№ 460
гр. София, 08.03.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно частно
наказателно дело № 20221100600733 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, вр. чл. 306, ал. 3 от НПК.
Постъпила е частна жалба от 09.02.2022 г., подадена от осъдения Д. С.А., срещу
определение от 12.01.2022 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, по НОХД №
12620/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121 състав, с
което първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК, да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ (НБПП) сумата от
750.00 (седемстотин и петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски за
правна помощ.
В депозираната жалба се излагат доводи, че присъдената с обжалваното определение
сума от 750 лева – разноски в полза на НБПП, е непосилна за осъдения, доколкото същият
пребивава в пенитенциарно заведение и не разполага с парични средства да заплати същата.
Жалбоподателят изтъква, че не е упълномощил доброволно защитник, а такъв му е бил
назначен служебно от съда, без да бъдат съобразявани личните му материални възможности.
С оглед така изложеното се иска отмяна на обжалваното определение.
Препис от частната жалба е връчен на Националното бюро по правна помощ (НБПП).
В срок е постъпило писмено становище, в което се поддържа неоснователност на
подадената жалба и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт.
Софийски градски съд, Наказателно отделение, като взе предвид подадената частна
жалба, и съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за
установено от фактическа страна следното:
С протоколно определение от 18.11.2020 г. по НОХД № 12620/2020 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 121 състав, първоинстанционният съд е
одобрил споразумение между държавното обвинение и защитата на Д. С.А., с което
последният се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК.
Видно от материалите по делото, в производството пред СРС осъденият Д. С.А. е бил
защитаван от служебен защитник – адв. С.С., САК.
С писмо от 05.01.2022 г. на председателя на НБПП е поискано присъждане на
изплатеното от НБПП възнаграждение на служебен защитник по НОХД № 12620/2020 г. по
описа на СРС, НО, 121 - ви състав. Към писмото е приложено Решение № СФ-30172-23/2021
1
г. на НБПП, от което се установява, че на адв. С.С. е било изплатено възнаграждение в
размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева за предоставена правна помощ на Д. С.А. по
горецитираното наказателно дело.
С атакуваното пред настоящата инстанция определение от 12.01.2022 г., като е
съобразил крайния изход на делото и постъпилото искане от Националното бюро за правна
помощ, районният съд е осъдил Д. С.А. да заплати по сметка на НБПП сумата в размер на
750 (седемстотин и петдесет) лева – разноски за предоставената му правна помощ,
изразяваща се в служебна защита по НОХД № 12620/2020 г. по описа на СРС, НО, 121 - ви
състав.
С оглед изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от
правна страна:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 306, ал. 3 от НПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Настоящият съдебен състав счита, че изводът на районния съд за дължимост от
страна на осъденото лице на направените от НБПП разноски за служебен защитник в
производството по НОХД № 12620/2020 г. по описа на СРС, НО, 121 - ви състав, е правилен.
По силата на чл. 27а от Закона за правната помощ ЗПП) в определени със закон
случаи, лицата на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените
разноски. Такъв случай е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК,
съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати
разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за
служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и
гражданския ищец, ако последните са направили такова искане. Цитираната разпоредба има
императивен характер. В същия смисъл Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по т. д. №
4/2009 г. по описа на ОСНК, ВКС, ясно е дефинирало това законодателно решение,
приемайки, че подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК,
следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във
всички случаи на задължителна защита.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав споделя констатацията на
първоинстанционния съд, че са налице предвидените в закона предпоставки подсъдимият Д.
С.А. да бъде осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ – гр. София
разноските за изплатено адвокатско възнаграждение на назначения му по делото пред
Софийски районен съд служебен защитник, а именно: подсъдимият е бил признат за
виновен по повдигнатото му обвинение с влязло в сила споразумение, същият е бил
представляван от служебен защитник, назначен по реда на Закона за правната помощ (ЗПП),
на когото съгласно представеното решение на НБПП е било заплатено възнаграждение в
размер на 750 лева. Определеното от НБПП възнаграждение е съобразено с границите на
възнагражденията, регламентирани в относимите разпоредби на Наредбата за заплащане на
правната помощ (НЗПП), с оглед размера на предвиденото наказание за извършеното от
подсъдимото лице престъпление и броя съдебни заседания, в които назначеният служебен
защитник е взел участие – чл. 18, т. 2, вр. чл. 9, ал. 4 от НЗПП. Ето защо, районният съд
законосъобразно, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК, след представяне на решението на
НБПП, е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 750 лева по сметка на НБПП.
Не могат да бъдат основание за друг извод наведените от жалбоподателя оплаквания
за липса на изразена от същия воля за ангажиране на адвокатска защита в производството
пред СРС. В процесния случай, при назначаване на служебния защитник на Д. С.А. в
досъдебното производство, същият е бил задържан и е било внесено предложение за
вземане спрямо него на МНО „задържане под стража", които обстоятелства съответно са
обусловили наличието на абсолютно задължителна защита на подсъдимия по смисъла на чл.
94, ал. 1, т. 6 от НПК. На следващо място, участието на защитник при приключване на
2
наказателното производство със споразумение също е задължително. Този извод следва от
разпоредбата на чл. 381, ал. 1 от НПК, съгласно която споразумението се сключва между
защитника на подсъдимия и прокурора, както и от нормите на чл. 381, ал. 6 от НПК и чл.
382, ал. 3 и ал. 6 от НПК. С оглед на така изложеното, защитата на подсъдимия в
производството пред СРС е била абсолютно задължителна, респ. правилно и
законосъобразно на последния е била предоставена правна помощ чрез назначаване на
служебен защитник. На следващо място, следва да се отбележи, че задължителната защита в
процесната хипотеза на чл. 381, ал. 1 от НПК не се предпоставя от финансовото състояние
на лицето, на което трябва да се назначи служебен защитник, нито на това лице се
предоставя право на избор дали да се защитава сам или да му се назначи служебен
защитник. Това е така, тъй като законодателят е решил, че в този случай нуждите на
правосъдието са от такова естество, че задължително изискват назначаването на
професионален защитник, ако подсъдимият не си ангажира сам адвокат. Поради това
възраженията на жалбоподателя, че не дължи разноски, доколкото не е упълномощил сам
защитник, а такъв му е бил служебно назначен, не могат да бъдат споделени.
Не могат да мотивират съдебния състав да отмени обжалваното определение и
оплакванията на жалбоподателя, свързани с влошеното му материално положение.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК има императивен характер, като същевременно НПК
не регламентира процесуална възможност за освобождаване на осъденото лице от заплащане
на разноските по делото. В този смисъл обстоятелствата, че понастоящем жалбоподателят се
намира в пенитенциарно заведение и е материално затруднен не са в състояние да го
освободят от отговорността му за сторените в наказателното производство разноски.
Ето защо, съобразявайки всичко гореизложено, първостепенният съд е постановил
законосъобразно и правилно определение, което е съобразено с доказателствата по делото,
материалния закон и със задължителната съдебна практика.
По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното
определение е правилно и не са налице основания за отмяната му.
Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 3, вр. чл. 306, ал. 3, вр.
ал. 1, т. 4 от НПК, Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 12.01.2022 г., постановено по реда на чл. 306, ал.
1, т. 4 от НПК, по НОХД № 12620/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 121 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3