Р Е Ш
Е Н И Е
№ 261470 14.05.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, ХVІI граждански състав,
в публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИН
АТАНАСОВ
при участието на секретаря Василена Стефанова,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 6736 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са субективно съединени искове с
правна квалификация по чл. 59 ЗЗД.
Ищцата Р.Р.В. заявява, че по наследствено
правоприемство е придобила от майка си *** и баща си ****, а ответниците
по наследствено правоприемсто от брат й **** следните права
½ ид. част за ищцата, а ответниците по 1/6 ид.част за всяка от правото
на собственост върху: самостоятелен обект с идентификатор № ***, съгласно
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на ***, одобрен
със заповед № *** на *** на АГКК,
който представлява апартамент № ***, с площ от 90,83 кв.м., с
административен адрес: ***** ведно с
прилежащи към изба № 2, с площ от 4 кв.м., както и 2,09 % идеални части от
общите части на сградата.
Заявява се, че собствеността на този имот
наследодателите на ищцата **** и ****са придобили с нотариален акт от ****. - № ***, том ***, дело № ****
В началото на 2018 година ищцата установила, че ответниците
се снабдили с нотариален кат по обстоятелствена проверка, вписан в СВ –Пловдив
с вх. рег. № **** с която
същите били признати за собственици по давностно владение на притежавана от
ищцата ½ идеална част от посочения апартамент.
Впоследствие ищцата образувала пред Районен съд –
Пловдив, производство по искова молба с основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на посочения нотариален акт. По исковата молба било образувано
гражданско дело № 5006/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ
граждански състав.
С решение по същото дело от Районен съд – Пловдив били
уважени изцяло нейните искове. Ищцата се снабдила с изпълнителен лист за
извършване на въвод във владение, но до настоящия момент такъв не е извършен.
Твърди се, че ответниците са ползвали собствената на
ищцата ½ идеална част от апартамента без да заплащат наем и без правно основание.
От съда се
иска да постанови решение, с което да осъди ответниците Н.Й.В., М.Н.В., Р.Н.В.,
всяка една от тях да заплати на ищцата сумата от 2416,66 лева или общо сумата от 7250 лева, представляваща
сбор от дължимото обезщетение за ползване от тяхна страна без правно основание
на притежаваната от ищцата ½ идеална част от недвижим имот –
самостоятелен обект на собственост, с идентификатор *** съгласно
одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на град Пловдив, одобрен
със заповед № ***. на **** на АГКК,
представляващ апартамент № ***, с площ от 90,83 кв.м., с административен адрес: ***, с
прилежащо помещение – изба № ** с площ от 4 кв.м., както и 2,09 % идеални части от
общите части на сградата, за периода от 08.01.2018г. до 08.06.2020г. – общо 29
месеца, ведно със законната лихва върху тази дата от деня на предявяване на
настоящия иск до окончателното и
изплащане. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски по
делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор, с
вх. № 41211/16.07.2020г. от ответниците Н.Й.В., М.Н.В., Р.Н.В..
В отговора на исковата молба се заявява, че иска не се признава нито по
основание, нито по размер.
Считат се за безспорни следните факти:
Ответниците Н.Й.В., М.Н.В., Р.Н.В. имат качеството на
законни наследници на ****, а
последният заедно с ищцата са законни наследници на общите си наследодатели ****и ****. Ответниците
са се снабдили с нотариален акт № ****, на *** *****, по обстоятелствена проверка, с
който акт са признати за собственици на целия недвижим имот, въз основа на
давностно владение върху същия имот. С решение по гражданско дело № 5006/2018г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ХVІІ граждански състав, съдът приел
издадения нотариален констативен акт на ответниците за недоказан, като зачел
наследствените права на ищцата и е признал за установено, че същата е собственик
на ½ идеална част от посочения недвижим имот.
В отговора на исковата молба се заявява, че е
допустимо собственика да претендира обезщетение за ползването, когато се
упражнява от друг от съсобствениците, но съгласно изричната разпоредба по чл.
31, ал. 2 ЗС, началния момент на тази претенция е от деня на писменото
поискване.
Заявява се, че съгласно тълкувателно решение № 7/
2013г. на ОСГК, трябва съсобственика,
който ползва вещта да е създал пречки на
неползващия съсобственик да упражнява правата си, т.е. да му е отказал
ползване.
От съда се иска да постанови решение, с което да
отхвърли изцяло предявения иск. Ангажират се доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
С влязло в сила
решение от 17.01.2020г. по гр.д. № 5006/208г. по описа на РС – Пловдив
приобщено към настоящето производство е било признато за установено по
отношение на Н.Й.В.М.Н.В. и Р.Н.В. че ищцата Р.Р.В. Е СОБСТВЕНИК на ½
ид.част от правото на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект с
идентификатор *** съгласно одобрената кадастрална
карта и кадастрални регистри на град Пловдив със заповед № ****. на *** на АГКК, представляващ
апартамент № ** (осемнадесет) с площ от 90,83
кв.м., с административен адрес - ****, с прилежащо помещение - изба №*** с площ от 4 кв.м., както и 2,09% идеални части от общите части на сградата
въз основа на наследствено правоприемство от родителите си ****и **** като
ответниците са осъдени да предадат владението върху процесния имот.
Ответниците Н.Й.В.
и М.Н.В. не оспорват факта, че за процесния период от 08.01.2018г. до
08.06.2020г. – общо 29 месеца са ползвали съвместно притежавана от ищцата
½ ид.част, като ищцата е получила реално владението на притежаваната от
нея ид.част на *** въз основа на протокол за въвод
от ЧСИ по изп. дело № ****. по описа на ***. За ответник Р.В. се твърди в отговора на исковата молба, че не е ползвал
жилището тъй като живее извън страната, който факт обаче остана недоказан,
респ. това твърдение се опровергава от отговор вх. № 39517/26.06.2018г. на
исковата молба по гр.д. № 5006/2018г. по описа на РС – Пловдив в който изрично
е посочено, че този ответник е установил фактическа власт, която е прекъсната с
протокола за въвод от 29.07.2020г.. Дори да се приеме твърдението на отв. Р.В.,
че живее извън страната респ. именно от отговора на исковата молба по гр.д. №
5006/2018г. се установява, че упражняваната от Р.В. фактическа власт върху
процесния имот е осъществена чрез другите двама ответници – майка й Н.В. и
сестра й М.В.
Следователно,
за процесния период ответниците са се обогатили за сметка на ищцата тъй като са
ползвали притежаваната от нея ½ ид.част от правото на собственост без да
имат основание затова поради което и дължат връщане на онова с което са се
обогатили до размера на обедняването за ищцата, което възлиза на ½ от
сумата от 15 080 лева или 7 540 лева. При определяне размера на
обедняването за ищцата съдът кредитира изцяло като компететно и безпристрастно
изгответното заключение на съдебно-оценителната експертиза на в.л. К.М.
съгласно която се дава пазарната стойност на месечния наем за процесния период,
която сума представлява стойността с която ищцата се е обеднила. Следователно и
предявените искове се уважават до размера от 7 250 лева.
Отхвърля се
възражението на ответниците за приложимост на чл.31, ал.2 ЗС към настоящия
случай, тъй като първо, до датата на влизане в сила на съдебното решение по
гр.д. № 5006/2018г. по описа на РС – Пловдив ответниците са се легитимирали
като собственици общо на ½ ид.част от процесния имот въз основа на
наследяване и въз основа на давностно владение, т.е до признаване правото на
собственост на ищцата с влязъл в сила съдебен акт, правата на ищцата са били
отречени с констативния нот.акт поради което и отношенията между страните не
биха могли да се уредят по чл.31, ал.2 ЗС тъй като въобщо не е имало обща вещ.
Второ, ответниците са упражнявали фактическа власт върху процесния апартамент
до размера на ½ ид.част от него без да имат правно основание затова като
обезщетението на невладеещия собственик е по реда на чл. 59 ЗЗД, а не по реда
на чл.31, ал.2 ЗС тъй като в последния случай съсобственикът, който е лишен от
ползването не е лишен от правомощието на владението си, защото владее идеалната
част чрез другия съсобственик – какъвто очевидно не е настоящия случай.
Предвид на
гореизложеното предявените искове следва да се уважат като основателни и
доказани.
На основание
чл. 78 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят разноските на ищцата
в размер на сумата от 980 лева съгласно представения списък на разноските на л.
66 от делото.
Така мотивиран
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Н.Й.В. с ЕГН **********,
М.Н.В. с ЕГН ********** и Р.Н.В. с ЕГН ********** всичките с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ общо в полза на Р.Р.В. с ЕГН ********** *** сумата от 7 250 лева
или всяка една от тях сума в размер на 2416,66 лева, която представлява сбор от
дължимото обезщетение за ползване от тяхна страна без правно основание на
притежаваната от ищцата ½ идеална част от недвижим имот – самостоятелен
обект на собственост, с идентификатор ****, съгласно одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри на град ***, одобрен със заповед ***. на *** на АГКК, представляващ апартамент № ***, с площ от 90,83 кв.м., с административен адрес: ****, с прилежащо помещение – изба № 2, с площ от 4 кв.м., както и 2,09 %
идеални части от общите части на сградата, за периода от 08.01.2018г. до
08.06.2020г. – общо 29 месеца, ведно със законната лихва върху тази дата от
деня на предявяване на настоящия иск до окончателното и изплащане;
ОСЪЖДА Н.Й.В. с ЕГН **********,
М.Н.В. с ЕГН ********** и Р.Н.В. с ЕГН ********** всичките с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ общо в полза на Р.Р.В. с ЕГН ********** *** сумата от 980 лева
разноски за настоящата инстанция с оглед изхода на спора по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – гр. Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.