Решение по дело №279/2020 на Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

 

№ 260034

 

гр. Тутракан, 21.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – гр. Тутракан в открито заседание на дванадесети юли две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ

 

при  участието  на  секретаря ЗАНИЕЛА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 279/2020 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на Глава XIII (чл. 142 и сл. от ГПК).

1.    Предявени са кумулативно обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 92 и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от страна на ищеца „О.Б.Б." АД ***, представлявано от  юрисконсулт Р.А. (л. 36), за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 650/13.10.2017 г. за изпълнение на парично вземане въз основа на документ  по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 508/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан  (ТнРС), с която на ответниците в условията на солидарност е разпоредено да заплати на ищеца:

1.1. равностойността на заета сума (главница), дължима на основание чл.   240, ал. 1 от ЗЗД, по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 04.12.2007 г. сключен между „О.Б.Б.” АД и ответника А.Ш.М., в размер на 12 346,60 лв.;

1.2. възнаградителна лихва по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД, за периода: 25.11.2016 г. – 19.09.2017 г. в размер на 1 194,28 лв.;

1.3. неустойка, под формата на „наказателна лихва”, дължима на осн. чл. 92 от ЗЗД, съгл. чл. 6 от договора за кредит, за периода: 25.11.2016 г. -  09.11.2017 г. в размер на 180,09 лв.;

1.4. законната лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от (13.10.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

1.5. Отв. В.С.М. отговаряла солидарно за задълженията на осн. чл. 25, ал. 2 от СК (отм., публ. ДВ, бр. 41/1985 г., в сила: 01.07.1985 г. - 01.10.2009 г.).

1.6. Поради незаплащането на дължимите суми кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 21.09.2017 г.

2. Ответниците А.Ш.М. и В.С.М., са депозирали отговор в срока по чл. 131 от ГПК чрез назначения с Определение № 260071/17.12.2020 г. особен представител адв. Д. ***, с който:

2.1. се оспорва факта на предоставяне на процесната сума;

2.2. е направено възражение за наличие на неравноправни клаузи по отношение на исковете, касаещи договорната и наказателната лихва;

2.3. е направено е възражение, че законната лихва би следвало да се дължи не от датата на подаване на издаване на заповед за изпълнение, а от получаване на исковата молба.

От фактическа страна

 

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

3. На 30.05.1990 г. страните са сключили граждански брак, видно от изготвената справка от НБДН (л. 57).

4. На 04.12.2007 г. между ответника, в качеството му на кредитодател и отв. А.М., в качеството му на кредитополучател, е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит МЕ **********/04.12.2007 г. за сумата от 20 000 лв.  (л. 8 и сл.). Договорът е подписан и от отв. В.М., отбелязана като „съпруга”.

5. На 06.12.2007 г. от ответниците в полза на ищеца е учредена договорна ипотека (л. 18).

6. На 10.12.2007 г. е усвоена сумата по кредита, видно от представеното от Б.та извлечение (л. 150).

7. На 21.09.2017 г. на ответника е връчено уведомление от ищеца за обявяването на кредита за предсрочно изискуем видно от представената Товарителница № CL0000248011от 16.03.2017 г. на „Bulpost” (л. 26 - 29).

8. По делото е изслушана съдебна икономическа експертиза (СИЕ - л. 155 и сл.), която е установила непогасената част от процесните суми.

 

От правна страна

 

От така изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

 

I. По допустимостта

 

9. Съдът намира, че исковете са заведени между надлежни страни, при наличието на правен интерес за ищеца, което налага разглеждането им по същество.

 

II. Общи положения

 

10. По делото е безспорно установено, че между страните е сключен Договор за предоставяне на ипотечен кредит МЕ **********/04.12.2007 г. за сумата от 20 000 лв. Съгл. чл. 2 от договора кредитът е отпусна за ремонт на Двуетажна масивна жилищна сграда с административен адрес: гр. Главиница, ул. „Трети март” № 5. Кредитът е усвоен на 10.12.2007 г.

11. На осн. чл. 3, ал. 5, т. 1 от ЗПК (отм., обн. ДВ бр. 53, в сила от  01.10.2006 г. до 12.05.2010 г.) разпоредбите на този закон не намират приложение към процесния договор, обезпечен с ипотека. Към договора не е приложим и Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г, в сила от 1.01.2017 г.).

12. Договорът е подписан и от съпругата В.М., която впоследствие е вписана в договора за учредяване на ипотека като ипотекарен длъжник (л. 18).

13. В тази връзка съдът приема, че кредитът е сключен за задоволяване на нужди на семейството, поради което на осн. чл. 25, ал. 2 от СК (отм., обн. ДВ, бр. 41/1985 г., в сила от 01.07.1985 г. до 01.10.2009 г.) ответниците отговарят като съпрузи солидарно за изпълнението на задълженията по договора.

14. Относно настъпилата предсрочна изискуемост.

14.1. СИЕ е установила, че вноските по кредита не се изплащани редовно, поради което от страна на кредитодателя е отправено уведомление до кредитополучателя за обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението е получено от отв. А.М. на 21.09.2017 г. чрез А. А., на постоянния адрес на ответниците. Връчването на пълнолетно лице, което живее на същия адрес съгл. чл. 46, ал. 4, изр. 1, във вр. с ал. 2 от ГПК е приравнено на последиците на лично връчване.

14.2. Последното налага извода, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 21.09.2017 г., като е настъпила изискуемостта на цялата главница. 

15. Относно начислените с договора такси и застраховки

15.1. В исковата молба следва да бъде описан целият фактически състав, обуславящ възникването на вземанията. В конкретният случай следва да бъдат посочени всички обстоятелства, които определят непогасеният размер на вземанията, в частност следва да бъдат конкретизирани всички начислени суми (главница, възнаградителна лихва, такси, застраховки, неустойки и др.), както и заплатените от ищеца суми. По този начин може да бъде установено дали са възникнали действително всички вземания, с които кредиторът е приел за погасени, като при липсата на определени вземания, те бъдат изключени от калкулацията и с внесената от кредитополучателя суми се погасяват действителните вземания съгласно правилата на чл. 76 от ЗЗД.

15.2. Вещото лице е установило, че с плащанията по договора са удържани вноски по застраховка „Живот” и имуществена застраховка, които не са посочени в исковата молба. По делото не са и ангажирани доказателства за възникването на валидно застрахователно правоотношение, поради което при погасяването на вземанията на ищеца тези удръжки не следва да бъдат взети под внимание.

15.3. Същото се отнася до начислената такса „управление”, която също не е упомената в исковата молба, поради което не може да се установи на какво основание е възникнало вземането и дали същата евентуално не противоречи на ЗЗП. За нея инцидентно се споменава в Становище на ищеца вх. № 260416/11.07.2022 г. (л. 174) без обаче да е описан размерът ѝ (като сума), удържан от ищеца, като съответно не е посочено и основанието за възникването ѝ.  

15.4. В тази връзка начислената такса и застраховки правилно са изключени от експертизата при изчисляването на непогасения размер на вземането.

16. Относно възражението за прекомерност на възнаградителната лихва

16.1. Вещото лице е установило, че възнаградителната лихва е 12,5%, а ГПР възлиза на 15,78%.

16.2. Към момента на сключване на договора приложими са постановките на  Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Б. Б., в което е прието, че противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва.

16.3. Съдът е съобразил, че към този момент лихвите по кредити са значително по - високи от тези през 2014 г., поради което не следва да бъдат съобразявана лимита по чл. 19, ал. 4 от ЗПК (въведен с изменението разпоредбата обн. ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), който впоследствие е залегнал и в Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители (обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г, в сила от 1.01.2017 г.). Тези лимити могат да бъдат основание за определянето на клаузите на договорите за ипотечни кредити, като неравноправни и/или противоречащи на закона и добрите нрави, стига лихвените нива по кредитите да са съпоставими с тези, действали през 2014 г.

17. В тази връзка съдът намира, че възнаградителната лихва не противоречи на закона и добрите нрави.

18. Относно наказателната лихва

18.1. Размера на наказателната лихва по чл. 6 от договора е пет пункта над договорения лихвен процент, т. е. 12,5% + 5% = 17,5%.

18.2. Както вече бе отбелязано по - горе (вж. т. 16.2), за периода в който е сключен договора, компенсаторна лихва, ненадвишаваща трикратния размер на законната лихва, не може да се приеме за накърняваща закона и добрите нрави.

18.3. В тази връзка съдът намира, че и това възражение на ответника се явява неоснователно.

19. Относно начина поредността за погасяването на вземанията

19.1. Установява се, че след издаването на заповедта за изпълнение в заповедното производство ищецът е погасил с тях съдебни и присъдени разноски в размер на             1 232,72 лв.  (л. 174).

20. Следва да се отбележи, че съгл. разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ГПК действително вземанията се погасяват в  поредност разноски - лихви - главница. Тъй като вземанията, предмет на заповедното производство, не са безспорно установени (поради което е заведено и съдебното производство по чл. 422 от ГПК), ликвидността и изискуемостта на вземането за съдебни разноски възниква едва при влизането в сила на съдебното решение. Поради тази причина тези разноски не следва да бъдат погасявани при наличието на висящ процес (доколкото не е ясно каква част от тях съдът ще уважи).

21. В тази връзка вещото лице правилно е изключило разноските при погасяването на дължимите суми.          

22. Относно възражението на ищеца за наличието на аритметична грешка 

22.1. Ищецът е направил възражение (л. 174) за допусната аритметична грешка при изчисляването на салдото в колона № 3 - „Главница” от таблицата, приложена към СИЕ.

22.2. След обследването на изчисленията на вещото лице, съдът констатира, че в СИЕ непогасената част от главницата не е изчислена въз основа на колона № 3, а съгласно колона № 13 „Просрочена главница” (оцветена в розово). Крайното салдо на колона № 3 е 240,67 лв., с оглед на което съдът приема, че тази колона отразява предвижданията за погасяването на дълга съгласно погасителния план (т. е. тази колона не се отразява върху изчисленията). Действителната непогасена част от главницата е посочена в колона № 13 - 12 259,22 лв.   

 

III. По иска за връщане на главницата

 

23. Налице е валидно сключен договор за кредит, въз основа на който кредиторът е изпълни задължението си за предоставяне на заетата сума, с което е изпълнен фактическия състав по сключването на реалната сделка.

24. Следователно е възникнало задължението на кредитополучателя по чл. 430, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД от ЗЗД да върне сумата. Изискуемостта на цялата главница е настъпила съгласно в резултат на обявяването на кредита за предсрочно изискуем.

25. СИЕ е установила, че непогасеният остатък от заетата сума възлиза на          12 259,22 лв.

26. С оглед изложеното, искът се явява основателен до този размер.

27. На основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД ответникът дължи върху неиздължения остатък от заетата сума обезщетение за забава от момента на обявяването на предсрочната изискуемост. От страна на ищеца се претендира заплащането на законна лихва от по - късен момент (от подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК), поради искането следва да бъде уважено.

 

IV. По иска за заплащане на възнаградителна лихва

 

28. В резултат на сключения договор е възникнало и задължението на  кредитополучателя по чл. 430, ал. 2 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД да заплати възнаграждение за ползването на сумата по кредита. Изискуемостта на възнаградителната лихва за претендирания период (преди предсрочната изискуемост) е настъпила съгласно договорения погасителен план. Такъв не е приложен към договора, но е изготвен от вещото лице съгласно условията, посочени в чл. 12 от договора.

29. СИЕ е установила, че непогасеният остатък от възнаградителната лихва възлиза на 458,31 лв.

30. С оглед изложеното, искът се явява основателен до този размер.

 

V.По иска за заплащане на наказателна лихва

 

31. Неизпълнението на задължените за своевременно заплащане на погасителните вноски е породило правото на ищеца да претендира наказателна лихва съгл. чл. 6 от договора. 

32. СИЕ е установила, че начислената наказателна лихва е погасена от ответниците на 18.01.2018 г. с изплащането на сумата от 1 247,83 лв. (вж. Таблицата към СИЕ, колона № 18 „Дължима нак. лихва”, л. 173, във вр. с л. 168).

33. С оглед изложеното, искът следва да бъде отхвърлен.

 

Разноски

 

34. С оглед изхода на делото на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде определен размера на разноските по делото и в двете му фази (заповедната и исковата), т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г.

35. Направено е възражение от ответника по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца. Такова е заплатено само в заповедното производство - 832,08 лв. Минималното възнаграждение съгл. чл. 7, ал. 7 във вр. с ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 673,40 лв. В тази връзка съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до този размер.

36. Дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ на 200 лв.

37. Останалите направени от ищеца разноски не следва да бъдат редуцирани.

38. В тази връзка съобразно уважената част от исковете следва да бъдат присъдени част от направените разноски (общо 2 173,40 лв.), която част възлиза на       1 864,85 лв. Съдът приема, че всеки от ответниците дължи половината от тази стойност - 932,43 лв.

39. Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

           

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО спрямо ответниците А.Ш.М., с ЕГН ********** и В.С.М., с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес: ***, че съществува вземането срещу тях на ищеца „О.Б.Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, *********,  за установяване на вземането на ищеца, предмет на Заповед № 650/13.10.2017 г. за изпълнение на парично вземане  въз основа на документ  по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. д. № 508/2017 г. на Районен съд - гр. Тутракан, с която на ответниците в условията на солидарност е разпоредено да заплатят на ищеца: равностойността на заета сума (главница), по Договор за предоставяне на ипотечен кредит от 04.12.2007 г., сключен между „О.б.б.” АД и ответника А.Ш.М., в размер на 12 259,22 лв. (дванадесет хиляди двеста петдесет и девет лева и двадесет и две стотинки); възнаградителна лихва за периода: 25.11.2016 г. – 19.09.2017 г. в размер на 458,31 лв. (четиристотин петдесет и осем лева и тридесет и една стотинки); законната лихва върху главницата по чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от (13.10.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете установяването на вземания за заплащане на за заплащане на: равностойността на заета сума, за разликата между уважения размер - 12 259,22 лв. и претендирания такъв - 12 346,60 лв.; възнаградителна лихва за периода: 25.11.2016 г. – 19.09.2017 г., за разликата между уважения размер - 458,31 лв. и претендирания такъв - 1 194,28 лв., както и  неустойка, под формата на „наказателна лихва”, дължима съгл. чл. 6 от договора за кредит, за периода: 25.11.2016 г. -  09.11.2017 г., в размер на 195,20 лв.

 

ОСЪЖДА ответника А.Ш.М., с ЕГН **********, да заплати ищеца „О.Б.Б.” АД, с ЕИК *********, припадащата му се част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 932,43 лв. (деветстотин тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки).

            ОСЪЖДА ответника В.С.М., с ЕГН **********, да заплати ищеца „О.Б.Б.” АД, с ЕИК *********, припадащата му се част от направените по делото разноски съобразно уважената част от исковете в размер на 932,43 лв. (деветстотин тридесет и два лева и четиридесет и три стотинки).

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – гр. Силистра. Решението в частта на разноските може да бъде изменено или допълнено от настоящият съд по молба на страна, подадена в същият срок.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати след влизането му в сила на заповедния съд.

             

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: