№ 555
гр. Пазарджик , 29.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200587 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П. СП. В., ЕГН **********, с адрес с. Церово, обл.
Пазарджишка, против Наказателно постановление № 56 от 05.04.2021 г. издадено от
Директор на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с което за нарушение на
чл.84 ал.1 пр.2 от Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) на основание чл.84 ал.1 и
чл.94 ал.1 от 415 ал.1 от КТ е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право
на ловуване за срок от три години и на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД е отнета в полза
на държавата ловна карабина карабина АТА arms калибър 308 win с № TD218-
18800102, задържана с АУАН серия Р014 № 003871 от 16.02.2021 г. и с разписка за
отговорно пазене на вещи серия Р00 № 049719 от 16.02.2021 г. поверена за пазене на И.
Х. Д. - инспектор при „КОС” към РУ - Пазарджик.
В жалбата обобщено се излагат съображения за незаконосъобразност на НП,
чиято отмяна се иска, поради липса на извършено нарушение.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с процесуален
представител, чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
аргументирано становище в подкрепа на искането за отмяна на НП като
незаконосъобразно. Не се претендират разноски.
1
Въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който
оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага обосновано писмено становище,
относно законосъобразността на НП и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Не
се претендират разноски.
Районният съд провери основателността на жалбата, като прецени доводите на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН,
намира за установено следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това че на 16.02.2021 г., в близост до
асфалтов път водещ от с. Церово към местност „Бенковска поляна“, в землището на с.
Горно Вършило, общ. Септември, с GPS координати 42.356656, 24.002662- извън
населено място, е ловувал с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие- ловна
карабина АТА arms калибър 308 win с № TD218-18800102, с редовно заверен билет за
лов за 2021 г., но без писмено разрешително за лов, без да е убил или уловил дивеч.
За констатираното нарушение БИЛ съставен Констативен протокол серия Р014
№ 006603/16.02.2021 г.
Свидетели на нарушението станали служителите при РДГ- София- П. Н. Д. и Г.
А. А..
Така установеното съставлявало нарушение на чл.84 ал.1 пр.2 от ЗЛОД, поради
което против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. № 003871/16.12.2021 г. в
присъствието на нарушителя, на който бил предявен и връчен срещу подпис. В акта
жалбоподателят вписал, че карабината била без затвор и боеприпаси. С акта била
иззета ловна карабина АТА arms калибър 308 win с № TD218-18800102 и предадена за
отговорно пазене на КОС при РУ- Пазарджик.
В законоустановения срок против АУАН не постъпило писмено възражение.
Въз основа на съставения АУАН на 05.04.2021 г. било издадено атакуваното НП,
което било връчено лично на наказаното лице по пощата на 08.04.2021 г. (виж известие
за доставяне на л.5). Жалбата против НП е подадена лично от санкционирания чрез
АНО до съда и била входирана в деловодството на РДГ- Пазарджик на 12.04.2021 г.,
поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от
ЗАНН, от лице активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакуваното НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото
писмени доказателства, показанията на свидетелите и веществените доказателства.
2
Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА, поради
следното:
На първо място, следва да се отбележи, че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му напълно да разбере в какво
се изразява административното нарушение, поради което не е накърнено правото му на
защита. Нарушението е ясно описано- словесно- посочени са всички реквизити- дата,
място на извършване на нарушението и останалите съставомерни обстоятелства, като е
дадената цифрова квалификация съответства на словесното описание на нарушението.
АНП е започнало със съставянето на АУАН при спазване на законоустановения ред и
форма. АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН и от компетентни
длъжностни лица (предвид надлежното командироване и длъжностна характеристика
на актосъставителя и упълномощаване на издателя на НП- л.13, л.26-30).
На следващо място безспорно се установи, че жалбоподателят на процесната
дата се е намирал на инкриминираното място, както и че същото не е населено такова.
Няма спор и това, че същият е носел със себе си ловна карабина, без калъф, подробно
индивидуализирана в акта и НП. Няма спор и по отношение на това, че той е
регистриран ловец- член на ЛД Церово, за което има надлежно издадена и заверена
членска карта, както и че е имал редовно заверен ловен билет. Няма спор и по
отношение на съставомерното обстоятелство, че В. не само, че не е представил на
контролните органи, но и не е имал издадено по надлежния ред разрешително за лов за
процесната дата- 16.02.2021 г.
Спорният момент в случая, от който зависи и изхода на делото, е дали при така
установените безспорно факти, жалбоподателят е „ловувал“, т.е. е извършил
вмененото му нарушение. Според настоящият съдебен състав отговорът на този въпрос
е отрицателен.
Вярно е, че жалбоподателят се е намирал извън населено място, носейки със
себе си ловно оръжие без калъф и че не е имал издадено разрешително за лов за датата
на която се е намирал на инкриминираното място. Формално съгласно разпоредбата на
чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД „ловуване“ представлява и престой или движение на лица извън
населените места с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е
заредено или не.
Съгласно посочената норма, следва веднага да се посочи, че изтъкнатите от
страна на процесуалния представител на жалбоподателя твърдения, подкрепени чрез
показанията на св. Марио Кошлуков, а именно че ловното оръжие на жалбоподателя е
било без патрони, незаредено, както и това, че намерението му, изразено и пред
горските и полицейски служители, а именно- че излязъл да си направи селфи в гората,
3
нямат никакво значение в случая. Това е така тъй като няма спор, а и не се отрича от
жалбоподателя, че той се е намира извън населено място с извадено от калъф ловно
оръжие, като законът не се интересува от това дали същото е било заредено, нито пък
носело ли е лицето в себе си патрони.
От значение е обаче обстоятелството носенето ловно оръжие сглобено ли е било,
както изисква закона. Според настоящия съдебен състав носеното от жалбоподателя
оръжие не е било сглобено. Това обстоятелство се установява безспорно от
показанията на полицейските служители К. и В., както и от писменото доказателство-
Разписка за отговорно пазене, а и от огледа на ВД, при неговото предявяване в съдебно
заседание. От посочените доказателства става ясно, че носената от жалбоподателя
ловна карабина е била без затвор. Това обстоятелство е посочено и от самия
жалбоподател в акта при предявяването му. Несъмнено е, а това се потвърждава и от
доказателствата по делото, че затворът е част от ловното оръжие без което то не може
да функционира, т.е. да произвежда изстрел. Несъмнено в този случай то губи и
смисъла на оръжие без тази си част. Несъмнено е и това, че законът използвайки
понятието „сглобено“ ловно оръжие означава всичките му части да са съединени и
налице, за да има то завършен вид, т.е. да съставлява „ловно оръжие“.
Вярно е, че в показанията си св. Д.- горския инспектор, участвал в проверката,
заяви че пред него и полицейският служител В. жалбоподателят започнал да вади
патроните от пушката, като не видял къде ги сложил, както и че един патрон дори
паднал в снега. Заяви също, че без затвор на пушката патроните не можели да се
извадят от нея и че видял, че пушката имала затвор, но не видял дали лицето го
махнало преди да предаде пушката. Последната била предадена на св. В.. Последният в
показанията си обаче не съобщи сочените от св. Д. обстоятелства, като посочи че след
разпореждане от негова страна, жалбоподателят му предал оръжието си, което нямало
патрони. Св. К. заяви, че когато В. предал пушката си, същата нямал затворен
механизъм и че в нея нямало патрони. Той поясни също, че нее разбрал от горските и
колегата си, В. да е махал затвора и патрони от оръжието. Св. Ш. също в показанията
си не посочи да е видял или разбрал В. да сваля затвора на карабината и да вади
патрони.
При това положение липсват безспорни доказателства, че жалбоподателят е
носел „сглобено“ ловно оръжие, респ. че преди да предаде оръжието си е свалил от
него затворния механизъм.
Следва да се посочи, че ако действително жалбоподателят е свалил затворния
механизъм от карабината и е извадил патрони от нея, а и че дори един изпаднал на
земята, то тези му действия неминуемо щяха да бъдат забелязани от присъствалите на
място горски и полицейски служители, респ. тези обстоятелства щяха да бъдат
4
отбелязани най-малко в изготвения констативен протокол и доклад на горските
служители.
При това положение съдът намира, че извършеното от жалбоподателя не
консумира състав на нарушение по чл.84 ал.1 пр.2 от ЗЛОД и като е издал процесното
НП, АНО неправилно и необосновано е ангажирал административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, което пък е основание за отвяна на същото.
Освен горепосоченото основание, съдът намира, че е налице и друго основание
за отмяна на НП. Това е така, тъй като при издавеното на НП е са допуснати СПН.
Това е така, тъй като видно от санкционния акт, на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 100 лева. АНО обаче не е изложил никакви мотиви защо налага наказание
над предвидения в закона минимум и то при положение, че нарушението е извършено
за първи път и че до момента жалбоподателят не е санкциониран за извършени
административни нарушение на ЗЛОД, доколкото доказателства за противното от АНО
не са ангажирани. Единствено в НП е посочено, че били преценени предвидените в чл.
27 от ЗАНН предпоставки. Конкретни мотиви обаче липсват, а константната съдебна
практика (виж напр. Решение № 159/26.02.2021 г. по КАНД № 23/21 г. на Адм. съд
Пазарджик) приема, че подобно декларативно твърдение без изложени конкретни
мотиви съставлява липса на мотиви въобще. Това важи особено в конкретния случай
след като е наложена санкция в размер над минималния. Така и наказаното лице, и
съдът, са поставени в позиция да гадаят защо се налага именно този размер на
санкцията, а това пък от своя страна драстично затруднява правото на защита на
санкционираното лице. Само това СПН е достатъчно за отмяна на НП.
Съдът намира обаче, че е налице и още едно основание за отмяна на НП, дори и
хипотетично да се приеме, че жалбоподателят е реализирал от обективна и субективна
страна състава на вмененото му нарушение. Това е така, тъй като АНО не изпълнил
задължението си по чл.28 от ЗАНН, а според съда последният е следвало да намери
приложение в конкретния случай. Съгласно ТР № 1/2007 г. на ВКС преценката на
административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл. 28 от ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът констатира,
че са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, но наказващият орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в противоречие
със закона. Наказващият орган не е обсъдил подробно в НП дали са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, с което е нарушил чл. 53, ал. 1 от ЗАНН. Липсват
каквито и да е мотиви в тази насока. Отново е налице само декларативно посочване, че
не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН.
Според настоящия състав на съда извършеното нарушение, макар и формално да
осъществява признаците на предвиденото в ЗОЛД нарушение, поради своята
5
малозначителност e с явно незначителна степен на обществена опасност. Легалната
дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т. 9 от Наказателния
кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по
въпросите за отговорността. Според чл. 93, т. 9 от НК, маловажен случай е този, при
който извършеното деяние, с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. А според чл. 28, б. "а" от ЗАНН, за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Преценката за
маловажност следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус -
вида на нарушението, начина на извършването му, на вредните последици, степента на
обществена опасност, личността на дееца, моралната укоримост на извършеното и т.
н., като се отчитат същността и целите на административнонаказателната отговорност.
С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по конкретния казус,
съдът счита, че в настоящия случай са налице повечето от предпоставките на чл. 93, т.
9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, да се определи извършеното административно
нарушение за маловажно. Извършеното, макар и формално да осъществява признаците
на предвиденото в ЗП нарушение, поради своята малозначителност е с явно
незначителна степен на обществена опасност.
Макар конкретното нарушение да е такова на просто, формално извършване,
при което законът не изисква вредоносен резултат, като съставомерен елемент на
нарушението, няма как настъпването/липсата на вредоносни последици да няма
значение при преценката дали конкретното деяние, не разкрива значително по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. В случая
от деянието не са настъпили вредни последици. Освен това то е извършено за първи
път. Налице са и данни, че жалбоподателят е дългогодишен ловец и че е изряден.
Следва да се отчете и неговото поведение- съдействие при извършването на проверката
и обективното изясняване на фактите, а освен това не без значение е и соченото от него
цел (необорена от нито едно доказателство по делото)- че е излязъл на разходка и да се
снима. Всичко това сочи че става въпрос за инцидентна проява на жалбоподателя,
която разкрива явно незначителна степен на обществена опасност на деянието и дееца
в сравнение с други нарушения от този вид, което мотивира настоящата инстанция да
приеме, че е следвало да се приложи нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като се касае за
маловажен случай. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция като за
пример могат да се посочат Решение № 876/09.11.2020 г. по КАНД № 957/2020 г.,
Решение № 411/27.06.2018 г. по КАНД № 426/2018 г. и двете на Адм. съд Пазарджик.
6
Като не е съобразил това АНО е постановил незаконосъобразна санкция
несъответстваща на тежестта на нарушението.
Разпоредбата на чл.94 ал.1 от ЗЛОД въвежда и кумулативно наказание за
нарушение по чл.84 ал.1 от ЗЛОД- лишаване на нарушителя от право на ловуване за
срок от три години. Съгласно чл.95 ал.1 от ЗЛОД при нарушенията по чл.84 оръжието
и другите средства за ловуване се отнемат в полза на държавата. В разглеждания
случай и двата вида санкции са били наложени на жалбоподателя от АНО, действащ в
ролята на обвързана компетентност. При липса на съставомерно административно
нарушение по чл.84 ал.1 от ЗЛОД с оглед преквалифицирането му като маловажен
случай, то НП следва да бъде отменено във всички негови части, включително и в тази,
с която е постановено отнемането в полза на държавата на оръжието и боеприпасите,
тъй като поначало не е налице основание за ангажиране
административнонаказателната отговорност на соченото за нарушител лице.
Така мотивиран и Районен съд Пазарджик в настоящия състав, след като
извърши анализ на установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 56 от 05.04.2021 г. издадено от
Директор на Регионална дирекция по горите гр. Пазарджик, с което на П. СП. В., ЕГН
**********, с адрес с. Церово, обл. Пазарджишка, против за нарушение на чл.84 ал.1
пр.2 от Закон за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) на основание чл.84 ал.1 и чл.94 ал.1
от 415 ал.1 от КТ е наложена глоба в размер на 100 лева и лишаване от право на
ловуване за срок от три години, както и на основание чл.95 ал.1 от ЗЛОД е отнета в
полза на държавата ловна карабина карабина АТА arms калибър 308 win с № TD218-
18800102, задържана с АУАН серия Р014 № 003871 от 16.02.2021 г. и с разписка за
отговорно пазене на вещи серия Р00 № 049719 от 16.02.2021 г. поверена за пазене на И.
Х. Д. - инспектор при „КОС” към РУ - Пазарджик.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му пред Административен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7