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ- да е налице валидно сключен срочен трудов
договор, който следва да бъде прекратен с изтичането на договорения между
страните срок.
Съобразно
нормата на чл. 68, ал. 3 КТ, срочен трудов договор по ал. 1, т. 1 от същия член, се сключва за изпълнение на
временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности, както и с новопостъпващи
работници и служители в обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия.
В конкретния случай, заеманата от ищцата длъжност „*** ****- ****“ не попада в
която и да и да било от горепосочените хипотези. В тази връзка, съдът напълно
споделя съображенията на ищцата, че осъществяваната от нея педагогическа
дейност е с постоянен характер и се характеризира с последователност, непрекъснатост,
целенасоченост и планираност ( в тази връзка са и конкретните задължения на
ищцата, вменени й по силата на длъжностната характеристика- л. 83- 88 ).
Предвид
изложеното, то приложима в конкретния случай е нормата на чл. 68, ал. 4 КТ- по изключение срочен трудов договор
по ал. 1, т. 1 за срок най-малко една година може да се сключва за работи и
дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер. Когато се
сключва трудов договор в хипотезата на чл. 68, ал. 4 КТ обаче, то следва в него
изрично да бъде посочено кое е конкретното изключение, което налага възникването
му като срочен ( § 1, т. 8 от ДР на КТ пояснява кои са изключенията по смисъла
на чл. 68, ал. 4 КТ ). В настоящия случай, в титулната част от Трудов договор №
****г. е посочено кое е изключението, обусловило нуждата да бъде сключен със
срок до *******г. за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен
характер. Това обаче, не се отнася за Допълнителното споразумение от *******г.,
с което са предоговорени определени параметри от съществуващия трудов договор,
най- същественият от които е въвеждането на нов срок на действие на трудовия
договор. В чл. 3 от горепосоченото допълнително споразумение, единствено е
отразено, че на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор вече е със
срок до ****г. Същевременно, не са посочени каквито и да било обстоятелства,
поради които се установява срочност на трудовото правоотношение между страните
и то за работа, която няма временен, сезонен или краткотраен характер. В тази
връзка, то следва да се акцентира върху обстоятелството, че установяването на
нов срок на трудовото правоотношение внася съществено изменение в същото и във
всеки един случай следва да се посочва конкретната причина, която го налага (
доколкото в случая се касае за работа, която няма временен, сезонен и
краткотраен характер ). След като липсва посочване на причина/ причини,
обуславящи срочността съгласно чл. 68, ал. 4 от КТ вр. § 1, т. 8 от ДР на КТ,
то и осъщественото уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ е
незаконосъобразно ( в тази връзка-
Решение № 164 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4656/2008 г., I -во г. о.).
Отделно
от гореизложеното, то съдът счита за нужно да посочи и че отразеното в Трудов
договор № ****г. „изключение“, не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 4 от КТ вр. § 1, т. 8 от ДР на КТ. Цитираната норма, изисква „изключението“ да съществува
към момента на сключване на трудовия договор. Същевременно, прочитът на
съдържанието на отразеното в трудовия договор налага разбирането, че посоченото
като причина за неговата срочност – „ съществува
конкретен технологичен риск от
неизпълнение на приема за следващата учебна година и отпадане на часове от ЗНПР
на ****“, не съществува към момента на сключването му, а представлява
бъдещо, несигурно събитие ( в тази връзка
- Решение № 302/ 17.01.2017 г., по гр.дело
№ 1656/2016 г. на ВКС, IV- то г. о.). Предвид
това, то дори и вписаното в Трудов договор № ****г. не отговаря на изискванията
на закона.
Съобразно гореизложеното и доколкото бе
установено, че срочният трудов договор е сключен в противоречие с изискванията
на чл. 68, ал. 4 КТ, то по силата на разпоредбата на чл. 68, ал. 5 от КТ се
смята сключен за неопределено време. От
това следва, че осъщественото уволнение на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 КТ се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Претенцията на ищцата за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност е обусловена от основателността на тази
за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Поради изложеното
и доколкото уволнението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, то ищцата
следва да бъде възстановена на длъжност „**********“ при ответника.
По
разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание
чл. 78 ал.1 ГПК в полза на ищцата се поражда право на разноски. Представени са
доказателства за договорен и реално заплатен адвокатски хонорар в размер от 800
лв. / л. 19/. Съдът счита за основателно възражението за прекомерност на
адвокатския хонорар, договорен от ищцата. Настоящото производство не разкрива
правна и фактическа сложност, и е приключило в едно съдебно заседание. Предвид
това и съобразно методиката, разписана в чл. 7, ал. 1, т. 1 Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то ответната
страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцата сума в размер от 610 лв.-
сторени разноски за процесуално представителство.
Доколкото ищцата е освободена от заплащане
на такси и разноски, на основание чл. 78 ал.6 КТ, следва ответникът да бъде
осъден да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС- Пловдив сумата в
размер на 100 лева, представляваща дължима държавна такса по Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК
( по 50 лева за всеки от двата неоценяеми иска по чл. 344 ал.1 т.1 КТ и чл. 344
ал.1 т.2 КТ ).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА уволнението на В.А.О., ЕГН: **********, извършено със
Заповед № **** г., издадена от **** на СУ „Св. Паисий Хилендарски“- Пловдив, с
която е прекратено трудовото правоотношение между страните на основание чл. 325,
ал. 1, т. 3 КТ, считано от 10.09.2020 г., ЗА
НЕЗАКОННО И ГО ОТМЕНЯ.
ВЪЗСТАНОВЯВА В.А.О., ЕГН: **********, на заеманата преди
уволнението длъжност „**********“ при СУ „Св. Паисий Хилендарски“- Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СУ „Св. Паисий
Хилендарски“- Пловдив, БУЛСТАТ: *********, ДА
ЗАПЛАТИ на В.А.О., ЕГН: **********, сума в размер на 610 лева /шестстотин и
десет лева/, представляваща сторени разноски в рамките на първоинстанционното
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК СУ „Св. Паисий
Хилендарски“- Пловдив, БУЛСТАТ: *********, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на
Районен съд- Пловдив сума в размер от 100 лева /сто
лева/, представляваща държавна такса за предявените искове.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен
срок, считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала!
КЯ