Р Е Ш Е Н И Е
№ 2300/14.12.2020г.
Град Пловдив, 14.12.2020 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на втори декември две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен съдия: Анелия Харитева
при секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното
от съдията административно дело № 1866
по описа на съда за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 ЗУТ.
Образувано е по жалба на П.С.Ц. *** против
заповед № 578 от 15.06.2020 г. на кмета на община Родопи, с която е наредено да
се премахне незаконен строеж: „Ограда в улица – публична общинска собственост”,
находящ се южно от УПИ ****, кв.101, изграден в част от улица – публична
общинска собственост, между о.т. 307 – о.т. 315 по регулационния план на с.
Брестовица, община Родопи, област Пловдив, одобрен със заповед № 60 от
20.02.1989 г., който строеж е подробно описан в констативен акт № 94 от 07.09.2017
г., от П.С.Ц..
Според жалбоподателя оспорената заповед е
незаконосъобразна, тъй като жалбоподателят не е уведомен за извършеното
изменение на регулационния план, не му е заплащано обезщетение за отнетите
части от имота и той владее имота в границите по плана от 1959 г. Процесният
строеж е търпим и административният орган не е приложил правилно материалния
закон, за да формира извод за липса на търпимост. Твърди се също, че при
издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила – чл.26 и чл.34-36 АПК. Иска се отмяна
на оспорената заповед.
Ответникът чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли тя да се отхвърли като неоснователна, като се присъдят
разноски. Подробни съображения са изложени в депозираните на 10.12.2020 г.
писмени бележки.
Съдът намира, че жалбата е подадена от лице с
правен интерес, адресат на оспорената заповед, чиито права неблагоприятно са
засегнати от заповедта с оглед разпореденото премахване на строеж и лишаването
на жалбоподателя от възможността да го ползва, и в 14-дневния преклузивен срок от
съобщаването на оспорената заповед (известие на доставяне – л.14, гръб).
Жалбата е срещу заповед, която съгласно чл.215, ал.1 ЗУТ може да се обжалва по
реда на АПК пред административния съд по местонахождение на имота. Всичко
изложено налага извод, че жалбата е допустима, а разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения:
От представената административна преписка се
установява, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот с площ 360 кв.м,
съставляващ парцел ****в кв.60 по плана на с. Брестовица, а по новия план ****
в кв.101, ведно с построената едноетажна жилищна сграда със застроена площ 80
кв.м и една лятна кухня (протоколи за съдебна делба по гр.д. **** г. и гр.д. № ****
г. на Пловдивския районен съд, нот. акт
№ 97, том 10, дело № **** г. и нот. акт № 172, том ІІІ, дело № **** г. на
Пловдивския районен съд).
На 07.09.2017 г. от служители в отдел „Контрол на
строителството” в община Родопи е извършена проверка на строеж: „Ограда в улица
– публична общинска собственост”, намиращ се в улица между о.т. 307 до о.т.315,
южно от УПИ ****, кв.101 по
регулационния план на с. Брестовица, одобрен със заповед № 60 от 20.02.1989 г., за която проверка е съставен
констативен акт № 94 от 07.09.2017 г. (л.45-47).
Работната група е констатирала, че възложител и
извършител на строежа е жалбоподателя П.Ц.. На общинските служители не са били
представени одобрен проект, разрешение за строеж, протокол за откриване на
строителна площадка и протокол за определяне на строителна линия, заповедна
книга, не е извършено съгласуване с контролните органи.
Според констатациите южно от УПИ ****, кв.101 е
изградена плътна ограда в улица – публична общинска собственост между о.т. 307
до о.т.315 съгласно регулационния
план на с. Брестовица, одобрен със заповед № 60 от 20.02.1989 г. Оградата е масивна – тухлена
зидария, завършваща със стоманобетонна шапка с дебелина 7 см, цокъл от камък 90
см и монтирана метална врата с размери 1 м/1,93 м. Металната врата е захваната
за колони с размери 0,35/0,35/2,08 м и хоризонтален пояс с дебелина 0,22 м, на
които е изградена стоманобетонна шапка с дебелина 7 см. Общата дължина на
оградата е 5,20 м с височина 1,80 м, изцяло завършена, изпълнена външна
мазилка. Констатирано е нарушение на чл.148, ал.1, чл.48, ал.7 и чл.182 ЗУТ,
тъй като строителството на оградата е извършено без необходимите строителни
книжа.
Констативният акт е съобщен на жалбоподателя лично
срещу подпис на 15.09.2017 г. и на 19.09.2017 г. е подадено писмено възражение.
Основното твърдение е за неприложена регулация и изграждане на оградата по
имотната граница много отдавна преди плана от 1989 г.
С писмо от 23.10.2017 г. жалбоподателят е поканен да
представи в деловодството на общината строителни книжа и нотариално заверена
декларация за годината на построяване на оградата. С молба от 30.10.2017 г. П.Ц.
е представил нотариално заверена декларация, но не са представени никакви
строителни книжа.
С писмо от 07.12.2017 г. жалбоподателят е поканен да
представи в деловодството на общината нотариалните актове от 1975 г. Със
заявление от 18.12.2017 г. жалбоподателят е представил нотариалните актове от
1988 г. и 1989 г., с които самият той се легитимира като собственик, но не е
представил поисканите му нотариални актове на своите наследодатели.
Въз основа на съставения констативен акт № 94 от
07.09.2017 г. е издадена оспорената заповед № 578 от 15.06.2020 г. – предмет на
настоящото съдебно производство. Кметът на община Родопи е приел, че процесният
строеж е извършен без одобрени инвестиционни проекти и без издадено разрешение
за строеж, не може да се характеризира като търпим по смисъла на § 127, ал.1
ПЗР ЗИД ЗУТ и § 16 ПР
ЗУТ, защото независимо от годината на построяване (1957 г. според нотариално
заверената декларация) строежът не съответства на действалите норми – чл.52
ЗПИНМ (отм.), § 187, ал.4 и § 189, ал.1 ППЗПИНМ (отм.), чл.68 от Строителните
правила и норми за изграждане на населените места (отм.), чл.46, ал.1 и чл.56,
ал.1 ЗТСУ (отм.), чл.32, ал.3 от Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ (отм.,
1995 г.) и чл.124, ал.4 от Наредба № 5 за правила и норми за ТСУ (отм., 2001
г.), чл.225,ал.1, т.7 ППЗТСУ (отм.) и Наредба № 5 за правила и норми по ТСУ
(отм., 2004 г.) – и на действащите понастоящем правила – чл.48, ал.7 и чл.147,
ал.1, т.7 и чл.182, ал.1 ЗУТ. Направен е изводът, че строежът е незаконен по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, поради което е наредено неговото премахване.
Представените в съдебното производство от
жалбоподателя писмени документи (л.68-80) не са нови и касаят придобиването на
правото на собственост върху процесния УПИ ****, стар парцел І-507, събрани са
като писмени доказателства още в хода на производството по издаване на
оспорената заповед и са част от административната преписка.
Представеното копие от съдебно решение № 2207
от 12.12.2017 г. по адм. дело № 378 по описа на Административен съд Пловдив за
2017 година, съдържащо се и в административната преписка, съдът намира за
неотносимо към настоящия спор, тъй като касае друг административен акт и други
постройки в имота на жалбоподателя и не е задължително на настоящия съдебен
състав в частта на мотивите.
От ответника е представена заповед № 463 от
19.07.2004 г. на кмета на община Родопи (л.82), с която на основание чл.48,
ал.2 ЗУТ са определени общите изисквания към оградите на територията на община
Родопи. Съгласно т.1.1 от тази заповед оградите на урегулираните поземлени
имоти за жилищно застрояване (какъвто е процесният УПИ ****) по уличната
регулация се изграждат ажурни, като в зоната на кръстовищата се осигурява
видимост.
В хода на съдебното производство по искане на
жалбоподателя е допуснато извършване на съдебно-техническа експертиза, чието
заключение съдът кредитира като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните писмени доказателства.
Вещото лице е изследвало кадастралния и
регулационен статут на процесния имот и дава заключение, че УПИ **** от кв.101
по действащия регулационен план на с. Брестовица, одобрен със заповед № 60 от
20.02.1989 г., по предходния план, одобрен със заповед № 596 от 1959 г. е бил
отреден за УПИ ****от кв.60. Имот с кадастрален № 507 е бил със значителна площ
и от него са урегулирани два парцела – ****и ІІ-507, без имотна граница между
тях. С регулационния план от 1989 г. по регулационна граница между парцели ****и
І****се създава имотна граница, която се определя и като регулационна граница и
се отреждат УПИ **** и УПИ ****. С регулационния план от 1989 г. се променя и
линията на уличната регулация пред процесния имот.
Вещото лице е извършило оглед на място и
посочва, че процесната ограда към момента попада в отреждане за улица по
действащия регулационен план, но видимо е много стара и твърдяната в нотариално
заверената декларация година на построяване – 1957 г. – е правдоподобна. Според
вещото лице физическото състояние на процесната ограда, на външната тоалетна до
нея и плътната ограда между УПИ **** и УПИ **** показва, че те са изпълнявани много
отдавна и макар да личи текущо поддържане с измазване и боядисване и частични
ремонти, видът на бетона и тухлите дава основание да се предположи значителна
възраст на тези обекти.
Вещото лице посочва, че поради мащаба на
кадастралния план 1:1000 от 1959 г. е видимо разположението на процесната
ограда в посоката и линиите на уличната регулация и чупката в нея по плана от
1959 г., но не може се каже категорично дали оградата излиза пред регулацията с
20 до 50 см, в рамките на допустимата грешка, или съвпада точно с нея. Вещото
лице е категорично, че оградата видимо попада в улица по плана от 1989 г. със
70 до 90 см с уговорка за допустима грешка.
Вещото лице посочва, че промяна в
регулационните граници на процесния имот при одобряване на действащия регулационен
план от 1989 г. в сравнение с предходния от 1959 г. има и тя е значителна от
всички страни на имота, включително и по улицата. С действащия регулационен
план от 1989 г. към улицата се създават придаваеми по регулация части, където
попада и процесната ограда. Вещото лице не е открило писмени доказателства в
общината за уредени регулационни отношения между общината и жалбоподателя
относно прилагане на уличната регулация.
От извършения оглед на място вещото лице е
констатирало, че процесната ограда е плътна, с височина 1,70 м до 1,77 м от
страната на улицата, а от страната на двора – 1,58 м до 1,80 м, изпълнена е с
цокъл от каменна зидария в долната част, над която е иззидан тухлен зид с
дебелина 12 см от плътни единични тухли, с мазилка от двете страни до дебелина
18 см, завършваща с бетонова шапка с дебелина 10 см и ширина 35 см, излизаща
конзолно от двете страни на оградата. Разделена е на три участъка: 1) участък
от североизток с дължина 2,14 м, започващ от навес при жилищната сграда и
завършващ до тухлена колона за оформяне на вход, с ширина на каменната зидария
в долната част 50 см и височина от улицата 1 м, нагоре тухлена зидария и
бетонова шапка; 2) врата за двора с две тухлени колони отстрани, с ширина по
линията на оградата по 32 см и дължина в другата посока 50 см, с разстояние
между колоните 95 см, обща височина 2,20
м; 3) третият участък започва от тухлена колона и достига до изградена масивна
външна тоалетна в двора, с дължина 3,08 м, изпълнен от каменна зидария в
долната част с дебелина 50 см и височина 84 см, нагоре тухлена зидария 12 см,
завършваща с бетонова шапка, с височина на участъка от 1,77 м до 1,79 м от
страната на улицата. Оградата е с положена мазилка от вътрешната и от външната
страна, на някои места опадала, а по каменния цокъл е изпълнена декоративна
облицовка.
Съдът намира, че със заключението на вещото
лице не се установяват нови факти от значение за спора, защото видът на
оградата и измененията в кадастралния и регулационния статут на имота са
изяснени напълно в производството по издаване на оспорената заповед. В
заключението на вещото лице тези факти са потвърдени и обяснени по-подробно за
разлика от обстоятелствената част на констативния акт и на заповедта.
В хода на съдебното производство е разпитан
свидетеля Спас Шопов, чиито показания съдът кредитира, но намира, че същите са
прекалено общи и неконкретни, не установяват нови факти, а относно годината на
построяване – 1957 г. – между страните няма спор, доколкото кметът на общината
е възприел декларираната година на построяване на оградата.
При тези факти съдът намира, че оспорената
заповед е законосъобразна и не са налице основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.225а, ал.1 ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Процесният строеж представлява строеж от шеста категория
съгласно категоризацията, направена в чл.137, ал.1 ЗУТ, и отговаря на
характеристиките на чл.137, ал.1, т.6, във връзка с чл.147, ал.1, т.1 ЗУТ –
строежи от допълващото застрояване по чл.44 и чл.46, ал.1 ЗУТ (със
селскостопанско предназначение от всякакъв вид и второстепенни постройки на
допълващото застрояване). Следователно именно кметът на общината е
компетентният орган, който следва да издаде заповед за премахване на незаконен
строеж от VІ категория, т.е., оспорената заповед е издадена от компетентен
орган.
Не се споделя възражението на жалбоподателя за допуснати съществени
процесуални нарушения. Съгласно чл.225а, ал.2 ЗУТ заповедта по ал.1 се издава
въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл.223, ал.2, който се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Тази процедура в
настоящия случай е спазена. Оспорената заповед е издадена въз основа на
констативен акт № 94 от 07.09.2017
г.,
съставен от служители на община Родопи от отделите по контрол на устройството
на територията и по контрол на строителството и връчен на жалбоподателя лично
срещу подпис. Тъй като именно този констативен акт е актът, с който се слага
началото на производството по издаване на оспорената заповед, следва да се
приеме, че административният орган е изпълнил задължението си да информира
собственика на строежа за започналото производство и за възможността да се
запознае с констатациите, да направи своите възражения, бележки и
доказателствени искания и да представи доказателствата, с които разполага, от
което право на участие в административното производство жалбоподателят се е
възползвал, като е представил писмено възражение.
Отделно от това, с две отделни писма от 23.10.2017 г. и от
07.12.2017 г. от жалбоподателя са изискани допълнителни писмени доказателства,
т.е., преди издаване на заповедта административният орган е направил
необходимото да събере всички относими към въпроса за законността на строежа
доказателства, като е предоставил на жалбоподателя неколкократно възможност да
изрази становище и да представи нови доказателства.
Вярно е, че кметът на общината не е изпълнил задължението
си по чл.26 АПК да даде информация за датата, до която ще бъде издадена заповед
за премахване, но с оглед на обстоятелството, че самата заповед е съобщена
лично на жалбоподателя и по този начин е гарантирано правото му на жалба, съдът
намира, че допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила не
може да бъде квалифицирано като съществено и не представлява самостоятелно
основание за незаконосъобразност на оспорената заповед.
Неоснователно е възражението за нарушение на изискването за
форма. В достатъчна степен ясно и точно е описан строежът, който следва да се
премахне, защото е квалифициран като незаконен. В имота си жалбоподателките
имат само един навес, представляващ според констативен акт № 15 от 19.10.2019
г. и според свидетелските показания дървена конструкция, покрита с ондулин/черна хартия. С
оглед на паянтовата конструкция на навеса без правно значение за
законосъобразността на оспорената заповед е фактът, че в заповедта не е
посочено изрично дали следва да се премахне само частта от навеса, попадаща в
имота публична общинска собственост. Премахването в случая не е възможно да
бъде частично поради липсата на носещи конструктивни елементи, които биха могли
да осигурят запазване на онази част от навеса, която се намира в имота на
жалбоподателките. В този смисъл оспорената заповед отговаря напълно на
изискванията на чл.59 АПК относно задължителното съдържание, което трябва да
има всеки индивидуален административен акт.
Процесният строеж е
квалифициран като незаконен на основание чл.225, ал.2, т.2 ЗУТ, съгласно който
строеж или част от него е незаконен, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти
и/или без разрешение за строеж. В случая, тъй като се касае за строеж от
допълващото застрояване, за който не е необходимо одобряването на инвестиционни
проекти съгласно чл.147, ал.1, т.1 ЗУТ, следва да се приеме, че процесният
строеж е незаконен, защото е извършен без разрешение за строеж, каквото е било
необходимо съгласно чл.52 ЗПИНМ (отм.) и чл.217 и чл.220 от Правилника за
планово изграждане на населените места (обн., ДВ, бр.51 от 02.03.1950 г., отм.,
Изв., бр.76 от 20.11.1960 г., действащият нормативен акт към 1957 г. – годината
на построяване на процесната ограда), чл.55 ЗТСУ (отм.) и чл.148 ЗУТ, тъй като
не попада в изчерпателно изброените изключения на чл.151 ЗУТ. Т.е., за
построяването на ограда както към 1957 г., така и във всички години след това и
до настоящия момент действащият закон и подзаконовите нормативни актове относно
устройството на територията и застрояването изискват разрешение за строеж, за
да бъде строежът законен. При доказателствена тежест за жалбоподателя да
установи фактът, че на неговия наследодател е било издадено разрешение за
строеж, това не беше сторено. В този смисъл изводите на административния орган
за наличие на незаконен строеж е напълно основателен и правилен.
Обстоятелството, че процесната ограда
е построена през 1957 г. и през годините не е извършвана съществена промяна по
нея, не означава, че тя е търпим строеж. Съгласно § 16, ал.1 ПР ЗУТ, § 184 ПЗР
ЗИД ЗУТ (ДВ, бр. 65 от 2003 г.) и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ
(ДВ, бр.82 от 2012 г.), за да бъде квалифициран като търпим, строежът трябва да
е извършен до 07.04.1987 г. или до 25.07.2003 г. и, макар да няма строителни
книжа, трябва да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени
планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или
съгласно този закон. Т.е., дори да се приеме за вярно твърдението на
жалбоподателя, че оградата попада изцяло в границите на собствения му имот по
плана от 1959 г., макар в тази насока вещото лице да не е категорично, дали се
касае за допустима грешка или действително оградата минава по уличната
регулация, поради лошото състояние на кадастралната карта и мащабът, в който тя
е изработена, то към настоящия момент това вече не е така и е безспорно
доказано, че част от оградата попада върху улица, публична общинска
собственост, следователно строежът не може да бъде определен като търпим,
защото не отговаря на действащия устройствен план, на изискванията на чл.137,
ал.3, чл.147, ал.1 и чл.182 ЗУТ и на правилата, действали по време на
извършването, в каквато насока има изложени мотиви в оспорената заповед.
При преценката за правилата,
действали по време на извършване на строежа, административният орган е направил
анализ на всички закони и подзаконови нормативни актове, действали към 1957 г.
и след това до настоящия момент, като изводите напълно съответстват на
относимите правни норми и се споделят от настоящия съдебен състав. За пълнота
само следва да се отбележи, че ППЗПИНМ (отм.) е утвърден с ПМС № 194 от
22.08.1960 г. и обнародван в „Известия на Президиума на Народното събрание”,
бр.76 от 20.11.1960 г., поради което към момента на строителството на оградата
– 1957 г. – действащите нормативни актове са ЗПИНМ и Правилника за планово
изграждане на населените места (обн., ДВ, бр.51 от 02.03.1950 г., отм., Изв.,
бр.76 от 20.11.1960 г.). Както това вече се каза по-горе, неговите чл.217 и
чл.220 също изискват издаване на разрешение за строеж на ограда без да е
необходимо прилагането на проекти. В този смисъл възражението на жалбоподателя
за неправилно приложение на материалния закон е напълно неоснователно.
Съдът намира, че върху
законосъобразността на оспорената заповед не влияе фактът, че с одобряването на
новия регулационен план от 1989 г. границите на имота на жалбоподателя са били
променени, към улицата са създадени придаваеми по регулация части, където
попада процесната ограда, и че регулационните отношения между общината и
жалбоподателя не са уредени. Заплащането на придаваемите части и тяхното
завземане са различно и самостоятелно административно производство, което няма
връзка с производството по премахване на незаконни строежи и квалификацията на
строеж като търпим. В този смисъл и доколкото регулационният план от 1989 г. е
влязъл в сила непроменен по отношение на имота на жалбоподателя, безспорен факт
е, че процесната ограда към настоящия момент попада в улица, съответно не е и
не може да бъде търпим строеж.
Предвид всичко изложено съдът намира, че
жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена. С оглед
изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител
на ответника за присъждане на разноски същото като основателно и доказано в
размер на 600 лева (адвокатско възнаграждение – л.81, гръб и л.90) следва да се
уважи и да бъде осъден жалбоподателя да заплати на ответната община тази сума.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І
отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.С.Ц.,
ЕГН **********,***, против заповед № 578 от 15.06.2020 г. на кмета на община
Родопи, с която е наредено да се премахне незаконен строеж: „Ограда в улица –
публична общинска собственост”, находящ се южно от УПИ ****, кв.101, изграден в
част от улица – публична общинска собственост, между о.т. 307 – о.т. 315 по
регулационния план на с. Брестовица, община Родопи, област Пловдив, одобрен със
заповед № 60 от 20.02.1989 г., който строеж е подробно описан в констативен акт
№ 94 от 07.09.2017 г., от П.С.Ц..
ОСЪЖДА П.С.Ц., ЕГН **********,***,
да заплати на община Родопи сумата 600 (шестстотин) лева, разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Административен съдия: