№ 7
гр. Варна, 03.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на трети януари през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900588 по описа за 2024 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на “Банка ДСК“ ЕАД срещу Д. В. Т., с
постоянен адрес: гр.И., община А., област В., с която е предявен иск с правно основание
чл.415, ал.1, т.3 вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ и чл.79 ЗЗД, и чл.86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца суми по Договор за кредит за текущо потребление.
Съдът, като взе предвид приложимите норми и осъществената размяна на книжа,
намира следното:
Предмет на настоящото производство е осъдителен иск срещу потребител по договор
за потребителски кредит, съгласно чл. 17, пар. 1 „б“ вр. чл. 18, пар.2 от Регламент 1215/2012
на Европейския Парламент и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността,
признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела.
Съгласно чл.18, т.2 от въпросният регламент другата страна по договора /банката-ищец/
може да предяви иск срещу потребител само в съдилищата на държавата членка, където има
местоживеене потребителят. Видно от направената справка към днешна дата в “НБД“
ответникът има регистриран постоянен адрес в Република България и настоящ адрес в
Италия, заявен като такъв от 17.08.2010 год. Последното се потвърждава и от данните от
длъжностното лице по призоваване, което при връчване на съдебните книжа по постоянен
адрес е удостоверило, че по данни на В. Т. И. лицето е в чужбина. От извършената служебна
справка за трудови договори на ответницата е видно и че същата не е и в трудови
правоотношения, както и липсват данни за изплатени обезщетения. Посочените констатации
водят до извод за трайно отсъствие на длъжника от страната.
С оглед горе установеното, съдът намира, че не е международно компетентен да се
произнесе по спора , доколкото искове срещу потребители, които имат местоживеене в
държава-членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват пред съдилищата на
тази държава-членка, което в случая се явява италианския съд.
В настоящия случай, съдът намира и че не е налице изключението на чл.19 ал.3 от
1
Регламента, предоставящо компетентност на българските съдилища съобразно изрична
договорна клауза доколкото длъжникът е заявил своето местожителство в Италия от 2010
година. Последното прави неналично изискването на Регламента по времето на сключване
на договора са имали местоживеене или обичайно пребиваване в една и съща държава
членка. Горното изисква от съда служебно прогласяване на горното и прекратяване на
делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 588/2024 г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Варненски апелативен
съд, с частна жалба, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2