№ 38883
гр. София, 26.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110109675 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. И. И. срещу ********** ************
(*******), с която е предявен иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищцата сумата от 12013,44 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за периода от 16.10.2017 г. го 24.02.2021 г., ведно със
законната лихва, считано от 01.04.2021 г. до изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника, възникнало
на основание трудов договор № 813/08.11.2016 г. и прекратено, считано от 16.10.2017 г. със
заповед № 74 от 16.10.2017 г. на директора на *******. Поддържа, че уволнението й било
отменено като незаконно и ищцата била възстановена на работа с влязло в сила на
15.10.2020 г. решение № 16751 от 21.01.2019 г. по гр.д. № 84464/2017 г., СРС, 56 състав.
Посочва, че на 01.02.2021 г. се явила при ответника да заеме длъжността, на която била
възстановена от съда – „ръководител на направление информационни и комуникационни
технологии“. На 22.02.2021 г. получила заповед № РД13/232/01.02.2021 г. за възстановяване,
считано от 01.02.2021 г., а на 24.02.2021 г. й била връчена заповед № РД13/283/24.02.2021 г.
поради съкращаване на длъжността, считано от 25.02.2021 г. Твърди, че на основание чл.
224, ал. 1 КТ за периода от 16.10.2017 г. до 24.02.2021 г., или от датата на уволнението,
признато за незаконно до повторното прекратяване на трудовия договор след възстановяване
на работа, има право на парично обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, тъй
като времето, през което ищцата не е била на работа поради признатото от съда незаконно
уволнение, се признава за трудов стаж, съгласно чл. 354, ал. 1, т. 1 КТ. Позовава се на
решение на С-762/18 и С-37/19 на СЕС от 25.06.2020 г. Посочва, че съгласно чл. 8, ал. 4 от
КТД, сключен между ответника и КТ „Подкрепа“ и действащ в периода 25.10.2016 г.-
25.10.2018 г., за педагогическите специалисти е определен удължен платен годишен отпуск
от общо 56 работни дни. Към този КТД ищцата била присъединена по реда на чл. 2, ал. 2 от
същия със заявление от 10.11.2016 г. Посочва още, че съгласно Приложение № 3
1
„Минимални размери на основните месечни работни заплати на педагогическите
специалисти“ към чл. 16, ал. 1 от Наредба № 4/20.04.2017 г. за нормиране и заплащане на
труда, изм. ДВ, бр. 12/12.02.2021 г., в сила от 01.01.2021 г., минималният размер на
учителската работна заплата е увеличена на 1260 лв., считано от 01.01.2021 г. Към датата на
незаконното уволнение към основното трудово възнаграждение ищцата получавала на
основание чл. 4 от трудовия договор и допълнително възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит в размер на 13 % от основното възнаграждение. С оглед
гореизложеното, твърди, че ответникът й дължал сумата от 12013,44 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 16.10.2017 г. го 24.02.2021
г., ведно със законната лихва, считано от 01.04.2021 г. до изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника
********** ************ (*******). Не оспорва фактическите обстоятелства, изложени в
исковата молба. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Поддържа, че по
въпроса относно дължимостта на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск за
времето от уволнението, което в последствие е признато за незаконно, до възстановяването
на работа на незаконно уволнения работник е прието решение на Съда на европейските
общности по присъединени дела С-762/18 и С-37/19, което е задължително за съда и според
което за периода от уволнението, което впоследствие е било признато за незаконно, до
възстановяването на работа работникът има право на основния платен годишен отпуск,
независимо, че действително не е полагал труд при работодателя. Според същото при
последващо прекратяване на трудовия договор този работник има право на парично
обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното
уволнение до датата на възстановяването. В тази връзка, счита, че ищцата е следвало да
предяви претенциите си за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск
пред съда в три годишния период, т.е до 01.02.2024 г. Доколкото исковата молба подадена в
съда на 21.02.2024 г. правото на ищеца за претендиране на обезщетение се явявало погасено
по давност. Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
По предявения иск с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да
докаже: прекратяване на трудовото правоотношение; наличие на полагаем и неизползван
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение платен годишен отпуск; размер на
БТВ за последния отработен месец от ищеца.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащане.
По наведеното в отговора, възражение за погасяване на вземанията по давност, в
тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране
и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
На основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да
бъдат отделени следните обстоятелства: че със заповед № 74 от 16.10.2017 г. на директора
на ******* трудовото правоотношение на ищеца е прекратено; че с влязло в сила на
15.10.2020 г. решение № 16751 от 21.01.2019 г. по гр.д. № 84464/2017 г., СРС, 56 състав,
2
уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на заеманата преди
уволнението длъжност, считано от 01.02.2021 г.; че със заповед № РД13/283/24.02.2021 г.
трудовият договор на ищцата е прекратен поради съкращаване на щата.
По доказателствените искания:
Представените с исковата молба писмени доказателства са допустими и относими
към предмета на доказване по делото и следва да се приемат.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 29.10.2024 г. от
14:30 часа, за която дата и час да се призоват страните - с препис от определението, като на
ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.
УКАЗВА на ищеца, че в едноседмичен срок от получаването на преписа може да
оспори истинността на представените от ответника писмени доказателства, както и да
изрази становище и да посочи и представи доказателства във връзка с направените от
ответника в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 312, ал. 2 ГПК, че в едноседмичен срок от
получаване на настоящото разпореждане следва да вземат становище във връзка с дадените
указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия. В
случай че страните не изпълнят в срок дадените с настоящото разпореждане указания, на
основание чл. 313 ГПК те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им УКАЗВА, че
медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно
решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от съда и има силата
на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва да се обърнат към
действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби и медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4