Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, 14.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV-Б състав, в публичното заседание на осми февруари, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 8583 по
описа за 2017г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
64325/16.03.2017г. по гр.д.№ 60224 по описа за 2015г. на Софийски районен съд,
71 състав са отхвърлени като неоснователни исковете, предявени с искова
молба вх. № 19130/07.10.2015г., изпратена по пощата на 05.10.2015г., на П.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Г.Ф.със седалище и адрес на
управление:*** с правно основание на чл.
288, ал.11 вр. с ал.1, т. 1 и т. 7 от КЗ
( в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000лв.,
ведно със законната лихва от 24.09.2015г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреждания, настъпили на 07.10.2010г. в гр. Б., от виновно
противоправно поведение на водач с неустановена самоличност на неидентифицирано
моторно превозно средство, като ищецът е осъден да заплати на ответника разноски
по делото от 300лв.
Срещу така постановено решение е депозирана възизвна
жалба вх. № 5068718/09.05.2017г. по входящия регистър на СРС, изпратена по
пощата на 06.05.2017г., уточнена с молба от 17.10.2017г. от ищеца по
исковете – П.А.М., ЕГН ********** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения,
че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени
правила и на материалния закон. Посочил е, че в случая събраните доказателства
установявали настъпването на ПТП, претърпяването на вредите, както и
обстоятелствата, обосноваващи извод за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане на процесната сума. За ПТП бил съставен протокол за ПТП, който той
бил представил извънсъдебно на ответника. В продължение на месеци не можел да
се движи и да се обслужва сам, изпитвал силни болки, не можел да живее
пълноценно, разчитал на чужда помощ за
елементарни потребности, приемал обезболяващи, отсъствал от училище.
Въззиваемият- ответник по исковете - Г.Ф.в предоставения му срок е оспорило
жалбата. Навело е твърдения, че решението е правилно в обжалваната част. Посочил е, че действително
ищецът му бил представен заедно с искането за изплащане на обезщетение
констативен протокол за ПТП № 1223373, но този протокол за ПТП не можел да
установи настъпването на ПТП защото нямал необходимите задължителни реквизити-
изготвена подробна план-схема на ПТП от органи на КАТ. Претендирал е разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№ искова
молба вх. № 19130/07.10.2015г., изпратена по пощата на 05.10.2015г., на П.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***
срещу Г.Ф.със седалище и адрес на
управление:*** с която е поискал от съда да осъди ответника на основание на чл. 288, ал.11 вр. с ал.1, т. 1 и т. 7 от КЗ ( в сила от 01.01.2006г.,
отм) вр. с чл. 86 от ЗЗД да му заплати
сумата от 15 000лв., ведно
със законната лихва от 24.09.2015г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреждания, настъпили на 07.10.2010г. в гр. Б., на пешеходна
пътека на кръстовище на улица „Демокрация“ и ул. „Гурко“ от виновно
противоправно поведение на водач с неустановена самоличност на неидентифицирано
моторно превозно средство. Навел е твърдения, че пресичал на пешеходна пътека пътно платно и
бил блъснат от неизвестен автомобил с неустановен водач, напуснал
местопроизшествие, получил фрактура на
лява ключица и тилен оток на главата с лекостепенно мозъчно сътресение, останал
в болница 2-3 дни, лечение продължил в домашни условия 1 месец. Посочил е, че
през този месец и след това изпитвал главоболие и при най-малкото движение на
главата и от светлина, за мозъчното сътресение справедливото обезщетение било
3 000лв., а за счупената ключица било 12 000лв., поканил ответника да
му изплати обезщетение, като му представил и констативния протокол за ПТП, но
такова не било платено. Претендирал е разноски.
Ответникът Г.Ф.в предоставения му срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че
процесните вреди не са настъпили по начина, описан от ищеца, не му бил представен констативен
протокол със схема на ПТП съставена от органи на КАТ, не били представени и
други документи за установяване на тези
обстоятелства, размер на иска бил завишен, Претендирал
е разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
По делото са
приети неоспорени
от страните заверени преписи от книжа по ДП № 02-1354/2014г. на 2 РУ на ОДМВР –
гр.Б., изпратено на 1 РУ и заведено под № ЗМ 642/2015г., включително извадка от
бюлетин, карта за регистрация на ПТП, съгласно които в бюлетина на сектор Пътна
полиция Б.за 07.10.2010г. е отразено настъпило ПТП на 07.10.2010г. около 16,30ч. в
гр. Б.на кръстовище на ул. „Демокрация и
ул. „Сан Стефано“ до ОУ „В. Априлов“ с
участието на МПС „Опел Астра“ с неизвестен рег. № и водач и пешеходеца П.А.М.,
ЕГН **********, пешеходец е получил травми-фрактура на лява ключица, откаран е
в МБАЛ , освободен за домашно лечение, разследващ полицай е уведомен на
07.10.2010г. за ПТП, образувано е наказателно производство по заявление на
пострадалия от 26.08.2014г., но водач не е намерен до момента и производство е
спряно. В картата за регистрация ПТП е посочено, че ПТП е настъпило на
кръстовище, регулирано със светофар, не е отразено да има пешеходна пътека,
като вероятна причина за ПТП посочено
поведение на водач, отнел предимство на пешеходец.
По делото са приети неоспорени от страните фиш за преглед на пациент в спешно отделение,
история на заболяване, епикриза, издадена на 09.10.2010г. от МБАЛ Б.“АД,
медицински изследвания, съгласно които на 07.10.2010г. ищецът е бил прегледан с
Спешно отделение на МБАЛ Б.“ в 17,30ч., като е заявил, че е бил блъснат от кола
и че е загубил съзнание за кратко, направени са изследвания, същият ден е приет
за лечение в МБАЛ Б.“АД по спешност,
поставена е диагноза „контузио капитис; комоцио церебри.; фрактура клавикуле
синистра“, изписан е на 09.10.2010г. с имобилизация на ляво рамо за 30 дни.
По делото е прието писмо рег. № 24-00-368/24.09.2015г.
на Г.Ф.до ищеца, съгласно което е отказано изплащане на обезщетение за вреди по
искането от 30.06.2015г. поради непредставяне на констативен протокол за ПТП,
доказателства дали постановлението за спиране на наказателното производство е
стабилизирано, копия на техническа и медицинска експертиза, назначени по наказателното
производство.
Разпитан по делото св.
М.С.– майка на ищеца, е заявила, че на 07.10.2010г. синът й излязъл да играе с приятел
и след известно време се върнал, като казал, че бил блъснат от кола, пресичайки
пешеходна пътека, а колата напуснала местопроизшествие, приятелят на й казал, че след удара синът й изхвърчал на разстояние, загубил съзнание и не помнел
нищо, някакъв човек им помогнал да го свестят. Заявила е, че синът й се оплакал от силно
главоболие и гадене, имал оток на главата в задна средна част, лявото му рамо било мораво с оток, който се увеличавал,
завела го в Центъра на спешна медицинска помощ, направили изследвания, приели
го н неврохирургично отделение на болницата в Б.и установили комоцио и счупена
ключица. Заявила е, че останала заедно със сина си в болницата 2-3 дни, след
това ищецът би изписан с фиксирана ръка и рамо за обездвижване на ключицата,
синът й останал 1 месец вкъщи с указание да не движи ръката. Посочила е, че през
този период синът й почти не ставал, защото движението предизвиквало
главоболие, приемал болкоуспокояващи, не можел да спи от болки, спял седнал,
свидетелят го обслужвала като малко бебе-ищецът не можел да се къпе, да ходи да
тоалетна, свидетелят го бършела с мокри кърпи . Заявила е, че ищецът и след
този един месец се оплаквал от главоболие, дразнела го светлината, все още се
оплаквал от болки в ключицата при влошаване на времето. Ищецът бил загубил 1
месец от училище и си влошил успеха.
С прието по
делото заключение по съдебно-медицинската експертиза, което съдът кредитира
изцяло, като вярно и задълбочено, неопровергано от другите доказателства по
делото вещото лице след запознаване с документи по делото, е посочило, че на 07.10.2010г. ищецът е получил
сътресение на мозъка, контузия на главата и счупване на лява ключица, лекуван е
в болница и в домяшно-амбулаторни условия консервативно – с вливане на манитол,
обезболяващи и обездвижваща превръзка на двете раменни стави тип „осморка“ за 30 дни, това счупване е довело до трайно
затруднение на движението на крайника за
2-3 месеца при обичаен оздравителен процес. Посочило е, че контузията на главата
и сътресението на мозъка с краткотрайна загуба на съзнание водят до оплаквания,
които при обичаен оздравителен процес отшумяват за около 20 дни, като
симптомите при ищеца – гадене, повръщане, главоболие със световъртеж
обосновават извод, че такова краткотрайно загубване на съзнание е имало при
ищеца.
Посочило е, че травмите могат да се получат при ПТП,
описано в документите по досъдебното производство, приложени по делото.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в
обжалваната част :
С оглед на
датата на която е настъпило ПТП, съдът приема, че приложимия закон е Кодекс за
застраховане (в сила от 01.01.2006г., отм).
Съгласно разпоредбата на чл. 288,
ал.1, т.1 от КЗ (в сила от 01.01.2006г., отм) Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания,
ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република
България и е причинено от неидентифицирано
моторно превозно средство
Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 5 от КЗ размер на обезщетението,
изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна
сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
пътнотранспортното произшествие. Лихвите за забава по ал. 7, изречение първо се
изчисляват отделно, като лихва за забава се дължи от датата, на която изтича
срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице. Срокът за
произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на
претенцията по реда на ал. 9.
При така създадената законодателна уредба на режима на отговорността на
Гаранционния фонд, съдът приема, че същата е
сходна с отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”. Това е така, защото Гаранционния фонд е специално създаден от законодателя
за да обезщети трето увредено лице при
отсъствие на сключена към момента на непозволеното увреждане от
делинквента-собственик/водач на МПС, застраховка „Гражданска отговорност”.
Двата режима са сходни както по реда за реализиране на гражданската
отговорност, така и по обема на тази отговорност с известни специфики досежно
максималния размер на обезщетението, изплащано от фонда. Отговорността на
Гаранционния фонд е безвиновна. Тази отговорност покрива вреди на лица
пострадали от ПТП, настъпило при условията на
някоя от хипотезите на чл. 288 от КЗ. Една от тези хипотези е превозното
средство, управлявано от виновния водач, да е останало неидентифицирано. (В
този смисъл решение № 178/21.10.2009г.
на ВКС, ІІ-ро Т.О., т.д. № 192/2009г. ; Определение № 441/12.07.2010г. по т.д.
№ 962/2009г. на ТК, ІІ-ро Т.О. на ВКС; Решение
№ 1517/30.11.2009г. на САС по т.д.№ 1771/2009г. на ТО, 5-ти състав).
Съдът приема, че от приети по делото неоспорени от
страните книжа по досъдебното
производство, включително карта за регистрация на ПТп, докладна, извлечение от
бюлетин за ПТП, признато от ответника обстоятелство, че констативен протокол за
ПТП е съставен, по делото е установено, че
на 07.10.2010г. ищецът при пресичане на кръстовище на ул. „Сан Стефано“
и ул. „Демокрация“ до ОУ“Васил Априлов“ в гр. Б.около 16,30ч. е бил блъснат от
автомобил, който е напуснал местопроизшествие и е останал неидентифициран и с
неустановен водач, като ищецът е получил травми по главата и лявото рамо.
Действително, по делото не е приет протокол за ПТП, а такъв съгласно
разпоредбата на чл. 125 от Закона за движение по пътищата и чл. 2 от Наредба №
Із-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране между МВР, КФН и ГФ (Наредбата) е следвало да се състави от органи
на КАТ. По делото не се спори, че такъв Протокол за ПТП е съставен, това
обстоятелство е изрично признато от ответника в производството пред въззивната
инстанция. Няма пречка настъпването на ПТП да се установи с писмени
доказателства, различни от протокола за ПТП. В случая приетите по делото бюлетин
за ПТП, докладна записка, регитрационна карта за ПТП установяват, че за
настъпилото ПТП органи на КАТ са били
своевременно уведомени, ПТП е включено в бюлетина за ПТП, посетили са
местопроизшествие, поради което и съдът приема, че закрепените в тези документи
обстотялества са установени по делото. Съдът
приема, че по делото е установено, че водач на неидентифицирания автомобил е
провел виновно противоправно поведение. Това е така, защото водачът на място
близо до основно училище е блъснал пресичащ кръстовището пешеходец-дете, като е
и напуснал местопроизшествието. Това поведение на водача на МПС нарушение на правила за движение по пътищата , разписани в разпоредбите на чл. 20, чл. 116 и чл. 123 от ЗДвП., като в район на училище не е намалил
скоростта и не е
спрял, напуснал е местопроизшествието, не е проявил необходимото внимание и
предпазливост към пешеходец-дете. По делото не са наведени
твърдения и не са ангажирани доказателства за друг начин на настъпването на
ПТп, поради което и съдът пирема, че същото е причинено от виновно
противоправно поведение на водача на МПС, останали неидентифицирани.
Доколкото по делото е установено от приетите епикриза,
история на заболяване, , съдебно-медицинска експертиза, че в следствие на това
ПТП ищецът е претърпял счупване на лява ключица, контузия на главата и мозъчно
сътресение с кратковременна загуба на съзнание, то съдът приема, че за
обезщетение на болките и страданията й ищецът разполага с вземане към
ответника.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Съгласно разпоредбите на чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД, които съдът приема за приложими в
случая за размера на обезщетението, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
неправомерното поведение. Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52
от ЗЗД на обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. В случаите на увреждане пострадалият понася
страдания, които пораждат за него правото да търси обезщетение за неимуществени
вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените болки, страдания,
накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на правото,
но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени обществено-икономическата
конюнктура към увреждането, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени
физически и психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането (В този смисъл
Постановление № 4/23.12.1968г. на Пленума на ВС; Решение № 28/09.04.2014г. по
т.д.№ 1948/2013г., ІІ-ро Т.О.; Решение 0917/1999г. на ІІІ ГО на ВКС, Решение
0213/18.04.2000г. по гр.д.№1265/99г. на ВКС; Решение №764/10.12.1999г. по
н.д.№695/1999г. ІІ НО).
Съдът
приема, че от приетите по делото епикриза, гласни доказателства, заключение по медицинската експертиза, което съдът кредитира изцяло като вярно, задълбочено и неопровергано от
другите събрани доказателства, по делото е установено, че ищецът на възраст от 14г. е
претърпял счупване на лява ключица, контузия
на главата и мозъчно сътресение с кратковременна загуба на съзнание, изпитвал е
силни болки, приемал обезболяващи, бил е с имобилизация на двете раменни стави
за 30 дни и не е могъл да се обслужва сам за около месец, то съдът приема, че справедливото обезщетение на тези болки и е в размер
на предявения
размер, тоест в размер на сумата от общо 15 000 лв. За да определи този размер на обезщетението съдът съобрази, че на детска възраст ищецът е
претърпял две сравнително тежки травми, загубил е за кратко съзнание, през
целия период на лечение на контузията на главата от около 20 дни ищецът е
изпитвал интензивни главоболие, гадене,
световъртеж, загубил е съзнание, макар и за кратко, изпитвал е интензивни болки
и в лява ключица не само непосредствено след счупването, но и в началните дни
на раздвижването, такива болки ищецът изпитва и при промяна на времето в
момента. Отделно, съдът съобрази обстоятелството,
че лечението на счупването на лявата ключица е било освен с медикаменти и чрез
обездвижване и на двете раменни стави и това е било причина, наред с
главоболието и световъртежа, ищецът за 30 дни да не е в състояние д се обслужва
сам, включително и за елементарни битови нужди, бил е обгрижван от майка си и
не е можел да става от леглото. При
определянето на обезщетението съдът съобрази сравнително дългия оздравителния
период за травмата на ключицата от 2-3
месеца, обществено-икономическите условия към 2010г., както и типичните за механизма на
настъпването на вредите уплах и
негативни емоционални преживявания, типичните за възрастта на ищеца активност и
желание за движение, от възможност за които е бил лишен поради травмата.
Същевременно, съдът съобрази и обстоятелството, че оздравителния период при
ищеца е протекъл гладко и ищецът се е възстановил напълно. За обратното няма
твърдения на ищеца и доказателства по
делото, поради което и по аргумент от противното съдът приема, че ищецът е
напълно възстановен от претърпените травми. Горепосочените обстоятелства се установяват от
приетите документи, от заключението на медицинската експертиза и показанията на
свидетеля, които съдът кредитира като неопровергани от другите доказателства по
делото. Действително, свидетелят е майка на ищеца-тоест лице от хипотезата на
чл. 172 от ГПК, но по делото не са
ангажирани доказателства, които да опровергаят показанията й, същите
съответстват на заключението по медицинската експертиза, поради което и съдът
приема, че няма основание да не ги кредитира. За този си извод съдът съобрази и
обстоятелството, че житейски оправдано е най-близките на пострадалия да имат
преки впечатления от болките и страданията им.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС в
частта, в която е отхвърлил иска за главница е неправилно и следва да се
отмени, а иск за тази сума следва да се
уважи.
По претенцията за лихва:
За
отговорността на фонда законодателят изрично е посочил с разпоредбата на чл.288 , ал. 7 от КЗ, че забавата настъпва от
момента в който изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца
от датата на завеждане на претенцията по реда на ал. 9. Срокът за произнасяне
по претенцията е посочен в чл. 31 от Правилника за устройство и дейността на
Гаранционния фонд (ПУДГФ) и той е
съобразен с разпоредбата на чл. 288 от КЗ – 15 дни от представяне на всички
необходими доказателства, но не по-късно от три месеца от завеждане на
претенцията. Съдът приема, че доколкото нормата на чл. 288 от КЗ е специална,
по-нова от тази на ЗЗД, а и кодекса е нормативен акт с по-висок ранг от ЗЗД по смисъла на ЗНА, то разпоредбата на
чл. 288, ал.7 от КЗ дерогира разпоредбите на общия закон и тези на КЗ досежно
застраховател по „ГО” , като уредения от законодателя институт за изпадане в
забава на Гаранционния фонд за изплащане на обезщетението по чл. 288 от КЗ е
специален и това е едно от различията от
режима на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност”.
В конкретния
случай по делото е установено от писмото от 24.09.2015г. на Граранционния фонд, че 30.06.2015г. ищецът е отправил искане към ответника за заплащане на обезщетението, по делото не се спори, че ищецът е
представил на Гаранционния фонд протокола за ПТП и медицинските документи за
съсотянието си, поради което съдът приема, че тримесечния
срок е изтекъл на 30.09.2015г. При така установеуно съдът
приема, че ответникът е изпаднал в забава на плащането на обезщетението на 01.10.2015г. и то този момент следва да се присъди лихвата за забава.
При така възприето решението на СРС в частта в която е
отхвърлили за лихва считано от 01.10.2015г. следва да се отмени и
иск в тази част следва да се уважи .
Решението на СРС в частта, в която е отхвърлен иска за
обезщетение за забава за периода от 24.09.2015г. до 30.09.2015г. следва да се
потвърди.
По отговорността за разноски :
При този изход на делото съдът приема, че разноски
следва да се поставят в тежест на
ответника. Съдът приема, че
съотношението между размер на вземането за лихва за периода от
24.09.2015г. до 30.09.2015г., за което съдът прие, че иск е неоснователен, от една страна и от друга страна - размер на
исковете, които съдът прие за основателни, не предпоставя присъждане на
разноски на ответника по исковете, нито редуциране на разноските на ищеца.
При така възприето съдът приема, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото пред СРС за държавна
такса от 600лв., за вещо лице от 150лв.,
както и за адвокат от 1440лв.
Въззивникът не е претендирал разноски за производството
пред СГС, поради което и с оглед на диспозитивното начало и характера на
вземането – облигационно такова, уредено в ГПК, по което съдът не се произнася
служебно, то съдът не дължи произнасяне по разноските на въззивника, направени
в производството пред СГС.
Решението на СРС в частта, в която са присъдени на
ответника разноски от 300лв. следва да се отмени.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 64325/16.03.2017г. по гр.д.№ 60224 по описа за 2015г. на Софийски районен
съд, 71 състав в частта, в
която са отхвърлени като
неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. № 19130/07.10.2015г.,
изпратена по пощата на 05.10.2015г., на П.А.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу Г.Ф.със
седалище и адрес на управление:*** с правно основание на чл. 288, ал.11 вр. с ал.1, т. 1 и т. 7 от КЗ ( в сила от 01.01.2006г.,
отм) вр. с чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сумата от 15 000лв.,
ведно със законната лихва от 01.10.2015г.
до изплащането й, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от травматични увреждания, настъпили на 07.10.2010г. в гр. Б., от виновно
противоправно поведение на водач с неустановена самоличност на неидентифицирано
моторно превозно средство, и в частта, в която П.А.М., ЕГН ********** е осъден да заплати на Г.Ф.разноски по делото от
300лв. и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Г.Ф.със седалище и адрес на управление:***
да заплати на П.А.М., ЕГН **********,
с адрес: *** сумите в размер и на основание, както следва: на основание на чл. 288, ал.11 вр. с ал.1, т. 1 и ал. 7 от КЗ ( в сила от 01.01.2006г., отм) и
чл. 86 от ЗЗД сумата от 15 000лв.,
(петнадесет хиляди лева), ведно със законната лихва от 01.10.2015г. до изплащането й, представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от травматични увреждания, настъпили на
07.10.2010г. в гр. Б., от виновно противоправно поведение на водач с
неустановена самоличност на неидентифицирано моторно превозно средство; на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
сумата от 2190лв. (две хиляди сто и
деветдесет лева), представляващи съдебни разноски в производството по делото
пред Софийски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 64325/16.03.2017г. по гр.д.№ 60224 по описа за 2015г.
на Софийски районен съд, 71 състав в
частта, с която е отхвърлен иска на П.А.М., ЕГН **********
срещу Г.Ф.с правно основание на чл.
288, ал. 7 вр. с ал.1 и ал.11 от КЗ ( в сила от 01.01.2006г., отм) вр. с чл. 86
от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава за периода от 24.09.2015г. до 30.09.2015г. за плащането на главницата от 15 000лв.
Решението може да се
обжалва при условията на чл. 280 от ГПК пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.