О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
1437
26.03.2019г., гр. Перник
Районен съд – гр. Перник, VIII гр.
състав, в закрито съдебно заседание на
горепосочената дата, в следния състав:
Районен съдия: Яна Филипова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1941 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от К.И.Б. против
частен съдебен изпълнител М. Петров М. *** действие Софийски градски съд,
подадена пред Окръжен съд – гр. Шумен, с искане ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата в размер на 5500000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени негативни емоции, нарушени чест
и достойнство в резултат на незаконосъобразни изпълнителни действия по изп.
дело № 1627/2014г. по описа на ответника с взискател
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД и длъжник Татяна Цветанова Божкова, и сумата в размер
на 731.51 лева, представляваща имуществена вреда за възстановяване на
удържаната от Татяна Цветанова Божкова сума за погасяване на вземането, за
което е образувано изпълнителното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът прави възражение
за местна неподсъностт на спора, а по същество оспорва предявените искове по
основание и размер. В подадения отговор се излагат подробни съображения за
недопустимост на предявената искова претенция, тъй като ищецът не е страна в
образуваното изпълнително производство, поради което същият не е легитимиран да
претендира обезщетение за вреди.
С определение № 186/16.05.2018г. постановено по
гр.д. № 88/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Шумен производството по делото
е прекратено на основание чл. 119, ал. 3, вр. 105 ГПК и е изпратено по
подсъдност на Окръжен съд – гр. София.
С определение № 3050/08.10.2018г. постановено по
ч.гр. д. № 4652/2018г. по описа на Софийски апелативен съд с оглед направения
от всички съдии в Окръжен съд – гр. София отвод по делото производството на
основание чл. 23, ал. 3 ГПК е изпратено на Окръжен съд – гр. Перник.
С разпореждане № 1182/19.10.2018г. постановено по
гр.д. № 573/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник подадената искова молба
е оставена без движение, като на ищеца е предоставена възможност да отстрани
допуснатите нередовности в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като
конкретизира извършеното неправомерно действие/действия на ответника, от което
твърди, че е претърпял посочените неимуществени и имуществени вреди.
Препис от указанията на съда са връчени на ищеца,
като нито в указания срок, нито към момента на постановяване на настоящия
съдебен акт страната е предприела съответните процесуални действия за
отстраняване на констатираните нередовности на подадената искова молба.
С определение № 45/17.01.2019г. производството по
делото в частта относно предявеният иск за обезщетение за претърпени
неимуществени вреди е прекратено на основание чл. 130 вр. чл. 126, ал. 1 ГПК. С
определение № 129/14.02.2019г. окръжният съд е приел, че след влизане в сила на
определението за частично прекратяване на производството с оглед размера на
претендираните имуществени вреди, в която част спора все е още е висящ,
производството е подсъдно съгласно правилото на чл. 104, т.4 ГПК на районния
съд.
Съдът намира, че предявеният иск е недопустим, поради следните съображения:
Съгласно утвърдената съдебна
практика намерила израз в Решение № 397/03.10.2012г. постановено по гр.д. №
1604/2011г. по описа на ВКС, IV ГО и Определение №
674/02.10.2012г. постановено по гр.д. № 610/2012г. по описа на ВКС, IV ГО правото на иск принадлежи по общо правило на
носителя на материалното право, засегнато от правния спор, а по изключение и на
трети лица в изрично предвидените в закона случаи. За да имат право на иск
третите лица трябва да имат интерес от разрешаване на правния спор. Правният
интерес се явява положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска,
обуславя принадлежността на правото на иск и процесуалната легитимация на
лицето претендиращо обезщетение за вреди. Посочената предпоставка следва да е
налице, както към момента на предявяване на иска, така и към момента на
постановяване на решението по него.
В разглеждания случай ищецът
поддържа, че ответникът незаконосъобразно е предприел действия по принудително
изпълнение срещу трето за спора лице – Татяна Цветанова Божкова. В исковата
молба се излагат твърдения, че длъжникът заявил на К.И.Б., че „ще изиска той да
заплаща сумите по изпълнителния лист, респективно удръжките от трудовото му
възнаграждение“. По делото обаче не са изложени надлежни твърдения, че ищецът в
действителност е заплатил било на съдебния изпълнител, било на Татяна Цветанова
Божкова суми в погашение на вземането, за което е образувано изпълнителното
производство. За сравнение в приложената искова молба с вх. № 147/08.01.2018г.,
въз основа на която е образувано гр.д. № 22/2018г. по описа на Окръжен съд –
гр. София, К.И.Б. изрично е заявил, че е извършил плащане в погашение на дълга
обективиран в процесния изпълнителен лист и е посочил дата на извършеното
разместване на блага.
Ищецът не се е възползвал от
предоставената му от окръжния съд с разпореждане от 19.10.2018г. ( пункт 2 от
дадените указания) възможност да посочи ясно по какъв начин неправомерното
действие/действия на ответника е засегнало неговата имуществена сфера, поради
което и настоящия съдебен състав не следва да предоставя нова възможност на
страната да конкретизира твърденията си. В подкрепа на изложеното е и Решение
№ 315/07.12.2010г.
по гр. д. № 3555/2008г.,
по описа на ВКС, IV ГО,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, / в редакцията на процесуалния закон преди
измененията обнародвани с ДВ бр. 86/27.10.2017г./, съгласно
което оказването на съдействие от съда за изясняване на фактическите твърдения
и формулирането на надлежен петитум следва да има адресат и двете страни, а не
едната в резултат на многократно дадени указания за отстраняване на
констатирани нередовности на подадена искова молба да бъде поставена в
привилигировано положение спрямо другата. Продължителното даване на възможност
за привеждане на подадената насрещна искова молба в съответствие с изисквания
на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК накърнява изискването за предоставяне на равни
възможности на страните за упражняване на предоставените права.
От изложеното следва, че в
разглеждания случай ищецът претендира обезщетение за вреди в резултат на
противоправно поведение на ответника засегнало правната сфера на трето лице, а
именно длъжника по изп. дело № 1627/2014г.
по описа на ЧСИ М. Петров М. *** действие Софийски градски съд. Както бе
посочено съгласно чл. 26, ал. 2 ГПК никой не може да предявява права на трети
лица пред съд, освен в предвидените закона случаи.
Предвид изложеното и доколкото в
разглеждания случай не е налице предвидена от закона субституция исковата молба
следва да бъде върната, а производството по делото прекратено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба от К.И.Б. против
частен съдебен изпълнител М. Петров М. *** действие Софийски градски съд, в
частта относно сумата в размер на 731.51 лева имуществени вреди.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1941/2019г.
по описа на Районен съд – гр. Перник.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок от
връчване на съобщението пред Окръжен съд – гр. Перник.
Районен съдия: