Р Е Ш Е Н И Е
10.12.2019 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО-V-ти
Районен съд – Дупница състав
12.11. 2019
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 802 2019
дело № по описа за година.
Р.Я.Ч., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, е предявила срещу А.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД. Иска съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата, че тя (ищцата) е собственик на следния недвижим имот: „Поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.140, находящ се в гр.Дупница, общ. Дупница, област Кюстендил, по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на АГКК гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Паничище” № 44, с площ от 406 кв.м., трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3602, квартал 270, парцел IX, при съседи: ПИ с идент. № 68789.604.139; ПИ 68789.604.142; ПИ с идент. № 68789.604.141; ПИ с идент. № 68789.604.85; ПИ с идент. № 68789.604.129, ведно с построените в имота: сграда имот с идентификационен номер 68789.604.140.1, със застроена площ от 234 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда с идентификационен номер 68789.604.140.2, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда“, да я осъди да й предаде владението върху същия, както и да й заплати сума в размер на 714.00 лв. (след допуснато изменение в размера на предявения иск, направено в открито съдебно заседание на 12.11.2019г.), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на дължимия наем за периода от 03.12.2018г. до 09.04.2019г., ведно със законната лихва до окончателното плащане. Претендира разноски.
Ищцата твърди, че е собственик на процесния имот на основание протокол за съдебна делба по гр.д. № 1243/1996 година по описа на Районен съд-гp. Дупница. Съгласно същия съдебно-спогодителен протокол, за този имот бащата й Янко Василиев Чакърски имал учредено пожизнено право на ползване, като ответницата ползвала имота заедно с него. Бащата на ищцата починал на 28.08.2018г. и със смъртта му правото на ползване върху имота било прекратено. Докато баща й бил жив, ищцата нямала против ответницата да живее заедно е него, но след неговата смърт желае тя да напусне имота. На няколко пъти я помолила да го напусне, а ответницата обещавала, но продължавала да ползва имота. Ищцата изпратила до ответницата Нотариална покана чрез Нотариус Деница Гърнева, която й била връчена на 03.12.2018г. В поканата ищцата изрично заявила, че ако ответницата не напусне имота, следва да заплаща наем. До настоящия момент ответницата нито напуска процесния имот, нито заплаща на ищцата дължимия наем.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, с която се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Ответницата твърди, че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 104, том I, peг. № 959, дело 153/1998г. на нотариус Стефан Сотиров, нейният съпруг Янко Василев Чакърски, ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 28.08.2018г., е продал процесния имот на дъщеря й Атанаска Траянова Кирилова, ЕГН **********. Със същия нотариален акт Янко Василев Чакърски, е запазил за себе си и за ответницата, като негова съпруга, пожизнено безвъзмездно право на ползване, като купувачът Атанаска Траянова Кирилова е заявила, че е съгласна и купува процесния имот при тези условия, т.е. с тези вещни тежести. Ответницата сключила граждански брак с Янко Чакърски на 08.08.1998г. и от този момент тя и съпругът й са живеели в процесния имот. Ето защо, твърди, че владее имота на валидно правно основание - учредено в нейна полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване.
Евентуално прави възражение, че е придобила имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, както и възражение за право на задържане на процесния имот до заплащане от ищцата на направените от ответницата, като добросъвестен владелец, подобрения в имота, които са увеличили стойността му на 20 000 лв. на основание чл.72. ал.1 ЗС.
От своя страна ответницата е предявила, при условията на евентуалност (в случай че бъде уважен първоначалният ревандикационен иск), насрещен иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ищцата по първоначалния иск да й заплати стойността на извършените в периода 2015-2018г. подобрения в процесния имот, в размер на 9920.00 лева (след допуснато изменение в размера на предявения иск, направено в открито съдебно заседание на 12.11.2019г.), изразяващи се в следното: ремонт на покрив на сградата - подмяна на греди и попове и ребра; поставяне на паро-пропускаща мембрана; направа на двойна скара; подмяна на улуци и водосточни тръби; пренареждане на цигли и капаци с частична подмяна на повредени такива; монтаж на подулучни поли; подмяна на челни дъски; подмяна на коминни обшивки; измазване на комини; изграждане на нов комин; смяна па дограма; измазване на тавани с варо-циментов разтвор; боядисване с латекс; залепване на тапети и монтаж на ламиниран паркет на пода и первази. Претендира присъждане на разноски.
Ищцата по първоначалния иск и ответница по насрещния
иск Р.Ч. е подала отговор на насрещния иск в срока по чл.131 ГПК, с който
изразява становище за неоснователност на същия.
Оспорва твърденията на ищцата по насрещния иск, че дъщеря й Атанаска Кирилова е собственик на процесния имот, че описаните в насрещната искова молба СМР са реално извършени, както и че ищцата по насрещния иск ги е извършила в качеството на владелец. Излага подробни правни съображения.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
Видно от приетия като доказателство по делото Протокол от проведено на 22.11.1996г. съдебно заседание по гр.д. № 1243/1996г. по описа на РС-Дупница, съдът е одобрил постигнатата между Р.Я.Ч., сестра й Василка Я. Иванова и баща й Янко Василев Чакърски съдебна спогодба, съгласно която съделителката Р.Я.Ч. получава в дял и става изключителен собственик на процесния недвижим имот, допуснат до делба между тях с решение по същото дело, като вместо дял съделителката Василка Я. Иванова е получила за уравнение на дела си от Р.Ч. сума в размер на 8000.00 лв., а вместо дял в имот, на съделителя Янко Василев Чакърски е учредено пожизнено правото на ползване върху процесния имот и е получил за уравнение на дела си от Р.Ч. сума в размер на 15 000.00 лв.
Видно от приетата като доказателство по делото нотариална покана от 29.10.2018г., ищцата е поканила ответницата да й предаде процесния недвижим имот в тридневен срок от получаване на поканата или да й заплаща месечен наем в размер на 300.00 лв. Поканата е получена лично от А.Ч. на 03.12.2018г.
Не е спорно между страните, а се установява и от приетото като доказателтво по делото удостоверение за наследници изх. № 4602/29.10.2018г., че Янко Василев Чакърски, ЕГН: **********, е починал на 28.08.2018г., за което е съставен акт за смърт № 0392/28.08.2018г. в гр. Дупница, като след смъртта си е оставил следните наследници по закон: А.Х.Ч.-съпруга, Р.Я.Ч.-дъщеря и Василка Я. Иванова-дъщеря.
Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение за граждански брак № 126481/08.08.1998г., Янко Василев Чакърски и А.Х.Ч. са сключили граждански брак на 08.08.1998г., за който е съставен акт за граждански брак № 157/08.08.1998г.
Висно от приетото като доказателство по делото удостоверение за раждане от ***г., А.Х.Ч. е майка на Атанаска Траянова Кирилова, ЕГН: **********.
Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с № 104, том І, рег. № 959, дело № 153/24.02.1998г. по описа на нотариус Стефан Сотиров, с район на действие ДРС, Янко Василев Чакърски е продал на Атанаска Траянова Кирилова процесния недвижим имот, като е запазил за себе си и за съпругата си А.Х.Ч. правото на ползване върху същия.
От заключенията на вещите лица по назначените и изслушани по делото съдебно-технически експертизи, са установява, че стойността на среднопазарния наем за процесния имот за периода от 03.12.2018г. до 09.04.2019г. (за четири месеца и шест дни) е в размер на общо 714.00 лв. Вещото лице В., чието заключение съдът кредитира като обективно и компетентно, дава заключение, че стойността на извършените в процесния имот подобрения в периода 2015-2018г. възлиза на сумата от 9820.00 лв., като отделните подобрения са както следва: 1.Подобрения.извършени през 2015 г.: смяна на дограма - 12 кв.м - за 2880 лв.; 2. Подобрения.извършени през 2016 г.: ремонт на покрива на сградата-подмяна на греди, попове и ребра - 100 кв.м - за 1500 лв.; поставяне на паро-пропускаща мембрана - 90 кв.м - за 238 лв.; направа на двойна скара - 100 кв.м - за 285 лв.; подмяна на улуци - 25 м -за 198 лв. и водост. тръби - 14 м- за 133 лв.; пренареждане на цигли - 100 кв.м - за 374 лв., пренареждане на капаци - 10 м - за 72 лв., частична подмяна на цигли - 25 кв.м - за 410 лв.; монтаж на подолучни поли - 8 кв.м - за 140 лв.; подмяна на челни дъски - 4 кв.м - за 80 лв.; подмяна на коминни обшивки - 1.8 кв.м - за 34 лв.; изграждане на нов комин -3 куб.м. - за 987 лв. общо - 4451 лв., като от тази сума следва да се приспадне овехтяване в размер на 668 лв., при което стойността остава 4006 лв.; 3. Подобрения, извършени през 2017 г.: монтаж на ламиниран паркет-30.1 кв.м -за 750 лв., монтаж на первази - 31.2 м. -за 221 лв., общо - 971 лв.; 4. Подобрения, извършени през 2018 г.: измазване на тавани с варо-циментов разтвор - 68.5 кв.м - за 731 лв.; боядисване с латекс -195 кв.м - за 702 лв., залепване на тапети - 10 кв.м - за 630 лв. общо - 2063 лв.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите ИвА.Иванова Шиякова, Борислав Василев Шияков и Радка Спасова Пилева, от показанията на които се установява, че А. Ч. живее в процесния имот от 1998г., когато се омъжила за бащата на ищцата-Янко Чакърски. В периода 2015-2018г. Янко и А.Чакърски правили ремонт в процесния имот, като поправили покрива, сложили ПВЦ-дограма, ремонтирали кухнята, ремонтирали банята и тоалетната, слагали плочки, в стаите положили ламиниран паркет и др.
Анализът на така установените факти и
обстоятелства по делото налага следните правни изводи:
По исковете
с правно основание чл.108 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД, предявено от Р.Я.Ч. срещу А.Х.Ч.:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 108 от ЗС и чл.59, ал.1, вр. с чл.86 от ЗЗД. Ответницата е направила възражение, че е придобила имота по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, както и възражение за право на задържане на процесния имот до заплащане от ищцата на направените от ответницата, като добросъвестен владелец, подобрения в имота.
За да бъде уважен искът по чл. 108 от ЗС, е необходимо ищцата да докаже при условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: че е собственик на процесния имот на твърдяното от нея придобивно основание, че същият се намира във владение на ответницата, която го владее без правно основание, поради което ищцата е лишена от ползването му. Ищцата следва да докаже и размера на претендираното от нея обезщетение поради лишаването й от ползване на процесния имот.
От своя страна ответницата следва да докаже,
че е упражнявала фактическа власт върху процесния имот, като е държала същия като
свой в период повече от пет години, като е била добросъвестна по смисъла на чл.
70 от ЗС, както и че е извършила твърдените подобрения в имота.
Съдът намира за установени от събраните по
делото доказателства предпоставките за уважаване на предявения ревандикационен
иск: по силата на постигнатата между Р.Ч. и Янко Чакърски съдебна спогодба по гр.д.
№ 1243/1996г. по описа на РС-Дупница, ищцата е придобила в изключителна
собственост процесния недвижим имот, като е учредила в полза на баща си пожизнено
право на ползване върху същия. Със смъртта на Янко Чобанов през 2018г., правото
му на ползване върху имота се е прекратило, на основание чл. 59, ал. 1 от ЗС.
Докато баща й е упражнявал правото си на ползване, ищцата не е преставала да
бъде собственик върху процесния имот, независимо от сключения между Янко
Василев Чакърски и Атанаска Траянова Кирилова договор за покупко-продажба на
недвижим имот, изповядан с нотариален акт № 104, том І, рег. № 959, дело №
153/24.02.1998г. по описа на нотариус Стефан Сотиров. Така сключеният договор
за покупко-продажба не е бил в състояние да прехвърли на Атанаска Кирилова
собствеността върху процесния имот, тъй като Янко Чакърски не е бил собственик
на същия, а никой не може да прехвърли права, които не притежава. Безпротиворечива
е съдебната практика, че продажбата на чужда вещ не е нищожна, тъй като
не попада в хипотезата на чл.26 ЗЗД, но не прехвърля собственост. Извършената
продажба на чужд недвижим имот няма вещно транслативно действие, защото
приобретателят не може да придобие повече права от своя праводател и щом
последният не е бил собственик на имота, то и първият не е станал негов
собственик (в този смисъл са Решение №483 от 15.07.2010 год. на ВКС по гр.дело
№991/2009 год., І г.о., ГК, Решение №661 от 28.07.1987 год. по гр.дело
№454/1987 год., ІІ г.о., ГК, Решение №15 от 15.01.1980 год. по гр.дело №2571/79
год., І г.о., ГК, Решение №577 от 05.11.2008 год. на ВКС по т.д. №331/2008
год., І о. ТК и редица други). Следователно собственик на процесния недвижим
имот и към настоящия момент е ищцата Р.Я.Ч..
Неоснователно е възражението на ответницата А.Ч.
за изтекла в нейна полза придобивна давност. По своята правна
същност придобивната давност съставлява упражнявано от несобственик
владение върху определена вещ, продължило през определен от закона срок, след
изтичането на който се придобива право на собственост или друго вещно право, на
което владение по съдържание и начин на упражняване е съответствало.
Фактическият състав на придобивната давност изисква наличие на два
елемента: 1) владение, което да е постоянно, непрекъснато, явно (да не е
установено и да не е упражнено по скрит начин), спокойно (неустановено с
насилие и неоспорвано с насилие) и 2) изтичане на определен период от време,
като съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗС, правото на собственост по давност
върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10
години, респ. 5 години, когато владението е добросъвестно. Самото владение е
установено фактическо господство върху определена вещ с намерението да се свои.
Държането от друга страна също съставлява фактическа власт върху определена
вещ, но упражнявана за другиго. След като веднъж е установено като такова,
колкото и време да продължи и каквото и да е субективното отношение на
държателя, тази фактическа власт не може да доведе до придобиване на
собствеността по давност. Само ако държателят промени намерението си и превърне
държането във владение, в негова полза започва да
тече придобивна давност. В този случай за да е налице завладяване, е
необходимо промяната в намерението фактическата власт да се упражнява вместо за
другиго, изключително и само за себе си, да намери външна проява чрез действия,
които недвусмислено да отричат правата на досегашния собственик или владелец,
което следва от изискването владението да не е установено по скрит начин (ППВС
№ 6/1974г., ТР № 4/2012г. ОСГК на ВКС).
Определянето на лицето, упражняващо
фактическа власт на чужда вещ като владелец или държател се базира на
субективният признак. Това е характеристика на едно субективно /лично/
поведение на владелеца - да се държи вещта като своя. Да се държи вещта като
своя е равнозначно да се държи вещта от владелец със съзнанието, че той е
собственик – титуляр на вещното право. Намерението е психическо, душевно,
субективно състояние. За доказването, законодателят е установил законовата
презумпцията на чл. 69 ЗС според която „предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, доколкото не се докаже, че я държи за
другиго“. Презумпцията е установена в полза на владелеца, тази
презумпция е оборима и оборването е в тежест на заинтересованите
лица, които възразяват, че владелецът не държи вещта за себе си - т.е.
презумпцията размества тежестта на доказване (реда на чл. 290 ГПК Решение № 106
от 28.12.2015 г. по гр. дело № 2687/2015 г. на ВКС, II г.о., ГК).
В настоящия случай, от събраните по делото
гласни и писмени доказателства, а и от твърденията на самата ответница в
отговора на исковата молба, се установява по безсъмнен начин, че ответницата А.Ч.
осъществява фактическа власт върху имота със съзнанието, че й е учредено от дъщеря
й Атанаска Траянова Кирилова право на ползване с нотариален акт № 104, том І,
рег. № 959, дело № 153/24.02.1998г. по описа на нотариус Стефан Сотиров.
Следователно, тя в нито един момент не е имала намерение да свои имота, никога
не е упражнявала фактическата власт върху него със съзнанието, че е собственик
на същия, а със съзнанието, че е негов ползвател, въз основа на учредено й
право на ползване, и следователно има качеството на държател, а не на владелец
на имота. Не са налице събрани доказателства, а липсват и твърдения в тази
насока, за осъществена промяната в намерението на А.Ч. фактическата власт върху
имота да се упражнява вместо за другиго, изключително и само за себе си, и тази
промяна да е намерила външна проява чрез действия, които недвусмислено да
отричат правата на досегашния собственик.
С оглед на това, неоснователно е и
направеното от ответницата Ч. възражение за право на задържане по чл. 72, ал. 3
от ЗС, което законът предоставя на добросъвестния владелец по смисъла
на чл. 70 ЗС, придобил вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или когато формата
на сделката е опорочена. Както се изясни, ответницата Ч. няма качеството на
владелец (нито добросъвестен нито недобросъвестен), а на държател на процесния
имот.
Безспорно се установи и втората предпоставка
за уважаване на предявения ревандикационен иск-ответницата Анака Ч. упражнява
фактическа власт върху процесния имот без правно основание, поради което ищцата
е лишена от ползването му. Не е спорно между страните, а се установява и от
показанията на изслушаните свидетели, че ответницата А.Ч. и към момента упражнява
фактическата власт върху процесния имот въз основа на учреденото й от дъщеря й
Атанаска Траянова Кирилова право на ползване с нотариален акт № 104, том І,
рег. № 959, дело № 153/24.02.1998г. по описа на нотариус Стефан Сотиров. Тази
фактическа власт, обаче е лишена от основание, тъй като Атанаска Траянова
Кирилова не би могла да учреди в полза на майка си вещно право на ползване, тъй
като не е станала собственик на процесния имот по силата на цитирания
нотариален акт, както беше изяснено по-горе. Правото на ползване е ограничено
вещно право, което може да бъде учредено само от собственик на недвижим имот,
какъвто Атанаска Кирилова не е.
С оглед на всичко гореизложено, съдът намира,
че предявеният ревандикационен иск е основателен и следва да бъде уважен. Съгласно
приетото в Тълкувателно решение № 4/14.03.2016г., постановено по тълк. дело №
4/2014г. на ОСГК на ВКС, искът за собственост по чл.108 ЗС /ревандикационният
иск/ съдържа в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане
да бъде установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния
имот и искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота.
Предмет на делото по този иск е правото на собственост на ищеца. За да бъде
решен предявеният с иска по чл.108 ЗС гражданскоправен спор, на тези две
искания следва да се даде отговор в диспозитива на съдебното решение, тъй като
само диспозитивът е източникът на силата на пресъдено нещо на решението. В този
смисъл са мотивите към т.18 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по
тълк.гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС.
Основателен е и обусловеният от него иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 714.00 лв.,
представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на дължимия
наем за периода от 03.12.2018г. до 09.04.2019г., ведно със законната лихва до
окончателното плащане.
В т. 1 на ППВС № 1 от 28.V.1979 г. е
изяснено, че в случаите, когато собственикът е лишен от ползването на имота си,
лицето, което владее същия без да има правно основание за това, дължи обезщетение
за неоснователно обогатяване, като претенцията му е с правно основание чл. 59
от ЗЗД.
Ищцата е поканила ответницата да й предаде
владението върху имота или да и заплаща наем, като поканата е получена лично от
А.Ч. на 03.12.2018г., от която дата е изискуемо задължението за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването, което, както се изясни от заключението
на вещото лице по СТЕ, за периода от 03.12.2018г. до 09.04.2019г.-датата на депозиране на
исковата молба в съда (за четири месеца и шест дни) е в размер на общо 714.00
лв.
По предявения от А. Х.Ч. срещу Р.Я.Ч. насрещен
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, за осъждане на ищцата по първоначалния
иск да й заплати стойността на извършените в периода 2015-2018г. подобрения в
процесния имот, в размер на 9920.00 лева:
Вземанията
за присъждане на обезщетение за разходи за необходими разноски и подобрения
почиват на принципа на недопустимост на неоснователното обогатяване. При
предявен иск за заплащане на направени подобрения в чужд имот, основанието на
предявеното вземане са твърденията за направени от ищеца разходи, с които
ответникът-собственик се е обогатил (виж решение № 359/21.07.2010 г. по
гр.д. № 1205/2009 г. на ВКС, ІІ г.о.). Всяко лице, извършило подобрения на
чужда вещ, увеличавайки стойността й чрез влагане материали и труд, има право
на възмездяване (обезщетение) за да бъде избегнато, недопустимото от правото неоснователно
разместване на блага. Правният способ и път на обезщетяване, размер и срокове
на погасителната давност са обусловени от качеството на лицето-подобрител: владелец,
държател или гестор. С разясненията дадени с Постановление № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС, действащи и към настоящия
момент, се приема че правото на обезщетение за извършени подобрения в чужд
имот по чл. 72 ЗС и чл. 74 ЗС има само подобрителят- владелец,
но не и лицето – държател.
При
изясняване качеството на лицето, извършило подобренията в чуждия имот,
съдилищата следва да изхождат от презумпцията на чл. 69 ЗС, изследвайки дали
тази презумпция не е оборена. В частта относно предявения ревандикационен иск,
беше изяснено, че ищцата по насрещния иск А.Чакърова има качеството на държател
на процесния имот и следователно на тази плоскост следва да бъдат уредени
отношенията между страните във връзка с направените от нея подобрения.
С т. 1 на ППВС
№ 1 от 28.V.1979 г. и с Тълкувателно решение N: 85 от 2.XII.1968 г., ОСГК на ВС
е изяснено, че държателят на недвижим имот, който е извършил подобрения в него,
не може да се ползва от разпоредбите на чл.71 и 72 ЗС. Неговите отношения със
собственика за извършените подобрения се уреждат в съответствие с правилата за
неоснователно обогатяване. В този случай обедняването е налице не само при
увеличаване на имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за
сметка на имуществото на друго лице. Съгласно т. 4 от ППВС№ 1 от 28.V.1979
г., в случаите на чл. 59, ал. 1 ЗЗД се дължи връщането на по-малката
сума между обедняването и обогатяването. В този смисъл са и постановените
по реда на чл. 290 ГПК Решение № 83 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. №
2509/2017 г., II г. о., Решение № 385 от 8.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6740/2014
г., IV г. о. и др.
Под
"разноски" се разбира извършването на парично оценими разходи
независимо дали са направени в пари, в натура или в труд, като се отчита всичко
онова, с което е намаляло имуществото на владелеца/държателя и което е отишло
за вещта, с което се е увеличило имуществото на собственика.
Необходимите
разноски са свързани с наложителността да се запази съществуването на имота,
който без тяхното извършване би погинал или състоянието му би се влошило
съществено, т.е. следва да е налице обективна наложителност за извършването им.
Това са разноските, които се правят не за увеличаване, а за предотвратяване
намаляването на стойността на вещта. За разлика от необходимите разноски,
полезните разноски (подобренията) са такива нововъведения, които изменят имота
и които не са били необходими за запазването и съхраняването му, но обективно
водят до увеличение на стойността на имота (т. 6 от Постановление № 6 от
27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на ВС). Критерият, въз основа на
който се преценява дали е налице подлежащо на заплащане подобрение, е наличието
на трайно прикрепване към имота, т.е. възможно ли е подобрението да бъде
отделено без увреждане и намаляване на стойността му или намаляване цената на
имота (така решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
и т. 8 от Постановление № 6 от 27.XII.1974 г. по гр. д. № 9/74 г., Пленум на
ВС). От това следва, че подобрение е налице само когато извършеното е трайно
прикрепено към имота и собственикът не може да иска унищожение на подобренията,
но и държателя не може да ги вдигне, а му се дължи само обезщетение. Подобрение
има, когато вложените материали, средства и труд са довели до увеличаване на
стойността на чужд имот, а за подобрителя винаги възниква вземане за
стойност поради неоснователно обогатяване срещу собственика/ съсобственика,
стига извършеното да не е в изпълнение на договорно задължение.
При
подобрения в чужд имот, извършени от държател, в негова полза възниква
парично притезание за неоснователно обогатяване в размер на
по-малката сума между стойността на обедняването (разходите, които държателят е
направил) и обогатяването (увеличената стойност на имота в резултат на
вложените от държателя материали, средства и труд). Длъжник по него е
собственикът на имота. В този смисъл вж. постановеното по реда на
чл. 290 ГПК Решение № 40 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 2004/2017 г. на
ВКС, III г.о.
В случая,
от събраните по делото свидетелски показания и заключението на вещото лице В.
по назначената и изслушана СТЕ, безспорно се установява, че в периода 2015-2018г.
ищцата по насрещния иск е извършила описаните в исковата молба
строително-монтажни работи в процесния имот. Ищцата по насрещния иск е направила
необходими и полезни разноски, които съобразно заключението на вещото лице по
изслушаната СТЕ са в размер на общо 9920.00 лева. От горното следва извода, че
стойността на обедняването (разходите, които държателят е направил за
строителството) е в този размер, поради което предявеният насрещен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен.
По
разноските:
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответницата следва да
заплати на ищцата сторените разноски по делото в размер на общо 960.00 лв., от
които: 550.00 лв.-заплатено адвокатско възнаграждение, 110.00 лв.-внесени
държавни такси и 300.00 лв.-депозит за вещи лица.
Ответницата
по насрещния иск следва да заплати на ищцата по него сторените разноски в
размер на 100.00 лв.-внесен депозит за вещо лице, на адв. Е.А.-възнаграждение в
размер на 826.00 лв., съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а на
РС-Дупница държавна такса по предявения насрещен иск в размер на 396.80 лв., на
осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, че Р.Я.Ч., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, е собственик следния недвижим имот: “Поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.140 /землище шестдесет и осем хиляди седемстотин осемдесет и девет, кадастрален район шестотин и четири, поземлен имот сто и четиридесет/, находящ се в гр.Дупница, общ. Дупница, област Кюстендил, по кадастрална карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Паничище” № 44, с площ от 406 /четиристотин и шест/ квадратни метра, трайно предназначение: Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 3602, квартал 270, парцел IX, при съседи: поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.139; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.142; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.141; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.85; поземлен имот с идентификационен номер 68789.604.129, ведно с построените в имота сграда имот с идентификационен номер 68789.604.140.1, със застроена площ от 234 кв.м., брой етажи 2, предназначение: жилищна сграда-еднофамилна и сграда имот с идентификационен номер 68789.604.140.2, със застроена площ от 24 кв.м., брой етажи 1, предназначение: промишлена сграда” И ОСЪЖДА, на основание чл. 108 от ЗС, А.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, да предаде на Р.Я.Ч., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, владението върху същия недвижим имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 от ЗЗД, А.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Р.Я.Ч., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, сума в размер на 714.00 лв. (седемстотин и четиринадесет лева), представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване в размер на дължимия средномесечен пазарен наем за ползването на недвижимия имот, за периода от 03.12.2018г. до 09.04.2019г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 59 от ЗЗД, Р.Я.Ч., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, да заплати на А.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 9920.00 лв. (девет хиляди деветстотин и двадесет лева), представляваща стойността на извършените в периода 2015-2018г. подобрения в процесния имот, изразяващи се в следното: ремонт на покрив на сградата - подмяна на греди и попове и ребра; поставяне на паро-пропускаща мембрана; направа на двойна скара; подмяна на улуци и водосточни тръби; пренареждане на цигли и капаци с частична подмяна на повредени такива; монтаж на подулучни поли; подмяна на челни дъски; подмяна на коминни обшивки; изграждане на нов комин; смяна па дограма; измазване на тавани с варо-циментов разтвор; боядисване с латекс; залепване на тапети и монтаж на ламиниран паркет на пода и первази.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на Р.Я.Ч., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, сума в размер на 960.00 лв. (деветстотин и шестдесет лева), представляваща сторените разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р.Я.Ч., ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, да заплати на А.Х.Ч., ЕГН: **********, с адрес: ***, сума в размер на 100.00 лв. (сто лева), представляваща сторените разноски по делото за внесен депозит за СТЕ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК, Р.Я.Ч.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, да заплати на
адв. Е.Й.А. от КАК, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., вр. с чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредбата за мин. размери на адв. възн., сума в размер на 826.00 лв.
(осемстотин двадесет и шест лева).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, Р.Я.Ч.,
ЕГН: **********, с пост. адрес: ***, да заплати по сметка на РС-Дупница, държавна такса по предявения от Анка Х.Ч. насрещен
иск, в размер на 396.80 лв. (триста деветдесет и шест лева и
осемдесет стотинки).
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: