№ 794
гр. София, 12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110141506 по описа за 2021 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от А.. срещу М..
Исковата молба е редовна и предявеният иск е допустим, поради което делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Представените от ищеца и от ответника писмени доказателства са относими и
необходими, поради което следва да бъдат приети.
Ищецът е направил искане на основание чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да
представи Допълнително споразумение към Трудов договор № . г., което следва да бъде
оставено без уважение, доколкото с отговора на исковата молба е представено заверено
копие от допълнителното споразумение от 16.08.2019 г., като се твърди от ответника, че
това е единственото подписано от страните допълнително споразумение.
По искането на ищеца за допускане на съдебно – счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в открито съдебно заседание след изясняване на спора от фактическа страна и
след поставяне на конкретни задачи по нея от ищеца.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 31.03.2022 г., от
10:15 ч., за която дата и час страните бъдат призовани, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в едноседмичен срок от съобщението, с писмена
молба, с препис за другата страна, да посочи твърди ли да е заплатил допълнителното
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит на ищеца за
1
исковия период или твърди, че такова въобще не му се дължи или твърди, че такова му е
заплатено, но в размер, различен от сочения от ищеца, като в последния случай да уточни
кога и какви суми са му заплатени.
ПРИЕМА представените с исковата молба и с отговора на исковата молба писмени
доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза за първото открито съдебно заседание по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй като
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че, ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, както следва:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ от А.. срещу М. за
сумата от 376.63 лв., представляваща незаплатена сума за допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – юридически стаж в общ
размер на 3 години 10 месеца и 24 дни въз основа на сключено допълнително споразумение
към Трудов договор № . г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба (15.07.2021 г.) до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди в исковата молба и уточнителните молби с вх. на СРС № . от
18.08.2021 г., № . от 18.08.2021 г., № . от 23.08.2021 г. и № . от 26.10.2021 г., че в периода от
06.08.2019 г. до 29.11.2019 г. е работил като съдия по вписванията при Районен съд - Н. по
силата на срочен трудов договор № . г., сключен с М., представлявано от м. на Р., по реда на
чл. 68, ал. 1, т. 4 КТ. Посочва, че нетното му възнаграждение съгласно трудовия договор е
било в размер на 1973.97 лв., а брутното – 2193.30 лв. Твърди, че между страните било
уговорено и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж по допълнително
споразумение към трудов договор № . г. в размер на 1.5% върху основната работна заплата.
Счита за правно ирелевантен момента, в който било сключено това допълнително
споразумение, тъй като със самия факт на сключване, органът по назначението обективирал
писмено съгласието си за дължимост на посочените суми, които следва да бъдат изплатени
на служителя. Поради неплащане на дължимото допълнителното трудово възнаграждение от
работодателя за периода от 06.08.2019 г. до 29.11.2019 г., предявява настоящия иск и моли за
неговото уважаване.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Твърди, че с допълнително
споразумение с рег № . г., сключено към трудов договор № . г., на ищеца било определено
ново основно месечно трудово възнаграждение и допълнително възнаграждение за
придобит трудов стаж и професионален опит, считано от 12.08.2019 г., като оспорва да е
подписвано друго, различно от посоченото допълнително споразумение. Посочва, че
2
трудовият договор между него и ищеца бил прекратен със Заповед № . г. на м., считано от
29.11.2019 г. Оспорва размера на предявения от ищеца иск, тъй като твърди че не става ясно
как е определен същият. Оспорва и акцесорната претенция за законна лихва върху
главницата. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на сторените по делото разноски.
Разпределение на доказателствената тежест:
По иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ вр. чл. 12, ал. 4 НСОРЗ в тежест
на ищеца е да докаже, че за процесните месеци между страните е било налице валидно
трудово правоотношение, по силата на който е престирал труд в полза на ответното
дружество, както и че е била налице твърдяната от ищеца договорка за допълнително
трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. На следващо
място ищецът следва да установи по делото и размера на дължимото му се допълнително
трудово възнаграждение за исковия период.
В тежест на ответника е да докаже релевираните от него в отговора на исковата
молба възражения, вкл. че е заплатил допълнителното трудово възнаграждение за исковия
период, за което не сочи доказателства.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК безспорен между
страните и ненуждаещ се от доказване е фактът, че между А.. и М. е било налице трудово
правоотношение, въз основа на сключен между тях Трудов договор № . г. за периода от
06.08.2019 г. до 29.11.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3