Решение по дело №329/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                          28.02.2022 г.                             град Стара Загора

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският окръжен съд                                            Търговско  отделение

На 01.12.                                                                                                          2021 г.

В публично заседание в следния състав:

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА

СЕКРЕТАР: А. НИКОЛОВА

изслуша докладваното от съдията ТАНЕВА

т.дело № 329 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, вр. чл.45 ЗЗД и акцесорна претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ищцата е потребител на застрахователна услуга по силата на валидно сключен застрахователен договор за застраховка “Гражданска отговорност” на ответното дружество за автомобил “***“ с рег.№ ***с номер на рама *** съгласно застрахователна полица 06115000066413 , със срок на действие от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г.

На 12.05.2015 г. около 14:15 часа , по главен път ***в района на км.***(до гр.Стара Загора, на територията на Община Стара Загора) в посока юг-север се е движил автомобил “***” с рег.№ ***. Автомобилът е управляван от Б.Д.. В кабината на автомобила до водача Д. седял Д.С.Й.. Автомобилът “***” с рег.№ ***се е движел по прав хоризонтален участък със скорост около 102 км./ч. В същата лента на движение и в същата посока пред автомобил “***” се е движел товарен автомобил седлови влекач м.”**” с румънска регистрация № ** с прикачено към него полуремарке м ”*” с рег.№ ***. Товарният автомобил бил управляван от Д.Д.С./ */ - шофьор в “Д.Л.” АООД гр.Б., Р. .

По същият околовръстен път се движел товарен автомобил ”М.” с рег.№ ***с полуремарке м.”***” с рег.№ ***, управляван от Д.Н. - шофьор в “П.” ЕООД, с.П. , обл.В.. В района на км.***Д.Н. установил че един от коланите, които подържат товара на ремаркето се е скъсал и се влачи на асфалта. Н. отбил и спрял автомобила в източния край на източната лента и пуснал аварийни светлини. След това слязъл, навил колана и отново се качил в товарният автомобил.

В това време по пътя към него се е придвижвал управлявания от С. товарен автомобил. На разстояние след него в същата лента и посока със скорост от около 102 км/ч. се движел автомобил “***”, шофиран от Б. Г. Д. и намиращите се в кабината на автомобила Д.С.Й. и К.Ж.Г.. Водачът С. възприел спрелия товарен автомобил “М.”, от около 300 - 400 м. с подадените аварийни светлини, намалил скоростта на около 74 км./ ч., започвайки М.евра по заобикаляне на спрелия в източния край на платното товарен автомобил “М.” . Водачът на автомобил “***” Д. имал обективната възможност да възприеме М.еврата на товарният автомобил “**” управляван от С.. Движил се при отлични метеорологични условия, при пълна видимост и прав участък от пътя. Пътуващият в автомобила К.Г., седял до дясната врата на кабината и не следял пътната обстановка. в един момент чул как Д.Й. извикал на управляващия Д. ,че ще се ударят в тира. Непосредствено след това последвал удар, при който предната част на автомобила “**” се блъснал в задната част - задната дясна част на полуремарке м ”*” с рег.№ ***. Ударът за автомобила “**” бил челен и обособен по цялата дължина на предните му състави. За товарната композиция ударът е отзад в полуремаркето , като деформациите са по-ярко изразени в десния му край. В резултат на удара пътническата кабина на автомобила “**” се вклинила в задната част на полуремаркето и се заклещила в него. Водачът С. привел в действие спирачната система на автомобила, отбил в дясната част на пътното платно, където преустановил движението на товарната композиция. Видял до дясната врата на автомобила “**” пострадалия К.Г., издърпал го на безопасно място. Уведомени са аварийните служби и пристигналия на място екип на ЦСМП е констатирал смъртта на водача на автомобил “**” Б.Д. и пътуващият до него Д.С.Й..

Починалият Д.С.Й. получил съчетана травма, изразяваща се в множество охлузвания по главата и лицето, охлузвания и кръвонасядания по тялото, разкъсно-контузии рани на крайниците, отток на мозъка, счупване на II-VIII ребра двустранно и на гръдната кост с кръвонасядане, счупване на лявата бедрена кост и лявата мишнична кост, разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в коремната кухина, раздуване на белите дробове. Според заключението, смъртта на Д.С.Й. е настъпила бързо вследствие на асфикция от притискане на снагата. Така получените увреждания и настъпилата смърт са в резултат от действието на тъпи и тъпо-ръбести предмети, условие за които има в купето при челен удар.

Твърди се, че непосредствено преди удара автомобил “**” се е движел със скорост 102 км./ч., а товарният автомобил “**” - със скорост от 74 км./ч. За водача на лек автомобил “**” - Б. Г. Д. не е имало никаква обективна пречка или зрителна преграда да възприеме своевременно попътно движещият се пред него товарен автомобил”**”, както и М.еврата която последният приел по заобикаляне на спрелият товарен автомобил “М.”. Въпреки застигането на товарният автомобил “**”, водачът на автомобила “***” не намалил скоростта, нито е променил посоката на движение. Към момента, в който водачът на автомобил “**” е възприел движещият се пред него товарен автомобил, разстоянието между двата автомобила е било около 34 м. от мястото на удара и не е имало техническа възможност да спре преди мястото на удара. От момента на възприеМ.е на попътно движещият се товарен автомобил от водача Б.Д. за същият е имал възможност да спре преди мястото на удара при движение на автомобила “**” със скорост 52-53 км./ч. или по-ниска. Твърди се, че няма причини от технически характер за възникването на произшествието. Счита, че причините са от субективен характер и биха могли да бъдат отклонено вниМ.ие на водача Д.. Водачът Б.Д. имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП при своевременно възприеМ.е на движещият се пред него автомобил и поддържане на дистанция спрямо него, която е не по-малко от опасната зона на спиране - 92,43 м.

Предвид горното ищцата посочва, че причина за настъпване на ПТП и последвалата смърт на Д.С.Й. е нарушение на правилата за движение - управление с превишена скорост и неупражняване на непрекъснат контрол върху управляваното пътно превозно средство “***” с рег.№ ***, изразяващи се в отклонение на вниМ.ието от пътната обстановка.

Посочва, че прокурорска преписка № 1875/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора е прекратена с постановление на наблюдаващ прокурор от 30.11.2015 г. на основание чл.199 и чл.243 , ал.1 т.1 във вр. с чл.24ал.1 т.4 от НПК и чл.111 от НПК поради смърт на извършителя и същата е влязла в сила.

Ищцата С.С.Й. е единствена сестра на починалия. Със своя брат имали хармонични и най-близки семейни отношения. Тя разчитала на помощта и напътствията на своя по-голям брат във всяко едно отношение, за морална и материална подкрепа при всяко едно начинание. Били заедно до заминаването на Д.С.Й. на работа в Кралство Испания. След завръщането му в гр.Н.през 2013 г. отново били заедно и имали най-близки роднински и семейни отношения. Двамата били почти непрекъснато заедно. Помагали си взаимно, а така също помагали на своите родители. Отношенията между брата и сестрата били изградени въз основа на взаимно уважение, грижа и подкрепа. Установената връзка между тях била по-дълбока от обичайната и традиционна за българското семейство привързаност между брат и сестра .

След вестта за настъпилото ПТП, в което е починал Д.Й., ищцата изпаднала в емоционален и физически срив. Тя е загубила на практика единствената си опора в живота. За С.Й. след този трагичен инцидент настъпила физическа и емоционална празнина, която вероятно никога няма да бъде запълнена. Настъпилото събитие било признато с разпореждане от НОИ ТП С. за трудова злополука, но след заявяване на щета в ЗК “Армеец”АД се получил отказ за изплащане на обезщетение по заявената щета, поради липса на основание .

Водачът Б. Г. Д. имал валидно сключена полица за гражданска отговорност към застрахователно дружество ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК ********* по застрахователна полица № 06115000066413 , със срок на действие от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г. Тъй като с действията си виновният водач Б. Г. Д. причинил на ищцата неимуществени вреди, вследствие на непозволено увреждане и същият е имал валидно сключена полица “Гражданска отговорност “ с ответното дружество за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящият иск пряко към застрахователя, отговорен за вредите причинени от застрахования.

Поради изложеното моли съда да постанови  решение, с което да осъди ответника ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да заплати на С.С.Й. сумата от 41 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството и на пострадала - сестра на починалия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2016 г. - три години преди датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата .

Претендира разноските по делото.

Моли всички присъдени суми да бъдат преведени по адвокатска банкова сметка ***. Н.К. “**” IBAN:  ***, BIC: ***, от ответника е подаден отговор на ИМ, с който прави  оспорва изцяло по основание и размер предявения срещу „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД иск за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди и моли съда да отхвърли същия изцяло като неоснователен и недоказан. Счита също така, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите, за вредите, които се твърдят да са претърпени от ищцата С.С.Й..

На първо място се твърди, че искът е недопустим, тъй като в процесния случай не е налице покрит застрахователен риск, респективно, не е налице застрахователно събитие, във връзка с което да бъде ангажирана отговорността на ответното дружество. Посочва се, че застрахователната полица по договора е подписана от страните към дата 19.12.2014 г., поради което към момента на сключване на застрахователния договор, „ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД не е носило отговорност за причинени вреди на разширения кръг от лица, посочен в TP № 1/21.06.2018 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ВКС, ОСНГТК. Поради това застрахователят не се е ангажирал да носи подобен риск и да обезщети настъпилите вреди именно поради обстоятелството, че такъв риск не е съществувал към датата на посочения договор. Дори и изрично да е уговорено покритие по застраховката, то подобна договореност би била недействителна, поради липса на застрахователен интерес.

Като следващ аргумент за недопустимостта на исковата претенция се посочва неизпълнението от страна на ищцата на задължението и да заведе извънсъдебна претенция пред застрахователя за изплащане на обезщетение по доброволен ред, съобразно предвиденото в чл. 271, ал. 1 КЗ /отм./, както и чл. 498, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 380, ал. 1 КЗ.

По основателността на предявения иск:

Не се оспорва обстоятелството, че в конкретния случай към датата на настъпване на процесното пътно произшествие, относно превозното средство с марка „**“, модел „**“, с peг. № ***, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователна полица № 06115000066413, валидна от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г., между собственика на превозното средство и .ДЗИ - Общо Застраховане" ЕАД.

Оспорва по съдържание приложения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица с peг. № 1228p-4971-13.05.2015 г., по описа на ОД на МВР - Стара Загора. Посочва, че в процесния случай, доказателствената сила на Констативния протокол за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление, относно възприет от съставителя на протокола факт.

Оспорва изцяло твърденията на ищеца, досежно механизма на настъпване на процесното пътнотранспортно произшествие. Счита, че в конкретния случай събитието е било реализирано при следните обстоятелства, а именно:

На  а 12.05.2015 г., около 14:55 часа, водачът на товарна композиция, съставена от седлови влекач марка „М.“, модел .**“, с per. № ***, с полуремарке с peг. № ***- Д.К.Н., се движел по главен път I- 5, в посока от гр. ***-***. Платното за движение на посочения пътен участък било с обща ширина от 7.8 м., симетрично разделено от две пътни ленти, отделени с надлъжна пътна маркировка, всяка от които с ширина от 3.9 м. Достигайки до км. 232 + 800, водачът на превозното средство констатирал, че един от коланите на ремаркето е откачен и се влачи по асфалта, и предприел действия по преустановяване на движението си. Той отбил вдясно, като при финалното паркиране на превозното средство, същото заемало около 2.10 м. от пътната лента на горепосочения път. Водачът не активирал аварийни светлини, индикиращи спрялото превозно средство и не поставил светлоотразителен триъгълник.

На същите дата, време, място и посока, се движела товарна композиция, съставена от седлови влекач с марка **", с peг. № ***, с прикачено към него полуремарке с peг. № ***, управлявана от водача Д.Д.С., със скорост от 80 км./ч., а непосредствено след нея - лек автомобил марка „**“, модел „**“, с peг. № ***, управляван от Б. Г. Д.. Преди достигане на паркираната на пътното платно товарна композиция марка .М.", водачът на седлови влекач **“ забелязал създадената опасност от превозното средство и невъзможността му да премине безпрепятствено по своята пътната лента, като същият предприел действия по рязко намаляване на скоростта си и изпреварване в съседната пътна лента (при наличие на маркировка М1 - Единична непрекъсната линия). Водачът на движещия се зад него лек автомобил „**“ не успял да забележи предприетите М.еври, предвид липсата на стопове и мигачи на движещото се пред него превозно средство, като реализирал челен сблъсък в него. В резултат, цялата предница на л.а. .**" попаднала под полуремарке с per. № ***.

Оспорва твърдението на ищеца, че вина за настъпилия пътен инцидент има застрахованият при ответното дружество водач на лек автомобил марка „**", модел „**“, с peг. № ***- Б. Г. Д.. Счита, че същият не е реализирал виновно поведение, в резултат на което да е причинен инцидентът и респективно, да е настъпил вредоносният резултат. В процесния случай, водачът, не по своя вина, бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП, като последният не е нарушил виновно правилата за движение и за него събитието е случайно такова по смисъла на чл. 15 НК. Счита, че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на водача на застрахования товарен автомобил и същият не е имал техническа и професионална възможност да предотврати настъпването на събитието. В тази насока, счита, че инцидентът е настъпил само и единствено, вследствие противоправните действия на водача на седлови влекач марка „М.".

В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че е налице виновно поведение от страна на водача на МПС марка „**" - Б. Г. Д., намиращо се в причинна връзка с настъпилия инцидент, то счита, че за него и Д.К.Н. е налице хипотезата на съвина за реализиране на вредоносното събитие и резултат, като отговорността на водача на МПС марка „М." следва да бъде определена при квота от поне 50 %. Твърди се, че в конкретния случай Д.К.Н. е извършил следните нарушения на ЗДвП, намиращи се в причинна връзка с ПТП, а именно:

1.) същият е паркирал товарна композиция, съставена от седлови влекач марка ,М.", модел „**", с peг. № ***, с полуремарке с peг. № ***, на неразрешено за това място и заемайки по-голямата част от пътната лента по посоката на движение на участниците в ПТП на главен път I- 5, с което е нарушил разпоредбите на чл. 94, ал. 2 ЗДвП, чл. 97, ал. 1 ЗДвП, чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП;

2.) Предвид непоставянето на светлоотразителен триъгълник, е нарушена и разпоредбата на чл. 97, ал. 3, във връзка с чл. 97, ал. 4 ЗДвП - ,

С оглед на гореизложеното, счита че основната причина за реализиране на пътния инцидент са именно действията на Д.Н..

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.С.Й. (родственик на ищцата), на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Счита, че с поведението си, същият сам е поставил живота и здравето си в опасност и е допринесъл за увеличаване на вида и степента на телесните си увреди, несъвместими с живота, извършвайки нарушение на правилата за движение по пътищата, резултат от вменените му задължения по смисъла на ЗДвП. Твърди, че при настъпване на инцидента Д.С.Й. е използвал за придвижването си в лек автомобил „**“ необособено за това пасажерско място (касета за пренос на продукти, която не е била трайно закрепена на пода на автомобила), като не е бил и с поставен обезопасителен колан. С тези си действия, той нарушил разпоредбата на чл. 137 а, ал. 1 ЗДвП,

Счита, че в случай, че съдът уважи исковата претенция на ищцата, присъденото й обезщетение следва да бъде редуцирано, съобразно съпричинителната деятелност на починалия, с не по-малко от 50 %.

Оспорва материалната легитимация на ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат - Д.С.Й.. Посочва, че възможността за обезщетяване на лица извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се допуска само като изключение, когато болките и страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Твърди, че представените към исковата молба писмени доказателства не обосновават в достатъчна степен основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г.

Оспорва твърденията в исковата молба, че на ищцата са причинени изключителни болки и страдания от смъртта на починалия, довели до дълбока и отрицателна промяна в живота й. При условията на евентуалност твърди, че търпените от С.Й. болки и страдания от смъртта на нейния брат не надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, като от страна на ищцата не са представени доказателства в подкрепа на тези й твърдения. Счита, че не съществува основание в закона, въз основа на което, съдът да презюмира действително претърпените неимуществени вреди. Посочва, че при непозволеното увреждане вредата не се предполага, а подлежи на пълно и главно доказване от тази страна, която претендира обезщетение, в случая - ищцата.

Оспорва съществуването на трайна и дълбока връзка на ищцата с починалия Д.С.Й.. Твърди, че С.Й. не е живеела в едно домакинство с него, като двамата не са поддържали лични контакти и не са били в изключително близка емоционална връзка. В подкрепа на това свое твърдение, представя препис от Книга на собствениците на етажна собственост, находя ща се в гр. (адрес) (последният регистриран адрес на починалия на територията на Република България), видно от която ищцата никога не е била регистрирана на този адрес и респективно, тя заедно с нейния родственик, не са отгледани в едно домакинство. Отделно от горното, представя препис, с превод от испански език, на Удостоверение за адресна регистрация на Д.С.Й., по описа на О.Ф., Н., К.И.(отново представено от Т.И.с депозираната от нея искова молба), от което се установява, че от 2005 г., починалият не пребивава на територията на Република България. Т.е. ищцата нито е живяла заедно с нейния родственик, нито е имала близки контакти с него, които да обосновават твърдените изключително близки техни отношения.

При условията на евентуалност, в случай, че съдът счете претенцията на С.Й. за основателна, оспорва размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същият за прекомерно и неоснователно завишен, съобразно претърпените от ищцата вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, както и поради изключителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

В случай, че ищцата докаже наличието на твърдените вреди и че същите са вследствие на виновното поведение на застрахован в ответното дружество водач, то твърди че видът и интензитетът им в никакъв случай не могат да имат за паричен еквивалент претендирания от нея размер. Счита, че обезщетението следва да служи за репариране на действително претърпените неимуществени вреди, но не и да води до неоснователно обогатяване на ищцата, респективно, да смущава общественото нравствено чувство (за сравнение, Решение № 204 от 07.11,2016 г., постановено по т,д. № 3568/2015 г., по описа на ВКС,ТК,1 Търговско отделение).

Посочва, че при причиняване на смърт, за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди, от значение е най-вече личната и емоционална връзка между починалия от деликт и претендиращия обезщетение, вследствие от загубата на близък. Релевантни са също конкретно установените изживявания на ищеца, обусловени и от обстоятелствата, във връзка с настъпването на смъртта на увредения, а също и възрастта на лицата, обществено положение на починалия и на ищеца, отношенията между пострадалия и близкия, включително, дали са живели в общо домакинство и дали са поддържали лични контакти, имали ли са конфликти или са били в изключително близка емоционална връзка и редица други обстоятелства. В унисон с гореизложеното твърди, че е налице липса на проявление на неимуществени вреди за ищцата, подлежащи на репариране, съобразно принципа на справедливост, залегнал в чл. 52 от ЗЗД.

От друга страна посочва, че съгласно ТР № 1 от 21.06.2018 г по т. д № 1/2016 г. на ОСГНК на ВКС, при определяне размера на обезщетението, съдът следва да съобрази предвиденото в § 96, ал. 3, във вр. ал. 1ДР на КЗ, в сила от 7.12.2018 г. Според цитираната разпоредба, на която е придадено обратно действие, с оглед изричната норма на § 96, ал. 3, по предявени претенции в периода от 21 юни 2018 г. до влизането в сила на ЗИКЗ, размерът на обезщетението за неимуществени вреди от причинена смърт на близък, до влизането в сипа на Наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 КЗ (според § 103 ПЗР на ЗИД КЗ, същата трябва да бъде приета в срок от 1 година от влизане в сила на този закон), следва да се определя в размер до 5 000 лв.

Пар. 96, ал.1 ПЗР КЗ, въвежда правилото, че обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ (лица с трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща им продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, различни от лицата по ал. 3 от същия член) до влизането в сила на методиката по ал. 2 на чл. 493а КЗ, се определя в размер до 5000 лева. Според пар. 96, ал. 2ПЗР КЗ, до този размер е задължено и лицето, което отговаря за причинените неимуществени вреди. Тези две алинеи установяват временно приложим максимален лимит за обезщетяване на лицата в случай на смърт на техен близък, получили такова право с ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ВКС, ОСНГТК, но само и единствено, ако смъртта е следствие от използването на моторно превозно средство. Доколкото пар. 96, ал.1 и ал. 2 ПЗР КЗ са преходни, спрямо чл. 493а КЗ, а той, от своя страна, е специален спрямо чл. 51 и чл. 52 ЗЗД, то и уредбата на пар. 96, ал.1 и 2 КЗ също е проявление на аспекти от деликтната отговорност. Последната алинея на пар. 96 ПЗР КЗ придава действие, спрямо висящи спорове на въведената горна граница на деликтната отговорност с ал. 1 и 2 на същия параграф.

В този смисъл, счита, че претендираното от С.Й. обезщетение от 41 000 лева се явява прекомерно завишено, противоречащо на справедливостта и морала.

Ответникът счита, че чл. 493а КЗ, във връзка с пар. 96 ПЗР КЗ не противоречи на Директива 2009/103/ ЕО, които правни норми регулират националната гражданска (деликтна) отговорност при пътнотранспортно произшествие, като предвиждат методика за изчисляване на размера на обезщетението, а до нейното въвеждане, поставят горна граница за размера на обезщетение на неимуществените вреди на лицата, които имат право на обезщетение за вреди при смърт на близък с ТР № 1/21.06.2018 г., постановено по т. д. № 1/2016 г., по описа на ВКС, ОСНГТК.

Дори и съдебният състав да възприеме претенцията на ищцата за основателна и доказана, счита, че присъденото застрахователно обезщетение на С.Й., без да бъде взет предвид евентуален процент съпричиняване, не следва да надхвърля сумата от 5000 лв.

Предвид неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния такъв за заплащане на лихва върху процесното взеМ.е.

На самостоятелно основание счита, че искът за присъждане на законна лихва е неоснователен, с оглед обстоятелството, че отговорността на застрахователя е договорна, а не деликтна, т.е., ответникът би изпаднал в забава едва след покана за доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на установените в КЗ срокове за произнасяне по предявената претенция (по аргумент от чл. 268, т. 10 от КЗ (отм.)). В конкретния случай не е налице завеждане на щета и заявяване на претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от страна на J3H - Общо застраховане" ЕАД и съответно, началният момент за начисляване на законна лихва не следва да бъде датата на деликта, а датата на предявяване на настоящата искова претенция, доколкото от тази дата застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие.

С оглед на гореизложеното, моли съда да отхвърли изцяло предявените искови претенции.

Претендира разноски по делото, съобразно отхвърлената част от предявените искове.

 

С допълнителната искова молба, ищецът оспорва фактическите твърдения и възражения, направени в отговора на исковата молба, като развива правни доводи и цитира съдебна практика.

Посочва, че с приетото на 21 юни 2018 г. ТР № 1/2016 г. на ОСГНГТК на ВКС Постановление № 2 от 30 ноември 1984 г. на Пленума на ВС е обявено за изгубило сила. В цитираното решение по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК е изразено разбиране, че обезщетение се присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди , според което материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25 май 1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС и по изключение всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починали, търпящо продължителни болки и страдания от смъртта му.

Твърди, че ищцата С.С.Й., не имала законово вменено задължение да заведе извънсъдебна претенция към ДЗИ Общо застраховане АД, поради обстоятелството че процесното ПТП е възникнало преди действието на сега действащият Кодекс на застраховането. По цитираната правна норма чл.271, ал.1 от Кодекс на застраховането - отменен , е вменено задължение на застрахователя за произнасяне в срок , но няма забрана лицата претърпели вреди да заведат искова молба направо пред компетентният съд.

Посочва, че наред с другите реквизити, със застрахователна полица № 06115000066413 по застраховка Гражданска отговорност, валидна от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г. по отношение на МПС марка “**” модел 314 с рег.№ ***, застрахователят е поел в конкретното съглашение и задължение за лимит на застрахователната сума (лимит на отговорност): Съгласно действащите разпоредби на Кодекса за застраховането към датата на възникване на застрахователното събитие 12.02.2015 г., които лимити са в размер на 2 000 000 лв./два милиона лева / за всяко събитие . В тази връзка моли да се приеме  като доказателство по делото заверено копие от застрахователна полица № 06115000066413, валидна от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г, която е предадена от наблюдаващият прокурор по Прокурорска преписка 1875/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора , като намираща се в материалите по делото.

По отношение на оспорването на Констативният протокол за ПТП, заявява, че Протокола за ПТП, който се издава при смърт или раняване на човек, съставен от длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, в установената форма и ред, съставлява официален документ, които се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно цялостния механизъм на ПТП, така както и доколкото е визиран в протокола. И до доказване на обратното, се приема, че фактите, отразени в документа, действително са се осъществили. В тежест на ответната страна е да докаже при условията на пълно главно доказване , твърдяното от нея оспорване.

Посочват, че описаният в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП, е идентичен с установеният в ДП ЗМ 194/2015 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора и в постановление на наблюдаващ прокурор от 30.11.2015 г. , в което на основание чл.199 и чл.243 , ал.1 т.1 във вр. С чл.24ал.1 т.4 от НПК и чл.111 от НПК, прокурорска преписка 1875/2015 г. по описа на Окръжна прокуратура гр.Стара Загора е прекратено, поради смърт на извършителя и същото постановление е влязло в сила. Посочва, че постановлението се основава на множество експертизи и разпити на свидетели, като  механизма на настъпване на процесното ПТП предстои да бъде установен в настоящото производство.

По отношение на направеното от процесуалният представител на ответното дружество ДЗИ Общо застраховане АД, възражение за съпричиняване от страна на Д.С.Й., посочва, че при процесното ПТП са загинали две лица - виновният за настъпването на ПТП водач Б. Г. Д. и Д.С.Й.. Водачът Б. Г. Д., съгласно описаното в протокола за оглед и в констативната част на вещото лице съдебен лекар, при настъпването на ПТП е седял на нормална седалка и е бил със поставен обезопасителен колан. Причината за неговата смърт е асфикция - притискане на снагата, получила се от деформираната предница на микробуса, която е влязла под полуремарке м „***” с рег.№ ***(отпред) и металната ламарина, укрепена с метален винкел (отзад). Причината за смъртта на Д.С.Й. е също асфикция - притискане на снагата , въпреки твърдяното от ответната страна съпричиняване. За доказването на това обстоятелство са поставени въпроси към експертизата.

Твърди се, че предявения иск, отразява точно претърпените от ищцата вреди. Цитира съдебна практика относно размера на претенцията, който в никакъв случай не счита за завишен.

Моли съда, да има предвид обстоятелството, че съгласно пар.22 от ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г./, за застрахователните договори, сключени преди влизането на новия кодекс в сила, се прилага част четвърта от КЗ/отм./, освен ако страните са уговорили друго след влизане в сила на новия кодекс. В случая няма наведени твърдения за други уговорки след влизане в сила на новия кодекс. Ето защо, правното основание на предявения иск е по чл.226,ал.1 от КЗ/отм./, като материално правните норми по този кодекс са от значение за настоящия случай. В същото време процесният иск е предявен на 31.10.2019 г. Съгласно пар.96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, в сила от 07.12.2018 г., обезщетението за претърпени неимуществени вреди на лицата по чл.493а, ал.4, т.е. на други лица, които са имали създадена трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, се определя в размер на 5000 лв. до влизане в сила на методика по чл.493а, ал.2.

Съгласно ал.3, размерът на обезщетението по ал.1 се отнася и за предявените съдебни претенции в периода 21.06.2018 г. - 07.12.2018 г. Не е посочено за кои съдебни претенции се отнася тази разпоредба - дали за претенции, основаващи се на застрахователни събития, възникнали при действието на стария КЗ или за претенции, основаващи се на застрахователни събития, възникнали при действието на новия КЗ в сила от 01.01.2016 г. При тълкуване, имайки предвид, че разпоредбата се отнася до материално правни норми на новия кодекс, следва да се прилага за съдебни претенции, произтичащи от застрахователни събития, които са възниквали при действието на новия кодекс.

Дори да се приеме, че има действие в случаи, като процесния, при който застрахователното събитие е възникнало при действието на стария кодекс, счита, че тя не следва да намери приложение, поради противоречие с норми на общностното право, като развива подробни съображения в тази връзка и цитира практика на СЕС.

Твърди, че пар.9б. ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ не съответства на разпоредбата на чл. 9. ал, 1 от Директива 2009/103/EО, поради което определеният максимален размер на обезщетение в него не следва да се прилага. Тази директива била транспонирана в националния закон - както КЗ от 2005 г./отм./, в сила от 11.06.2012 г. до 31.12.2015 г., така и в действащия КЗ, като в разпоредбата на чл.492 е посочен размерът на минималната застрахователна сума/лимит на отговорност/, както следва :1.за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 420 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица, 2.за вреди на имущество (вещи) - 2 100 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на увредените лица.

Поради изложеното и в съответствие с основния принцип при определяне на обезщетение, регламентиран в чл. 52 ЗЗД - принципа на справедливостта, ищцата счита, че следва да се пристъпи към разглеждане на предявения иск за обезщетяване на неимуществените вреди в резултат на ПТП, при което пострадалият е починал, като приложение следва да намери и задължителното тълкувателно решение №1 от 21.06,2018 г. по т.д.№1/2016 г на ОСГНТК на ВКС. Съгласно посоченото решение, материално легитимиран да получи обезщетение за неимуществени вреди е и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

След доказването на основния иск моли съда да уважи и акцесорния такъв за законната лихва, считано от 31.10.2016 г. или три години преди датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените суми. Посочва, че твърдяното от процесуалният представител на ответната страна, задължение за предварително завеждане на щета не съществува по Кодекса на застраховането, действал към момента на възникване на застрахователното събитие - 12.05.2015 г. и не следва да се взема в предвид при определяне на началният срок, от който е започнала да тече законовата лихва.

 

С отговора на допълнителната искова молба се поддържат твърденията, релевирани в отговора на исковата молба. Оспорва се твърдението на ищеца, че вина за настъпилия пътен инцидент има застрахованият при ответното дружество водач на лек автомобил марка „**“, модел „**“, с peг. N ***- Б. Г. Д..

В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че е налице виновно поведение от страна на водача на МПС марка „**” - Б. Г. Д., намиращо се в причинна връзка с настъпилия инцидент, счита, че за него и Д.К.Н. - водач на МПС марка „М.”, е налице хипотезата на съвина за реализиране на вредоносното събитие.

Поддържа възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Д.С.Й. (родственик на ищцата), на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Поддържа оспорването относно наличието на материалната легитимация за ищцата да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своя брат – Д.С.Й..          Поддържа възражението си, че в конкретния случай на ищцата не са причинени изключителни болки и страдания от смъртта на починалия, довели до дълбока и отрицателна промяна в живота й, както и относно липсата на трайна и дълбока връзка между нея и Д.С.Й..

Изцяло поддържа оспорването на размера на предявения иск за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно и неоснователно завишен, съобразно претърпените от ищцата вреди, социално-икономическите условия на живот в страната, в противоречие с принципа на справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, както и поради изключителния принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.

Счита, че релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, като в унисон с това, изяло неприложими се явяват други актове на съда, постановени във връзка с настъпилите отделиш неимуществени вреди.

Наред с това, дори и да бъде определено обезщетение в полза на ищцата, то следва да бъде взета предвид разпоредбата на пар. 96, ал.1 ПЗР КЗ, която въвежда правилото, че обезщетението за неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 КЗ (лица с трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, причиняваща им продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени, различни от лицата по ал. 3 от същия член) до влизането в сила на методиката по ал. 2 на чл. 493а КЗ, се определя в размер до 5 000 лева.

Предвид неоснователността на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния такъв за заплащане на лихва върху процесното взеМ.е.

Моли съда да отхвърли изцяло предявените искови претенции, като присъди в полза на ответника сторените от него разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

        

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Безспорно е, че на 12.05.2015 г. около 14:15 часа, на главен път ***в района на км.***(до гр.Стара Загора, на територията на Община Стара Загора) между автомобил “***” с рег.№ ***, управляван от Б.Д. и товарен автомобил седлови влекач м.”**” с румънска регистрация № ** с прикачено към него полуремарке м. ”*” с рег.№ ***, управляван от Д.Д.С./***/ - шофьор в “Д.Л.” АООД гр.Б., Р. е настъпило ПТП, при което загинал возещия се в кабината на автомобил “***” с рег.№ ***Д.С.Й..

За процесното ПТП е образувано ДП № 194/2015 г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора (пр.пр. № 1875/2015 г. по описа на ОП-Стара Загора) срещу неизвестен извършител. Впоследствие с постановление от 30.11.2015 г., ДП № 194/2015 г. по описа на ОД на МВР-Стара Загора е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т.1 във вр. с чл.24, ал.1, т.4 НПК и чл. 111 от НПК – поради смърт на извършителя.

Безспорно е, че за лек автомобил марка модел “***“, с рег.№ ***, с номер на рама *** е сключена  гражданската отговорност при „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със застрахователна полица 06115000066413, със срок на действие от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г.      

От заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява следното:

Непосредствено преди ПТП товарна автокомпозиция съставена от седлови влекач ** с рег.№ с румънска регистрация, с рег. № *** и полуремарке марка „*“, с регистрация рег. № № ***се е движил по околовръстен път /основен път I- 5, км 231+800/ източно от гр.Стара Загора в посока гр. Казанлък /на север/. Попътно зад него се е движил лек автомобил „***“ с рег. № ***. В определен момент водачът на товарната композиция е предприел М.евра „заобикаляне“ на спрялата пред него в десния край на източната пътна лента товарна композиция, съставена от седлови влекач М. *** с рег. № ***и полуремарке с рег.№ ***. В същия момент товарната композиция с влекач ** е била застигната от ** Спринтер и ударена отзад. Удара за ** Спринтер е челен, по цялата ширина на предните му състави. За товарната композиция ударът е отзад в полуремаркето, като деформациите са по-ярко изразени в десния му край като широчината им е 1,80 м. След удара ** Спринтер е останал заклинен под задните състави на полуремаркето и е продължил движението си заедно с него. Товарната композиция е преустановила окончателно движението си след завършване на М.еврата заобикаляне на спрялата пред нея товарна композиция с влекач М. в източната пътна лента за движение. Към момента на спиране предните състави на товарна композиция ** са отстояли на около 86 метра след мерната линия. Заобиколената товарна композиция М. е била спряла в десния край на източната лента, като задните й състави са отстояли на около 35 метра след мерната линия. Левите й състави са отстояли на около 1,80 м източно от осевата линия. Линията на удара между предните състави на ** Спринтер и задните състави на полуремаркето на товарна композиция ** е на 16,73 м северно от мерната линия. Към момента на удара товарната композиция ** е в начален период на М.еврата заобикаляне на спрялата пред нея товарна композиция М., а ** Спринтер се е движил изцяло в източната пътна лента, като десните състави са отстояли на около 0,70 м вляво от източния край на платното движение. Платното за движение е с ширина 7,8 м разделено на две ленти с надлъжна пътна маркировка МЗ - „Единична прекъсната линия“. Габаритния размер на ***е 1,90 м, а на полуремаркето е 2,50 м.

След анализ на данните от протокола за оглед на ПТП: размери на платното за движение, разположение на МПС след удара, оставените следи от работна течност, спирачна следа, изпаднали части от автомобилите, деформациите по МПС, предвид данните от техническите характеристики на МПС и нанасяне на размерите в мащабната скица, може да се направи извода, че мястото на удара се намира:

-по дължина на пътното платно - на около 16,73 м северно от т. 01. -по ширина на пътното платно - на около 0,90 м - 2,70 м западно от източната граница на платното за движение.

Мястото на удара е изцяло в източната пътна лента.

За л.а. ***ударът е в предните му челни състави, а за т.а. ** и прикаченото към него полуремарке, е в задните състави на полуремаркето.

Скоростта на движение на т.а. ** преди ПТП и в момента на удара е била около 20,58 м/сек = 74 км/ч.

Изчислената скорост на т.а **, съответства на скоростта, отчетена на тахографският лист на автомобила, която е около 80 км/ч, както и данни от ДП, че водачът е намалил скоростта на движение непосредствено преди да предприеме М.еврата „заобикаляне“.

Опасната зона на автомобил ***с рег. № ***, за скоростта му на движение 103 км/ч след заместване във формулата е 99,62 м.

ПТП е възникнало в светлата част на денонощието, нормална видимост, суха пътна настилка, на прав участък от пътя. В материалите по делото няма данни да е имало ограничена видимост за водача на л.а. ** към движещия се пред него т.а ** с прикачено към него полуремарке. Видимостта е била най-малко 200 м, а опасната зона за спиране на автомобил ***е около 100 м.

Тъй като видимостта е по-голяма от опасната зона за спиране, то водачът е имал техническата възможност да предотврати ПТП.

За водача на л.а. ***с рег. № ***е съществувала техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП като наблюдава непрекъснато пътната обстановка пред МПС и когато възникне опасност за движението му да намали скоростта, а при необходимост да спре.

Водачът на автомобил ***не е възприел опасността своевременно.

Ако водачът на л.а. ** е управлявал със скорост около 55 км/ч и по-малка от нея, не би настъпило ПТП дори и при късното възприеМ.е на опасността.

Механизмът на настъпилото ПТП е следният:

На 12.05.2015 г около 14:55 ч по път 1-5, в посока север със скорост около 103 км/ч и опасна зона за спиране около 100 м се движил л.а. ***с рег.№ ***с водач Б. Г. Д. и пътници Д.С.Й. и К.Ж.Г.. В същото време, в същата посока, пред него се е движила товарна композиция, съставена от седлови влекач ** с рег.№ с румънска регистрация, с рег. № *** и полуремарке марка „*“, с регистрация рег. № № ***и водач Д.Д.С.. В близост до км 231+800, водачът на т.а. ** е предприел М.еврата „заобикаляне“ на спрялата в дясната част на неговата пътна лента товарна композиция, съставена от влекач М. с рег. № ***и полуремарке ,,***“ с рег. № ***, с водач Д.Н.. Водачът на л.а. ***е възприел със закъснение опасността за движението му и е реагирал едва когато се е намирал на около 40 м от мястото на удара. На около 16,73 м северно от т. 01, изцяло в източната пътна лента е настъпил удар между двете МПС. За л.а. ***ударът е предните му челни състави, а за т.а. ** и прикаченото към него полуремарке, в задните десни състави на полуремаркето. В резултат на удара л.а. ***се е „вклинил“ в полуремаркето и в това състояние са преминали покрай спрелия за престой т.а. М. и прикаченото към него полуремарке и са се установили в покой в източната част на източната пътна лента, така както е описано в протокола за оглед на ПТП.

В резултат на настъпилото ПТП е причинена смъртта на водача на л.а. ***и пътника до него - Д.Й..

В материалите, приложени към делото има данни, че непосредствено преди удара, водачът е отклонил вниМ.ието си настрани, вляво от пътя

Причините за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на л.а. ***с рег. № ***, който не е наблюдавал пътната обстановка пред автомобила, който управлява, не е възприел своевременно опасността и не е предприел своевременно намаляване на скоростта на движение или спиране на МПС. Технически правилно е при наличната си скорост на движение от 103 км/ч, водачът да се движи на дистанция зад движещите се пред него ПС, не по-малка от опасната му зона за спиране - около 100 м.

Вещото лице е направило извод, че ако Д.С.Й. е пътувал с предпазен колан и е седял на пътническа седалка, е щял да получи подобни увреждания които да доведат до летален (смъртен изход), при настъпилото ПТП.

Във връзка с ПТП – то, пострадалият Д.С.Й. е получил: съчетана травма при автозлополука - множество охлузвания по главата и лицето, охлузвания и кръвонасядания тялото, множество охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по крайниците, оток на мозъка, счупване на II-VIII ребра двустранно и на гръдната кост с кръвонасядане, счупване на лявата бедрена кост и лявата мишнична кост; разкъсване на черния дроб и кръвоизлив в коремната кухина; раздуване на белите дробове.

Счупването на II-VIII ребра двустранно и на гръдната кост е причинило трайно затрудняване на движението на снагата.

Счупването на лявата бедрена кост е причинило трайно затрудняване на движението на левия крак.

Счупването на лявата мишнична кост е причинило трайно затрудняване на движението на лявата ръка.

Разкъсването на черния дроб с кръвоизлив в корема е причинило разстройство на здравето временно опасно за живота.

Смъртта е настъпила вследствие асфиксия от притискане на снагата, което осъществява медико-биологичния признак - постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота.

Всички описани травматични увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпо-ръбести предмети, условие за каквото има в купето на автомобил при челен удар. Вследствие на този удар купето се е деформирало и пострадалият е бил притиснат в кабината, която е била отделена от товарния отсек с метална преграда.

В материалите по делото има приложено удостоверение от „ОПУ“ Стара Загора, в което е записано, че към дата 12.05.2015 г. по път 1-5, от юг на север, към гр. Казанлък е имало монтирани пътни знаци В24 „Забранено е изпреварването на МПС, с изключение на мотоциклети без кош и мотопеди“ и В26 „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“ - 60 км/ч при км 231 + 696, кореспондиращи с хоризонтална пътна маркировка, която е непрекъсната в посока юг-север и прекъсната в посока север-юг.

Видно от приложената към гореспоменатото удостоверение схема, +800 описаният участък е на около 100 м след км 231 +800 в посока на север, от гр. ***-***. На км 231+ 800 хоризонталната маркировка е единична прекъсната линия. В този участък няма действаща забрана, въведена с пътен знак. На км 232+ 145 е поставен пътен знак В31 „Край на въведените с пътен знак В24 забрани“, който е преди км 231 по посока на движението на МПС към гр. Казанлък.

Видно от снимковия материал на стр.161 във фотоалбума, приложен към ГД № 494/2016 г. РС Нова Загора, към момента на настъпване на процесния инцидент пътната маркировка е единична прекъсната линия.

Пътното платно на път 1-5, в зоната на км 231+ 800 се е състояло от две пътни ленти, всяка с широчина от 3,90 м. Ширината на платното за движение е 7,80 м.

Производствената габаритна ширина на товарна композиция, съставена от седлови влекач марка „М.“, модел „***“, с рег. № ***, с полуремарке с рег. № ***е 2,50 м.

Товарната композиция, съставена от седлови влекач марка „М.“, модел „***“, с рег. № ***, с полуремарке с рег. № ***, спряна за престой към момента на удара е заемала 2,10 м от пътната лента по път 1-5.

Спрялата за престой товарна композиция е заемала 2,10 м от пътната лента, а свободната част от нея е била 1,80 м. Технически невъзможно е товарната композиция, съставена от седлови влекач ** с рег.№ с румънска регистрация, с рег. № *** и полуремарке марка „*“, с регистрация рег. № № ***с габаритна ширина 2,50 м и лек автомобил марка „**“, модел „**“, с рег. № ***с габаритна ширина 1,90 м да продължат движението си безпрепятствено в същата пътна лента.

В материалите по делото има данни, че водачът на М. е установил по време на движението си, че един от коланите, придържащ товара се е скъсал и се е влачил по асфалта. Спрял е за престой в дясно по посока на движението си, за да установи проблема. Обозначил е МПС с аварийни мигачи. Навил е колана и се е качил в кабината с намерение да продължи движението си. Непосредствено след това е настъпило ПТП.

Технически правилно е, в конкретната ситуация, водачът да приведе в покой товарната композиция и да установи, какъв точно е проблема със закрепващите приспособления, за да прецени възможно ли е да отстрани на място проблема, свързан с укрепването на товара или да продължи до най- близкия паркинг на товарни превозни средства.

Видно от приложената към делото схема (196 стр.), издадена от ОПУ гр. Ст. Загора, на км 231+ 800 хоризонталната маркировка е единична прекъсната линия. В този участък няма действаща забрана, въведена с пътен знак. На км 232+ 145 е поставен пътен знак ВЗ1 „Край на въведените с пътен знак В24 забрани“, който е на около 345 м преди км 231+ 800 по посока на движението на МПС към гр. Казанлък. М.еврата „изпреварване“ по път 1-5, км 231+ 800, в тази посока е била разрешена.

В материалите, приложени по делото има данни, че водачът на товарна композиция, съставена от седлови влекач ** с рег.№ с румънска регистрация, с рег. № *** и полуремарке марка „*“, с регистрация рег. № ***е възприел товарна композиция, съставена от седлови влекач М. ***, с рег. № ***на около 800 м и е намалил скоростта на движение. На около 300-400 м е възприел аварийните му мигачи и е сигнализирал с ляв мигач намерението си да го заобиколи. В този момент е настъпил удар отзад с движещия се зад него л.а. ** ** с рег.  № ***. Скоростта на движение на л.а. ***в момента на удара е била около 103 км/ч, а опасната му зона около 100 м. Скоростта на движение на т.к. ** и прикаченото към него полуремарке в момента на удара е била около 74 км/ч. Ударът е настъпил в източната пътна лента.

Ако товарната композиция, съставена от седлови влекач М. *** с рег. № ***и полуремарке с рег. № ***не беше спряла за престой на констатираното място и товарната композиция, съставена от седлови влекач ** и прикаченото към него полуремарке е продължила движението си в своята пътна лента, пак би настъпил удар с движещия се зад него л.а. ** **, ако двете МПС са се движат със същата скорост. В този случай не би възникнало ПТП, ако водачът на л.а. ** своевременно възприеме движещия се пред него т.а. и запази необходимата безопасна дистанция, като своевременно намали скоростта си на движение.

ПТП не би настъпило и ако товарната композиция, съставена от седлови влекач М. *** с рег. № ***и полуремарке с рег. № *** не беше спряна за престой на констатираното място в следните случаи : ако водачът на товарна композиция, съставена от седлови влекач ** с рег.№ с румънска регистрация, с рег. № *** и полуремарке марка „*“, с регистрация рег. № № ***се е движил в своята пътна лента, със скорост еднаква със скоростта на л.а ** ** и по-голяма от нея, но в конкретната ситуация, тя би била над максимално допустимата за този пътен участък.

Съгласно горния текст товарна композиция, съставена от седлови влекач М. ***, с рег. № ***и полуремарке с рег. № *** е спряла за престой, тъй като в конкретната ситуация водачът е спрял МПС вдясно по посока на движението си, за да установи проблем, свързан с колана, придържащ покривалото на товара. Видял е, че един от коланите е бил скъсан, навил го е и се е качил в кабината с намерение да продължи движението си. Обозначил е МПС, като е включил аварийните мигачи.

В материалите, приложени по делото има данни, че водачът на товарна композиция, съставена от седлови влекач ** с рег.№ с румънска регистрация, с рег. № *** и полуремарке марка „*“, с регистрация рег. № № ***е възприел аварийните мигачи на товарна композиция, съставена от седлови влекач М. ***, с рег. № ***и полуремарке с рег. № *** на около 300-400 м е и е сигнализирал с ляв мигач намерението си да го заобиколи.

ПТП е възникнало в светлата част на денонощието, на прав участък от пътя, слънчево време и суха пътна настилка.

След анализ на данните по-горе, може да се направи извода, че няма причинна връзка с настъпването на ПТП и непоставянето на предупредителен триъгълник на указаното от ЗДвП място, тъй като е имало техническата възможност товарната композиция, съставена от седлови влекач М. ***, с рег. № ***прикачено към него полуремарке рег. № ***, обозначена с аварийни мигачи, да бъде възприета на разстояние от около 300-400 м.

Действията на водача на седлови влекач марка М. ***, с рег. № ***, с полуремарке с рег. № *** не са предпоставка за настъпването на процесното ПТП.

Увредените детайли са описани в протокола за оглед на ПТП: „Л.а. микробус „** ***“ ориентиран с предната си част на север, като предната част се намира под задната част на полуремаркето на т.а. собственост на фирма СД „А.Д.“ Нова Загора, бял на цвят. Тотално деформирана в предна част. Предна част с фронт 1,80 м, деформации от дясно 0,4; 1,60; 1,80; 1,70; 1,80; 1,80 м. Двигател, светлини не работят. Лост скоростен - изкривен, лост ръчна спирачка - изкривен. Не може да се пробват педалите за съединителя и спирачната система. В товарния отсек - счупено предно панорамно стъкло, деформирани предни калници, капак, таван в предна част, лява врата, предна лява гума. Предна дясна врата откачена, дясна врата откачена - държи се на една панта. Задна врата обърната.“

Според данни от декодера по № на рамата, става ясно, че лек автомобил ** ** с рег. № ***е произведен 24.08.1995 г. с 9 бр. седалки (8 бр. за пътниците +1 за водача). Автомобилът е бил оборудван с триточкови инерционни предпазни колани за всички места на пътниците и за водача.

В материалите по делото има данни, че л.а. ** ** с рег. № ***е бил с обособен товарен отсек, отделен от кабината посредством здрава ламаринена преграда с винкели. Зад преградата са били наредени бутилки с метан, а товарното отделение е било пълно с празни касетки. На първия ред, до водача е имало една седалка, намираща се в дясната част, до дясната врата, а в средата не е имало седалка.

Обезопасителните колани на л.а. ** ** с рег. № ***са били триточкови, инерционни.

Д.С.Й. е заемал мястото по средата, до шофьора. Пострадалият не е заемал технически обособена седалка в л.а. **, а е бил седнал на пластмасова касетка между шофьора Б.Д. и пътуващия в дясно, на обособена седалка пътник - К.Г..

В момента на удара предна челна част на л.а. ** на практика се „вклинва” под задната част на полуремаркето на румънската товарна композиция и остават така до установяването им в покой. В резултат на силната деформация в предната челна част на л.а. ** отпред назад, двигателя, арматурното табло и др., са навлезли във вътрешното пространство на кабината и са притиснали телата на пътуващите към укрепената с винкел стоМ.ена ламарина, която разделя товарното отделение от кабината.

Предвид механизма на ПТП, силата и посоката на възникналите инерционни движения на телата вътре в купето на л. а. и силните деформации по предна челна част на процесния автомобил, пострадалият Д.С.Й. би получил конкретните увреждания дори и да е пътувал, заемайки технически обособена седалка в л.а. ** и дори да е бил с поставен обезопасителен колан.

Според вещото лице може да се направи извода, че водачите на МПС са могли да възприемат спрелия за престой седлови влекач „М.“ в конкретната обстановка на разстояние най-малко от около 300-400 м. Възможно е било безпрепятственото му заобикаляне от момента, в който той е бил видим за останалите участници в движението.

Може да се направи извода, че поставянето на обезопасителен триъгълник от водача на седлови влекач М. по реда, указан в закона /на разстояние 30 метра от МПС/ не влияе по никакъв начин на възможността на другите участници да възприемат спрялото МПС

В материалите по делото има данни, че л.а. ** ** с рег. № ***е бил с обособен товарен отсек, отделен от кабината посредством здрава ламаринена преграда с винкели. Зад преградата са били наредени бутилки с метан, а товарното отделение е било пълно с празни касетки. На първия ред, до водача е имало една седалка, намираща се в дясната част, до дясната врата, а в средата не е имало седалка.

От заключението на съдебно – психиатричната експертиза се установява следното :

При ищцата С.С.Й. е настъпила промяна в психичното състояние след узнаването за внезапната смърт на нейния брат.Тя  е изживяла негативни емоции (инцидент, при който загива брата й ), като смъртта на близък член на семейството е събитие с висок стресогенен потенциал (петия по сила по Скалата на Холмс). Налице са достатъчно данни, които позволяват да се приеме, че след визираното в делото събитие, при освидетелстваната е настъпила Остра стресова реакция./Код по МКБ-10 Р43.0/. Същата се характеризира с изразени емоционални, когнитивни и поведенчески промени - повишена емоционална лабилност с персистиращи интензивни емоции от негативния регистър, епизоди на натрапващо се припомняне и преживяване на психотравмата, затруднения при концентриране върху обичайни дейност, нарушения на съня и емоционална притъпеност, емоционална отчужденост и социално оттегляне и ограничаване на присъщи социални роли и дейност, неспособност за пълноценно преживяване на удоволствие от любими заниМ.ия и желани контакти с хора, изразени вегетативни нарушения и свръхвъзбуда, настъпили непосредствено след психотравмата - безсъние, промяна на апетита, повишена тревожност и депресивитет. Към настоящия момент се установяват отрицателни емоции в рамките на хиподепресивния синдром - леко изразени понижено настроение, намалена енергичност, неспособност за изживяване на радост, чувство за безполезност, чувство на вина, равнодушно възприеМ.е на бъдещето.

Депресивната реакция в конкретния случай се изразява с продължително снижение на настроението, активността и на способността за изживяване на радост и на поддържане на интерес към обичайни дейности. Към момента същата е налице.

 Нарушената цялост на социалното обкръжение (внезапна загуба на близък) касае не само осв. лице, но и цялото близко семейно обкръжение. В резултат на това при осв. настъпва впоследствие и Разстройство в адаптацията, (с протрахирана хиподепресивна симпоматика), което би могло да доведе до състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, нарушаващи социалното функциониране и възникнало в периода на адаптация към последиците на значимо стресогенно жизнено събитие.

 Към настоящия момент болестната симптоматика е претърпяла известно обратно развитие, но персистира в атенюиран вид и би могла да е предпоставка за субективен дистрес и да затруднява възможността за ефективно справяне с обичайните ежедневни дейности и базисни роли.

Острата стресова реакция /Код по МКБ-10:Р43.0/, Разстройството в адаптацията с протрахирана хиподеперсивна симптоматика /Код по МКБ- 10:Р43.2/представляват болестни промени, възникнали вследствие внезапната смърт на нейния брат.

 В данните от делото не се установиха медицински документи, от които да се достигне до извод за това, че вследствие на загубата на нейния брат ищцата е претърпяла психиатрично заболяване.

 В данните от делото не се установи медицинска документация, която да посочва конкретно кой/кои потвърждават наличието на психиатрично заболяване.

 Съобразно приобщените по делото доказателства, не се установиха данни от медицинска документация, които да посочват за провеждано лечение по повод на установено психиатрично заболяване.

В конкретния случай данните от делото, от анамнезата, данните от динамичното оценъчно интервю /клиничното наблюдение и изследване/ дават основание да се приема, че при ищцата са настъпили Остра стресова реакция/ Код по МКБ-10 : /Р43.0/, Разстройството в адаптацията с протрахирана хиподепресивна симптоматика/ Код по МКБ-10 /Р43.2/. Същите представляват болестни промени, възникнали вследствие внезапната смърт на нейния брат.

 

По делото са събрани гласни доказателства.

Свидетелката Г.Т.Г. заявява, че познава  С. и брат й Д. от 30-35 години. Според нея били много задружни. Бащата им постоянно боледувал, след това останал без работа, както той, така и майка им. След като пораснал,  Д. веднага започнал работа. Според свидетелката, Д. се грижел за сестра си, включително и финансово и С. го възприемала като баща. Заминал да работи за И., за да може да изкарва пари. Основните средства за семейството осигурявал Д.. Когато С. отишла в Стара Загора, Д. също си намерил работа там, за да са заедно и да може да й помага. До смъртта на Д., живеели в Н.заедно с приятелката на Д.. Според свидетелката, С. много трудно приела смъртта на Д., непрекъснато говорела за него и го възприемала за баща.

Свидетеля Д.К.Н., който е управлявал седлови влекач М. *** с рег. № ***и полуремарке с рег. № *** посочва, че видял, че се влачи един обезопасителен колан. Спрял пуснал аварийните, прибрал колана и в този момент видял, че го заобикаля друг камион, в чието ремарке се врязал микробуса Мрецедес. След това свидетелят позвънил на телефон 112. Свидетелят заяви, че не е отбивал за престой, а за да прибере колана на неговия камион, включил аварийни светлини, като бил в спряло положение около минута - минута и половина. Посочва, че не е имал техническа повреда на автомобила.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм./ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

Към дата на ПТП – то за лек автомобил марка модел “***“, с рег.№ ***, с номер на рама *** е сключена гражданската отговорност при „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, със застрахователна полица 06115000066413, със срок на действие от 01.01.2015 г. до 01.01.2016 г.

Поради това ответното дружество отговаря за причинените от застрахования вреди съгласно чл.223 КЗ(отм.).

В настоящия случай доколкото няма постановена присъда, която да е задължителна за гражданския съд на основание чл. 300 от ГПК относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, тези предпоставки следва да бъдат установени с доказателства в хода на настоящото производство.

От заключението на комплексната на съдебната автотехническа и медицинска експертиза категорично се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на водача на л.а. ***с рег. № ***, който не е наблюдавал пътната обстановка пред автомобила, който управлява, не е възприел своевременно опасността и не е предприел своевременно намаляване на скоростта на движение или спиране на МПС. Технически правилно е при наличната си скорост на движение от 103 км/ч, водачът да се движи на дистанция зад движещите се пред него ПС, не по-малка от опасната му зона за спиране - около 100 м. Поради това съдът намира, че водачът на л.а. “***“, с рег.№ ***е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, където е посочено, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

С оглед изложеното съдът намира, че допуснатите нарушения на водача Боят Д. на л. а. “***“, с рег.№ ***, са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и следва да се направи извод, че презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е оборена.

С оглед изложеното съдът следва да се произнесе по възражението на ответното дружество, че вина за настъпване на процесното ПТП има и водача на товарен автомобил ”М.” с рег.№ ***с полуремарке м.”***” с рег.№ ***, Д.Н.. Ответникът излага доводи, че същият  е паркирал товарна композиция, съставена от седлови влекач марка ,М.", модел „**", с peг. № ***, с полуремарке с peг. № ***, на неразрешено за това място и заемайки по-голямата част от пътната лента по посоката на движение на участниците в ПТП на главен път I- 5, с което е нарушил разпоредбите на чл. 94, ал. 2 ЗДвП, чл. 97, ал. 1 ЗДвП, чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП и не е поставил светлоотразителен триъгълник, с което е нарушена и разпоредбата на чл. 97, ал. 3, във връзка с чл. 97, ал. 4 ЗДвП.

Видно от заключението на автотехническата експертиза, водачът на товарен автомобил ”М.” с рег. № ***с полуремарке м.”***” с рег.№ ***, Д.Н. е спрял за престой, вдясно по посока на движението си, за да установи проблем, свързан с колана, придържащ покривалото на товара, навил го е и се е качил в кабината с намерение да продължи движението си. Обозначил е МПС, като е включил аварийните мигачи.

Съдът намира, че в настоящия случай превозното средство, управлявано от Д.Н. не е било паркирано, поради което следва да се приеме, че поведението на Д.Н. е в съответствие с разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗДвП, където е посочено, че за престой извън населените места пътните превозни средства се спират извън платното за движение. Когато това е невъзможно, спирането за престой се извършва успоредно на оста на пътя, най-вдясно на пътното платно.

По делото не се установява, че Д.Н. е спрял поради повреда на товарен автомобил ”М.” с рег.№ ***с полуремарке м.”***” с рег.№ ***, за да се приеме, че приложение намират разпоредбите на  чл. 97, ал. 1, ал. 3, ал. 4 ЗДвП и чл. 98, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Освен това заключението на автотехническата експертиза е категорично, че няма причинна връзка с настъпването на процеснотто ПТП и непоставянето на предупредителен триъгълник на указаното от ЗДвП място, тъй като е имало техническата възможност товарната композиция, съставена от седлови влекач М. ***, с рег. № ***прикачено към него полуремарке рег. № ***, обозначена с аварийни мигачи, да бъде възприета на разстояние от около 300-400 м. Действията на водача на седлови влекач марка М. ***, с рег. № ***, с полуремарке с рег. № *** не са предпоставка за настъпването на процесното ПТП.

С оглед изложеното съдът намира, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП са действия на водача на л.а. ***с рег. № ***, който е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.

Поради това съдът приема, че деянието на водача на л.а. ***с рег. № ***осъществява всички признаци /обективни и субективни/ на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/ отм./, следва да бъде ангажирана.

 

Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Основен спорен момент по делото е дали ищцата има качеството пострадала от процесното ПТП. За да обоснове изводите си в тази насока, съдът съобразява задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 1/2016 от 21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС. В мотивите на решението се посочва, че "от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките (родители и деца). Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.

В настоящия случай от свидетелските показания се установява, че между ищцата и нейният брат е създадена трайна и дълбока емоционална връзка от ранна детска възраст. Починалият Д. е полагал грижи за сестра си от детска възраст, като при навършване на пълнолетие е поел и финансовата грижа за сестра си, като е заминал да работи за Испания. Силната връзка  между ищцата и нейният брат, изградена още от ранното им детство, продължила и по-късно, когато и двамата вече са навършили пълнолетие. След завръщането си в България, когато С. е отишла в Стара Загора, Д. също си намерил работа там, за да са заедно и да може да й помага. До смъртта на Д., брата и сестрата са живеели в Нова Загора, в едно жилище заедно с приятелката на Д.. От заключението на съдебно – психиатричната експертиза  се установява, че С. не е преживяла смъртта на брат си, тъй като е налице депресивната реакция, която се изразява с продължително снижение на настроението, активността и на способността за изживяване на радост и на поддържане на интерес към обичайни дейности. Поради това следва да се приеме, че ищцата е възприемала брат си като постоянно присъствие и особено важна фигура в нейния живот, към когото е изпитвала дълбоки и трайни чувства на обич и привързаност извън обичайните.  След острата стресова реакция при ищеца се е стигнало до разстройство в адаптацията, изразяващо се в дезинтересираност от всичко и отразяващо се на неговото личностово и социално функциониране

С оглед изложеното съдът намира, че между починалия Д.С.Й. и неговата сестра С. е изградената силна и дълбока емоционална връзка и следователно преживените и търпени болки и страдания на ищцата от смъртта на нейния брат следва да се определят като надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, по смисъла на разясненията и постановките, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСГТК на ВКС, за които е справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелите родственици. Ето защо съдът приема, че при така събраните доказателства ищцата е провела пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на нейната смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания. Поради това съдът счита, че за обезщетяване на неимуществените вреди би била справедлива сума в размер на 20 000 лв.

 

От страна на ответното дружество е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като същият при придвижването си в лек автомобил „**“ е заемал  необособено за това пасажерско място (касета за пренос на продукти, която не е била трайно закрепена на пода на автомобила) и не е бил с поставен обезопасителен колан.

В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно. Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.

По делото е категорично установено, че Д.С.Й. е заемал мястото по средата, до шофьора, като не е заемал технически обособена седалка в л.а. **, а е бил седнал на пластмасова касетка между шофьора Б.Д. и пътуващия в дясно, на обособена седалка пътник - К.Г.. В момента на удара предна челна част на л.а. ** на практика се „вклинва” под задната част на полуремаркето на румънската товарна композиция и остават така до установяването им в покой. В резултат на силната деформация в предната челна част на л.а. ** отпред назад, двигателя, арматурното табло и др., са навлезли във вътрешното пространство на кабината и са притиснали телата на пътуващите към укрепената с винкел стоМ.ена ламарина, която разделя товарното отделение от кабината.

Поради това, вещото лице прави категоричния извод, че предвид механизма на ПТП, силата и посоката на възникналите инерционни движения на телата вътре в купето на л. а. и силните деформации по предна челна част на процесния автомобил, пострадалият Д.С.Й. би получил конкретните увреждания дори и да е пътувал, заемайки технически обособена седалка в л.а. ** и да е бил с поставен обезопасителен колан.

Ето защо съдът намира, че възражението за съпричиняване е неоснователно, тъй като и при спазване разпоредбите на ЗДвП от страна на ищеца, биха настъпили телесните увреждания, довели до смъртта му.

Възражението на застрахователя, че при определяне на размера на обезщетение съдът следва да приложи чл. 493а КЗ и в частност ал. 4, която предвижда, че обезщетението следва да се определи в размер до 5000 лв., е неоснователно. Разпоредбата противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума на застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16. 09.2009 г. относно застраховката "Гражданска отговорност". Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване на осн. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия) не се допуска национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка "гражданска отговорност" да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно националното законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5. Няма основания да се отправя преюдициално запитване от съда, разглеждащ настоящия спор,  тъй като СЕС вече е бил сезиран с преюдициално запитване по въпроса и се е произнесъл. Тъй като решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища и учреждения в Република България (чл. 633 ГПК), то няма основания размерът на обезщетението да бъде ограничавано под действителния размер на претърпените неимуществени вреди.

 

При прекия иск, с който увреденият претендира обезщетение направо от застрахователя /какъвто е настоящия случай/ лихвите върху обезщетенията за неимуществените вреди се дължат съгласно общото правило при непозволеното увреждане /чл. 84, ал. 3 от ЗЗД/ - от деня на увреждането, както и съгласно предвидената за това възможност в разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. 1 - во от КЗ. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решение № 45/15.04.09г. по т.д. № 525/08 г. на ВКС ТК, решение №72/30.04.09 г. по т.д. №475/08 г. на ВКС-ТК, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, където също е възприет принципът, че обезщетение за забава в размер на законната лихва се дължи от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД по прекия иск на увредения срещу застрахователя чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ по застраховка “Гражданска отговорност”.

В случая моторното превозно средство, причинило ПТП, е имало сключен застрахователен договор по реда на КЗ (отм.), от което следва, че в случая не са приложими правилата на новия КЗ, поради което законна лихва върху обезщетението за неимуществени следва да се дължи от датата на деликта – 12.05.2015 г. В настоящия случай, ищцата претендира законната лихва, считано от 31.10.2016 г. - три години преди датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, поради което с оглед диспозитивното начало, съдът следва да присъди законна лихва от 31.10.2016 г.

 

Предвид гореизложеното съдът намира, че ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД следва да заплати на С.С.Й. сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството и на пострадала - сестра на починалия Д.С.Й. при ПТП от 12.05.2015 г. ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2016 г. - три години преди датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 20 000 лв. до претендирания размер от 41 000 лв. като неоснователен.

 

По отговорността за разноски:

Ответното дружество е направило възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата, адвокатско възнаграждение в размер на 1 760 лв.

Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждението се определя по следния начин : при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. В настоящия случай минималния размер на адвокатското възнаграждение, определено съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1/09.07.2004 г. при цената на предявения иск в размер на 41 000 лв. възлиза на 1 760 лв. Съгласно представената договор за правна защита и съдействие, ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение в минимално предвидения размер от 1 760 лв., поради същото не следва да бъде намалено поради прекомерност.

Съгласно чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. В настоящия случай ищцата е заплатила допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за проведените съдебните заседания на 14.07.2021 г., 29.09.2021 г. и на 01.12.2021 г., видно от представените договори за правна защита и съдействие.

Ищцата С.С.Й. е направила в производството следните разноски: държавна такса в размер на 1642 лв.; възнаграждение за комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 800 лв. и възнаграждение за съдебно – психиатрична експертиза в размер на 500 лв. и адвокатско възнаграждение в общ размер 2 060 лв. /1 760 лв. + 300 лв./. Или направените от ищцата разноски са в общ размер на 5 002 лв.

С оглед изхода на делото „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД следва да заплати на С.С.Й. направените по делото разноски в размер на 2 440 лв. съразмерно с уважената част от иска.

 

Ответното дружество „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД е направило в производството следните разноски: адвокатско възнаграждение в размер на 1 760 лв., възнаграждение за комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза в размер на 500 лв. и държавна такса за съдебно удостоверение в размер на 5 лв. Или направените от „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД разноски са в общ размер на 2 265 лв.

 

С оглед изхода на делото С.С.Й. следва да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД направените по делото разноски в размер на 1 160, 12 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

 Водим от горните мотиви, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на С.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.С.К.,*** сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за причинените и неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане - претърпени болки и страдания, в качеството и на пострадала - сестра на починалия Д.С.Й. при ПТП от 12.05.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 31.10.2016 г. - три години преди датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск над сумата от 20 000 лв. до претендирания размер от 41 000 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б да заплати на С.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.С.К.,*** направените по делото разноски в размер на 2 440 лв. съразмерно с уважената част от иска.

Горепосочените суми може да бъдат заплатени по банкова сметка ***. Н.К. “**” IBAN:  ***, BIC: ***.

 

ОСЪЖДА С.С.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат Н.С.К.,*** да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, р-н „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б направените по делото разноски в размер на 1 160, 12 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ответника, а именно: „Дженерали застраховане”АД, ЕИК030269049, със седалище и адрес на управление: гр. София, район р-н Оборище, бул. Княз Александър Дондуков № 68.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен съд.

                                                              

  

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ :