Р Е Ш
Е Н И Е №350
гр. Сливен, 16.12.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданско отделение, в публично заседание на девети декември през две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНА
БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРТИН САНДУЛОВ
СТЕФКА МИХАЙЛОВА
при секретаря Соня Василева,
като разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова възз.гр. д. №707 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение
№319/11.03.2020г. по гр.д.№1610/2019г. на Сливенски районен съд, с което: 1. осъден е А.Й.Г.
да заплати на Ц.Л.С. сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на
лека телесна повреда на 08.10.2016г. в гр.София, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 08.10.2016г. до окончателното й изплащане, както и 240лв.
разноски, съобразно уважения размер на иска; 2. осъден е Ц.Л.С. да заплати на А.Й.Г.
сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на
08.10.2016г. в гр.София, ведно със законната лихва върху нея, считано от
28.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и 160лв. разноски, съобразно
уважения размер на иска; 3. Отхвърлени са като неоснователни предявените
частични искови претенции в останалата им част за разликата над уважените до
пълните претендирани размери.
С
Решение №260130/07.10.2020г. по гр.д.№1610/2019г. по описа на СлРС, неразделна
част от Решение №319/11.03.2020г. по същото дело, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
диспозитива на решение №319/11.03.2020г. по гр.д.№1610/2019г. на СлРС, като
същият се чете по следния начин: 1. осъден е А.Й.Г. да заплати на Ц.Л.С. сумата
от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на 08.10.2016г.
в гр.София и накърнено достойнство, чест и репутация, ведно със законната лихва
върху нея, считано от 28.03.2019г. до окончателното й изплащане, както и 240лв.
разноски, съобразно уважения размер на иска; 2. осъден е Ц.Л.С. да заплати на А.Й.Г.
сумата от 1000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане, изразяващо се в причиняване на лека телесна повреда на
08.10.2016г. в гр.София и накърнено достойнство, чест и репутация, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 08.10.2016г. до окончателното й
изплащане, както и 160лв. разноски, съобразно уважения размер на иска; 3.
Отхвърлени са като неоснователни предявените частични искови претенции в
останалата им част за разликата над уважените до пълните претендирани размери.
Въззивната жалба е подадена
от ищеца по първоначалния иск Ц.Л.С., като с оглед изложеното, се обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявения от него
иск над уважения до първия претендиран като частичен размер и в частта, с която
е осъден да заплати на ищеца по насрещния иск обезщетение за неимуществени
вреди.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна – А.Г.,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр.
ал.1 от ГПК е подадена насрещна въззивна
жалба от ответника по първоначалния иск и ищец по насрещните искови
претенции - А.Й.Г., който обжалва постановеното решение в неговите осъдителни
за него части и в частта, с която са отхвърлени предявените от него насрещни
искови претенции над размера от 1000лв. общо.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е подаден отговор на насрещната въззивната
жалба от другата страна.
Във въззивната си жалба, Ц.С. чрез пълномощника си адв. М. *** посочва,
че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Посочва, че районният съд не е изпълнил задължението си да
прецени всички съотносими доказателства, за да обоснове фактическите си
констатации. Съдът не посочил защо в приетата от него фактическа обстановка е
прел едни факти, а изключил други такива. Твърди, че в свидетелските показания
на ответната страна били налице фрапиращи противоречия относно механизма на
сбиването, както и кой го е предизвикал, но съдът не ги е коментирал. Заявява,
че показанията на водените от него свидетели били непротиворечиви и
установявали механизма на увреждането и вината на ответника, но не били
кредитирани напълно от районния съд, който се задоволил да посочи само, че е
налице заинтересованост на някои от свидетелите, без да направи дължимата
преценка и съпоставка с останалия, събран по делото доказателствен материал.
Ако съдът приеме за недостоверно някое доказателство, то той следва да изложи
мотиви за това. Следва да бъдат обсъдени показанията и на двете групи
свидетели, да установи достоверността им и да посочи кои обстоятелства се
установяват от тях. Посочва, че районният съд не е сторил нищо от тази посочена
аналитична дейност. Поради това и е допуснал сериозни нарушения на материалния
и процесуалния закон, довело до постановяване на един неправилен съдебен акт. С
оглед изложеното, въззивникът Ц.С. моли въззивния съд да отмени обжалваното
решение и вместо него да постанови ново, с което да уважи изцяло неговата
искова претенция и да отхвърли насрещните искови претенции, като недоказани.
Претендира присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции
разноски в пълен размер.
С
отговора на въззивната жалба, насрещната по нея страна - А.Г., чрез пълномощника си адв. Н., оспорва същата като
неоснователна. Посочва, че жалбата е бланкетна, като липсва в нея конкретика
относно допуснатите от районния съд нарушения. Също заявява, че
първоинстанционното решение е неправилно, но поради различни съображения,
подробно развити в подадената от него насрещна въззивна жалба и в обжалваните
от него части. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба на Ц.С. и да уважи подадената
от него насрещна въззивна жалба.
С насрещната
въззивна жалба, подадена от А.Г. чрез пълномощника адв. Н. ***, се обжалва
посоченото първоинстанционно решение в неговата осъдителна за Г. част и в
частта, с която са отхвърлени предявените от него насрещни искови претенции.
Въззивникът посочва, че в обжалваните от него части, решението на СлРС е
неправилно, необосновано, доказателствено неподкрепено, както и процесуално и
материално незаконосъобразно. Посочва, че районният съд не е дал отговори на
поставените по делото множество фактически и правни въпроси, съдържащи се в
заявените от него доводи, твърдения и писмени възражения. Събраните по делото
доказателства останали необсъдени. По този начин счета, че първоинстанционното
решение е лишено от мотиви. Изложената от съда фактическа обстановка била изключително
кратка и непълна, което довело до неправилност и на направените въз основа на
нея правни изводи. Посочва, че съдът не е направил анализ, нито на
свидетелските показания, нито на събраните по делото писмени доказателства. От
своя страна въззивникът прави подробен анализ на събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Счита, че от
анализа им се установява, именно изложената в от него в насрещната искова молба
теза, но не и твърденията на първоначалния ищец. Установявало се, че именно С.
е инициирал и реализирал физическо нападения над него, като му е ударил шамар,
като самият той не е нанасял удари на С., а единствено го е свалил на земята,
като го е обездвижил с цел да го успокои, докато дойдели охранителите. Заявява,
че не са установени извършени от него противоправни действия, които да са
причинили имуществени или неимуществени вреди; не е установена причинна връзка
и вид и размер на евентуални вреди. Счита, че предприетите от него действия се
квалифицират като неизбежна отбрана по чл.46 от ЗЗД. Поради това той не носи
отговорност за вреди. С оглед изложеното, въззивникът Г. моли въззивния съд да
отмени първоинстанционнто решение в обжалваните от него части и да постанови
ново, с което да отхвърли изцяло иска на първоначалния ищец и да уважи в
пълните им претендирани размери неговите насрещни искови претенции. Претендира присъждане на направените по делото пред
двете съдебни инстанции разноски в пълен размер.
С въззивната жалба, отговора на въззивната жалба и с
насрещната въззивна жалба не са направени доказателствени искания за въззивната
фаза на производството.
В с.з., въззивникът Ц.Л.С., редовно призован, се явява
лично и с процесуален представител по пълномощие адв. М. ***, който поддържа
подадената въззивна жалба на изложените в нея основания и моли за уважаването й.
Оспорва насрещната въззивна жалба като неоснователна и моли съда да я остави
без уважение. Излага подробни съображения
в писмена защита. Претендира присъждане на направените по делото пред двете
съдебни инстанции разноски.
В с.з. въззивникът по
насрещната въззивна жалба А.Й.Г., редовно призован, не се явява, представлява се от пълномощник
адв. Н. ***, който поддържа подадената насрещна въззивна жалба по изложените в нея
съображения и моли съда да я уважи. Оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Претендира
присъждане на направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззивният съд намира
въззивната жалба и насрещната въззивна жалба за допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок,
от процесуално легитимирани субекти, имащи правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
С оглед въззивната и
насрещната въззивна жалби, предмет на въззивното обжалване е цялото
първоинстанционно решение.
При извършване на служебна
проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че
обжалваното съдебно решение е валидно
и допустимо.
При извършване на въззивния
контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в
рамките на въззивната и насрещната въззивна жалби, настоящата инстанция, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните пред
първоинстанционния съд доказателства /пред въззивната инстанция не са направени
доказателствени искания/ се установява следното от фактическа страна:
Ищецът Ц.Л.С. и
ответникът /ищец по насрещния иск/ А.Й.Г. се занимават с производство на
протеинови продукти, хранителни добавки за спортни цели, като през 2016г. са
имали разногласия и спорове относно регистрираните от тях търговски марки на
продуктите.
На 08.10.2016г. в зала
Универсиада в гр. София се провело „Държавно първенство по културизъм и
фитнес“, на което щандове с продукти имали и С., и Г.. А.Г., заедно със
свидетеля Д.Д. и
неговото дете отишли до щанда на С., за да поговорят с него по повод марката „Fit Spo“, регистрирана от Г., към която С. имал претенции.
С. бил пред щанда, а зад щанда били сестра му – свид. Г.С., свид. Л.И.,
който работил във фирмата на С. и още едно момче С.. Г. и
С. си разменили реплики по повод продуктите, започнали да спорят, като Г. казал
на С. да си извади ръцете от джобовете. Тогава се намесила с реплика сестрата
на С. – Г.С. и Г.
се обърнал към нея, като й казал да не се меси. Г. замахнал с ръка във въздуха
без да нанася удар и в този момент Ц.С. му нанесъл шамар. Г. го хванал
и го повалил на земята, двамата се хванали за дрехите, дърпали се и се
боричкали /свид. Лъчезар Иванов/, след което се намесила охраната и ги
разтървала. Голяма размяна на удари между двамата нямало, основно се боричкали
на земята.
Сблъсъкът, сборичкването между
двамата привлякло вниманието на доста хора, които били по щандовете с
хранителни добавки, като се струпали доста хора да видят и разберат какво се
случва.
След инцидента С. подал жалба
до полицията. След което се върнал отново в залата на състезанието, където останал
и на следващия ден.
След инцидента С. се оплаквал
от главоболие и не се чувствал добре /физически и психически/. При преглед,
извършен от съдебен медик на 11.10.2016г., последният не е установил видими
травматични увреждания в областта на главата, шията, гръдния кош, корем и
крайници. С. съобщил на лекаря за болезненост в окосмената част на главата и
лявата половина на челото, като изпитвал главоболие.
Доказателства относно негативно
отразяване на инцидента върху репутацията и търговската дейност на страните
няма ангажирани. Следва да се отбележи, че единствените показания в тази насока
са на свид. Л.С., но същият е баща на ищеца Ц.С.,
работи заедно с него и съдът отчете неговата евентуална заинтересованост от
изхода на спора по този въпрос, поради което не кредитира свидетелските му
показания в тази им част. По отношение на самия инцидент свидетелят няма преки
впечатления, тъй като не бил в залата и не присъствал на инцидента, след него
дошъл с такси след обаждане от свид. С..
Съдът направи посочените
фактически констатации след преценка заедно и поотделно на събраните по делото
доказателства, като кредитира гласните такива само в частите им, в които
взаимно се допълват и не си противоречат, като отчете евентуалната
заинтересованост и на свид. Г.С..
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Въззивният състав споделя
правните изводи на районния съд, които са обосновани и намират опора в
материалноправните норми, приложими към настоящия спор. Първоинстанционният
съд, въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти
и обстоятелства, правилно е дефинирал параметрите на спора и е дал
съответстващата на твърдените от ищеца накърнени права правна квалификация на
предявения иск. Направил е
доклад по делото, по който страните не са направили възражения. Осигурил им е
пълна и равна възможност за защита в производството.
Изложените във въззивната и
насрещната въззивна жалби оплаквания са неоснователни.
Сливенският районен съд е
бил сезиран с предявен от Ц.Л.С. против А.Й.Г. частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди – болка,
страдание, увреден авторитет в размер на 5000лв. /уточнен като 2000лв. за
болките и страданията и 3000лв. за увредения авторитет/ от 25000лв. целия иск,
причинени в резултат на непозволено увреждане от 08.10.2016г. в гр. София,
намиращ правното
си основание в чл. 45 от ЗЗД.
В срока по чл. 131, ал.1,
вр. с чл. 211, ал.1 от ГПК А.Й.Г. предявил против Ц.Л.С. насрещен частичен иск за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди от същия инцидент в общ размер от 5000лв.,
като е посочил 2500лв. от 30000лв. обезщетение за причинени болки и страдания и
2500лв. от 50000лв. – за злепоставяне, уронване доброто име, честта и
достойнството, намиращ правното си основание в чл.45 от ЗЗД.
Непозволеното
увреждане е сложен юридически факт, състоящ се от следните пет елемента: деяние
/действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и
причинената вреда и вина.
От събраните по делото гласни
доказателства, споделя извода на районния съд, че при инцидента на 08.10.2016г. в
зала Универсиада в гр. София, при който двете страни след размяна на реплики,
са се сбили /подробно по-горе е описан начина, по който това се е случило/,
разменили си удари и се боричкали на земята, поради което е налице осъществено
и от двамата противоправно деяние под формата на действие.
По отношение на вината важи
законоустановената презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД, че тя се предполага до
доказване на противното. Тежест на ответника по всеки един иск е да обори тази законова презумпция. В случая не е
проведено надлежно пълно обратно доказване по отношение на презумирания факт от
страна, както на Г.
по първоначалния иск, така и от С. – по насрещния.
Следващият основен елемент на непозволеното
увреждане е вредата. Без наличие на такава не може да се говори за непозволено
увреждане. Вредата се схваща като промяна чрез смущение, накърняване и
унищожаване на благата на човека, представляващи неговото имущество, права,
телесна цялост и здраве, душевност и психическо състояние. В случая се твърдят
причинени неимуществени вреди, изразяващи от една страна в причинени болки и
страдания, а от друга страна в злепоставяне, уронване на доброто име и
репутация на всеки един от страните.
От събраните по делото гласни доказателства и
съдебно-медицинско удостоверение по отношение на уврежданията на Ц.С.,
въззивната инстанция приема, че вследствие на сбиването, сборичкването между
ищеца и ответника, на всеки един от тях са причинени леки тесни увреждания,
водещи до изпитване на болки и страдание, като при С. било налице за кратък
период от време и главоболие. С. е
понесъл болките и страданията, в резултат на събарянето му на земята и
евентуалното му удряне при сборването между двамата, а Г. – болки от нанесеният
му шамар и от падането на земята при схватката между двамата.
От втория вид, твърдени и от двете страни в
производството, неимуществени вреди, съдът приема на база събраните и
анализирани подробно по-горе в изложението на фактическата обстановка
доказателства, че е установено уронване в известна степен на достойнството и
репутацията, и на двамата участници в инцидента, тъй като в резултат на
разменените помежду им реплики и последвалото сбиване, са привлекли вниманието
на много хора, намиращи се на провежданото първенство по културизъм, струпали
са се много хора да разберат какво става, като съдът отчете, че инцидента се е
случил именно в присъствието на много хора, занимаващи се с дейност в кръга на
професионалната дейност и на двете страни, част от присъстващите познават
единия или другия, респ. и двамата.
Други вреди в тази насока съдът намира, че не са
установени от събраните по делото доказателства. И двамата продължили участието
си в събитието до края на деня и на следващия ден. Няма данни случилото се да е
довело до последващо и продължително уронване на търговската им репутация, до
неблагоприятни последици в тази насока. Както съдът изложи, не кредитира
показанията на свид. Л.С. в
тази насока, поради заинтересованост, а Г. не е ангажирал никакви доказателства
за тези обстоятелства.
С оглед
изложеното, съдът приема, че е установено наличието на вреда под формата на
накърняване на телесната цялост, на достойнството и репутацията на двете страни в
производството, като е установена безспорно причинната връзка между посочените
вреди и противоправното деяние.
С оглед изложеното, съдът е
мотивиран и приема, че са налице всички предвидени в закона елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на отговорността на ответника по първоначалния иск А.Г., както
и на ответника по насрещния иск - Ц.С. за обезщетяване на вредите, причинени от тяхното противоправно деяние – сбиване на 08.10.2016г.
Обезщетението за неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Във
всеки отделен случай размерът му следва да се определя съобразно претърпените
телесни увреждания – характер, брой, отражението им върху здравето на
увреденото лице, годността на увредения за нормален живот, продължителността на
страданието във времето. Целта на законовата разпоредба е да се репарират в
относително пълен обем претърпените болки, страдания и неудобства, които с
оглед характера си, са трудно оценими.
При определяне на дължимото обезщетение
на всеки един от ищците по първоначалния и по насрещния иск, съдът взе предвид
установения факт, че на всеки един от двамата ищци са причинени леки телесни
увреждания – болки и страдания, неналагащи някакво лечение, каквото и не е
провеждано, отзвучаването им сравнително бързо, възрастта на двамата, както и
посоченото по-горе уронване на достойнството и репутацията и на двамата в
резултат на сбиването помежду им.
Съобразявайки посочените
обстоятелства, оказващи влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира,
че справедливия паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени
вреди на ищеца по първоначалния иск Ц.Л.С. /болки,
страдания и уронване достойнството и репутацията/, възлиза на сумата от 1000лв., до
който размер исковата претенция, заявена като частична, е основателна и следва
да се уважи. В останалата част исковата претенция е неоснователна и следва да
се отхвърли.
Върху определената главница следва да се присъди
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на
исковата молба, с оглед направеното искане и диспозитивното начало в
гражданския процес.
По отношение на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди по насрещния иск, предявен от А.Й.Г., то съобразявайки посочените обстоятелства, оказващи
влияние при определяне на дължимото обезщетение, съдът намира, че справедливия
паричен еквивалент на причинените увреждания - неимуществени вреди на
ищеца по насрещния иск /болки, страдания и уронване достойнството и
репутацията/, възлиза на сумата от 1000лв., до който размер исковата
претенция, заявена като частична, е основателна и следва да се уважи. В
останалата част исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли.
Върху главницата по насрещния иск следва да се присъди на
основание чл.84, ал.3 от ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от датата на увреждането, каквато е и претенцията на Г..
Като е достигнал до същите крайни правни изводи,
районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт, който следва да се
потвърди. Решението на СлРС не страда от пороци, които да водят до неговата
неправилност и незаконосъобразност като краен резултат.
С оглед изхода на спора, правилно
районният съд е присъдил на страните по съразмерност направените от тях в
производството разноски.
По отношение на разноските,
направени във въззивното производство:
Двете страни са
претендирали разноски, но с оглед неоснователността на въззивната жалба и на
насрещната въззивна жалба, такива не се следват на нито една от двете страни,
като всяка от тях следва да понесе своите разноски, така, както ги е направила.
Ръководен от гореизложеното
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №319/11.03.2020г., постановено по гр.д.№1610/2019г.
по описа на Сливенски районен съд, с отстранена ОФГ в диспозитива с Решение
№260130/07.10.2020г. по гр.д.№1610/2019г. по описа на Сливенски районен съд, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.