МОТИВИ към присъда №54/15.05.2013 г. по НОХД №488/2013 г. по описа на ПОС

 

Срещу подсъдимия Т.Д.Т. *** са внесени две обвинения:

- по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и пр.3, във вр. с чл.115 от НК – за това, че на 26.09.2012 г. в село ***, обл. Пловдивска, умишлено е умъртвил другиго – Ц. А. Т., ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост;

- по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК – за това, че на 26.09.2012 г. в град Пловдив без надлежно разрешително е държал наркотични вещества както следва: високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 0.2796 грама със съдържание на амфетамин 48 тегловни % на стойност 8.39 лева и високорисково наркотично вещество – смес, представляваща препарат по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗКНВП и §12 от ДР на ЗКНВП с общо нето тегло 0.6762 грама и със съдържание на амфетамин 3 тегловни % на стойност 20.29 лева.

За съвместно разглеждане с наказателния процес не е приет граждански иск, не е конституиран и частен обвинител.

По делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.2 НПК.

Представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив поддържа обвиненията, със същата правна квалификация на извършеното и фактическата обстановка, описана в обвинителния акт и призната от подсъдимия. Изразява становище, че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи категоричен и несъмнен извод, че подс. Т. е извършил престъпленията, предмет на настоящето производство. Излага доводи за съставомерност на деянията и подробни съображения, обосноваващи правната им квалификация. Счита, че при определяне на наказанията следва да се отчетат като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало и признанието на вината, а като отегчаващи – фактът, че е убит близък роднина, действията не са провокирани, а и е налице злоупотреба с наркотични вещества. Предлага за престъплението по чл.116 НК да се наложи наказание доживотен затвор, а за това по чл.354а, ал.3, т.1 НК – 1 година лишаване от свобода и глоба в размер на 3000 лв., по реда на чл. 23 НК да се определи едно общо най – тежко наказание доживотен затвор, към което да се присъедини и определеното наказание глоба. Да се приведат в съответствие с чл.58а НК, като наказанието доживотен затвор се замени с 20 години лишаване от свобода, а наложената глоба се намали с 1/3. Наказанието лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, като се извърши приспадане на задържането по реда на чл. 59 НК. Разноските да се възложат в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства – телефони, компютър, документи на подсъдимия – да се върнат на правоимащите, наркотичните вещества да се отнемат в полза на държавата, като след това да се унищожат, заложните билети да останат по делото, а останалите веществени доказателства да се унищожат като вещи без стойност.

Адв. К. – защитник на подс. Т. – не оспорва фактическата обстановка, описана в обвинителния акт. При тези факти според нея правната квалификация е различна от посочената от прокуратурата. Излага съображения, че липсва умисъл у подсъдимия за убийство, като деянието следва да се квалифицира като такова по чл. 124 НК. Ако не се възприеме тази теза, то не е налице особена жестокост, а и при определяне на наказанието следва да се отчете, че са налице престъпления, при които мъченията за жертвата са по – големи от търпените от пострадалата. Не следва да се налага наказание доживотен затвор, тъй като не са налице предпоставките на чл.38а НК, а друго от предвидените - лишаване от свобода от 15 до 20 години, като се приложи и разпоредбата на чл.58а НК. По отношение на второто деяние – същото следва да се квалифицира като маловажен случай - по чл.354а, ал.5 от НК, като се приложи за двете наказания нормата на чл.23 НК. Солидаризира се с прокурора по отношение разноските и разпореждането с веществените доказателства.

Подс. Т. призна фактите, изложени в обстоятелстве-ната част на обвинителния акт, поддържа доводите на защитника си, признава вината си, съжалява за извършеното и моли за справедливо наказание.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди приложените по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, съобразено със становищата на страните и разпоредбата на чл. 373, ал.3 от НПК, с оглед проведеното съкратено съдебно следствие, прие за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Т.Д.Т. е роден на *** *** и живее в същия град. Той е българин, български гражданин. Не е женен и не е осъждан. Завършил е   основно образование, като до задържането си е работил в ресторант  „****” в град Пловдив. ЕГН **********.

През 2008 г. подс. Т.Т., който живеел с родителите си А. и Д. Т. в град Пловдив, започнал да употребява наркотични вещества – първоначално марихуана, а след това преминал на амфетамини и кокаин. Тази му пристрастеност повлияла на учението му и той прекъснал средното си образование. Понякога му се случвало да комбинира приемането на наркотик с употребата на алкохол, като в резултат от това изпадал в особено превъзбудено състояние, при което изпитвал силно желание за осъществяване на сексуален контакт или да троши вещи.

През 2009 г. се случили няколко такива инцидента, при първия от които строшил битови вещи и елементи от мебелировката на дома си в град Пловдив. В други два случая демонстрирал желание за осъществяване на полов контакт с майка си – св. А. Т., като при втория дори се нахвърлил върху нея и започнал да я стиска за шията, след което сам преустановил действията си.

Родителите му се опитали да вземат мерки срещу системната злоупотреба с наркотици, като най – напред св. Т. провела консултация с психиатър на частни начала. За около два месеца изпратила сина си при сестра си в град София, за да го откъсне от обкръжението му. След завръщането си от столицата подсъдимият отново започнал да употребява наркотични вещества.

През същата година Д. и А. Т. изпратили сина си в Испания при своите кумци, работещи там – св. Д.С. и съпругата му Н.С.. Свидетелката била племенница на св. Т.. Малко по – късно в Испания отишли и родителите на подсъдимия. Семейството останало там около година и половина. През това време подсъдимият работел като заварчик и успял да се дистанцира от употребата на наркотици.

След завръщането си от Испания Т. купили апартамент в град Пловдив, на бул. Цариградско шосе, и започнали ремонт в него. Това наложило през месец август 2011 г. тримата да отидат да живеят в с. ***, обл. Пловдивска, в къщата на майката на св. Д. Т. – Ц.Т..

Ц.Т. е родена на *** г. Същата била вдовица и пенсионерка. Занимавала се основно с домакинска работа и с отглеждане на две кози. Т. имала двама синове – Д., баща на подс. Т., и М..***, заедно с малкия си син – св. М.Т.. Къщата се състояла от етаж на нивото на земята и друг над него. Имотът включвал и дворно място, както и разположена в него стопанска сграда. Подсъдимият ползвал самостоятелна стая в къщата. Отношенията между бабата и внука били много добри.

През първата половина на 2012 г. подс. Т. започнал работа в ресторант „***” в град Пловдив. Междувременно отново се върнал към стария си навик - да употребява наркотични вещества, което станало достояние на родителите му. Въпреки проведените от тяхна страна разговори с цел преустановяване на тази дейност, подсъдимият продължил.

На 25 срещу 26.09.2012 г. Т. бил на работа нощна смяна в ресторанта, като преди това употребил наркотично вещество - амфетамин.

След приключване на смяната потеглил към с. *** с ползвания от него лек автомобил „Пежо" 307 с регистрационен № РВ **, водещ се на името на баща му.

Около 07.00 часа на 26.09.2012 г. пристигнал в селото, като в района на спирката се засякъл с автомобила, управляван от баща му, в който били и свидетелите А. Т. и М.Т. - всички отиващи на работа извън населеното място (родителите му - в гр. Пловдив, а М.Т. - в с. Белащица). Присветнали си с фаровете и се разминали.

Малко след това подсъдимият се прибрал в къщата на баба си, в която освен тях двамата други лица нямало.

Пострадалата Ц.Т. направила салата и сготвила ядене на внука си, след което излязла на двора, за да се занимава с отглежданите от нея животни. Около 12 - 12.30 часа, докато все още била на двора, е посетена от своя съседка - св. Ж.П.. Двете си поговорили около половин час за неща от битов характер, след което П. си отишла.

При храненето си подсъдимият консумирал около 200 г мастика. По обед си пуснал да гледа порнофилм, като отново употребил амфетамин. Комбинацията от наркотично вещество и алкохол, съпроводена с впечатлението от гледаното произведение, предизвикало у него силно желание да прави секс. Тъй като по това време в къщата била само баба му, решил, че тя е удобния обект за удовлетворяването му. Преценявайки, че баба му няма да е съгласна да има полов контакт с него, Т. взел от кухнята нож, чрез който да я принуди към това, а при нужда - и да я наръга, за да не го издаде. Ножът бил тип кухненски, с метална дръжка, с един режещ ръб, с обща дължина от 27.5 см, от които острие с дължина 14.5 см, с надпис на плоската част на острието от едната му страна на латиница "Стейнлис стийл".

Около 13.00 часа излязъл на двора, видял, че Ц.Т. влиза в стопанската постройка, и я последвал там, държейки ножа в едната си ръка. Когато се приближил до пострадалата, видял, че е наведена и с гръб към него. Извикал: „Бабо!". Ц.Т. се изправила и обърнала към него. Внукът ú насочил заплашително към нея оръжието и пострадалата уплашено извикала. В този момент, без да обективира по какъвто и да е начин първоначалното си желание да осъществи съвкупление с нея, което го подтикнало да я последва въоръжен, подсъдимият започнал бързо и с ожесточение да нанася удари с ножа по цялото ú тяло. Предвид яростта, с която удрял, успял за кратко време да ú нанесе общо 26 рани (както прободно - порезни, така и порезни). Единият от ударите, нанесен с голяма сила в дясната половина на гръдния ú кош, разсякъл 2-ро и 3-то десни ребра и срязал паренхима на десния бял дроб. Друг от ударите създал прободно - порезна рана в дясната половина на шията с прорязване на предната стена на вътрешната дясна яремна вена. Две от направените с ножа рани проникнали в коремната кухина, при което било разкъсано напречното дебело черво и тънкочревния подпорак. Освен това с ударите с ножа подсъдимият причинил други четири прободно - порезни рани в областта на шията, три по гръдния кош, една по дясното рамо и една по лявата мишница, при което прерязал и сухожилия. При опита си да се предпази, Ц.Т. вдигнала пред себе си ръцете си, като множество нанесени от внука ú удари с ножа попаднали в областта на горните ú крайници, причинявайки редица порезни рани - единадесет по кожата на левия горен крайник и две по кожата на десния, повечето от тях в областта на дланите и пръстите.

От множеството причинени рани започнала да тече кръв, която зацапала дрехите, с които Ц.Т. била облечена - бикини, сутиен, долнище на анцуг с отрязани над коляното крачоли, трикотажна блуза с къс ръкав, отишла и върху галошите и джапанките, с които била обута, и по носения от нея кожен калъф за мобилен телефон. Капки от кръвта ú попаднали и върху дрехите, с които извършителят бил облечен - зелена трикотажна блуза с къс ръкав на черни райета и долнище на анцуг, черно на цвят, с надпис под левия джоб на латиница „Улспорт", както и по различни обекти, намиращи се в стопанското помещение - по бяла пластмасова туба, две пластмасови кофи и матрак.

При нанасянето на ударите с ножа Т., без да иска, порязал първия пръст (палеца) на лявата си ръка, при което се получила по горно - вътрешната му част дъговидно - цепковидна рана.

При опитите на баба му да го избута с ръце подсъдимият изпуснал ножа, който по цялата му дължина бил зацапан с кръвта ú. Тогава Т. я бутнал на земята, при което пострадалата паднала и затиснала с главата си хладното оръжие.

Подсъдимият се надвесил над нея, запушил ú устата, хванал я за шията и от време на време започнал да ú нанася периодични удари. Вследствие на това ú причинил и драскотини по лицето, гръдния кош, дясното рамо и в областта на шията, като в резултат на съприкосновението с нея под ноктите на лявата му ръка попаднал клетъчен материал от пострадалата.

Същевременно при опитите да отблъсне нападателя си Ц.Т. успяла да го одраска по лявата ръка (в областта на предмишницата), а при допира с него под ноктите на лявата ú ръка попаднал негов биологичен материал.

Натискът с ръце на подсъдимия върху външните дихателни пътища на пострадалата не бил силен, но в комбинация с последиците от причинените по-рано наранявания с ножа бил достатъчен, без да я приведе в безсъзнание, да намали съпротивителните ú сили. Затова, след като се изправил, той успял безпроблемно да натрупа върху главата, гръдния кош и корема ú - и то докато е в съзнание - общо шест чувала, намиращи се в стопанския обект и съдържащи зърнени култури, с общо тегло от 195 кг (установено в резултат на извършен при разследването оглед), пет от които - пълни, а един - наполовина пълен. При полагането на чувалите от порезната рана на лявата ръка на подсъдимия попаднали капки кръв върху повърхността на единия от чувалите.

В резултат на натрупаните чували върху Т. се стигнало до едновременно затискане на външните ú дихателни отвори (уста и нос) и притискане на снагата ú, като последното ограничило обема на жизнено необходимите дихателни движения. Като последица от това Ц.Т. започнала постепенно да се задушава (процес на механична асфиксия). Бидейки в съзнание, тя възприела характера на обстановката, в която е поставена, на извършваните спрямо нея действия, а също изпитала, с оглед естеството на процеса на задушаване, силни и необичайни физически болки, както и изживяла ужаса от задаващата се и неотвратима, с оглед състоянието ú, смърт.

Поставена в описаната ситуация, смъртта на Ц.Т. настъпила по особено мъчителен за нея начин в рамките на около 3-4 минути от затрупването ú с чувалите в резултат на предизвиканото задушаване. Заедно с това комбинацията от множество удари с нож (нанесени общо 26 наранявания), причинени за кратък период от време, с ярост и ожесточение, някои от тях с изключителна сила, по множество части от тялото на пострадалата, последвано от садистичната проява по затрупването ú жива и в съзнание с тежки предмети, лишаващи я от възможност да диша, обрисуват причиняването на смъртта като осъществено от Т. с особена жестокост.

След като съзнателно и целенасочено умъртвил баба си, подсъдимият се върнал в къщата. Още в коридора захвърлил на пода зацапаните с кръвта ú свои дрехи - блузата с къс ръкав и долнището от анцуг. Изкъпал се и се преоблякъл.

Решил да отиде в Пловдив, където да остави в заложна къща лаптопа си марка „Ейсър" и мобилния си телефон „Нокиа" (който използвал с карта на „Виваком” с номер за разговор ****). Това пък го мотивирало да вземе намиращия се в жилището телефон марка „Самсунг", ползван от убитата (с номер за разговор *****, водещ се на името на сина ú М.Т.), за да си служи с него, след като предостави своя. Извадил своята симкарта от мобилния си апарат и я сложил в телефона на баба си, а нейната изхвърлил.

С лекия си автомобил „Пежо" отишъл в гр. Пловдив, където посетил търговски обект за залагане на вещи, стопанисван от Заложна къща „***" ООД, намиращ се на **. В заложната къща бил обслужен от служителя Д. Т., който срещу предоставения като залог мобилен телефон „Нокиа" дал на Т. сумата от 60 лв. Операцията е оформена със заложен билет №1662.

След около час подсъдимият се върнал и заложил и преносимия си компютър „Ейсър" за сумата от 350 лв., за което бил съставен заложен билет с № 1665.

Междувременно около 15.40 - 16.00 часа в къщата на ул. **  №* в с. *** се прибрала св. А. Т., майка на подсъдимия. Още в коридора на жилището видяла захвърлената пропита с кръв блуза, за която знаела, че е на сина ú, и се притеснила. Тръгнала да го търси, но не го открила в нито едно от помещенията, като констатирала, че стаята му е разхвърляна. Видяла и, че колата му не е в двора, където я паркирал. Не забелязала никъде и свекърва си, което още повече я уплашило, затова се обадила на съпруга си, съобщавайки му за завареното от нея, а след това със същата цел позвънила и на племенницата си Н.С., която живеела в с. *, обл. Пловдивска.

От своя страна С. уведомила за наученото на съпруга си Д.С. и двамата веднага се отправили към с. ***. След пристигането им в къщата на Т. св. С. също видял захвърлените в коридора дрехи и състоянието на стаята на Т.Т..

Оттам отишъл в стопанската постройка и при влизането видял стърчащите крака изпод натрупаните върху Ц.Т. чували. Отишъл до нея, пипнал я и след като установил, че е студена, веднага се обадил на националния спешен телефон 112.

На място пристигнали служители на РУ „Полиция" с. Труд и линейка. След тях се прибрал и Д. Т., който узнал за смъртта на майка си. Веднага започнал да звъни на телефона на сина си, а после и на телефона на баба му, но не успял да осъществи контакт.

Предвид заварената обстановка от съответните органи на РУП с. Труд е започнато по реда на чл.212 ал.2 от НПК досъдебно производство с извършване на оглед на местопроизшествие. Същевременно Т.Т. е обявен за общодържавно издирване като лице, заподозряно в извършването на престъплението спрямо личността на Ц.Т..

Подсъдимият, намирайки се в Пловдив, около 18.25 часа се обадил на телефон с №*** на своя познат Л.А., с когото се познавали от детските си години. Поискал да се видят и след като св. А. се съгласил, се срещнали след около 10 минути до магазин „Практикер", като всеки от тях бил с автомобила си.

При последвалия разговор Т.Т. започнал да се оплаква от живота си. След като узнал, че А. за вечерта има уговорена среща с приятели, измолил покана да отиде с тях. Тъй като договореността била първоначално всички приятели на А. да се съберат в жилището му на ул. ***  №**, ет.*, ап.**, свидетелят, по пътя за там, взел свидетелите Х.С. и А.М.. Подс. Т. го последвал до дома му със своя автомобил. В джобовете на дънките си държал  наркотично вещество, придобито по неустановен начин и в неустановен момент - зелено на цвят найлоново топче, съдържащо 0.2796 г амфетамин, и синьо на цвят найлоново топче, съдържащо смес с общо тегло от 0.6762 г, включваща и амфетамин.

При настаняването им в една от стаите на жилището на А. подсъдимият извадил пред другите младежи синьото топче със сместа, поставил го на находящата се там маса, разтворил го и казал, че намиращият се в пакетчето бял прах е амфетамин. Предложил на останалите да се почерпят, но получил отказ. Малко по-късно в жилището дошъл и друг приятел на домакина - св. А.М..

Около 21.00 часа пред апартамента на ул. *** №** ет.* в град Пловдив пристигнали служителите на сектор „ПКП" при ОДМВР гр. Пловдив – св. П.Ц., В.И. и С.Н., ангажирани с издирването на Т.Т.. Същите по оперативен път се сдобили с информация за познанството му с А. и решили да проверят адреса. След като позвънили на входната врата, свидетелят им отворил. Полицаите се легитимирали и били допуснати от него в жилището за извършване на проверка. През това време подсъдимият, разбирайки за тяхното присъствие, се опитал да скрие изваденото от него наркотично вещество. Сгънал отново топчето и го поставил върху хладилника в кухнята.

Служителите на реда установили самоличността на намиращите се в апартамента лица, включително и тази на издирвания от тях Т.Т.. Св. Ц. видял оставеното върху хладилника в кухнята синьо на цвят найлоново топче, съдържащо бяло прахообразно вещество. В резултат от това полицаите запазили мястото с оглед предстоящи процесуални действия.

Впоследствие в жилищния обект пристигнал разследващ орган, който, след осъществено в неотложен случай претърсване, иззел веществото, като е съставен надлежен протокол. При извършване на процесуално – следственото действие присъствал живеещият в апартамента Л.А., който за произхода на иззетата субстанция разяснил, че е на Т.Т..

След това е извършен по реда на чл.164 ал.1 т.2 от НПК обиск на Т.Т., при който у лицето - в предния десен джоб на дънките му, са открити, и съответно иззети, зелено найлоново топче, съдържащо 0.2796 г амфетамин, мобилният телефон „Самсунг", ползван от баба му Ц.Т., и други вещи, подробно описани в изготвения протокол. За всички тях Т. дал пояснение, че са негови, като за наркотика посочил, че му е за лична употреба.

Описаните действия по разследването, реализирани като неотложни, по-късно са одобрени с надлежни актове от съдия от Окръжен съд гр. Пловдив.

След отвеждането му в РУП с. Труд, на 27.09.2012 г. с Т.Т. провел беседа полицейският служител М.М., на която присъствали и свидетелите К.Е. и И.К., също работещи като оперативни работници към управлението. При проведения разговор Т. разказал пред органите на реда за своята причастност към умъртвяването на Ц.Т. и дал подробности.

При извършения оглед на имота на ул.**-та №* в с. *** от разследващия орган е документирана заварената на местопрестъплението обстановка, като са иззети и следи и веществени доказателства: от стопанската постройка: джапанки с надпис на латиница „Бумеранг", 42-ри номер, кухненския нож, с който са причинени прободно-порезните и порезните наранявания по жертвата, бяла пластмасова туба, две пластмасови кофи, 2 парчета с червеникаво - кафяви петна, изрязани от чувал от натрупаните върху трупа, парче с червено-кафяво петно, изрязано от дамаската на матрак, и други обекти, описани в съставения за целта протокол, а от жилищната сграда - захвърлените от Т.Т. дрехи (блуза с къс ръкав в черно и зелено и черно на цвят долнище на анцуг), с които бил облечен при извършването на убийството, както и други вещи, също индивидуализирани и отразени в протокола от реализираното действие по разследването.

При осъществения впоследствие оглед на иззетите като веществени доказателства дрехи на Т. (блуза с къс ръкав и долнище на анцуг), от тях е иззет за сравнение и мирисов материал, за което е съставен допълнителен протокол.

В хода на проведеното разследване със съответни протоколи са взети от подсъдимия с негово съгласие сравнителни образци от кръв, урина, одорологични следи, косми от косата, вещество от под ноктите на двете ръце и част от ноктите от пръстите на ръцете му.

При извършената проверка на иззетия от Т.Т. мирисов материал, служителите при ОДМВР гр. Пловдив – св. К. К. и С.Д., работещи като водачи на следови служебни кучета, констатирали, че животните, специално обучени да идентифицират мирисови следи, реагирали за сходството му с мирисовите следи, иззети при огледа на дрехите на Т., като за установеното съставили и съответен протокол.

Образци за сравнителен материал са иззети и при направения оглед на трупа на Ц.Т., а именно косми от главата, кръв за сравнително изследване от черепната кухина, вещество от под ноктите на двете ръце и вещество от влагалището ú.

Според заключението на тройна съдебномедицинска експертиза, при изследването на трупа на Ц.Т. са установени следните травми и рани: изразени точковидни кръвоизливи подплеврално по двата бели дроба; кръвоизливи по диафрагмата; проникваща прободно-порезна рана в дясната половина на гръдния кош, кръв в дясната кухина, разсичане на 2-ро и 3-то десни ребра, срязване на паренхима на десния бял дроб; прободно-порезна рана в дясната половина на шията с прорязване на предната стена на вътрешната дясна яремна вена; проникваща прободно - порезна рана в коремната кухина с разкъсване на напречното черво и с кръв в коремната кухина; проникваща прободно-порезна рана в коремната кухина с разкъсване на тънкочревния подпорак, с кръв в коремната кухина; оток на белия дроб; оток на мозъка; кръвонасядания и драскотина по лицето; 4 прободно-порезни рани и драскотини в областта на шията; 3 прободно-порезни рани и охлузване по гръдния кош; драскотина по предната коремна стена; прободно-порезна рана и драскотина по дясното рамо; прободно-порезна рана по лявата мишница с прерязване на сухожилия; 11 порезни рани по кожата на левия горен крайник; 2 порезни рани по кожата на десния горен крайник.

Според експертите, описаните кръвонасядания по лицето и охлузванията по гръдния кош са причинени от действието на твърд тъп предмет, а драскотините - от действието на твърд тъп предмет с изразен ръб (напр. човешки нокти, острие на нож). Порезните рани са причинени от тангенционалното действие на твърд тъп предмет (напр. нож).

Експертизата е констатирала, че прободно-порезните увреждания са причинени от действието на предмет с остър връх и режещ ръб (например нож с един режещ ръб), като е възможно нараняванията да са причинени с ножа, намерен на местопрестъпле-нието. Уврежданията в областта на двете длани са с характер на т.нар. защитни наранявания.

Състоянието, в което е било тялото на Т. - с поставени в областите на корема, гърдите и лицето ú чували с общо тегло около 180 - 200 кг, е довело, от една страна, до запушване на външните дихателни пътища (носа и устата), а от друга - до физическа имобилизация на тялото, което е нарушило нормалната дихателна физиология и въздушния обмен. Основната причина за смъртта на Т. е задушаване (механична асфиксия). Като фонови увреждания, които в патогенетично отношение имат значение за задълбочаване и по-бързо развитие на асфиктичните процеси, експертите са идентифицирали проникващото прободно-порезно нараняване в дясната гръдна кухина, което е нарушило нейната херметичност и е увредило паренхима на десния бял дроб, и прободно-порезното нараняване с увреждане на дясната яремна вена, станало основна причина за остра кръвозагуба. Тази експертиза не е установила травматични увреждания по половите органи.

Заключението на допълнителната тройна съдебно медицинска експертиза потвърждава направения извод за основната причина за смъртта на Т. - механичната асфиксия. Експертите, позовавайки се на научен труд, са посочили, че тежест от 40 - 50 кг, е достатъчна да преустанови гръдното дишане у възрастен човек, както и, че пострадалата най-вероятно е била права или наведена по време на промушванията, тъй като гумените цървули, с които е била обута, са зацапани отгоре и отдолу с червеникава течност, съмнителна за кръв.

На база установените травматични увреждания по лицето, защитните наранявания по дланите на Т. и зацапаните с червеникава течност, съмнителна за кръв, гумени цървули, вещите лица са стигнали до заключение, че пострадалата е била жива по време на ударите с ножа и основната причина за смъртта ú остава механичната асфиксия в резултат на едновременното затискане на външните дихателни отвори и притискането на туловището от чувалите, открити при огледа. Категорични са, че поради липсата на травматични увреждания по шията и подлежащите ú тъкани, както и по устните, асфиксията не е причинена от удушване или затискане на дихателните отвори с ръка.

С оглед причината и развитието на смъртта, характера на уврежданията, болките и страданията, претърпени от пострадала-та, смъртта е настъпила по особено мъчителен начин за нея.

По повод допълнително възникнали въпроси е назначена и последваща допълнителна тройна съдебномедицинска експертиза. Според изводите, формулирани в заключението, след причиняването на травматичните увреждания, основно с ножа, Ц.Т. е била в съзнание преди затрупването ú с чувалите. Поради това, и с оглед характера на причинените увреждания, тя е била в състояние да чувства болки, да възприема действията, извършвани спрямо нея, и ужаса от тях, както и обстановката, в която е поставена.

Болките и страданията от механичната асфиксия са силни и необичайни, което е дало основание на експертите да приемат, че смъртта на пострадалата е настъпила по особено мъчителен начин за нея. Това експертно заключение е дало отговор и на продължителността на настъпването на смъртта на Т. - около 3-4 минути.

Според вещите лица не би могло да се изключи настъпване на смъртта на пострадалата от прободно-порезните увреждания без затрупване с чувалите, но времето на умирането е щяло да бъде удължено до часове. Поради това и са обосновали извод, че при своевременно оказване на медицинска помощ е било напълно възможно Т. да бъде спасена и да преживее прободно-порезните наранявания.

Обект на съдебномедицинско изследване е станал и подсъдимият Т.Т., като е установено, че са му причинени кръвонасядания по гърдите, драскотини по левия горен крайник и порезна рана по първия пръст на лявата длан.

Според заключението на експерта, описаните кръвонасядания са причинени по механизма на удар или притискане с или върху твърд тъп предмет, драскотините са причинени от действието на твърд тъп предмет с изразени ръбове (напр. човешки нокти), а порезната рана е причинена от действието на твърд предмет с остър режещ ръб (напр. нож). Всички наранявания по своите характеристики съответстват на леки телесни повреди.

В рамките на производството в НИКК при МВР гр. София е назначена от разследващия орган ДНК експертиза. Според заключението на същата, в поднокътното вещество от лявата ръка на Ц.Т. е установена смес на клетъчен материал от две лица - както неин, така и привнесен биологичен материал от Т.Т.. По изрезките от нокти на лявата ръка на подсъдимия е налице биологичен материал както от самия него, така и привнесен от Ц.Т.. Това изследване по метода на ДНК профилирането е констатирало и, че изследваната човешка кръв по парче от чувал произхожда от Т.Т..

По отношение на приобщените по делото веществени доказателства също е извършена съдебномедицинска експертиза, която е посочила, че кръвната група на подс. Т.Т. е 0 /α,β/, a тази на Ц.Т. – А /β/.

Това изследване е констатирало и, че по изследваните обекти - туба, две пластмасови кофи, изрязано парче от матрак, чифт джапанки, нож, зелена трикотажна блуза с къс ръкав с черни кантове, черно долнище на анцуг, а също и по предмети, свалени от пострадалата при започване на съдебномедицинската експертиза и предадени от санитар при УМБАЛ „Св. Георги" ЕАД гр. Пловдив с протокол - чифт галоши, кожен калъф за мобилен телефон, синя връв, минаваща през ухото на калъф за телефон, черни бикини, бежов сутиен, черно долнище на анцуг с отрязани над коляното крачоли, зелена престилка с презрамки за врата и кръста и трикотажна блуза с къс ръкав - е налице човешка кръв с кръвна група А /β/, която може да произхожда от Ц.Т., както и от всяко друго лице с тази кръвна група.

Обсъжданата експертиза е установила и, че по изрязаните парчета от чувал е открита човешка кръв в комбинация от А аглутиногени и алфа /α/ и бета /β/ аглутинини, каквато не може да съществува. Наличието ú обаче може да се обясни със смесването на два вида човешка кръв с кръвни групи 0 /α,β/ и A/β/.

За установяване на характера на иззетите при претърсването в дома на св. А. и личния обиск на подсъдимия вещества е реализирана в НИКК при МВР гр. София физико-химическа експертиза, като от изводите ú се установява, че веществото, съдържащо се в зелено полиетиленово пликче (иззето при обиска на Т.), е с нето маса 0.2796 г и представлява амфетамин, като съдържанието му е 48 тегловни %; веществото, съдържащо се в синьо полиетиленово пликче (иззето при претърсването и изземването в жилището на св. А.), представлява смес с нето тегло от 0.6762 г от амфетамин и кофеин, в която съдържанието на амфетамин е 3 тегловни %. Констатациите на извършената в НИКК гр. София експертиза определят иззетата смес като препарат по смисъла на §1, т.12 от ДР на ЗКНВП (т.е. такъв разтвор, смес или материал, който съдържа едно или няколко наркотични вещества в терапевтични или нетерапевтични дози), като по отношение на него съобразно чл.4 ал.2 от цитирания нормативен акт се прилагат същите мерки за контрол, както за наркотичните вещества.

Според ПМС № 23/29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството, наркотичните вещества, явяващи се предмет на престъпление по настоящото дело, са на стойност: амфетамин с нето тегло 0.2796 г -8.39 лв. и смес, представляваща препарат по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗКНВП и §12 от ДР на ЗКНВП, с общо нето тегло 0.6762 г и със съдържание на амфетамин 3 тегловни % - 20.29 лв.

Взетите от Т.Т. кръв и урина са станали обект и на химическа експертиза, като в урината му е установено наличие на амфетамин, на метамфетамин и на тетрахидроканабинол (марихуана). В кръвта му тези вещества не се доказвали убедително, но можело да се приемат в следи.

Съгласно констатациите на второ химическо изследване, но с друг предмет, в пробите кръв на Т. не е доказано наличието на етилов алкохол. Подобно изследване е извършено и по отношение на Ц.Т., като в кръвта ú е установено наличието на 0.14 ‰ алкохол.

По отношение на подс. Т. е проведена и комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза, която е със становище, че той не страда от психично заболяване и не се води на диспансерен учет при „ЦПЗ – Пловдив” гр. Пловдив, както и, че няма данни по време на извършване на деянието да е бил с психично разстройство. При освидетелстването експертите не са установили и данни за актуално психично заболяване на Т., като при него е налице системна злоупотреба с психостимуланти.

Окончателният извод на експертния състав е, че към инкриминирания момент Т. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Действията му се определят от личностни особености и подбуди, повлияни от приетите психоактивни вещества. Може да участва в наказателното производство и да пребивава в условията на ареста. Личността му се характеризира основно с незрялост, повърхност-ност, емоционална неустойчивост и нестабилна самооценка.

Описаната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия /в по – голямата им част/, от показанията на свидетелите Д. Т., М.Т., А. Т., М., Е., К., П., С., А., С., М., К., Т., К., Д., Ц., И. и Н., от заключенията на съдебната експертиза по метода на ДНК профилиране на веществени доказателства /л.170 и сл. ДП/, съдебно – медицинската експертиза на подсъдимия /л.258 и сл. от досъдебното производство/, от тройната и допълнителните тройни съдебно – медицински експертизи на пострадалата /л.201 и сл., л.223 и сл., л.239 и сл. ДП/, на съдебно – медицинските на веществени доказателства /л.178 и сл. и л.302 и сл. от досъдебното производство/, комплексна психолого - психиатрична експертиза на подсъдимия /л.277 и сл. ДП/, химически /л.194 и сл., л.263 и сл., л.269, л.272 ДП/, дактилоскопна /л.331 и сл. ДП/, от писмените доказателства по делото – протоколи за оглед на местопроизшествие с приложени фотоалбуми, протоколи за изземване на веществени доказателства и одорологични следи, протоколи за оглед на веществени доказателства с приложени фотоалбуми, протокол за обиск и изземване, одобрен от съдия от ПОС, протокол за претърсване и изземване, одобрен от съдия от ПОС, протоколи за изземване на образци за сравнително изследване, протоколи за доброволно предаване, експертни справки, приемо – предавателни протоколи, протокол за изследване на следи от миризми, удостоверение за наследници, разпечатки и документи от мобилен оператор, характеристични справки /л.30, 31/, справка за съдимост /л.29/, писмо до ЦМУ, от приложените към делото веществени доказателства.

Съдът възприе и кредитира в присъдата си депозираните заключения на назначените в хода на досъдебното производство експертизи като изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната област, обективни и безпристрастни. Същите не бяха оспорени по какъвто и да е начин от страните. Самите заключения са обосновани, мотивирани, кореспондират и с доказателствата по делото, като съдът ги възприе изцяло.

По отношение обясненията на подсъдимия – същият е дал подробни обяснения при проведените разпити в досъдебното производство. Изложеното от него кореспондира с показанията на свидетели, разпитани по делото, като съдът се довери на твърденията му в по – голямата им част. Не се възприе, че ножът е взет единствено с цел да бъде сплашена пострадалата, тъй като по – късно в същия разпит подсъдимия пояснява ”поне сега така си мисля … за да я сплаша”. Тук следва да се отбележи, че действията на подсъдимия – нанасянето на удари с нож – са предизвикани само от виковете на баба му, забелязвайки носеното от него оръжие. Нещо повече – не може да се приеме, че, за да бъде сплашено едно лице, следва да се нанесат силни удари с нож в уязвими части на тялото, и то със значителна сила.

Не се приема и това, че действията на подсъдимия не са  били насочени към причиняване на смъртта на пострадалата, а само да ú се нанесе увреждане. След като са причинени двадесет и шест прободно – порезни и порезни рани, нанесени са големи вътрешни поражения, пострадалата е паднала на земята, тя е удряна и са затискани дихателните ú пътища и в частност – устата. След това, тъй като не е било достатъчно, е затрупана с огромна тежест, и то – отново дихателните пътища. Както правилно бе отбелязано и от представителя на ОП Пловдив, тази тежест е почти четири пъти по – голяма от необходимата, за да бъде причинена смъртта на жертвата.

В тази част се прие, че обясненията обслужват защитната теза, като е налице стремеж на подсъдимия да се дистанцира от постъпката си /”в този момент почти нищо вече не осъзнавах”, „последното, което си спомням, е, че видях чувалите около или върху нея. Нямам спомен кога и как съм ги преместил” – разпит на 15.01.2013 г.; „не можех да вземам никакви решения” – разпит от 09.01.2013 г./. Ето защо не се даде вяра на твърденията, че за много от фактите няма спомени, тъй като в същия или в друг разпит подробно разяснява за случилото се. Не се възприе и твърдяното, че не е знаел какво върши, тъй като и действията му, а и последвалите разкази за тях, включително и непосредствено след задържането му пред полицейски служители, са подробни, логични и последователни.

Тук съдът счита за нужно да отбележи, че се доверява и на изложеното от свидетелите – полицейски служители, провели беседа с подсъдимия непосредствено след задържането му. Съдебната практика приема, че, независимо от използваното наименование и начина, по който е включена в доказателствения материал, беседата е всъщност предварително снети обяснения от задържано лице, за което има данни да е извършило престъпление, с цел получаване на информация за нуждите на разследването. Не съществува процесуална пречка /освен ако не са налице други такива, предвидени в НПК/ полицейските служители, провели това „събеседване”, да се разпитат в качеството на свидетели. Осъдителна присъда обаче не може да се основава само на такива свидетелски показания, още повече, ако са в противоречие с останалите доказателствени средства.

В настоящия случай обаче показанията на св. М., провел така наречената беседа в присъствието на св. Е. и К., както и на последните двама, се подкрепят от обясненията на подсъдимия досежно авторството, от заключенията на експертизите – по метода на ДНК - профилиране, СМЕ на веществени доказателства, от показанията на св. Кацарев и Д., провели одорологичното изследване, съставения за това действие протокол. Ето защо съдът се довери на изложеното от тези свидетели.

Според настоящия състав не се установи свидетелите като цяло /с изключение на родствениците на подсъдимия/ да са заинтересовани по какъвто и да е начин от изхода на делото, като се прие, че същите са безпристрастни и обективни. Същевременно показанията им са логични, последователни, кореспондиращи и взаимно допълващи се, като съдът ги кредитира изцяло.

Довери се и на показанията на св. Д. Т., М.Т. и А. Т. – родители и чичо на подсъдимия, тъй като показанията са в съответствие както помежду си, така и с други доказателства и доказателствени средства по делото и не се явяват изолирани.

Във връзка с доводите на защитата, че са налице само две прободни рани – това твърдение не кореспондира с отразеното в съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалата, според която на Ц.Т. са нанесени тринадесет прободно – порезни наранявания, както и тринадесет порезни.

Не могат да се споделят и твърденията, че е липсвал умисъл у подсъдимия да извърши убийство. На първо място, той, абсолютно безпричинно, започва да нанася удари с нож по главата и тялото на пострадалата, като са нанесени удари с голяма сила за кратко време. За умисъла може да се съди и по действията, по мястото, където са нанесени ударите – установени са проникваща прободно-порезна рана в дясната половина на гръдния кош, разсичане на 2-ро и 3-то десни ребра, срязване на паренхима на десния бял дроб; прободно-порезна рана в дясната половина на шията с прорязване на предната стена на вътрешната дясна яремна вена; проникваща прободно - порезна рана в коремната кухина с разкъсване на напречното черво; проникваща прободно-порезна рана в коремната кухина с разкъсване на тънкочревния подпорак; 4 прободно-порезни рани и драскотини в областта на шията; 3 прободно-порезни рани и охлузване по гръдния кош; драскотина по предната коремна стена; прободно-порезна рана и драскотина по дясното рамо; прободно-порезна рана по лявата мишница с прерязване на сухожилия; 11 порезни рани по кожата на левия горен крайник; 2 порезни рани по кожата на десния горен крайник. Нещо повече – след като са нанесени всички тези увреждания и жертвата е паднала, подсъдимият не преустановява действията си, а се надвесил над нея, запушил ú устата, хванал я за шията и започнал да ú нанася периодични удари. Дори и в този момент обаче Т. не прекратил действията си, а затрупал баба си с чували.

В случая според настоящия състав безспорно е установено авторството на подсъдимия в извършеното престъпление. Това се установява не само от обясненията му, а и от показанията на полицейските служители, провели беседа с него, пред които е изнесъл тези факти, от заключенията на съдебномедицинските експертизи на веществени доказателства и ДНК експертизата, от протоколите за одорологични изследвания.

Описаните доказателства и способите за проверката им са взаимно допълващи се, непротиворечиви и в своята съвкупност обуславят посочената по-горе фактическа установеност на деянието. 

Според настоящия състав е безспорно установено от заключението на съдебномедицинската експертиза, че смъртта е настъпила за жертвата по особено мъчителен начин. Експертите са категорични, че на пострадалата са причинени 26 наранявания с нож, но основна причина за смъртта е асфиксия. Смъртта е настъпила в рамките на 3 – 4 минути, като през целия период от време Т. е имала възможност да изпитва болки и страдания и да схваща действията и намеренията на извършителя. Съдебната практика е категорична, че за убийство по особено мъчителен начин не се изисква жертвата да бъде подложена на бавна смърт, нито причинените страдания да са продължителни /решение №154 от 26.04.90 г. по н.д. №153/90 г./, но от значение в случая са и големия брой, мястото – в жизнено важни части -  по тялото и главата, и начина, по който са нанесени ударите – с голяма сила, тъй като са разсечени ребра.

Убийството с особена жестокост характеризира начина на извършването му и личността на дееца. Установено е, както вече неколкократно се посочи, че на жертвата са нанесени двадесет и шест удара с нож по жизнено важни части – тялото и главата, както и по горните крайници, като това е станало с ярост и ожесточение от страна на подсъдимия. Налице е и проявен садизъм от негова страна – затискал устата и удрял баба си, като молбите и опитите ú да се предпази не са възпрели действията му. Нещо повече – той затрупва главата, тялото и ръцете на приведената в безпомощно състояние своя баба – един изключително близък човек, с когото се е разбирал добре, от когото не е предизвикан по никакъв начин, с пълни чували, като я оставя и тръгва да отстрани следите от престъплението по тялото си, а след това, без да се интересува повече от нея, заминава за град Пловдив, но не и преди да вземе телефона ú.

При така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. Т.Т. е осъществил както от обективна, така и от субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 116, ал.1, т.6, предл.2 и пр.3 във вр. с чл. 115 от НК за това, че на 26.09.2012 г. в село ***, обл. Пловдивска, умишлено е умъртвил другиго – Ц. А. Т., ЕГН **********, като деянието е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост.

От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на човешкия живот. Предмет е жив човешки организъм – този на пострадалата Ц.Т.. Налице е резултат – причинена е биологичната ú смърт – противоправно лишаване от живот.

Настоящият състав изложи мотиви защо прие, че именно подсъдимият е умъртвил пострадалата, както и, че е налице квалифициран състав – убийство, извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Касае се в случая за жестокост като начин на извършване и като отношение на дееца.

Изпълнителното деяние е въздействие върху организма на пострадалата, което е от естество да причини биологичната смърт. Налице са действия от страна на Т.. Той е въздействал пряко и непосредствено върху пострадалата – нанесъл е множество удари с нож в жизненоважни области на тялото – глава, тяло, както и върху ръцете ú при опитите да се предпази. Виковете, опитите на неговата баба да го накара да преустанови тези действия не са го спрели. След падането ú на земята, подсъдимият е започнал да я души, а след това я е затрупал с чували, пълни със селскостопанска продукция, с общо тегло 195 кг. Видно от приложените снимки, тези чували са съсредоточени върху главата и торса на жертвата. Настъпилата смърт е в пряка причинна връзка с получените от действията на подсъдимия върху пострадалата увреждания, и конкретно – от затрупването с чувалите е причинена асфиксия, което е основната причина за смъртта на Ц.Т..

От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимият е съзнавал, че, нанасяйки удари с нож по главата и тялото на пострадалата, където се намират жизненоважни органи, ще настъпят обществено опасни последици – нейната смърт, но е искал настъпването на този резултат. Тъй като не е станало своевременно, въпреки нанесените множество удари и с голяма сила, след падането на жертвата е затискал устата ú с ръка, като отново е нанасял удари, а по – късно, докато е в съзнание, е последвало и  затрупването на главата и тялото със значителна тежест /чували с тегло 195 кг/, след като жертвата е кървяла, сочат именно към пряк умисъл.

С оглед броя на ударите с нож – двадесет и шест, значителната сила, с която са нанасяни /прерязани са ребра/, натрупването на чувалите именно върху дихателните пътища на жертвата /върху краката ú няма поставени/, не може да се приеме, че е налице евентуален умисъл или непредпазливост - че целта е била причиняване на телесна повреда, като се е допускал като резултат смърт на пострадалата или тя е настъпила в резултат на умишлено причинена телесна повреда, без да се иска или допуска смъртта. Налице е пряк умисъл, тъй като всички действия са насочени именно към причиняване на биологичната смърт на пострадалата, именно това е била и целта.

В този смисъл не могат да се споделят доводите, че деянието следва да се квалифицира като такова по чл. 124 НК. Както вече се посочи, за умисъла /респективно – липсата му/ се съди от поведението на дееца – характера, насоката и силата на извършените действия, средствата, използвани за засягане на пострадалата, причинените наранявания. Ето защо се прие, че е налице умисъл за причиняване на смърт, а не - на телесна повреда.

Относно престъплението по чл. 354а от НК:

Не могат да се споделят доводите на защитата, че деянието следва да се квалифицира като маловажен случай. Следва да се отбележи, че подсъдимият е направил опит да разпространи от наркотичното вещество в приятелската компания, като сам по себе си този факт повишава обществената опасност на деянието, макар и да липсва съответно обвинение.

                   Маловажността в конкретния казус не може де се обуслови от количеството инкриминирано наркотично вещество и сравнително ниската му стойност. Тези обстоятелства сами по себе си не следва да бъдат разглеждани изолирано от останалите доказателства по делото, които, в своята съвкупност, не могат да наложат приложението на посочената разпоредба. Законодателят не обвързва въпроса за наказателната отговорност, която следва да се носи за осъщественото от подсъдимия престъпление, с минималното количеството и минималната стойност на инкриминираното наркотичното вещество. Тези факти биха могли и следва да се преценяват при и във връзка с индивидуализация на наказанието. За да се квалифицира деянието като маловажно, следва да се изяснят въпросите както за степента на обществена опасност на същото, а и на самия деец. И в двата случая обаче следва степента на обществена опасност да е по - ниска в сравнение с обичайните случаи на този вид престъпления.

                   Безспорно в случая се касае за деяние с висока степен на обществена опасност, насочено към засягане на изключително широк кръг обществени интереси, пряко свързани с опазване здравето и живота на членовете на обществото. Засегнати са преди всичко младите хора в страната, какъвто е и подсъдимият. В конкретния случай малкото количество инкриминирано наркотично вещество, на ниска стойност, преценени в контекста на съществуващите данни за наркотичната зависимост на подсъдимия, сочи, че е налице не само застрашаване, но и пряко засягане на защитените от закона обществени отношения, и то във висока степен.

Освен това следва да се отчете, че именно употребата на наркотични вещества е водела до агресивно поведение у подсъдимия – нападения над майка му, трошене на вещи в дома, което той самият е знаел, но въпреки това се е снабдявал и е употребявал наркотични вещества. Нещо повече – от заключението на химическата експертиза се установи, че, освен намерените вещества, в урината му са установени и други – метамфетамин и тетрахидроканабинол.

В този смисъл не се споделя, че е налице маловажен случай.

В НК след отмяната на чл. 93, т.16 няма легална дефиниция на това, кои вещества са наркотични. Ето защо намират приложение разпоредбите на ЗКНВП. В §1, т.11 от същия закон е посочено, че наркотично вещество означава всяко упойващо и психотропно вещество, включено в списъците по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3. Наркотично вещество е и всяко друго природно и синтетично вещество, включено в списъците по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, което може да предизвика състояние на зависимост и има стимулиращо или депресивно въздействие върху централната нервна система, предизвиква халюцинации или нарушения на двигателната функция, мисловната дейност, поведението, възприятията и настроението, както и други вредни въздействия върху човешкия организъм. §1, т.12 от ЗКНВП допълва, че "препарат" означава всеки разтвор, смес или материал в което и да е физическо състояние, съдържащи едно или няколко наркотични вещества в терапевтични или нетерапевтични дози.

Амфетаминът има наркотично действие, няма легална употреба, пазар и производство и е поставена под контрол /забрана/. Включен е в списък І към чл.3, ал.2 от ЗКНВП /приложение №1 към чл.3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични/ и е вещество с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранено за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.

Съгласно Постановление №23 от 29.01.1998 г. на МС за определяне на цените на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, стойността на 1 г амфетамин без изискване за съдържание на активния компонент, е 30 лв. Или намерения и иззет при извършения личен обиск е на стойност 8.39 лв., а при претърсването – 20.29 лв.

Ето защо съдът прие, че от обективна и субективна страна подсъдимият Т. е осъществил съставомерните признаци на престъплението по чл.354а, ал.3, т.1, пр.1 от НК – за това, че на 26.09.2012 г. в град Пловдив без надлежно разрешително е държал наркотични вещества както следва: високорисково наркотично вещество – амфетамин с нето тегло 0.2796 грама със съдържание на амфетамин 48 тегловни % на стойност 8.39 лева и високорисково наркотично вещество – смес, представляваща препарат по смисъла на чл.4, ал.2 от ЗКНВП и §12 от ДР на ЗКНВП с общо нето тегло 0.6762 грама и със съдържание на амфетамин 3 тегловни % на стойност 20.29 лева.

                   От обективна страна престъплението е насочено срещу обществените отношения, свързани със здравето на населението, чрез действия – държане на високорисково наркотично вещество – хероин. Веществото е включено в Приложение №1 към чл.3 т.1 от посочената наредба, издадена в съответствие с разпоредбите на ЗКНВП, като наркотично вещество с висока степен на риск за общественото здраве. Подсъдимият е осъществил тази форма на изпълнителното деяние в нарушение на установения ред и без надлежно разрешение за инкриминираните действия.

                   Безспорно е установено по делото, че на инкриминира-ната дата подсъдимия е държал /установил е трайна фактическа власт/ върху предмета на престъплението посредством действия, които обективират принадлежността на тези вещи – поставянето им в дреха, носена лично от него - в джоб на панталона му.

                   От приложените по делото експертна справка и заключението на физикохимичната експертиза се установява вида и количеството на намереното у подсъдимия високорисково наркотично вещество.

                   Колкото до намереното при извършеното претърсване и изземване – и по отношение на него се установява, че е притежание на подсъдимия. В този смисъл са показанията на свидетелите, присъстващи на събирането, а и отразеното в протокола за извършеното процесуално – следствено действие от св. А.. Този факт е признат и от подсъдимия, не се оспорва и от защитника, като обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин.

                   От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Същият е съзнавал, че държането на инкриминираните наркотични вещества е забранено от закона при липсата на съответно разрешение, но е осъществил изпълнителното деяние на вмененото му във вина престъпление, въпреки съзнанието, че по този начин вреди и на здравето си.

Относно наказанието:

За извършеното престъпление убийство е предвидено наказание лишаване от свобода, доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. За да определи вида, настоящият състав отчете, че подсъдимият е с чисто съдебно минало, в изключително млада възраст, още в досъдебното производство е съдействал за разкриване на обективната истина, съжалява за извършеното. Като отегчаващи се отчетоха злоупотребата с наркотични вещества /въпреки положените от семейството усилия да отделят подсъдимия от пристрастяването му/, както и факта, че жертвата е близък роднина, деянието не е провокирано по никакъв начин от пострадалата, която се е и погрижила за своя внук непосредствено преди инцидента – подготвила му е храна след прибирането му от работа.

Касае се за деяние с висока обществена опасност, въпреки сравнително ниската такава на подсъдимия.

В случая, с оглед осъществяване целите на наказанието, и в частност на индивидуалната превенция – да се въздейства поправително – възпиращо и възпитателно върху дееца, не следва да се налага наказание доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, респективно – изолиране на подсъдимия от обществото до края на живота му. Касае се за тежко престъпление, но наказанието лишаване от свобода в конкретния случай в най – пълна степен ще съдейства за осъществяване на целите, визирани в чл. 36 от НК.

Отчитайки високата степен на обществена опасност на деянието и начина на осъществяването му, наказанието в случая следва да се определи в максималния предвиден размер - 20 години лишаване от свобода.

С оглед проведеното съкратено съдебно следствие и разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК наказанието се намали с 1/3, като се наложи наказание от тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода.

При определяне на наказанието по чл. 354а, ал.3, т.1, предл.1 от НК се отчетоха същите смекчаващи вината обстоятелства. Липсват отегчаващи. Ето защо съдът прие, че най – справедливо е на подсъдимия да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на една година и глоба в размер на 3000 лв. С оглед проведеното съкратено съдебно следствие и разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК същото се намали с 1/3, като се наложи наказание лишаване от свобода от осем месеца и глоба в размер на 2000 лева.

Предвид разпоредбата на чл. 23, ал.1 от НК, на подсъдимия Т.Т. се наложи едно общо най-тежко наказание от определените му с настоящата присъда, а именно тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода, към което на основание чл.23 ал.3 от НК бе присъединено изцяло наложеното наказание глоба в размер на 2000 лева.

Според настоящия състав определеното общо най – тежко наказание лишаване от свобода не следва да се увеличава по реда на чл.24 НК. Съдът счита, че наложеното ще съдейства за осъществяване на целите на индивидуалната и генералната превенции – да се въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху подс. Т., така и върху обществото като цяло. Същевременно, с оглед младата му възраст, ще се даде шанс да се поправи и превъзпита, а и да се ресоциализира в обществото.

С оглед размера на наложеното общо най-тежко наказание - тринадесет години и четири месеца лишаване от свобода - и на основание чл. 61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС бе постановено подсъдимият Т.Т. да го изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

На основание чл. 59 ал.1, т.1 и ал.2 от НК се приспадна при изпълнение на наложеното наказание времето, през което подсъдимият е бил задържан - по ЗМВР, считано от 26.09.2012 г., с постановление на ОП Пловдив, и с мярка за неотклонение задържане под стража от 28.09.2012 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.

На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК съдът се произнесе и относно веществените доказателства, приложени към делото, които имат различен статут.

В съответствие с разпоредбата на чл. 354а ал.6 от НК се отне в полза на държавата наркотичното вещество - предмет на престъплението по чл.354а, ал.3 т.1 от НК - амфетамин с нето тегло 0.2796 грама със съдържание на амфетамин 48 тегловни % и високорисково наркотично вещество – смес, представляваща препарат по смисъла на чл.4 ал.2 от ЗКНВП и §12 от ДР на ЗКНВП с общо нето тегло 0.6762 грама и със съдържание на амфетамин 3 тегловни %, предадени на съхранение в ЦМУ –София, Отдел ”МРР-НОП” с писмо от 22.02.2013 г. на РУП-Труд, като същите след влизане в сила на присъдата подлежат на унищожаване.

Вещественото доказателство - мобилен телефон „Самсунг”, с фабр.№ ***  и СИМ-карта „Виваком”, с фабр. № ***, собственост на пострадалата Ц.Т., след влизане на присъдата в сила следва да се върне на наследниците ú, а именно синовете ú Д. Т. и М.Т..

Веществените доказателства, приложени към делото: лична карта; свидетелство за управление на моторно превозно средство и контролен талон към него, както и паспорт със сериен № *********, всички издадени на името на подсъдимия Т.Д.Т., след влизане на присъдата в сила следва да му се върнат.

Веществените доказателства: мобилен телефон „Нокиа” със зарядна батерия и фабр. №****, преносим компютър „Ейсър”, модел „Аспайър” с номер на дъното на корпуса *** и зарядно устройство – след влизане на присъдата в сила да се върнат на представител на дружеството, от чието име са предадени доброволно със съответния протокол Заложна къща „***” ООД  гр.София, обект заложна къща в гр.Пловдив, адрес: „***.

Веществените доказателства: заложни билети №1662 и №1665, и двата от 26.09.2012 г., приложени по делото, следва да останат там.

За останалите веществени доказателства: опаковки от наркотични вещества в полиетиленов плик, запечатани с печата „НИКК МВР Наркотици”;  чифт гумени черни галоши;  черни на цвят дамски бикини; бежов на цвят сутиен с дантели; дамски кюлоти от черен плат; зелена на цвят престилка; дамска тениска; калъф за мобилен телефон, синя на цвят връв, прекарана през калъфа, угарка от цигара марка „Дон”; бяла пластмасова туба; 2 бр. бели пластмасови кофи с правоъгълна форма; парче от дамаската на матрак, чифт сини джапанки № 42, два броя парчета от сезален чувал, 2 броя нишковидни обекти; нож с надпис на него; зелена тениска с черни ивици; долнище на анцуг - черно на цвят; проба от червеникавокафяви петна от външна страна на вратата на помещение – кухня в жилищната сграда; бял механичен кантар, хавлиен халат за баня; парче текстилна материя от възглавница; проба от червеникавокафяви зацапвания от пода в кухнята; 9 броя угарки от цигари, проба от червеникавокафяво зацапване от вратата на банята, от външната страна над бравата; 2 броя тампони в хартиени пликове; памучен тампон в хартиен плик; косми от главата на пострадалата в полиетиленов плик; косми от главата на Т.Т., поставени в хартиен плик; поднокътно съдържимо и нокти от лява и дясна ръка на Т. в хартиен плик и парче марля с изсушена кръв от пострадалата, съдът прие, че са вещи без стойност, като постанови след влизане на присъдата в сила да се унищожат.

С оглед постановената осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият бе осъден да заплати по сметка на МВР направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 4739.47 лева.

Причините за извършване на престъпленията са незачитане на законовите разпоредби и установения в страната правов ред, незачитане на личната неприкосновеност и право на живот.

Мотивите на подсъдимия за извършване на престъплението са задоволяване на субективните му нужди по непозволен от закона начин.  

Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                          ЧЛЕН СЪДИЯ: