Определение по дело №3322/2019 на Софийски градски съд

П Р О Т О К О Л

гр. София, 19.12.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20 състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Председател : РУСИ АЛЕКСИЕВ

Съдебни заседатели : 1. В.Г.

2. МИРИЯ С.

Секретар : Елка ГРИГОРОВА

Прокурор : ВАЛЕНТИН КИРИЛОВ

сложи за разглеждане докладваното от съдия АЛЕКСИЕВ НЧД № 3322 по описа за 2019 г.

На именното повикване в 11.00 ч. се явиха :

ОСЪДЕНИЯТ А.Н.Г. – редовно призован, не се явява.

Във върнатия отрязък от призовка осъденото лице саморъчно е отбелязало, че не желае да присъства на съдебното заседание, в който смисъл е депозирана молба с приложена към нея декларация още в първото съдебно заседание по делото, в която се сочи, че осъденият не желае да присъства лично в съдебното производство по кумулация и желае делото да се разглежда в негово отсъствие.

Адв. В.Б., упълномощен защитник - редовно уведомена от предишното съдебно заседание, не се явява.

ЯВЯВА СЕ адв. М.П., САК, преупълномощен от адв. В.Б., с днес представено пълномощно като защитник на А.Н.Г. за днешното съдебно заседание, с всички произтичащи от това права и задължения.

СГП се представлява от прокурор КИРИЛОВ.

Преди вземане становище на страните по даване ход на делото, СЪДЪТ докладва постъпили по същото :

- писмо на СГП с вх. № 147749/29.11.2019 г. по описа на регистратурата на СГС, с което на Съдът са изпратени справка от УИС на СГП за периода 01.08.2014 – 01.11.2019 г., касаеща задържанията на осъденото лице с постановление на прокурор. Към писмото са приложени в незаверени електрофотографски /ксерографски/ копия постановление от 13.08.2014 г. на СГП, изведено от канцеларията ѝ на същата дата, по пр. пр. № 15293/2014 г. по описа на СГП, за задържане, на основание чл. 64, ал. 2 от НПК, на тогава обвиняемия А.Н.Г., за срок от 72 часа, за довеждането му пред съда ;

- писмо от завеждащ служба УИС в СГП до прокурор Кадев по пр. пр. № П-154/2019 г. по описа на СГП ;

- протокол от 15.08.2014 г. на СГС - НО, 9 състав, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо тогава обвиняемия А.Н.Г., по пр. пр. № 15293/2014 г. по описа на СГП ;

- писмо от СГП с вх. № 147571/28.11.2019 г. по описа на регистратурата на СГС, с което на Съда е предоставена информация от НСлС и от МП - ГД „ИН“, относно задържания на осъдения А.Н.Г. за период от 2005 г. до 2019 г. /от НСлС/, както и за изтърпени и изтърпявани към момента наказания от осъденото лице /от МП - ГД „ИН“/ ;

- незаверени електрофотографски /ксерографски/ копия на писма на СГП до ОП - гр. Пазарджик и до СРП, с които се иска информация за евентуално внесени обвинителни актове по пр. пр. № 2130/2007 на ОП - гр. Пазарджик и пр. пр. № 64464/2005 г. по описа на СРП, както и писмо на ОП - гр. Пазарджик до съда, с вх. № 155268 /16.12.2019 г., с която Съдът е уведомен, че ДП по пр. пр. № 2130/2007 на ОП - гр. Пазарджик се е водило срещу две лица, едното от които е А.Н.Г., който е бил признат за виновен с присъда № 21/15.04.2010 г. на ОС - гр. Пазарджик, с наказание ЛОС, в размер на 2 години и 6 месеца, наказание „пробация“ и наказание „глоба“. В писмото на ОП - гр. Пазарджик е посочено, че присъдата на осъденото лице е влязла в сила на 25.02.2011 г. и изтърпяна с начална дата 25.07.2012 г., като осъденият А.Н.Г. е бил освободен от затвора в гр. София на 27.03.2014 г., с прилагане на нормата на чл. 70 от НК, а именно при остатък на наказанието от 1 година, 3 месеца и 21 дни. Към писмото на ОП - гр. Пазарджик е приложена в незаверено електрофотографско /ксерографско/ копие цитираната по-горе присъда № 21/15.04.2010 г. на ОС - гр. Пазарджик ;

-получено по факс писмо от СРП по пр. пр. № 3175/2006 г. , с която Съдът е уведомен, че по пр. пр. № 64464/2005 г. по описа на СРП е бил внесен о.а. в СРС срещу А.Н.Г., по който е било образувано НОХД № 12920/2006 г. по описа на СРС, НО - 20 състав, което съдебно наказателно производство е приключило с признаване на подсъдимото тогава лице - А.Н.Г., за виновно и с налагане на наказание ЛОС, в размер на 11 месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66 от НК, е било отложено за срок от 3 години, като тази присъда на 15.05.2007 г. е била протестирана от прокурор при СРП. Цитираното писмо е получено и в оригинал в съда и заведено в регистратурата му с вх. № 156699/18.12.2019 г. ;

- получени в съда на испански език документи, в изпълнение на изпратената от българския съд до испанския такъв ЕЗР и превод на потвърждение за получаване на ЕЗР от дирекция МПС към Областна прокуратура – Малага ;

- присъда № 284/18 от 05.09.2018 г. на Наказателен съд № 9 – МАЛАГА, по съдебно производство № 361/2018 г., в изпълнение на получената в Областна прокуратура – Малага, Дирекция МПС, ЕЗР от българския съд. На същата, с оглед вече наличния ѝ превод в материалите по делото, е извършен превод единствено на първата и последната страници, на които фигурират печатите и подписите на съответния изпращаш на българския съд орган, с оглед удостоверяване по несъмнен начин идентичността ѝ с вече наличната такава по делото на испански език, чийто превод е също така приложен към доказателствените материали по делото. От извършения превод се установява, че първата страница на приложената присъда на испански език е на съдебно решение № 284/2018 г. - Малага , произнесена от магистрат съдия И.Н.И.от Наказателен съд № 9 – МАЛАГА, по съдебно производство № 361/2018 г., водено срещу А.Н.Г. и В.В.. От превода на последната страница се установява, че същата е подписана и потвърдена от магистрат съдия И.Н.И.от Наказателен съд № 9 – МАЛАГА, на 07.09.2018 г. ;

- писмо от СГП с вх. № 157158 по описа на регистратурата на СГС, с което на Съда са изпратени постъпили в СГП материали от СРП по пр. пр. № 64464/2005 г. по описа на СРП, състояща се от горедокладваното писмо по пр. пр. № 64464/2005 г. по описа на СРП, както и незаверени електрофотографски /ксерографски/ копия на по-горе докладваните писма от ОП - гр. Пазарджик до СГС, касателно осъждането на А.Н.Г. *** ОА и постановената по същия присъда № 21 от 15.04.2010 г., влязла в сила и изтърпяна от осъдения Г. и приложената, отново в незаверено електрофотографско /ксерографско/ копие, визирана присъда № 21/15.04.2010 г. на ОС – гр. Пазарджик.

СТРАНИТЕ /поотделно/ : Да се приемат така докладваните материали.

ПРОКУРОРЪТ : Моля да бъде даден ход на делото, независимо, че осъденият не се явява и предвид изрично заявеното от него нежелание да участва в производството, както и това, че присъства негов защитник.

ЗАЩИТАТА : Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните, редовно проведената процедура по призоваване на осъденото лице и изрично заявеното желание от него съдебното производство да протече в отсъствието му, както и правилно изтъкнатото от прокурора присъствието на упълномощен защитник в днешното съдебно заседание на осъдения Г., намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото за продължаване на съдебното следствие, поради което и

ОПРЕДЕЛИ :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ЗА ПРОДЪЛЖАВАНЕ НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ПРОКУРОРЪТ : Да се приемат така докладваните материали.

ЗАЩИТАТА : Считам, че същите са съотносими и като такива трябва да бъдат приобщени към настоящото производство.

СЪДЪТ, съобразявайки становищата на страните и служебно отчитайки, че получените и докладвани по-горе от него материали са относими към предмета на настоящото съдебно производство, тъй като представляват отговор на отправените от съда запитвания и изпълнение на изпратената към съответния компетентен испански орган ЕЗР, поради което и на основание чл. 283 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИОБЩАВА към материалите по делото :

- писмо от завеждащ служба УИС в СГП до прокурор Кадев по пр. пр. № П-154/2019 г. по описа на СГП ;

СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ВЪЗМОЖНОСТ НА СТРАНИТЕ ЗА СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО.

ПРОКУРОРЪТ : Нямам искания по доказателствата. Считам, че съдебното следствие може да бъде приключено. Да се даде ход на съдебните прения.

ЗАЩИТАТА : Делото е изяснено от фактическа страна, поради което Ви моля да бъде даден ход по същество.

СЪДЪТ, с оглед липсата на доказателствени искания от страните и на основание чл. 283 от НПК,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства.

СЪДЪТ, с оглед становищата на страните, намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което и на основание чл. 286, ал. 2 и чл. 291, ал. 1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ЗАЩИТАТА : Считам, че при анализ на справката за съдимост, както и от изисканата и приложена по делото документация от компетентните испански власти, касаеща осъждането на лицето А.Н.Г., се констатират предпоставките за прилагане на чл. 25, във вр. с чл. 23 от НК, защото срещу подзащитния ми има водени три наказателни производства, по които са наложени отделни наказания, и инкриминираните деяния, касаещи трите дела, са осъществени преди да има влязла в сила присъда, за което и да е от тях, а именно :

1. Деяние по НОХД № 19011/2016 г. по описа на СРС, осъществено на 08.01.2016г., с влязла в сила присъда на 16.01.2019 г., като е определено наказание 6 месеца ЛОС ;

2. Деяния по НОХД № 3727/2015 г. по описа на СГС, осъществени на 12.08.2014 г. и 13.08.2014 г., оформящи института на продължавано престъпление по чл. 26 от НК, с влязла в сила присъда на 22.07.2019 г., като е определено наказание 5 години ЛОС и глоба, в размер на 20 000 лева ;

3. Третото дело с номер 361/2018г., присъда № 284/18 г. касае деяния, осъществени в Кралство Испания през 2017 г., за които Наказателен съд № 9 в Малага е определил четири наказания, с общ размер на 2 години и 3 месеца /27 месеца/ ЛОС, като същото е отложено за изпълнение, със срок до 05.09.2022 г. Присъдата на Испанския съд е влязла в сила на 05.09.2018 г. С определение от 17.10.2019 г. испанския съд е постановил да бъде изтърпяна ефективно горепосочената присъда, тъй като осъденото лице не е заплатило всички парични задължения, посочени в присъдата. Тази информация е изводима от постъпилите в хода на съдебното следствие документи от компетентните испански власти.

При тези фактически данни, съобразявайки датите на извършване на отделните престъпни деяния и моментите на придобиване на юридически стабилитет на изброените съдебни актове, както и установения в съдебната практика принцип за приложение на най-благоприятния за осъдения вариант на групиране, считам, че са налице материално-правните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, за формиране на нова група, в която следва да бъдат включени тези съдебни актове.

Съгласно възприетия институт за кумулация на наказанията считам, че на А.Г. трябва да бъде определено едно общо, най-тежко наказание, в размер на 5 години ЛОС и 20 000 лева глоба, което към настоящия момент същият търпи в затворническо заведение в град Пазарджик.

При тълкуване на чл. 8, ал. 2 от НК, както и Рамково решение 675/2008 г. на Съвета на Европейския съюз от 24 Юли 2008г., става ясно, че влязлата в сила присъда, постановена в друга държава -членка на Европейския съюз, се взема предвид от българския съд във всяко наказателно производство, което се провежда срещу едно и също лице. Последствията произтичащи от присъдата, постановена в друга държава - членка, следва да са равностойни на последствията на едно национално решение по време на съдебното производство и по време на изпълнение на присъдата. Това разбиране включва съобразяване на ръководно - решаващия орган с факта за единство в наказателноправната политика на ЕС и между държавите-членки, особено когато става въпрос за правни норми свързани с първични човешки права, каквото е правото на свободно придвижване. Допълнително, в духа на същата идеология, параграф 8 на Рамково решение № 675/2008 г. гласи, че „Когато в хода на наказателно производство в дадена държава-членка съществува информация за предишна присъда в друга държава-членка, следва да се избягва, доколкото е възможно, лицето да се третира по-малко благоприятно, отколкото ако предишната присъда е била национална присъда.“ Във връзка с отправено преюдициално запитване от СРС и образувано дело № С- 171/16, е постановено решение, с което Съдът в Люксембург посочва, че Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година за вземане предвид присъдите, постановени в държавите - членки на Европейския съюз, в хода на новообразувани наказателни производства, трябва да се тълкува в смисъл, че е приложимо за национално производство, което има за предмет да се определи за изтърпяване едно общо наказание лишаване от свобода, като се вземе предвид наказанието, наложено на дадено лице от националния съд, и това, което е наложено с присъда, постановена от съд на друга държава- членка срещу същото лице за различни деяния. В същото решение е изяснено, че процедура по признаване на чуждестранната присъда, каквато се предвижда в чл. 463 и следващите от НПК не е необходима.

В духа на гореизложените аргументи е и практиката на съдилищата, част от която е със следните определения :

Определение № 1448 от 07.06.2018 г. по ч. н. д. № 792//2018 г. на X състав на Специализирания наказателен съд ;

Решение № 23 от 14.02.2018 г. по н. д. № 13 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение ;

Решение № 522 от 20.12.2018 г. по в.ч.н.д. № 1479/2018 г. на Софийски апелативен съд, Наказателна колегия и др.

Отделно, разпоредбата на чл. 59, ал. З от НК гласи, че от общото наказание трябва да бъде приспаднато и времето, през което обвиняемия е бил задържан. По отношение на НОХД № 3727/15 г. подзащитният ми е търпял мярка за неотклонение „Задържане под стража“ в рамките на осем месеца.

По отношение на чуждестранната присъда, лицето е било задържано от 01.04.2017 г. до 05.09.2018 г. или 17 месеца и 4 дни, а относно присъдата на СРС, същата е изтърпяна изцяло, което се установява от приложената към делото справка от ГД „ИН“, поради което е приложима и разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК.

Моля, да бъдат зачетени и приспаднати и задържанията по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за периода от 2014 г. до 2019 г., тъй като те са били постановявани в периода на делата, включени в групата.

Моля, съдът да постанови определение по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК в консенсус с развитите от защитата доводи.

ПРОКУРОРЪТ : Моля Съдът да уважи молбата от А.Н.Г. и да му определи едно общо най-тежко наказание по посочените в молбата дела, а именно 5 години ЛОС, което да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ“ режим и от което да бъде приспаднато задържането на молителя по мярка за неотклонение или за изтърпяване на наказание ЛОС, по което и да е от делата.

СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.

СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази доводите, изложени в днешното съдебно заседание от страните, събраните по делото доказателства и приложимите разпоредби на закона, намери за установено следното :

Същото е инициирано по молба на осъдения А.Н.Г. с желание за определяне на едно общо, най-тежко наказание измежду тези, наложени му с влезли в сила присъди по НОХД № 3727/2015 г. по описа на СГС и НОХД № 19011/2016 г. по описа на СРС.

В съдебно заседание, упълномощеният защитник на осъдения А.Н.Г. - адв. М.П., САК, поддържа молбата на подзащитният си, като развива доводи в подкрепа на становището за основателност на същата. Допълнително, поддържа направеното в предходното съдебно заседание, а именно това, проведено на 30.09.2019 г., искане на защитата към посочената, иницииращата настоящото съдебно производство молба, в съвкупността от присъди да бъде съобразена и тази, наложена от чужд съд. Конкретно, присъда № 284/2018 г. от 05.09.2018 г., постановена по съдебно производство № 361/2018 г. на съдът в МАЛАГА - Наказателно отделение, от магистрат съдия И.Н.И.. Със същата, осъденият А.Г. е такъв за извършени престъпления в Кралство Испания, в условията на реална съвкупност, консумирани в периода 27.08.2016 г. – 01.04.2017 г. В подкрепа на горното, защитата изтъква приложението в конкретната съдебна процедура на Рамково решение № 2008/675/ПВР на Съвета от 24.07.2008 г., за вземане предвид присъдите, постановени в държавите-членки на Европейския съюз, както и относима, според нея, съдебна практика, състояща се в две решения - първото на ВКС, второто на САС, и едно определение на СпНС.

В обобщение, защитата желае кумулиране на наказанията по тези 3 влезли в сила съдебни актове и налагането на едно общо, най-тежко наказание измежду тях, а именно наказание ЛОС, в размер на 5 години, както и „глоба“, в размер на 20 000 лв., като от същото бъдат приспаднати времето на изтърпяното от осъденото лице до момента ЛОС по присъда, включена в съвкупността, както и задържането му под стража в хода на водените по включените в съвкупността наказателни производства, а също и времето на задържането му по реда на ЗМВР и чл. 64, ал. 2 от НПК.

Прокуратурата по същество се присъединява към желанието на защитата за кумулиране на посочените в молбата на осъденото лице наказания.

Настоящото съдебно производство се провежда в отсъствие на самото осъдено лице, по изрично негово желание. Последното е било призовавано за всяко едно съдебно заседание, при което отрязъкът от призовката, удостоверяващ редовното призоваване, е бил връщан по делото, с изрично направено на него отбелязване, че призованото осъдено лице не желае да присъства на съдебното заседание. Поради горното, самото осъдено лице не ангажира становище по изявеното от него желание за кумулация на наложени му с влезли в сила актове наказание. Респективно, същото е избрало като процесуална позиция да не се възползва от правото си на последна дума.

По делото е проведено съдебно следствие, в хода на което са събрани и приобщени към доказателствената маса редица писмени доказателствени източници, включително и чрез използване на правния инструментариум на международното сътрудничество по наказателни дела, в лицето на ЕЗР. По този начин, към доказателствения обем са приобщени и присъда № 284/18 от 05.09.2018 г. на Наказателен съд № 9 – МАЛАГА, постановена по наказателно производство № 361/2018г. ; писмо от поддиректор режими на пенитенциарно заведение – Малага, от 13.11.2019 г., досежно удостоверяване периодът, в който осъденият в Кралство Испания А.Г. е пребивавал в този затвор ; определение на съдията, постановил горепосочената присъда № 284/18 от 05.09.2018 г. – магистрат съдия И.Н.И.от Наказателен съд № 9 – МАЛАГА, с което определение, постановено на 17.10.2019 г., е прекратено условното осъждане на осъдения А.Г. по същото дело и е постановено ефективно изтърпяване на наложеното му наказание ЛОС.

Приобщени са, също така, множество писма от ПРБ – СГП, НСлС, МП – ГДИН, ОП - гр.Пазарджик, СРП, приети от съда като относими към предмета на доказване на настоящото съдебно производство.

Въз основа на така посочените по-горе, събрани писмени доказателствени източници, както и останалите, приобщени към доказателствената маса по реда на чл. 283 от НПК, които Съдът обсъди в тяхната взаимовръзка и съвкупност, се установява следната фактическа обстановка :

Осъденият А.Г. е такъв по 7 влезли в сила съдебни акта, като 6 от тях са произнесени от съдебни институции в Р. България и един от такава в Кралство Испания. Конкретно :

- С присъда по НОХД № 12920/2006 г. по описа на СРС, НО – 20 състав, влязла в сила на 14.04.2008 г., осъденият А.Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 346, ал. 2, вр. чл. 195, ал. 1, вр. чл. 346, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което е осъден на наказание ЛОС, за срок от 11 /единадесет/ месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал.1 от НК, е отложено за срок от 3 години. Деянието е извършено на 27.12.2005 г. ;

- С присъда по НОХД № 1847/2006 г. на РС - Благоевград, влязла в сила на 23.01.2009 г., А.Г. е признат за виновен и осъден за извършено на 19.05.2006 г. деяние, което е квалифицирано по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание ЛОС, за срок от 8 /осем/ месеца, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложено за срок от 3 години ;

- С присъда по НОХД № 2194/2009 г. на РС – Пазарджик, влязла в сила на 27.05.2010 г., А.Г. е осъден за извършени две деяния, последното от които е извършено на 26.04.2006 г., съответно квалифицирани като престъпления по чл. 195, ал. 2 от НК и по чл. 346, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК му е определено едно общо наказание измежду тези, наложени на всяко едно от горепосочените две деяния, в размер на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца ЛОС, което да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим ;

- С присъда по НОХД № 467/2009 г. на РС - Пазарджик, влязла в сила на 25.02.2011 г., осъденото лице А.Г. е такова и признато за виновно за няколко деяния, извършени в реална съвкупност, квалифицирани съответно по чл. 249, ал. 1, вр. чл. 20, вр. чл. 26, ал. 1 от НК ; по чл. 244, ал. 1, вр. чл. 243, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. 26, ал. 1 от НК ; по чл. 321, ал. 3 и по чл. 279, ал. 1 от НК, за всяко от които му е определено различно наказание, като на основание чл. 23, ал. 1 от НК на осъденото лице е определено едно общо, най-тежко наказание измежду наложените по горепосочените престъпления, в размер на 2 /две/ години и 10 /десет/ месеца ЛОС и „глоба“, в размер на 26 116.88 лв., като наказанието ЛОС следва да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ“ режим.

Горепосочените наказания по влезлите в сила присъди са кумулирани по ЧНД № 422/2012 г. на ОС – гр. Пазарджик, с определение, влязло в сила на 16.10.2012 г., като му е наложено едно общо, най-тежко наказание измежду кумулираните такива, а именно 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца ЛОС, и „глоба“, в размер на 26 116.48 лв., което да бъде изтърпяно при първоначален „ОБЩ“ режим и от което, на основание чл. 25, ал. 2 от НК, е приспаднато изтърпяното по НОХД № 2194/2009 г. на РС - Пазарджик наказание, както и задържанията по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и времето, през което е било задържано с мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съответно, така определеното едно общо, най-тежко наказание, в размер на 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца ЛОС, е увеличено по реда на чл. 24 от НК с 1 /една/ година ЛОС.

- С присъда по НОХД № 19011/2016 г. по описа на СРС, влязла в сила на 16.01.2019 г., А.Н.Г. е признат за виновен и осъден за извършено на 08.01.2016 г. деяние, квалифицирано като такова по чл. 270, ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание ЛОС, за срок от 6 /шест/ месеца, при първоначален „СТРОГ“ режим на изтърпяване ;

- С присъда по НОХД № 3727/2015 г. по описа на СГС, НО – 20 състав, влязла в сила на 22.07.2019 г., А.Н.Г. е признат за виновен, респективно осъден, за извършени от него 2 деяния, обединени в едно продължавано престъпление, довършено на 13.08.2014 г. и представляващо такова по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 и ал. 2, изр. 1, пр. 1, т. 4, вр. ал. 1, предл. 4, алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание ЛОС, за срок от 5 /пет/ години, което да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим, както и наказание „глоба“, в размер на 20 000 лв. По същата присъда е приведено в изпълнение и постановено отделно изтърпяване на неизтърпяната част от наказанието ЛОС, наложено на подсъдимия А.Н.Г., съобразно ЧНД № 422/2012 г. на ОС – гр. Пазарджик, в общ размер на 1 /една/ година, 3 /три/ месеца и 23 /двадесет и три/ дни, което да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим.

Горното и съобразно Определение на СГС по НЧД № 1293/2014 г. влязло в сила на 04.04.2014 г., с което осъденото лице е било УПО, на основание чл. 70, ал. 6 от НК, с посочен по-горе изпитателен срок 1 /една/ години, 3 /три/ месеца и 23 /двадесет и три/ дни.

- С присъда № 284/18 от 05.09.2018 г. на Наказателен съд № 9 – МАЛАГА, постановена по наказателно производство № 361/2018 г., влязло в сила на 05.09.2018 г., А.Н.Г. е признат за виновен и осъден за извършени деяния в периода 27.08.2016 г. – 01.04.2017 г., съответно квалифицирани по чл. 570б, ал. 1, б. „е“ от НК на Испания – участие в престъпна организация ; по чл. 298, ал. 1 от НК на Испания – укриване ; по чл. 392 и 390, ал. 1 т. 1 и т. 2 от НК на Испания – фалшифициране на търговски документи ; по чл. 380, ал. 1 от НК на Испания – нарушение на пътната безопасност по пътищата ; по чл. 263, ал. 1 и in fine „e“ от НК на Испания – причиняване на вреди, и по чл. 237, 238, ал. 3 и 4, 239 и 240 от НК на Испания – кражба с взлом, за всяко от които е било наложено на осъденото лице отделно наказание „Лишаване от свобода“ в различен размер – от 3 месеца до 1 година, като, съгласно НК на Кралство Испания, така наложените наказания са групирани и на осъденото лице е било определено едно общо наказание, съставено от всичките наложени му по горепосочените престъпления наказание „Лишаване от свобода“, за период от 27 /двадесет и седем/ месеца, изпълнението на което е било отложено за срок от 4 години, а именно до 05.09.2022 г., при определени условия – осъденото лице да не извърши повторно престъпление в този срок, за което да бъде осъдено и да заплати наложената му глоба, както и сумата, определена като гражданска отговорност, в размер на 28 000 Евро, до 31.12.2018 г. на дружество „Алианс“.

Съответно, с Определение на магистрат съдия И.Н.И.от Наказателен съд № 9 – МАЛАГА, от 17.10.2019 г., е констатирано, че осъденото лице е нарушило горепосочените условия за отлагане на наказанието „Лишаване от свобода“ в размер на 27 /двадесет и седем/ месеца, което му е било наложено с визираната по-горе присъда на съдът в Малага - Присъда № 284/18 от 05.09.2018 г., в частност не е заплатил дължимата пълна сума за гражданска отговорност, в размер на 28 000 евро, нито е поискал схема за плащане, а е заплатил единствено 2 160 евро, поради което е прекратена условността за изпълнение на наказанието на горепосочената присъда и е разпоредено наложеното на осъденото лице наказание „Лишаване от свобода“, в размер на 27 /двадесет и седем/ месеца, да бъде ефективно изтърпяно.

Горепосоченото определение на съда следва да се счита за влязло в сила на 21.10.2019 г. с оглед дадения 3-дневен срок за обжалването му, за каквото действия не са събрани доказателства от настоящия съдебен състав, нито служебно - по реда на изпратената ЕЗР, нито по инициатива на страните. Напротив, и самата защита не навежда на такива, нито пожела събирането им, а изрично се позова на това определение като влязло в законна сила.

От така установената по делото обективна фактическа обстановка, съдебният състав установява, че по първите 4 съдебни акта – по НОХД № 12920/2006 г. по описа на СРС - НО – 20 състав, по НОХД № 1847/2006 г. на РС – Благоевград, по НОХД № 2194/2009 г. на РС – гр. Пазарджик и по НОХД № 467/2009 г. на ОС – Пазарджик, с определение на ОС – Пазарджик от 28.09.2012 г. по НЧД № 422/2012 г., влязло в сила на 16.10.2012 г., /л. 40 – л. 43 от съдебното производство/, вече е извършено групиране на наложените по тях наказания, като същите са и изтърпени, видно от писмо на МП - ГД „ИН“ /л. 226 от съдебното производство/.

Горното си заключение съдът базира и на определение по ЧНД № 1293/2016 г. по описа на СГС – НО, 20 състав, влязло в сила на 04.04.2016 г., с което е било постановено УПО на осъденият Г., с изпитателен срок в размер на 1 година, 3 месеца и 23 дни.

Горепосоченото обуславя рамките на преценката на настоящия съдебен състав единствено до следващите визирани по-горе 3 съдебни акта, с които осъденият А.Г. е такъв, съответно двата на българския съд – НОХД № 19011/2016 г. по описа на СРС и НОХД № 3727/2015 г. по описа на СГС, както и присъда № 284/18 от 05.09.2018 г. на Наказателен съд № 9 – МАЛАГА, Кралство Испания.

Основният въпрос, видно до тук изложеното е, дали следва да се извърши кумулация на наказания, наложени на осъденото лице по влезли в сила съдебни актове на българските съдебни органи с тази, постановена от чужд за Р. България съдебен орган, а именно на Наказателен съд № 9 – МАЛАГА, Кралство Испания, по съдебно производство № 361/2019 г.

Настоящият съдебен състав счита, че отговорът на този въпрос е положителен. В този смисъл, Съдът намира за основателни изтъкнатите от защитата доводи, като се солидаризира с тях, като същевременно следва за необходимо и да ги допълни.

На първо място, действително в настоящият случай следва да намери приложение Рамково решение № 675/2008 г. на Съвета на Европейския съюз от 24 Юли 2008 г., транспонирано във вътрешното на Р. България законодателство чрез приемане на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК /нова - ДВ, бр. 33 от 2011 г., в сила от 27.05.2011 г./, от една страна. От друга – следва да бъдат съобразени и нормативните предписания на Рамково решение № 2008/909/ПВР, както и задължителната за приложение от настоящата съдебна инстанция практика на съда на Европейския съд, в частност тази по делата „С – 554/2014 г.“ /О./ и „С-171/2016 г.“ /Б./, като последното бе цитирано и от защитата.

Този съдебен състав намира, че действително по силата на горепосоченото Рамково решение № 2008/675/ПВР следва да се приложи принципа за системно равностойно третиране на правните последици на чуждестранните присъди с местните такива, което, видно и от самото Рамково решение, е от голямо значение за ЕС. В тази насока следва да се отчете, че с публикуваното в ОВ, бр. 220/15.08.2008 г., горепосочено Рамково решение, е заменена разпоредбата на чл. 56 от Конвенцията на Съвета на Европа от 28.05.1970 г. за международната валидност на наказателните присъди. Това е сторено именно в интерес на по-ефективното прилагане в европейското пространство на правосъдие, на последиците на присъдите на всяка една от държавите-членки, които следва да бъдат взети под внимание във всички фази на наказателното производство и касаещи обстоятелството дали дадено лице е извършило престъпление за първи път или вече е било осъждано в /друга/ държава-членка.

Цитираното рамково решение е с цел да гарантира, че националните присъди на съответните държавни-членки и присъдите, постановени в други държави-членки се ползват с едни и същи правни последици, което е иманентно проявление на принципа за взаимно доверие в наказателните системи на държавите-членки, като способства изграждането на хомогенно общоевропейско пространство на наказателното правораздаване, в частност на поставените в същото присъди, които следва да бъдат третирани еднакво във всяка държава-членка, независимо от това от кой съд са постановени.

Настоящият състав намира за необходимо да изтъкне, с оглед наличието на разнопосочната съдебна практика, че изрично прави разграничение между изпълнението на присъда, постановена от чужд за съответната държава-членка съд и взимането предвид на последиците от такава присъда. В този смисъл, Съдът намира за необходимо да посочи, че едни съдебни състави приемат, че вземането предвид на присъдата на държава-членка на ЕС по смисъла на чл. 8, ал.2 е от НК е недопустимо, ако същата не е призната по правилата на чл. 465 и следващите от НПК. В такава насока са определения на различни състави на окръжни съдилища. Изтъкнатите в тях аргументи са идентични и могат да се обобщят в това, че разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от НК се свързва с нормата на чл. 4, ал. 3 от НК, при което, според тях, законодателят не игнорира императивното изискване за признаване присъдата на друга държава, като условие за вземането ѝ в предвид при наказателно производство, провеждано в Р. България.

Друга част от съдебните състави приемат точно обратното, а именно, че наказанието, наложено с присъда на чуждестранен съд, може да се включи в съвкупността от наказанията на българските присъди, като правят разлика, която и настоящият съдебен състав, изтъкна по-горе, между признаване и изпълнение на присъда, постановена от чужда за съответната държава-членка съд и последици на такава присъда, които следва да бъдат взети предвид.

Този съдебен състав споделя второто становище, което намира за правилно и съобразено със задълженията на Р. България, касателно обвързаността на държавите-членки по отношение на резултатите, които трябва да бъдат постигнати, поставени с рамковите решения на Съвета, в частност Рамково решение № 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година и Рамково решение № 2008/909/ПВР и задължителната за съобразяване практика на СЕС по визираните по-горе дела.

На тази плоскост на разсъждения следва да се изтъкне, че според чл. 3, § 2 от Рамково решение № 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година, последиците на присъда на държава-членка „се отнасят до досъдебната фаза, досъдебното производство и до времето на изпълнение на присъдата“. Тъй като по вътрешното за Р. България законодателство, в частност чл. 8, ал. 2 от НК, не е предвидено изключение в тази насока – на какъв етап на наказателното производство следва да се вземат предвид последиците, правните последици на влязла в сила присъда на държава-членка трябва да се вземат предвид на всеки етап от наказателното производство, включително и по време на изпълнение на наказанието, което иманентно включва в себе си и настоящата съдебна процедура, пряко касаеща именно изпълнението на наказанието.

Всъщност, съдържанието на понятието „се вземат под внимание“, използвано в Рамково решение № 2008/675/ПВР на Съвета, изцяло съответства и на използвания в хипотезиса на чл. 8, ал. 2 от НК израз „взема предвид“. Именно във вече цитирания чл. 3 от Рамково решение № 2008/675/ПВР на Съвета, но в § 1, е посочено, че в хода на наказателното производство, спрямо съответното лице, субект на наказателното производство, „се вземат под внимание предишни присъди, постановени за същото това лице, за различни деяния в други държави-членки …, доколкото се вземат под внимание и се признават съответните правни последствия на предишни национални присъди съгласно националното законодателство“.

Това означава, че съответния национален съд следва да вземе под внимание, т.е. да бъдат взети предвид, същите правни последици на всяка една присъда, постановена от чужд за съответната държава-членка, аналогично на постановена от националния ѝ такъв, независимо дали тези последици са въпрос на факти, на процесуално или на материално право. Именно по този начин е обективиран и принципа за равностойност на чуждестранните и национални присъди. Това означава, че предишна присъда на държава-членка на ЕС трябва да се отчете от българския съд в няколко различни хипотези. Неизчерпателно, същите могат да бъдат посочени като определяне на правната квалификация на деянието – рецидив, съвкупност, продължавано престъпление, определяне на общо наказание при такива, наложени с различни присъди, ако са налице предпоставките на чл. 25 от НК, взимане на мярка за неотклонение, преценка налице ли са условията за условно осъждане, за реабилитация и др. Същественото в случая е, че предишни осъждания с присъда на държава-членка на ЕС, се ползват със същите правни последици, със същото значение, както и предишни осъждания от български съд. В този смисъл, съдебният състав намира за необходимо да посочи, че дори използваната като мотив в подкрепа на противното схващане разпоредба на ал. 4, ал. 2 от НПК е с текст, сочещ, че не подлежи на изпълнение непризната по реда на българското законодателство присъда, но не въвежда по никакъв начин забрана за зачитане на нейните вторични правни последици, некасаещи изпълнението. Следва да се не изпуска от внимание, че и телеологичното, а и буквално тълкуване на разпоредбата на чл. 463 от НПК сочи, че когато не става въпрос за изпълнение, а за зачитане на вторични правни последици на чужда наказателна присъда, редът по чл. 463 и следващите от НПК е неприложим.

В случая, в рамките на настоящата съдебна процедура, Съдът следва да обсъди и вземе предвид именно тези вторични правни последици. Именно и затова – за да обоснове това си становище, този съд направи горепосочения кратък анализ на разпоредбите на Рамково решение 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година съотнесени към нормите на вътрешното на Р. България законодателство.

С оглед споменатите от Съда две решения на СЕС по делата „О.“ и „Б.“ (С-554/2014 г. и С-171/2016 г.), Съдът намира , че те също потвърждават изложеното по-горе разбиране. В нито едно от тези решения не се съдържа забрана за извършена кумулация на наложено от чуждестранен за съответната държава-членка съд наказание с такова, наложено от националния ѝ съд. Напротив, определянето на едно общо, най-тежко наказание измежду присъдите на българския съд и, в конкретиката на настоящия случай, на испанския такъв, не може да се твърди, че нарушава изискванията на Рамково решение № 2008/909/ПВР на Съвета от 18.11.2008 г., доколкото такова групиране по никакъв начин не би довело до преразглеждане на наказанието, наложено на осъдения А.Н.Г. от съда в Кралство Испания, нито ще подрони по какъвто ѝ да е начин принципа на взаимно доверие и зачитане на силата на съдебните актове на съдилищата на държавите-членки на ЕС.

На тази плоскост задължително следва да се отбележи, че взимането предвид на цялото наложено от испанския компетентен съд – Наказателен съд № 9 – Малага, наказание на осъденото лице и групирането му с българското такова не нарушава испанското право, за което не е познат института на кумулацията, а напротив, зачита го, като прилага решението на испанския съд така, както то е постановено, в пълния му размер, без каквато ѝ да е модификация и съобразно определението от 17.10.2019 г. на съдия при Наказателен съд № 9 – Малага, за привеждане в изпълнение на наложеното с присъда № 284/18 от 05.09.2018 г. наказание на осъдения А.Г..

Вярно изтъкнато от защитата е, че това не противоречи по никакъв начин, а напротив, в съгласие е с постановеното от СЕС решение по дело № С-171/2016 г. /Б./. Следва да се посочи, че не се нарушава и указанието, дадено от съда на ЕС по дело № С – 554/2014 г. /О./, тъй като не се променя и модифицира по никакъв начин наложеното от испанския съд наказание, както вече се изтъкна по-горе. Респективно, спрямо него по никакъв начин не се прилагат материално-правните норми на съвкупността на българското законодателство, които по някакъв начин да променят размера и начина на изпълнение на така наложеното наказание. Разбира се, различен би бил въпросът, ако на вниманието на настоящия съд бяха поставени не една, а две или повече присъди на испанския съд, с изразено желание за кумулирането им заедно с такива по българското национално право. Именно в този случай, с оглед липсата на материално-правния институт за кумулиране на наказанията по отделни, влезли в сила съдебни актове в Кралство Испания, би следвало да се постанови отказ от кумулиране на наказанията по чуждите присъди едно с друго, но отново не би имало пречка за кумулация на някое от тях с такова по присъда, поставена от българския съд, доколкото формирането на такава съвкупност не би засегнала вида, размера и начина на изпълнение на наказанието, наложено с присъдата на чуждия съд.

Необходимо е, според този съдебен състав, изрично да се отбележи, че Съдът намира за правилно позоваването на защитата на § 8 от Рамково решение № 2008/675/ПВР на Съвета от 24 юли 2008 година, в който е посочено, че следва да се избягва, доколкото е възможно, съответното лице да се третира по-малко благоприятно при информация за предишна присъда от друга държава-членка на ЕС, отколкото ако такава присъда би била национална. В този смисъл е и застъпеното в Решението по вече цитираното дело № С-171/2016 г. /Б./, че в националното производство, имащо за предмет преценка за определяне на едно общо, най-тежко наказание „Лишаване от свобода“, следва де се вземе предвид наказанието, наложено на съответното третирано лице не само от националния съд, а и евентуално такова, наложено с влязъл в сила съдебен акт на компетентна съдебна юрисдикция на друга държава-членка на ЕС срещу същото лице, но за друго деяние. Именно там е изяснено и вече аргументираното от този съд разбиране, че в рамките на настоящата съдебна процедура по никакъв начин не следва да се приеме, че е наложително провеждането на процедура по признаване на чуждестранна присъда за горепосоченото, съгласно нормите на чл. 463 и следващите от НПК.

Съдът намира за основателно позоваването от страна на защитата и на посочената от нея практика в лицето на Решение № 23/14.01.2018 г. по н. д. № 13/2018 г. на ВКС, ІІ-ро НО и определение № 1448/07.06.2018 г. по ЧНД № 792/2018 г. на СпНС, доколкото след служебно запознаване с тези решения, тъй като второто не бе служебно известно на съда, за разлика от първото, Съдът намира, че те са изцяло относими към настоящия разглеждан предмет.

Третото посочено от защитата решение, а именно това на САС – Решение № 522/20.12.2018 г. по ВНЧД № 1479/2018 г. Съдът не би могъл да коментира, тъй като същото не му е служебно известно, от една страна, а от друга - не е налична информация за него и в правно-информационните системи на СИЕЛА, АПИС, както и в базата данни в legalacts.bg.

Независимо от това обаче, Съдът намира за необходимо да посочи, че становището, което вече изложи, се застъпва в друго решение на САС, а именно Решение № 464/06.11.2019 г., САС, VІ-ти въззивен състав, по ВНЧД № 751/2019 г.

Основателно е и искането на защитата да бъде приспаднато на осъденото лице времето, през което е изтърпявало наказанията, включени в настоящата съвкупност, образувана от горепосочените три влезли в сила съдебни акта на българския и чуждестранен съд. Същото е изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от НК. Следва да бъдат взети предвид не само изтърпените наказания от осъденото лице в Р. България, а и времето, през което осъденото лице е било задържано, както по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и по реда на ЗМВР в Р. България, така и търпяното предварително задържане по включеното в съвкупността дело, предмет на присъдата на Кралство Испания. В този смисъл, Съдът установи периодите на такова задържане от приобщените към доказателствената маса писмени доказателствени източници, а именно Удостоверението от г-жа М. Д.Г.А.- Поддиректор „Режими“ на Пенитенциарно заведение Малага, представено от защитата в заверено електрофотографско /ксерографско/ копие и в оригинал /л. 76 - 79 от делото/, което Съдът провери чрез изискване по служебен път на информация от Национална полиция – гр. Кадис /POLICIA NACIONAL – Cádiz/. Вследствие това изискване, бе получена под формата на писмо, по линията на международно-правното сътрудничество чрез ЕВРОДЖЪСТ, информация, която също удостоверява, че осъденият в Кралство Испания А.Г. е пребивавал в пенитенциарно заведение в гр. Малага от 05.04.2017 г. до 05.09.2019 г.

Съдът, също така, намира, че следва да приспадне от определеното едно общо, най-тежко наказание на осъденото лице и задържането му от испанските компетентни власти на 01.04.2017 г., като дава в. на приобщения към доказателствената маса в превод на български език и в оригинал /заверено електрофотографско (ксерографско) копие/ акт за уведомяване на задържания за правата му, който именно удостоверява такова задържане /л. 81 – 82 от съдебното производство/.

С оглед гореизложеното и най-вече с оглед получената по линията на използвания правен инструментариум – ЕЗР, за международно съдебно сътрудничество по наказателни дела между съдилищата и другите компетентни органи на държавите-членки на ЕС, Съдът намира, че не следва да даде в. и да използва при формиране на изводите си по фактите полученото от МП на Р. България писмо - удостоверение, че в регистъра на осъдените български граждани в чужбина не е постановено от съдебен орган в чужбина влязъл в сила осъдителен акт за А.Н.Г. /л. 113 от съдебното производство/. Това писмо - удостоверение явно не отговаря на обективната действителност, за което достатъчно доказателство е получената чрез ЕЗР присъда от испанския съд - Наказателен съд № 9 – Малага.

Относно задържанията по реда на ЗМВР в Р. България на осъденото лице, преценявайки изисканата и получена за тях информация, Съдът намира, че следва да се довери единствено на тази, удостоверяваща по безспорен и категоричен начин такова задържане по делата, включени във формираната по настоящото съдебно производство съвкупност. За останалите установени задържания, Съдът не следва да се произнася, доколкото същите не са такива по горепосочената съвкупност. Така Съдът изключва от преценката си тези задържания за срок от 24 часа, посочени с писмо на ГД „НП“ – МВР, касаещи датите 05.02.2016 - в РУ - Велинград, както и 22.11.2016 г. - в ОДМВР - Пловдив. За тях не е установено по никакъв начин, че са относими към включените в съвкупността присъди, което индиректно се потвърждава и от датите, на които са извършени тези осъждания и датата на инкриминираната деятелност на осъдения Г., за която е признат за виновен с присъди по НОХД № 19011/2016 г. по описа на СРС и НОХД № 3727/2015 г. по описа на СГС.

Съдът намира, че следва да приспадне и времето за задържанията на осъдения А.Н.Г. по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК по ДП № 204/2014 г. по описа на СДВР, пр. пр. № 15293/2014 г. по описа на СГП, за което е събрал доказателства /л. 212 – л. 213 от съдебното производство/, тъй като същото е именно по НОХД № 3727/2015 г. по описа на СГС. Този извод намира своето потвърждение и от приобщения протокол от съдебно заседание на СГС - НО, 9 състав, от 15.08.2015 г., по ЧНД № 3636/2014 г. /л. 215 – л. 222 от съдебното производство/, с което спрямо обвиняемия тогава А.Н.Г. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Видно от съдържанието на този протокол, същият касае именно предмета на разглеждане по НОХД № 3727/2015 г., за което е осъден с влязла в сила присъда по това дело А.Н.Г..

Същевременно Съдът, намира, че не са относими посочените от ГД „ИН“ - МП в писмото до съда /л. 226 от съдебното производство/ задържания на осъдения Г. на 28.12.2005 г., в 7-мо РУП – СДВР, и на 13.08.2014 г., в СДВР, с оглед и датите на които са извършени тези задържания и датите на които е консумирана престъпната деятелност на осъденото лице по горепосочените две дела на СРС и СГС, които следва да се включат в настоящата съвкупност.

С аналогични мотиви не следва да се отчитат в полза на осъденото лице и посочените в писмото на НСлС - ПРБ задържания на осъдения А.Г. на 28.12.2005 г. и на 31.10.2007 г., а единствено посоченото там задържане в периода от 13.08.2014 г. до 15.04.2015 г., което именно е и гореобсъденото по пр. пр. № 15293/2014 г. по описа на СГП, ДП № 204/2014 г. по описа на СДВР /л. 212 – л. 222 от съдебното производство/.

Отново поради неотносимост към формулираната в днешното настоящо съдебно производство съвкупност, не следва да се отчита и информацията, обективирана в писмото на ОП - Пазарджик – ПРБ, за задържания на осъдения А.Г., тъй като същата касае не някоя от посочените наказателни производства, а това, което е извън рамките на настоящата преценка на съда – НОХД № 467/2009 г. на ОС – гр. Пазарджик.

Аналогично е положението и с получената информация от СРП /л. 253 – л. 254 от съдебното производство/, касателно НОХД № 12920/2006 г. по описа на СРС - НО – 20 състав, което също е извън рамките на преценката на настоящия състав, тъй като е включено в съвкупността по ЧНД № 422/2012 г. на ОС – Пазарджик, която е изтърпяна.

Съдът, в изпълнение на задължението си, съгласно задължителните указания, дадени с Постановление № 4/1965 г. на ОСНК на ВС и Тълкувателно решение № 3/2009 г. на ОСНК на ВКС, следва да изложи доводи и за преценката си дали не следва да увеличи наложеното общо, най-тежко наказание, по реда на чл. 24 от НК, независимо от липсата на направено такова искане от страна на прокуратурата. Това е негово задължение във всеки случай при извършване на кумулация, съгласно горепосочените задължителни указания.

Този съдебен състав намира, че такова увеличаване не следва да бъде извършвано. Същото не е наложително с оглед на броя на съдебните актове, по които се извършва кумулация, а именно три такива, при минимално необходими за извършване на такава съдебна процедура два. Т.е., в случая Съдът не намира, че формираното при конкретната съвкупност наказание би било недостатъчно за постигане целите на същото, посочени в чл. 36 от НК, съобразявайки, че престъпленията, за които са наложени наказанията, които ще бъдат кумулирани, не обуславят необичайно множество, нито необичайно висока обществена опасност, нито лична такава на осъденото лице, която да не може да бъде преодоляна, респективно то да бъде превъзпитано и поправено, в рамките на извършваната с него пенитенциарна дейност за постигане на целите по чл. 36 от НК, чрез наложеното едно общо, най-тежко наказание.

Досежно първоначалния режим на изтърпяване на наказанието, което следва да изтърпи като едно общо, най-тежко такова осъденото лице, Съдът намери за приложима разпоредбата на чл. 57, ал. 1, б. „б“ от ЗИНЗС, тъй като е налице условието именно на тази норма. Конкретно, едно от наложените наказания, които се кумулират, е за умишлено престъпление, извършено по-малко 5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание „лишаване от свобода“, което не е било отложено, по реда на чл. от НК. В тази насока, Съдът отчита Определение по ЧНД № 1293/2014 г. на СГС, което е влязло в сила на 04.04.2014 г. и с което е постановено УПО от изтърпяване на едното общо, най-тежко наказание, постановено по ЧНД № 422/2012 г. на ОС - Пазарджик на осъдения А.Г. и той е бил предсрочно освободен, с изпитателен срок от 1 година, 3 месеца и 23 дни, като съответно на 13.08.2014 г. е извършил престъплението, за което е бил осъден с влезлия в сила съдебен акт - Присъда по НОХД № 3727/2015 г. по описа на СГС. В този смисъл, СЪДЪТ намира, че е налице и самостоятелното основание на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, а именно умишлено престъпление, извършено в изпитателен срок на условно осъждане, независимо, че в случая се касае за условно предсрочно освобождаване, тъй като смисълът на правната норма обхваща и тази хипотеза.

Налице е липсата и на другото отрицателно обстоятелство, а именно сборът от наказанията да не надвишава 2 години.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, чл. 8, ал. 2 от НК, чл. 25, ал. 2 от НК, чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК и чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ и б. „в“ от ЗИНЗС, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ГРУПИРА наказанията, наложени на осъдения А.Н.Г., ЕГН **********, със снета по делото самоличност, по НОХД № 19011/2016 г. по описа на СРС, по НОХД № 3727/2015 г. по описа на СГС - НО, 20-ти състав и по съдебно производство № 361/2018 г. на Наказателен съд № 9 – МАЛАГА, като определя едно общо, най-тежко наказание за изтърпяване измежду наложените му, а именно „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, за срок от 5 /ПЕТ/ години и „ГЛОБА“, в размер на 20 000 лв.

Определеното общо, най-тежко наказание по реда на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК, на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ и б. „в“ от ЗИНЗС, следва да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ“ режим.

ПРИСПАДА, на основание чл. 25, ал. 2 от НК и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК, времето през което осъденото лице е изтърпяло част от наказанията си по горепосочените влезли в сила съдебни актове от датата на изпълнение на наказанието до тази на влизане на настоящото определение в сила, в частност по НОХД № 3727/2015 г. по описа на СГС в затвора в гр. Пазарджик, както и времето, през което е било предварително задържано в Кралство Испания - на 01.04.2017 г. и от 05.04.2017 г. до 05.09.2018 г., както и времето, през което е било задържано по реда на чл. 64, ал. 2 от НПК и по реда на ЗМВР по включените в съвкупността наказателни производства, а също и времето, през което е било задържано с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по включените в съвкупността наказателни производства.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване и/или протестиране пред Апелативен съд - София, в 15-дневен срок, считано от днес, по реда на глава ХХІ от НПК, съгласно разпоредбата на чл. 306, ал. 3 от НПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото протоколно определение, след влизането му в сила, на Бюро „Съдимост“ при СРС, за вписване в бюлетините за съдимост на осъдения А.Н.Г., както и на СГП, за сведение и изпълнение.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17.00 часа.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

СЕКРЕТАР :

Номер на акта:	5104
Дата:	19 декември 2019 г. (в сила от 4 януари 2020 г.)
Съдия:	Руси Викторов Алексиев

Дело:	20191100203322
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	9 август 2019 г.

Определение по дело №3322/2019 на Софийски градски съд

Съдържание на акта