РЕШЕНИЕ
№ 150
26.05.2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 19.05.2020г., в следния
състав:
Председател
: Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония Алексова
При участие на секретаря Ива Цветкова като разгледа докладваното
от съдия Ковачев въззивно гражданско дело № 166 по описа за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от С.Ц. чрез адв. Б. В.
срещу Решение № 1657 от 11.11.2019г., постановено по гр. д. № 2921/2019г. по описа
на Пернишки районен съд с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу „Топлофикация
Перник“АД отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК с предмет недължимост
на сумите: 3010,25 лева- главница за периода 01.10.2003г. до 30.04.2009г. –
представлява цена на топлинна енергия и 1120,32 лева- лихва за забава за
периода 30.11.2003г. – 14.10.2009г. и 193,92 лева разноски, за които има
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. 5211/2009г. на ПРС и е образувано
изпълнително дело 129/2010г. на ЧСИ С.Б.
С жалбата моли решението да бъде отменено и да се
уважат исковете по чл. 439 ГПК.
Изтъкват се съображения за неправилност на фактическите
и правни изводи на ПРС и неправилно прилагане на института на погасителната
давност. Счита, че давността е три години, а не както е приел ПРС –пет години. Релевира
неправилни изводи за спиране на давността, въпреки констатирана перемпция, след
която изпълнителното дело се прекратява по силата на закона и следващите
действия по изпълнителното дело са нищожни. Посочва, че заповедта за изпълнение
няма сила на присъдено нещо. Иска се отмяна на решението и уважаване на
исковете.
Въззиваемия ответник оспорва исковете и иска
потвърждаване на решението.
При проверка
по чл. 269 ГПК Пернишки окръжен съд констатира, че решението е валидно и
допустимо като постановено от надлежен състав на съда в рамките на
правораздавателната му власт, съдържащо всички изискуеми по ГПК реквизити и по
допустим иск.
По
правилността на решението ПОС е ограничен до оплакванията в жалбата и
императивните материални норми.
Като взе предвид оплакванията в жалбата и твърденията
и възраженията на страните и събраните по делото доказателства ПОС намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Срещу ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК за посочените по горе суми. Предвид издадения изпълнителен лист на
27.11.2009г. следва да се приеме, че най-късно тогава е влязла в сила
заповедта.
От приложеното изпълнително дело 129/2010г. на ЧСИ С. Б.
се установява, че то е образувано по молба на взискателя - ответник по исковете
от 08.01.2010г.
В молбата е посочен изпълнителен способ и тя
произвежда прекъсващ давността ефект.
От датата на образуване на изпълнителното дело
давността се счита за спряна съгласно Постановление 3/1980 г. на Пленума на ВС,
което запазва действието си по всички изпълнителни дела приключили преди 26.06.2015г.,
когато Постановление 3/1980 г. на Пленума на ВС е обявено за загубило сила с
ТР2/2013г. на ОСГТК на ВКС. ПОС споделя становището в практиката на ВКС
(Решение 170/17.09.2018г. по гр.д. 2382/2017г. IV Г.О. и др.), че ТР 2/2013г. не намира
приложение за изпълнителни производства приключили преди неговото обявяване на
26.06.2015г.
Именно
такова производство е изп. дело 129/2010г. на ЧСИ С.Б., защото на 09.07.2012г.
то се е прекратило на основание чл. 433, т. 8 ГПК, тъй като от изпращане на
запорното съобщение от 09.07.2010г. до СУСО до 09.07.2012г. няма поискани или
извършени изпълнителни действия (различните видове справки и снабдяване с
документи не са такива).
След
прекратяване на изпълнителното дело, което настъпва по силата на закона
всякакви извършени действия по изпълнителното дело са невалидни и нямат никакъв
правен ефект.
Поради
прекратяването на изпълнителното дело отпада ефекта на спиране на давността с
образуването му и давността продължава да тече – в случая от 10.07.2012г. и е изтекла на 10.07.2017г. тъй като от
последния запор до СУСО до прекратяването му на 09.07.2012г. не е текла
давност, а приложимия срок е общият от пет години, съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на съдебно
решение и новата давност е винаги петгодишна. Според настоящият състав на ПОС влязлата в
сила заповед за изпълнение (какъвто не се спори, че е случая) е приравнена на
влязло в сила решение и давността е пет години съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД и в
случая към датата на исковата молба 20.09.2018г. не е изтекла. Характерно за
влезлите в сила решения е тяхното установително действие в отношенията между
страните - след влизане в сила на решението страните не могат да продължават
спора. Правното положение е установено и страните са длъжни да съобразяват
своето поведение с решението. Те не могат да се позовават на факти и
обстоятелства възникнали до приключване на устните състезания след които
решението е влязло в сила - такива факти са преклудирани. Изключение
представляват институтите на отмяна на влязло в сила решение и случаите ако
след устни състезания са настъпили нови факти, даващи право на нов иск за
спорното право. Аналогично е положението при влезлите в сила заповеди за
изпълнение. Съгласно практиката на ВКС длъжника по заповедта не може да оспорва
вземането с възражения основани на факти или обстоятелства, които са му станали
известни или са могли да му станат известни до изтичане на срока за възражения.
Следователно влязлата в сила заповед има установително и преклудиращо
действие.Осъдителните решения имат изпълнителна сила, каквато имат и заповедите
за изпълнение по чл. 410 ГПК след влизането им в сила. Както при съдебните
решения, така и по отношение на заповедите има възможност за преразглеждане на съществуването
или дължимостта на вземането само на строго лимитирани основания - по реда на
чл. 423 ГПК (аналогичен на чл. 303, ал 1, т. 5 ГПК), чл. 424 или чл. 439 ГПК. Редът
по чл. 439 е приложим при нововъзникнали обстоятелства, които както при
съдебните решения могат да се релевират чрез иск щом са настъпили след
приключване на устни състезания и съответно не се преклудират. Основанията по
чл. 424 ГПК са аналогични на основанията за отмяна на влезли в сила решения по
чл. 303, ал. 1, т. 1 с особеност, че се релевират по исков ред. Видно от
гореизложеното чрез разпоредбите на чл. 423, чл. 424 и чл. 439 ГПК
законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на
влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до
степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Изрично в Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г. О. е
посочено: „Влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща
страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за
подаване на възражение.“. Следователно по действащия ГПК няма основание да се
отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно
решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и редица други
актове на ВКС (Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II
т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015
г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о., ГК). В подкрепа на становището, че влязлата в сила
заповед е приравнена на съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал.2 ЗЗД е и
практиката на съдилищата: Решение № 791 на САС по в. гр. д. №
3948/2012 г. недопуснато до касационно обжалване; Решение № 36 от 23.02.2017 г. на ВнАС по в. т. д. №
699/2016 г., недопуснато до касационен контрол; Решение от
28.09.2016г. по в.гр.д. 365/2016г. на ОС Сливен-недопуснато до касационен
контрол; Решение 94/30.03.2017г. по в.гр. д. 1040/2017г. на ОС Ст. Загора;
Решение 12/20.01.2017г. по в.гр.д. 629/2016г. на ОС Враца и др.
Действията
извършени по формално висящото изп. дело 129/2010 г. от ЧСИ Б. след
09.07.2012г. както се посочи нямат ефект и оплакванията в жалбата в тази връзка
са основателни. Следователно към деня на исковата молба (02.05.2019г.) в полза
на ищеца е изтекла погасителната давност и сумите по заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист са недължими.
Като
е приел друго ПРС е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а
исковете да се уважат.
При
този изход на спора ищецът има право на разноски, а ответника няма такова.
Претендирани
и доказани по делото пред първа инстанция разноски на ищеца са 792,22 лева, от
които за държавна такса - 165,22 лева, за адвокатски хонорар-600,00 лева, за банков
превод 3,00 лева и за такси за преписи на изпълнителното дело-24,00 лева.
За
въззивната инстанция ищецът доказва разноски в размер на 582,61 лева, от които
82,61 лева за държавна такса и 500,00 за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1657 от 11.11.2019г., постановено по гр. д.
№ 2921/2019г. по описа на Пернишки районен съд КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.Н.Ц., ЕГН **********, със съдебен адрес ***-адв. Б.В. поради
погасяване по давност, изтекла в периода 10.07.2012г.-10.07.2017г. НЕ ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ следните суми:
Ø
3010,25 лева –главница за неплатена топлинна енергия
за периода от 01.10.2003г. до 30.04.2009г. за имот с адрес в ***
Ø
1120,32 лева-
лихва за забава за периода 30.11.2003г. – 14.10.2009г.
Ø
193,92 лева
разноски по ч.гр.д. 5211/2009г. на ПРС, за които суми е издаден изпълнителен
лист по ч.гр.д. 5211/2009г. по описа на Районен съд – гр. Перник и е образувано
изп. дело № 129/2010г. по описа на ЧСИ С.Б., с
район на действие Окръжен съд – гр. Перник.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ да заплати на С.Н.Ц.
разноски за двете инстанции 1374,83
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател
: Членове:
1. 2.