РЕШЕНИЕ
№ 388
гр. гр. Хасково, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА Д. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640101946 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба, с която са предявени кумулативно
обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за
собствеността /ЗС/, както и претенция по чл.537 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/, подадена от К. Ф. Р., против И.. Ф. Р. и И.. О.. Р..
Ищецът твърди, че с ответника И.. Ф. Р. били братя и наследници по закон ведно с А.
Ф. Р. - тяхна сестра на Ф. Р. М. - баща, починал на **.**.****г. и Г. Х. М. - майка, починала
на **.**.****г. През 1959г. родителите им се преселили от друго място в с.В., обл.Хасково и
закупили дворно от около 1 700 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна
сграда като се установили трайно в селото. През 1968-69 година бащата на ищеца и първия
ответник построил в имота нова жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон. Сестра
им се омъжила около 1971-72 година и заживяла в с.П.при съпруга си, но след около 2
години се развела и се завърнала в бащината къща. През 1976г. се омъжила повторно и
заживяла с мъжа си в друга къща в с.В.. Ищецът от своя страна сключил граждански брак
през 1974г. и заживял със съпругата си в новата сграда, която била построена от баща им.
През 1977г. първият ответник също се оженил и заживял със съпругата си – ответник в
настоящото производство също в новата сграда, като всяко едно от двете семейства
ползвало по една стая, а родителите им ползвали старата къща. Ищецът посочва, че през
1983г. със съпругата си си направили нова къща в с.В. и се преместили там. Веднага след
преместването им, ответникът И.. Ф. Р. започнал да пристроява и надстроява сградата в
която живеели, като през 1985-86г. къщата представлявала четири стаи на първо ниво и
обитаемо подпокривно пространство. През 1992г. майката на ищеца и първия ответник
починала и шест месеца след нейната смърт ищецът и семейството му се изселили в
РТурция, гр. Г.. Месец след тяхното заминаване в гр. Г. при тях пристигнало и семейството
на брат му, както и баща им. Оттогава всички трайно се установили в РТурция. През това
време в бащиния им имот живеела сестра им със семейството си, като ползвали целия имот,
в това число и новопостроената сграда. За първи път след заминаването им се завърнали в
1
родното си село през 1994г., както ищецът със семейството си, така и семейството на брат
му (ответници в настоящия процес). Всички отседнали в бащината им къща, но за не повече
от 3-4 дни, след което отново се завърнали в Турция. Ищецът заявява, че оттогава започнали
всяка година за по няколко дни да идват в с.В., за да се видят с роднини и да нагледат имота
си. Баща им починал през 2006г., но и след смъртта му ежегодно посещавали бащиния си
имот. Това продължило до 2012г. В исковата молба е посочено, че през тази година ищецът
също дошъл до имота си, но тогава заварил в него ответника, който не го допуснал в имота
като сменил оградата, входната врата на двора и ключа. Заявил, че бащиния имот е вече
негов и ищеца и семейството му нямали вече работа там. Ищецът се опитал да говори с
него, да му обясни, че това е имот на родителите им и всеки има равни дялове от този имот.
Това влошило отношенията помежду им.
Ищецът сочи още, че през месец юни 2021г., първият ответник съборил старата къща,
в която живеели родителите им и поставил фундаментна плоча. Установил още, че брат му и
първи ответник по иска се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по давност и наследство № 29, том 2, дело № 210/2012г. по описа
на Нотариус № 079 В. С. - Хасково. Според нотариалния акт, придобитият от родителите им
през 1959г. имот сега се идентифицирал като поземлен имот № 62, с площ от 1795 кв.м., в
квартал 11 по плана на с.В., Хасковска област, одобрен със заповед № 218/1990г., ведно с
построените в имота жилищна сграда на 120 кв.м. и жилищна сграда на 40 кв.м., при
граници на имота: улица, ПИ 63 и ПИ 61.
Според ищеца това било неправилно и незаконосъобразно, тъй като родителите им
закупили така описания имот през 1959г. и от тогава и до смъртта на майка им през 1992г.
са упражнявали фактическата власт над имота в продължение на над 31 години, строили са в
него и са живели в него необезпокоявани от никого. Следователно придобили имота по
давностно владение. След смъртта на майка им, баща им придобил от същия 5/8 идеални
части по давност и наследство, а всеки един от децата (ищеца, първия ответник и сестра им)
придобил по наследство и давност по 1/8 идеална част, с което осъществили изискванията
на чл.79 от ЗС. Баща им никога не бил правил неформални разпореждания с имота в полза
на когото и да е било, поради което и ответниците по иска не са могли да придобият имота
по давност и наследство в неговата цялост. Следователно нотариалният акт се явявал
неправилно съставен по отношение на ответниците до размера на действително
притежаваната от първия ответник наследствена част в размер на 1/3 идеална част, като
втората ответница по иска не разполагала с никакви вещни и наследствени права от имота.
От друга страна, според ищеца, недопускането му в имота от страна на двамата
ответници било основание от негова страна за ревандикиране на имота, тъй като притежавал
1/3 идеална част от същия и тъй като първият и вторият ответник не притежавали в цялост
имота, владеели имота над действително притежаваните от първия ответник 1/3 идеална
част, без правно основание.
С тези мотиви, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да бъде прието за
установено по отношение на ответниците, че е собственик на 1/3 идеална част от следния
недвижим имот: поземлен имот № 62, с площ от 1 795 кв.м., в квартал 11 по плана на с.В.,
Хасковска област, одобрен със заповед № 218/1990г., ведно с построените в имота жилищна
сграда на 120 кв.м. и жилищна сграда на 40 кв.м., при граници на имота: улица, ПИ 63 и ПИ
61, придобит по давност и наследство; да се приеме, че ответниците владеят имота без
правно основание над притежаваната от първия ответник 1/3 идеална част от имота, както и
да бъдат осъдени да предадат владението върху собствената на ищеца 1/3 идеална част от
имота, както и да бъде отменен нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит по давност и наследство № 29, том 2, дело №210/2012г. по описа на Нотариус
№079 В. С. Хасково над размера на действително притежаваната от първия ответник 1/3
идеална част от поземлен имот № 62, с площ от 1795 кв.м., в квартал 11 по плана на с.В.,
2
Хасковска област, одобрен със заповед №218/1990г., ведно с построените в имота жилищна
сграда на 120 кв.м. и жилищна сграда на 40 кв.м., при граници на имота: улица, ПИ 63 и ПИ
61 и без вещни права от страна на втория ответник, като неправилно съставен.
Ответниците И.. Ф. Р. и И.. О.. Р. считат предявените искове за допустими, но
неоснователни. Ответниците признават изложените в исковата молба факти, касаещи
периода до 1982г. като ги считат за достоверни. Оспорват останалата част от обстоятелст‐
вата като излагат насрещни твърдения, че през 1982г. бащата и майката на страните по
делото Ф. и Г. М. решили да устроят трите си деца със жилища и дворни места - построили
къща в с.В. за големия си син и ищец по делото, в негова собственост, дали пари на дъщеря
си за покупката на къща с двор в с. С., а процесният имот оставили в собственост на малкия
си син и съпругата му, ответници по делото, като останали да живеят при малкия си син.
Затова и като в свой имот, ответниците построили нова къща в имота. През 1992 г. ищецът
по делото със семейството си и ответниците с бащата Ф. М. заминали за Турция. Със
съгласието на първия ответник, през същата година в имота заживяла сестрата на ищеца и
ответника със семейството си, тъй като продали своя имот в с.С.. Идвайки от Турция в с.В.,
ищецът със семейството си винаги отсядал в своя имот, който също се намирал в с.В..
Ответниците твърдят, че посещенията от страна на ищеца в процесния имот били с цел да
им гостува и да види баща си. Така било и след неговата смърт през 2006г. От 1982 г.,
когато била извършена приживната делба на имота от родителите Ф. и Г. М. до сега,
ответниците владеели процесния имот като свой, плащали дължимите местни данъци и
такси, построили нова къща, а през 2012 г. на осн.чл.79 от ЗС се снабдили и с нотариален
акт № 29, н.д.№ 210, издаден от нотариус С.. С оглед на изложеното, искането на ищеца се
явявало неоснователно. Претендират направените разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 чл. вр. 12 и ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от представеното Удостоверение за наследници с изх. №
0006/05.07.2021г. на Ф. Р. М., издадено от Община Стамболово, с. В. се установява, че
майката на ищеца и първия ответник Г. Х. М. е починала на **.**.**** г., а баща им - Ф. Р.
М. – на **.**.**** г. като е оставил като свои наследници децата си А. Ф. Р., К. Ф. Р. и И..
Ф. Р..
От Констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по
давност и наследство № 29, том 2, рег. № 4247, дело № 210/2012г. на нотариус В. С.,
нотариус с № 079 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на
действие района на Хасковския районен съд, вписан в Служба по вписванията гр. Хасково с
вх. рег. № 4843, дв. вх. рег. № 4815 от 11.07.2012г., се установява, че двамата ответници са
признати за собственици по давност на следния недвижим имот: поземлен имот № 62, с
площ от 1 795 кв.м., в квартал 11 по плана на с.В., Хасковска област, одобрен със заповед №
218/1990г., ведно с построените в имота жилищна сграда, застроена на 120 кв.м. и жилищна
сграда, застроена на 40 кв.м., при граници и съседи: улица, ПИ 63 и ПИ 61.
В материалите по нотариалното дело № 210/2012г. на нотариус В. С., нотариус с №
079 по регистъра на Нотариалната камара на Република България, с район на действие
района на Хасковския районен съд се съдържа и протокол от 10.07.2012 г., в който е
обективиран разпита на свидетелите Н. А. А., А. Н. А. и Р. И. А. във връзка с
обстоятелствената проверка за констатиране на правото на собственост на И.. Ф. Р. и И.. О..
Р..
От удостоверение с изх. № С-3031/13.10.2021 г. на Началник отдел ,,МП” при
Общинска администрация Стамболово се установява, че И.. Ф. Р. е подал декларация по чл.
3
14 ЗМДТ за процесния имот и от 01.01.2007 г. е заплащал дължимите местни данъци и
такси, а от писмо с изх. № С-1310/11.05.2022 г. на кмета на Община Стамболово е видно, че
Ф. Р. М. няма деклариран имот и няма открита партида за недвижим имот в село В.,
общ.Стамболово. За процесния имот ведно с построените сгради партидата е открита на
09.07.2012 г. като са начислени и заплатени местните данъци и такси, считано от 01.01.2007
г. Според предоставената информация, не може да се отговори на въпроса дали са
извършвани плащания за посочения имот от друго лице.
По искане на страните съдът допусна до разпит и изслуша показанията на
свидетелите Н. А. А., Е. А. Р., К. Л. А., А. Ф. Р. (сестра на ищеца и на първия ответник), В.
С. А. и Х. А Р..
Свид. Н. А. А. посочва, че се познава със страните по делото, тъй като са съседи в
село В.. След като ищецът сключил граждански брак, а също така се оженили и ответниците
И.. О.. Р. и И.. Ф. Р., двете семейства живеели в едната къща в процесния имот, а в другата,
т.нар. „стара къща“ живеели родителите им – Ф. и Г.. След това ищецът си направил друга
къща в селото, където заживял със семейството си. След смъртта на Г., ищецът и
ответниците заедно с бащата Ф. се изселили в Турция като първоначално се връщали за по-
кратки периоди от по няколко дни, а през последните години за цялото лято.
Свид. Е. А. Р. – роднина на ищеца и на ответника И.. Ф. Р., твърди, че в процесния
имот понастоящем живеят ответниците, но не е чувал Ф. и жена му Г. да са казвали, че ще
го оставят на И., но че сестра им А. е разрушила старата къща.
Свид. К. Л. А. също не знае за уговорка процесният имот да остане на ответника И..
Ф. Р.. Посочва, че когато двамата братя и баща им са се изселили в Турция, в имота е
останала да живее сестра им А. като старата къща била съборена. Знае, че ищецът си
направил друга къща в селото като за строежа му помагал и баща му.
Според свид. А. Ф. Р., след смъртта на майка й, баща й заедно с брат и И. заминали за
Турция като тя останала да живее в къщата в село В., след като ответника И.. Ф. Р. и
позволил. На нея самата родителите и дали пари, за да закупи имот в село С., а баща и
построил друга къща на ищеца в село В.. Построил и нова постройка в процесния имот на
мястото на старата такава.
Свид. В. С. А. също знаел за процесния имот. Заявява, че ответника И.. Ф. Р. го
помолил преди доста години да се грижи за двора като го подравнил и посял семе за тютюн.
Старата къща в имота била пред срутване и И. построил нова, а брат му К. също преди това
направил къща на друго място в селото с помощта на брат си и баща си. Свидетелят се
грижел за процесния имот, а когато ищецът се връщал в селото, се прибирал в своя дом.
Посещавал и старата къща, но без да нощува. Твърди, че новата къща е построена от
ответниците И.. Ф. Р. и И.. О.. Р. през 1984 г. като двамата живеят в имота. Свид. А. посочва
още, че той е плащал данъците за имота от 10-12 години и го поддържал, а преди това ги
плащала свид. А. Ф. Р. като ответника И.. Ф. Р. му давал парите. Знаел, че родителите Г. и
Ф. ще оставят къщата на И., защото направили нова къща на К. заедно с цялото семейство.
4
Свид. Х. А Р. – също роднина на ищеца и на ответника И.. Ф. Р. разяснява, че
процесния имот заедно с къщата в него бащата Ф. оставил на ответника И.. Ф. Р.. На
сестрата А. Ф. Р. закупил в с. С. друг имот, а на ищеца построили нова къща в друг имот.
Ищецът не помагал за построяването на къщата на брат си, като всички в селото знаели, че
на К. родителите са направиха отделна къща заедно, на кака им А. купили къща в с. С., а
къщата, която останала в наследствения имот, била на И.. Ответника И.. Ф. Р. се грижел за
родителите си до смъртта им и те живеели заедно с него. Всички тези факти му били
споделени от Ф.. След изселването в Турция, К. не идвал в селото, а брат му И. се прибирал
всяка година.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са кумулативно обективно и пасивно субективно съединени искове с
правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, както и претенция по чл.537 ал.2
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, които са процесуално допустими, доколкото
ищецът претендира установяване собствеността и предаване на владението на собствената
си 1/3 идеална част от процесните имоти от ответниците И.. Ф. Р. и И.. О.. Р., по отношение
на които твърдения ответниците заявяват, че са в тяхно владение, защото са ги придобили
на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност и след извършена от страна на
праводателите на ответника И.Р. „приживна“ делба, тоест и наследство. Тези твърдения
предопределят както правния интерес на ищеца от водене на иск по чл. 108 ЗС, така и
надлежните страни в процеса от процесуална гледна точка, тъй като твърденията в исковата
молба сочат като страни по спорното материално правоотношение включително ищеца и
ответниците.
Предявените искове се явяват и основателни по следните съображения:
С ревандикационния иск по чл. 108 от ЗС невладеещият собственик, въз основа на
правото си на собственост, иска от владелеца на своята вещ предаването на владението.
Искът може да се предяви само от собственика на вещта, който не я владее. За уважаването
му е необходимо да са налице три предпоставки: Да се установи, че ищецът е собственик на
процесния имот, в конкретния случай в съответната идеална част, т.е. че е придобил
собствеността на твърдения от него способ – наследяване, към момента на предявяване на
иска; Да се установи, че вещта се владее или държи от ответниците, т.е. че те упражняват
фактическа власт върху вещта; Да се установи, че упражняването на фактическата власт от
ответниците върху вещта, респ. върху съответната част от нея е без правно основание. Като
под основание в случая се разбира юридическия факт, от който за едно лице възниква
субективно право да владее или държи вещта или самото субективно право. Същото може да
има вещноправен или облигационен характер.
Безспорно се установява по делото, вкл. и от събраните писмени и гласни
доказателства, че ищецът К. Ф. Р. и ответникът И.. Ф. Р., заедно със свид. А. Ф. Р. са деца на
Г. Х. М. - починала на **.**.**** г. и на Ф. Р. М. – починал на **.**.**** г., които от своя
страна в режим на СИО са придобили собствеността върху процесните недвижими имоти.
5
За ненуждаещо се от доказване, вкл. и предвид съвпадащите позиции и на двете страни,
следва да се приеме още, че през 1959г. родителите Г. и Ф. са се преселили от друго място в
с.В., обл.Хасково и са закупили дворно място от около 1 700 кв.м., ведно с построената в
имота двуетажна жилищна сграда; че през 1968-69 година бащата на ищеца и първия
ответник построил в имота нова жилищна сграда, състояща се от две стаи и салон, както и
че до 1982г. семейството на ищеца и това на първия ответник живеели заедно в тази
жилищна сграда. Липсва полемика и относно факта, че ответниците са съпрузи като са
сключили граждански брак преди 1982 г. Не е спорно и обстоятелството, че към настоящия
момент ответниците владеят целия имот.
Основният спорен въпрос по делото е дали ответниците са придобили собствеността
върху имота въз основа на давностно владение, а доколкото не са ангажирани каквито и да е
било доказателства относно фактическа реализация на намерението на Г. Х. М. и Ф. Р. М. да
извършат приживна делба на наследството си по отношение своите деца (дарение,
завещание или друго), то този въпрос следва да се обсъжда единствено през призмата на
събраните гласни доказателства.
Тук следва да се отбележи, че правото на собственост не се губи поради
неупражняване на владение, но правото на собственост се загубва, като премине върху
друго лице - чрез сделка или по оригинерен начин /чл.77 вр. чл.99 ЗС/. Няма спор, че
владелецът на имот може да го придобие по давност. Според чл.79 ал.1 ЗС, правото на
собственост по давност върху владението върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на десет години, а ако владението е добросъвестно,
правото на собственост се придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години
– чл.79, ал.2 ЗС.
В тази връзка следва да се посочи още, че според задължителната съдебна практика,
когато сънаследник упражнява фактическа власт върху съсобствен имот, той владее своята
идеална част на имота и същевременно държи идеалните части на останалите сънаследници,
поради което и разпоредбата на чл. 69 ЗС не намира приложение в техните отношения. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, съсобственикът-
сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези
действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава на придобивна
давност при спор за собственост този съсобственик следва да докаже, че е извършил
действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта за другите съсобственици-
сънаследници и е започнал да ги държи за себе си с намерение да ги свои, като тези действия
следва да са доведени до знанието на останалите съсобственици. Завладяването частите на
останалите сънаследници и промяната на намерението за своене следва да се манифестира
явно пред тях, да се осъществи чрез действия отблъскващи владението им и установяващи
своене. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на
ОСГК на ВКС.
От събраните по делото гласни доказателства може да направи категоричен извод
6
единствено, че праводателите на ищеца и на първия ответник, а именно Г. Х. М. и Ф. Р. М.
са упражнявали явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическа власт върху процесния
имот повече от десет години, тоест че са придобили правото на собственост върху него по
давност, и то в режим на СИО. Така след смъртта на Г. Х. М. на **.**.**** г., съпругът и и
нейните деца К. Ф. Р., И.. Ф. Р. и А. Ф. Р. са наследили по ¼ от нейната идеална част от
имота или децата по 1/8 идеална част от целия имот, а след тази на Ф. Р. М. на **.**.**** г.
са станали собственици всеки от тях на по 1/3 идеална част от същия. В случая не са
представени доказателства, а и и липсват изложени твърдения, някой от тях да се е отказал
от наследството на родителите си.
Противоречиви са показанията на свидетелите обаче досежно характера на
владението, осъществявано от страна на съпрузите - ответници И.. Ф. Р. и И.. О.. Р., респ. по
въпроса кой е изградил и с чии средства е била построена основната постройка в имота. В
тази връзка съдът не дава вяра на показанията на разпитаните свидетели Х. А Р. и В. С. А. в
тези им части, тъй като същите противоречат на останалите гласни доказателства и най-вече
на тези на свид. А. Ф. Р.. В тази връзка сравнителния и систематичен анализ на
доказателствата не установява по безспорен начин, че ответниците са установили
фактическа власт върху целия имот след 2006 г. Този извод се налага и с оглед на
несъмнено установения факт, че страните по делото, вкл. и Ф. Р. М. са се изселили в
РТурция през 1992 г., поради което съдът намира за неоснователен довода на ответниците,
че от 1982 г. фактическата власт върху спорните имоти е била осъществявана единствено и
само от тях. Установява се обаче, че ответниците периодично са посещавали имота,
извършвали са ремонтни и строителни работи в него, чрез свид. В. С. А. са го поддържали.
Не се установява, обаче, тези действия, да са били манифестирани конкретно спрямо
ищеца. По делото липсват данни последният да е узнал, че първия ответник като нагов
сънаследник и съпругата му са започнали да упражняват фактическата власт върху целия
имот изключително и само за себе си или пък да е било постигнато съгласие между тях за
това. Освен това настоящият съдебен състав споделя съдебната практика, според която
вписването на нотариален акт, издаден на основание давностно владение в полза на един от
сънаследниците за целия сънаследствен имот, не е действие на довеждане до знанието на
останалите сънаследници на имота на намерението на владелеца-сънаследник да свои целия
имот /в този смисъл са Решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на ВКС, I г.о.,
Решение № 705/29.10.2010 г. по гр. д. № 1744/2009 г. на ВКС, I г.о. и др., постановени по
реда на чл. 290 ГПК/, както и че самото деклариране на съсобствен имот, заплащането на
дължимите за него данъци и извършването на ремонти в него не представлява своене на
вещта по смисъла на чл. 79 ЗС /така в Решение № 195/28.06.2011 г. по гр. д. № 86/2011 г. на
ВКС, II г.о., Решение № 635/25.10.2010 г. по гр. д. № 1405/2009 г. на ВКС, I г.о., Решение №
236/18.03.2010 г. по гр. д. № 2800/2008 г. на ВКС, III г.о. и др., постановени по реда на чл.
290 ГПК/. С оглед на посоченото се налага извод, че ответниците не са придобили
собствеността върху целия имот в с. В. на претендираното основание, а именно давностно
владение. Ето защо, съобразно разпоредбите чл. 5, ал. 1 и чл.9, ал.1 от ЗН правата на ищеца
7
в съсобствеността са в размер на претендираните 1/3 ид. ч. от него.
Само за пълнота следва да се отбележи още, че дори да се приеме, че със съставянето
на нотариалния акт по обстоятелствена проверка, което в настоящия случай е станало на
10.07.2012 г., ответниците са манифестирали намерението си спрямо останалите
сънаследници да своят имота, то към датата на депозиране на исковата молба – 25.08.2021 г.,
не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС 10-годишен срок за това.
Предвид изложеното съдът счита, че предявените искове са основателни и доказани,
поради което следва да бъдат уважени.
При този извод относно спорното материално право и на основание чл. 537, ал. 2
ГПК е необходимо да се отмени Нотариален акт № 29, том 2, рег. № 4247, дело № 210/2012г.
на Нотариус В. С., в частта, с която ответниците са признати за собственици на целия
процесен имот, за размера от 1/3 ид. ч. от него – притежаваната от ищеца квота в
съсобствеността. Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 178 от
30.06.1986 г. по гр. д. № 150/1985 г. на ВС, ОСГК отмяната му се явява законна последица от
уважаване на ревандикационните искове, която съдът следва да присъди служебно, дори и
ищците да не са направили искане в този смисъл и в тази връзка непрецизното формулиране
на искането от страна на ищеца се явява ирелевантно.
С оглед изхода на делото и че ищеца претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, единствено на същите следва да се присъдят такива, а именно сумата от 1310,00 лева
за платени държавна такса, съдебни удостоверения и възнаграждение на един адвокат.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на И.. Ф. Р.,
ЕГН ********** и И.. О.. Р., ЕГН **********, двамата с адрес: с. В., общ.Стамболово,
обл.Хасково, че К. Ф. Р., ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.Стамболово, обл.Хасково,
съдебен адрес: гр. ************** - адв. М. Х. от АК - Хасково, е собственик на 1/3 идеална
част от поземлен имот № 62, с площ от 1 795 кв.м., в квартал 11 по плана на с.В., Хасковска
област, одобрен със заповед № 218/1990г., ведно с построените в имота жилищна сграда,
застроена на 120 кв.м. и жилищна сграда, застроена на 40 кв.м., при граници и съседи:
улица, ПИ 63 и ПИ 61, на основание наследяване от Г. Х. М. - починала на **.**.**** г. и Ф.
Р. М. – починал на **.**.**** г. и осъжда И.. Ф. Р. и И.. О.. Р. да предадат на К. Ф. Р.
владението върху 1/3 идеална част от описания поземлен имот.
ОТМЕНЯ, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, Констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност и наследство № 29, том 2, рег. №
4247, дело № 210/2012г. на нотариус В. С., нотариус с № 079 по регистъра на Нотариалната
камара на Република България, с район на действие района на Хасковския районен съд,
вписан в Служба по вписванията гр. Хасково с вх. рег. № 4843, дв. вх. рег. № 4815 от
8
11.07.2012г., за размера от 1/3 идеална част от описания поземлен имот.
ОСЪЖДА И.. Ф. Р., ЕГН ********** и И.. О.. Р., ЕГН **********, двамата с адрес:
с. В., общ.Стамболово, обл.Хасково, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на К. Ф. Р.,
ЕГН **********, с адрес: с. В., общ.Стамболово, обл.Хасково, съдебен адрес: гр.
************** - адв. М. Х. от АК - Хасково, сумата от 1310,00 лева, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
9