Р Е
Ш Е Н
И Е 260204/27.11.2020г.
гр. ЯМБОЛ.27.11.2020..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд .......................... гражданска колегия в публично
заседание на ........29.10.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….....................................……...........и
в присъствието на
прокурора.....................................................................................……като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА……………….....…...гр.дело N .291...
по описа
за 2020 год. и за да се произнесе взе предвид
следното.....................................................................
Производството
по делото е образувано по молба на П.А.П., с която желае да се признае за установено по отношение
на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, че не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД сумите по
изп.д. № ***г. на ЧСИ И. Х. 108,85 лв. неолихвяема сума, 942,57 лв. главница,
1308,23 лв. лихви, 5,40 лв. присъдени разноски и 90 лв. разноски по
изпълнителното дело, както и такси в размер на 260,64 лв. с ДДС в полза на ЧСИ
и още 100 лв. други дължими суми.
Твърди, че сумите по издадения
изпълнителен лист са погасени по
давност, а от там счита, че не дължи сумите по изпълнителното дело.
В съдебно заседания претенцията
се поддържа.
В
срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника. Същият не се явява в съдебно заседание,
като не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и не е
изразил становище по иска.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Ищецът е представил изпълнителен
лист издаден на 07.06.2007г. по ч.гр.д. № ***г. по описа на ЯРС, по което П.А.П.
е осъден на осн.чл.237 и чл.242-248 от ГПК да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД
сумата от 942.57лв. по запис на заповед от 26.01.2007г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 04.06.2007г. до окончателното й изплащане,
както и направените по делото разноски в размер на 18.85лв. и сумата 90лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Върху гърба на изп.лист е направено отбелязване,
че е имало образувано друго изп.дело № ***,
образувано на 26.02.2013г. с връчена призовка за доброволно изпълнение на
13.08.2013г. и прекратено по чл.433, ал.1,т.8 от ГПК с постановление влязло в
сила на 12.04.2018г. и последно изп.действие на 12.02.2014г. Въз основа на този
изпълнителен лист е било образувано изп.дело №
***г. по описа на ЧСИ *** И. Х., по молба на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД.
Видно от уведомление за прехвърляне на вземания изпратено до П.А.П. „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ ЕАД го уведомяват на осн.чл.99,ал.3 от ЗЗД, че на 23.02.2015г., че са
прехвърлили вземането си на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД. Ищецът е представил и
изпратеното му от ЧСК съобщение за доброволно незабавно изпълнение, като е
посочено общото му задължение по изпълнителното дело към 16.01.2020г. в размер
на 2815,69лв., включващо 108.85лв. неолихвяема сума, 942.57лв. главница,
1308.23 лв. лихви, 5.40лв. присъдени разноски , 90.00лв. разноски по и.д.,
както и такса по т.26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС
в размер на 260.64лв., както и др.суми, дължащи се към този момент, в общ
размер на 100.00лв.
Предявеният иск е с правно осн.
чл. 439 от ГПК.
Разпоредбата на чл.439 ГПК
предвижда правото на длъжника да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
С
отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се
цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването
му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на
воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането.
Предмет на иска по чл.439 ГПК е
изпълняемото право, което се оспорва. Това са задълженията на длъжника, които
се съдържат в издадения изпълнителен лист. Следователно претенцията на ищца по
отношение на направените разноски в изпълнителното дело, а именно: 108,85 лв.
неолихвяема сума, 90 лв. разноски по изпълнителното дело, както и такси в
размер на 260,64 лв. с ДДС в полза на ЧСИ и още 100 лв. други дължими суми е
недопустима, поради което в тази част производството следва да се прекрати. По
отношение на тях се прилага разп. на чл.79 от ГПК, в зависимост от действията
по изпълнението и са от компетенцията на съдия-изпълнителя по изпълнителното
производство, чийто действия подлежат на съдебен контрол.
В останалата част иска е
допустим, като е предявен от лице с правен интерес срещу надлежен ответник и
при липсата на отрицателни предпоставки за осъществяване правото на иск на
ищеца.
В настоящият случай от представените по делото
доказателства се установи, че ищецът е длъжник по образувано срещу него
изпълнително дело № ***г. г. по описа на ЧСИ И. Х., рег. № *** и район – ЯОС, и
че то е образувано въз основа изпълнителен лист, издаден в полза на „ТИ БИ АЙ
КРЕДИТ“ ЕАД по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС на несъдебно изпълнително
основание по реда на чл.237 ГПК въз основа на запис на заповед от 26.01.2007г.
с взискател „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД. Видно от приложените по изпълнителното
дело споразумение за покупко-продажба на
прехвърляне на вземания от 23.02.2015г., се установи, че вземането по посочения
изпълнителен лист взискателят е придобил от „ТРАНЗАКТ ЮРЪП“ ЕАД с предишно
наименование „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД. Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД, прехвърлянето има действие спрямо трети лица и спрямо длъжника от деня,
когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Съобразявайки
правната характеристика на цесията, както и съдебната практика по приложение на
чл.99, ал.2 от ЗЗД, съгласно която, цесионерът придобива вземането в
състоянието към момента на сключване на договора за цесия, следва извода, че
съобщението за цесията до длъжника по предвидения в закона ред не е елемент от
фактическия състав на цесията. Уведомяването има значение за това на кого ще
плати длъжника. Ако той изпълни на неправилния кредитор, тогава той в едно
бъдещо производство ще може да противопостави своите възражения относно
действието на цесията спрямо него.
В
случая се установи, че вземането на кредитора произтича от запис на заповед, поради
което е приложима 3-годишната погасителна давност за вземането на основание
чл.111,б.“в“ от ЗЗД. Тази давност към датата на издаване на изпълнителния лист
– 07.06.2007г. до датата на образуване
на първото изп.дело въз основа на него №***г. безспорно е изтекла, т.к. е
изминал период от повече от 3 години. В случая са ирелеванти фактите, които са
настъпили след това и дали с тях се прекъсва давността, т.к. тя още при
образуване на първото изпълнително дело е била налице, а към момента на
образуване на изп.дело № *** е изтекла и общата 5-годишна погасителна давност.
Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на
главното задължение се погасяват и произтичащите от него аксесорни задължения
за обезщетения за забава върху главницата и за заплащане на извършени във
връзка с предприетите от кредитора действия по присъждане на вземането му. Безспорно изтичането на давностният срок е
факт, който е настъпил след издаване на изпълнителния лист. Поради това съдът
приема, че вземането на „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ООД против ищеца П.А.П. въз основа на изпълнителен лист от 07.06.2007г.,
издаден въз основа на влязло в сила определение №***г. по ч.гр.д.№ ***г. по
описа на РС-Я., е погасено по давност, поради което предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
При този изход на делото на
осн.чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски по
делото, които са в размер на 300лв. – платено адвокатско възнаграждение и
115.33лв. – платена държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.439
от ГПК в отношенията между страните, че П.А. П., ЕГН ********** ***1 със
съдебен адрес:***, оф.*** – адв.Р. А. от ЯАК не дължи на „АПС БЕТА БЪЛГАРИАЯ“ ООД със седалище и адрес на управление гр.С.,
район Триадица, бел.“България“ 81В, оф.3 с ЕИК ***, представлявано от *** Д. М.
и Х. М. М. сумата от 942,57 лв. главница, 1308,23 лв. лихви и сумата от 5,40
лв. присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от
07.06.2007г. по ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-Я., въз основа на който е
образувано изп. дело № *** по описа на ЧСИ И. Х. рег. № *** с район на действие
– ОС Я. т.к. вземането по изпълнителния лист е погасено по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д.№ ***г. по описа на ЯРС в частта в която П.А.П. претендира да се приеме за
установено по отношение на „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ООД, че не дължи сумите от 108,85
лв. неолихвяема сума, 90 лв. разноски по изпълнителното дело, такси в размер на
260,64 лв. с ДДС в полза на ЧСИ и 100 лв. други дължими суми по изп. дело № ***
по описа на ЧСИ И. Х. рег. № *** с район на действие – ОС Я., поради
недопустимост на иска.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните, а в частта
в която производство се прекратява, подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: