№ 483
гр. Варна, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110114480 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Я.Н. срещу О.В. искове с
правно осн. чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 736 лв., след допуснато изменение на
иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като обезщетение за имуществени вреди
под формата на претърпяна загуба в резултат на реализирано на 15.07.2021г. произшествие в
гр. Варна, ул.”Антим I“ в посока спирка „Нептун“ пред страничния вход на
Археологическия музей, изразяващо се в преминаване през необезопасена и необозначена
дупка с приблизителни размери 40/30/20 см. на пътното платно, наложило извършване на
следните подмяна на следните детайли на лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, рег.
№ ****, както следва: 1./ предни тампони амортисьори; 2./ лагери предни тампони
амортисьори; 3./ лява предна джанта; 4./ лява задна джанта; 5./ лява предна гума; 6./ задна
лява гума; 7./ труд за подмяна и монтаж/демонтаж, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 15.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението и сумата от 500
лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди в резултат на реализирано на
15.07.2021г. произшествие в гр. Варна, ул.”Антим I“ в посока спирка „Нептун“ пред
страничния вход на Археологическия музей, изразяващо се в преминаване през
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, причинило болки в гърба и главата,
замайване, стрес, неудобства и притеснения по време на произшествието и след това от
невъзможността да превозва двете си деца в условие на пандемия от Ковид 19, ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 15.07.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба ищецът Я.Н. твърди, че на 15.07.2021г. в гр. Варна при управление
на лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, рег. № **** в гр. Варна, ул.”Антим I“ в
посока спирка „Нептун“ пред страничния вход на Археологическия музей, е преминал през
през необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с размери: 40/30/20 см. на
пътното платно, в резултат на което настъпили следните щети по движимита вещ, както
следва: 1./ предни тампони амортисьори; 2./ лагери предни тампони амортисьори; 3./ лява
1
предна джанта; 4./ лява задна джанта; 5./ лява предна гума; 6./ задна лява гума;
За настъпилото произшествие бил съставен протокол за ПТП от същата дата от
компетентните длъжностни лица, след посещение на мястото на инцидента, в който е
удостоверена необезопасената дупка.
Настъпилите щети наложили подмяната на увредените детайли с нови, за което
ищецът е заплатил сумата от 726 лв., която вкл. и разходите за труд за монтаж и демонтаж.
Сочи, че ответникът О.В. в качеството си „стопанин на пътя” не е изпълнил
задълженията си, вменени му в чл. 167, ал.1 ЗДвП да поддържа в изправно състояние
общинските пътища, да сигнализира незабавно препятствията по тях и да предприема
действия по отстраняването им във възможно най – кратък срок, което неизпълнение се
намира в причинно – следствена връзка с настъпилите по автомобила щети, поради което се
настоява за уважаване на осъдителната претенция.
Претенцията за неимуществени вреди почива на твърдения, че в резултат на
преминаването пред необезопасената и необозначена дупка на пътното платно, ищецът
изпитал болка в главата и гърба. Отделно, към момента на произшествието, в увредения
автомобил се намирало и детето му, което се изплашило и за което е следвало да се погрижи
за дълъг период от време до идването на компетентните органи.
До възстановяване на автомобила – 03.09.2021г., ищецът е бил принуден да се
придвижва до работното си място с таксита и автобуси от градската мрежа, както и да
ползва помощта на роднини и близки. Не е бил в състояние и да обезпечи и предвижването
на децата си със собствения си автомобил.
За така създадените неудобства и притеснения, ищецът претендира обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 500 лв., която сума е достатъчна за репарирането им.
В срока по чл. 131 ГПК О.В. оспорва предявените искове по основание и размер с
твърдения, че не са налице елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, в това число, че
на посоченото място е имало необозначена дупка на пътното платно, причинно - следствена
връзка между щетите по автомобила и поведението на ответника и настъпването на
твърдените вреди. Поддържа се още, че протоколът, удостоверяващ настъпване на ПТП не
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, поради което не доказва нито
механизма, нито щетите.
В условията на евентуалност е релевирано възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради преминаване през препятствието с несъобразена скорост и без
съобразяване със състоянието на пътя и това на превозното средство.
С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявените осъдителни искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Ищецът Я.Н. основава исковете си на твърдения за реализирано на 15.07.2021г. на
територията на О.В. пътно – транспортно произшествие, настъпило в резултат на попадане и
преминаване през необозначена и необезопасена дупки на пътното платно, в резултат на
което настъпили щети по собствения му автомобил.
За установяване на така изложените положителни твърдения, ищецът е ангажирал
писмени и гласни доказателства, както и специални знания на вещо лице.
По делото е представено копие от протокол за ПТП № 1739911/15.07.2021г., съставен
от Ст. Ф., явяващ се мл. автоконтрольор при ОД на МВР – Варна /л. 46/ след посещение на
мястото на произшествието, реализирано на 15.07.2021г. около 18.50 ч., видно от
направеното отбелязване в документа.
В него, компетентното длъжностно лице, е отразило, че в гр. Варна, на ул.“Антим I“ –
Археологическия музей, е реализирано пътно – транспортно произшествие, при което Я.Н.,
2
водач на лек автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, рег. № **** е преминал през
необезопасена и необозначена дупка с приблизителни размери: 0, 40/0, 30/0, 20 метра, при
което са причинени щети по предна и задна лява гума, джанта и ходова част.
Протоколът за ПТП е подписан от компетентното длъжностно лице и от водача на
увредения автомобил Я.Н..
Ангажираните по инициатива на ищеца Я.Н. гласни доказателства, чрез разпита на
актосъставителя Ст. Ф. установяват следните релевантни за делото факти: На посочената в
протокола дата в светлата част на денонощието е съставен процесния протокол за ПТП след
посещение на мястото на произшествието. Поводът за посещение на посоченото място е
подаден сигнал за произшествие от водач на лек автомобил. Други обстоятелства
актосъставителят не си спомня.
По правната си природа протоколът за пътно – транспортно произшествие е
официален свидетелстващ документ, но на основание чл. 179, ал. 1 ГПК, същият има
обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени от или в присъствието на
съответното длъжностно лице /например за констатираното и възпроизведено в документа
положение на участвалите в произшествието моторни превозни средства след настъпването
му или претърпяните вреди, както и за обстоятелството, дали от участниците в
произшествието е взета кръвна проба за алкохол и какъв е резултата от нея/.
Съобразявайки доказателствената сила на документа, съдът приема, че на
15.07.2021г. в гр. Варна, на ул.“Антим I“ – Археологическия музей, е реализирано пътно –
транспортно произшествие с участие на водача на лек автомобил марка “Опел”, модел
“Зафира”, рег. № ****, при което са настъпили посочените в протокола за ПТП увреждания
по предна и задна лява гума, джанта и ходова част.
Протоколът се ползва и с обвързваща доказателствена сила и относно
съществуването към деня на съставянето му – 15.07.2021г. на дупка с приблизителни
размери: 0, 40/0, 30/0, 20 метра, възприети и отразени от компетентното длъжностно лице,
през която водачът е преминал.
За механизма на реализираното пътно - транспортното произшествие, описан в
протокола, същият не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй като
произшествието не е било реализирано в присъствие на съставителя на акта. На общо
основание са допустими всякакви доказателствени средства за установяване на
обстоятелствата на настъпване на произшествието, вкл. свидетелски показания.
За установяване механизма на настъпване на произшествието е допусната съдебно –
автотехническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и като компетентно
и обективно дадено се кредитира от съда в неговата цялост.
От заключението на САТЕ се установява, че при преминаване през дупка с
приблизителни размери 40/30/20 см. на пътното платно могат да настъпят увреждания, както
по ходовата част, така и по гумите и джантите. Доколкото вдлъбнатината на пътната лента е
с голяма дълбочина от 20 см. и с остри ръбове, то уврежданията по лекия автомобил могат
да настъпят и при движение с допустимата скорост от 50 км./ч.
Експертът е категоричен, че щетите, така, както са описани могат да настъпят при
преминаване през неравности /дупки/ на пътното платно с описаните в протокола за ПТП
размери.
В съдебно заседание пояснява, че при преминаването през посочената дупка гумите
са срязани, а джантите деформирани. Тампоните на предните амортисьори и лагери са
свързани с управлението на автомобила и, ако един тампон или лагер е дал дефект, то тези
детайли се сменят по двойки, тъй като е неизвестно дали другият няма скрит дефект.
Стойността, която е необходима за възстановяване на автомобила, вкл. тампони
предни амортисьори, лагери тампони предни амортисьори, предна и задна леви джанти и
3
предна и задна лява гума, възлиза на сумата от 736 лв.
Безспорно е между страните, че ПТП е станало на общински път, чийто собственик,
съгласно § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, е О.В..
Законът за пътищата /чл. 31/ задължава всяка община да осъществява изграждането,
ремонтът и поддържането на общинските пътища. В настоящия случай това вменено от
закона задължение не е изпълнено от ответната страна, налице е противоправно бездействие
на нейни служители, респ. работници, довело до възникване на ПТП и настъпването на
вреди по застрахования автомобил. Същевременно това бездействие е противоправно,
извършено в нарушение на чл. 167 ЗДвП. Като не е предприела действия по поддръжка на
общинския път, независимо от метрологичната обстановка при която е настъпило
произшествието в изправно състояние, осигурявайки безопасност на всички участници в
движението, О.В. в качеството на стопанин на пътя по смисъла на пар. 1, т. 1 от
Допълнителните разпоредби от Наредба № 1/17.01.2001г. за организиране на движението по
пътищата, не е предприела мерки за отстраняване на съществуващите неравности /дупки/
във възможно най – кратък срок. Следователно съдът намира за доказана и причинно –
следствената връзка между бездействието на О.В. и настъпилите по лекия автомобил щети.
Видът и размера на щетите се установяват безспорно от съставения протокол за ПТП
и заключението на САТЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че ищецът, чиято е и доказателствената тежст, е
установил при условията на пълно и главно доказване елементите от фактическия състав на
чл. 49 ЗЗД, а именно преминаване през дупка на пътното платно, в резултат на което са
настъпили щети по превозносто средство, намиращи се в причинно – следствена връзка с
бездействието на ответника, поради което предявените исковете са установени по
основание.
В случая възражението за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно, с
оглед заключението на САТЕ, че щетите биха настъпили и ако водачът на увредения
автомобил се е движил с допустимата скорост от 50 км./ч.
Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен в
претендирания размер от 736 лв., който е равен на сумата, която е необходима за
възстановяването на лекия автомобил, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
15.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на водените от ищеца свидетели
В.М. и М.Н., съпруга на Я.Н., преценени при съблюдаване на разпоредбата на чл. 172 ГПК,
установяват следните релевантни за делото факти: непосредствено след инцидента, г-н Н. се
оплакал от болки във врата, които продължили 1 – 2 дни. Бил и силно ядосан от случилото
се. Уведомил по телефона съпругата си за инцидента и за невъзможността да се придвижи
със семейния им автомобил до дома им. Близка приятелка на семейството отвела сина им от
мястото на инцидента до дома му, а бащата е останал, за да изчака идването на органите на
МВР.
Г-жа Н.а споделя, че повредата по семейния им автомобил създала на съпрузите
много затруднения в ежедневието за период около един месец и половина до извършване на
ремонта. Например, родителите се придвижвали с таксита, респ. г-н Н. били воден до
местоработата си в с. Каменар от колега, бабите и дядовците водили със съобствения им
автомобил децата, семейна приятелка водила и вземала по големия им син на плуване.
От показанията на г-жа В.М., приятелка на съмейството, живееща в близост до дома
на ищеца, се установява, че през лятото на 2021г. по молба на г-н Н. се отзовала на
произшествието и заварила автомобила му със спукани гуми и повредени джанти. На
пътното платно имало голяма дупка, в която за малко да попадне и управляваното от
свидетеля МПС. Отвела по-голямото дете, което било в колата с баща си.
4
За повече от месец съпрузите се придвижвали с помощта на приятели и с градски
транспорт. Г-жа М. водила и взимала три пъти седмично по-големия им син на плуване.
Съобразявайки в съвкупност така ангажираните гласни доказателства, съдът приема,
че г-н Н. е търпял болки във врата за около ден – два след инцидента, през което време бил
ядосан от случилото се и притеснен за състоянието на сина си, който е бил в автомобила на
посочената дата. Болки на други места по тялото не се устанновява ищецът да е изпитвал.
Наред с тях за период от около месец и половина след произшествието, настъпило на
15.07.2021г., г-н Н. е претърпял и редица неудобства свързани с привдижването му до
работното му място, това на съпругата му и придвижването на техния по-голям син за
тренировки по плуване, осъществявани 3 пъти седмично, които детето е успявало да посети
благодарение на помощта на близки и роднини. Така определеният размер е съобразен и с
икономическата обстановка в страната.
За така претърпените болни и неудобства, съдът намира, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 500 лв., до който размер
предявеният иск, следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на увреждането
– 15.07.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Предвид изхода на спора в полза на ищеца Я.Н. следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски, чиито размер, според представения списък и
ангажираните доказателства възлиза на 1 050 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА О.В., представлявана от Кмета И.П. ДА ЗАПЛАТИ на Я.К.Н., ЕГН
**********, ********** сумата от 736 лв. /седемстотин тридесет и шест лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба в
резултат на реализирано на 15.07.2021г. произшествие в гр. Варна, ул.”Антим I“ в посока
спирка „Нептун“ пред страничния вход на Археологическия музей, изразяващо се в
преминаване през необезопасена и необозначена дупка с приблизителни размери 40/30/20
см. на пътното платно, наложило извършване на подмяна на следните детайли на лек
автомобил марка “Опел”, модел “Зафира”, рег. № ****, както следва: 1./ предни тампони
амортисьори; 2./ лагери предни тампони амортисьори; 3./ лява предна джанта; 4./ лява задна
джанта; 5./ лява предна гума; 6./ задна лява гума; 7./ труд за подмяна и монтаж/демонтаж,
ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.07.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В., представлявана от Кмета И.П. ДА ЗАПЛАТИ на Я.К.Н., ЕГН
**********, ********** сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат на реализирано на 15.07.2021г. произшествие в гр.
Варна, ул.”Антим I“ в посока спирка „Нептун“ пред страничния вход на Археологическия
музей, изразяващо се в преминаване през необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно, причинило болки във врата, неудобства и притеснения по време на произшествието
и след това от невъзможността да превозва двете си деца в условие на пандемия от Ковид
19, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 15.07.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, на осн. чл. 49 ЗЗД.
ОСЪЖДА О.В., представлявана от Кмета И.П. ДА ЗАПЛАТИ на Я.К.Н., ЕГН
**********, ********** сумата от 1 050 лв. /хиляда и петдесет лева/, представляваща
сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен
срок от връчването на препис от акта на страните.
5
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6