Определение по дело №256/2020 на Окръжен съд - Добрич

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                                                             № 307

                                        Гр.ДОБРИЧ  14.05.2020г.

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД  ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ МАЙ 2020г.в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ИВАНОВА                           ЧЛЕНОВЕ: Г.ПАВЛОВ      

                                                                                             Мл.с.Г.ПАШАЛИЕВ                          

 

  Като разгледа докладваното от съдия-докладчика Ева Иванова вз.ч.гр.д.№ 256/2020г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл.278,във вр. с чл.413,ал.2 от ГПК.

  Образувано е по подадена от ЕООД „ ***“,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление:гр.С.,представлявано от управителите Н.Х.и В.К.,чрез пълномощника им-юрк.Г.П.,частна жалба срещу постановеното по ч.гр.д.№ 75/2020г.по описа на Балчишки районен съд Разпореждане № 153/13.02.2020г.,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2 391 евро,претендирана като дължима неустойка по чл.29.1.2 от Общите условия към Договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност № 034153-RF-003/20.09.2018г.

  Според жалбоподателя,разпореждането е неправилно,тъй като неоснователни са мотивите на пърноинстанционния съд,че по делото не е установена изискуемостта на претендираната в заявлението неустойка за разваляне на договора за лизинг.Неустойката е дължима на основание чл.29.1.2 от Общите условия към процесния договор при развалянето му по вина на лизингополучателя и е в размер на 6% от базовата стойност на вещта.Развалянето на договора за лизинг е установено с приложената по делото покана за доброволно изпълнение от 03.01.2020г.,която е редовно връчена на длъжниците на 22.01.2020г.,видно от направеното от ЧСИ удостоверяване.Поканата съставлява официален документ,изготвен от съдебния изпълнител в кръга на неговите компетенции,и е годно доказателствено средство за установяване изискуемостта на посочените в нея задължения.Основанието за разваляне на договора е неплащане на задълженията на лизингополучателя,което е отрицателен  факт и не подлежи на доказване от заявителя,а след като приема неизпълнението,съдът следва да присъди и договорената санкционна неустойка.Жалбоподателят моли съдът да постанови определение,с което да отмени атакуваното разпореждане и постанови издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2 391 евро,като присъди на ЕООД „ ***“,и сторените по делото разноски,вкл.юрисконсултско  възнаграждение.

  Добричкият окръжен съд,като взе предвид постъпилата частна жалба и прецени събраните по делото доказателства,намира,че като подадена в законоустановения срок,от надлежно легитимирано лице,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,частната жалба е  процесуално допустима.

  Разгледана по същество,жалбата е неоснователна,по следните съображения:

  Производството по ч.гр.д.№ 75/2020г.по описа на Балчишки районен съд е образувано по подадено от ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.София,заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.Към заявлението е представен документ по чл.417,т.3 от ГПК,а именно оригинал на Договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност № 034153-RF-003/20.09.2018г. с нотариална заверка на подписите на страните.В заявлението са претендира издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника ООД „*** БГ“,ЕИК***,в качеството му на лизингополучател и И.Д.И.,ЕГН:**********,***,в качеството му на съдлъжник,за сумите:6 079.67 евро-представляваща съвкупен размер на 7 броя просрочени месечни лизингови вноски;182.40 евро-2 броя вноски с настъпил падеж за Застраховка „ Каско“;75.30 евро-1 бр.вноска с настъпил падеж за Застраховка „ Гражданска отговорност“; 2 391 евро-неустойка за неизпълнение,дължима на основание чл.29.1.2 от Общите условия към договора.

  Заявлението е уважено за всички суми,извън претендираната неустойка,която е предмет на настоящото производство.

  По отношение  претендираната неустойка искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.3 от ГПК е неоснователно.

  Съобразно чл.418,ал.2 от ГПК,в производството по постановяване на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист,съдът проверява дали актът,въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист,е  редовен от външна страна,дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника,както и дали актът е от категорията на посочените в чл.417 от ГПК.

  В случая претендираното от заявителя изпълнително основание е договор с нотариална заверка на подписите на страните и погасителния план към него,поради което същият удостоверява само вземането по отношение на лизинговите вноски.

  По отношение на неустойката юридическият факт,от който произтича вземането,е изявлението за разваляне на договора - чл.29.1.2 от Общите условия към договора.Този факт се установява с доказателства,стоящи извън договора с нотариална заверка,поради което за сумата от 2 391 евро заявителят не може да се ползва с правата по чл.417 от ГПК. Привилегированият ред по чл.417 от ГПК касае само документите,посочени изрично в същия,за вземанията,съдържащи се в тези документи.Съгласно чл.418,ал.3 от ГПК,развалянето на договора трябва да бъде установено с официален или с изходящ от длъжниците документ,каквито документи в случая не са  представени от заявителя.Приложената към заявлението покана за доброволно изпълнение от 03.01.2020г.,връчена на длъжниците на 22.01.2020г.,изхожда от ЕООД  „***“,а не от длъжниците.Тя няма характер на официален документ,поради което обективираното в поканата изявление за разваляне на процесния договор няма доказателствена сила за съда.Официалното удостоверяване на съдебния изпълнител касае само факта на връчването на поканата и факта,че заявлението е направено от заявителя.Поканата обаче няма обвързваща материална доказателствена сила по отношение на съдържанието й,поради което не удостоверява наличието на забава и вина у длъжника,факти,обуславящи извод за разваляне на договора,поради виновното му неизпълнение от лизингополучателя,съответно извод за наличие в полза на заявителя на изискуемо вземане за неустойка.

  Поради изложеното,заявителят няма подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците за неустойка,тъй като представеното изпълнително основание не удостоверява вземане,подлежащо на изпълнение по този ред и заявителят не е удостоверил с официален или изходящ от длъжниците документ,че изискуемостта на вземането за неустойка е настъпила поради друго обстоятелство-чл.418,ал.3 от ГПК.Искането за издаване на заповед за незабавно изпълнение за вземане за неустойка за разваляне на договора в размер на 2 391 евро не може да се уважи.Изложените в частната жалба възражения са неоснователни.Обжалваният съдебен е правилен и като такъв следва да бъде потвърден.

  Воден от гореизложеното,Добричкият окръжен съд

 

                                           О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :

 

  ПОТВЪРЖДАВА постановеното по ч.гр.д.№ 75/2020г.по описа на Балчишки районен съд Разпореждане № 153/13.02.2020г.,с което е отхвърлено заявлението на ЕООД „ ***“,ЕИК ***,гр.София,за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 2 391 евро,претендирана като дължима неустойка по чл.29.1.2 от Общите условия към Договор за финансов лизинг на ППС с остатъчна стойност № 034153-RF-003/20.09.2018г.

  ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.               2.