№ 997
гр. Пазарджик, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20215220100917 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 2451.05лв. /след изменение на иска/, която е получена от ответника
без основание, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата
молба в съда на 10.03.2021г. до плащането.
Ищцата Р. ИВ. Й. с ЕГН ********** от гр.П., ул. „****“ №**, ет.*,
ап.51 твърди, че в изпълнение на договор за кредит №** от 12.09.2019г. е
получила от ответника „Профи кредит **“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес
на управление: гр.София, бул. „**“ №49, заем в размер на 3000лв. с
фиксирана годишна лихва от 41%, ГПР 48.87% и срок на връщане 24 –
месеца от датата на усвояване на кредита, разсрочен на 24 месечни
погасителни вноски по 183.76лв. /общо 4410.26лв./.
Поддържа, че в договора е уговорено дължимо от нея възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 900лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер
на 510лв., при което общия размер на задълженията по договора възлиза на
5820.26лв.
Ищцата твърди още, че на 17.03.2020г. е сключила с ответника нов
1
договор за кредит №30043254629 за сумата от 3500лв. при фиксирана
годишна лихва от 41%, ГПР 49.13% и срок на връщане 36 - месеца, разсрочен
на 36 месечни погасителни вноски по 170.25лв. /общо 6128.82лв./.
Поддържа, че във втория договор също е уговорено дължимо от нея
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на
1050лв. и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги „Флекси“
в размер на 2030лв., при което общия размер на задълженията по договора
възлиза на 9208.82лв. Поддържа, че по втория договор реално е получила
заемна сума в размер на 800лв., а остатъкът до 3500лв. е използван за
погасяване на нейните задълженията по първия договор за кредит.
Ищцата твърди, че в изпълнение на двата договор за кредит е платила
на ответника общо 10663.82лв., от които 1455.06лв. по първия договор и
9208.82лв. по втория договор. Твърди, че една част от тази сума в размер на
2451.05лв. е получена от ответника без основание, тъй като договорите за
кредит са нищожни и дължи единствено връщане на главницата, без да
заплаща договорните лихви и цената на пакетните услуги.
Ищцата поддържа тезата, че цената на услугите „Фаст“ и „Флекси“
представлява допълнителна скрита печалба за кредитора, което води до
нарастване на ГПР над размера по чл.19, ал.4 ЗПК. Счита, че действителният
размер на възнаградителната лихва, който следва да плати, противоречи на
добрите нрави, което влече нищожност на акцесорното лихвено задължение.
Последното от своя страна води до нищожност на целия договор, тъй като
същият нормативно е уреден като лихвоносен и не би бил сключен като
безлихвен.
Поддържа, че договорите за кредит са нищожни и поради техния
неравноправен характер, тъй като клаузите в тях не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин и не позволяват на потребителя да прецени
икономическите последици от тяхното сключване – чл.143, ал.2, т.19 ЗЗП.
Поддържа и друго основание за нищожност – по чл.22, вр. чл.11, ал.1,
т.7, т.10, т.9, т.11, т.20 ЗПК поради липсата на съществени елементи от
тяхното съдържание, а именно: не е посочен общият размер на кредита; не е
посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
2
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин; не
е посочен размерът на възнаградителната лихва и същият противоречи на
добрите нрави; липсва погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните
неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването; наличието или липсата на право на отказ на потребителя от
договора, срока, в който това право може да бъде упражнено, и другите
условия за неговото упражняване, включително информация за задължението
на потребителя да погаси усвоената главница и лихвата съгласно, както и за
размера на лихвения процент на ден. Иска присъждане на недължимо
платеното и претендира съдебни разноски.
Наред с това ищцата сочи и основания за унищожаемост на договорите
по чл.33, ал.1 ЗЗД като сключени поради крайна нужда при явно неизгодни
условия, но без да твърди, че същите са унищожени по надлежния ред или да
иска тяхното унищожение с петитума на исковата молба. Затова съдът счита,
че правото на унищожение не е надлежно въведено /чрез иска по чл.33, ал.1
ЗЗД/ и не може да бъде разглеждано в настоящото производство. Правото на
унищожение на договора може да бъде наведено с възражение само от
ответника по иск за изпълнението на договора (вж. решение №380 от
15.10.2012г. на ВКС, ІV г.о.).
Ответникът „Профи кредит **“ ЕООД не оспорва сключването на
договорите за кредит и предоставянето на сумите по тях на ищеца. Твърди, че
и двата кредита са предсрочно погасени от ищцата, която е заплатил по
първия договор 1455.06лв., а остатъкът от дълга е рефинансиран. По втория
договор твърди изцяло предсрочно погасяване към 28.09.2020г., чрез плащане
в размер на 5010.31лв.
Оспорва иска при твърдение, че договорите за кредит са сключени в
съответствие с разпоредбите на чл.11, ал.1, т.7, 9, 10, 11 и 20 ЗПК, тъй като
съдържа информация за размера на заема, на ГПР, на лихвения процент и
неговото разпределяне в месечните погасителните вноски, а размерите на
лихвата и ГПР не противоречат на добрите нрави тъй като са съобразени с
условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл.19, ал.4 ЗПК /при
спазване на начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл.19, ал.3 ЗПК/.
3
Поддържа, че цената за допълнителните услуги по кредита не е елемент
от ГПК, тъй като закупуването на услугите от потребителя не е въведено като
задължително условие за предоставяне на кредита.
Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като отчете събраните по делото доказателства, достигна до
следните правни и фактически изводи:
За уважаването на иска ищецът следва да докаже при условията на
пълно главно доказване, че е платил на ответника сумата, чието връщане
претендира и да поддържа, че плащането е без основание. В исковата молба
същият не е длъжен да разкрива основанието на което предполага, че ще се
позове ответника, но би могъл да го направи, както в случая е сторил /вж.
решение №29 от 28.03.2012г. по гр.д. №1144/2010г. на ВКС, ІV г.о.).
При установяване на горното, ответникът следва да докаже
правопораждащите факти на правното основание да задължи полученото.
В този случай ищецът следва да посочи и да установи фактите, които
опорочават основанието, на което се позовава ответника.
С доклада по делото, на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК, съдът е обявил
за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са
сключили процесните два договора за кредит, по които ищцата е получила
заемната сума, част от която под формата на рефинансиране на старо
задължение към същия кредитор.
Също така е безспорно, че кредитите са погасени от ищцата чрез
плащане.
Видно от заключението на СИЕ, по договор №30039353095 от
12.09.2019г. ищцата е усвоила главница в размер на 3000лв. и е погасила
следните задължения: 3000лв. – главица, 562.58лв. – договорна лихва,
365.77лв. – цена на допълнителни услуги и 1.91лв. – наказателна лихва. Една
част от тях в размер на 1456.97лв. е погасена чрез плащане, а останалата част
в размер на 2473.29лв. е погасена чрез рефинансиране. По договор
№30043254629 от 17.03.2020г. ищцата е усвоила остатъка от главницата след
рефинансирането в размер на 1026.71лв., а е заплатила на ответника общо
5020.79лв., с които е погасила следните задължения: 3500лв. – главица,
714.45лв. – договорна лихва, 760.30лв. – цена на допълнителни услуги,
4
32.86лв. – такса за предсрочно погасяване и 13.18лв. – наказателна лихва.
Общо по двата кредита ищцата е получила средства в размер 4026.71лв. а е
заплатила на ответника 6477.76лв.
Спорът между страните се свежда до това, дали разликата от 2451.05лв.,
включваща начислени договорни лихви, цена на допълнителни услуги, такса
за предсрочно погасяване и наказателни лихви, е получена от ответника на
действително основание, произтичащо от двата договора за кредит.
Видно от представения договор №30039353095 от 12.09.2019г., същият
има за предмет предоставянето на потребителски кредит в размер на 3000лв.
при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 41.00% и годишен
процент на разходите в размер на 48.87%. Страните са уговорили
погасяването да стане на 24 месечни погасителни вноски по 183.76лв. Общият
размерна дълга по кредита, както е посочен в договора, възлиза на 4410.26лв.
Освен това, съгласно т.VІ от същия договор за кредит и чл.15 от
приложимите ОУ към него, ищцата се е задължила да плати на ответника
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Фаст“ в размер на 900 лв.
и възнаграждение за пакет от допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 510
лв.
Вторият договор №30043254629 от 17.03.2020г. има за предмет
предоставянето на потребителски кредит в размер на 3500лв. при фиксиран
годишен лихвен процент в размер на 41.00% и годишен процент на разходите
в размер на 49.13%. Страните са уговорили погасяването да стане на 36
месечни погасителни вноски по 170.25лв. Общият размерна дълга по кредита,
както е посочен в договора, възлиза на 6128.82лв. Освен това, съгласно т.VІ
от същия договор за кредит и чл.15 от приложимите ОУ към него, ищцата се
е задължила да плати на ответника възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги „Фаст“ в размер на 1050 лв. и възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги „Флекси“ в размер на 2030 лв.
Със закупуването на двата пакет от допълнителни услуги потребителят
си е осигурил приоритетното разглеждане и отпускане на кредита,
възможност за отлагане плащането на вноски, за намаляване размера на
месечните вноски, за промяна на падежа и възможност за допълнително
финансиране.
Съдът счита, че нито една от така посочените услуги не гарантира
5
каквото и да е право на кредитополучателя, което може да бъде упражнено,
без да е обусловено от насрещна воля на кредитора. Става дума за действия
от страна на кредитора, които са вменени като негово задължение по силата
на изискването за добросъвестност във взаимоотношенията между страните
по един договор. Заплащането на тези допълнителни услуги води до
заобикаляне на закона, тъй като въвежда допълнителни разходи за
кредитополучателя, за да получи права, с каквито същият разполага и без да
са изрично уговорени – например да предоговаря условията по кредита, в т.ч.
размера на погасителните вноски, да го разсрочва или да кандидатства за
допълнително финансиране. За възможността да извършва тези действия
потребителят не следва да заплаща допълнителни разходи и такси. Видно от
съдържанието на пакета, услугите са свързани пряко с договора за кредит и
поради това възнагражденията за тези допълнителни услуги са
възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19, ал.1 ЗПК следва
да се включат в ГПР. Така уговорената цена за допълнителни услуги, каквито
на практика не се предоставят на потребителя, в действителност представлява
скрита печалба за кредитора, която увеличава цената на кредита, без да е
включена в годишния процент на разходите. Същата води до значително,
дори драстично увеличение на задължението на потребителя по договора за
кредит. По този начин се стига до заобикаляне на ограничението на чл.19,
ал.4 ЗПК, който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-
голям от петкратния размер на законната лихва.
От заключението на приетата СИЕ е видно, че ако заплатената от
потребителя цена на пакета от допълнителни услуги се включи в ГПР, то
последният би нараснал до 62.67 % по първия договор за кредит и 78.5% по
втория договор за кредит.
При това положение съдът намира, че ГПР не е посочен правилно в
процесните договори за потребителски кредит, поради което същите не
отговаря на изискването на чл.11, ал.1 т.10 ЗЗП и съгласно чл.22 ЗПК са
недействителни. Съгласно чл.23 ЗПК, при недействителност на договора за
кредит потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи. Следователно заплатената от ищцата сума в размер
на 2451.05лв. за погасяването на договорни лихви, цена на допълнителни
услуги, такса за предсрочно погасяване и наказателни лихви, е получена от
ответника без основание и подлежи на връщане. Ето защо искът по чл.55,
6
ал.1, предл.1 ЗЗД е основателен и следва да се уважи в предявения размер.
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
„Профи кредит **“ ЕООД следва да заплати на ищцата Р. ИВ. Й. направените
от нея съдебни разноски в размер на 98.04лв. – внесена ДТ за производството
и 200лв. – заплатено възнаграждение за вещо лице.
Ищцата последно е представлявана безплатно по делото от адвокат Г. Г.
Ч. с ЕГН ********** от гр.София, ул. „**“ №*, ет.*, ап.*, при условията на
чл.38, ал.1, т.2 ЗА, който е поискал присъждане на адвокатско
възнаграждение. На основание чл.38, ал.2 от същия закон, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение в размер, не по-нисък от предвидения в
Наредба №1 от 09.07.2001г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В настоящия случай предявеният иск за неоснователно
обогатяване е с цена 2451.05лв. Ето защо на адвокат следва да се определи
адвокатско възнаграждение в размер на 401.57лв.
По изложените съображения съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ответника „Профи кредит **“ ЕООД, ЕИК **, седалище и
адрес на управление: гр.София, бул. „**“ №49 да заплати на ищцата Р. ИВ. Й.
с ЕГН ********** от гр.П., ул. „****“ №**, ет.*, ап.51, на основание чл.55,
ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 2451.05лв., която е получена от ответника без
основание по недействителни договори за потребителски кредит №** от
12.09.2019г. и №30043254629 от 17.03.2020г., ведно със законната лихва за
забава от подаването на исковата молба в съда на 10.03.2021г. до плащането.
ОСЪЖДА ответника „Профи кредит **“ ЕООД с ЕИК ** да заплати на
ищцата Р. ИВ. Й. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 298.04лв.
ОСЪЖДА ответника „Профи кредит **“ ЕООД с ЕИК ** да заплати на
адвокат Г. Г. Ч. с ЕГН ********** от гр.София, ул. „**“ №*, ет.*, ап.*
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА в размер на 401.57 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в
2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7