№ 779
гр. Плевен, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. В.А
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20244430101594 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 от ГПК.
Образувано е по искова молба с вх. № 8049/20.03.2024 г. на С. И. С., срещу В. И.
П., за допускане на съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. ***, вх. А, ет. 0,
гараж 7, с идентификатор № 56722.660.1157.2.14, по КККР на Община Плевен,
одобрена със Заповед № РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК, представляващ
самостоятелен обект с предназначение гараж с площ 17,50кв.м., на етаж 0 в сграда с
идентификатор № 56722.660.1157.2, която е разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56722.660.1157., при съседи: ниво 1-съседни самостоятелни обекти в
сграда: на същия етаж-56722.660.1157.2.15, 56722.660.1157.2.13, под обекта-няма, над
обекта - 56722.660.1157.2.23.
В исковата молба ищецът основава искът за делба на твърденията, че с
ответницата са съсобственици при равни права по ½ идеална част от недвижим имот,
придобит по наследство и правни сделки. Имотът се намирал в гр. ***, вх. А, ет. 0,
гараж 7, и представлявал самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
56722.660.1157.2.14, попадащ в сграда с идентификатор № 56722.660.1157.2,
представляваща жилищна сграда-многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор № 56722.660.1157. Предназначението на съсобствения имот е гараж, с
площ от 1,50 кв. м., а данъчната оценка е 6612,70 лв. Между съсобствениците не било
постигнато съгласие, поради което се иска от съда да допусне същия до делба при ½
ид. ч. за всяка страна. Ищцата иска имотът да и бъде възложен.
В отговора на исковата молба ответникът счита предявеният иск за допустим и
основателен, тъй като съсобствения имот е придобит чрез сделки и по наследство. С
нотариален акт № 122, том 4, дело № 911 от 1973 г., Т.Д., И.Д. и Д.П., били признати за
собственици на имота при равни права. С договор за покупко-продажба срещу
задължението за издръжка и гледане с № 53, том 3, дело № 453/1988 г. Д.П., със
съгласието на своята съпруга М.П., прехвърлил своята 1/3 ид. ч. върху процесния
гараж, на ответницата. С договор за прехвърляне на недвижим имот с № 90, том 8,
1
№1490/1991 г. И.Д. и Т.Д. прехвърлили 1/3 ид. ч. от съсобствеността върху гаража на
ищцата. Така те притежавали последната 1/3 ид. ч., но след смъртта им, техните
наследници и страни по делото придобили и нея по наследство. Поради това
ответникът счита, че действително страните по делото притежават по ½ ид. ч. от
съсобствения гараж, предмет на делба. Счита искането на ищеца за възлагане на
основание чл. 349, ал. 2 от ГПК за неоснователно, тъй като съсобствената вещ не е
жилище, а гараж, и ищцата не живее в България от 2000 г., и има собствено жилище в
гр. Плевен. В заключение ответниците заявява желание да получи собствеността върху
гаража и предлага да заплати дела на ищеца по справедлива пазарна оценка.
В с. з. ищецът поддържа исковата молба, няма възражения по доклада и
доказателствени искания, и иска от съда да допусне съсобствения имот до делба.
В с. з. ответникът поддържа отговора на исковата молба, няма възражения по
доклада и доказателствени искания, счита, че страните са съсобствениците при равни
права, придобити по наследство и сделки. Счита още, че няма основание за възлагане и
иска от съда да допусне съсобствения имот до делба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от нотариален акт за признаване на право на
собственост № 12, то м4, дело № 911/1973 г, нотариален акт за покупко-продажба №
53, том 3, дело № 453/1983 г. и нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот № 90,
том 3, дело № 1490/1991 г., се установява, че 1) Т.Д.Д., И.В.Д. и Д.И.П., са признати за
собственици на гараж №7 с площ от 17,50 кв. през 1973 г. 2) На 09.05.1983 г. единият
съсобственик Д.И.П. със съгласието на своята съпруга М.Г.П. продава 1/3 ид. ч. от
правото на собственост върху гараж № 7 с площ от 17,50 кв. м. на В. И. Данчева. 3) На
24.07.1991 г. другите двама съсобственици Т.Д.Д. и И.В.Д. продават 1/3 ид. ч. от гараж
№ 7 с площ от 17,50 кв. м. на С. И. С..
От удостоверението за наследници на И.В.Д. с изх. № 14-1007 от 12.03.2024 г., се
установява, че същият е починал 26.03.2011 г., за което е съставен акт за смърт
№0469/27.03.2011 г. и е оставил за свои наследници Т.Д.Д., починала на 23.02.2024 г., и
две дъщери В. И. П. и С. И. С..
От удостоверение за наследници на Д.И.П. с изх. № 14-951/07.03.2024 г., се
установява, че е починал на 29.05.1988 г., съставен е акт за смърт № 0632/29.05.1988 г.,
и е оставил за свои наследници М.Г.П., починала на 07.12.1999 г.-съпруга, син В.Д.П.-
починал на 12.01.2004 г. и дъщеря Т.Д.Д., починала на 23.02.2024 г. Негови внуци са
М.Т.П., Т.В.Т., М.В.С., В. И. П., С. И. П..
Горната фактическа обстановка се установява безспорно от приетите и
неоспорени от страните писмени и гласни доказателствени средства.
Съдът дава пълна вяра на събраните и анализирани писмени доказателствени
средства, тъй като същите последователно установяват правнорелевантните факти и не
са налице други доказателства, които да внесат съмнение в тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният конститутивен иск за съдебна делба е допустим, тъй като между
страните не е постигнато съгласие за доброволно поделяне на имота.
Съгласно чл.34, ал.1 ЗС всеки съсобственик може, въпреки противната уговорка,
да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта.
Решението по допускане на делбата има установително действие относно лицата,
2
имотите и частите на всеки от съделителите при нейното извършване. Това налага във
фазата по допускане на делбата в производство да бъде установено правото на
собственост на всяко от лицата върху имота, чиято делба се иска да бъде допусната по
съдебен ред и частите им на всеки от тях в съсобствеността.
Съдът намира, че между съделителите съществува делима имуществена общност,
възникнала при смесен фактически състав – продажба и наследство, а обектът, чието
поделяне се иска, е недвижим имот с актуален статут на самостоятелен обект, с
предназначение: гараж, с площ от 17,50 кв. м., с идентификатор № 56722.660.1157.2.14,
по КККР на гр. Плевен, находящ се в гр. ***, вх. А, ет. 0, гараж 7, на етаж 0 в сграда с
идентификатор № 56722.660.1157.2, разположена в поземлен имот с идентификатор №
56722.660.1157, одобрени със заповед РД-18-17/06.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК Плевен.
Правото на съсобственост е възникнало между наследодателите на страните и
техния дядо през 1973 г., когато са признати за собственици, и доколкото не е посочено
друго, съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗС частите на съсобствениците се считат равни до
доказване на противното(по 1/3 ид. ч за всеки от тримата.). Д.И.П., дядо на страните,
приживе през 1983 г. съгласно чл. 77 от ЗС се е разпоредил чрез договор за покупко-
продажба в полза на съделителя и негова внучка В. И. П., със своята 1/3 ид. ч. от
правото на собственост върху гаража. Другите двама съсобственици И.В.Д. и Т.Д.Д.,
родители на страните, са се разпоредели общо с 1/3 ид. ч. в полза на съделителя и
втората им дъщеря С. И. С., чрез вещно-прехвърлителна сделка съгласно чл. 77 от ЗС.
Така до смъртта на техните родители, съсобствеността е съществувала между двамата
съделители при 1/3 ид. ч. за всеки от тях. След смъртта на баща им И.В.Д. през 2011 г.,
съделителите и майка им Т.Д. са наследили първия съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗН и чл. 9,
ал. 1 от ЗН, т.е. налице е универсално правоприемство по силата на наследство, но
само за 1/6 ид. ч. На същото основание обаче след смъртта на Т.Д.Д., починала на
23.02.2024 г., съделителите като нейни дъщери от първи ред, са наследили 1/6 ид. ч.,
придобита от майка им на лично основание. Така към датата на предявяване на
исковата молба всяка от страните притежава по ½ ид. ч. от съсобствения гараж въз
основа на наследство и продажба.
Предвид горното, съдът намира, че конститутивният иск по чл. 34 от ЗС е
основателен и следва да бъде допусната делба върху подробно описания по-горе
делбен имот, между С. И. С., с квота 1/2 ид. ч. /придобита по наследство и продажба/, и
В. И. П. с квота 1/2 ид. ч. /придобита по наследство и продажба/.
Ръководен от горното и на основание чл. 344 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следния недвижим имот:
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 56722.660.1157.2.14, по КККР на гр.
Плевен, одобрен със Заповед №РД-18-71/06.06.2008 г. на ИД на АГКК, с адм. адрес: гр.
***, вх. А, ет.0, гараж 7; с предназначение: гараж, с площ от 17,50 кв. м., при съседи:
на същия етаж: №56722.660.1157.2.15, №56722.660.1157.2.13, под обекта: няма, над
обекта: №56722.660.1157.2.23, находящ се на етаж 0 в жилищна – многофамилна
сграда с идентификатор № 56722.660.1157.2, разположена в имот с идентификатор №
56722.660.1157, по КККР на гр. Плевен.
Между съсобствениците С. И. С., ЕГН **********, и В. И. П., ЕГН **********,
и двете с постоянен адрес: гр. ***, вх. А, ет. 1, ап. 1,
При квоти 1/2 ид. ч. за С. И. С., ЕГН **********, и 1/2 ид. ч. за В. И. П., ЕГН
3
**********.
Решението може да бъде обжалвано пред ОС Плевен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Делото да се докладва за предприемане на по-нататъшни процесуални действия,
след влизане на решението в сила.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4