Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

                  №  439                                                19.11.2010 година                                 град Разград

 

                                  

                                                      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЗГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                                        ....................... състав

на двадесет и първи октомври                                                  две хиляди и десета година

В публичното заседание в следния състав:

                                                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛЕТА ДОБРЕВА

 

секретар В.Д.

прокурор ………………..,

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело                                               №  1653                    по описа за 2010 година

 

                      Субективно съединени искове с пр. основание чл. 48 във вр. с чл. 47 ал.1 от СК.

Постъпила е искова молба от малолетния М. Х.М. ЕГН **********, представляван от своите родители и законни представители Х.М.Ю. и С.Ф.Ю. ***, против С.С.С. и С.С.М. – родители на малолетния П. С. С., с  която моли съда да постанови решение, с което всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от тяхното дете П. С. на ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, ведно със законната лихва върху сумите, начиная от *** г. до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че на *** г. от сина на ответниците му е причинена контузия на главата с хематом вдясната й половина. Счупване на черепа в лявата челнотеменна област. Мозъчно сътресение. Мозъчна контузия – малък вътремозъчен кръвоизлив в дясно теменно. Това наложило лечение в МБАЛ “Св. Ив. Р.” АД гр. Р. от *** г. до *** г. и в Университетска болница “Св. Н.” – С. от **** г. до *** г. Увреждането било причинено от сина на ответниците, който на посочената дата в с. Я., при управление на МПС – мотоциклет, марка “С.”, без регистрационни номера, нарушил правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца, за което било образувано ДП № *** г. за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. “б” от НК, прекратено поради несъставомерност, тъй като извършителят е малолетен.

Ответниците оспорват по основание и размер исковете. Алтернативно твърдят съпричиняване на вредоносния резултат от родителите на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното: 

 Между страните не се спори, че ответниците са родители на малолетния П. С. С., същите упражняват родителските права спрямо него и живеят съвместно с него в с. Я. На посочената в исковата молба дата – *** г., ищецът бил заедно със свои приятели  пред дома на родителите си на ул. “Хр. Б.” № *** в с. Я. Майка му го наблюдавала, но влязла вкъщи за да провери даали е готова храната, която приготвяла на печката, оставяйки го на грижите на по-големите деца отвън, една от които била св. С. Намирайки се в левия край на улицата, в непосредствена близост до тротоара ищецът Х. се качил на велосипед с намерение да го управлява. В тази момент, синът на ответниците – малолетния П. С. се движел в лявата лента на уличното платно, управлявайки мотоциклет “С.” /тип мотоскутер/. Приближил пострадалия в гръб и опитвайки се да го заобиколи отдясно, блъснал велосипеда. В резултата на удара, ищецът паднал на земята, удряйки главата си от лявата й страна. Според заключението на назначената в хода на производството автотехническа експертиза основна причина за настъпване на ПТП е, че малолетния С. е управлявал мотоциклета в лявата пътна лента на улицата, считано спрямо посоката му на движение и в опасна близост до група деца, играещи на тротоара в близост до уличното платно, въпреки че е имал възможност да ги забележи своевременно и да пердпиреме съответните безопасни действия и маневри. Това поведение се дължи на липсата на съответната квалификация като водач на малолетния и на професионален опит и умения.

След удара и падането на Х. на улицата, П., който също бил паднал на земята, се качил на мотоциклета и продължил към дома си. Ищецът лежал неподвижен, без да говори, изцапан с кръв, докато уплашените деца с които играел извикали майка му. Последната го взела на ръце и го прибрала в дома им, след което се обадила на съпруга си и двамата го откарали в МБАЛ “Св. Ив. Р.” АД Р. Според заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, в резултата на претърпяното произшествие ищецът е получил: контузия на главата, с хематом в дясната й половина. Счупване на черепа в лявата челнотеменна област. Мозъчно сътресение и мозъчна контузия – малък вътремозъчен кръвоизлив в дясно теменно. Описаните увреждания са довели до разстройство на здравето, с временна опасност за живота, поради претърпяната мозъчна контузия /малък вътремозъчен кръвизлив в дясното главномозъчно полукълбо/ и мозъчно сътресение. При извършените клинични прегледи от невролог и контролната Кт на мозъка е установено, че кръвоизлива се е резорбирал, детето не е имало клинични данни за посттравматична церебрастения, или след травматична енцефалопатия. Детето е било настанено в ХО към МБАЛ “Св. Ив. Р.” от *** г. до *** г., където му е проведено лечение с противооточни, антибиотик, ноотропни, витамини, водноелектролитни разтвори. Изписано е с подобрение. От *** г. до *** г. ищецът е бил на лечеине в болницата за активно лечение  по неврология и психиатрия “Св. Н.” гр. C., тъй като няколко дни след изписването му от болницата в Р. се оплаквал от главоболие и световъртеж. На порведената в клиниката контролна КТ не са установени патологични промени на главния мозък и черепа. Не се е наложило провеждането на медикаментозно лечение у дома. В хода на съдебното заседание експертът уточнява още ,че обикновено оздравителния период при този тип мозъчни контузии трае около половин година, а близо година след това трябва да бъдат извършвани контролни хирургични прегледи. Оздравителния процес при ищеца е протичал нормално, като са му дадени съответни перпоръки – в продължение на няколко месеца да не се излага на силно слънце, да няма няма умствена преумора,като се намали ученето, да се избягват кофеинсъдържащи храни и напитк. Следва наблюдение от невролог в продължение поне на две години, при което  се следи за усложнения – следтравматична епилепсия, каквата в случая при ищеца не е установена.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира от правна страна следното:

 Исковете са основателни. Безспорно установено е, че ответниците са родители на малолетния П. С. Същите упражняват родителските права по отношение на него, живеят съвместно с него и следва да осъществяват непосредствен контрол върху поведението на детето. Безспорно установено е, че на посочената в исковата молба дата – *** г. именно техният син е осъществил противоправно деяние, в резултат на което ищецът е претърпяла неимуществени вреди. Съгласно чл. 47 ЗЗД за вреди, причинени от недееспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор върху него, и тази отговорност е лична. Ответниците носят отговорност за това, че не са осъществявали надзор над своето малолетно дете, което безспорно изключва на същото да бъде предоставен достъп до МПС, по начин по който предполага възможност за управлението на такова и не са изпълнили задълженията си да възпитат детето по начин, щото да не осъществява действия представляващи опасност за околните. При това родителите носят отговорност и за това, че в един по-дълъг период преди деликта не са осъществили правилно своя дълг по възпитанието на детето. И доколкото деянието причинило вредоносния резултат представлява пряко нарушение на нормите на ЗДвП, забраняващи управлението на МПС от неправоспособни водачи, както и тези забраняващи управлението на МПС в лявото платно за движение, то обстоятелството, че поведението на извършителя на деликта е несъобразено с тази забрана, предполага неизпълнение на основни родителски задължения от страна на ответниците. Последните можеше да бъдат освободени от отговорност само ако бе установено, че добре са  възпитавали детето си и са го държали под свой контрол и надзор, но въпреки това не са успели да предотвратят настъпването на вредите – нещо което не бе доказано в настоящото производство. В случая съдът намира, че не би могъл да бъде поставян и въпросът за съпричиняване на вредоносни последици. Намира че по делото не е установено с поведението си пострадалия ищец да е нарушил правилата за движение по пътищата, щото по този начин да е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат, поради неупражнения върху него надзор от родителите му. Само по себе си обстоятелството, че ищецът се е бил качил на ППС, все още не означава, че го е управлявал, нарушавайки разпоредбата на чл. 164 от ЗДвП, което поведение да е в пряка причинна връзка с претърпените от него вреди. Напротив именно поведението на детето на ответниците нарушаващо нормите за безопасност на участниците в движението е довело до възникване на ПТП, а оттам и до причиняване на телесните увреждания на ищеца. Тези вреди подлежат на обезщетяване. Според ППВС № 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат предвид всички конкретно установени обективно съществуващи обстоятелства, които обосновават размера на тези вреди съобразно общественият критерий за справедливост, предвиден с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Такива обстоятелства са характерът и степента на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено то, видът и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, прогноза за развитие. В случая пострадалия е малолетен, търпените от него болки и страдания, са значителни, както съобразно техния интензитет, така и съобразно пълния оздравителен период, който е значителен. Следва да бъдат преценявани и значителните неблагоприятни психически изживявания свързани с престоите на детето в болнични заведения и бъдещите прегледи, които налага състоянието му. Самото увреждане е със значителна степен – касае се до разстройство на здравето, с временна опасност за живота, поради претърпяната мозъчна контузия /малък вътремозъчен кръвизлив в дясното главномозъчно полукълбо/ и мозъчно сътресение, като следва да бъде съобразено и обстоятелството, че същото налага ограничения в хранителния и двигателен режим, в този на умствено натоварване. Ето защо, съдът намира за съответен на степента на търпените от ищеца болки и страдания обезщетение в претендирания срещу ответниците размер, като всеки един от тях следва да бъда осъден да заплати сумата от по 5 000 лв. При непозволеното увреждане лихвите се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, защото съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане, което поначало няма определен ден на изпълнение, длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо основателна се явява и претенцията за присъждане лихвите от деня на деликта – *** г., откогато вземането на ищеца е станало изискуемо. Основателна се явява и ищцовата претенция за присъждане на направените в производството разноски.

 Воден от изложеното,  съдът

 

Р    Е    Ш    И    :

 

 

   ОСЪЖДА    С.С. ***, на осн. чл. 48 във вр. с чл. 47 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ  на  малолетния М. Х. М. ЕГН **********, представляван от своите родители и законни представители Х.М.Ю. и С.Ф.Ю. ***, сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца от малолетния син на ответника – П. С. С., роден на *** г. , неимуществени вреди – болки и страдания , ведно със законната лихва върху сумата, начиная от *** г. до окончателното й изплащане.

  ОСЪЖДА   С.С.М. ***, на осн. чл. 48 във вр. с чл. 47 от ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ  на  малолетния М. Х. М. ЕГН **********, представляван от своите родители и законни представители Х.М.Ю. и С.Ф.Ю. ***, сумата 5 000 лв., представляваща обезщетение за причинени на ищеца от малолетния син на ответницата – П. С. С., роден на *** г. , неимуществени вреди – болки и страдания , ведно със законната лихва върху сумата, начиная от 14.08.2009 г. до окончателното й изплащане.

       ОСЪЖДА    С.С. *** ДА ЗАПЛАТИ  на  малолетния М. Х. М. ЕГН **********, представляван от своите родители и законни представители Х.М.Ю. и С.Ф.Ю. ***, сумата 250 лв. за разноски по производството.

        ОСЪЖДА    С.С.М. *** ДА ЗАПЛАТИ  на  малолетния М. Х. М. ЕГН **********, представляван от своите родители и законни представители Х.М.Ю. и С.Ф.Ю. ***, сумата 250 лв. за разноски по производството.

         ОСЪЖДА    С.С. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 200 лв.

        ОСЪЖДА  С.С.М. *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса върху уважената част от гражданския иск в размер на 200 лв

        Решението подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: