РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Пловдив, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114415 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във
връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Р.Я. Х. се твърди, че
ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на гр. П.. Ответникът като собственик на имот, находящ се в гр.
П., *** имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща
месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на законоустановените си
задължения дружеството доставило на ответника, а търговецът за дялово разпределение на
топлинна енергия е разпределил топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване, на стойност 2836.84 лв.,
от които 2631.53 лв. главница – топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г.,
както и обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2019г. до 10.12.2020г. на
стойност 205.31 лв. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми,
поради което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По образуваното заповедно производство по частно гр. дело № 16618/2020 г. на ПдРС била
издадена по чл. 410 ГПК за посочените суми, ведно с разноски от общо 106.74 лева /в т.ч.
56.74 лв. – държавна такса и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение/. Заповедта била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което за ищеца се породил правен интерес да
1
предяви настоящите искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли се исковете да бъдат
уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението – 11.12.2020 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното
и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 16618 по описа на ПРС за 2020г. е видно, че е издадена
заповед № 262560 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.12.2020г., с
която е разпоредено Р.Я. Х. да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от
2631.53 лв. главница за топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., както и
обезщетение за забавено плащане за периода от 02.07.2019г. до 10.12.2020г. на стойност
205.31 лв., както и сумата от 106.74 лв. разноски, от които 56.74 лв. ДТ и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени заверени копия от Общи условия на
„Топлофикация Пловдив“ ЕАД, доказателства за публикуването им, препис-извлечение от
сметка по клиентски номер ***, справка от Агенция по вписванията за периода от
01.01.1991г. до 11.01.2022г. за лицето Р. Я. П..
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответницата, видно от приложената на
лист 23 разписка. Ответницата е била редовно уведомена и за първото по делото заседание,
видно от разписката на лист 28. В изпратеното до страната съобщение по чл.131 ГПК, както
и в това за насроченото съдебно заседание, е вписано, че при неподаване в срок на писмен
отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се
гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на
неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. В
съдебно заседание ответницата не се явява и не се представлява, като няма направено искане
делото да се гледа в негово отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата
страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по
същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което на страната
следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер от 106.74
лв. разноски по ч.гр.д. № 16618 по описа на ПРС за 2020г., както и направените в исковото
производство разноски в размер на 98.52 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Я. Х., ЕГН ********** от гр.П., *** дължи на „ЕВН
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 сумата от 2631.53 лв. /две хиляди шестстотин
тридесет и един лева и 53 ст./ главница, представляваща стойността на топлинната енергия
за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2020г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.П., ***,
205.31 лв. /двеста и пет лева и 31 ст./ обезщетение за забавено плащане за периода от
02.07.2019г. до 10.12.2020г., както и законната лихва върху главницата, считано от
11.12.2020г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 262560 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.12.2020г. по ч.гр.дело № 16618 по
описа на ПРС за 2020г.
ОСЪЖДА Р.Я. Х., ЕГН ********** от гр.П., *** да заплати на „ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.
„Христо Г.Данов“ № 37 сумата от 56.74 лв. /петдесет и шест лева и 74 ст./ държавна такса и
50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство, както
и направените в исковото производство разноски в размер на 98.52 лв. /деветдесет и осем
лева и 52 ст./ държавна такса и 100 лв. /сто лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
3