Р Е Ш Е Н И Е
№ 926
гр.Кюстендил, 04.11.2019 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, гражданска
колегия, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди
и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
при участието на
съдебният секретар-протоколист Янка
Ангелова като разгледа докладваното от съдия РАДЕВ гр.д.№ 1224/2019 год.,за да се произнесе,взе в превдвид следното:
В.К.В., ЕГН **********,*** е предявил против Д.С.Т.,
ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.127, ал.2 СК за изменение на режима на лични
контакти между ищеца и ненавършилите
им пълнолетие деца – В.В.В.и С.В.В., определен по
гр.д.№200/2010г. по описа на КРС, като се иска същият да бъде разширен, както
следва: децата да бъдат при ищеца
всеки втори и четвърти петък, събота и неделя от
месеца с право на преспиване от 17.00 часа на
съботния ден до 18.00 часа на неделния ден; четните години – коледната ваканция на децата и почивните дни по повод Коледа, почивните дни по повод 3-ти март, почивните дни по повод 1-ви и 6-ти май и почивните дни по повод Деня на Съединението, с право
на преспиване, от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; през
нечетните години – почивните дни по повод Нова година, пролетната ваканция на децата, почивните дни по повод 24-ти май, почивните дни по повод Великден и почивните
дни по повод Деня на
Независимостта, отново с право на преспиване, от
09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; както и един месец
през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката.
Ищецът навежда доводи, че първоначално определеният с бракоразводното
решение по гр.д. 200 от 2010 г. по описа
на КРС режим на лични контакти между него и децата, който вече спазвал в продължение на девет
години, бил силно ограничен и не бил в интерес на децата.
В срока
за отговор ответницата изразява становище за допустимост, но неоснователност
на исковата претенция като моли същата
да бъде отхвърлена. Определеният
от съда режим на лични контакти между ищеца и децата бил достатъчно широк и не съществувала необходимост от определяне на нов такъв.
КРС, след
като обсъди събраните по
делото доказателства при усл. на чл.235,ал.2 и 3 ГПК, приема
за установено следното.
Страните по делото са бивши
съпрузи, чийто брак е прекратен с решение от
11.05.2010г. по гр.д.№ 200/2010 г. При прекратяване
на брака съдът е възложил упражняването
на родителските права спрямо
ненавършилите пълнолетие деца на майката, като е определил
режим на лични контакти на същите
с бащата както следва: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца, без преспиване от 10.00 часа до 17.00 часа, както и две седмици през лятото, които не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката /видно от приложено по делото копие на
Решение от 11.05.2010г по гр.д. 200/2010 г. по описа
на КРС/.
По делото са приети като доказателства още: Социален
доклад изх. №
ПР/Д-КН/108-001/23.08.2019г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Кюстендил, като е дадено и мнение
на социалния работник
Стрезова в о.с.з. от 18.09.2019г.; изслушани са и децата на осн. чл.
15 от ЗЗД в о.с.з. от 16.10.2019г.
При така установеното съдът прави следните правни изводи: Предявеният иск е с правно основание чл. 127, ал.2 от СК.
Правната теория и съдебната практика определят производството по чл. 127,
ал. 2 от СК като "спорна съдебна администрация" - т. е. осъществяване на
съдебна намеса в гражданско-правните отношения, в резултат на която,
постановеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите
по чл. 127, ал. 1 от СК. Съдебната намеса е
регламентирана в обществен интерес с цел охрана интересите на децата, поради
което съдът не е ограничен от искането на страната, инициирала производството,
а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите страни служебно
и по целесъобразност. Постановените съдебни актове нямат сила на пресъдено нещо
и определените с тях мерки могат да бъдат променяни при изменение на
обстоятелствата.
Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се съобразява преди
всичко с нуждите на децата и техните интереси, поради което не е обвързан от
исканията и становищата на родителите за начина, по който да се произнесе.
Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в контекста на
благосъстоянието на детето, респ. в случая децата. Висшият (най-добър) интерес
на децата е в основата на всяка хипотеза, в която законодателят допуска упражняването
на родителските права да бъде предоставено на единия от двамата родители, респ.
да бъде определен режим на лични контакти с другия родител.
В конкретния случай от приложените по делото доказателства и по-конкретно
изнесения доклад на ДСП – гр. Кюстендил, безспорно се установи добрият
родителски капацитет на майката на ненавършилите пълнолетие деца и ответница в
настоящото производство. Същата е отговорен родител, съвестно изпълнява
родителските си задължения, а децата се развиват добре, чувстват се сигурно и
спокойно, общуват нормално с връстниците си, добри ученици са, спортуват, ходят
по международни състезания и се изявяват и в други области. Установи се също,
че ответницата осигурява контакт на децата с бащата и извън установения режим
на лични отношения, което е от изключителна важност за формиране на чувство за
идентичност и принадлежност у тях. Независимо от горното ответницата признава
неизгодното за нея обстоятелство /в депозирания отговор на исковата молба/, че
е имало случаи, в които не е допускала децата съобразно установения режим на
лични контакти до бащата.
Важно е да се посочи, че независимо от установените положителни качества и
капацитет на майката, в това производство съдът не "наказва" единия
родител, нито най - общо оценява по - добрия в условията на конкуренция.
Родителят, комуто не са поверени децата, не изгубва нито своето родителско
качество, нито титулярството на родителските права и задължения. Той не е лишен
от родителски права, нито е освободен от задълженията си на родител. Както се
приема в трайната съдебна практика/ППВС № 1/1974г и в редица решения на ВКС/
при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на
лични отношения между детето и родителя, на когото то не е предоставено,
съдебната намеса се предприема въз основа на обществения интерес, като се
изхожда от съображения за целесъобразност, с оглед интересите на децата и на
родителите. Основната цел е да се организират родителските функции по начин,
който най-пълно отговаря на интересите на децата. Тяхна естествена потребност е
да общуват и с двамата родители. Чрез режима на лични отношения трябва да се
постигне възможност децата да растат и да се развиват под грижата и с
подкрепата и на двамата родители. По тази причина, по принцип мерките за лични
отношения трябва да предоставят най-широка възможност за общуване между
родителя и детето, при положение, че не се налага ограничаване или лишаване от
родителски права. С оглед горното съдът счита, че в процесния случай
първоначално определеният режим на лични контакти на ищеца с децата не е
достатъчно широк така че да се постигнат горните цели. Нещо повече, от
определянето на посочения режим до настоящия момент са изминали почти десет
години, през което време са се променили и нуждите и потребностите както на
децата, така и на родителя, комуто не е предоставено упражняването на
родителските права да общува с тях.
При изслушването на децата по реда на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДет. безспорно се
установи, че бащата се намира в добри отношения и с двете деца. Имат изградена
връзка, която се е запазила и до днес. Виктория често остава при баща си и
извън установения режим на лични контакти. Що се отнася до Симеон, същият е
по-затворен и емоционално обран, без това да отрича връзката баща-син. Детето
споделя, че преспиванията извън дома му въобще, а не конкретно при баща му, му
причиняват дискомфорт. Налице е обаче желание у същото въпреки това да общува с
баща си и да не губи връзката си с него. Нещо повече детето изразява желание и
надежда, че ще преодолее този дискомфорт от преспиване на място, различно от
дома, в името на това да продължи и да не прекъсне връзката с баща си.
Ето защо съдът, отчитайки преди всичко интереса на децата и ръководейки се
от същия при постановяване на настоящия съдебен акт, счита че предявеният от
ищеца иск е основателен, поради което ще бъде уважен.Разноските в процеса
остават за страните,както са ги сторили.
Водим от горното и на
осн.чл.127, ал.2 от СК:
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА определеният по гр.д.№ 200/2010 г.КРС режим на личен контакт на В.К.В., ЕГН **********,*** с децата В.В.В., ЕГН: ********** и С.В.В., ЕГН: **********,
както следва: децата ще бъдат при бащата всеки втори и
четвърти петък, събота и неделя от месеца с право на
преспиване от 17.00 часа на петъчният ден до 18.00 часа на неделния ден; през четните години – по време на коледната ваканция на децата и почивните дни по повод Коледа, почивните дни по повод 3-ти март, почивните дни по повод 1-ви и 6-ти май и почивните дни по повод Деня на Съединението, с право
на преспиване, от 09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; през
нечетните години – почивните дни по повод Нова година, пролетната ваканция на децата, почивните дни по повод 24-ти май, почивните дни по повод Великден и почивните
дни по повод Деня на
Независимостта, отново с право на преспиване, от
09.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден; както и един месец
през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на майката,като вземането и предаването на децата
ще бъде от и до дома на майката.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Kюстендилски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: