Р Е Ш Е Н И Е
№ 64/07.06.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският
апелативен съд, гражданско отделение, в публично заседание на осми май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА
РОСИЦА СТАНЧЕВА
при
секретаря Ю.К.
като
разгледа докладваното от съдия Р. Станчева
въззивно гражданско
дело № 161 по описа за 2019 год.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на Д.Е.К. и А.Ж.К., чрез процесуалния им представител адв. А.
против решение № 171/13.07.2018г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. №
394/2017г. с което е отхвърлен предявения от въззивниците против Прокуратурата
на Република България иск за заплащане на сумата от 80 000 лева,
претендирана като част от сумата от 146 222.98 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирана законна
лихва за периода 02.09.2011г. – 13.10.2014г. върху парични средства в лева и
чуждестранна валута на обща стойност 455 756 лева, незаконно иззети и
държани като веществени доказателства по образувано срещу Д.Е.К. ДП № 50/2010г.
на ТЗ „БОП“ – Добрич, на основание чл.49 ЗЗД и въззивниците са осъдени да
заплатят юрисконсулско възнаграждение в размер на 150 лева.
В жалбата са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, основани на
доводи за допуснати процесуални нарушение вр. доклада по чл.146 ГПК,
разглеждането на делото, събирането и обсъждането на доказателствата, както и
за направата на изводи в противоречие с разпоредби на НПК и материалния закон.
Твърди се, че съдът е нарушил правото им на участие в процеса, като не е
съобразил своевременно подадена от процесуалния представител молба за
пренасрочване на делото, изготвил е доклад, който е бланкетен и несъобразен със
закона, не е указал на ответника тежестта му за оборването на презумцията на
чл.24 ал.1 СК, не е обсъдил всички наведени от тях твърдения, а събраните
доказателства са обсъдени избирателно, не се е произнесъл по заявени с исковата
молба доказателствени искания. Излагат се и подробни доводи и правни аргументи по
съществото на спора.
Иска се от съда
да постанови акт, с който да отмени обжалваното решение и вместо него да
постанови друго, с което предявеният частичен иск да бъде уважен, ведно с
присъждане на разноски.
В с.з., чрез
процесуален представител жалбата се поддържа.
В срока по
чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Прокуратура на
РБългария, чрез процесуален представител юрисконсулт Ц.М., в който се излага
становище за неоснователност на жалбата. По същество, с депозирано в с.з.
писмено становище се пледира за потвърждаване на решението като правилно и
законосъобразно, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Наред с
въззивната жалба е постъпила и частна жалба от въззивниците, с която същите
обжалват постановеното по същото дело по реда на чл.248 ГПК определение №
37/16.01.2019г. и с което е оставена без уважение молбата им за изменение на
решението досежно присъдените в полза на Прокуратурата разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Твърди се, че непредставянето на списък по чл.80 ГПК е пречка за уважаване претенцията за присъждане на разноски, поради което и
незаконосъобразно първоинстанционинят съд е оставил без уважение искането им по
чл.248 ГПК.
С писмен отговор
по чл.276 ГПК частната жалба е оспорена като неоснователна.
При
извършената проверка по валидността на обжалваното решение, съобразно
разпоредбата на чл.269 ГПК съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Първоинстанционният съд се е
произнесъл по предявен частичен иск за заплащане на сумата от 80 000 лева,
като част от сума в размер на 146 222.98 лева, претендирана като дължимо обезщетение за
претърпени от ищците – въззивници Д.К. и А.К.
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от нереализирана законна
лихва за периода 02.09.2011г. – 13.10.2014г. върху парични средства в лева и
чуждестранна валута на обща стойност 455 756 лева, незаконно иззети и
държани като веществени доказателства по образувано срещу Д.Е.К. ДП № 50/2010г.
на ТЗ „БОП“ – Добрич.
Изложените в исковата
молба фактически основания, относими към тази искова претенция са, че въззивниците
са съпрузи, във връзка с водено ДП № 5/2010г. на 02.09.2009г. в дома им е бил
извършен обиск, претърсване и изземване, в резултат на което са били иззети парични
суми, в лева и чуждестранна валута на обща стойност 238 828 лева. Във
връзка с открит при претърсването договор за наем на сейф в „Алианц Банк“ АД на
същата дата са били иззети и съхраняваните в него 100 000 евро, за което е
бил съставен протокол за доброволно предаване. На 03.09.2011г. Д.К. е бил
привлечен като обвиняем за извършени престъпления по чл.282 вр. чл.283 т.1 вр.
чл.26 НК, по което е постановена и осъдителна присъда. Твърди се, че с оглед
характера на престъплението не са били налице предпоставките за изземването на
процесните парични средства като веществени доказателства – същите не са
веществени доказателства по см. на чл.109 НПК,
извършеното изземване е в нарушение на чл.161 НПК, тъй като не е било
налице изискването за неотложност и липсва последваща санкция на съд и поради
това, че не съставляват веществени доказателства, в нарушение на чл.110 ал.5 НПК, незаконосъобразно са оставени на съхранение в банков сейф вместо да бъдат
внесени по банкова сметка. ***, че с множество молби въззивникът К. е отправял
искания до Прокуратурата за връщане на иззетите парични суми, но същата е
постановявала откази, мотивирани с повдигнатите му обвинения и неизяснения
произход на паричните средства. Във връзка с последното се сочи, че проверката
за установяване произхода им, с оглед евентуални нови престъпления е продължила
извън разумния срок, през което време не са извършвани процесуално-следствени
действия за установяване на такива, както и че до настоящия момент не са му повдигани
други обвинения. С определение от 28.07.2014г. на ОС – Силистра, постановено по
ЧНД № 154/2014г. е бил отменен поредния отказ на прокурор при ОС – Силистра и е
разпоредено иззетите като веществени доказателства парични знаци да му бъдат
върнати. Вместо изпълнение на този съдебен акт, в нарушение на чл.413 ал.1 НПК,
с Постановление от 12.08.2014г. прокурор от ОП – Силистра отново е отказал
връщането им с мотива, че спрямо същите са наложени запори в полза на КОНПИ
/сегашно наименование Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество - КПКОНПИ/, съгласно определения по ч.гр.д. №
480/2014г. и ч.гр.д. № 530/2014г. на ОС – Добрич, както и поради това, че е
налице спор относно собствеността им по см. на чл.113 НПК. Излагат се подробни
доводи за незаконосъобразност на това постановление, както и че същото е
отменено с определение на ОС – Силистра по ЧНД 197/2014г. от 27.08.2014г.
Твърди се още, че въпреки и тази отмяна до дата 13.10.2014г. Прокуратурата не е
върнала иззетите суми, когато по повод изпълнение на издадените обезпечителни
заповеди същите са предадени чрез съдебен изпълнител за отговорно пазене на
КПКОНПИ.
В резултат на така
описаните действия на ответника, считайки, че същите са изцяло
незаконосъобразни се твърди, че ищците неоснователно са били лишени от иззетите
парични средства, съставляващи семейна имуществена общност, поради което и са
претърпели имуществена вреда, изразяваща се в невъзможността да получат законната
лихва за периода от незаконното им отнемане /02.09.2011г./ до 13.10.2014г.,
възлизаща на сумата от 146 222.98 лева.
В срока по чл.131 ГПК
предявеният частичен иск е оспорен от ответната страна – Прокуратура на РБ с
възражения за недопустимост досежно въззивницата А.К. и твърденията за
неприключване на производството вр. иззетите суми в разумен срок. Счита се, че А.К.
не е процесуално легитимирана да предявява иск за вреди, тъй като от нея не са
отнемани суми и не е сред лицата по чл.111 НПК. Относно въведените доводи за
продължителност на задържането на процесните парични средства, без да е
провеждано каквото и да е разследване за установяване техния произход се сочи,
че тези твърдения съставляват основание на иск по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ, предявен
преди да е изчерпана предвидената административна процедура за обезщетяване.
По основателността на
иска се навеждат възражения, че не са налице незаконосъобразни действия на
органи на Прокуратурата, които да са в причинна връзка с твърдените вреди,
както и че такива вреди не са претърпени от ищците, т.е. не е налице
фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Твърди се, че въпросните суми са иззети като
веществени доказателства при спазване на всички процесуални норми, а
постановяваните откази за тяхното връщане са потвърждавани от компетентния съд.
Счита, че са били налице предпоставките на чл.113 НПК, както и че издадените
обезпечителни заповеди съставляват пречка за връщането им, независимо от
постановените две отменителни определения на ОС – Силистра.
Съдът, като взе предвид наведените във въззивната жалба оплаквания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От материалите
по приобщените като доказателства по настоящото дело НОХД № 531/2014г. на ОС –
Варна, съдържащите се в кориците му досъдебни производства, представените с
исковата молба писмени доказателства и материалите по изп.д. № 3074/2014г. и
изп.д. № 2082/2014г. се установява, че на 02.09.2011г., в рамките на ДП №
50/2010г. по описа на ТЗБОП – Добрич в дома на въззивниците-съпрузи са
извършени, при условията на чл.161 ал.2 НПК процесуално-следствени действия,
изразяващи се в обиск, претърсване и изземване и одобрени от съда, съгласно
обективираното върху протокола изявление на съдия от ОС - Добрич. Видно от
коментирания протокол е, че като веществени доказателства са били иззети множество
вещи, в т.ч. и парични знаци в различна валута и обща стойност 40 250 лв.,
1 000 щатски долара и 101 700 евро. На същата дата са иззети и предадените от
Денислав Е.К. общо 100 000 евро, съхранявани в нает от него банков сейф в
Банка ДСК.
Всички иззети
парични средства по двата протокола са описани със серийни номера, съгласно
протокол за оглед на веществени доказателства от 07.09.2011г. и оставени за
съхранение в банков сейф в „Алианц банк България“ АД – клон Добрич въз основа
на сключен договор между банковата институция и ОД на МВР – Добрич /изп.д. №
3074/2014г./.
На 03.09.2011г. въззивникът
К. е привлечен като обвиняем по ДП № 50/2010г. за извършени от него
престъпления по чл.282 ал.1 вр. чл.283а т.1 вр. чл.26 НК.
Впоследствие в
хода на разследването ДП № 50/2010г. е присъединено към ДП № 8/2012г. на ОСлС –
Добрич, водено срещу въззивника и още две лица вр. извършени длъжностни
престъпления по чл.282 НК, а на основание чл.195 ал.4 НПК досъдебното
производство е било възложено на СЗ „Противодействие на корупцията и
финансово-данъчните измами“ при СГП и продължило под № 71/2013г.
По повод молба
на обвиняемите Д.К. и Юлиян Илиев по чл.368 НПК с определение на СГС №
2869/23.09.2013г. по ЧНД № 4198/2013г. на Прокуратурата е даден тримесечен срок
за внасяне на обвинителен акт в съда, споразумение за решаване на делото или
прекратяване на наказателното производство. В изпълнение на това, на
24.01.2014г. СГП е внесла обвинителен акт срещу тези двама обвиняеми, с повдигнати
обвинения срещу К. по чл.283а т.1 вр. чл.282 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.26, по чл.311
ал.1 вр. 26 НК и по чл.283а т.2 вр. чл.283 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 вр. чл.26 НК, по който обвинителен акт е образувано НОХД № 18/2014г. на ОС – Добрич,
преобразувано и разгледано от ОС – Варна като НОХД № 531/2014г. По същото е
постановена присъда, като след реализирания инстанционен контрол въззивникът е осъден
за извършени от него престъпления по чл.282 ал.2 вр. чл.26 НК и оправдан по обвинението по
чл.311 ал.1 вр. 26 НК, по чл.283а НК и по чл.283а т.2 вр. чл.283 вр. чл.20 ал.4
вр. ал.1 вр. чл.26 НК.
Видно от
внесения обвинителен акт и развилата се съдебна фаза на наказателното
производство по него е, че иззетите като веществени доказателства парични суми,
предмет на двата протокола от 02.09.2011г. не са посочени и ангажирани от
Прокуратурата като доказателства по установяване на повдигнатите срещу К.
обвинения. Съгласно писмо на прокурор при ОП – Силистра, изх. № 256/2014 от
21.05.2014г. същите са станали част от материалите по разследването по ДП
18/2014г. по описа на ОСлС при ОП – Силистра, водено срещу Деян Дечков, третото
обвинено лице по ДП № 71/2013г. и образувано след отделяне на материали от ДП №
71/2013г. съгласно Постановление на СГП от 03.12.2013г.
Макар и във
въпросното постановление за отделяне на материали тези веществени доказателства
да не са описани, в същото е посочено, че се отделят и събраните до този момент
доказателства, касаещи установяване произхода на тези средства /протоколи за
разпити, представени писмени доказателства, постановления за възлагане на
счетоводна експертиза и данъчни ревизии, в т.ч. на въззивниците и свързани с
тях лица и търговски дружества, постъпили отговори от НАП, ревизионни
актове/. Аргумент, че същите са станали
част от ДП № 18/2014г. са и постановените по това досъдебно производство откази
на наблюдаващия прокурор за тяхното връщане от 17.06.2014г. и 12.08.2014г. По
този въпрос липсва и спор между страните в настоящото производство.
От приетите по
делото писмени доказателства се установява още, че непосредствено след
изземването на паричните средства въззивникът Д.К. е депозирал множество молби
с искане за тяхното връщане, които са били оставяни без уважение. В същите,
както и в депозираните от него жалби до съда по чл.111 ал.3 НПК се съдържат
конкретни волеизявления относно собствеността на иззетите парични средства и
основанието, на което същите са се намирали в негово държане. Изявления в тази
насока са обективирани и протокола му за разпит от 20.10.2011г.
По повод молба
от 07.09.2011г. за връщане на иззетите 40 250 лева е постановено
постановление за отказ от 13.09.2011г. Като основание за отказа в мотивите на
същото е посочено, че не е установен произхода им, както и че по отношение на
тях предстои извършването на процесуално-следствени действия. Постановлението е
потвърдено с определение на ОС – Добрич от 11.10.2011г., постановено по ЧНД №
484/2011г.
С молба от
11.06.2012г. К. отново е поискал връщане на сумата от 40 250 лева, както и
на останалите иззети евра и долари, за които подробно е посочил на кого в какъв
размер принадлежат. По същата е постановен отказ за връщане на сумата от
40 250 лева, съгласно Постановление от 14.06.2012г., потвърдено с
определение на ОС – Добрич по ЧНД № 288/2012г.
С Постановление
от 11.07.2012г. на ОП – Добрич също е оставена без уважение молба за връщане на
сумата от 40 250 лева, което постановление е отменено с определение по ЧНД
№ 331/2012г. на ОС – Добрич и делото е върнато за ново произнасяне. В резултат
на това е постановено Постановление от 21.08.2012г., с което отново е
постановен отказ, потвърден с определение по ЧНД № 373/2012г.
Последвали са
нови откази, съгласно Постановления от 19.11.2012г., 08.03.2013г.,
26.04.2013г., в които отново е посочено, че поради неустановения до момента
произход, назначените и неизготвени все още съдебни експертизи, както и
възложените данъчни ревизии, връщането на иззетите суми ще затрудни
разкриването на обективната истина, както за повдигнатите обвинения, така и за
установяване евентуално извършването и на други престъпления.
След отделянето
на материали от воденото срещу въззивника К. наказателно производство и
образуваното ДП № 18/2014г. по описа на ОСлС – Силистра отново е поискано
връщане на парите, която молба е оставена без уважение с Постановление от 17.06.2014г.
В мотивите на същото е посочено, че досъдебното производство е образувано срещу
Деян Дечков, както и за разследване наличието на други престъпления против
данъчната система, за които все още няма привлечени лица. Във връзка с това е
прието, че иззетите парични средства са от съществено значение за разследването
и е постановен отказ за връщането им. Този акт е отменен като незаконосъобразен
с определение на ОС – Силистра, постановено на 28.07.2014г. по ЧНД № 154/2014г.
и е разпоредено всички иззети и доброволно предадени парични средства в размер
на 40 250 лева, 201 700 евро и 1 000 щ.д. да бъдат върнати на Д.К..
Не е спорно, че
това определение не е изпълнено, като видно от доказателствата по делото е, че
с Постановление от 12.08.2014г. отново е
отказано връщането им с посочени две основания за това – наложени запори върху
сумите в полза на КОНПИ, съгласно определение по ч.гр.д. № 480/2014г. от
18.07.2014г. и определение по ч.гр.д. № 530/2014г. от 06.08.2014г. на ОС – Добрич, за което Прокуратурата е
уведомена със запорно съобщение от 04.08.2014г. и получено на 07.08.2014г. от
КОНПИ копие от издадената по второто дело обезпечителна заповед, както и поради
наличието на спор относно собствеността по см. на чл.113 НПК.
Това
постановление е отменено по жалба на въззивника К. с определение на ОС –
Силистра от 27.08.2014г. по ЧНД № 197/2014г., приемайки, че съгласно чл.413
ал.1 НПК постановеното определение от 28.07.2014г. за връщане на тези
веществени доказателства е задължително и не може да бъде ревизирано от
прокурора по досъдебното производство.
Не е спорно, че
и след този съдебен акт парите не са върнати, както и че в изпълнение на
издадени обезпечителни заповеди по ч.гр.д. № 480/2014г. и ч.гр.д. № 530/2014г.
са образувани изпълнителни дела в СИС при РС – Добрич съответно с № 2082/14г. и
№ 3074/14г., по които с протоколи от 13.10.2014г. съхраняваните в наетия от ОД
на МВР – Силистра сейф парични средства, иззети от дома на въззивниците и предадените
такива доброволно на 02.09.2011г., са описани и иззети от съдебния изпълнител,
и предадени за пазене на КПКОНПИ.
От приетите в
настоящата инстанция съдебни актове вр. ч.гр.д. № 480/2014г. и ч.гр.д. №
530/2014г., както и преписи от материалите по изп.д. № 2082/14г. и изп.д. №
3074/14г. се установява, че с определението по ч.гр.д. № 480/2014г. е допуснато
обезпечение на бъдещи искове на КПКОНПИ срещу въззивниците, В.А.Т., „Андреев
строй“ ООД и „Же-Де-2006“ ЕООД чрез налагане на обезпечителни мерки – възбрани
върху недвижими имоти, запори на банкови сметки и вземания, както и запор на
иззетите при извършения на 02.09.2011г. обиск и претърсване парични средства.
Последните са описани по купюри в определението с посочена обща левова равностойност
338 828 лева /при курс на щ.д. 1.41922 лв. и на еврото 1.95583 лв./.
Съпоставката между описаните в определението банкноти и тези по протокола за
изземване, сочи на извода, че обезпечителната мярка не включва описаните в
протокола като иззет обект № 7 една банкнота от 200 евро и 70 бр. банкноти по
50 лева. Те обаче, както и предадените с протокол за доброволно предаване
100 000 евро са предмет на допуснатата нова обезпечителна мярка на същите
искове, съгласно постановеното по ч.гр.д. № 530/2014г. определение.
Определението по
ч.гр.д. № 480/2014г. е обезсилено по жалба на Д.К. от АпС – Варна поради
нарушаване правилата на местната компетентност с определение от 16.09.2014г. по
в.ч.гр.д.№ 455/2014г., който съдебен акт е потвърден с определение на ВКС по ч.гр.д.
№ 6750/2014г. от 26.11.2014г.
Определението по
ч.гр.д. № 530/2014г. за разширяване на обезпечителаната мярка досежно
процесните веществени доказателства е потвърдено от АпС – Варна с определение
от 26.11.2014г. по в.ч.гр.д. № 574/2014г., влязло в сила на същата дата с оглед
необжалваемостта му.
От цитираните по-горе
изпълнителни дела се установява още, че запорното съобщение до ОП – Силистра за
наложения запор по ч.гр.д. № 480/2014г. е получено на 04.08.2014г. /л.285 от
изп.д. 2082/2014г./, а за наложения запор върху останалата част от иззетите
парични суми – на 11.08.2014г. /л.10 от изп.д. № 3074/2014г./.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Изложените в
исковата молба фактически твърдения обосновават правната квалификация на
предявения иск като такъв по чл.49 ЗЗД – обезщетение за вреди, претърпени от
незаконосъобразни действия на правозащитен орган, непопадащи в приложното поле
на специалния ЗОДОВ. Това важи и за наведените доводи за продължителността на
задържането на процесните парични суми като веществени доказателства, доколкото
от установеното по делото няма данни за водено наказателно производство срещу въззивниците
именно с оглед на евентуално престъпление по гл.VІІ от НК. След отделянето на
материалите от ДП № 71/2013г. новообразуваното ДП № 8/2014г. на ОСлС – Силистра
е само срещу лицето Д.Д. вр. други престъпления. Поради това и възраженията на въззивника за
предявен иск по чл.2б ЗОДОВ без да е
осъществена административната процедура по см. на чл.8 ЗОДОВ са неоснователни.
Неоснователни са
и възраженията за липса на активна процесуална легитимация на въззивницата А.К..
Заявените претенции, че иззетите суми съставляват семейна имуществена общност и
че в резултат на действията на Прокуратурата е претърпяла вреди, са достатъчни
да обосноват процесуалната й легитимация по предявения иск. Обстоятелството, че
не е била страна в наказателното производство, водено срещу съпруга й е
ирелевантно, тъй като на основание чл.7 от Конституцията на РБ Държавата
отговаря за претърпените от всяко физическо или юридическо лице вреди в
резултат на незаконни актове или действия на нейни органи или длъжностни лица,
която отговорност, когато тези действия/актове не попадат в хипотезите на
ЗОДОВ, се реализира именно по общия ред /чл.49 ЗЗД/.
За да се яви
обаче предявеният по настоящия спор иск е необходимо комулативното наличие на
следните предпоставки – противоправни действия от страна на представители на Прокуратурата
при изпълнение на служебните им компетенции и претърпени вреди от въззивниците,
които да са в пряка причинно-следствена връзка с тези действия.
Съгласно
установеното по-горе процесните парични средства, описани в протоколите за изземване
и доброволно предаване са били приобщени като веществени доказателства по
воденото срещу въззивника Д.К. наказателно производство вр. извършени от него
престъпления по чл.282 вр. чл.283а НК, чл.283а и чл.311 НК, по част от които е
оправдан, а по друга – признат за виновен и осъден. Дали същите покриват
критериите за веществено доказателство по см. на чл.109 НПК вр. повдигнатите му
обвинения или вр. извършвано в рамките на това производство събиране на данни
за евентуално друго престъпление не може да бъде преценявано в настоящото
производство, доколкото извършеното по чл.161 ал.2 НПК процесуално-следствено
действие по изземването е одобрено от съд по предвидения за това ред. Като
такива са третирани и в постановяваните впоследствие съдебни актове,
потвърждаващи отказите за тяхното връщане. В тази връзка, съдът намира, че в
настоящото производство не може да бъде правена и преценка за законосъобразността
на постановените откази на наблюдаващия прокурор, по които по реда на
инстанционния контрол има произнасяне на съд /чл.111ал.3 НПК/.
Изводът дали е
налице поведение от страна на органите на разследването, което да нарушава
общият принцип да не се вреди другиму и което да ангажира отговорността на
Държавата по чл.49 ЗЗД следва да бъде изведен от крайния резултат по
наказателното производство.
Когато бъде
постановена оправдателна присъда, иззетите като веществени доказателства
парични средства подлежат на връщане. Правната последица от това е
възстановяване на първоначалното положение. Поради това и лишаването на лицето
от което са иззети от възможността да ползва същите през периода на отнемането
ще бъде без правно основание, независимо от това, че към момента на отнемането
са били налице изискуемите се процесуални предпоставки. Положението е
аналогично с това на кредитор, събрал вземането си въз основа на надлежно
издаден му изпълнителен лист, след което съществуването на същото е отречено.
Привидният кредитор, който е получил нещо процесуално законосъобразно, но при
липса на материално-правно основание, дължи връщането му, на основание чл.55 ЗЗД. Вземането за връщане на недължимо полученото е изскуемо от получаването,
поради което и от този момент, ако се касае за парично задължение се дължи и законната
лихва върху полученото без основание. В тази връзка, отговорността на органа на
обвинението при постановяване на оправдателна присъда за обезщетение за вреди
от иззетите по реда на НПК парични средства ще включва целия период на
задържането им /в т.см. Решение № 413/10.12.2012г. по гр.д. № 1478/2011г., ІV
г.о. на ВКС; Решение № 300/09.01.2019г. по гр.д. № 2262/2018г., ІV г.о. на ВКС/.
По аргумент от
по-силното липса на основание за отнемането и задължение за обезщетение за вреди вр. иззети като
веществени доказателства парични средства ще е налице и в хипотезите, когато
наказателното производство бъде прекратено поради липса на престъпление или
установено авторство от страна на разследваното лице от което са отнети, когато
разследването е продължило над установените процесуални срокове и е липсвала
необходимост от задържането им /Решение № 465/20.12.2011г. по гр.д. №
1794/2010г., ІV г.о. на ВКС/, както и когато иззетите веществени доказателства
не са използвани за нуждите на обвинението.
Изхождайки от тези постановки и приетото за
установено от фактическа страна, настоящият състав намира, че е налице първата
от изискуемите се предпоставки от фактическия състав на чл.49 ЗЗД. Иззетите
като веществени доказателства парични средства, вкл. и доброволно предадените
такива от въззивника не са приложени като доказателства към внесения срещу него
обвинителен акт, нито приемани по-късно в образуваното съдебно производство.
Т.е. от страна на обвинението е прието, че същите нямат връзка с доказването на
повдигнатите му обвинения, което сочи на извода, че приобщаването им към
досъдебното производство по тези обвинения не е било необходимо, респ.
изземването им е било лишено от основание.
Лишено от
основание се явява и задържането им по ДП № 8/2014г., образувано, след
отделянето на материали от ДП № 50/2010г. /преобразувано в ДП № 71/2013г. към
датата на постановлението за отделяне/. Няма данни по същото да са повдигани
обвинения, свързани с или имащи за предмет процесните парични средства, както и
извършвани по отношение на тях процесуално-следствени действия. Наред с това,
дори и същите да имат отношение към евентуално осъществявано в рамките на това
досъдебно производство разследване на престъпление против финансовата и
данъчната система, то отчитайки и периода от образуване на ДП 50/2010г., по
което първоначално са иззети, разумният срок на разследването отдавна е
изтекъл. В този смисъл е и посоченото в отменителното определение на ОС –
Силистра от 28.07.2014г., постановено ЧНД 154/2014г. по повод жалбата на
въззивника срещу Постановлението за отказ по чл.111 НПК от 17.06.2014г. и с
което определение е разпоредено връщането на процесните веществени
доказателства.
Следва да се
отбележи и това, че макар и косвено, по делото са налице данни, че
производството по ДП № 18/2014г. е прекратено на 04.11.2014г. /Постановление на
ВКП от 27.01.2015г., представено с исковата молба - л.103-105/, което също сочи
на извода за липса на повдигнати обвинения или разследване на престъпления към
които тези веществени доказателства да са относими.
Ето защо,
изземването на процесните парични средства като веществени доказателства както
в първоначално образуваното ДП № 50/2010г., така и по отделеното ДП № 8/2014г. се
явява лишено от основание, поради което и Прокуратурата дължи обезщетение за
претърпените вреди от това си действие от датата на отнемането – 02.09.2011г. до
връщането им, евентуално настъпването на друго законно основание за тяхното
задържане или връщане на правоимащите.
Наведените от
ответната страна възражения за наличието на неразрешен спор относно
собствеността на иззетите парични средства като основание по чл.113 НПК за
постановения отказ за връщането им, след постановяване на отменителното
определение от 28.07.2014г. на ОС – Силистра и разпореденото връщане, са
неоснователни. По делото не са ангажирани доказателства, установяващи предявени
претенции за връщането им от други лица, което би обусловило приложението на
чл.113 НПК съгласно разрешението, дадено в ТР № 2/2014г. на ОСНК на ВКС.
Въззивникът, като лице от което са отнети се явява правоимащ по см. на чл.111
ал.1 НК, която разпоредба не поставя условие връщането на веществените
доказателства само на собственика на вещта. Поради това и изложените от него
твърдения в молбите му до Прокуратурата и жалбите до съда относно
принадлежността на част от тях на други лица не сочи на спор за собственост.
Още повече в същите са посочени и доводи за основанията, на които тези средства
са му били предадени и държани от него.
Въпросът за
собствеността на процесните парични средства, обаче е относим към изводите за
основателността на твърденията за претендираните вреди, чиято обезвреда се иска
– пропусната полза, изразяваща се в невъзможността да реализира доход,
съизмерим със законната лихва върху иззетата сума за времето на неоснователното
задържане. Безспорно е, че такава вреда търпи винаги собственикът на парите,
тъй като правото на собственост включва и правото върху добивите от вещта.
Същата ще е налице и за всяко друго лице, на което парите са предоставени за
ползване на договорно основание и от което същите незаконно са били отнети.
В исковата си
молба въззивниците твърдят, че процесните суми съставляват тяхна лична
собственост, придобити в режим на съпружеска имуществена общност. За част от
иззетите парични средства тези твърдения се опровергават от последователните и
еднозначни изявления на въззивника К., направени в досъдебното производство
относно принадлежността им на трети лица. По същество същите съставляват
извънсъдебно признание на неизгодни за него факти, поради което и следва да
бъдат съобразени от съда. Многократното им обективиране в протокола за разпит
от 20.10.2011г., в молбите за връщане и
жалбите /само на сумата от 40 250 лв. или на цялата сума, не само на него,
но и на третите лица – напр. молба от 11.06.2012г. вр. постановеното по нея
постановление 14.06.2012г.; жалба срещу постановление за отказ от 11.07.2012г.;
жалба срещу постановление от 21.08.2012г.; жалба срещу постановление от
19.11.2012г.; молба от 05.03.2013г. и др./ сочат на извод за поддържане на тези
признания през продължителен период от време. На основание чл.217 ГПК съдът
приема, че това признание обвързва и супругата му – въззивницата А.К., която
също е разпитвана в досъдебното производство относно произхода на паричните
средства и самата тя е предоставяла доказателства във връзка с тези твърдения.
В същото време по настоящото дело липсват доказателства, опровергаващи или разколебаващи
твърденията, направени в наказателното производство.
Ето защо и
презумцията на чл.69 ЗС е опровергана. Същата следва да се приеме, че винаги е неприложима,
когато основанието за упражняваната фактическа власт изключва намерението за
своене. В настоящия случай, съобразно поддържаните в досъдебното производство
твърдения на К. паричните суми, собственост на трети лица – 158 750 евро
на „Андреев строй“ ООД; 7 127.47 лева на „Же-Де 2006“ ЕООД, 20 046.21
лева на „А. -2007“ ЕООД и 9 000 евро на майка му В.Т., са му
били предени за съхранение, а собствените на тъста му Ж.Б. 12 500
евро са му били предоставени за съхранение и разплащане вр. разноски за
адвокатски възнаграждения и такси по дела на брата на съпругата му. Тези основания не предпоставят ползване на
паричните средства за нужди на въззивниците, респ. за съхранение по начин,
реализиращ приход от тях, поради което и досежно тези парични средства не е
налице твърдяната вреда – пропусната полза.
Относно
останалата парична сума в размер на 1 000 щ.д., 7 500 евро и
40 250 лева презумцията на чл.69 ЗС не е опровергана, с оглед на което
следва да се приеме, че тези средства са собственост на въззивниците. Поради лишаването
им от възможността да ползват същите в резултат на неоснователното им изземване
като веществено доказателство е налице претърпяна вреда – законната лихва върху
нея за периода на неоснователното й задържане.
Началният момент
на този период, съобразно изложеното по-горе е датата на отнемането – 02.09.2011г.
Крайната дата е 04.08.2014г., когато е получено запорното съобщение от ОП –
Силистра за наложения запор върху иззетите по протокола за обиск и изземване
парични средства по ч.гр.д. № 480/2014г. на ОС – Добрич, доколкото предмет на
втория запор са доброволно предадените 100 000 евро, за които се твърди,
че са изцяло на „Андреев строй“ ООД и несъществена част от иззетите по
протокола. Основание за определяне тази дата е разпоредбата на чл.450 ал.2 ГПК
вр. чл.48 ЗОПДНПИ /отм./ и обстоятелството, че към този момент възбранените
парични средства като вещи /в каквото им качество е наложен запора/ са в
държане на Прокуратурата, като в кориците на приложеното изп.д. 2082/2014г. не
се откриват доказателства за датата на получаване на изпратеното до Алианц Банк
запорно съобщение по см. на чл.48 ал.4 ЗОПДНПИ с изх. № 8239/23.07.2017г.
Поради това, именно от момента на получаване на запорното съобщение от
Прокуратурата като третото лице – държател на възбранените средства следва да
се приеме, че за нея е налице забрана за разпореждане с тях, в това число и
връщането им на въззивниците. Постановеното отменително определение от
27.08.2014г. по ЧНД № 197/2014г. на ОС – Силистра вр. Постановление за отказ от
12.08.2014г. не дерогира тази забрана и не разширява периода на отговорността
за вреди.
Неоснователно е
и позоваването на въззивниците на обстоятелството, че определението, с което е
допуснато това обезпечение е обезсилено по реда на инстанционния контрол. Обжалването
на определението по чл.390 ГПК не спира изпълнението му, поради което и към
датата на налагане на запора и извършването на описа процесуалното поведение на
Прокуратурата е законосъобразно. За евентуални вреди от последвалата отмяна на
обезпечението отговаря лицето, в полза на което е допуснато.
С оглед на така
приетите суми и период, за които се дължи обезщетение, настоящият състав
намира, че исковата претенция се явява основателна до размер на сумата от 17 228.42 лева, съставляваща сбора от
изчислената чрез програмен продукт „Апис – финанси“ законна лихва за периода
02.09.2011г. – 04.08.2014г. върху главница от 40 250 лева в размер на 12 050.17 лева; законна лихва
върху главница от 7 500 евро за същия период в размер на 2 387.72
евро, равняващи се на 4 669.97 лева
и законната лихва върху 1 000 щ.д. в размер на 304.76 щ.д., равняващи се
на 508.28 лева при курс на щ.д. към
датата на подаване на исковата молба 1.66780лв.
Направеното
възражение от Прокуратурата за погасяването на иска по давност е неоснователно.
Най-ранният момент, от който въззивниците са могли да предявят иска си е
28.07.2014г. – датата на определението, с което за първи път е отменен отказът
за връщане на процесните веществени доказателства. До този момент, поради
висящността на досъдебните производства, към които са били приложени
правоимащите са възпрепятствани да предявят правата си. А давност срещу този,
който не може да предяви иск за защита на правото му не тече. Аргумент в тази
насока съдът черпи и от разрешенията по т.4 на ТР № 3/2004г. на ОСГК на ВКС.
В заключение предявеният
от Д.К. и А.К. частичен иск следва да
бъде уважен до размер на сумата от 17 228.42 лева, като за горницата над
тази сума до предявения размер се отхвърли като неоснователен.
Поради
частичното несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в
която исковата претенция е отхвърлена до размер на сумата от 17 228.42
лева и вместо него постановено друго в изложения по-горе смисъл. В останалата
отхвърлителна част съдебният акт следва да бъде потвърден.
По разноските и частната жалба срещу определението по чл.248 ГПК:
С оглед
постановения резултат по съществото на спора от първоинстанционния съд определението
му, с което е отказано изменение на решението в частта относно присъдените в
полза на Прокуратурата на РБ разноски за юрисконсулстко възнаграждение се явява
законосъобразно. Представянето на списък в хипотезите на присъждане на
възнаграждение по чл.78 ал.8 ГПК не е необходимо, тъй като съдът сам определя
размера на следващото се възнаграждение съобразно Наредбата по чл.37 от Закона
за правната помощ, отчитайки извършеното от процесуалния представител,
фактическата и правна сложност на спора, степента на уважаване, респ.
отхвърляне на иска. Постановяването на различен правен резултат по съществото
на спора от настоящата инстанция, обаче, предпоставя и изменение на
отговорността за разноските, което обуславя отмяната на първоинстанционното
решение в частта за разноските, ведно с постановеното към него определение по
чл.248 ГПК, независимо от законосъобразното произнасяне по молбата за изменение.
Отчитайки
степента на уважаване, респ. отхвърляне на предявения иск следващото се в полза
на Прокуратурата юрисконсулско възнаграждение за всяка една от инстанциите е в
размер на по 117.70 лева /при определен размер на същото от 150 лева, на
основание чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Въззивниците от
своя страна също са претендирали разноски за двете инстанции, съставляващи
заплатените от тях държавни такси. Съобразно уважената част от иска дължимите в
тяхна полза разноски са в общ размер на 1 033.71 лева /689.14 лв.
съответна на уважената част държавна такса за първа инстанция и 344.57 лв. за
въззивното производство/.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
171/13.07.2018г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 394/2017г. в частта, в
която е отхвърлен предявения от Д.Е.К. и А.Ж.К. против Прокуратурата на
Република България иск за заплащане на сумата от 80 000 лева, претендирана
като част от сумата от 146 222.98 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи от нереализирана законна лихва за периода
02.09.2011г. – 13.10.2014г. върху парични средства в лева и чуждестранна валута
на обща стойност 455 756 лева, незаконно иззети и държани като веществени
доказателства по образувано срещу Д.Е.К. ДП № 50/2010г. на ТЗ „БОП“ – Добрич,
на основание чл.49 ЗЗД ДО РАЗМЕР на
сумата от 17 228.42 лева, в частта му за разноските, както и постановеното
по реда на чл.248 ГПК определение №
37/16.01.2019г. И ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България ДА ЗАПЛАТИ
на Д.Е.К., ЕГН ********** и А.Ж.К., ЕГН **********
сумата от 17 228.42 лева /седемнадесет хиляди двеста двадесет и осем лв.
42 ст./, представляваща обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от нереализирана законна
лихва за периода 02.09.2011г. – 04.08.2014г. върху парични средства в лева и
чуждестранна валута /40 250 лева, 1 000 щ.д. и 7 500 евро/, част от
незаконно иззети и държани като веществени доказателства по образувано срещу Д.Е.К.
ДП № 50/2010г. на ТЗ „БОП“ – Добрич, по предявен от Д.Е.К. и А.Ж.К. против
Прокуратурата на Република България частичен иск за заплащане на сумата от
80 000 лева и пълен размер на исковата претенция 146 222.98 лева, на
основание чл.49 ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционното решение в отхвърлителната му част
над присъдената от настоящата инстанция сума от 17 228.42 лева до
предявения размер от 80 000 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на Д.Е.К., ЕГН ********** и А.Ж.К., ЕГН ********** сумата от
1 033.71 лева /хиляда тридесет и три лв. 71 ст./, представляваща направени
разноски – заплатени държавни такси за двете инстанции, съобразно уважената
част от исковата претенция, на основание чл.78 ГПК.
ОСЪЖДА Д.Е.К., ЕГН ********** и А.Ж.К., ЕГН **********, двамата с адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Прокуратурата на
Република България сумата 235.40 лева /двеста и тридесет и пет лева 40 ст./,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции /по 117.70 лв.
за всяка/, съобразно отхвърлената част от иска, на основание чл.78 ал.8 ГПК вр.
чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението може да
се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с касационна жалба пред Върховен
касационен съд, в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.