Р Е Ш Е Н И
Е
№ 31.12.2019 година
гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ямболският
окръжен съд, І-ви въззивен граждански
състав,
на 03.12.2019 година, в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ТАГАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА
МАРТИНА КИРОВА
секретар:Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия К.Пейчева
в.гр.д. № 297/2019г. по описа на ЯОС,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от ищеца
"ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД, ЕИК *********, чрез юриск.Р.И., срещу
решение № 67/17.06.2019г. на ЕРС по гр.д.№ 862/2018 г. по описа
на ЕРС, се обжалва първоинстанционното решение, с което е прекратено
производството по делото в частта по предявения от ищеца "ПРОФИ КРЕДИТ
България"ЕООД, против И.А.М., с ЕГН ********** ***, иск по чл.422, вр. чл.
79 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД – да бъде
прието за установено, че ответникът дължи на ищеца разликата над
600.00 лева до 1390.95 лева, включваща вземания за неизплатено договорно
възнаграждение /възнаградителна лихва/ в размер на 130.40 лева и възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 660.55 лева, поради
процесуална недопустимост на иска в тази му част, и е прието за установено, че И.А.М.
дължи на "ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД, ЕИК *********, по Договор за
потребителски кредит № ********** от 16.11.2017 година сума в размер на 600.00
лева, ведно със законната лихва върху нея от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 30.08.2018 година, до окончателното й
изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 1765 от 05.12.2018
година по ч. гр. дело № 875/2018 г. по описа на РС - Елхово. Въззивникът счита
решението в обжалваната част за неправилно и излага съображения. Възразява, че
ЕРС неоснователно е приел, че липсва идентитет между претенцията в заповедното
и в исковото производство и неправилно е прекратил частично производството.
Излага, че вземането е индивидуализирано по отделни пера, размер и основание в
исковата молба, а размерът на цялото вземане съвпада с размера на вземането по
заповедта за изпълнение. Моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение в атакуваната част и постанови решение, с което да установи
съществуването на вземане в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ България"ЕООД,
срещу длъжника И.А.М., по договора за потребителски кредит между страните за
сумата 130.40лв. и 660.50лв. възнаграждение за пакет допълнителни услуги.
В срока за отговор на въззивната
жалба не е постъпил писмен отговор.
В с.з. въззивникът Профи Кредит България
ЕООД - редовно призован, не изпраща законен и процесуален представител. От
пълномощника на страната юриск. И. в ЯОС е постъпила писмена молба по делото,
вх. № 6432/29.11.2019 г., с която е направено искане да бъде даден ход на
делото в отсъствие на представител на въззивника, поради обективна негова
невъзможност да се яви в с.з. Направено
е изявление, че се поддържа въззивната жалба. Изразено е и становище по
съществото на спора. Представен е списък на разноските.
Въззиваемата страна не се явява в
с.з. и не изпраща представител.
Пред първоинстанционния съд
производството е образувано по искова молба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с
ЕИК *********, против И.А.М., с ЕГН ********** ***, с която е предявен иск за
установяване на вземането на ищеца, за което против ответницата е била издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 875/2018 година по
описа на ЕРС за сумата от 1390.95 лв., представляваща неизплатено парично задължение по
Договор за потребителски кредит № ********** от 16.11.2017 година, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане. Претендират се и направените съдебно-деловодни
разноски, както и разноските, направени в заповедното производство. В срока по чл.131 от ГПК
ответницата М., получила лично препис от исковата молба, не е подала писмен
отговор, пред ЕРС не е взела становище по иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства ЯОС
приема за установено следното:
По писмено искане на И.М. на
16.11.2017г. е сключен между страните Договор за потребителски кредит „Профи
кредит Стандарт“ с № **********, съгласно който „Профи кредит България“ЕООД
като кредитор предоставя на кредитополучателя И.А.М. сума в размер на 600 лева,
при следните условия: срок на погасяване на кредита -11 месеца, при ГПР 49.88
%, ГЛП 41.17%, лихвен процент на ден 0.11%. Общата дължима сума по кредита е
730.40 лева. По искане на кредитополучателя част от отпусната в заем сума е за
рефинансиране на задължение на М. към „Профи Кредит България“ЕООД в размер на
74.16 лева. Остатъкът от сумата в размер на 525.84 е била преведена по сметка
на М. на 17.11.2017 г. с преводно нареждане. От договора е видно, че М. е
закупила и пакет от допълнителни услуги на обща стойност 660.55 лева, като на
16.11.2017г. е подписано Споразумение за предоставяне на пакет допълнителни
услуги, Общи условия и декларации, Стандартен европейски формуляр, всички
неразделна част към Договора за кредит. Възнаграждението за закупения пакет
допълнителни услуги в размер на 660.55 лева е разсрочено за срок от 11 месеца
на вноски от 60.05 лева. Общото задължение по кредита и пакета за
допълнителни услуги възлиза
на 1390.95 лева, при месечна вноска от 126.45 лева, платима на 15-то число
от месеца.
От извлечение към 07.03.2019 г.
по сметка към Договор за потребителски кредит №**********, е видно, че М. не е
извършила плащания по Договора за кредит и закупения пакет допълнителни услуги,
както на падежните дати, така и извън тях. В извлечението е посочено, че задължението
на М. към „Профи Кредит България“ЕООД по Договор за потребителски кредит с №
********** към 07.03.2019 г. е в размер на 1390.95 лв..
От уведомително писмо от
30.03.2018 г. от „Профи Кредит България“ЕООД до И.М. е видно, че кредиторът е
отправил изявление за едностранно прекратяване на договора, считано
от 20.03.2018г., поради неизпълнение задълженията по него и обявяването
му за предсрочно изискуем. По делото няма данни това писмо да е получено от кредитополучателя.
От приложеното ч.гр.д.№ 875/2018
г. по описа на ЕРС се установява, че въз основа на подадено на 30.08.2018 г. от
„Профи Кредит България“ЕООД заявление до РС – София е образувано ч.гр.д. №
57567/2018 г. на СРС, прекратено и изпратено по подсъдност на ЕРС, който е
издал Заповед № 1765 от 05.12.2018 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК като е разпоредил И.А.М. да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
сума в общ размер на 1 429.82 лева, включваща: главница в размер на
1 390.95 лева, такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането за
периода 16.01.2018 г. (дата на изпадане в забава) до 20.03.2018 г. (дата на
прекратяване на договора) в размер на 30.00 лева, лихва за забава за периода от
16.01.2018 г. (дата на изпадане в забава) до 20.03.2018 г. (дата на прекратяване
на договора) в размер на 8.87 лева., ведно със законната лихва върху главницата
от 1 390.95 лева, считано от датата на завеждане на заявлението в съда -
30.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в общ
размер на 98.60 лева, в т.ч. 28.60 лева заплатена държавна такса за образуване
на заповедното производство и 70.00 лева за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника -
ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и с Разпореждане № 182 от
30.01.2019 г. по ч.гр.д. № 875/2018 г. заповедният съд е е предоставил на
заявителя предвидената в чл.415, ал.1, т.2 от ГПК възможност да предяви иск
против длъжника М. за установяване на вземането си. В дадения едномесечен срок
заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК против длъжника М. за
установяване дължимостта само на сумата 1390.95 лв., ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението, присъдена в заповедното производство,
представляваща част от общата сума, за която е била издадена Заповедта.
Въз основа на установената фактическа обстановка,
ЯОС прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в
предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество,
жалбата е неоснователна.
ЯОС при извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК намира решението на първоинстанционния съд за валидно и допустимо.
Предявен е иск по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1,
т.2 от ГПК за установяване съществуване на вземането на ищеца, за което е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 875/2018г. по
описа на ЕРС, срещу И.А.М., за задължение в размер на сумата 1390.95 лв. главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането. В заявлението, въз основа на което е образувано заповедното
производство по ч.гр.д. № 875/2018г. по описа на ЕРС, заявителят е претендирал
заплащане от длъжника на сума в общ размер на 1429.82 лева, от която: главница
в размер на 1390.95 лева; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
в размер на 30.00 лева, начислени за периода от 16.01.2018 г. до 20.03.2018 г.;
8.87 лева законова лихва за забава за периода от 16.01.2018 г. до 20.03.2018 г.
като в т.12 в обстоятелства, от които произтича вземането е посочено
неизпълнение на задължението на длъжника-кредитополучател по Договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ с № **********.
Заявителят е предявил иск по чл.422 от ГПК
против длъжника за установяване дължимостта само на сумата 1390.95 лв. главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащането
ù. В заявлението тази сума е посочена като главница, а от твърденията в исковата
молба следва, че същата сума се търси като сбор от следните суми: 600лв. -
предоставен по договора кредит (главница); 130.40лв. - договорено
възнаграждение (възнаградителна лихва) за кредитора по договора; 660.55лв. - възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги. Сумата 130.40лв. -възнаградителна
лихва и сумата 660.50лв. възнаграждение за пакет допълнителни услуги не са
посочени в заявлението.
Предвид обстоятелството, че в завлението по чл.410 ГПК заявителят е посочил сумата 1390.95лв. като главница, то в предявения установителен
иск тази сума може да бъде претендирана на същото основание, т.е. като главница
по договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“ с № **********. По
делото е установено, че главницата по договора е 600лв., за която сума искът е
уважен и решението в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Предмет на
жалбата е първоинстанционното решение в частта, с която е прекратено
производството в частта по предявения от ищеца "ПРОФИ КРЕДИТ
България"ЕООД против И.А.М. иск по чл.422 ГПК, да бъде прието за установено,
че ответникът дължи на ищеца разликата над 600.00 лева до 1390.95
лева, включваща вземания за неизплатено договорно възнаграждение
/възнаградителна лихва/ в размер на 130.40 лева и възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги в размер на 660.55 лева, поради недопустимост на
иска в тази му част.
ЯОС намира, че в заявлението по чл.410 ГПК, въз
основа на което е образувано заповедното производство, не е посочена сума като
дължимо задължение за възнаградителна лихва, както и дължими суми за договорено
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги. От заявлението по чл.410 ГПК е
видно, че заявителят претендира сумата 1390.95 лева като главница по
договор за кредит и само на това основание може да претендира тази сума в
установителния иск по чл.422 от ГПК. В случая ищецът-заявител в заповедното
производство, въвежда в производството по установителен иск нови основания на вземането
на сумата в частта за разликата над 600.00 лева до 1390.95 лева, както следва: за
сумата в размер на 130.40 лева въвежда като основание неизплатено договорно
възнаграждение за възнаградителна лихва; за сумата в размер на 660.55 лева -
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Въвеждането на друго
основание, от което произтича вземането, различно от това въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност, какъвто въззивникът-ищец не е
предявил. (ТР №4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Предвид изложеното, за ищеца-въззивник липсва
правен интерес от установителен иск за вземания, които не са посочени в
заявлението по чл.410 пред заповедния съд - за вземания за възнаградителни
лихви и възнаграждение по пакет от допълнителни услуги. Ето защо претенцията за
възнаградителна лихва и за възнаграждение по допълнителен пакет услуги е
недопустима и производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.
Въззивният състав намира, че като е достигнал до
този извод, ЕРС е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден.
На основание горното, ЯОС
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 67/17.06.2019г. на ЕРС
по гр.д.№ 862/2018 г. по описа на ЕРС в обжалваната част.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.