О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
23.08.2019г., гр.
Велико Търново
Великотърновски
районен съд, гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и трети август две хиляди и деветнадесета
година, в закрито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Димо Колев
като разгледа докладваното от съдията
гр. дело № 2084 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен
от Г.С.В., чрез адв. Ж. Д. от ХАК против Ц.Т.В., иск
с правно основание чл. 127а ал. 2 СК за даване на разрешение от съда,
заместващо съгласието на бащата, общото на страните дете А.Ц.В. да пътува в
чужбина, придружено само от майка си или друго упълномощено от нея пълнолетно
лице. В исковата молба са изложени твърдения, че страните заедно с детето от
април 2016г. живеят във Великобритания, че брака им е прекратен през 2017г. и
че родителски права са предоставени на майката. Посочено е още, че детето
посещава училище там и че пътува до България през лятната ваканция, за да види
свои роднини.
С отговора на исковата молба ответникът
е оспорил международната компетентност на сезирания съд, тъй като детето заедно
с майка си трайно се е установило на територията на Великобритания и има
местоживеене там. В тази връзка моли образуваното дело да бъде прекратено с
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази твърденията
на страните и представените от тях доказателства, намира че производството по
делото следва да се прекрати, тъй като българският съд не е международно
компетентен да разгледа и да се произнесе по предявения иск с правно основание
чл. 127а ал. 2 СК.
Спорът е с международен елемент и
компетентността на съда се урежда по правилата на Регламент /ЕО/ № 2201/2003г.,
доколкото се касае за дело, свързано с родителска отговорност. В предметният
обхват на този регламент попадат споровете относно правото на упражняване на
родителски права и лични отношения, както и споровете за определяне,
упражняване, делегиране, ограничаване или лишаване от родителска отговорност /чл.
1 § 1, б. „б” и § 2 б. „а” от регламента/. Съгласно чл. 2 т. 7 от него,
терминът „родителска отговорност” включва всички права и задължения, отнасящи
се до лицето или имуществото на детето, които са предоставени на физическо или
юридическо лице по силата на решение, на закона или по силата на споразумение,
имащо еднакъв правен ефект, като този термин включва и правото на упражняване
на родителски права, и правото на лични отношения с детето. В приложното поле
на Регламент /ЕО/ № 2201/2003г., съгласно практиката на съда на ЕС /напр.
решение от 21.10.2015г. по дело С-2015/15/, попада и искът за даване разрешение
от съда, заместващо липсващото съгласие на единия родител за пътуванията на
детето в чужбина. В случаят е предявена именно такава претенция, следователно
съдът, който е компетентен да разгледа спора следва да се определи по правилата
на този регламент. В чл. 8 § 1 от него е установена обща компетентност на
съдилищата на държавата – членка, в която детето има обичайно местопребиваване
по времето, когато съдът е сезиран. Според практиката на съда на ЕС, понятието
„обичайно местопребиваване” следва да се тълкува в смисъл, че това е мястото,
което отразява определена интеграция на детето в социалната и семейната среда.
За тази цел следва да се вземат предвид продължителността, редовността,
условията и причините за престоя на територията на държавата – членка, както и
причините за преместване на семейството в тази държава, мястото и условията за
обучение в училище, лингвистичните познания и др. подобни.
От съвпадащите твърдения на
страните безспорно се установява, че от три години /април 2016г./ детето А.Ц.В.
живее и учи във Великобритания, където живеят и работят и неговите родители.
Дори от формална страна, детето е с регистриран настоящ адрес в тази държава /удостоверение
на Община В. Търново/, в която междувпрочем се
осъществява и режима на лични контакти между него и бащата определен по
бракоразводното дело. Съпоставянето на описаните факти с горепосочените
критерии сочи, че към момента на сезиране на българския съд обичайното
местопребиваване на детето не е на територията на Р България, а на друга страна
– членка. От това следва, че сезираният съд не е компетентен по смисъла на чл.
8 § 1 от регламента да разгледа спора, но § 2 от същата норма го задължава,
преди да се обяви за международно некомпетентен, да извърши проверка дали
неговата компетентност не е възникнала по силата на чл. 9, чл. 10 или чл. 12 от
регламента. Понастоящем не сме изправени пред случай на правомерно преместване или
неправомерно отвеждане или задържане на дете, поради което правилата на чл. 9 и
чл. 10 не намират приложение. Липсва и хипотеза на пророгация
на компетентност по смисъла на чл. 12 § 3, тъй като не са налице кумулативно
дадените предпоставки по б. „а” и б „б” от посочената норма. Макар детето да е гражданин
на Р България, с отговора на исковата молба ответникът изрично е оспорил компетентността
на сезирания съд, поради което не може да се говори за нейното изрично или
недвусмислено приемане. Отделен е въпроса, че пророгацията
на компетентност противоречи и на висшия интерес на детето, тъй като същото
вече се е интегрирало в социалната и семейна среда във Великобритания, поради
което българският съд няма достатъчно близка връзка с него, за да прецени най –
добрия му интерес.
Мотивиран от изложеното настоящият
състав на ВТРС намира, че на основание чл. 8 § 1 от регламента, при
съобразяване на условията на чл. 9, чл. 10 и чл. 12 от него, компетентен да се
произнесе по спора за даване на заместващо съгласие за пътуванията на детето в
чужбина е съдът във Великобритания. Компетентността на съд на друга държава –
членка, изключва международната компетентност на българския съд, което следва
да бъде обявено на основание чл. 17 от регламента, а делото да се прекрати. На
основание чл. 78 ал. 4 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски
в размер на 300 лв. – платен адвокатски хонорар.
По тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОГЛАСЯВА, че Районен съд –
Велико Търново не е компетентен да разгледа и реши спора по гр. д. №
2084/2019г. по описа на ВТРС.
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 2084/2019г. по описа на ВТРС.
ОСЪЖДА Г.С.В., ЕГН: ********** с
пост. адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Ц.Т.В., ЕГН: ********** с пост. адрес *** СУМАТА
от 300 лв. /триста лева/ - разноски за възнаграждение за един адвокат, на
основание чл. 78 ал. 4 ГПК.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред ВТОС в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: