РЕШЕНИЕ
№663/17.10.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на петнадесети септември, две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Ива Байнова
при секретаря Дорета Атанасова..........…..……….....................................и в присъствието на прокурор……..……………………...........................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело №337 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано е по жалба на И.А.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, ,подадена чрез пълномощник, против Решение № 1012-26-136-1/28.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, отхвърлящо жалбата му срещу Разпореждане №262-00-733-3/22.02.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, с което, на основание чл.54ж ал.1 и чл.54а ал.1 и чл.54б ал.3 от КСО му е отпуснато парично обезщетение за безработица.
Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Счита за неправилни определени размера и периода на отпуснатото му обезщетение за безработица. Безспорно установено било, че работил по срочен трудов договор в Холандия и бил осигурен за всички осигурителни случаи, в това число и за безработица. Спорен бил момента за прекратяването на трудовия договор, което определяло размера и срока на отпуснатото обезщетение. Неправилно било прието, че договорът бил прекратен с негово съгласие, респ. че се касае за прекратяване по негово искане на трудовите взаимоотношения. Този извод не отговарял на истината и не кореспондирал с фактическата обстановка. На първо място трудовият договор бил срочен и бил прекратен няколко седмици преди изтичане на срока поради липса на работа. В 1.2 от него било заложено, че договорът се прекратява след изпълнение на поръчката и тъй като бил част от колективния договор на Съюза на агенциите за временна заетост, ако трудовият ангажимент отпадне в резултат от липса на работа, същият се прекратявал. Това била причината за прекратяването му. В края на същия договор изрично било упоменато, че се прилага само нидерландското право по отношение на договора. Затова липсата на идентичност при тези клаузи в българското и нидерландското законодателство определяли разминаването, което било възприето – начина на прекратяване на договора. Същият бил прекратен на основание изпълнение на поръчката, а не поради това, че оспорващият желаел да напусне. Формалното оформяне на прекратяването не следвало да му бъде вменено като вина, тъй като бил освободен от работа поради липса на такава и нямало по какъв начин да разбере, че работодателят го е освободил по взаимно съгласие, тъй като било обяснено, че не могат да го задържат на работа. Моли за отмяна на оспореното решение.
Жалбата се поддържа чрез пълномощник в допълнително представена по делото писмена молба и в съдебно заседание. Претендират се разноски.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в представена писмена молба оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се приеме, че процесното решение е незаконосъобразно и се отмени същото, се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. №4113/2021г., подадено чрез Директора на Дирекция „Бюро по труда“ Димитровград до Директора на ТП на НОИ – Хасково, И.А.М., в качеството си на безработно лице, е заявил желанието си да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание Кодекса за социално осигуряване. В т.2 от Заявлението е декларирал, че е упражнявал трудова дейност в Нидерландия за периода от 01.09.2020г. до 29.10.2021г. и посочил работодател.
Във връзка с подаденото заявление, с писмо изх. №У-262-00-733-1/03.11.2021г. на ТП на НОИ – Хасково, И.А.М. е уведомен, че следва да представи липсващи документи (Документи, удостоверяващи трудов, и/или служебен, и/или осигурителен стаж, и/или стаж, зачетен на основание на международен договор в областта на социалното осигуряване; Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на член 65 (2) от Регламент (ЕО) №883/2004), като е указано, че ако в 15-дневен срок от получаване на писмото нередностите не бъдат отстранени и/или липсващите документи не бъдат представени в териториалното поделение на НОИ, преценката на правото и определянето на размера на паричното обезщетение за безработица се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните по чл.5 ал.4 т.1 от КСО.
С вх. №262-00-733-2/06.12.2021г. (л.27), като документи за парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО са приети Декларация за определяне на пребиваването и копия на документи от Нидерландия – 4 бр.
С Разпореждане №262-00-733-1 от 10.12.2021г. За Ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл.54г, ал.4 от КСО, във връзка с чл.54, ал.1, т.5 от АПК е спрял производството по отпускане на парично обезщетение за безработица, образувано по заявление №262-00-733/02.11.2021г., подадено от И.А.М.. Посочил е следните мотиви: Образувано производство по удостоверяване на периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Нидерландия.
С Разпореждане №262-00-733-2/17.02.2022г. Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, на основание чл.55 от АПК е възобновил производството по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, вх. №262-00-733/02.11.2021г., със следните мотиви: удостоверени периоди и доходи от осигурена заетост по законодателството на Нидерландия.
С Разпореждане №262-00-733-3/22.02.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково, предвид заявление вх. №262-00-733/02.11.2021г. на И.А.М., с последно прекратяване на осигуряването от 31.10.2021г., прекратено осигуряване за безработица на основание оставка от служител, приравнено на чл.326 от КТ, с регистрация в АЗ на 02.11.2021г., минимален дневен размер на ПОБ съгласно ЗБДОО за 2021г. – 12.00 лв., на основание чл.54ж ал.1 и във връзка с чл.54а ал.1 и чл.54б ал.3 от КСО, е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 31.10.2021г. до 27.02.2022г. в размер на 12.00 лева дневно. Като мотиви е посочено следното: Съгласно чл.54б ал.3 от Кодекса за социално осигуряване, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл.325 т.1 и 2, чл.326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Разпореждането е получено на 02.03.2022г. (л.9 гръб).
Разпореждането е обжалвано пред Директор на ТП на НОИ - Хасково, който се е произнесъл с Решение №1012-26-136-1/28.03.2022г., като е отхвърлил жалбата.
В мотивите на оспореното в настоящото производство решение, след обосноваване приложението в случая на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, е посочено, че настоящият жалбоподател отговаря на изискванията за придобиване на право на обезщетение за безработица съгласно чл.54а ал.1 от КСО. Прието е, че в настоящия случай, след като в структурирания електронен документ СЕД U002 за жалбоподателя е посочена причина за прекратяване на трудовия договор – „оставка на служителя“, е приложим чл.54б, ал.3 от КСО и последния следва да получава минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.
Решението е
изпратено на М. (чрез адв. З.Д.) и получено на 30.03.2022г. (л.43).
Жалбата до съда е подадена на 12.04.2022г., видно от пощенското клеймо върху плика, с който е депозирана чрез административния орган.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес,
срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановения срок, поради
което същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение, постановено по реда и
условията на чл.117 от КСО, представлява валиден административен акт, издаден
от материално и териториално компетентен орган. Обективирано е в изискуемата
писмена форма, като е подписано от издателя си.
Решението съдържа посочване на фактически и прави
основания за издаването му. Не се установява при издаването му да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Спорът
по делото е относно правилното приложение на материалния закон и в тази връзка
съдът намира следното:
На първо място следва да се отбележи, че Република България е
част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и
принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в
Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г.,
както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване
процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. Като източник
на вторичното право на ЕС регламентът се прилага пряко, т.е съдържащите се в
регламента правила, като нормативни разпоредби с обща правна сила, са пряко
приложими във всички държави - членки (чл. 288 от ДФЕС) и са задължителни за
спазване от националните органи и администрации, от институциите за социална
сигурност и от съдилищата , и имат приоритет в случаите на противоречие с разпоредби от
националните законодателства. Съгласно чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г.
разпоредбите му се прилагат към всички законодателства (по см. на чл. 1,
параграф "л" ) относно посочените клонове на социална сигурност
(обезщетения и помощи) в т.ч. и относно обезщетенията за безработица (чл. 3,
параграф 1, б."з").
Няма спор по делото, че жалбоподателят
като гражданин на държава - членка на ЕС, е
лице, спрямо което намира приложение Регламент (ЕО) № 883/2004г. (чл. 2 от
Регламента).
С Регламент (ЕО) № 883/2004г. са въведени
материалноправните правила, принципи и разпоредби в сферата на координацията на
системите за социална сигурност на държавите членки. Механизмът на координация
на системите за социална сигурност, включващ и обезщетенията за безработица, се
основава на четири основни принципа: определяне на приложимото законодателство;
равенство в третирането; сумиране на периоди на заетост, осигуряване или
пребиваване и износ на обезщетения. По отношение на обезщетенията за
безработица общият принцип за определяне на приложимото законодателство е, че
лице, упражняващо доходоносна дейност, следва да принадлежи към схема за социална
сигурност на държавата, на чиято територия е заето или самостоятелно заето.
Специални правила, представляващи изключения от общия принцип, че държавата -
членка по последна заетост като компетентна държава отговаря за предоставянето
на обезщетения за безработица, са регламентирани в чл. 65 от Регламент (ЕО) №
883/ 2004г.
Спорният
въпрос по делото се свежда до това дали правилно са определени размера и
периода на отпуснатото обезщетение за безработица на жалбоподателя, което е
било отпуснато за минималния срок от 4 месеца и в минималния размер от 12.00
лв. на ден.
В случая като основание за отпускане на обезщетение за безработица на жалбоподателя за срок от 4 месеца и в размер 12.00 лв. дневно са посочени разпоредбите на чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО.
В чл.54а ал.1 КСО (редакция ДВ бр.99 от 2017г., в сила от 01.01.2018г.) е регламентирано, че право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: т. 1 – имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; т. 2 – не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168 и т. 3 – не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.
Между страните не е спорно, че към момента на подаване на заявлението жалбоподателят отговаря на условията по чл. 54а ал. 1 от КСО. Не е спорна регистрацията му в Агенцията по заетостта, а последната му трудова заетост преди прекратяване на осигуряването, се установява от приетите по делото писмени доказателства.
Както се посочи по-горе, жалбоподателят като български гражданин попада в персоналния обхват на чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Съгласно чл. 61 от Регламент (ЕО) № 883/2004, компетентната институция на държава членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица, в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство.
В процесния случай, доколкото българското законодателство е поставило придобиването на правото на обезщетение за безработица, в зависимост от период на осигуряване, компетентните органи са зачели трудовата заетост на жалбоподателя по издадения от друга държава-членка СЕД U002.
Съгласно предвиденото в чл. 54б, ал. 1 от КСО, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица, като според ал. 2 на същата норма, минималният и максималният дневен размер на обезщетението за безработица се определят ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Съгласно чл. 54в от КСО, паричните обезщетения за безработица се изплащат ежемесечно през месеца, следващ този, за който се дължат, за срок (от 4 до 12 месеца), определен според продължителността на осигурителния стаж, по време на който лицата са били осигурени за безработица, за времето след 31 декември 2001 г.
Според приетото от фактическа страна в оспореното решение, както и в потвърденото с него Разпореждане №262-00-733-3/22.02.2022г., паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя е отпуснато за срок четири месеца и в минималния дневен размер съгласно ЗБДОО за 2021 г. от 12.00 лева на ден, поради това, че причината за прекратяване на трудовия договор, респ. осигуряването е „оставка на служителя“, т. е. приложен е чл. 54б, ал. 3 от КСО.
Според тази разпоредба „Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 – 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 8 и 11 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца.“
Установеното в чл. 54б, ал. 3 от КСО правило представлява изключение от общото такова по ал. 1 на чл. 54б от КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Така регламентираното изключение не противоречи на предвиденото в чл. 62, параграф 1 и параграф 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004, тъй като Регламентът не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограничения относно размера на паричното обезщетение, основани на причината (основанието) за прекратяване на трудовото правоотношение.
Визираното изключение по чл. 54б, ал. 3 от КСО е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица – да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини (не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие), средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Когато лицето само се е лишило от възможността да получава доходи от трудовата си дейност, оправдано е от икономическа и социална гледна точка законодателят да предвиди ограничен размер на средствата, които се изплащат като парично обезщетение, както и ограничение относно периода, през който следва да се изплаща това обезщетение (в този смисъл Решение № 9434/07.07.2014 г. по адм. дело № 1716/2014 г. на ВАС, VI о.).
В цитираната разпоредба не са конкретизирани хипотезите на прекратяване на правоотношение в друга държава-членка на ЕС, но с оглед текста "или по други закони" следва да се приеме, че изброяването на правните норми – основания за прекратяване на трудово, служебно или друг вид осигурително правоотношение в нормата на чл. 54б, ал. 3 от КСО не е изчерпателно, и разпоредбата следва да намери приложение във всички случаи, при което правоотношението е било прекратено по желание, със съгласието, или поради виновното поведение на безработното лице.
Установяването на причината за прекратяване на правоотношението е в тежест на субекта, който претендира отпускането на обезщетението за безработица. Изрично в Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица (Наредбата), е регламентиран редът за отпускане на тези обезщетения, като в чл. 1, ал. 1 (приложима редакция ДВ бр. 73 от 2020 г., в сила от 18.08.2020 г.) е предвидено, че паричните обезщетения за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО се отпускат въз основа на заявление по образец съгласно приложение № 1, към което се прилага акт за прекратяване на правоотношението (т.1).
В процесния случай акт за прекратяване на правоотношение на жалбоподателя не е бил представен, поради което служебно е изискана информация от компетентната институция на Нидерландия за осигурителния стаж и доход на жалбоподателя, от която се установява периодът на осигурена заетост, както и основанието за прекратяването ѝ. Видно от получения СЕД U002, т.7.1 е уточнено основанието за прекратяване на заетостта на жалбоподателя, а именно „оставка на служителя“. Последното не се опровергава от представения Договор за временна заетост – етап А, включващ клауза за прекратяване на договора след приключване на поръчката. От същия е видно единствено, че жалбоподателят е бил работник на временна заетост. В договора не се съдържат данни за конкретния възложител на поръчката / работата/ и за това в какво тя се изразява. В тази връзка твърдението на жалбоподателя, основано на коментирания договор, че заетостта му е била прекратена, поради изпълнение на неясно каква поръчка /възложена работа/ , е недоказано.
Предвид горното, правилно обезщетението за безработица е отпуснато в минималния размер и срок по чл. 54б, ал. 3 от КСО.
Правилно е прието, че размерът на обезщетението следва да е от по 12. 00 лв. дневно за целия срок, за който жалбоподателят има право да получава такова. Съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2021г., респ. съгласно чл. 11, т.1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г. , дневният минимален размер на обезщетението за безработица за 2021 г. и за периода от 01.01.2022г. до 31.03.2022г. е 12,00 лв.
Като е отказал да измени размера и периода на отпуснатото с Разпореждане Разпореждане №262-00-733-3/22.02.2022г. парично обезщетение за безработица, Ръководителят на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Хасково е постановил законосъобразно разпореждане, съответно, като е отхвърлил жалбата срещу Разпореждане №262-00-733-3/22.02.2022г., Директорът на ТП на НОИ – Хасково е постановил материално законосъобразен акт.
По изложените съображения, подадената жалба следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на производството и направеното искане, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от ЗПП, вр. чл.143 ал.3 от АПК, съдът определя в размер на 100.00 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.А.М. ***, с посочен съдебен адрес:***, ,против Решение №1012-26-136-1/28.03.2022г. на Директора на ТП на НОИ – Хасково, отхвърлящо жалбата му срещу Разпореждане №262-00-733-3/22.02.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА И.А.М. ЕГН ********** ***, да заплати на ТП на НОИ – Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 (сто) лева.
На основание чл.119 от КСО, вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: