РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Търговище , 05.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Търговско дело №
20213500900064 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ
във вр. с чл. 52 от ЗЗД за сумата от по 50 000 лв. за всеки от ищците и по чл. 409 КЗ
във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано след изпращане по подсъдност на гр.д.№
1499/2020 г. по описа на РС-Търговище - поради допуснато увеличение на предявените
искове във второ съдебно заседание от 15 000 (предявен като частичен от 50 000лв.) на 50
000 лв.- за всеки един от ищците.
Предявените от Н. Й. СТ., с ЕГН ********** и от Д. Й. СТ., с ЕГН **********
искове са обосновани с обстоятелството, че като доведени брат и сестра на починалия при
ПТП на 24.07.2021 г. Р.Й.З., причинено от водач на МПС (с присъда по НОХД 19/20 г. на
ОС-Търговище е установена вината за настъпване на ПТП и на лицето е наложено съответно
наказание), без сключена задължителна застраховка „ГО“, ищците са претърпели и търпят
неимуществени вреди от несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна загуба, променила
завинаги живота им, мъката им е огромна, страданията им неописуеми, ще ги съпътстват цял
живот, които неимуществени вреди определят на паричната еквивалентност на по 50 000
лв. (съгласно допуснатото от РСТ увеличение на исковите претенции), ведно със законната
лихва забава, считано от 14.11.2019г. до окончателното изплащане на сумите. Поради
неуважаване на молбата им, отправена до ответника, на осн.чл. 577, ал. 1, т. 2 от КЗ ищците
предявяват настоящите искове. Претендират разноски и адв.хонорар по реда на чл. 38, ал. 1,
1
т. 2 от ЗАдв., ведно с ДДС.
В отговора на ИМ ответникът Гаранционен фонд гр. София, чрез пълномощник адв.
В. е оспорил исковете по размер, направил е възражение за 50% съпричиняване към
вредоносния резултат от починалия, оспорил е и интензитета на търпените болки и
страдания, а оттам и претендирания размер обезщетение, като прекомерен.
По молба на ответника, в производството пред РС-Търговище, с определение от
04.02.2021 г., на осн.чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето лице помагач на ответника е
привлечен водачът на л.а. М. Х. М., не взел становище по иска.
Пред районния съд, по искане на ответника, е назначена и приета САТЕ, по молба на
ищците са допуснати и събрани гласни доказателства относно неимуществените вреди,
събрани са писмени доказателства, удостоверяващи родствените връзки на ищците с
починалия, както и писмени доказателства, относими към правнорелевантните факти, във
връзка с твърденията и възраженията на страните. Приложен е заверен препис от влязлата в
сила присъда, ведно с мотивите.
Всички извършени пред РСТ процесуални действия запазват действието си пред
настоящия съд, поради което и при липата на искане в тази насока, съдът е приел, че не се
налага преразпит на свидетели или на вещото лице, изготвило САТЕ и е насрочил с.з. за
разглеждане на исковите претенции.
В открито съдебно заседание пред настоящия съдебен състав, проведено на
29.07.2021 г., ищците не се явяват, не се представляват. От проесуалния им представител е
постъпило писмено становище, с което заявяват делото да се гледа в тяхно отсъствие, както
и че поддържат исковите си молби. Процесуалният представител на ответника поддържа
становището си за прекомерност на исковите претенции, както и възражението за
съпричиняване от страна на техния починал родственик, претендира разноски. Третото
лице-помагач не се явява, не се представлява, не е депозирало становище.
След като провери и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, приетата съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 24.07.2019 ч., около 18.30 ч. при ПТП между л.а. „Рено 19“, рег. № Т 8109 АТ,
управляван от М.М. и мотоциклет „Кавазаки 750“, с рег. № Т 0507К, управляван от Р. З., е
причинена смъртта на Р.Й.З. – доведен брат на ищците (видно от удостоверение за
родствени връзки – л. 126 от приложеното гр.д. № 1499/2020 г. на РСТ).
С присъда № 5/05.03.2020 г. по НОХД 19/2020 г. по описа на ОС-Търговище, влязла
в сила на 23.03.2020 г. (л. 103-107), съдът е признал подсъдимия М. Х. М., живущ в
с.*********, общ.*********, за виновен в това, че на 24.07.2019 г., до гр.Търговище, на
ПП-І-4, км. 213+300, в участъка на разклона за „Енерсис“ ЕАД, при управление на л.а.
„Рено 19“ с рег.№ Т 8109АТ, нарушил правилата за движение по пътищата на чл.63,ал.2,т.1
2
от ППЗДвП и на чл.25, ал.1 от ЗДвП като:
-пресякъл забранена за пресичане надлъжна пътна маркировка М1 „Единична
непрекъсната линия“
-предприел маневра завой наляво, като преди да започне маневрата не се убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
него или минават покрай него и не извършил маневрата като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение и по непредпазливост причинил смъртта на
Р.Й.З., с ЕГН: ********* от с.*********, общ.*********, с което е осъществил състава на
престъпление по чл.434, ал.1, б „в“ във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна
за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това,
дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради
което в настоящото производство е доказана вината и противоправността на деянието,
извършено от водача на л.а. М.М..
Вследствие процесното ПТП, Р.Й.З. получил тежка черепно-мозъчна травма с
натрошаване на дясната теменна и дясната слепоочни кости на черепа, травматичен излив на
кръв под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия, счупване на ІІ ребро в дясно с
кръвоизливи на междуребрената мускулатура, контузия на белия дроб, счупване на дясната
бедрена кост и други по-леки наранявания. Получените увреждания и масивната
кръвозагуба довели до травматично хеморагичен шок, от който Златанов починал на място,
като смъртта му настъпила много бързо и е била неизбежна.
Не е спорно, установява се и от представената справка, че лекият автомобил,
причинил ПТП-то) не е застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ към момента
на ПТП, обуславящо процесуалната и материална легитимация на ответника.
Представени са доказателства както с ИМ, така и от ответника, в изпълнение
указанията на съда, относно предявените от ищците извънсъдебни застрахователни
претенции за изплащане на обезщетения пред Гаранционен фонд - София, за което са
заведени, както следва:
- ЩЕТА № 19210308/26.08.2019г. за неимуществени вреди – образувана по молба вх.
№ 24-01-563-2/26.08.2019 г. от ищеца Н.С., към която са били приложени: констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, пълномощни, акт за смърт, проверка за сключена „ГО“.
С писмо изх. № 24-01-563-1/29.08.2019 г. ответникът е изискал представянето на
допълнителни доказателства: във връзка с образуваното досъдебно производство, у-ние за
наследници и родствени връзки, банкова сметка на осн.чл. 380, ал. 1 от КЗ и доказателства,
удостоверяващи житейски обстоятелства и ситуации за особена близост между заявителя и
починалото лице. С писмо изх. № 24-01-563-1/14.11.2019 г. ответникът уведомил ищцата, че
с Решение от 14.11.2019 г. УС на ГФ му отказва изплащане на обезщетение за
3
неимуществени вреди (поради непредставяне на изискани доказателства, с указания за
възможността да предяви нови претенции пред ГФ, респ. да предяви иск на осн.чл. 558, ал. 5
от КЗ), което обуславя и наличието на правен интерес за предявяване на претенцията й за
плащане пред съда.
- ЩЕТА № 19210309/26.08.2019г. за неимуществени вреди - по молба вх. № 24-01-
563-1/26.08.2019 г. от ищцата Д.С., към която са били приложени: констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, пълномощни, акт за смърт, проверка за сключена „ГО“. С писмо
изх. № 24-01-563-2/29.08.2019 г. ответникът е изискал представянето на допълнителни
доказателства: във връзка с образуваното досъдебно производство, у-ние за наследници и
родствени връзки, банкова сметка на осн.чл. 380 ал. 1 от КЗ и доказателства,
удостоверяващи житейски обстоятелства и ситуации за особена близост между заявителя и
починалото лице. С писмо изх. № 24-01-563-1/14.11.2019 г. ответникът уведомил ищцата, че
с Решение от 14.11.2019 г. УС на ГФ й отказва изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди (поради непредставяне на изискани доказателства, с указания за
възможността да предяви нови претенции пред ГФ, респ. да предяви иск на осн.чл. 558, ал. 5
от КЗ), което обуславя и наличието на правен интерес за предявяване на претенцията й за
плащане пред съда.
С оглед възраженията на ответника за съпричиняване, по делото пред РСТ е
назначена, изслушана и приета, без възражения от страните, САТЕ, изготвена от в.лице инж.
Б.М., съгласно чието заключение относно механизма на ПТП водачът на л.а. „Рено 19“ е
предприел маневра „завой наляво“ при забранено за пресичане надлъжна пътна маркировка
М1 „Единична непрекъсната линия“, вследствие на което предизвиква ПТП с водача на
мотоциклета „Кавазаки“, управляван от починалия. В района на произшествието скоростта
на движение на мотоциклета е от порядъка на 116 км/ч., като непосредствено преди
настъпване на ПТП-то мотоциклетистът е предприел маневра „изпреварване“ на лекия
автомобил. Произшествието е станало в светлата част на денонощието – „слънчево време,
дневна светлина, без валеж, добра видимост“…“пътят е от дребнозърнест гладък асфалт, без
неравности по него“ (от протокола за оглед на ПТП-стр.8). Пострадалият Р.Й.З., при
управление на мотоциклет „Кавазаки” непосредствено преди настъпване на ПТП, е
предприел маневра „изпреварване“ на лекия автомобил. В поясненията и отговорите на
въпроси, в о.с.з. пред първата инстанция, вещото лице е изяснило, че в участъка на ПТП има
ограничение на скоростта за всички ППС от 60 км/час, като причините, довели до ПТП, са
от извършени две нарушения от двамата участници – водачът на л.а. извършва забранена
маневра „ляв завой“, която е забранена с непрекъсната осева линия (водачът „ буквално иска
да обърне посоката на движение“, в същото време мотоциклетистът предприема маневра
„изпреварване“, която е забранена, и при този ляв завой той се удря в лекия автомобил.
Скоростта на движение на мотоциклета е била доста над допустимата (двойно) и „просто
не е имал шанс“. Ако мотоциклетистът се е движел със скорост 60 км, пак би настъпил
удара, но „не е ясно какви биха били последиците. Според експерта най-вероятно водачът
на л.а. въобще не е забелязъл, че мотоциклетистът тръгва да го изпреварва, което е логично,
4
тъй като той не очаква на този участък да бъде изпреварен, защото е забранено, независимо,
че той самият също извършва нарушение.
При така установеното от вещото лице и даденото заключение, неоспорено от
страните, което съдът приема като обосновано и компетентно, почиващо на събраните по
делото доказателства, безспорно се доказва съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на постарадалия мотоциклетист, което съпричиняване, с оглед и отговорите на
допълнително поставените въпроси към вещото лице в о.с.з., предвид и установената
съдебна практика по прилагане разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съдът определя на 50%.
Приложението на правилото на чл.51, ал. 2 е обусловено от наличието на
установената по безспорен начин причинна връзка между поведението на пострадалия, с
което обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на вредоносния
резултат. Принос по смисъла на посочената разпоредба е налице, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането. При обективното съпричиняване по чл.51, ал.2 от
ЗЗД намаляването на дължимото от делинквента обезщетение не е обусловено от преценката
дали е налице виновно и противоправно поведение на пострадалото лице за настъпване на
увреждането, а дали конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия съставлява пряка и непосредствена причина за настъпване на вредите. Предвид
събраните по делото доказателства и приетите за установени обстоятелства, относими към
спора, се установява, че пострадалият починал родственик на ищците е нарушил
разпоредбата да пътен знак „В24“ – да не предприема забранителната маневра
„изпреварване“ за района на произшествието и навлизане в част на пътното платно,
пресякъл забранената за пресичане надлъжна пътна маркировка М1 „Единична
непрекъсната линия“ (чл. 63,ал.2,т.1 от ППЗДвП), както и движение със скорост над
ограничената. В същото време водачът на лекия автомобил е предприел забранителна
маневра „ЗАВОЙ НА ЛЯВО“ и навлизане в лявата част на пътното платно, като
предприемайки маневрата и не се е убедил, че няма да създаде опасност за другите
участници в движението (чл. 25 ал. 1 от ЗДвП). С две думи, в обобщение - пострадалият е
нарушил разпоредбата да не нарушава непрекъснатата разделителна линия, като не
предприема изпреварване на движещия се пред него автомобил и то с двукратно превишена
от разрешената скорост, поради което и поведението му се намира в пряка причинно-
следствена връзка с вредите, обуславящо наличието на тяхното съпричиняване, като
конкретният му принос съдът определя на 50%.
По отношение претендираните вреди- неимуществени вреди.
Установява се от доказателствата по делото, че ищците и ответника са деца от една
майка и различни бащи (удостоверения за родствени връзки-л. 126 от гр.д. № 1499/20г. на
РСТ) и свидетелските показания.
В мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по тълк. д. №
5
1/2016 г., ОСНГТК е прието: “Наличието на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се
преценява от съда във всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по
делото. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата
може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело
пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и
продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и
доверие.“
В настоящия случай, видно от показанията на разпитаните по делото свидетели М. М.
М. (без родство), К.Ю.К. (без родство) и П.С. Д. (свако на ищците) като деца ищците и
починалия живеели заедно като семейство с общата им майка, Р. бил най-малкият брат, той
бил от втори баща. Н. ходел да прибира по-малките (ищцата и Р.) от детската градина.
Когато родителите работели, Николай се грижел за децата (св. Д.). От 2013 г. – тримата
живеели заедно, в друга къща в същото село- с. Надарево, изградили по-сплотен кръг от
семейството (св. М.). Загубата на майката ( 2016г.- приложеното у-ние) ги сплотила,
събрала, за всичко си помагали и се подкрепяли, нищо не деляли. Тримата заедно с втория
съпруг на майката купили къщата. Когато ищцата заминала за чужбина (2012-2013 г.- св. М.,
2010-2011г.- според св. К.) подпомагала финансово братята, ако имало нужда. Н. бил две
години в Германия, от където пращал пари, Д. също пращала пари. Първо на Р. купили кола,
а после Н. купил и за себе си. Макар сестрата да живеела отдавна в Германия, много често
си говорели по телефона, по месинджър на видео-разговори, винаги когато имала
възможност се прибирала в Надарево - за лятната отпуска и за Нова година, ако има повече
почивни дни. Около 2 месеца преди инцидента Н. заминал при Д. в Германия, но след
случилото се – се завърнал, твърде тежко приел новината за смъртта на брат си, променил
се много, отпуснал се, не е това, което бил – и физически, и психически, започнали
проблеми с пиенето, от една година отишъл в друго населено място, в гр. ********,
татуирал си образа на Р. на гърдите, често ходел на гробищата. Двамата братя имали общо
хоби- имали мотоциклети и автомобили в гаража, ходели за риба. След инцидента Н. спрял
да се занимава с мотори- тъй като му, напомняли за Р. и му е тежко (св. К.), разпродал
всички мотоциклети за части, дори без пари. Ищцата била бременна, когато се случил
пътния инцидент. Тя също се променила, кръгът им от приятели и роднини се опитвал да им
помогне – всеки се опитвал да помогне психически, защото физически нямало как. Д. била
срината, нямала желание за нищо, кръстила първородния си син (с когото била бременна) на
брат си Р. Станала по-сурова (св. М.), малко по-студена и по-дръпната към хората, по-
затворена (св. К.). Според свидетелите и двамата ищци все още не са преживяли загубата на
брат си. Направили, заедно с бащата на Р. два паметника – на мястото на инцидента , и в
гробищата на с. ********. Често ходели там. Като се върнела от Германия ищцата първо
през гробищата в ********** минавала. Съдът дава вяра и кредитира показанията и на
6
тримата свидетели, като непосредствени, лични и близки, и непротиворечащи си едни на
други. Показанията и на тримата, макар и от различен ъгъл, са еднозначни по отношения на
възприятията им относно промяната в ищците и преживяванията им, преди и вследствие на
смъртта на брат им.
Предвид така изложените съдът намира, че ищците са материално легитимирани да
получи обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техния брат –
създадената между тримата връзка още от деца е прераснала в стабилна, взаимна Братска
подкрепа, един за друг са били опора, помагали са си, сестрата, дори и в Германия живо се е
интересувала и е била част от живота на братята, и сега, макар и създала семейство, имаща
две дечица- продължава да преживява смъртта на брат си. Поради конкретните житейски
обстоятелства, установени по безспорен начин от показанията и на тримата свидетели,
между двамата братя и сестра им още от малки е създадена много силна връзка,
характеризираща се с обич, уважение, привързаност. Ищците са загубили важен за тях човек,
още не са преодоляли загубата му и тъжат искрено.
При тези обстоятелства, предявеният иск по чл.558, ал.5 от КЗ е доказан по
основание, като стойността на претърпените от ищеца неимуществени вреди, предвид вида,
естеството, характера и степента им, описани от свидетелите, следва да се определи в размер
на по 50 000 лв., съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД, като са налице предпоставките
по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетението с 50% , т.е. – до 25 000лв.
обезщетение за всеки от ищците. До този размер претенцията за обезвреда следва да бъде
уважена, ведно със законната лихва върху главницата от 14.11.2019 г., когато е отказано
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
В останалата част, до пълния размер – над 25 000 лв. до 50 000лв. предявеният иск от
всеки един от ищците следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за липсата на дълбока и
неразривна връзка между ищцата и починалия, предвид обстоятелството, че ищцата отдавна
живее в чужбина. Макар това да е факт, установен безспорно по делото, не винаги в
житейските съдби физическото присъствие на двама души може да бъде определено като
невъзможност между тях да съществува нещо повече от обичайната за съответното родство
или сватовство връзка. Настоящият случай е пример, опровергаващ подобно твърдение.
Въпреки физическата си отдалеченост, сестрата и двамата братя са останали неразривно
свързани, интересуващи се един от друг, погащи си с парични средства, чували са се и са се
виждали (по видео-връзка и разговори), били са заедно при завръщането на ищцата от
Германия. Възприетите свидетелски показания са категорични и последователни не само за
дълбоката братска връзка, а и за последиците за ищците от смъртта на малкия им брат.
За неоснователно съдът намира и възражението, въведено от ответника с отговора на
исковата молба, предвид разпоредбата на § 96 ал. от ЗИД на действащия към настоящия
момент КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) за определен лимит на размер на обезщетението от 5 000
7
лв., до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ.
Това възражение не се поддържа в пледоарите на процесуалния представител на
ответника в с.з., но съдът следва да отбележи, че споделя практиката на съдилищата в тази
насока, за неприложимост на посоченото ограничение, когато се касае за определяне на
застрахователно обезщетение в исковото производство.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение по чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, на процесуалния представител на ищеца в размер на по
1 015 лв.- с оглед уважената част по иска на всеки ищецот иска за всеки, ведно с ДДС
(1218.00 лв.), т.е. общо 2 436.00лв., а по сметка на съда – дължимата държавна такса в
размер на по 100лв. (общо 2000 лв.) върху уважената част от иска, на осн.чл. 78, ал. 6 от
ГПК.
На осн.чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищците са освободени от внасяне на държавни такси
и от разноски към бюджета, но не и от заплащането на разноски към ответната страна,
която, макар да е направила такива, не е отправила до съда претенция за разноски.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София 1000, ул. ”Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4,
действащ чрез адв.К.В.- ТАК, да заплати на Н. Й. СТ., с ЕГН **********, с адрес
с.********, обл.*********, сумата 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), неимуществени
вреди от смъртта на Р.Й.З., настъпила в резултат на ПТП на 24.07.2019 г., причинено от М.
Х. М. при управление на МПС л.а. „Рено 19“, с peг. № Т 8109 АТ, в нарушение на чл. 25, ал.
1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, за което е признат за виновен с присъда по НОХД
№19/2020г. по описа на Окръжен съд Търговище и за което няма сключена задължителна
застраховка “Гражданска отговорност“ - на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 558, ал. 5 от КЗ в останалата част до пълния му
размер от 50 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София 1000, ул. ”Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4,
действащ чрез адв.К.В.- ТАК, да заплати на Д. Й. СТ., с ЕГН **********, с адрес с.
********, обл.********, сумата 25 000 лв. (двадесет и пет хиляди лева), неимуществени
вреди от смъртта на Р.Й.З., настъпила в резултат на ПТП на 24.07.2019 г., причинено от М.
Х. М. при управление на МПС л.а. „Рено 19“, с peг. № Т 8109 АТ, в нарушение на чл. 25, ал.
1 от ЗДвП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП, за което е признат за виновен с присъда по НОХД
№19/2020г. по описа на Окръжен съд Търговище и за което няма сключена задължителна
8
застраховка “Гражданска отговорност“ - на основание чл. 558, ал. 5 от КЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 14.11.2019 г., до окончателното изплащане на
сумата, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл. 558, ал. 5 от КЗ в останалата част до пълния му
размер от 50 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София 1000, ул. ”Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4, ДА
ЗАПЛАТИ адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв в размер на общо общо 2
436.00 лв. с ДДС, на процесуалния представител на ищците адв. П.К. – САК, съобразно
уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр. София 1000, ул. ”Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд- Търговище държавна
такса в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/, върху уважената част от иска, на осн.чл. 78,
ал. 6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО има установително действие в отношенията между подпомагащата
ответника Гаранционен фонд гр. София страна - М. Х. М., ЕГН: ********** и ищците Н. Й.
СТ., с ЕГН ********** и Д. Й. СТ., с ЕГН **********, с адрес с. ********, обл. ******** -
на осн. чл. 223, ал. 1 от ГПК.
УСТАНОВЕНОТО в мотивите на решението е задължително за подпомагащата
ответника страна М. Х. М., ЕГН: ********** и подпомаганата страна Гаранционен фонд, гр.
София 1000, ул. ”Граф Игнатиев”, № 2, ет. 4 - на осн. чл. 223, ал. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
9