№ 1513
гр. Враца, 29.08.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и девети август през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Петър Н. Петров
като разгледа докладваното от Петър Н. Петров Гражданско дело №
20251420100433 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от И. М. И., ЕГН **********,
против Община Враца, БУЛСТАТ ********* и Областна дирекция "Земеделие" - Враца,
Б****
С Разпореждане № 749/17.02.2025 год., съдът е указал на ищеца да обоснове наличие на
правен интерес от предявяване на иска си срещу втория ответник Областна дирекция
"Земеделие" - Враца, предвид обстоятелството, че с исковата молба не се твърди ответникът
да е собственик/съсобственик на процесните 3 000 кв. м. от поземления имот, целият с площ
от 3 800 кв. м, съставляващ парцел № 677, кв. 42, местност "Богданова Валевица" по плана
на с. Згориград.
С уточняваща молба вх. № 3588/04.03.2025 год. ищецът е посочил, че Община Враца се
легитимира като собственик на част от процесния имот, не въз основа на Акт за
собственост, а на основание Решение № 174 от 2010 год. на Областна дирекция
"Земеделие", с което решение било променено предназначението на територията - от
урбанизирана в земеделска, променен бил и начина на трайно ползване - в пасище, публична
собственост. Поддържа се, че търсената защита се отнася не само по отношение на правото
на собственост, но и по отношение на трайното предназначение на територията, в която се
намира процесния имот и начина на трайно ползване.
Съдът е извършил процедурата по чл. 131 ГПК, като в срочно постъпил отговор ответникът
Областна дирекция "Земеделие" - Враца, счита че ищецът неправилно е предявил исковата
си молба и към Областната дирекция, тъй като същият не разполага с правен интерес за
това. Сочи се, че поземлен имот с идентификатор 30606.22.1 по КККР на землището на с.
Згориград, с площ 2 522 кв. м. и с НТП - пасище, в местността "Богданова Валевица" е
собственост на Община Враца. Посочва се, че поземленият имот съответства на част от
поземлен имот с планоснимачен номер 677, кв. 42. Поддържа се, че процесният имот е
предоставен на Община Враца на основание чл. 45в, ал. 7 ППЗСПЗЗ с одобрено Протоколно
1
решение № 2 от 07.12.2010 год. на комисия по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ и одобрено със Заповед
№ 174/11.12.2010 год. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Враца. Излага се, че
съгласно чл. 19 ЗСПЗЗ остатъчния поземлен фонд се състои от имоти, които не са
принадлежали на общините, като кам този фонд се числят и незаявените в срок за
възстановяване земи, включително тези, които са заявени и за тях право на собственост е
признато, но собствениците им не са идентифицирали имотните граници. Посочва се, че
съгласно чл. 45в, ал. 10 ППЗСПЗЗ към общинския поземлен фонд по реда на чл. 19 ЗСПЗЗ
безвъзмездно са предадени в собственост земеделски земи, определени с протокол на
комисия по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ, които: не са били заявени за възстановяване от
собствениците им, и които са с признато право на възстановяване с решение по чл. 18ж, ал. 1
или съдебно решение, но чийто граници не са били установени на терена. Изразява се
становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на изложеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Правният интерес от предявен иск е абсолютна процесуална предпоставка за неговото
разглеждане от съда, като правният интерес е различен от житейския. Относно вещни искове
за собственост дългогодишната съдебна практика, включително и тълкувателна, е
единодушна, че правен интерес е налице само при спор за материално право, тоест при спор
между страните по делото коя от тях реално и правно е носител и титуляр на процесното
вещно материално право.
Ето защо, за да се води установителен иск за вещни право, независимо от формата му,
следва да се твърди и доказателствено индикира,че ищецът е носител на вещните права,
които ответникът неоснователно оспорва или смущава. А това имплицитно и без съмнение
налага изобщо твърдение, че вещните права, в предявения им пред съд вид, съществуват в
правния мир.
За наличието на правен интерес от предявяването на положителен установителен иск, като
абсолютна процесуална предпоставка съдът следи служебно и преценката се основава на
релевантните за определяне на правния интерес факти. Предвид изложеното в исковата
молба, уточнителната молба и депозирания по делото отговор от страна на ответника
Областна дирекция "Земеделие" - Враца, съдът намира, че ищецът няма правен интерес и не
разполага с положителен установителен иск за признаване за установено, че е собственик на
процесния недвижим имот по отношение на Областна дирекция "Земеделие" - Враца.
Съдът намира, че предявеният установителен иск по чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК е недопустим
поради отсъствието на положителна процесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск, а именно правен интерес от търсената защита. Съгласно посочената
разпоредба всеки може да предяви иск, за да установи съществуването на едно правно
отношение, когато има интерес от това. Нуждата от защита чрез установителен иск
обусловена от оспорване на претендирано от ищеца право или правоотношение или
претендиране на отричано от ищеца право. Не се твърди от ищеца по отношение на втория
ответник Областна дирекция "Земеделие" - Враца да е възникнало и да е налице право на
собственост по отношение на процесния недвижим имот, респективно на част от него.
2
Такива твърдения не се излагат и в депозирания по реда на чл. 131 ГПК отговор от страна на
ответника.
Ето, защо в случая съдът приема, че не е налице правен спор между ищеца и втория
ответник Областна дирекция "Земеделие" - Враца, с предмет правото на собственост върху
процесния недвижим имот, който да обосновава правен интерес от предявяване на
положителен установителен иск за собственост, т.е. липсва спор, който да ангажира съда.
При това положение положителният установителен иск за собственост спрямо Областна
дирекция "Земеделие" - Враца е недопустим, което налага прекратяване на производството
по делото по отношение на този ответник.
По разноските:
От страна на Областна дирекция "Земеделие" - Враца се претендира присъждане на разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК
ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен когато
прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, в който случай се
прилага чл. 78, ал. 9 ГПК.
С оглед на изложеното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника Областна
дирекция "Земеделие" - Враца разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева, определени от съда на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 433/2025 год. по описа на Районен съд - Враца
по отношение на ответника втория ответник Областна дирекция "Земеделие" - Враца, Б****
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК И. М. И., ЕГН **********, да заплати на Областна
дирекция "Земеделие" - Враца, Б****сумата от 100,00 лева - разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в едноседмичен срок от
връчването му.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
3