№ 8707
гр. София, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:М. Ш.
при участието на секретаря ГАЛИНА ХР. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от М. Ш. Гражданско дело № 20211110145171 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Р. В. Д. против ЗАД
„.................................. АД искове с правно основание чл. HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=2030&ToPar=Art439&Type=201/"432HYPERLINK
"apis://Base=NARH&DocCode=2030&ToPar=Art439&Type=201/", ал. 1 КЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца, както следва:
сумата от 5 124,50 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
претърпени загуби вследствие на ПТП от 12.03.2019 г., реализирано в гр. София в
района на кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Поп Богомил“,
ведно със законната лихва считано от 30.07.2021 г. до погасяване на вземането, а
именно:
500 лв. за лекарства за периода 12.03.2019 г. – 12.03.2020 г.;
1 080 лв. разходи за силна храна /усилена диета/ или по 180 лв. месечно или по 6
лв. на ден за периода 12.03.2019 г. – 12.09.2019 г.;
1 980 лв. – разходи за медицински консумативи – остеосинтеза с плака и винтове,
закупена на 26.03.2019 г.;
55 лв. за ортеза, закупена на 26.03.2019 г.;
43,50 лв. за патерици, закупени на 12.03.2019 г.;
30 лв. за инвалидна количка от 26.03.2019 г.;
36 лв. за подводна гимнастика за периода 22.12.2019 г. – 02.01.2020 г.;
600 лв. за болногледач или по 200 лв. на месец за периода 12.03.2019 г. –
12.06.2019 г.;
600 лв. за рехабилитация или 20 сеанса по 30 лв всеки за периода 22.05.2019 г. –
22.07.2019 г.;
200 лв. транспортни разходи за такси, автобус, гориво и винетки;
сумата от 1 332,20 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода
1
12.03.2019 г. – 29.07.2021 г.
Претендира разноски.
Ищецът твърди в исковата молба и молба от 22.12.2021 г., че в резултат на ПТП,
настъпило на 12.03.2019 г. в гр. София в района на кръстовището на бул. „Княгиня
Мария Луиза“ и ул. „Поп Богомил“ на пешеходна пътека е блъсната от трамвайна
мотриса № 676, линия 4, като ГО на водача е застрахована при ответника към датата на
ПТП. Ищцата сочи, че е пресичала от ляво надясно по посока на движението и в
резултат на удара е получила счупване на лявото рамо. Била й поставена превръзка тип
Дезо и ортеза. На 22.03.2019 г. във ВМА била извършена операция по поставяне на
остеосинтеза с LCP, като конците били свалени на дванадесетия ден. Ищцата сочи, че
продължава да носи имобилизация с превръзка тип Дезо, в продължение на две години
след счупването изпитвала затруднения при обличане. Ищцата сочи, че сторила
разходи за лекарства, усилена храна, остеосинтеза с LCP, закупуване на ортеза,
патерици, инвалидна количка, подводна гимнастика, болногледач, рехабилитация и
разходи за превоз.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба,
в който оспорва исковете изцяло. Оспорва механизма на ПТП, вида и размера на
вредите и причинната връзка; вината на застрахования при него водач. Твърди, че е
налице съпричиняване, понеже ищецът при пресичане не е отчел местоположението и
скоростта на МПС по см. на чл. 113. Сочи, че ищцата е пресякла пътното платно по
двулентов път с трамвайни релси на нерегламентирано място. Излага, че въззивният
състав по в.гр.д. № 3767/2020 г. по описа на САС е приел в решение № 291/30.03.2021
г., влязло в сила, че е налице съпричиняване при принос от 1/3, понеже ищцата е
навлязла на пътното платно без да извърши правилна преценка дали ще съумее да
пресече до промяна на светлинния сигнал за МПС, при приближаване на МПС спряла
по средата на платното – между двете линии на релсите, за да пропусне МПС и тогава
била ударена от мотрисата. Ответникът оспорва сторването на всички разходи, техния
размер и връзката с ПТП. Сочи, че липсват данни на ищцата да е назначавана силна
храна, да са закупувани ортеза, патерици или количка, да е бил необходим
болногледач. Оспорва да е поставен в забава.
В първото с.з. процесуалният представител на ищеца не оспорва механизма на
ПТП така, както е описан в двете съдебни решения по иска за неимуществени вреди,
приложени по делото.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира следното.
Като безспорно в отношенията между страните и неподлежащо на доказване с
доклада по делото е отделено, че към датата на ПТП гражданската отговорност на
водача на трамвайна мотриса № 676, линия 4 е била застрахована при ответника по
застрахователен договор по застраховка ГО; че ищцата вследствие на ПТП е получила
счупване на лявото рамо; че ответникът е получил претенция за заплащане на
имуществени и неимуществени вреди на 21.04.2020 г.
Ищцата не оспорва и механизма на ПТП така, както е възприет в решение №
2
291/30.03.2021 г. по в.гр.д. № 3767/2020 г. по описа на САС, ГО, 14 състав, влязло в
сила. Ответникът в отговора на исковата молба сочи, че ищцата е допринесла за
настъпване на вредоностния резултат с не повече от 1/3.
В тежест на ищцата е възложено да докаже, че ПТП е настъпило вследствие на
виновното противоправно поведение на водача на водача на трамвайна мотриса № 676,
линия 4 и ПТП се намира в причинна връзка с вредоносния резултат; вида и размера
на претърпените вреди; претърпяването на сочените разходи и техния размер. При
установяване на горното в тежест на ответника е да установи в процеса положителния
факт на погасяването на дълга, както и възраженията си. По възражението за
съпричиняване в тежест на ответника е да докаже, че с поведението си увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите
Видно от молба за щета, входирана в ответното дружество на 21.04.2020 г.,
ищецът е отправил писмена застрахователна претенция за заплащане на обезщетение
за имуществените вреди. Банкова сметка не е посочена. С писмо от 15.07.2020 г.
ищецът е изискал още документи по преписката. Ответникът не е определил
обезщетение в срока по чл. 409 вр. чл. 108 КЗ. Исковете са допустими.
Съгласно чл. 493, ал. 1 КЗ застрахователят по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица вреди, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вследствие на
използването на моторно превозно средство по време на движение или престой,
включително неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт; вредите, причинени на чуждо имущество и пропуснатите ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от увреждането.
Относно механизма на ПТП страните не спорят, а и не установява от писмените
доказателства, че на дата 12.03.2019 г. ищцата като пешеходец е пресичала от дясно на
ляво /по посока на движението на трамвайна мотриса № 676, линия 4 / бул. „Княгиня
Мария Луиза“ с посока от Халите към Лъвов мост. Ищцата не е предприела пресичане
на обозначена пешеходна пътека, а бул. „Княгиня Мария Луиза“ е голяма и натоварена
пътна артерия - двулентов път, пресечен по средата от трамвайни релси в две посоки.
Към датата на ПТП ищцата е била на 72 години.
Ищцата не е пресякла този натоварен булевард на обозначено за това място като
пешеходна пътека с маркировка. Пресичането е осъществено в зона на кръстовище
между булеварда и ул. „Поп Богомил“, поради което продължението на тротоара може
да се приеме като зона със статут на пешеходна пътека - § 6, т. 54 ЗДвП, според който
„пешеходна пътека" е част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци. На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. Ищцата предприела пресичане от дясно на
ляво, като изминала част от пътя, но светофарът за автомобилите преминал на
разрешителен режим и ищцата пресякла първата трамвайна линия и застанала между
нея и другата линия / за трамвая, движещ се в обратна посока/, за да изчака
3
преминаването на автомобилите. Докато чакала зад гърба й преминала мотриса № 676,
която я засегнала в областта на ляво рамо. Водачът на мотрисата не е подал звуков
сигнал, не е намалил скоростта. Движил се с позволена скорост с около 5-8 км./ч.
Машинистът поддържа, че не е видял пешеходката.
При тези установени фактически обстоятелства съдът намира, че вина за
настъпването на ПТП има водачът на мотрисата, който в разрез с правилото на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП е следвало да намали скоростта или да спре при налична опасност –
намиращ се между двете линии на трамвая възрастен пешеходец. Водачът пред две
инстанции по гр. дело е поддържал, че не е възприел пешеходеца. Според чл. 116 ЗДвП
„водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към
пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към
слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-
бял бастун и към престарелите хора“.
Принос за настъпване на вредоносния резултат обаче има и пешеходецът –
ищецът. Въпреки, че съдът приема, че пресичането е осъществено в зоната на
кръстовище, то всеки един пешеходец следва преди да навлезе на платното за
движение да се съобрази с приближаващите се пътни превозни средства, тяхната
скорост на движение и характеристики, местоположение; собствените си възможности
да пресече пътното платно без да създаде опасност за движението. Забранено е
пешеходецът да удължава ненужно пътя и времето за пресичане, както и да спира на
платното за движение. В случая преди да пресече ищцата не е съобразила пътната
обстановка – местонахождение на приближаващите ППС, едно от които е релсово
ППС, което не може да заобиколи препятствие на пътя; възможностите си за
придвижване; както и е спряла между две трамвайни релси, при което е било възможно
дори да премине не един, а два трамвая в различни посоки и тя да се намира
притисната между тях. Съдът намира, че ищцата има съществен принос за настъпване
на ПТП.
От представените писмени доказателства и изслушаната експертиза се
установява, че вследствие на ПТП ищцата е получил телесно увреждане – счупване на
горния край на лявата мишнична кост, като й била поставена първоначално мека
превръзка тип „Дезо“, а впоследствие поради настъпило разместване е извършена
операция и е поставена метална пластина с винтове. След това ищцата е следвало да
носи ортеза 20 дни. Плаката и винтовете подлежат на премахване вбъдеще с повторна
операция. В.л. дава заключение, че на ищцата е изписан лечебно- охранителен режим
/“ЛОР“/, включващ антитромботична профилактика с лекарство Ксартело; да носи
имобилизация 20 дни; консултации. Препоръчана е и рехабилитация. В.л. пояснява, че
в медицината не съществува понятие като „силна храна“, такава диета не е изписвана
изрично на ищцата, но здравословното хранене подпомага възстановяването. Няма
пряка връзка между травмата и необходимостта да се използват патерици/инвалидна
количка, но следва да се отчете, че ищцата е възрастна жена. Предвид счупването в
рамото патериците могат са използват само като бастун- едната от тях. Ищцата е могла
4
да се придвижва с градския транспорт. Според в.л. закупените лекарства са предписани
и се намират в причинна връзка с ПТП.
Относно конкретните сторени разходи ищцата е представила писмени
доказателства и е разпитан свид. Данчов, чийто показания съдът напълно кредитира.
Ответникът оспорва сторването на всички описани в исковата молба разходи и те да се
намират в причинна връзка с ПТП.
Установява се от представените фискални бонове и фактура от 26.03.2019 г. и
фискален бон към нея, че ищцата е сторила разходи за закупуване на медицински
консумативи – плака с винт, на цена 1980 лв. Също така, видно от представените
бонове е закупила предписани лекарства на обща стойност от 127,52 лв. Тези разходи
са пряко свързани с процесното ПТП и проведеното лечение и са доказани именно до
този размер.
Свид. Данчов дава показания, че сторили допълнителни разходи за здравословна
храна – месо и и кашкавал, като давали пари на съседка, която да им помага и да им
пазарува. Същата съседка срещу възнаграждение от общо 600 лв. им помагала като
болногледач и в домакинството. За храна сторили разходи от общо 500 лв. Свидетелят
сочи и че поради замайване на ищцата наели инвалидна количка срещу 30 лв. по
неформален договор от познати, която количка ищцата използвала вкъщи. По същата
причина закупили и патерици от магазин до „Пирогов“.
Съдът намира, че разходите за болногледач/помощ в домакинството са били
реално сторени, а и пряко свързани с последиците от ПТП. Касае се за възрастно
семейство, което е имала необходимост от помощ за закупуване на храна и грижи,
ищцата е била с обездвижена ръка. Въпреки че не са конкретно предписани разходите
за здравословна храна също се намират в пряка връзка с ПТП, понеже за
възстановяването такава храна е необходима. Искът е основателен и за сумата от 30 лв.
– наемна цена за инвалидна количка, доколкото вещото лице дава заключение, че
същата би могла да бъде необходима предвид възрастта на ищцата.
Ищцата не доказа да е сторила разход от 55 лв. за ортеза. На ищцата са дадени
указания по чл. 101 ГПК, че част от боновете са нечетливи и твърде бледи копия.
Останаха недоказани по размер и твърдените разходи за 36 лв. за подводна гимнастика
за периода 22.12.2019 г. – 02.01.2020 г. В.л. сочи, че е предписана рехабилитация, но
предвид счупването то активна гимнастика във вода, където движенията са затруднени
поради съпротивлението на водата, не е подходяща. Недоказано остана да е
провеждана специализирана рехабилитация в този смисъл с достатъчно убедителни
доказателства за това. Недоказани останаха да са реално сторени, а и като размер
разходите за рехабилитация от 600 лв. Такава е предписана, но не са представени
писмени доказателства. Показанията на свидетеля не са информативни. Недоказани
останаха и транспортните разходи. Относно тях не са представени писмени
доказателства като бонове и билети. Относно разходите за закупуване на патерици –
дори да се приеме, че същите се намират в причинна връзка с травмата и патериците са
били използвани не по предназначение, а като бастун, то свидетелят сочи, че те са
закупени от магазин. Не са представени писмени доказателства за тяхната цена.
5
Разходът е недоказан по размер.
По тази начин се установи в производството ищцата да е сторила разходи от
общо 3 237,52 лв. за плака с винт, за лекарства, болногледач, диета и инвалидна
количка. Предвид приноса на ищцата за настъпване на вредоносния резултат искът е
основателен за сумата от 2 158,35 лв.
Неоснователен и искът за обезщетение за забава доколкото ищецът не доказа по
претенцията до застрахователя да е посочил банкова сметка – чл. 380, ал. 3 КЗ.
По разноските. И на двете страни се дължат разноски. И двете страни
представят списък с разноски. Относно разноските, дължими на ищеца. Ищецът е
внесъл дт от 258,26 лв., заплатено е в брой адв. възнаграждение от 580 лв. според
договор от 23.07.2021 г., както и 300 лв. – депозит за в.л. Ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адвоката 380,51 лв. според уважената част от иска на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК. Ответникът е сторил разноски в размер на 300 лв. – юрк възнаграждение. С
оглед отхвърлената част от иска на ответника се дължат разноски в размер на 199,71
лв., равняващи се на отхвърлената част от претенцията умножено по сторените
разноски върху предявения размер от претенцията.
Водим от горeизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „.................................. АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на Р. В. Д. ЕГН **********, с
адрес: с. Бистрица, ж.к. „Толостой“, бл. 65, по предявения иск с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ сума в размер на 2 158,35 лв. – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи, настъпили в резултат на ПТП, реализирано на 12.03.2019 г. в
гр. София в района на кръстовището на бул. „Княгиня Мария Луиза“ и ул. „Поп
Богомил“ по вина на водача на трамвайна мотриса № 676, линия 4, чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество, ведно със
законната лихва считано от 30.07.2021 г. до погасяване на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 432, ал. 1 КЗ като неоснователен за горницата до пълния
предявен размер от 5 124,50 лв., а иска сумата от 1 332,20 лв. - обезщетение за забава
върху главницата за периода 12.03.2019 г. – 29.07.2021 г. – изцяло.
ОСЪЖДА ЗАД „.................................. АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на Р.
В. Д. ЕГН **********, с адрес: с. Бистрица, ж.к. „Толостой“, бл. 65, сумата от 380,51
лв. – разноски.
ОСЪЖДА Р. В. Д. ЕГН **********, с адрес: с. Бистрица, ж.к. „Толостой“, бл. 65, да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „.................................. АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 5,
сумата от 199,71 лв.– разноски.
6
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7