Решение по дело №282/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1883
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Дичо Иванов Дичев
Дело: 20217180700282
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ № 1883

гр. Пловдив, 15.10.2021 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Пловдив, II състав, в публично заседание на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ

 

при секретаря ТЕОДОРА ЦАНОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичев адм. дело № 282 по описа на съда за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

         Производството е образувано по жалба на „Сиенит строителна група“ АД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, бул. „***“ № 154, бл.А, ет.10, представлявано от К.В.К., против Ревизионен акт № Р-16001619008446-091-001 от 27.10.2020 год., издаден от С.А.Г., началник сектор, възложил ревизията, и Ц.С.Д., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив,  в потвърдената му част  с Решение № 21/07.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя не е признат  данъчен кредит в размер на 221 892.07 лв., ведно с прилежащите  лихви в размер на 49 955.80 лв.  

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на обжалвания административен акт, предвид установените в хода на ревизионното производство факти с действащите данъчни материално-правни норми. Посочва се, на първо място, че са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила   грубо са нарушени основните принципи на административното производство, съдържащи се в чл.3, чл.5, чл.6 и чл.37 от ДОПК, като се излагат подробни аргументи в тази насока. На второ място, по отношение на спорните доставки от „Джи еф конструкшън“ ООД и „Необилд инженеринг“ ООД се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на изводите, респ. РА. В този смисъл се сочи подробно нормативна уредба, свързана с правото на приспадане на данъчен кредит, като се твърди, че са представени всички възможни доказателства, чрез които да се установи реалността на доставките, както и практика на ЕСПЧ  и СЕС по конкретни дела, като се твърди, че същите следва да намерят приложение в настоящия казус. В този смисъл се твърди, че разглеждането на процесните доставки е непълно, едностранно и тенденциозно, а очертаната фактическа обстановка – невярна. Твърди се, че изхождайки от изложените принципни положения в жалбата, формираният от органите по приходите извод е необоснован, нелогичен и незаконосъобразен.   

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Е., който поддържа жалбата по мотиви, подробно изложени в представената по делото писмена защита.

Ответникът - директор Д “ОДОП” - Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрк. С., е на становище, че жалбата е неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена, като подробни доводи в тази насока се излагат в представената по делото писмена защита. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

        Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си го е потвърдил в частта непризнат  данъчен кредит в размер на 221 892.07 лв., ведно с прилежащите  лихви в размер на 49 955.80 лв., и отменен в частта за непризнат данъчен кредит в размер на 46 764.35 лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 9 194.43 лв. 

         Така постановеният от директора на Д “ОДОП” - Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.

        Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619008446-020-001/20.12.2019 г. (л.445, т.2), издадена от С.А.Г., при ТД на НАП - Пловдив, е сложено в ход ревизионно производство по отношение на дружеството жалбоподател, в предметния обхват на което е включено установяване на задълженията на „Сиенит строителна група“ АД за данък върху добавената стойност за отчетни периоди от 26.10.2017 г. до 31.12.2018 г. и за корпоративен данък за същите периоди, като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено по електронен път на 30.12.2019 г. С последваща ЗВР № Р-16001619008446-020-02/27.03.2020 г. (л.442, т.2) на същия орган, срокът на ревизионното производство е продължен до 29.05.2020 г., като и тази заповед е връчена по електронен път на 06.04.2020 г. Във връзка със заявление от „Сиенит строителна група“ АД вх. № 7084/07.04.2020 г. (л.440, т.2)  на основание чл.34 ал.1 т.4 от ДОПК със Заповед № Р-16001619008446-023-001/08.04.2020 г. ревизионното производство е спряно за срока от 08.04.2020 г. до 08.07.2020 г. Заповедта е връчена по електронен път на дружеството-жалбоподател на 08.04.2020 г. Производството е възобновено със Заповед № Р-16001619008446-143-001/09.07.2020 г. (л.433, т.2), считано от 09.07.2020 г. С последваща Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001619008446-020-003/21.08.2020 г. (л.430, т.2) срокът на ревизионното производство е продължен до 31.08.2020 г.

         В хода на производството, на основание чл.117 ал.1 от ДОПК е издаден Ревизионен доклад /РД/ № Р-16001619008446-092-01/14.09.2020 г. Срещу така изготвения РД, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, е депозирано възражение вх. № 19458/13.10.2020 г. (л.69, т.1). Въз основа на РД,  на основание чл.119 ал.2 от ДОПК, от органът, възложил ревизията и от ръководителят на ревизията, е издаден оспореният в настоящото производство ревизионен акт (л.53, т.1).

Така постановеният от органите по приходите резултат е обжалван от дружеството, като с Решение № 21 от 07.01.2021 г. (л.22, т.1), директорът на дирекция “ОДОП”, гр. Пловдив е потвърдил и отменил ревизионния акт в обжалваната част относно отказан данъчен кредит в цитиран по-горе размер, ведно с начислените лихви.

Всички посочени актове в хода на процесното ревизионно производство са издадени от надлежно снабдени с правомощия за това органи по приходите. В тази насока, по отношение на образуване на процесното производство, са представени: Заповед № РД-09-1301 от 01.11.2012 г., Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г., Заповед № РД-09-1802/28.09.2018 г. и Заповед № РД-09-1530/30.09.2020 г., всички издадени от директора на ТД на НАП гр. Пловдив.

Към административната преписка е приложен оптичен носител, съдържащ цитираните по-горе актове (л.3, т.1).

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

През ревизирания период „Сиенит строителна група“ АД е декларирано пред НАП, НСИ КИД 2008 код 4299 – строителство на други съоръжения, некласифицирани другаде; НКИД 2003 код 4523 – Строителство на пътища, самолетни писти и спортни терени и предмет на дейност: проектиране, строителство на всички видове обекти: жилищни, промишлени, търговски, на инфраструктурата и други, външно и вътрешно обзавеждане, дизайн, ремонтна дейност, предприемачество, в т. ч. строително, инвестиционна дейност, инженерингова дейност, озеленяване и паркостроене, сделки с недвижими имоти и вещни права върху тях, наеми, посредничество, предприемачество, агентство, комисионерство, търговия (вътрешна и външна), всякаква друга дейност, която не е забранена от закона. Дейността е упражнява в обект в гр. Пловдив, бул. „***“ № 154, вх.А, ет.10.

ЗЛ е регистрирано по реда на ЗДДС, считано от 26.10.2017 г., задължително, поради преобразуване, на основание чл.132 ал.1 от ЗДДС.

На ЗЛ са извършвани предходни ревизии, включително като правоприемник на „Сиенит строителна група“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, със следния обхват: - корпоративен данък за периода от 13.12.2012 г. – 31.12.2016 г.; - данък върху добавената стойност от 28.12.2012 г. до 26.10.2017 г.; данък върху разходите за превозни средства за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2015 г. Издаден е и Ревизионен акт № Р-16001617007605-091-001/28.05.2018 г.

Дружеството изготвя и представя годишните си финансови отчети на базата на Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия. Дружеството подлежи на одиторска проверка. Констатирано е и, че регистрираното лице води необходимите отчетни регистри, съгласно чл.124 ал.1 от ЗДДС – дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информация за всички издадени и получени данъчни документи.На основание изискванията на чл.113 ал.4 от ППЗДДС, информацията от регистрите е подавана всеки месец на електронен носител по параметри и изисквания, определени в ППЗДДС. Съгласно изискванията на чл.115 ал.1 от ППЗДДС, ежемесечно е подавана и справка-декларация но чл.125 ал.1 от ЗДДС. Годишният отчет е изготвен при спазване на основните принципи на ЗСч – текущо начисляване, действащо предприятие, предпазливост, съпоставимост между приходите и разходите, предимство на съдържанието пред формата, запазване на счетоводната политика от предходния отчетен период, независимост на отделните отчетни периоди и стойностна връзка между начален и краен баланс.  

Извършената на „Сиенит холдинг“ АД ревизия относно правилното прилагане на ЗДДС и ППЗДДС, обхваща данъчните периоди от 26.10.2017 г. до 31.12.2018 г. за данък върху добавената стойност и от 01.01.2017 г. – 31.12.2018 г. – за корпоративен данък.    

Установеното от органа по приходите данъчно задължение в размер на 268 656.42 лв. е в резултат на отказан данъчен кредит на дружеството в размер и по доставчици, както следва:

-216 845.60 лв. по 5 бр. фактури с предмет аванс по договор – 40% плащане по договор, допълнителен труд по договор (нивелация магазини партер, пясък, цимент, почистващи дейности, разрушаване и транспорт на отпадъци, фугиране), плащане за допълнителна работа и нов екип от 5 човека, издадени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД, гр. София, ЕИК по булстат *********. Данъчният кредит по процесните фактури е упражнен от ревизираното лице, както следва: 69 025.93 лв. през м.03.2018 г, 51 769.25 лв. през м.06.2018 г., 39 575.44 лв. през м.08.2018 г. и 56 474.98 лв. през м.11.2018 г.

         Във връзка с установяване реалността на доставките между РЛ и „Джи Еф Конструкшън“ ООД, на соченото за доставчик дружество е инициирана насрещна проверка, документирана с Протокол № П-22221920047054-141-001/31.03.2020 г. (л.350, т.2). За целите на проверката е съставено ИПДПОЗЛ, връчено на дружеството по електронен път. В определения в искането срок не са представени документи. При извършена проверка в информационните системи на НАП и установено, че дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС на 23.03.2018 г. и дерегистрирано, поради установени обстоятелства по чл.176 от ЗДДС, на 07.02.2019 г. Установено е още, че дружеството е отразило процесните фактури в дневниците си за продажби и СД по ЗДДС за съответните периоди с получател „Сиенит строителна група“ АД. По данни от ИС на НАП за м.03.2018 г. няма назначени лица на трудов договор, а за периода м.04.2018 г. – м.11.2018 г.в дружеството има назначени 15 лица по трудови правоотношения. Няма данни за изплатени суми по извънтрудови правоотношения.

         Органите по приходите са изискали съдействие и от РЛ за извършване на насрещната проверка на „Джи Еф Конструкшън“ ООД, в отговор на което е предоставен телефонен номер на счетоводителя на дружеството – М. П.. Изпратено е съобщение на личния имейл на лицето за предоставяне на документи, справки и писмени обяснения, изискани с редовно връчено на дружеството ИПДПОЗЛ. Съобщението е получено от лицето, но към момента на приключване на ревизията, документи не са представени.

         По повод обследваните доставки и връчено искане, от страна на „Сиенит строителна група“ АД са представени копия на фактурите; копия на договор (споразумение с подизпълнителя) с „Джи Еф Конструкшън“ ООД от 26.03.2018 г. (л.641, т.3), според което, дружеството е ангажирано да извърши монтаж на подовите плочки в проекта, подробно описан в Приложение А; копия на 5 бр. платежни нареждания; справка за извършени плащания към дружеството; Заповедна книга № 335/02.05.2017 г. за обект „Частична реконструкция, ново фасадно оформление и текущ ремонт на търговски център МОЛ „Галерия“ – гр. Пловдив, ул. „***“ № 3; книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа (начален инструктаж) на обект „Частична реконструкция, преустройство, ново фасадно оформление и текущ ремонт на магазин за промишлени стоки“; списък на работниците на „Джи Еф Конструкшън“ ООД. По повод изискани допълнително от органите по приходите документи, описани подробно в констативната част на РД (стр.54-стр.55), РЛ е представило отговор, според който, поради проблеми с комуникацията и отсъствието на управителя на горепосоченото дружество, няма разписан протокол за приемане на извършените строително-монтажни работи; поради тази причина авансовите плащания по договор са признати от РЛ след окончателното приемане на извършената работа, от възложителя през м.март 2019 г.; епикът от 5 човека е съставен от миналите преди това начален инструктаж служители на „Джи Еф Конструкшън“ ООД. Представени са разписани приложения към договора с дружеството; Приложение А – Предмет на дейности за извършване, в което, като т.1 е записано: „Количество – според заложената количествена сметка (вж. приложението)“, без да се сочат конкретни данни;  Приложение Б- работен график, в което, за фаза 1 е посочен периода от 04.04.2018 г. до 20.04.2018 г. и дейности: приключване на монтажни дейности на приземно ниво, южен коридор, и, ниво 1, северен коридор от сграда Б (2 400 кв. м.); за фаза 2 няма данни; за фаза 3 е посочен период 14.09.2018 г. и дейностите, за които се очаква потвърждение; Приложение В – протокол, съдържащ отговорностите на страните, видно от което, доставката на всички материали, заложени в Приложение Г (без данни) е посочена като отговорност на РЛ  и Приложение Г – материали (празен формуляр). Представено е още споразумение от 26.03.2018 г. между РЛ и, като възложител и „Джи Еф Конструкшън“ ООД, като изпълнител, за координиране на съвместното осигуряване по ЗБУТ, по силата на което, ежедневни и периодични инструктажи се извършват от представител на изпълнителя. Изяснено е какво съдържа описаната по-горе заповедна книга № 335/02.05.2017 г., как и от кого се заверява и, че не следва да съдържа данни за подизпълнителя. Посочено е още, че видно от представената вече книга за инструктаж за посочения строителен обект, на 04.04.2018 г. 10 работника на „Джи Еф Конструкшън“ ООД са преминали начален инструктаж. РЛ не предоставя изисканата информация за ЕГН на служители на посоченото дружество, поради липса на достъп до лични данни.

         По повод на представените от РЛ документи, органите по приходите отбелязват наличие на някои пропуски: - непредставени протоколи (обр.19 или други), удостоверяващи извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР, което РЛ обяснява с отсъствие на управителя на дружеството-изпълнител и проблем с комуникацията; непредставяне на изискания поименен списък на новия, според фактура № **********/19.11.2018 г. екип от 5 човека, за които РЛ е посочило, че е съставен от минали преди това начален инструктаж служители, без да сочи конкретни имена; липса на заповед за определяне на видовете инструктаж; липса на вписан подизпълнител в представената заповедна книга за обекта и изразен от страна на РЛ аргумент, че това не се изисква по Наредба № 3. Записано е още, че с изключение на данни да преминат начален инструктаж на 10 работника на 04.04.2018 г., липсва информация, удостоверяваща присъствието на работници на „Джи Еф Конструкшън“ ООД на обекта след посочената дата и полагане на труд от тях.

         Органите по приходите са извършили проверка в информационната база данни на НАП, при която е установено, че „Джи Еф Конструкшън“ ООД е декларирало наличие на търговски обекти; регистрирани са общо 15 трудови договора за наети лица (граждани на Република Албания), заети в икономическата дейност на дружеството „Други довършителни строителни дейности“, описани подробно на стр.57 от РД, за които са подавани уведомления по чл.62 от КТ; декларации обр. 1 и обр.6; на дружеството е извършена ревизия по ЗДДС, обхващаща периода м.12.2018 г., при която са установени задължения в особено големи размери; дружеството има невнесени данъчно-осигурителни задължения и образувано изпълнително дело от публичен изпълнител; регистрирано е по ЗДДС на 07.02.2019 г.

         С цел установяване на статута, преминаванията през ГКПП и основанието за пребиваване на територията на Р България на наетите 15 лица, граждани на Р Албания, са изпратени искания за извършване на действия от други контролни органи (ИДДКО): - до СДВР – София, отдел „Миграция“ № Р-16001619008446—032-003/19.08.2020 г. (л.336, т.2); - до ОД на МВР – Пазарджик,  сектор „Български документи за самоличност“ Р-16001619008446-032-004/19.08.2020 г. (л.330, т.2)  № Р-16001619008446-032-002/19.08.2020 . (л.340, т.2); - до Агенция по заетостта – София № Р-16001619008446-032-005/19.08.2020 г. (л.326, т.2).

По данни на ОД на МВР – Пазарджик /отговор рег. № 312000-13374/25.08.2020 г. (л.332, т.2) и отговор рег. № 312000-13223/21.08.2020 г. (л.342, т.2)/, описаните в констативната част на РД 11 албански граждани са пребивавали краткосрочно, без визи на територията на страна, а за останалите 4 лица, с посочените от органите по приходите идентификационни данни, няма информация. При проверката са установени лица със сходни имена и данни, за които е предоставена информация за влизане и излизане от страната, но за които не може да се потвърди, че са същите лица.   

         Според предоставената от Агенция по заетостта информация /писмо рег. № 10-10-4108#1 от 26.08.2020 г. (л.328, т.2)/, за периода 01.03.2018 г. – 31.12.2018 г. от „Дже Еф Конструкшън“ ООД не са постъпвали заявления за достъп до пазара на труда на чужденци – граждани на трети държави за наемане по трудово правоотношение или за приемане на командировани специалисти; на лицата от предоставения от органите по приходите списък не е даван достъп до пазара на труда за осъществяване на трудова заетост като наети по трудово правоотношение в посоченото дружество, на основание чл.7 ал.3 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност и не е издавано разрешение за работа като командировани специалисти.

         Органите по приходите са съпоставили данните за лицата, фигуриращи в книгата за инструктаж по безопасност и здраве при работа 1начален инструктаж) за посочения строителен обект и са установили, че на 04.04.2018 г. такъв са преминали 10 лица, от които 9 имат сключени трудови договори с „Джи Еф Конструкшън“ ООД и за тях за подавани данни за осигуряване за м.04.2018 г. и следващите.

         При съпоставяне с получената от ОД на МВР – Пазарджик информация са установени несъответствия с подадените данни с декларация обр.1 за някои от лицата – посочени са отработени дни след тяхното напускане на територията на Р България ( напр.: - за лице, напусна РБ на 20.04.2018 г., т.е. 12 дни след началния инструктаж за работа на обекта са подадени данни за всички работни дни за месеца, както и за следващите периоди до м.12.2018 г. при наличие на краткотрайно пребивавания в страната; за друго лице, пребивавало на територията на страната само за 6 работни дни, са подадени данни за изработени 19 дни и пр.).

         Според ревизиращите органи, с декларираните 15 бр. трудови договори е създадена привидна ситуация за наличие на кадрови ресурс със съответната професионална квалификация, а наличието на регистрирани трудови договори, само по себе си, не е достатъчно доказателства за осъществяване на фактурираните доставки. Дружеството, сочено за подизпълнител редовно подава декларации, уведомления по КТ пред НАП, с които декларира задължения, които не внася, като по този начин създава ситуация, сочеща за действащо дружество, което недобросъвестно не се разчита с бюджета. Предвид описаните несъответствия и профила на посоченото лице, органите по приходите са приели, че РЛ е знаело или е било длъжно да знае, че това дружество не разполага с каквито и било ресурси за извършване на фактурираните доставки.

         В резултат на гореизложеното и на основание чл.70 ал.5 от ЗДДС във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, при ревизията не е признато упражненото по процесните фактури право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 261 845.60 лв. за посочените периоди.

-          51 810.82 лв. по 27 бр. фактури, издадени от „Необилд

инженеринг“ ООД, гр. Димитровград, ЕИК по булстат *********,  с предмет: авансово плащане, обща работа, направа на преградна стена, предстенна обшивка и тавани от ГК, обличане на метална конструкция, монтаж на метала тухлена зидария, замазка, шпакловка и други. Данъчният кредит по подробно описаните в констативната част на РД фактури е упражнен от ревизираното лице през посочените в табличен вид на стр.65 – стр.66 от РД, периоди.

         В хода на проверка (ПУФО) на „Сиенит строителна група4АД, обективирана с протокол № П-16001619008446-073-001/23.08.2019 г. (л.2048, т.7), присъединен за целите на ревизията с Протокол № 1555355/21.02.2020 г. (л.2043, т.7) по отношение на доставчика „Необилд инженверинг“ ООД е извършена насрещна проверка, приключила с Протокол № П-16001619113384-141-001/24.07.2019 г. (л.2387, т.8). Отделно от това, на дружеството е връчено по електронен път и ИПСДПОТЛ. От страна на проверяваното лице, по повод връчените искания, в т. ч. и при извършената проверка, са представени документи и обяснения по електронен път вх. № РД-20-2135/12.08.2020 г. (л.2351, т.8), за извършени СМР на два обекта: „МОЛ Галерия“ – гр. Пловдив и „Цех за производство на машинни елементи“ – с. Стряма, както писмени обяснения и документи с писмо вх. № 8002/22.04.2020 г. (л.364, т.2), ведно с доказателства и писмени обяснения.

         Относно първия обект са представени копия на всички фактури, протоколи обр.19 към тях, осчетоводявания, рамков договор от 04.07.2019 г.  (л.2412, т.8), с който е договорено, СМР да се извършват на база възлагателни писма със заложени в тях цени; споразумение от 04.07.2018 г. (л.2422, т.8); възлагателно писмо № 1/04.07.2018 г. (л.2416, т.8), с което е договорен аванс от 3 000.00 лв. с ДДС и е приложена количествено-стойностна сметка (л.2419, т.8) за съответните по вид и обем дейности, банкови извлечения. Според представено обяснение,дейността на дружеството през периода е строително.монтажни дейности, за които не се изискват разрешителни и регистрация в Камарата на строителите; осъществява се на обекти на възложителите, съгласно сключени договори; извършва се чрез наемане на фирми изпълнители на строителните работи, а доставката на материали се извършва с транспорт на фирмите-доставчици; разтоварването на материалите на обектите се извършва от работниците на фирмите-изпълнители. Посочено е още, че за конкретните дейности не са необходими машини и съоръжения, а само работна ръка.  За извършване на дейностите по договора с РЛ, като подизпълнител е посочен „Промишлени строежи“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, чийто персонал е изпълнил дейностите в подписаните протоколи обр.19. Представени са договори за СМР и протоколи обр.19. По отношение на предходния доставчик на извършените услуги е представен договор от 01.06.2018 г. (л.2473, т.8) с предмет: реконструкция на ТЦ „Галерия“, съгласно договорени единични цени на различните видове СМР, описани в Приложение № 1, с договорен срок 18 месеца. Посочено е, че цените са с включен труд, механизация, инструменти и доставка на материали, а плащанията се извършват на база двустранно подписан протокол обр.19. Приложени са протоколи за извършени СМР от подизпълнителя „Промишлени строежи“ ЕООД, фактури не са представени. Органите по приходите са посочили, че такива не са установени, като издадени и декларирани като продажби в дневника за продажби на „Промишлени строежи“ ЕООД към „Необилд инженеринг“ ООД. По данни от ИС на НАП посоченото дружество е дерегистрирано по ЗДДС на 07.01.2019 г., а за разглеждания период са установени 13 действащи трудови договора.

         Относно обекта в с. Стряма са представени: - рамков договор за СМР от 16.07.2018 г. (л. 677, т.2); споразумение от 16.07.2018 г. (л.729, т.2); възлагателно писмо № 1/16.07.2018 г. (л.683, т.2), с което са възложени СМР на обекта за 38 218.79 лв. без ДДС; Приложение № 1 (л.685, т.2)количествено-стойностна сметка , в което подробно са описани СМР (кофраж, полагане на бетон и монолитна конструкция, монтаж на армировка, шлайфане на бетонова настилка, рязане на фуги). За извършените дейности са издадени: фактура № **********/09.11.2018 г. и протокол обр.19 от същата дата с ДО 25 232-33 лв. и ДДС – 5 046.47 лв. Според представено обяснение, за обект в с. Стряма дружеството няма сключен договор с подизпълнител, дейностите са извършвани от управителя на „Необилд инженеринг“ ООД, съдружника М.П.Д. и Д.Н.Ц., назначени на трудов договор. В хода на извършената ПУФО е установено, че по данни от ИС на НАП, „Необил инженеринг“ ООД е имало само едно назначено по трудов договор лице – Д.Н.Ц., считано от 01.10.2018 г.

         В хода на ПУФО от РЛ са представени още: - договор от 17.05.2016 г. (л.2270, т.8) с възложител „Галерия Пловдив“ ЕАД и „Сиенит строителна група“ ЕООД, като главен изпълнител на обекта с предмет: поетапно строителство „реконструкция и реновация на ТЦ „Галерия“ – Пловдив, ул. „***“ № 3, с клауза за възможност СМР да се превъзлагат на подизпълнител и договор от 31.01.2018 г. (л.2284, т.8) между „Стейтвю файнанс България“ ООД (възложител) и „Сиенит строителна група“ ЕООД (изпълнител), с предмет: - изграждане на предприятие за производство на машинни елементи (етап 1), съгласно Приложение № 1 и № 2 за 90 000.00 евро. Представени са още: - присъствени книги на обектите, удостоверяващи лицата от страна на „Необилд инженеринг“ ООД, които са извършвали СМР на горепосочените обекти. От събраната информация на база представените документи е установено още, че към 31.12.2018 г. има неразплатени фактури към посоченото дружество на стойност 63 950.44 лв.

         В хода на ревизионното производство, до „Необилд инженеринг“ ООД е изпратено ШПСДПОТЛ, с което е изискана допълнителна информация и документи. Представените от страна на дружеството документи, справки и писмени обяснения, са подробно описани на стр.74-75 от РД. С представените обяснения от дружеството отново е заявено, че по договора за обекта в с. Стряма няма сключен договор с подизпълнител, а дейностите са извършвани от посочените по-горе три лица ; в обекта няма влагани материали от „Необилд инженеринг“ ООД; не са оформяни заповеди и не са изплащани средства за командировка; относно персоналът на соченото за подизпълнител на обекта „МОЛ Галерия“ е посочено, че е предоставена разчетно-платежна ведомост (л.366, т.2), от която се виждат имената на работниците.       

По данни от ИС на НАП относно „Необилд инженеринг“ ООД   е  установено, че дружеството има декларирани обекти, регистрирани трудови договори за две наети лица, заети в икономическата дейност на лицето (други довършителни строителни дейности и горско стопанство и дърводобив) – Д.Н.Ц. – технически организатор ( за периода 01.10.2018 г. – 01.07.2019 г.) и В.К.В. – лесовъд (по силата на сключен договор от 23.08.2003 г.; подадени декларации обр.1 и 6. Установено е също така, че на дружеството е извършена ревизия по ЗДДС за периодите: 01.10.2016 г. – 31.05.2017 г. и от 01.07.2018 г. до 30.09.2018 г., при която са установени задължения в особено големи размери. Издаденият РА № Р-16002618006273-091-001/27.02.2019 г. е отменен с Решение № 234/15.05.2019 г. на директора на Д „ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП. По данни на ИС на НАП по отношение на соченото за предходен изпълнител дружество е установено, че действащите за разглеждания период трудови договори за 13 лица, заети в икономическата дейност на дружеството, назначени на длъжности: зидар, кофражист, арматурист и технически сътрудник; подавани данни с декларации обр.1 и обр.6; на дружеството е извършена ревизия за периода 01.04.2018 г. до 30.09.2018 г., при която са установени задължения в особено големи размери.

         Във връзка с връчено на РЛ ИПДПОЗЛ по повод обследваните доставки, са представени: - копия на заповедна книга – 2 бр. за всеки от обектите; копие на книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – 3 бр.; списък на работниците, осигурени от „Необилд инженеринг“ ООД. От представените данни, органите по приходите са установили, че за обекта в с. Стряма, начален инструктаж са преминали 13 работника на дата 17.07.2018 г., двама на дата 26.07.2018 г., 02.08.2018 г., 10.08.2018 г. и 19.09.2018 г., трима – на дата 16.08.2018 г. и 26.09.2018 г. и четирима – на дата 20.08.2018 г. и 19.10.2018 г. Според представената книга за обект: „Частична реконструкция, преустройство, ново фасадно оформление и текущ ремонт на магазин за промишлени стоки“, начален инструктаж са преминали четирима работника на дати 09.07.2018 г. и 19.07.2018 г., осем – на 10.07.2018 г., шест – на 23.07.2018 г., по един – на 29.08.2018 г. и 11.09.2018 г. и двама – на 20.09.2018 г.; според книга за ежедневен инструктаж за обект за обект7 „Зора“ за периода 09.08.2018 г. – 17.08.2018 г. – четирима работника на посочените в книгата дати. Данни за ЕГН и адрес на вписаните лица не са представени поради липса на достъп до лични данни.

         Органите по приходите са посочили, че не е представена заповед за определяне на видовете инструктаж по обекти; че не са вписани подизпълнители в представените заповедни книги; както и, че в същите не се съдържат данни за трите имена и ЕГН на вписаните в тях строителни работници, по които да бъдат идентифицирани; установено е, че фигурират двете имена само на един работник, назначен в „Промишлени строежи“ ЕООД. Посочено е също така, че представените ведомости са затъмнени и нечетливи и не могат да се установят данните на вписаните в нея лица, както и при 13 лица, ангажирани по трудови правоотношения, са налични ведомости за две-три лица. За лицето Д.Ц. не са установени данни да е полагало труд на обект на РЛ.

         След анализ на събраните доказателства, ревизиращите органи са формирали извод, че не е доказан кадровият ресурс със съответната професионална квалификация и предвид установените несъответствия и профилите на посочените дружества, са приели, че липсват категорични доказателства за реалното извършване на доставки по смисъла на чл.9 от ЗДДС, поради което и данъкът по процесните фактури е неправомерно начислен, а вследствие на нормата на чл.70 ал.5 от ЗДДС, не е налице и право на данъчен кредит по тях.

         Предвид горното и на основание последния цитирания текст от закона, във връзка с чл.68 ал.1 т.1 и чл.69 ал.1 т.1 от ЗДДС, при ревизията не е признато упражненото право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени на РЛ от „Необилд инженеринг“ ООД в размер на 51 810.82 лв.

         За да измени РА в частта за непризнат данъчен кредит по фактурите, издадени от „Необилдинг инженеринг“ ООД, решаващият орган е възприел в останалата част мотивите на ревизиращия екип, като подробно е посочил нормативната уредба, регулираща този вид финансови отношения, като, в частта за непризнат ДК в размер на 216 845.60 лв. по фактури, издадени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД, е изложил и подробни мотиви защо не може да намери приложение сочената от процесуалния представител на „Сиенит строителна група“ АД в жалбата практика на СЕС, като междувременно е цитирал и практика, която според него следва да намери приложение в настоящия казус. В този смисъл, последният е потвърдил РА в частта за така установените задължения в размер на 216 845.00 лв., по фактури, издадени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД.

         За да измени РА в останалата част, решаващият орган е извършил анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, изложил е подробно и законовите предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, като е посочил, че органите по приходите са отказали да признаят правото на ДК по фактурите, издадени от „Необилд инженеринг“ ООД с мотива, че липсва кадрова обезпеченост, както при прекия и предходния доставчик и недоказано полагането на труд на съответния обект от назначените на трудови договори лица в тези дружества, като е коментира, че по своята същност, услугите по СМР имат веществен характер, при извършването на които се използват материали и труд на наети по трудови или граждански договори работници. Следователно, едно от условията за реално изпълнение на договорените услуги е, да е налице престиране на труд, за което е необходимо на първо място доставчикът да разполага със собствен нает персонал. Установено, че „Необилд инженеринг“ ООД има назначено 1 лице по трудов договор, за което твърди, че е ангажирано с осъществените доставки, като посочва, че в извършваните дейности са участвали също управителят и съдружникът (за обект – с. Стряма).

         За основната част от фактурираните доставки (за обект: „МОЛ „Галерия“ – Пловдив), като пряк изпълнител на същите е посочено дружество „Промишлени строежи“ ЕООД, за което е установено, че има регистрирани трудови договори с 13 наети лица, заети в осъществяваната от него икономическа дейност, представени са разчетно-платежни ведомости, подавани са декларации за броя на отработените дни от месеца, размера на осигурителния доход, размера на дължимите ЗОВ. Приложени са протоколи обр.19, удостоверяващи извършените по видове и обем дейност. Посочил е и,  това, че представените разчетно-платежни ведомости са нечетливи и за някои периоди в тях фигурират по-малко на брой лица (както и според представените книги за инструктаж) не е основание същите да не бъдат кредитирани от органите по приходите. От страна на ревизиращите органи не ас предприети процесуални действия с цел събиране на годни доказателствени средства чрез иницииране на допълнителни проверки. Като довод в подкрепа на твърденията си, органите по приходите са посочили още, че не са представени фактури от предходния към прекия доставчик и такива не са издавани, тъй като не са отразени в отчетните му регистри по ЗДДС, като са извършили съпоставка само спрямо част от обследваните фактури и представените протоколи обр.19 ,подписани от предходния доставчик.

         При извършена проверка в хода на административното обжалване обаче е установено, че в дневниците за продажби на „Промишлени строежи“ ЕООД са отразени издадени към „Необилд инженеринг“ ООД общо 29 бр. фактури с посочен предмет – услуги, СМР. От страна на решаващия орган е констатирано също така, че по преписката към оспорения РА също са налични копия на фактури, издадени от посоченото дружество. Същевременно обаче, не е коментирано приложеното решение на директора на Д „ОДЖОП“ № 234/15.05.2019 г., с което е отменен издаденият на „Необилд инженеринг“ ООД РА, с който за относими към разглежданото ревизионно производство период са установени задължения в особено големи размери. Относно непризнатия ДК по фактури, издадени от „Промишлени строежи“ ЕООД към „Необилд инженеринг“ ООД, в хода на въпросното административно производство е установено, че направените от страна на органите по приходите констатации за липса на доставка на услуга по фактурите, не кореспондират със събрания и приложен по преписката доказателствен материал, поради което и РА е отменен.

         В решението на директора в тази част се сочи, че в хода на разглежданото ревизионно производство са събрани и приложени идентични с коментираните в посоченото решение документи, въз основа на които е признато упражненото от „Необилд инженеринг“ ООД право на ДК по фактури, издадени от неговия предходен доставчик „Промишлени строежи“ ЕООД, пряк изпълнител за основната част от процесните доставки.

         Като се е позовал, че от страна на ревизиращия екип не са спазени принципите за служебно и добросъвестно установяване на обективната действителност, заложени в чл.3 ал.1, чл.5 и чл.6 от ДОПК, и с оглед спазване на принципите, визирани от законодателя в ДОПК, решаващият орган счита, че РА в частта за непризнат данъчен кредит по 26 бр. фактури, издадени от „Необилд инженеринг“ ООД в размер на 46 764.35 лв. е немотивиран, необоснован и незаконосъобразен и следва да бъде отменен, ведно с начислените лихви от 9 1914.43 лв.

         По отношение доставката, документирана с фактура № **********/09.11.2018 г. за СМР на обект с. Стряма, решаващият орган изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип и е потвърдил РА в тази му част,а именно – в размер на 5 064.47 лв., ведно с начислената лихва в размер на 999.56 лв.

         В съдебното заседание на 16.09.2021 г. са изслушани и приети без възражения от страните съдебно-техническа /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертизи /ССчЕ/.

         В СТЕ подробно в табличен вид са представени процесните обследвани през ревизирания период фактури, издадени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД и „Необилд инженеринг“ ООД; подробно са описани обектите, на които са извършвани СМР, както и договорите, споразуменията, анексите, приложеният към тях и издадените фактури  за всеки един обект. Така за обект: „Частична реконструкция, ново фасадно оформления и текущ ремонт на ТЦ „Галерия“ – Пловдив е посочено, че приложения към договора от 17.05.2016 г. (л.2270-2283, т.8) не са представени, но са представени протоколи за приемане на  извършената работа, които са описани подробно в експертизата (л.2520, т.9), представляващи анекси и допълнителни споразумения.

По отношение на обекта в с. Стряма, вещото лице и посочило, че по отношение възложителя „Стейтсвю файнанс България“ ООД към договора от 31.01.2018 г. липсват приложения № 1 и № 2, липсват приемо-предавателни протоколи, липсва и фактура № 1331/02.11.2018 г., издадена от „Сиенит строителна група“ ООД на „Стейтсвю файнанс България“ ООД. Представен е протокол обр.15. По отношение на подизпълнител на процесните доставки – „Необилд инженеринг“ ООД, вещото лице сочи, че са налични всички документи, удостоверяващи изпълнението на строителните дейности.

По отношение налице ли е резултат – изпълнени СМР, вещото лице сочи, че „Сиенит строителна група“ АД изпълнява строителство на „Частична реконструкция, ново фасадно оформление и текущ ремонт на ТЦ „Галерия“ – Пловдив въз основа на сключен договор с възложителя „Галерия Пловдив“ ЕАД и предава извършените СМР с протоколи за отчитане от типа обр.19 /без да са наречени така/ Приемо-предавателните протоколи са подписани от представител на „Сиенит строителна група“ АД и представител на фирмата за строителен надзор. Експертът сочи, че протоколите обхващат определени периоди на работа. По делото ас представени тези, подписани в периода, в който на обекта като подизпълнител е работил процесният доставчик „Джи Еф Конструкшън“ ООД. След подписване на приемо-предавателен протокол за извършени СМР в определен период от време, „Сиенит строителна група“ АД е издавал фактура на „Пловдив Плаза“ /МОЛ Галерия – Пловдив/. В експертизата е посочено, че стойностите на СМР по приемо-предавателните протоколи и издадените две фактури, представени по делото - № 1334/06.11.2018 г. и № 1364/04.12.2018 г. съвпадат. СМР на място са извършени и обектът е в експлоатация За видовете СМР, които представляват текущ ремонт и, за които не се изисква разрешение за строеж, въвеждане в експлоатация не е необходимо. Сочи се, че е издадено разрешение за ползване № СТ-05-1635/28.12.2018 г. на началника на ДНСК „Ново фасадно решение: - главен вход, вход за сграда А, допълнителен външен екстериор и асансьор /без реконструкция на сградата/ на ТЦ „МОЛ Пловдив, гр. Пловдив, УПИ VII – 10 за обществено-обслужващи дейности и търговия, кв.9, кв. „Гладно поле“. Съответствието на стойностите между отчетените като изпълнени видове и количества СМР в приемо-прадавателните протоколи и издадените фактури е показано в табличен вид в Приложение № 1 към СТЕ.  

              Според вещото лице, анализът на приемо-предавателните протоколи /ППП/, с които са отчетени към „Пловдив Плаза“ ЕАД извършените от „Сиенит строителна група“ АД СМР, показва, че количеството на всички описани видове работи са значителни. Видовете работи са разнообразни, свързани първо с демонтаж на съществуващи амортизирани довършителни работи и след това с направа на нови. Дейностите включват голямо количество строителни отпадъци за извозване и депониране, значително количество скелети и използване на много транспорт за извозване на отпадъци и доставка на материали и инвентар. Експертът сочи, че трудно биха могли да бъдат изброени всички, но е посочил подробно една немалка част от тях (л.2521 – л.2522, т.9). подробно са посочени и другите видове работи и необходимите техника, инвентар, съоръжения, машини, инструменти, както и необходимостта на голям брой работници.

         По отношение на изпълнения ремонт, експертът споделя, че естеството на изпълнение е наложило използването на голям брой работници, както и, че работите са били съсредоточени предимно вътре в сградата на МОЛ-а, при невъзможност да се ползва едрогабаритна техника. Посочени са всички видове работници, както и, че е било необходимо ползването на голям брой общи работници, предимно за работите по разбиване, извозване на отпадъци и пренасяне вътре в сградата на материали и съоръжения.

         Относно съответствието на вписаните в договора и приложенията към осъществени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД СМР, с тези, отчетени по актове и фактури, описани подробно в т.1 от СТЕ, вещото лице сочи, че по делото не е представена онази част от Приложение А, в която са били заложени спецификациите и части от проекта. Останалите, представени по делото приложения не внасят яснота за количествата СМР, възложени на последно соченото дружество. Експертът е категоричен, че при изпълнението на обекта не са съставяни ППП от типа обр.19, в които да са описани всички изпълнени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД СМР в определен период от време, които да са двустранно признати и да послужат за издаване на фактура към „Сиенит строителна група" АД. Посочено е, че за липсата на такива протоколи „Сиенит строителна група“ АД е дал обяснения до НАП (л.637, т.2), от които се установява, че „Сиенит строителна група“ АД признава извършените видове и количества СМР от „Джи Еф Конструкшън“ ООД и ги включва с нарочно посочване в 3 от протоколите, с които отчита своята работа към възложителя на обекта7 „Пловдив Плаза“ ЕАД. В този смисъл, подробно са описани анексите и споразумението. В експертизата се сочи също така, че сумите от трите протокола не съвпадат със сумите от процесните 5 фактури, тъй като в протоколите, единичните цени са по КСС между „Сиенит строителна група“ АД и „Пловдив Плаза“ ЕАД, а цените между „Сиенит строителна група“ АД и „Джи Еф Конструкшън“ ООД са различни.  Наличните писмени доказателства са подробно описани в Приложение № 2 към СТЕ.

         В СТЕ, по отношение последващите доставки на СМР, е посочено, че споразумението между „Сиенит строителна група“ АД и „Джи Еф Конструкшън“ ООД е за „монтаж на нова подова настилкас плочки в цялата зона за продажба на дребно на проекта, по-подробно описани в Приложение А“. След цялостното извършване на този вид работи, в т. нар. „зона за продажба на дребно“ може да бъде извършен монтаж по обзавеждането и оборудването на отделните магазини.

         Относно СМР по договор от 31.01.2018 г. между „Стейтсвю файннас България“ ООД, възложител, и „Сиенит строителна група“ АД , изпълнител,  експертът е констатирал, че по делото не са представени протоколи за отчитане на извършени видове и количества от „Сиенит строителна група“ АД към възложителя на обекта „Стейтсвю файнанс България“ ООД, както и не е представена и фактура № 1331/02.11.2018 г. Наличен е само протокол обр.15, според който всички СМР са извършени.  Установено е също така, че по делото не са представени КСС към договора за възлагане на изпълнението от „Стейтсвю файнанс България“ ООД на „сиенит строителна група“ АД, както и протоколи обр.19 за отчитане на изпълнени СМР или друг вид ППП между възложителя и изпълнителя. Експертизата не разполага с техническа информация, от която да направи изводи за необходимите материали, машини, оборудване и трудов ресурс за изпълнение на обекта.

           За обекта в с. Стряма, вещото лице сочи, че се отнася рамков договор от 16.07.2018 г. и възлагателно писмо № 1 от същата ата, към което е изготвена КСС, дадена като Приложение №, в която са описани и видовете и количества работи, които „Необилд инженеринг“ ООД приема да изпълни обекта. Представен е обр.19  с който от последно соченото дружество са отчетени към „Сиенит строителна група4 АД извършени видове и количества СМР към дата 09.11.2018 г. Експертът сочи, че видовете СМР по същество са както в КСС към договора за възлагане, но са различни изпълнените количества. Според вещото лице разликите са обичайни за строителния процес, където при възлагането на изпълнението, количествата често са приблизителни и ориентировъчни, особено в случаите, когато има предварително разрушаване на остатъци от стари сгради, като оттук се получават и разликите в стойностите. В тази връзка е посочено, че отчетените като изпълнени видове СМР от страна на „Необилд инженеринг“ ООД към „Сиенит строителна група“ АД в обекта в с. Стряма, са от фазата на груб строеж на сграда в имота, след изпълнението на които работи, на обекта могат да се изпълняван всички други СМР, свързани с довършването му – зидарии, мазилки, замазки, покривна конструкция изолации и др.

         В съдебно заседание експертът доуточнява, че всички СМР по договора, сключен между „Стейтсвю файнанс България“ ООД, възложител, и „Сиенит строителна група“ АД, изпълнител, са описани в акт обр.15, и същите са изпълнени, така както предвижда ободреният проект. По отношение липсата на протоколи обр. 19, експертът сочи, че протоколи са изготвени от „Сиенит строителна група“ АД, в които последният признава извършените от „Джи Еф Конструкшън“ ООД СМР, като връзката с описаното в Приложение № 2 се прави именно от жалбоподателя, като междувременно пояснява и защо на практика се получава разлика в цената, която се залага в КСС и тази при извършване на СМР-тата.  Крайният извод на вещото лице и, че извършените работи от подизпълнителите са отчетени.

         От ССчЕ, за изготвянето на която вещото лице е използвало всички приложени по делото документи и е извършило проверка в счетоводството на „Сиенит строителна група“ АД, се установява следното: - Процесните 5 бр. фактури, издадени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД и една фактура, издадена от „Необилд инженеринг“ ООД съдържат реквизитите на първичен счетоводен документ, визирани в чл.6 ал.1 от ЗСч. „Сиенит строителна група“ АД прилага и изготвя ГФО на базата на НСФОМСП, прилага двустранно записване за отразяване на стопанските операции, чрез компютърна обработка на счетоводните документи. Стопанските операции се отразяват хронологично – синтетично и аналитично. Заведени са отчетни регистри по ЗДД – Дневник на покупките и Дневник на продажбите. Процесните 5 бр. фактури, издадени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД и фактурата от „Необилд инженеринг“ ООД са коректно осчетоводени от „Сиенит строителна група“ АД и са отразени в дневниците на покупките на „Сиенит строителна група“ АД в съответните месечни периоди, в които са издадени. Експертът сочи, че от счетоводството на последно цитираното дружество са обяснили, че нямат протоколи за приемане на извършените СМР от доставчика „Джи Еф Конструкшън“ ООД, поради проблеми с комуникацията и отсъствието от страна на управителя на доставчика. Към фактурата, издадена от „Необилд инженеринг“ ООД е приложен протокол обр.19 от същата дата за обект: „У.Х.“ – с. Стряма, като в 23 позиции са описани различни видове СМР, а от наличните по делото обяснения от управителя на „Необилд инженеринг“ ООД, в обектите на „Сиенит строителна група“ АД няма влагани материали от „Необилд инженеринг“ ООД. Съгласно данните от счетоводните регистри на „Сиенит строителна група“ АД експертът е установил, че дружеството има отчетени покупки на бетон, дъски, арматурно желязо, арматурни заготовки, цимент, кофражни елементи, крепежни елементи и много други различни видове строителни материали, както и услуги с бетонпомпа.

         В съдебно заседание експертът доуточнява, че от счетоводна гледна точка няма механизъм за установяване дали и какви материали са предоставяни. Счетоводството няма такива данни. Ако има първични документи, че могат да дадат такава информация.       

         В хода на съдебното производство към делото са приобщени: - писмо вх. № 10657/15.06.2021 г., ведно с приложени към него доказателства (л.2468, т.9) и писмо вх. № 10658/15.06.2021 г., ведно с приложени към него доказателства (л.2487, т.9). Други доказателства не се представят.

         При така установеното от фактическа страна съдът формира следните правни изводи:

         Ревизионното производство е образувано и проведено, съответно ревизионният доклад и ревизионният акт са издадени от компетентни органи в рамките на определените им правомощия. Съгласно представената и приета като доказателство по делото заповед на директора на ТД на НАП – Пловдив, на основание чл.11 ал.3 от ЗНАП и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, като органи, компетентни да издават заповеди за възлагане на ревизии съгласно чл.112 от ДОПК, както и заповеди за изменение на първоначално издадени заповеди за възлагане на ревизии, съгласно чл.113 ал.3 от ДОПК, са определени началниците на сектори в отдел „Ревизии“, с месторабота в гр. Пловдив и тези с изнесено работно място в офисите в градовете Стара Загора, Хасково, Пазарджик, Смолян и Кърджали, сред които е и органът, издал ЗВР и ЗИЗВР в настоящото ревизионно производство. Или иначе казано, заповедите са  издадени от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, като съдържанието им отговаря на изискванията по чл.113 от ДОПК, при подписване на заповедите с валиден към датите на издаването им квалифициран електронен подпис на началник сектор в отдел „Ревизии“ в ТД на НАП Пловдив.

Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.2 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията /определен за това с акт на директора на компетентната териториална дирекция - чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК/ и от ръководителя на ревизията /определен със заповедта за възлагане на ревизия - чл.113 ал.1 т.2 ДОПК/. Оспореният Ревизионен акт № Р-16001619008446-091-001 от 27.10.2020г. е издаден от лица, които са разполагали с материална компетентност и такава по степен, налице е и териториална компетентност на същите, тъй като са част от териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, която е компетентна териториална дирекция по критериите на чл.8 ал.1 т.1 от ДОПК.

            Посочените по-горе заповед за възлагане на ревизия, заповеди за изменението й, съставения въз основа на ревизията РД и РА, са издадени чрез информационна система "Контрол" като електронни документи, подписани с електронен подпис. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис, е допустимо по силата на чл.184 ал.1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, като самите електронни документи са представени по делото и на електронен носител /приложения с административната преписка CD-R в т. I от делото/. От представените електронни документи се установява, че подписалите ги лица са имали валидни електронни подписи. С оглед на изложеното съдът приема, че ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА са подписани от лицата, които са посочени като техни издатели и съответно не са налице основания да се считат за нищожни.

            Оспореният ревизионен акт е издаден в предвидената в чл.120 от ДОПК във връзка с чл.3 ал.2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги форма и при спазване на изискванията за неговото съдържание, като съставеният РР, е неразделна част от него.

            Не се установяват при извършената служебна проверка допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила в хода на проведеното ревизионно производство. Ревизията е приключила в срока по чл.114 ал.2 от ДОПК. РД е съставен от ревизиращите органи на 14.09.2020 г., в срока по чл.117 ал.1 от ДОПК. РД съдържа предвидените в чл.117 ал.2 ДОПК реквизити, при прилагане на събраните в хода на ревизионното производство доказателства, на база на които е извършена проверка на релевантните за облагането на жалбоподателя обстоятелства. Спазен е и срокът по чл.119 ал.2 от ДОПК за издаването на ревизионния акт.

            В жалбата се твърди за допуснати съществени процесуални нарушения, които според жалбоподателя се изразяват в нарушение на принципите за обективност и служебното начало, прогласени в чл.3 и чл.5 от ДОПК, обосновано с твърдения, че констатациите на органите по приходите за липса на реална доставка, са основани на предположения и са подкрепени с косвени и в повечето случаи недостатъчно доказателства.

         Съдът намира това възражение за неоснователно. Жалбоподателят е бил запознаван с всички действия и актове на приходната администрация, при   предоставена възможност да реализира защитата си. От преписката не се установява при извършването на ревизията, събирането и обсъждането на доказателствата; при формирането на фактическите и правните изводи, да са нарушени принципите на данъчния процес от страна на ревизиращите органи или да са извършени действия, надвишаващи законовите им правомощия. Ревизиращите органи са събрали по надлежния ред предвидени в ДОПК доказателства, като относимостта и значението им за установените публични държавни вземания, е въпрос на материална законосъобразност на РА. Няма основание да се приеме че някое от действията на органите на приходната администрация, извършени за изясняване на правнорелевантните факти и обстоятелства, не е в съответствие с реда и средствата, предвидени в ДОПК за тяхното установяване. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено, съответно, не е налице съществено процесуално нарушение, което може да обуслови отмяната на РА на това основание. Обстоятелството, че оспорващият не е доволен от анализа на доказателствата и формираните фактически и прави изводи, не може да обуслови извод за липса на обективност и на безпристрастност на ревизиращите органи.

         При обсъдената фактическа обстановка, не е спорно, че ревизираното лице е регистрирано по ЗДДС, притежава данъчни документи (фактури), съставени в съответствие с изискванията на ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на процесните стоки и услуги, по които лицето е получател. Не се спори, че фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица и плащанията са отразени редовно в счетоводството на жалбоподателя.

Спорът в настоящото производство се концентрира относно реалността на процесните доставки, т.е. обективирането им като проявени юридически факти, така като се твърди от ревизираното лице.

Пряко приложимото в случая национално право, предвижда следното:

За да се признае на получателя по облагаема доставка материалното право на приспадане на данъчен кредит по чл.68 ЗДДС, следва да е изпълнено някое от условията, посочени в чл.71 ЗДДС, като при изследване предпоставките за възникване правото на данъчен кредит винаги трябва да се държи сметка за това, налице ли е облагаема доставка по смисъла на чл.6 ал.1 и чл.9 от ЗДДС, и едва след това да се проверява изпълнението на съответните предпоставки, регламентирани в нормата на чл.71 от ЗДДС.

В посочения смисъл е и практиката на Съдът на ЕС, а именно, правото на данъчен кредит на получателя по данъчна фактура не следва да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата. Така в т.13 на решението по дело С-342/87 Съдът на ЕО приема, че упражняването на правото на приспадане, предвидено в Шестата директива, не включва данъка, който се дължи, само защото е вписан във фактура; упражняването на това право се ограничава само до действително дължимите данъци, т.е. тези, отговарящи на облагаема сделка, или платени, доколкото са дължими. В т.17 на същото решение се казва, че, ако всеки фактуриран данък можеше да се приспада, дори когато не отговаря на действително дължим данък, то данъчната измама би била по-лесна.

Изрично в решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11 Съдът на ЕС казва, че, за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на облагаеми сделки; запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на стоки; единствено и само в случаите, в които при тази преценка се установи, че доставките са реално осъществени и впоследствие същите са използвани за целите на извършвани от самото данъчно задължено лице облагаеми доставки, по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано. Тоест във всички случаи, Съдът на ЕС е категоричен, че за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит следва да е доказано осъществяването на фактурираната доставка.

В допълнение, според решение на СЕС по дело С-18/13, при сходна с настоящия спор фактическа обстановка е дадено задължително тълкуване на Директива 2006/112/ЕО на Съвета, според което, не се допуска извършване на приспадане на ДДС, когато няма данни доставчиците да разполагат с материална, техническа и кадрова обезпеченост, но само при наличие на две кумулативни условия - тези обстоятелства да сочат за наличие на измама и въз основа на обективните данни, представени от органите по приходите, да се установява, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама.

Също така константна е практиката на СЕС по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т.48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т.37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Всяко манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т.48 и т.49/.

Тук е важно да се отбележи, че липсата на материален и персонален субстрат у доставчика за извършване на облагаемата доставка на услуга е индиция за несъществуваща доставка, без да е достатъчно за дисквалифициране на правото на данъчен кредит - вж. т.т. 44 и 45 от решението на СЕС по дело С-324/11.

Внимание заслужава и Решението по дело С-271/2012 на СЕС, в който случай е отказано право на приспадане с мотива, че разглежданите в главното производство фактури не са достатъчно точни и пълни /т. 32/. В по-голямата част от тях е посочена обща сума, без конкретизация на единичната цена и броя на отработените часове на членовете на персонала на дружествата, доставчици на услугите. В този контекст СЕС разяснява, че по смисъла на член 22, параграф 3, буква в) държавите членки имат право да определят критериите, по които даден документ може да бъде считан за фактура. Освен това, член 22, параграф 8 позволява на държавите членки да налагат други задължения, които сметнат за необходими за правилното събиране на данъка и за предотвратяване на данъчните измами. „Etat belge“ е използвала възможността, предвидена в член 22, параграф 8 от Шеста директива, тъй като съгласно член 5, параграф 1, шеста алинея от Кралски указ 1, фактурата трябва да съдържа информацията, необходима за определяне на сделката, и ставката на дължимия данък, по-специално обичайното название на доставените стоки и услуги, тяхното количество и предмет.

В резултат на това СЕС посочва, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като разглежданата в главното производство, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължени лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори, ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки.

В съответствие с визираното тълкуване, на национално ниво, с разпоредба на чл.71 ал.1 от ЗДДС като условие за упражняване на правото на приспадане е предвидено наличието на данъчен документ, отговарящ на изискванията на чл.114 и чл.115 от ЗДДС -  фактурата задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата.

Тук следва да се има предвид и общото правило на чл.154 ал.1 ГПК във връзка с §2 от ДР ДОПК, т.е. лицето което претендира право на данъчен кредит, следва да докаже по пътя на главно и пълно доказване, че са налице законово установените предпоставки по чл.68 от ЗДДС и чл.69 от ЗДДС за възникване на правото на данъчен кредит. Лицето, което иска да приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това /т. 37 от решение на СЕС от 18.07.2013 г. по дело № С-78/12/. В тази връзка наличието на издадени данъчни фактури и коректното им отразяване в счетоводството на ревизираното лице не са достатъчни, за да обосноват реалност на доставките; превес следва да се даде на изводите от съвкупната преценка на всички факти и обстоятелства по делото. В тежест на жалбоподателя е да установи по безсъмнен начин реалността на всяка една от процесните доставки, и то по начина, по който същите са обективирани в спорните първични данъчни документи, като предпоставка по чл.68 ал.1 т.1 от ЗДДС за възникване право на данъчен кредит.

Както при доставката на услуги, така и при доставката на стоки, доказателствата за реалното осъществяване могат да се разделят на такива, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставката, и такива, сочещи прякото й реализиране. Доказателствата за реалното осъществяване на разглежданите доставки на стоки, сочещи прякото им реализиране са: фактури; плащане в брой или по банков път; отразяване в дневника за продажби/покупки; осчетоводяване по с/ка 411 "Клиенти", с/ка 602 „Разходи за външни услуги“, с/ка 4532 "Начислен данък за продажбите", с/ка 702 "Приходи от продажби на стоки"; справки – декларации  за съответния период; товарителници и фактури за транспорт; пътни листи; кантари бележки; приемо - предавателни протоколи; стокови разписки; спецификации на родово определени вещи; съответствие на вид и количество;  последваща реализация и приходи от продажби, свидетелски показания и др.

Доказателства, установяващи потенциалната възможност за осъществяване на доставка на услуга са: фактът на притежание на стоките/ресурсите за извършване на услугата от доставчика, материално-техническата и кадровата му обезпеченост, възможността му да ги достави/изпълни, респ. фактът на деклариране и внасяне на ДДС.

Без значение от кой вид са доказателствата, те следва да кореспондират помежду си, да са взаимно обвързани, да следват хронологията на осъществяване на сделките, за да се установи по един категоричен начин физическата изява на доставката - кой и къде е предал стоките, на кой са предадени, къде и от кого е извършено товареното, от кой са транспортирани, къде са превозени и разтоварени, от кого са предадени и приети, респ., кой е извършил услугата, с какви материали и пр.

За да се установи наличието на процесните доставки на услуги -  строително-ремонтни дейности, като позитивно проявени факти, необходимо е тези именно данни да бъдат заявени и доказани от жалбоподателя посредством предвидените в процесуалния закон способи, което в случая не се констатира.

Още в хода на ревизията, с искания за представяне на документи и писмени обяснения (ИПДПОЗЛ) изх.№ Р-16001617007605-040-002/18.01.2018 г. (л.551, т.2) и ИПДПОЗЛ изх.№ Р-16001619008446-040-002/01.04.2020 г. (л.620, т.2), от ревизираното дружество са изискани доказателства във връзка със спорните доставки - всички съпътстващи документи (счетоводна и търговска документация), предмет и място на изпълнение на доставките, отчет за извършените работи и актове за установяване на изпълнените СМР, информация за начина на калкулиране на цената на услугата, всички счетоводни записвания във връзка с фактурите, като изрично е посочено представяне на приемо-предавателни протоколи. РЛ е представило договори, споразумения, анекси и, частично актове – образец 19, както се посочи по-горе в настоящото изложения, с уточнение, че поради проблеми с комуникацията с управляващия и представляващ „Джи Еф Конструкшън“ ООД, не са съставяни приемо-предавателни протоколи.

Обосновани са изводите на ревизиращите органи, че представеният договор за възлагане на СМР с възложител „Сиенит строителна група“ АД и подизпълнител „Джи Еф конструкшън“ ООД е схематичен и не съдържат конкретика относно съществените си елементи. Така в Приложение А- липсват конкретни данни за заложено количество; в Приложение Б – липсва график на работата,а Приложение Г – е празно. Т. е. не може да се установи вида на строителната услуга и начина на формиране на договорната цена, размера на цената, срока на изпълнението. Общо е договорено „извършване на СМР на конкретен строителен обект“, при което не се установяват конкретни цени, предвид липсата на КСС. Правилни са доводите на ревизиращия екип, че не е представена, както от РЛ, така и от подизпълнителя „Джи Еф Конструкшън“ ООД – количествено-стойностни сметки или други документи, от които да може да се установи конкретен вид на услугата и начин на формиране на стойността й. Не са установени данни за предварително съгласуване на цени за конкретни строителни дейности. Наличието единствено на фактура, без изобщо да е съставен акт – образец 19 за извършени СМР, както невъзможността да се извърши съпоставка на данните по тях (тъй като, каза се, в договора изобщо липсва посочен вид строителна услуга) не е достатъчно, за да обоснове и докаже реално изпълнение на строителна услуга, изразяваща се в положен труд. Не е достатъчно в тази насока наличието на справки от самото ревизираното лице, с които признава извършените от „Джи Еф Конструкшън“ ООД СМР, при липсата на актове – образец 19, издадени от подизпълнителя към РЛ, както и приемо-предавателни протоколи за извършена работа, което е дало основание на СТЕ да заключи, че при наличието на акт обр.15, всички СМР са извършени предвид одобрените проекти. Техническата експертиза е анализирала писмените доказателства, констатирала е, че липсват приемо-предавателни протоколи и протоколи обр.19, по отношение СМР, изпълнени от „Дж Еф Конструкшън“ ООД, и поставеният към експерта въпрос, съществуват ли на място и изпълнени ли са СМР, не е довел до изясняване на делото от фактическа страна, тъй като спорът е, от кого са изпълнени строителните услуги, с оглед основния предмет на дейност на ревизираното лице и качеството му на главен изпълнител на обектите, на които доставчикът е бил  подизпълнител. Самото ревизирано дружество не спори и многократно е заявявало, както в хода на ревизионното производство, така и в настоящото съдебно, че протоколи за извършената работа и акт обр.19 липсват. Чрез поставените на СТЕ въпроси относно количествата вложени материали, налице ли е резултат от СМР-тата, т.е. използват ли се за последващи доставки, съотвестват ли описаните в договора и приложенията към осъществени от подизпълнителя СМР, с тези, отчетени по актове и фактури не се доказват релевантните факти относно авторството на престираната строителна услуга, изразяваща се във влагане на труд от физически лица. В този смисъл експертизата е категорична – по делото не е представена онази част от Приложение А, в кото са заложени спецификациите и части от проекта, а останалите, представени по делото приложения не внасят яснота за количеството СМР, възложени на „Джи Еф Конструкшън“ ООД, както и, че при изпълнението на обекта не са съставяне приемо-предавателни протоколи от типа обр. 19, в които са описани всички изпълнени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД СМР в определен период от време., които са двустранно признати и да послужат за издаване на процесните фактури.

Правилно в тази връзка ревизиращите органи са акцентирали на наличието на трудов потенциал за изпълнение на услугата, за която самото ревизирано лице твърди, че се състои в извършване единствено на труд. Правилно е взето предвид и обстоятелството, че от страна на „Джи Еф Конструкшън“ ООД не са представени никакви документи, а при извършената проверка в ИС на НАП е установено, че това дружество не разполага с кадрови ресурс за изпълнение на процесните доставки, което обстоятелство се подкрепя от всички събрани в хода на ревизията доказателства. Предвид липсата на конкретни данните за работниците – албански граждани, престирали труд на строителните обекти, непредставяне на работни графици, наличието на несъответствия в инструктажните книги, както и каквито и да било други форми за отчитане на труда, позволяващи да се индивидуализират лицата, престирали труда като услуга, следва да се посочи, че тези съществени доказателствено-релевантни обстоятелства, обсъдени съвкупно с другите данни по делото – схематичен договор, който не съдържа уговорки за вида на СМР и за цената на услугата, липса на количествено-стойностни сметки, липсата на актове от типа образец 19 за извършените СМР, липсата на данни за начина на формиране на подлежащата на плащане стойност на услугата, правилно са навели ревизиращите органи са правен извод за липса на реалност на доставките на услуги по смисъла на чл.9 ал.1 ЗДДС, което от своя страна е основание да се откаже право на ДК по чл.68 ал.1 т.1 ЗДДС.
Съставянето на документи (фактури и актове – образец 19), които не отразяват реални стопански операции е указание за участие на самото ревизирано лице в данъчна измама и злоупотреба с право по смисъла на практиката на Съда на Европейския съюз. Константна е практиката на Съда, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11 на С./. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на С. по дело С-285/11/. Това е така, както, когато самото ДЗЛ извършва данъчна измама (в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги и за извършване на независима икономическа дейност), както и, когато ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите участва в сделка, която е част от данъчна измама, извършена от някой от доставчиците по веригата /т. 38 и т. 39 от решение на С. по дело С-285/11 и т. 27 от решение на С. от 13.02.2014 г. по дело № С-18/13/. Именно националната юрисдикция е тази, която трябва да установи, дали доставките са реално осъществени /т. 31 от решение на С. по дело С-285/11/, да откаже да признае право на приспадане, когато въз основа на обективни данни установи, че се прави позоваване с измамна цел. Изискването за знание се отнася за случаите, когато сделката е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата /решение от 06.12.2012 г. по дело С-285/11, [фирма], точка 40/. Съставянето на фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ (решение от 07.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49), поради което не е необходимо доказването на субективния елемент. В случая установяванията на ревизиращия орган са, че е изпълнено строителство, доколкото са налице готови строителни обекти, но строителната услуга не е изпълнена от соченият доставчик на РЛ – „Джи Еф Конструкшън“. Касае се за фактурирани доставки, които изобщо не са изпълнени от страните, т.е. за пълна липса на доставка – данъчна измама, в която участва самото ревизирано лице, поради което не е необходимо установяване на знание у „получателя“ за участието му в привидната сделка, тъй като липсата на доставка произтича от собствените му действия. Поради липса на реална доставка на конкретно индивидуализирани строителни услуги е неприложимо тълкуването, дадено от С. в т. 31 и т.32 от решение от 13.02.2014 г. по дело С-18/13 [фирма] – необходимост от доказване на знание у получателя.

В случая наличието на договор за строителни услуги, в които не е указан вида на услугата, срока на изпълнението й, начина на калкулиране на цената, липсата на актове – образец 19, липсата на количествено-стойностни сметки, характерни за строителството, които предоставят приблизителна информация за стойността на услугата и улесняват договарянето (въпреки изричните уговорки в договорите в тази насока) и липсата на доказателства за извършване на строителната услуга, изразяваща се в престиране на труд, от конкретни строителни работни, преценени в своята съвкупност навеждат на категоричен и несъмнен извод за липса на реални доставки на строителни услуги, изпълнени само с труд.

Именно в този смисъл е отхвърлено от съда искането на жалбоподателя за допускане на свидетели. Свидетелските показания за наличие на работници на големи строителни обекти, какъвто е случаят в ТЦ „Галерия“ - Пловдив не са надеждно доказателствено средство. За участниците в строежа на подобни строителни обекти разпоредбите на Наредба № 2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, на Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (за строежите от първа, втора и трета категория) и на Наредба № 3 от 31 юли 2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, въвеждат нормативни изисквания за съставяне на огромна по обем строителна документация, която, при коректното й съставяне, предоставя достатъчна възможност за проследяване на реалните участници в строителството, включително физическите лица, по отношение на които са осигурени здравословни и безопасни условия на труд. Самото ревизирано лице е участник в строителството на обекта като главен изпълнител, и въпросът за влагането на строителни материали, закупени от него самия, не може да докаже изпълнение на строителна услуга от подизпълнител. Услугата, в случая осъществена чрез престиране на труд, следва да е реално изпълнена, което не може да се установи чрез сравнение на данни по документи, за които при съвкупното обсъждане на всички установени по делото факти и обстоятелства се установява, че не отразяват реални стопански операции.

Допълнителен аргумент за липсата на реални доставки на строителни услуги е и констатацията на вещото лице по ССчЕ, което е констатирало, че в счетоводството липсват протоколи за приемане на СМР, извършени от „Джи Еф Конструкшън“ ООД. Отделно от това, не може да се установи дали и какви материали ас били предоставяни на подизпълнителя, тъй като липсват първични счетоводни документи и счетоводството не може да даде отговор на този въпрос. Друг е моментът, че проверка е извършена само  и единствено в счетоводството на РЛ, но не и в счетоводствата на неговия подизпълнител.

Тук е мястото да се отбележи, че съдът кредитира и двете експертизи, като коректни и безпристрастно изготвени, отговарящи на поставените задачи, но същите не влияят по никакъв начин на изводите, формирани от ревизиращия екип, дори напротив, СТЕ потвърждава тези изводи, както се посочи по-горе в настоящото изложение.

Що се отнася до доставката от „Необилд инженеринг“ ООД по фактура № **********/09.11.2018 г. за обект: с. Стряма, предвид представените: рамков договор за СМР от 16.07.2018 г. и Протокол обр.19 и дадените от представляващия „Необилд инженеринг“ ООД  обяснения, че дружеството няма сключен договор с подизпълнител, а дейностите са извършени от управителя,, съдружника М.П.Д. и Д.Н.Ц., назначен на трудов договор, като същевременно в предоставените от РЛ книга за инструктаж и списък на работилите на обекта, фигурират лица, за които не е установено да са в трудовоправни или други взаимоотношения с „Необилд инженеринг“ ООД, не може да се приеме категорично, че процесните СМР, документирана с цитираната по-горе фактура, са извършени именно от това дружество.  Каза се по-горе в настоящото изложение, при доставката на услуга основният елемент е наличие на кадрови ресурс за извършване на услугата. В случая от страна на жалбоподателят не се представят доказателства, които да обосноват категоричен извод, че именно „Необилд инженеринг“ ООД е изпълнил описаните в 23 позиции СМР – кофраж, полагане на бетон в колони, полагане на арматурна заготовка и пр., поради липсата на собствен или нает персонал.      

В заключение следва да се посочи, че по делото липсват каквито и да е доказателства относно кои са били пряко ангажираните с конкретните дейности лица. Неясен е начинът, по който е обективиран целеният резултат, респ. приемането му от ревизираното лице. Не се установява на изпълнителя да се предоставяни каквито и да е материали за процесните, твърдени във фактурите услуги. Или иначе казано, в сочения смисъл липсват доказателства за реални облигационни отношения между страните. В тежест на жалбоподателя е да докаже какви именно дейности е указвал на доставчиците, как и кога те са ги извършили, от кои физически лица, къде и как са били извършени услугите и какво точно е приело като изпълнение по договора РЛ. Тук отново следва да се отбележи, че то претендира един благоприятен за себе си факт и е длъжно, при условията на пълно насрещно доказване да установи, че този факт е настъпил и е породил желаните правни последици.

В случая, се каза, че липсват ППП, липсва и кадрови ресурс за изпълнение на процесните услуги – СМР.

В обобщение, по обсъдените по-горе доставки, за които не се установява реално изпълнение следва да се посочи, че макар и документално оформени в счетоводството в счетоводството на жалбоподателя, не пораждат права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени, така и по отношение на преките данъци. Счетоводните операции, които търговците отразяват в първичните си и вторични регистри, следва да отразяват вярно и честно икономическата същност на осъществяваните от тях действия. Принципът за предимство на съдържанието пред формата е въздигнат в законовата норма на чл.4 ал.1 т.5 от Закона за счетоводството. Счетоводството трябва да отразява действителността, а не привидното й представяне във формални актове. При последващ контрол всички събрани доказателства подлежат на преценка и анализ от гледна точка на принципа за предимство на съдържанието на стопанските операции пред тяхната форма.

Законът при всички случаи, независимо, дали се касае за определяне на косвени или на преки данъци, изисква преди всичко, доказателства за реалност на доставката, по начина, по който същата е обективирана в съставените първични счетоводни документи, а след това и за правилното й счетоводно отразяване.

 В този смисъл съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че разглеждането на процесните доставки е непълно, едностранно и тенденциозно, а очертаната фактическа обстановка – невярна. Както се посочи по-горе, органите по приходите са обсъдили и анализирали всички представени от РЛ писмени обяснения и документи, които в настоящото съдебно производство отново бяха подложени на сериозен анализ, включително и чрез използване на специални знания – СТЕ и ССчЕ, пир което, каза се по-горе, резултатът е идентичен с този, постановен от органите по приходите.

Предвид изложеното съдът намира жалбата за неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова се следва и същото се констатира в размер на 5 248.48 (пет хиляди двеста четиридесет и осем и 0.48) лв., съобразно разпоредбата на чл. 8 ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, II състав,

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Сиенит строителна група“ АД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, бул. „***“ № 154, бл.А, ет.10, представлявано от К.В.К., против Ревизионен акт № Р-16001619008446-091-001 от 27.10.2020 год., издаден от С.А.Г., началник сектор, възложил ревизията, и Ц.С.Д., главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, при ТД на НАП – Пловдив,  в потвърдената му част с Решение № 21/07.01.2021 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д „ОДОП“/ – Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която на жалбоподателя не е признат  данъчен кредит в размер на 221 892.07 лв., ведно с прилежащите  лихви в размер на 49 955.80 лв. 

        ОСЪЖДА „Сиенит строителна група“ АД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция: гр. Пловдив, бул. „***“ № 154, бл.А, ет.10, представлявано от К.В.К., да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 5 248.48 (пет хиляди двеста четиридесет и осем и 0.48) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

         Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

 

                                              

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: