Решение по дело №395/2019 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 337
Дата: 9 октомври 2019 г. (в сила от 9 октомври 2019 г.)
Съдия: Анета Цветанова Георгиева
Дело: 20194500500395
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш   Е   Н   И    Е   

 

337

гр.Русе, 9.Х.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Русенският окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 24 септември през две хиляди и деветнадесета година,в състав:

 

Председател:АНЕТА ГЕОРГИЕВА

Членове:Т. ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

При секретаря ИВАНКА ВЕНКОВА и в присъствието  на прокурора като разгледа докладваното от съдията А.Георгиева  ВГД №  395 по описа за 2019 год.,за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по чл.258 и сл ГПК.

           Н.Р.И. чрез процесуалния си представител адвокат Б. е обжалвала решението на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 7174/2018 год.,с което е признато за установено задължението й към Община гр.Ветово от 238,28 лева,получена без правно основание  и представляваща сбор от изплатено над нормативно установения размер възнаграждение за общински съветник за работа в Общинския съвет за месеците април,юни и ноември 2017 год.,ведно със законната лихва върху главницата от 22.VІІІ.2018 год.до окончателното й изплащане,за изпълнението на което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5846/2018 год.по описа на РРС.Развива оплаквания за неправилност на решението и иска отмяната му по подробно развити в жалбата съображения.

           Ответникът Община гр.Ветово счита жалбата за неоснователна и иска потвърждаване на първоинстанционното решение ,като претендира и разноските за тази инстанция.

           Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено следното:

           Жалбата е процесуално допустима,но разгледана по същество,е неоснователна.

           От фактическа страна по делото е установено,че жалбоподателката е общински съветник с мандат 2015-2019 год.и за месеците април,юни и ноември 2017 год.е получила над нормативно определеното  възнаграждение общо сумата 238,67 лева.По заявление на Община Ветово в нейна полза е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д.№ 5846/2018 год.по описа на РРС и след направено в срока по чл.414,ал.2 ГПК писмено възражение,е предявен иска за установяване на съществуването на паричното задължение.

   Основният спор в производството е относно характера на дейността на общинския съветник изпълнява, дали възникналото  правоотношението е трудово и дали разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ за добросъвестност при получаването на възнаграждението.

Трудовото правоотношение се характеризира като такова по непосредствено полагане на труд, при което е налице предоставяне на работната сила на едно лице в полза на друго лице в рамките на определено работно време при спазване на безопасни условия на труд за уговорено трудово възнаграждение. Това важи и в случаите на  трудово правоотношение по чл.83 КТ, възникнало от  избор, което следва да е предвидено за заемане на платена изборна щатна длъжност и това да е изрично предвидено в закон, акт на Министерски съвет или в устав на организация. В случая ЗМСМА урежда статута на общинските съветници и в него не се съдържа норма, която да определя възникване на трудово правоотношение след избора им. Нормите, които уреждат правното положение на председателя на общинския съвет, са императивни и следва да се тълкуват и прилагат стриктно, поради което липсва основание приравняването на трудово правоотношение на правоотношението с общинските съветници, а получаването на възнаграждение за изпълняваната от него работа е предвидено в чл.34 от с.з. Общинските съветници нямат работно време и ангажиментите им се свеждат до участието им в сесиите на общинския съвет и заседанията на постоянните му комисии, а отработеното време не се зачита за трудов стаж. Тези особености характеризират работата на общинския съветник като обществена дейност, която няма постоянен характер, липсва постоянно месечно възнаграждение, а същото се определя от участието му в сесиите и  заседанията на постоянните комисии, в които участва, като се ползва от закрилата по чл. 35, ал. 1 ЗМСМА в случаите на прекратяване по чл. 328, ал. 1, т. 2 и 4 от КТ на трудовото му правоотношение, по което работи.

В подкрепа на изложеното е и законодателната техника, използвана в ЗМСМА, в случаите, при които в резултат на местен избор съответната изборна длъжност поражда трудово правоотношение. Това се отнася до лицата, изпълняващи функциите на председател на общинския съвет и кмет съгласно чл.26, ал.2 и чл.38, ал.7 ЗМСМА, определящи възникналите правоотношения от избора им като трудови. Тези обстоятелства дава основание да се приеме, че правоотношението, възниквало от избора на общински съветник не е трудово правоотношение, поради което за него са неприложими правилата, уредени в КТ. Освен изложеното, съдът намира, че в настоящия случай нормата по чл.271 КТ не може да се приложи, тъй като размера на възнаграждението на общинския съветник е изрично определено в чл.34 ЗМСМА, което обстоятелство изключва възможността лицето да се позовава на добросъвестност.  Получената сума над този размер се явява недължима и подлежи на връщане съгласно чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД. По тези съображения и изложени в мотивите на обжалваното решение,към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК жалбата се явява ноеснователна.Решението е правилно и следва да бъде потвърдено.Върху жалбоподателката съдът възлага разноските на Община Ветово за производството пред окръжния съд.

Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд

 

 

 

                                      Р   Е   Ш    И:

 

 

   ПОТВЪРЖДАВА решение № 562/2.І..2019 година на Русенския районен съд,постановено по гр.д.№ 7174/2018 година на Русенския районен съд в частта,с която е установено задължението на Н.Р.И. ***  за сумата 238,28 лева,получена без правно основание ,представляваща сбор от изплатено над нормативно определения размер възнаграждение за работа като общински съветник за месеците април,юни и ноември 2017 год.,ведно със законната лихва от 22.VІІІ.2018 год.до окончателното й изплащане,за което е издадена заповед  по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 5846/2018 год.на РРС,както и в частта за разноските в съдебното и заповедното производство.

   ОСЪЖДА Н.Р.И. *** сумата 300 лева разноски в производството пред окръжния съд за адвокатско възнаграждение.

   Решението не подлежи на обжалване.

   В частта,с която искът за установяване на задължение е отхвърлен над размера от 238,28 лева,решението не е обжалвано и е влязло в сила.

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ: