Р Е Ш Е Н И Е
№ 27.05.2021 г. гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД С.З. ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На
28.04. 2021 година
В открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РУМЯНА
БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2.
ТРИФОН МИНЧЕВ
СЕКРЕТАР:
Антонина Николова,
Като
разгледа докладваното от съдията Минчев в.търг.д. № 1037 по описа за 2021
год., за да се произнесе съобрази:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба на ЕТ „А.-Г.Х.“ против решение
№ 260346/20.11.2020г., постановено по
гр.д. № 6462/2019г. по описа на
Районен съд – гр. С.З., с което са отхвърлени предявените от Г.Х.Х. в качеството на ЕТ „А.- Г.Х.“, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление гр. С.З., ***, против УМБАЛ „П.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр. С.З., ***, представлявано от изпълнителния директор Й.П.Й.,
частичен иск по чл.59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева като част
от обща сума в размер на 197 147,15
лева, представляваща стойността на материалите и труда, които са вложени за
извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка със СМР, без начислена
търговска печалба, в обект „I-во и ІІ-ро детско отделение”, специфицирани в протокол, обр.19, от 18.12.2012г., като по-малката сума между
обогатяването и обедняването, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба – 06.12.2019г. до изплащането й, и
частичен иск за заплащане на мораторна лихва в размер
на 1000 лева като част от обща сума в размер на
49 188,26 лева, за периода от 18.12.2012г. до 09.08.2019г., като
погасени по давност и са присъдени разноските по
делото. Във въззивната
жалба въззивника излага съображения за незаконосъобразност и неправилност на
постановеното решение. Посочена е съдебна практика. Развити са подробни
съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се
отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се уважат исковете.
Претендират се разноските по делото.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на
въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените
във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като
законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е
представен договор за процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в
настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и
въззивното производства, УСТАНОВИ:
По делото не е спорно, а и
видно от приложените т.д. № 211/2015 г. по описа на ОС – С.З., ведно с въззивно търг. дело № 289/2017 г. по описа на Апелативен
съд - П. и т.д. № 1206/2018 г. по описа на ВКС, Г.Х.Х.
в качеството на ЕТ „А.-Г.Х.” е предявил против УМБАЛ „П.” АД искове по чл. 266,
ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 197 147,15 лв. с ДДС за извършени
от него допълнително възложени строително-монтажни работи в обект „Ремонт I-во и ІІ-ро детско отделение”, специфицирани в протокол обр.19 от 18.12.2012г. и за заплащане на мораторни лихви в размер на 49 188,26 лева. С решение
№ 385/14.12.2016 г. по т.д. № 211/2015 г. ОС – С.З. е уважил иска по чл. 266,
ал.1 ЗЗД и отхвърлил иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Това решение е било потвърдено с
решение № 296/03.11.2017 г. по въззивно търг. дело №
289/2017 г. по описа на Апелативен съд - П.. С решение №82/09.08.2019 г. по
т.д. № 1206/2018 г. ВКС е отменил решението на АС – П. и е отхвърлил иска по
чл. 266, ал.1 ЗЗД. Видно от мотивите на това решение Върховният касационен съд
е приел, че непровеждането на процедура по ЗОП, в редакция ДВ, бр.37/05.05.2006г., при възлагането на посочените СМР води до
нищожност на устния договор, с който е било възложено тяхното извършване, тъй
като този договор противоречи на закона – чл. 26, ал.1, предл.
първо ЗЗД.
Видно
от заповед №519/27.11.2012г. на изп. директор на МБАЛ
„П.” АД (л.11 от делото ) със същата е била определена комисия в състав от 9
служители на болницата и 2 - ма представители на ищеца, на които е било възложено да се направи
проверка на всички извършени СМР през периода м. февруари 2008г. до края на
2009г., като е записано в заповедта, че представителите на ЕТ „А.-Г.Х.“ следва
да предоставят на Комисията подробни количествено – стойностни сметки за
извършени СМР, за които имат претенции в изброени отделения, в т.ч. и не само
за 1-во и 2- ро детско отделение. В заповедта е разпоредено още да бъде поканен за участие и бившият
отговорник инвеститорски контрол на болницата – инж. Т. В., а след извършване
на проверката да бъде съставен доклад, придружен с констативни протоколи и
актове за извършени СМР. Посочен срок за изпълнение – 15.12.2012г..
По
делото е представен протокол от 18.12.2012г. за установяване завършването и
заплащането на натурални строително-монтажни работи, образец 19, за обект
„Ремонт І-во и ІІ-ро детско
отделение към МБАЛ-С.З., с възложител МБАЛ „П.” АД и изпълнител
ЕТ“Алекс-Г.Халил“ (в оригинал на л. 71-73 от делото), в който са били
специфицирани извършени строително – монтажни работи по видове, количества,
единична и обща стойност, в табличен вид, в 26 пункта, като обща сума е
посочена 197 147,15 лева с ДДС. За Възложителя протоколът е бил подписан
от лицата Д., С., Г., Д., В., а за изпълнителя – от Г.Х.. В този протокол е
посочено, че СМР са по възлагателен протокол от
26.06.2009г..
Представена
е по делото едностранно съставена от ищеца количествено – стойностна сметка от
03.06.2009 г. (в оригинал, на л. 76 – 80 от делото) на стойност 211 084,57
лева с ДДС.
За изясняване на обстоятелствата по делото във
връзка с извършените СМР съгласно протокол от 18.12.2012г. за установяване
завършването и заплащането на натурални строително-монтажни работи, образец 19,
са разпитани свидетелите Т. В., Д. Д., Р.Р.-И. и С.К.,
М. Д. и К.Б.-К..
Свидетелят В. разказва, че през 2009 г. е работил в УМБАЛ като инженер
инвеститорски контрол и че по негово време е бил извършван ремонт от фирмата на
Г.Х. на първо и второ детско отделение. Фирмата на Г.Х. спечелила търг по
проект „Красива България“, който обхващал ремонт на фасада, смяна на дограма и
покрива. В хода на този ремонт се наложило извършване на допълнителни СМР,
които не били по проекта „Красива България“, а били възложени на фирмата на Г.Х.
допълнително от тогавашния изпълнителен директор д-р Б. по искане на
завеждащите на отделенията и старшите медицински сестри. Възлагането било на
фирмата на Г.Х., защото работниците му били на място и затова възложили на тях.
Свидетелят дава следните примери за извършени допълнителни СМР, както следва: в
резултат на смяната на дограма по проект „Красива България“ всичко било
изкъртено около прозорците и после трябвало да се обърнат прозорците, да се
сложи гипс, а това от своя страна наложило цялостно боядисване, имало
необходимост от подмяна на осветителните тела, от подмяна на врати, които били
изкъртени, брави счупени, били направени отделни боксове за децата в
реанимация, тоалетните и баните били в ужасно състояние и им бил извършен
ремонт, бил сложен теракот в коридора и станали две
прекрасни отделение. Всички тези видове работи били потвърдени с протоколи от
2009 г. Свидетелят разказва още, че през 2012 г. участвал в комисия по заповед
на д-р Петър Атанасов (изпълнителен директор на болницата тогава), който
назначил комисия, в която участвал и инж. Д. и поканили и него (свидетелят),
тъй като той е бил инвеститорски контрол по времето, когато са били извършени
тези СМР – та, за да се види дали действително били извършени и да се изготвят
съответните протоколи. Събрали се членовете на комисията, направили оглед в
отделенията и констатирали, че са били извършени тези допълните СМР и той лично
(свидетелят) подписал протокол от 18.12.2012г. за установяване завършването и
заплащането на натурални строително-монтажни работи, образец 19, за обект
„Ремонт І-во и ІІ-ро детско
отделение към МБАЛ-С.З.. Свидетелят разказва още, че докато били извършвани
тези допълнителни СМР от фирмата на Г.Х., лично той е осъществявал контрол от
името на Болницата, защото това му е била работата, следял е както за
качеството, така и за количеството на извършеното. Свидетелят казва, че тези
работи са били извършени или 2008г. или 2009г. и че не може да си спомня точно,
дали работите по проект „Красива
България“ са били завършени, докато са се извършвали тези допълнителни дейности
извън проекта. Нямало подписани други актове като акт обр.7,
8, 9, 10, по Наредба 3, тъй като това не бил основен ремонт, затова не били
съставили такива актове.
Свидетелят Д. разказва, че от началото на 2010 г. до 2013 г. работил като
инвеститорски контрол в УМБАЛ, като когато започнал работа през 2010г. ремонтът
на двете детски отделения бил приключил, като в последствие разбрал, че този
ремонт бил извършен от фирмата на Г.Х.. Бил включен в комисия, на която със
заповед на тогавашния изпълнителен директор било възложено да извърши
освидетелстване на извършеното. В сградата си личал извършеният ремонт -
подмяна на дограма, вътрешни врати, нови покрития по стени, подове, тавани,
сложени теракот, фаянс, цокли, боядисване. Свидетелят
разказва още, че при него като специалист инвеститорски контрол била налична
строителната документация на обекта по проект
„Красива България“ и като я прегледал, констатирал, че по проект „Красива България“ били възложени за извършване само дейности по
покрива, фасадата на сградата и дограмата. В този договор нямало нищо упоменато
за вътрешни и довършителни работи, но те били извършени във всички помещения.
Именно за тези извършени допълнителни СМР била сформирана комисията, която
установила реално извършеното и съставили протокол от 18.12.2012г. за
установяване завършването и заплащането на натурални строително-монтажни
работи, образец 19, за обект „Ремонт І-во и ІІ-ро детско отделение към МБАЛ-С.З., който той лично
подписал. По повод изготвянето на този протокол свидетелят разказа, че проектът
за него под формата на таблица му е бил изпратен от изпълнителя в електронен
вид и той го е проверявал ред по ред, при нужда от корекции, те били извършени,
след което го е върнал на изпълнителя в електронен вид, той го е разпечатал и
след това са го подписали членовете на комисията. Казва, че медицинските лица,
участвали в комисията, дотолкова, доколкото да констатират, че е бил извършен
ремонт, тъй като те не били компетентни да правят замервания и да посочват
цени. Свидетелят казва още, че от изпълнителя им била предоставена и
количествено - стойностна сметка за извършеното.
Свидетелката Р.-И.разказва, че е била началник на ІІ детско
отделение от 2005 г. до преди шест години. При предявяване на констативен
протокол от 26.06.2009г. за установяване на нужда от допълнителни СМР в І-во и ІІ-ро детско отделение и
за вземане на решение за тяхното изпълнение, свидетелката потвърди, че тя е
подписала протокола, но просто фамилното й име било неправилно изписано.
Свидетелката разказва още, че доколкото си спомняла по проект Красива България
трябвало да се направи външната фасада на сградата и покрай проект „Красива България“ се взело решение да се
направи и вътрешно освежаване на отделенията на първо и второ детско отделение
за цялата сграда от двата етажа. Свидетелката казва също така, че около две
години и половина е приключил ремонта от 2005 г. до началото до 2007 г., без да
е сигурна, като в крайна сметка казва, че й е трудно да посочи конкретни години
и името на фирмата, която е извършила ремонта. Свидетелката казва още, че
шлайфане на подовете, мозайки на двете отделения и терасите и направа с
мраморна облицовка, централното стълбище и вход север не е било извършено и че
мрамор в двете отделяния никога не е бил поставян, както и че не знае конкретно
какъв обем от дейности са се включвали по проект „Красива България“ и какви са били извършени
извън проекта.
Свидетелката Калчева разказва, че е работила от 1971 г. до 2010 г. в
болницата, като от 1996 – 1997 г. до 2010 г. е била старша сестра на второ
детско отделение. При предявяване на констативен протокол от 26.06.2009г. за
установяване на нужда от допълнителни СМР в І-во и ІІ-ро детско отделение и за вземане на решение за тяхното
изпълнение, свидетелката казва, че подписът срещу нейното име не е нейн и че не е виждала този протокол. Относно извършен
ремонт на двете отделения свидетелката разказва, че ремонт е бил извършен от
фирмата на Г.Х., но дали е било по проект
„Красива България“ или не, не може да каже, но
сочи годините 2005 – 2006, 2007 г. като години на извършване, а като дейности
- ремонт на канализация, всичко било
замазано, направена била ВИП стая с тоалетна, подменени били тръбите на ВиК, смяна на прозорците с алуминиева дограма, ремонт на
тоалетните, боядисване навсякъде, бил сложен теракот
по земята, била направена отделна тоалетна за персонала. За тоалетната лично тя
говорила с бащата на Г. да се направи и той казал, „ако д-р Б. разреши, ще
направя”. Това било във второ отделение. Боксирането било извършено в първо
детско отделение.
Свидетелката Д. разказва, че била старша сестра на второ детско отделение
от 07.06.2010 г. докато напуснала болницата през 2015г.. Извършван би ремонт,
но не можела да каже по какъв проект. Когато се върнала през 2007 г. от
майчинство, видяла, че бил извършен ремонт.При предявяване на протокола от 18.12.2012 г., обр.19, същата заяви, че тя го е подписала. Протоколът й го
донесъл Г.Х. и тя го подписала, без да го чете, знаела, че той е извършвал
ремонтни дейности, но точно какви, не можела да каже. Доверила се на
техническите лица на болницата, което й дало увереност, че документът отговарял
на действителността и затова го подписала. По отношение на останалите въпроси
във връзка с ремонта, свидетелката заяви, че не може да си спомни подробности,
освен че фасадата е била боядисана, имало промяна в устройството на стаите.
Свидетелката К.Б.-К., разказва, че от 2000 година до м. октомври 2009 г.
била изпълнителен директор на УМБАЛ „П.“ АД. Бил извършен ремонт на двете
детски отделения, който нямал няма нищо общо с ремонта по проект „Красива
България“. По проекта била сменена дограмата на детските отделения, подменен
покривът и обновена фасадата. Поради това, че средствата по проекта не били
достатъчни, а имало нужда от преустройство на детските отделения за малките деца,
се наложило допълнително възлагане на фирмата на Г.Х. да извърши тази дейност,
като сключили анекс. Допълнителните ремонтни работи се състояли в извършване на
боксиране на отделението за малките деца, оформяне и структуриране на сектор за
интензивно лечение за изключително тежки случаи, с възможност за директно
наблюдение и ремонт по санитарните помещения. Тези допълнителни ремонтни работи
били възложени към средата на
За изясняване на
обстоятелствата по делото е допусната комплексна съдебно – счетоводна и
техническа експертиза. От заключението по същата, в частта техническа и от
изслушване на вещото лице Панова се установява, че вещото лице е извършило
оглед и замервания на място, че е отчела извършените по проект „Красива
България“ СМР – та, които са документирани и че по този начин получената
разлика е приела като извършени СМР по протокол, обр.19
от 18.12.2012 г., на обща стойност 197 147, 15 лева. Скритите видове СМР е
определила на стойност 47853,37 лева по протокола от 18.12.2012г. Вещото лице
при отговор на въпрос 3 от заключението и в съдебно заседание поясни, че пункт
по пункт от протокола от 18.12.2012г. е проверила всичко на място, сравнила е с
извършеното по проект Красива България и е посочила разликата, която остава,
като има десетина пера (пунктове), които съвпадат по вид СМР по Проект „Красива
България“ и по протокола от 2012 г., но не съвпадат по място и като количество.
Всичко останало по протокола от 18.12.2012 г. вещото лице е посочило, че не
съвпада с описаното като извършено по Проект „Красива България“ и това всъщност
е имало предвид в изречението, на стр.
16 - отговор на въпрос 3, първо изречение „от извършената проверка на място
констатирахме, че са извършени всички видове работи, за които ищецът има
претенции“. Вещото лице по счетоводната
част, е посочило, че СМР - та по протокола от 18.12.2012 г. не са фактурирани,
както и че при проверка в счетоводството на ответника не са представени
извлечения от счетоводната система за наличие на следа по отношение на
счетоводно отчитане на процесния протокол. Вещото лице също така е посочило, че
липсват регистри за аналитично отчитане на дейността на ищеца по обекти. Вещото
лице е изчислило размера на мораторна лихва съобразно
зададената му задача.
Предвид установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
При констатираната допустимост на жалбата,
съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
В конкретния случай съдът споделя
изводите на СтРС относно факта,
че са били извършени от ищеца в полза на ответника по устно възлагане на
изпълнителния директор на последния допълнителни СМР, специфицирани в протокол,
обр.19, от 18.12.2012г., с изключение на тези от тях,
които представляват скрити работи съгласно заключението на комплексната съдебно
– счетоводна и техническа експертиза.
Спорен е въпроса между страните дали предявеното
частично вземане за сума от 20 000 лева, представляваща стойността на
материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни
разходи във тази връзка, е погасено по
давност.
Основното оплакване във въвззивната жалба,
направено от въззивника е, че началната дата на давностния срок трябва да е датата на влизане в сила на
решение №82/09.08.2019 г. по т.д. № 1206/2018 г. на ВКС, в мотивите на което е прието,
че договорът за възлагане на тези допълнителни СМР – та е нищожен.
Съдът категорично не споделя това становище на проц.
представител на ищеца. Съдебната практика е единна и непротиворечива, че вземанията,
произтичащи от фактическите състави на неоснователно обогатяване, се погасяват
с изтичането на петгодишната давност по чл.
110 ЗЗД, като в случаите на първия фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД и на чл. 59, ал. 1 ЗЗД
погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията.
В конкретния случай процесните СМР са извършени през 2009г., тяхното приемане е било извършено с
протокол от 18.12.2012г., а исковата молба е подадена на 06.12.2019 г., поради
което правилен е извода на съда, че вземането на ищеца е погасено по давност.
Ето защо решението на СтРС
е правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, като съдът на основание
чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първата инстанция. Въззивната жалба, като неоснователна следва да се остави без уважение.
По разноските:
Въззиваемия претендира присъждането на разноски в размер на 12 000 лв., съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Направеното от въззивника възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на въззиваемия е основателно и следва
да бъде уважено. Съгласно чл. 7, т. 4 от Наредба №1/2004 г. за минималните
размери на адв. възнаграждения, същото следва да бъде
намалено на 1400 лв. с ДДС.
Предвид цената на иска, в размер на 20 000
лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260346/20.11.2020г.,
постановено по гр.д. № 6462/2019г. по описа
на Районен съд – гр. С.З..
ОСЪЖДА Г.Х.Х. в качеството на ЕТ „А.- Г.Х.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С.З., ***, да заплати на УМБАЛ „П.“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С.З., ***, сумата от 1 400
лева с ДДС, за адв. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.