Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 567/9.4.2020г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен
състав,
на осемнадесети февруари, две хиляди и
двадесета година,
в публично съдебно заседание в следния
състав:
председател съдия Георги Митев,
секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от
председателя
АНД № 5847 по описа на съда за 2019
година,
Р
Е Ш И :
Отменя наказателно постановление №
03-012060/23.10.2019 г. на директора на Дирекция Инспекция по труда – гр.Варна,
с което на основание чл.416 ал.5 вр.чл.414 ал.3 от Кодекса на труда на Н.Т.Г.Инвест
ЕООД, Булстат 205 521 849, адрес
гр.Варна, ул.Мир № 90, магазин 3, представлявано от управителя Н.Т.Г., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 3 000 лева за нарушение на чл.62 ал.1 вр.чл.1
ал.2 и чл.61 от Кодекса на труда.
Осъжда Дирекция Инспекция по труда – гр.Варна
да заплати на Н.Т.Г.Инвест
ЕООД, Булстат 205 521 849, сумата от 350 лева направени разноски за
адвокатско възнаграждение.
Оставя без
уважение направеното искане от Дирекция
Инспекция по труда – гр.Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на Дирекция Инспекция
по труда – гр.Варна и на Н.Т.Г.Инвест
ЕООД чред адвокат Д.К..
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд Варна в четиринадесетдневен срок от получаване
на съобщенията от страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс.
След влизане в сила на решението,
административно-наказателната преписка да се върне на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и
следващите от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/ въз
основа на жалба от Н.Т.Г.Инвест ЕООД, представлявано от управителя Н.Т.Г. чрез адвокат Д.К. ***, против
наказателно постановление № 03-012060/23.10.2019 г. на директора на Дирекция
Инспекция по труда – гр.Варна.
Във въззивната жалба се твърди, че
наказателното постановление е постановено при противоречие с материалния закон
и процесуалните правила, в условията на евентуалност нищожно или маловажно по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Твърди се, че описаните констатации, както в акта,
така и в наказателното постановление, не отговарят на действителната фактическа
обстановка, че липсва трудово правоотношение с лицето Р.Р.,
той е бил на обекта за тестване на способностите и уменията му, а не да
упражнява трудова дейност, но тъй като нямало друга форма, която да му дава
право да пребивава на обекта, с него бил сключен граждански договор. Моли съда
да отмени изцяло наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява и се представлява от адв.Д.К.,
редовно упълномощен, който по същество с оглед наличието на граждански договор моли
съда да отмени наказателното постановление поради липса на нарушение и да им
присъди направените разноски.
Въззивната страна се представлява от
юрисконсулт Д.О., редовно упълномощена. В съдебно заседание О. моли съда за
потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на
доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното: На 30.09.2019 г. в 15:30 часа служителите на Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна св.Е. Д. Н. и Н.И.И. извършили проверка в
строителен обект жилищна сграда, намираща се в гр.Варна УПИ XXIV -1901, кв.238
по плана на кв.Изгрев, изпълняван от Н.Т.Г.Инвест ЕООД. На място проверяващите
заварили 5 лица, които извършвали трудова дейност. Един от тях бил Р.Р., който зидал вътрешна стена с тухли. След като било
обявено началото на проверката, те пристъпили към съставяне на констативен
протокол. Необяснимо защо текста в този констативен протокол попълнил Г.Д. –
едно от лицата, което работело на обекта и който присъства в протокола като
проверявано лице. Не е категорично установено кой е давал данните на Д. за
нанасяне в протокола, но данните за всичките пет лица са идентични. За лицето Р.И.
Р. е записано, че работи на длъжността зидар от 09.19 с работно време 08:00 –
17, работна седмица от 5 дни с трудово възнаграждение 560 лева и наличие на
трудов договор. В хода на проверката било установено, че Н.Т.Г.Инвест ЕООД в качеството на работодател е допуснало лицето Р.И.
Р. да престира труд в полза на Н.Т.Г.Инвест ЕООД като изпълнява трудовите
функции на длъжност „зидар“, без да е сключен трудов договор в писмена форма.
За проверката бил
съставен Протокол № ПР1932096/18.10.2019 г., в който няма отразено такова нарушение, в този
протокол са посочени извършени документални проверки на 09.10 и на 12.10 и вече
е следвало да бъде установено какъв договор е представен от дружеството за
лицето и това обстоятелство да бъде отразено в протокола. Въпреки че е посочен
в становището на административно-наказващия орган като доказателство за
констатираното нарушение, в този протокол няма фиксирано такова нарушение, за което
е наложено административното наказание.
В последствие
били предоставени от дружеството трудови договори за останалите четири лица и
Граждански договор за извършена работа № 001/30.09.2019 г., сключен между Н.Т.Г.Инвест ЕООД и Р.И. Р., според който Р. следвало да извърши замазка
на 5 кв.м. в строителния обект в срок до 01.10.2019 г. Уговорено било възнаграждение
след извършване на възложената работа в размер на 20 лева.
На 18.10.2019 г. старши инспектор Е. Д. Н. съставил Акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-012060 срещу Н.Т.Г.Инвест ЕООД за това, че като работодател е допуснал Р.И. Р.
да изпълнява трудовите функции на длъжност „зидар“ с определено работно време
от 08:00 часа до 17:00 часа, с определено работно място – строителен обект
„жилищна сграда“, с уговорено трудово възнаграждение 560 лева, без да е сключен трудов договор в писмена
форма между страните по трудовото правоотношение. Било прието, че нарушението е
извършено на 30.09.2019 г. Актосъставителят го квалифицирал като такова по
чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 и чл.61 от Кодекса на труда. При предявяването на акта
на упълномощеното лице С.Р.Н. по Пълн.№ 14488/10.10.19 г.
записала като възражения: „Р.Р. е нает на граждански
договор за да се провери неговата работоспособност“. Представено е пълномощно рег.№ 14488/10.10.2019 г. по
регистъра на нотариус Д.В. от Н.Т.Г. в качеството му на управител на Н.Т.Г.Инвест ЕООД за С.Р.Н. да представлява дружеството и да
получава документи от ДИТ.
В срока по чл.44
ал.1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на
акта за установяване на административно нарушение, административно-наказващият орган издал
наказателно постановление № 03 – 012060/23.10.2019 г., с което изцяло възприел
фактическите констатации на актосъставителя и правната квалификация на
нарушението по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда и
наложил на Н.Т.Г.Инвест ЕООД административно наказание имуществена санкция в
размер на 3 000 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.3 от Кодекса на
труда.
В хода на съдебното
следствие бе разпитан в качеството на
свидетел актосъставителя Е.Д.Н., чиито показания
съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви. От тях се
установи, че при извършена проверка на 30.09.2019
г. на строителен обект в кв. Изгрев, гр. Варна със строител на обекта Н.Т.Г.
Инвест ЕООД в обекта установили пет работника. След като се представили
задавали въпроси на работниците за кое дружеството работят, длъжност, дата на
наемане, работно време, работна седмица, трудово възнаграждение и петимата
работници декларирали, че имат сключени писмени трудови договори. Констативният
протокол бил разписан от Г.Д.. Изискал трудовите досиета на петимата работници,
като за четири от лицата били представени трудови договори, а за Р.Р. бил представен граждански договор. За това, че лицето е
допуснато до работа без да е сключен трудов договор в писмена форма съставил
АУАН.
От представения
от въззивника протокол за приемане на извършената работа по граждански договор
№ 001/30.09.3029 г. е видно, че е приета извършената от изпълнителя работа по
гражданския договор, а от представената сметка за изплатени суми от 01.10.2019
г. е видно, че на Р.И. Р. е изплатена сумата от 18,50 лева след приспадане на
данъка.
Съдът приобщи към
материалите по делото представените с административно-наказателната преписка пълномощно,
призовка, пощенски плик, разписка, протокол за извършена проверка, списък,
идентификационна карта, справка от Търговски регистър, призовка, констативен
протокол, заповеди, граждански договор, сметка за изплатени суми,
приемно-предавателен протокол, декларация. Бяха приобщени към делото по реда на
чл.283 от НПК приложените към въззивната жалба граждански договор, протокол за
приемане на извършената работа по граждански договор, сметка за изплатени суми
и адвокатско пълномощно и служебно изисканата от съда разписка за получаване на
наказателно постановление, служебно изготвената справка
от търговски регистър за актуалното състояние на Н.Т.Г. Инвест, както и
представените от процесуалния представител на жалбоподателя договор за правна
защита и съдействие и списък с разноски.
Посочените
писмени доказателствени средства съдът кредитира като относимо към спора.
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства,
както и въз основа на писмените доказателства по
административно-наказателната преписка и служебно изисканите от съда и
представените от въззивника, които са последователни, взаимно обвързани и
непротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
Съдът, въз основа
на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
Наказателното
постановление е връчено на Н.Г. на 18.11.2019 г., видно от разписката, жалбата
срещу него е подадена по пощата на 23.11.2019 г., видно от печата върху
приложения пощенски плик. Жалбата е процесуално допустима, депозирана в срок,
от надлежна страна и като такава е приета от съда за разглеждане.
АУАН е издаден от
Е. Д. Н. – старши инспектор в Дирекция Инспекция по труда гр.Варна – държавен
контролен орган по смисъла на чл.416 ал.1 и чл.399 от Кодекса на труда.
Наказателното
постановление № 03-012060/23.10.2019 г. е издадено от компетентен орган - от
директора на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна съгласно чл.416 ал.5 от
Кодекса на труда и Заповед № З-0011/12.01.2010 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.
Съдът счита, че
административно-наказващият орган неправилно е приложил материалният закон, тъй
като неправилно е определил отношенията между дружеството и Р.И. Р. като
трудовоправни. Безспорно по делото е установено, че между страните не е бил
сключен трудов договор, а граждански договор.
Спорният елемент в настоящият казус е дали въпреки сключения граждански
договор отношенията между дружеството и Р. са били трудово-правни, респективно
дали е следвало да бъде подписан трудов договор. Съобразно законовите
изисквания трудов договор се сключва в писмена форма между работник/служител и
работодател преди постъпването на работа, след като страните са се уговорили за
всички необходими и задължителни елементи по трудовото правоотношение, а
именно: място на работа, наименование на длъжност, характер на работа, дата на
сключване и начало на изпълнение, времетраене, основно и допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер, както и периодичността на тяхното
изплащане, продължителност на работния ден или седмица, почивки.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 30.09.2019 г. между Н.Т.Г.Инвест ЕООД и Р.И. Р. е бил сключен граждански договор №
001. Макар че не е изрично посочено от неговото съдържание може да се направи
извода, че този договор отговаря на характеристиките на договор за поръчка по
Закона за задълженията и договорите, при който довереникът се задължава да
извърши за сметка на доверителя възложените му действия и да получи
възнаграждение за това, ако е налице такава уговорка. В случая с гражданския
договор дружеството е възложило на Р. да извърши замазка на 5 кв.м. в срок до
01.10.2019 г. и да получи възнаграждение в размер на 20 лв. при срочно и качествено
изпълнение на задачата. Именно при изпълнение на уговорените с гражданския
договор функции по извършване на замазката и то в срока му на действие, Р. е
бил установен на обекта от служителите на Дирекция Инспекция по труда -
гр.Варна. Тези обстоятелства той не е посочил при съставянето на констативния
протокол, но в последствие този граждански договор е бил предоставен на
служителите на Инспекция Дирекция по труда гр.Варна. Напълно логично е даденото
обяснения от пълномощника на дружеството, че Р. се намира на обекта нает на граждански договор за да се провери
неговата работоспособност и
умения, тъй като това е единствената възможност той да присъства на обекта и да
извършва някаква дейност. За корекността на дружеството в отношенията му с
неговите работници и по спазване на трудовото законодателство може да се съди и
по факта, че за останалите четирима работници, които се намирали заедно с Р. на
обекта, е имало сключени трудови договори. В този смисъл от представените
писмените доказателства се установява, че между Р.Р.
и наказаното дружество е имало граждански договор, сключен преди извършване на
проверката.
Съдът приема, че
съставеният констативен протокол не е годно доказателство по отношение на
спорните обстоятелства - качеството на лицето, заемащо длъжността
"зидар", дата на наемане, работно време, трудово възнаграждение, по
съображения, че те са удостоверени единствено с подписи на лицата, без да са
представени убедителни доказателства, че съдържанието на протокола им е било
разяснено. Самият протокол представлява предварително изготвена бланка,
съдържаща елементите на трудово правоотношение, не и декларация в свободен
текст.
Поради изложеното
до тук и като съобрази събраните и
неоспорени от страните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че може да
се направи извод, че в случая не е налице трудово правоотношение, което да
включва постигане на съгласие между страните относно място на работа, работно
време, трудово възнаграждение, длъжност.
Трудовите правоотношения, уредени със съответен договор, имат за предмет
полагането на труд, прилагането на работната сила върху средствата за
производство и изпълнението на трудови задължения от работника за един
продължителен период. При договора за поръчка, респективно за извършване на
работа в определен срок, предмет е постигането на определен резултат, в случая
извършването на замазка само на 5 кв.м. От наличието на място, на което се
извършва работата, не е достатъчно да се направи извод, че това е „работно
място” по смисъла на Кодекса на труда, тъй като мястото, на което е дължима
престацията, е предмет и на гражданските договори.
На следващо място
договарянето на заплащане е характерно за всяка една възмездна сделка и също
само по себе си не е достатъчно да се направи извод, че става въпрос за трудово
правоотношение и че възнаграждението е трудово. Това, че Р. е посочила като
възнаграждение сумата от 560 лв. в констативния протокол, е обяснимо с оглед очакването
му за сключване на трудов договор след проверката и попълването на данните в
протокола от друг работник на
дружеството с идентична на очакваната от Р. длъжност и трудово възнаграждение.
От приложената сметка за изплатени суми е видно, че Н.Т.Г.Инвест ЕООД е
изплатило на Р. възнаграждение, за което е внесен необходимия данък. От това
може да се направи извод, че между
страните не е била уговорена точна повтаряща се дата за изплащане на
възнаграждение и в този смисъл не е налице един от елементите на трудовото
правоотношение.
Поради изложеното
до тук съдът намира, че в хода на съдебното производство не се установи по
безспорен начин, че зад сключения граждански договор стои
прикрито трудово правоотношение. В административно-наказателното производство
тежестта на доказване на обвинението е за административно-наказващия орган.
Безспорно е, че в преценката си дали да издаде наказателно постановление той се основава на констатациите в акта и в
рамките на производството по налагане на административни наказания ги приема за
верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното
производство, тъй като те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е
длъжен да изясни фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени
средства и да прецени има ли извършено нарушение. Наказателното постановление и
акта за установяване на административно нарушение не са доказателствени
средства и съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена
сила. По настоящето производство съдът счита, че се установи, че Р.Р. е получил възнаграждение срещу
реализиране на определен резултат – замазка на 5 кв.м., като тази дейност му
била възложена от дружеството с граждански договор за извършена работа, има
инцидентен характер и не се характеризира със системно, периодично престиране
на работна сила, съответно възнаграждението не е било дължимо с оглед
престиране на работна сила, а заплащането му е поставено в зависимост от
реализиране на конкретен резултат. Безспорно е и че договореното възнаграждение
е за резултат, а не за труд, като доказателство за това е и начинът, по който е
оформено плащането между страните – със сметка за изплатени суми по чл.45 ал.4
от ЗДДФЛ.
Поради това и
като взе предвид гласните и писмени доказателства по делото, по отделно и в
тяхната съвкупност, съдът намира, че в настоящия случай от страна на
административно-наказващият орган не бяха представени безспорни и категорични доказателства за това,
че от страна на Н.Т.Г.Инвест ЕООД е допуснато нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1
ал.2 и чл.61 ал.1 от Кодекса на труда, тъй като се установи, че Р.
е извършвал работа в изпълнение на сключен граждански договор. В този смисъл и
неправилно наказващият орган е приложил материалния закон, като е наложил на Н.Т.Г.Инвест
ЕООД наказание за нарушение, което не е доказано да е осъществено от обективна
страна.
Предвид
гореизложеното съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
От процесуалният представител на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна е направено искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Идентично искане за присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение е било направено в съдебно заседание и от
процесуалния представител на въззивното дружество.
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, в
съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Нормата е процесуална и е приложима
от 04.12.2019 г. Съдът се произнася по разноските сторени по делото, което
разглежда.
В настоящото производство юрисконсулт
е извършил процесуално представителство, но предвид изхода на спора, по
аргумент на противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК, искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е неоснователно
и се отхвърли от съда.
От друга страна искането за присъждане
на разноски от страна на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател
е направено своевременно, като последният има право на такива предвид изхода на
спора – отмяна на обжалваното наказателното постановление и с оглед
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на
л.25 договор за правна защита и съдействие от 21.11.2019 г., приложените
пълномощно и списък с разноски се установява, че жалбоподателят Н.Т.Г.Инвест
ЕООД е възложил на адвокат Д. К. оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд Варна по
обжалване на процесното наказателно постановление. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 350 лева (отговарящо на предвиденото в чл.18 ал.2 вр.чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения) и е заплатено в брой при подписване на договора,
т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд, поради
което и Дирекция Инспекция по труда гр.Варна следва да заплати на Н.Т.Г.Инвест
ЕООД сумата от 350 лева.
Воден от гореизложените съображения, съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :