РЕШЕНИЕ
№ 2187
гр. Пловдив, 20.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330110813 по описа за 2021 година
Предявен е осъдителен иск от „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, площад Позитано № 5,
представлявано от П. Ш. и И. Г., чрез Адвокатско дружество И. и Т. против Община
Пловдив с ЕИК: *********, с адрес в гр. Пловдив, пл. „Ст. Стамболов“ № 1, представлявана
от *** ***** ***** за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 499,09 лева,
представляваща суброгационно вземане с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 15.01.2021г. при движение в гр. П. по ул. „Б. ш.“, в
близост до № ****, управлявания от П. Х. Х. л. а. марка „М.“, с рег. № **** е преминал
през необозначена и необезопасена дупка на пътното платно, в следствие на което са
настъпили щети по автомобила.
За произшествието бил съставен протокол за ПТП № *****, в който били описани
мястото, времето и начина на настъпване на произшествието- навлизане на автомобила в
дупка на пътното платно с размери 50х50 и дълбочина 7-8 см., в следствие на което са се
увредили десните гуми на автомобила и задната дясна джанта.
След получаване на заявлението служител на застрахователното дружество
извършил оглед на автомобила, при който констатирал увреждането и на основание
възлагателно писмо, същия постъпил за ремонт в автосервиз „Фулда България“ ООД.
Съгласно издадената фактура от автосервиза стойността на ремонта възлизала на сумата от
439,09 лева.
Ведно със заявлението застрахованото лице депозирало и молба за възстановяване на
направените от него разходи за репатриране на автомобила в размер на 60 лева, поради
което и общо заплатеното обезщетение възлизало на сумата от 499,09 лева. На 25.01.2021г.
1
ищецът заплатил по банкова сметка на застрахованото лице сумата от 60 лева, както и по
сметка на автосервиза сумата от 439,09 лева, с което встъпил в правата на застрахованото
лице срещу причинителя на вредата в лицето на ответната Община.
На 25.03.2021г. ответникът получил регресна покана, но плащане не постъпило,
което обуславяло и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск. Претендира
и присъждане на направените разноски.
След изтичане на срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответната
Община чрез юриск. Г., с който се изразява становище за неоснователност на предявения
иск. Претендира и присъждане на направените разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с
оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна
следното:
Предвид становищата на страните, като безспорни се очертават следните факти, че:
ответникът отговаря за поддръжката на пътя, където се твърди да е настъпило ПТП; че
застрахователят е заплатил сумата от общо 499,09 лева на 25.01.2021г., от които- 60 лева по
банкова сметка на застрахованото лице и 439,09 лева по банкова сметка на автосервиз
„Фулда България“ ООД, представляваща стойността за отстраняване на щетите по
автомобила; че ответникът е получил регресна покана за плащане на процесната сума; че
към датата, на която се посочва да е настъпило събитието, е била налице валидна и
действаща застраховка „К. С.“ между ищеца и собственика на увредения автомобил.
Горните обстоятелства се установяват и от приетите по делото писмени доказателства-
Протокол за ПТП № *****/15.01.2021г., ЗП № *******/27.08.2020г., ОУ и протокол за
извършен оглед, заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от 18.01.2021г.,
свидетелство за управление на МПС, свидетелство за регистрация на МПС, контролен
талон, талон за технически преглед, опис на претенция, молба от П. Х., данъчна фактура №
*****/21.01.2021г. издадена от „Фулда България“ ООД, опис-заключение по претенция,
доклад по щета- 2броя, преводни нареждания- 2 броя от 25.01.2021г. и регресна покана,
ведно с известие за доставяне.
С декларация за настъпване на застрахователно събитие по полица „К. С.“,
участникът в произшествието- П. Х. е декларирал настъпило на 15.01.2021 г. в гр. П., ПТП,
при което при движение по ул. „Б. ш.“, в близост до № ***, в гр. П., управлявания от него л.
а. марка „М.“, с рег. № ****** е преминал през необозначена и необезопасена дупка на
пътното платно, в следствие на което са настъпили щети по автомобила.
Подадено е и заявление за изплащане на застрахователно обезщетение от
18.01.2021г., в което е описана горната фактическа обстановка.
Изготвен е опис на претенцията и доклад по щета, като е установено, че щетите
възлизат на общо 499,09 лева. Видно от приетите по делото платежни нареждания горната
сума е изплатена на 25.01.2021г. от ищеца, като по банкова сметка на застрахованото лице е
преведена сумата от 60 лева, а по сметка на автосервиза сумата от 439,09 лева.
С регресна покана, получена от ответника на 25.03.2021 г., последния е поканен от
ищеца да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение. В поканата е посочено, че
съгласно чл. 31 от ЗП, общината е отговорна за изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища, поради което и на основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ след заплащането на
застрахователното обезщетение, застрахователят – ищец в настоящото производство, е
встъпил в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или
бездействие. Отразено е, че в случай че претенцията не бъде удовлетворена, то ищецът ще
упражни правото си на регресен иск срещу ответника, като претендира и законна лихва от
датата на изплащане на обезщетението.
2
По делото е изслушано заключение на автотехническа експертиза, установяваща
стойността на щетите по автомобила, като експертът прави и извод за наличие на причинно-
следствена връзка от техническа страна между механизма на ПТП и вредите по автомобила.
В. л. е отразило, че пазарната стойност на причинените вреди по автомобила към датата на
настъпилото ПТП възлиза на сумата от 505,75 лева. Съдът кредитира напълно заключението
на вещото лице, като обективно и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че е налице валидно
застрахователно правоотношение между собственика на увредения автомобил и ищеца. В
тази връзка е представена застрахователната полица, която е действала към момента на
инцидента и е покривала съответния риск за причинени имуществени вреди в резултат на
настъпило ПТП.
В приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ, е посочено, че между
механизма на ПТП и вредите по автомобила има пряка причинно-следствена връзка.
Ответникът не установи различен механизъм на произшествието, нито такова поведение на
водача на автомобила, което да се намира в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП
и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, а това са все обстоятелства, които
той следва да установи при условията на пълно и главно доказване.
По делото се установява, а и между страните не е налице спор, че с платежно
нареждане на 25.01.2021 г., ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в
претендирания с исковата молба размер. С оглед на всичко изложено, съдът приема, че е
настъпил застрахователен риск, носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си
задължение същият е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 499,09 лева.
Налице е основание за възникване на регресното право.
Обема на суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице –
пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу
лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС
№ 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на
предписано правило /неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2
и чл. 31 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането,
включително да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 и чл. 167, ал. 1, изр. първо
ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП
чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния
случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на дупката до
ремонтирането й е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП,
поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при
процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Не се установява съпричиняване
на вредоносния резултат. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на
МПС не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за
наличие на такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира
скоростта така, че да може да спре.
3
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ
стойността на имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 505,75 лева, като
с оглед диспозитивното начало в процеса искът ще се уважи в претендирания размер
изцяло, като основателен и доказан, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 30.06.2021 г. до окончателното погасяване.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
се присъдят направените по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и
доказателства в тази насока в общ размер от 480 лева, от които сумата от 50 лева – държавна
такса, 300 лева – адвокатски хонорар, 130 лева – депозит за вещо лице.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, представлявана от *** **** **** ДА ЗАПЛАТИ
на Застрахователно акционерно дружество „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, пл. „Позитано” № 5,
представлявано от П. Ш. и И. Г., чрез Адвокатско дружество И. и Т. сумата от 499,09 лева
/четиристотин деветдесет и девет лева и девет стотинки/, представляваща суброгационно
вземане с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва, считано от
датата на постъпване на исковата молба в съда – 30.06.2021 г. до окончателното погасяване,
както и сумата от общо 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/ – разноски за настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
4