№ 223
гр. София, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Емил Дечев
Членове:Петър Н. Славчев
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора Ахмед Хюсменов Кокоев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211100603609 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия ХР. СТ. Ч. срещу
присъда от 01.12.2020 г. на СРС, НО, 105-ти състав по НОХД № 13 948/2019
г., с която подсъдимия Ч. е признат за виновен в това, че на 29.01.2019 г.,
около 19:00 ч. в гр. София, при управляване на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с рег.№ ****, по ул.”Цар Симеон”
с посока на движение от бул.”Константин Величков” към ул.”Одрин”, в
района на кръстовище и на маркирана пешеходна пътека, обозначена с пътен
знак Д-17 и пътна марК.ка М 8.1 от ППЗДвП е нарушил правилата за
движение по пътищата, уредени в Закона за движението по пътищата: чл.119,
ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”, като не
пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо
посоката на движение на автомобила пешеходец Г. Д. Д. ЕГН:********** и
1
по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
“счупване на лявата раменна кост” причинило на пострадалия трайно
затрудняване движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни
от датата на травмата - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.последно, б. ”а”, пр.
2, вр. ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на
основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б.“а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 вр. чл.
342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК вр. чл. 54 от НК е осъден на
„лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на
основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. С
присъдата на осн. чл. 343г от НК, вр. чл. 343, ал. 3, пр.последно, б. ”а”, пр. 2,
вр. ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК подсъдимият ХР. СТ. Ч. е
лишен от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от
тринадесет месеца.
С присъдата подсъдимият е осъден още и на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК да заплати направените разноски по делото в размер на 369, 60 лв.,
платими по сметка на СДВР, сумата от 1803, 90 лв., платими по сметка на
Софийски районен съд, да заплати на частния обвинител сумата в размер на
200 (двеста) лева, направени разноски в досъдебното производство, както и
сумата от 5 лв. по сметка на Софийски районен съд за издаване на
изпълнителен лист.
Във въззивната жалба се излагат съображения, че подсъдимия е признат
за виновен по различна фактическа обстановка от изложената в обвинителния
акт. Поддържа, че били допуснати противоречия в мотивите на
първостепенния съд. Не бил изяснен механизма на извършване на пътно-
транспортното произшествие, за който се твърди, че бил обоснован
противоречиво от първостепенния съд. Противоречието съществувало още от
обвинителния акт, в който се посочвало, че подсъдимият ударил с лекия си
автомобил пострадалия в областта на крака му, доколкото в показанията си
пострадалият твърдял, че не бил ударен в крака. Неоснователно се
пренебрегвали показанията му при пеценка на възможността дали водачът е
имал техническата възможност да предотврати пътно-транспортното
произшествие, доколкото пострадалият твърдял, че не бил видял дали от
дясната му страна имало автомобили. В тази връзка се позовава на преглед
пред застраховател на въпросния автомобил, проведен година преди
инцидента, при който били установени увреждания по предния капак. В това
2
отношение отбелязва и липсата на нараняване в крака на пострадалия. В
съдебно заседание защитникът на подсъдимия твърди, че при съпоставката на
схемите по въпрос 14 и 15 на ДКСМАЕ се достигало до извод за
невъзможност пешеходецът да е бил забелязан от подсъдимия, като нито един
свидетел не посочвал къде се намирал пострадалия преди настъпване на
произшествието. Позоваването на твърдения на свидетеля Т. за това, че преди
момента на настъпване на произшествието е могъл да бъде ударен от
автомобила на подсъдимия водело до внушение, че последният бил
нарушител, което утежнявало положението му в процеса. Посочва, че
свидетелят Т. твърдял, че не бил видял дали ударът е настъпил на
пешеходната пътека, нито дали пострадалият бил тичал, но въпреки това
съдът бил приел, че се движил с нормална скорост и се намирал пред
автомобила на пешеходната пътека, което противоречало на приетата
осветеност на пътя по схемите в 14 и 15 отговор на ДКСМАЕ. Данните за
скоростта на движение на пострадалия в показанията на свидетеля Л.К. и
обясненията на подсъдимия били неоснователно пренебрегнати от съда. В
това отношение свидетелят К. сочел, че пострадалият бил тичал, намирал се
извън пешеходната пътека, скочил е върху автомобила и е паднал вдясно до
него, а автомобилът се намирал след пешеходната пътека. Противоречие в
съдебния акт представлявало и приемането едновременно на показанията на
свидетеля Т. за достоверни за липсата на автомобили в кръстовището, които
да пречат на видимостта на водача подсъдимия Ч. и на наличието на такива
автомобили, за да се кредитира с доверие заключението на техническата
експертиза. Изводът за липсата на автомобили, препречващи видимостта към
автомобила на подсъдимия противоречал на поведението на пострадалия,
който в противен случай не би извършил пресичане на пътното платно със
спокоен ход. Показанията на пострадалия Д. се приемали безкритично от
първоинстанционния съд, независимо от това, че заявявал избирателно едни
факти, а други премълчавал. Затова по-скоро следвало да се приеме, че
свидетелят тичайки по диагонал е излязъл от пешеходната пътека, където бил
блъснат от лекия автомобил. Отбелязва, че съдебно-техническата експертиза
не извършиля изследване на дължината на осветяване на пътя от фаровете по
отношение на пешеходеца и не посочвала, че подсъдимият визуално
възприемал същия. След като нямало удар в крака на пострадалия, то вещите
лица неправилно били приели, че тялото му било отхвърлено напред по
3
посока на движението. Немотивирано съдът приемал разположението на
пострадалия и автомобила на подсъдимия на пътното платно при условие, че
се отричало наличие на автомобили в кръстовището. Несъобразяването на
обсъдените противоречия довело до допускане на нарушение на материалния
закон, тъй като следвало да отпадне квалифициращия състав относно
причиняване на произшествието на пешеходна пътека и да се съобрази
обективната невъзможност подсъдимият да спре своевременно автомобила,
тъй като автомобила му вече преминавал пред пешеходеца, който не е имал
възможността докато тича да спре и затова бил подскочил на предния
прозорец на автомобила. Иска въззивният съд да отмени присъдата на
първоинстанционния съд като необоснована, противоречива и постановена в
нарушение на материалния закон и да признае подсъдимия за невинен,
алтернативно да признае подсъдимия за невинен.
Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище
за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена
първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Счита, че
наложеното наказание е справедливо. Намира, че характера на телесната
повреда, причинена на пострадалия, се установявал от медицинската
експертиза и медицинските документи по делото, както и показанията на
пострадалия. Мястото и механизма на настъпилото пътно-транспортно
произшествие бе установявали по несъмнен начин от назначените от
първостепенния съд КСМАТЕ и допълнителна такава. Безспорно било, че
щофьорът бил възприел пешеходеца от разстояние от 25-26 метра, когато бил
влязъл в осветената зона на фаровете на автомобила, който се намирал преди
подсъдимия, а опасната зона за спиране била 21 м., поради което не била
налице хипотезата на случайно деяние.
Подсъдимият Х.Ч. поддържа заявеното в хода на съдебните прения от
неговия защитник и иска да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните,
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на
закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с
изискванията на чл. 314 от НПК и намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел
за установена следната фактическа обстановка:
4
На 29.01.2019г., около 19:00 часа, в гр. София подсъдимият ХР. СТ. Ч.
управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с per. № **** по ул.
„Цар Симеон“, с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул.
„Одрин“.
В района на кръстовището между ул. „Цар Симеон“ с ул. „Д. Петков“, преди и
непосредствено след него имало обособени пешеходни пътеки за пресичане
на пътното платно на ул. „Цар Симеон“, обозначени с пътна марК.ка М 8.1 и
пътен знак Д-17 от ППЗДвП. При кръстовището пътното платно на ул. „Цар
Симеон“ била предназначена за двупосочно движение, като в посока от бул.
„Константин Величков“ към ул. „Одрин“ пътното платно се състояло от една
пътна лента за движение, а в противоположната посока - две пътни ленти за
движение. Пътната настилка била мокра, без неравности и наклон, а
движението било натоварено.
По същото време свидетелят Д. Т. Т. пресичал първата пешеходна
пътека преди кръстовището между ул. „Цар Симеон“ и ул. „Д. Петков“ посока
бул. Христо Ботев и когато се намирал около средата на пътното платно, пред
него без да спре през пешеходната пътека преминал управлявания от
подсъдимия Ч. лек автомобил. Свидетелят Т. бил принуден да спре
движението си по пешеходната пътека, за да не бъде ударен.
Към момента, в който управляваният от подсъдимия Ч. лек автомобил
се намирал на разстояние около 61 метра преди пешеходната пътека,
намираща се непосредствено след кръстовището между ул. „Цар Симеон“ и
ул. „Д. Петков“ и се движел със скорост около 40 км/ч, свидетелят Г. Д. Д.
предприел пресичане на пътното платно по горепосочената пешеходна пътека
от ляво на дясно спрямо движението на лек автомобил марка „Пежо“, модел
„206“, с per. № ****. Непосредствено преди пешеходната пътека, след като
свидетелят Д. преминал по нея половината от пътното платно, подсъдимият
Ч. предприел действия по спиране на управляваното от него превозно
средство, но не успял да спре преди пешеходната пътека или да заобиколи
отляво пешеходеца, поради което ударил с предната част, вдясно от
емблемата на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с per. № **** тялото
на свидетеля Д. от дясната му страна. С поведението си подсъдимият Ч.
нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, която регламентира, че „при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно
5
средство е длъжен да пропусне стъпшите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.
От удара тялото на свидетеля Д. било повдигнато нагоре, достигнало
челното стъкло на автомобило и го счупило. След това тялото на свидетеля Д.
бил отхвърлено надясно в посоката на движение на превозното средство и
паднало на пътното платно.
След удара подсъдимият Ч. спрял управлявания от него автомобил след
пешеходната пътека вдясно на пътното платно до тротоара. Свидетелят Т.
възприел случилото се и се обадил на тел. 112, след което отишъл до
пострадалия Д., за да провери състоянието му. При пострадалия Д. вече се
намирали подсъдимият Ч. и свидетелите Л.Р. К. и М.П.П., а по-късно към тях
се присъединил свидететелят Б.М.Г..
Пострадалият Д., придружаван от свидетеля П. бил транспортиран с
екип на спешна помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, а на
местопрозишествието бил извършен оглед от служители на МВР.
От транспортния инцидент пострадалият Д. получил счупване на лявата
раменна кост, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен
крайник за период по-дълъг от 30 дни, както и мозъчно сътресение без пълна
загуба на съзнанието и разкъсно-контузни рани в теменната област на главата
и на лявата ушна мида.
За да приеме за установена така изложената фактическа обстановка,
първоинстанционният съд се е позовал на събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: показанията на свидетелите Г. Д. Д., Л.Р. К., Д. Т. Т.,
Б.М.Г., М.П.П., протоколите за извършени действия по разследването и
писмените доказателства, приложени по делото в досъдебната му и
първоинстанционната съдебна фази - справка за съдимост на подсъдимия,
скица на местопроизшествието от свидетеля Л.Р. К., писмо с вх. №
9272/04.11.2019г. с приложение снимки - 8 бр. и талон за оглед на автомобил
№ К.********** от 29.03.2017г., картографски изображения - 3 броя, писмо с
вх. № 1017323/23.03.2020г. с приложение - проект за организация на
движението на кръстовище на ул. „Цар Симеон” и ул. „Д. Петков”, КСМАТЕ,
ДКСМАТЕ, фотоалбум от оглед на местопроизшествие, талон за оглед на
автомобил № К.********** от 29.03.2017г., Констативен протокол № К-56,
протокол за оглед на местопроизшествие, скица на местопроизшествие, албум
6
от оглед на местопроизшествие със снимков материал, застрахователна
полица № ВС/22/118002538033, сметка № Р006039174, сметка № Р006549678,
свидетелство за управление на моторно превозно средство, контролен талон,
застраховка „Гражданска отговорност”, удостоверение за техническа
изправност, свидетелство за регистрация - II част, писмо от МВР, дирекция
„Национална система 112”, писмо от СДВР-ОПП с приложение - справка
картон на водача, писмо от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” с приложение история
на заболяването № 4033/2019г., извлечение от амбулаторна книга на
неврохирургичен кабинет, образни изследвания, СМЕ, САТЕ
Настоящият въззивен съдебен състав счита, че първоинстанционният
съд е събрал необходимите за изясняване на истината по делото доказателства
и не е ограничил страните в упражняване на правата им да правят относими
доказателствени искания.
Районният съд не е допуснал процесуални нарушения и логически
несъответствия и при обсъждането на доказателствата по делото и е
формирал обосновани фактически изводи, които се споделят и от въззивната
инстанция.
Първоинстанционният съд подробно е посочил в мотивите към
първоинстанционната присъда кои от съответните обстоятелства на
инкриминираното произшествие от кои от гласните и писмените
доказателства по делото се установяват, както и е аргументирал надлежно
защо е кредитирал съответните доказателствени източници.
Въззивният съдебен състав счита, че обстоятелствата за времето,
мястото и механизма на настъпване на произшествието между управлявания
от подс. Ч. лек автомобил и пострадалия пешеходеца Д., както правилно
първоинстанционният съд е преценил, се установяват по еднопосочен и
безпротиворечив начин от показанията на свидетелите Т., П., на пострадалия
Д. и изготвените експертизи. Същите обстоятелства частично се изясняват и
се възпроизвеждат и от показанията на свидетелите Г. и К., както и
обясненията на подсъдимия Ч..
Подробно са обсъдени доказателствата по делото, относими към
изясняването на спорните обстоятелства, каквито в случая се явяват
участниците в пътното движение и тяхното разположение в областта на
кръстовището, в района на което възникнало пътно транспортното
7
произшествие, конкретните показатели за скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил, разстоянието между него и
пострадалия пешеходец в момента на възприемането му, начина и скоростта
на движение на пострадалия пешеходец преди удара, разположението на
участниците в пътното движение разпоредба района на пешеходната пътека
към момента на настъпване на удара, както и възможността на подсъдимия да
предотврати произшествието.
Правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на свидетеля
Т., като обективни, добросъвестно депозирани и достоверно пресъздаващи
релевантните събития, приемайки същите за водещи при изясняване на
механизма на настъпване на произшествието и участниците в пътното
движение към момента на настъпване на същото. В това отношение е
отчетено, че показанията му кореспондират с твърденията на пострадалия Д.
и свидетелката М. П., а също и качеството на свидетеля на лице, което не е
заинтересовано от изхода на делото. Отбелязано е, че свидетелят Т. имал
конкретен и логично обоснован интерес да проследи визуално движението на
автомобила и отношението на подсъдимия Ч. към пешеходците на пътя,
управляван от подсъдимия Ч., след като било нарушено предимството му от
въпросния автомобил при преминаването му на пешеходната пътека, което
наложило неговото спиране, за да не понесе удар от автомобила на
подсъдимия.
Основателно не е дадена вяра на показанията на свидетелите К. и Г.,
последният от които твърди че се намирал на бензиностанция на около
двадесет метра от произшествието, съпоставяйки ги с показанията на
свидетеля Т., като е отчел че същият наблюдавал произшествието от по-
близко разстояние, а именно 16-17 метра, а видимостта на Г. е била
ограничена от табела с обозначение на цени на горива, за което
първоинстанционният състав сам се уверил при проведения в хода на
съдебното следствие оглед. В тази връзка съдът отчита и други противоречия
между показанията на свидетеля Г. и свидетеля К., както и обясненията на
подсъдимия Ч., а именно за вида на преминалото пред автомобила на
подсъдимия превозно средство – Г. посочва бял на цвят джип, доколкото
свидетеля К. посочва бяла кола, като подсъдимият е по-контретен, сочейки
автомобил „Хюндай И 20” – малък автомобил според подсъдимия. Освен
изложеното, свидетелят Г. не е отбелязал наличието на престроен за завиване
8
наляво в посока на движението на автомобила на подсъдимия Ч. джип, чието
присъствие се заявява от свидетелите К. и подсъдимия, в което съдът също
открива противоречие. В това отношение правилно са отчетени твърденията
на свидетеля Т. за това, че същият непрекъснато наблюдавал движението на
автомобила, управляван от подсъдимия до настъпването на удара с
пешеходеца, който не е отбелязал наличие на друг автомобил участник в
движението. Правилно е преценен и краткия период от време на преминаване
на автомобила на подсъдимия Ч., заявен от свидетеля Т., до мястото на удара
от няколко секунди, за да се приеме липса на противоречие с твърденията за
натовареност на движението в пътния участък според твърденията на
свидетелите Д. и П..
Първостепенният съд основателно е счел, че обясненията на
подсъдимия Ч. относно разположението на подсъдимия на пътното платно
към момента на настъпване на удара – след пешеходната пътека, скоростта на
придвижването му и действията му при приближаване на момента на удара,
представляват израз на защитна позиция и не отговарят на действителността.
В тази връзка логично и аргументирано е съпоставил тези обяснения с
показанията на свидетелите Т. и Д., а също и с изготвените по делото САТЕ,
КСМАТЕ и ДКСМАТЕ, вещите лица по които са използвали специални
знания, за да установят мястото на удара, съпоставяйки го със скоростта на
движение на автомобила и мястото, на което се е намирало тялото на
пострадалия след удара и според които ударът е настъпил в границите на
пешеходната пътека. В това отношение КСМАТЕ е била изготвена по
данните, изложени в обясненията на подсъдимия за обстоятелствата на пътно
транспортното произшествие и дори нейното заключение обосновава извод за
настъпване на удара в рамките на пешеходната пътека.
Правилно е отчетено противоречие с показанията на пострадалия Д. за
това, че същият пресичал със спокоен ход на пешеходната пътека, за да не се
даде вяра на твърденията на подсъдимия Ч. и свидетеля К. за това, че същият
се бил хвърлил върху предното стъкло автомобила, намирайки се след
пешеходната пътека и тези на свидетеля Г., че пострадалият се затичал по
пешеходната пътека, а след като джипът се изтеглил от кръстовището скочил
доста високо, за да избегне удара, като го видял от кръста нагоре над
автомобила, след което паднал върху стъклото на колата. В това отношение
9
основателно са приети заключенията на изготвените по делото експертизи за
обективни и достоверни, изготвени от лица, които притежават нужната
компетентност. Същите са се основали не само на установените
разположение на тялото на пострадалия на пътното платно и увреждания
върху автомобила, но и на събраните гласни доказателствени средства. В този
аспект твърдението на свидетеля Т., че след като чул удар, видял как
прелитало тяло и паднало върху тротоара, кореспондира на твърденията на
пострадалия Д. и заключенията на САТЕ, КСМАТЕ и ДКСМАТЕ,
подкрепяйки изводите им.
Въззивният състав намира за неоснователни възраженията за
несъответствие на заключенията на вещите лица със съответно увреждане по
предната част на автомобила на подсъдимия. В това отношение е показателна
фотоснимка на л. 50 на предна част на автомобила на подсъдимия, изготвена
преди инцидента при първоначален оглед на същия за сключване на
застраховка „Автокаско” от 29.03.2017г., на която липсва видимата побитост
в предна част на автомобила, установена след инцидента В талона за оглед на
автомобила от 29.03.2017г. също не е отбелязана такава по предната му част,
което се обсъжда и от комплексната медицинска и автотехническа
експертиза. С оглед на изложеното правилно е приет механизма на настъпване
на произшествието като удар първо с предната част, вдясно от емблемата на
автомобила на дясната част на тялото на свидетеля Д., след което от удара
тялото на пострадалия било повдигнато нагоре и последвал нов удар, след
като достигнало челното стъкло на автомобила, в резултат на който го
счупило.
Съдът не приема за основателно възражението на защитата за
тенденциозна избирателност в показанията на пострадалия Д., след като
същия твърдял, че не си спомнял развитието на ситуацията непосредствено
преди настъпването на удара от автомобила, тъй като подобно състояние
логично кореспондира на настъпването на обсъденото от съдебно
медицинската експертиза мозъчно сътресение, резултат от удар в главата при
инцидента, което състояние което се наблюдава понякога при подобни
увреждания. Липсата на отбелязано травматично увреждане в долната част на
тялото на пострадалия, съответстващо на удара с предната част на
автомобила, логично съответства на неизвършването на освидетелстване от
съдебен медик, тъй като пострадалият е бил приет след инцидента в
10
УМБАЛСМ „Пирогов”, където в медицинската документация се описват
водещите диагнози. В това отношение съдът приема за достоверно и
твърдението на пострадалия за удар вдясно в областта на таза, съответстващо
на височината на капака, обсъдено от вещо лице по допълнителната КМАТЕ.
Твърденията на защитата за посочване на удар в крака в обвинителния акт и
от пострадалия не се подкрепят от съдържанието на същия и от показанията
на свидетеля Д., който твърди, че усетил удар вдясно и имал белези около
таза.
Въззивният състав приема за неоснователно възражението за
противоречивост на приетата за установена фактическата обстановка,
обсъждана от първоинстанционния съд при анализа на назначените от него
КСМАТЕ и ДКСМАТЕ, тъй като същият изрично е посочил, че не поставя в
основата на своите фактически изводи заключенията на посочените две
експертизи, които изследват пресъздадената от подсъдимия Ч. фактическа
обстановка, доколкото съдът е счел обясненията му за недостоверен
доказателствен източник. Обсъждането на двете експертизи от
първоинстанционния съд е извършено в изпълнение на задължението му да
отговори на възраженията на защитата и да мотивира съдебния акт, като не
въвежда логическа или фактическа неяснота в същия.
Относно възраженията за възможността подсъдимият да възприеме
пресичещия пешеходец, с оглед момента на извършване на деянието в
тъмната част на денонощието, въззивният съд намира, че този въпрос е
разгледан в обсъдената от първоинстанционния съд ДКСМАТЕ, според която
при правилно регулирани фарове и ясно нощно време осветеността от къси
светлини пред автомобила е на около 55-60 м. и на 5-6 м. вдясно от десния
габарит. Пред десния фар осветеността е на около 70-75 м., а вляво от левия
габарит на автомобила осветеността е около 40 м. и 3-4 м. встрани от левия
габарит. Наличието само на водни капки върху лещата на фара не влияе върху
осветеността. Макар в изготвения оглед на местопроизшествието да се
посочва, че осветителното тяло, предназначено за осветяване на
кръстовището и пешеходната пътека, да не е функционирало, свидетелите П.,
Г. и Д., посочват, че мястото на произшествието било слабо осветено, а
възможността подсъдимият да възприеме пешеходеца при установената му
скорост на движение е била обезпечена и от светлините на превозното му
11
средство.
Според САТЕ, чието заключение е обосновано с обективно
възпроизведени данни, според които е отчетено изминатото от пострадалия
пешеходец разстояние от мястото на навлизането му на пътното платно, до
мястото на удара, като с използването на съответните изчисления са посочени
и средната скорост на движението му, както и скоростта на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил, както и разстоянието му, по
дължината на пътното платно, до мястото на удара, в момента на навлизане
на пешеходеца на платното за движение автомобилът бил на отстояние 61
метра от мястото на удара, при опасна зона за спиране 21 метра. Изложеното
дава основание въззивният съд да приеме, че при осветеност от 40 м. пред ляв
габарит на автомобила, водачът му подсъдимият Ч., е могъл със средствата за
управление на превозното средство да предприеме аварийно спиране преди
навлизане в опасна зона за спиране 21 метра при приетата от вещите лица
скорост на движението му, както правилно е приел първоинстанционния съд.
В това отношение подробно първоинстанционният съд e обсъдил и всички
релевантни обстоятелства, за да приеме за установено, че подсъдимият е имал
възможността да възприеме пострадалия в момента на предприемане от
негова страна на пресичане на пътното платно по пешеходната пътека.
В това отношение заключението на ДКСМАТЕ, че водачът, при скорост
от 34 км.ч., от момента, в който пешеходецът е попаднал в осветената от
фаровете на автомобила му зона, е имал възможност да възприеме
пешеходеца, но не е имал и техническа възможност аварийно да спре преди
мястото на удара, се основава на твърденията на подсъдимия относно
фактическата обстановка, които не са кредитирани с доверие. Поради
изложеното не могат да бъдат поставени в основата на изводите за
възможността за реакция на подсъдимия към момента на осветяване с
фаровете на автомобила му на пострадалия.
Неоснователни се явяват оплакванията, поддържани в хода на
въззивното производство от защитата на подсъдимия, за неизясненост на
обстоятелства, свързани с механизма на произшествието. В хода на
първоинстанционното производство предмет на съдебното следствие са били
всички въпроси, свързани с този механизъм, а за изясняването му районният
съд е обсъдил всички относими доказателства, изследвал е фактическата
12
версия, представена от защитата и е използвал предвидените в процесуалния
закон доказателствени способи.
Въззивният съдебен състав също счита, че по несъмнен и категоричен
начин, от приложената по делото съдебно-медицинска експертиза, се
установя характера и медико-биологичните признаци на претърпените от
пострадалия увреждания, които са обусловили трайно затрудняване
движенията на левия горен крайник.
При така установената и от въззивния съд фактическа обстановка,
правилни се явяват правните изводи на първоинстанционния съд, според
които подсъдимият ХР. СТ. Ч. е извършил престъплението по чл. 343, ал. 3,
пр.последно, б. ”а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК,
за което е обвинен с внесения от СРП обвинителен акт.
Както е посочил районният съд, от обективна страна, на 29.01.2019 г.,
около 19:00 ч. в гр. София, при управляване на моторно превозно средство -
лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с рег.№ ****, по ул.”Цар Симеон”
с посока на движение от бул.”Константин Величков” към ул.”Одрин”, в
района на кръстовище и на маркирана пешеходна пътека, обозначена с пътен
знак Д-17 и пътна марК.ка М 8.1 от ППЗДвП подсъдимият Ч. е нарушил
правилата за движение по пътищата, уредени в Закона за движението по
пътищата: чл.119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре.”
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че съблюдаването от
страна на подс. Ч. на разрешената скорост, не го е освобождавало от
изпълнение на задължението му по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, според което той е
следвало, като приближава пешеходна пътека, да намали скоростта или да
спре, така че да пропусне стъпилите на нея или преминаващи през нея
пешеходци. Подсъдимият не е изпълнил това свое задължение, доколкото,
след като е могъл да види пресичащия пешеходец и е могъл, също така,
своевременно да спре, за да го пропусне, не сторил това като не пропуснал
пресичащият по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на
движение на автомобила пешеходец Г. Д. Д. и по непредпазливост му
причинил средна телесна повреда. Ударът е бил предотвратим чрез аварийно
13
спиране.
В резултат от така извършеното от подс. Ч. нарушение е настъпило
пътнотранспортното произшествие, при което на пострадалия Д. е причинена
средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, изразяваща
се в “счупване на лявата раменна кост” причинило на пострадалия медико-
биологичния признак трайно затрудняване движенията на левия горен
крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата.
Правилно първоинстанционният съд е посочил, че от субективна страна
подсъдимият Ч. умишлено е нарушил правилото за движение по пътищата,
установено в чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, като в следствие на това по
непредпазливост е причинил средната телесна повреда на свид. Д., който
престъпен резултат, макар и да не е предвиждал, е бил длъжен и е могъл да
предвиди - настъпването на общественоопасните последици.
Първоинстанционният съд е обсъдил защо не следва да се вменява в
задължение на пешеходеца при пресичане на пешеходна пътека да изпълни
задължението си да спре и се огледа преди предприемането на пресичането, в
което отношение въззивният съд счита за правилна приетата позиция на
първоинстанционния съд, че правилото на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП въвежда
предимство на пешеходеца, а неизпълнението на обсъденото задължение не
променя естеството на предимството му при пресичане на пешеходна пътека.
При индивидуализацията на следващото се на подсъдимия наказание
правилно първоинстанционният съд е отчел липсата на отегчаващи
отговорността обстоятелства, като е определил наказанието само при наличие
на смекчаващи такива. При така установените смекчаващи отговорността
обстоятелства на подсъдимия е наложено наказание лишаване от свобода за
минималния допустим срок от една година, определен според
относителноопределените предели на наказанието. Така наложения размер на
наказанието от първата инстанция не се явява несправедливо тежко и не са
налице основания за неговото намаляване, нито за прилагане на разпоредбата
на чл. 55, ал. 1 от НК.
При липса на съответен протест, настоящата въззивна инстанция не
може да ревизира нито размера на наказанието, нито приложението на чл. 66
от НК. Определеният изпитателен срок, за който изпълнението на
наказанието е отложено, съответства на отчетените смекчаващи
14
отговорността обстоятелства, а с оглед размера му, съвпадащ с минималния
допустим тригодишен срок, не са налице основания за неговото намаляване.
Правилно първоинстанционният съд е приложил разпоредбата на чл.
343г от НК, като е лишил подсъдимия от право да управлява моторно
превозно средство за срок от тринадесет месеца. Този срок съответства на
характера и тежестта на нарушението на правилото за движение, извършено
от подсъдимия и на причинения от него противоправен резултат.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК,
касаеща направените в производството разноски в хода на досъдебната и
съдебната фаза на процеса, настоящия състав намира същата за правилно
приложена от първата инстанция.
Относно разноските, направени от частния обвинител в съдебното
производство пред Софийски районен съд, за произнасянето по отношение на
които е направено искане от повереника, първоинстанционният съд следва да
се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 от НПК.
При така извършената от въззивната инстанция проверка на
обжалваната присъда, доколкото не бяха установени основания за нейното
изменение и отмяна, същата следва да бъде потвърдена.
Воден от горното и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, СГС, НО, ХI
въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №20265366 от 01.12.2020 г. на СРС, НО, 105-
ти състав по НОХД № 13948/2019 г.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ
И ПРОТЕСТИРАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15