Определение по дело №3596/2020 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 2690
Дата: 7 декември 2020 г. (в сила от 7 декември 2020 г.)
Съдия: Иван Иванов
Дело: 20201000503596
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2690
гр. София , 04.12.2020 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
четвърти декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова

Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503596 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
С определение № 260 079 от 8.10.2020 г. по гр.д. № 428/ 2020 г. на
Окръжен съд - Враца производството по делото е спряно до получаване на
отговор по преюдициалното запитване, отправено по гр. дело № 606/2019г. на
Районен съд - Луковит, по което е образувано дело С-262/2020 г. на Съда на
Европейския съюз.

Срещу определението е подадена частна жалба от А. Т. Л. от с. ***,
община ***, област ***, чрез пълномощника адвокат С. Г., в която се твърди,
че е неправилно.
Определението било немотивирано и от него не ставало ясно какво е
запитването и кои са преюдициалните за настоящия спор въпроси.
Отговорите на въпросите, поставени в преюдициалното запитване, нямали
отношение към конкретния спор. В случая не било поискано тълкуване на
норма от актовете на органите на Съюза или на Договора за функциониране
на Европейския съюз - въпросите засягали националното законодателство и
отговорите им можело да бъдат извлечени по пътя на тълкуването.
Държавите членки били свободни да уреждат правните институти така, че
уредбата им да не противоречи на принципите на правото на ЕС. Вътрешните
1
правни норми на държавите не били право на ЕС и то не подлежало на
унифициране. От мотивите на преюдициалното запитване се виждало, че се
цели преодоляване на противоречивата практика в страната по заведените
идентични дела на полицаи и пожарникари, което не можело да бъде
постигнато.

Молбата е определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за
продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът съобрази следното.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в
закона срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на
валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.

По основателността й приема следното.
Производството по гр.д. № 428/ 2020 г. на Окръжен съд - Враца е било
образувано по въззивната жалба на Областна дирекция на МВР- Враца
против решение № 139/ 29.07.2020 г. по гр.д. № 379/2020 г. на Районен съд -
Мездра, с което жалбоподателят е бил осъден да заплати на А. Т. Л. на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР сумата 1 775.67 лева,
представляваща дължимо и неизплатено допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд за периода от 1.03.2017 г. до 31.03.2020 г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 15.05.2020 г. до
окончателното й изплащане.
Въззивният съд приел, че жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Съобразил освен
това, че са налице предпоставките за спиране на производството на основание
чл. 633, вр. с чл. 631, ал.1, изр.1 от ГПК, тъй като от извършената служебна
проверка се установило, че пред Съда на Европейския съюз е образувано дело
С-262/2020 г. по преюдициалното запитване, отправено по гр. д. № 606/ 2019
2
г. на Районен съд - Луковит, отговорите по което имали отношение към
настоящето производство.

При тези факти настоящият състав на въззивната инстанция преценява
частната жалба като основателна.
Разпоредбата на чл. 628 от ГПК задължава всеки български съд да
отправи запитване до Съда на Европейския съюз в случаите, когато
тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за
правилното решаване на делото. На основание чл. 633 от ГПК решението на
съда по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но и
за всички съдилища и учреждения в Републиката. Това означава, че когато е
отправено преюдициално запитване от национален съд на държава членка и
пред друг съд на държава-членка се поставят за разрешаване същите въпроси,
за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби
от правото на Европейския съюз, вторият съд трябва да спре производството
по делото пред себе си на основание чл. 633, вр. с чл. 631, ал. 1, изр. 1 от
ГПК, тъй като е

- 3 -

безпредметно от него да се изисква също да отправи преюдициално
запитване, защото СЕС вече е ангажиран с произнасяне по релевантните и за
двете дела въпроси. (Определение № 138 от 21.03.2019 г. по ч. гр. д. №
631/2019 г. на ВКС, IV г. о.).
В конкретния случай предмет на делото е претенцията на служител на
Министерството на вътрешните работи за заплащане на възнаграждението,
дължимо на основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР за
извънреден труд, положен през нощта от 22:00 до 6:00 ч., в периода от
1.03.2017 г. до 31.03.2020 г.
Въпросите, отправени към Съда на Европейския съюз са следните : 1)
3
Ефективната защита по чл.12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО изисква ли
нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е
по-кратка от тази през деня ? ; 2) Принципът на равенство, залегнал в чл.20 и
чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, изисква ли
определената в националното право нормална продължителност на нощния
труд за работници в частния сектор-7 часа, да се прилага и за хората в
публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари ? ; 3)
Ефективното постигане на целта по § 8 от Преамбюла на Директива
2003/88/ЕО - да се ограничи продължителността на нощния труд, изисква ли в
националната правна уредба изрично да е посочено каква е нормалната
продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния
сектор?
Никъде в обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът
не се е позовал на нуждата от тълкуване на разпоредба от правото на
Европейския съюз, което е от значение за правилното решаване на делото. В
защитната теза на ответника също не е релевирано искане в този смисъл.
Извън възражението на ответника, че ищецът не е положил нощния труд,
чието заплащане претендира, същината на правния спор е съсредоточена
върху приложимата норма на националното законодателство - дали
положения от служителите в Министерството на вътрешните работи нощен
труд следва да се преизчислява по правилата на общия нормативен акт - чл. 9,
ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата или
са в сила разпоредбите на специалния нормативен акт - Наредба № 8121з-
776/ 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи.
Вижда се, че въпросите - предмет на преюдициалното запитване по дело
С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз нямат никаква връзка с предмета
на спора, и отговорите на Съда, каквито и да бъдат те, няма да имат
обуславящо значение за изхода на спора пред въззивния съд. Затова и
предпоставките за спиране на производството по делото на основание чл.

633, вр. с чл. 631, ал. 1 от ГПК не са налице.

4
Горните съждения водят до заключението, че развитите в частната
жалба оплаквания са основателни и поради несъвпадането на крайните
изводи на настоящия състав с тези на първостепенния съд обжалваното
определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на Окръжен
съд - Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско
отделение, шести състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260 079 от 8.10.2020 г. по гр.д. № 428/ 2020г.
на Окръжен съд - Враца.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Окръжен съд - Враца за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5