№
_________
гр.
Варна _____________2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на петнадесети
септември две хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията
Искрена Димитрова адм. дело № 1749 на Административен съд – Варна
по описа
за 2020 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр.
с чл.40, ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
Образувано
е по жалба на В.М.Н., против Решение
№ 317/30.06.2020г. на ОИК-А., постановено по Заявление вх.№ ВхР-132/23.06.2020г.,
в частта с несъобразяване с посочените предпочитани форми за предоставяне на
ДОИ, както и против мълчалив отказ по част от Заявление вх.№
ВхР-132/23.06.2020г. Решение №317/30.06.2020г. се обжалва в частта с
несъобразяването с посочените предпочитани форми за предоставяне на ДОИ - устна
справка, преглед на оригинал и хартиени копия от посочени при прегледа
документи. В частта по т.1 се оспорва
мълчалив отказ по искането за предоставяне на копие от относимите документи,
предоставянето на информацията под формата на устна справка, преглед на
оригинал и на хартиени копия от посочени при прегледа документи; В частта по т.2.1 се оспорва мълчалив
отказ относно данните какво е установено при проверката на сигнала, относно
предприетите действия и предоставянето на копия от относимите документи,
предоставянето на информация под формата на устна справка, преглед на оригинал
и хартиени копия от посочени при прегледа документи. В частта по т.2.2. се оспорва мълчалив отказ относно данните за
валидността на кметските пълномощия на К.М.в периода след изтичането на
едномесечния срок по чл.41, ал.3 ЗМСМА до датата на отстраняване на
несъвместимостта по т.2.1., както и в периода след тази дата.
Жалбоподателят
твърди, че решението е постановено в нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2 и
чл.27, ал.1 ЗДОИ, според които за достъп до обществена информация могат да се
използват повече от една от формите по ал.1, като органът е длъжен да се
съобрази с предпочитаните форми на достъп, като в случая изключенията по т.1, 2
и 3 не са налице. Твърди и че обжалваното решение страда от пороци, които
ограничават съществено правото му на защита: в нарушение на чл.34, ал.1, т.1,
2, 3 и 4 ЗДОИ липсват реквизитите степен, срок, място и форма на осигурения
достъп до исканата обществена информация, както и е налице противоречие между
диспозитива „предоставя“ и фактическия отказ от предоставяне на съществена част
от исканата информация. По отношение на мълчаливия отказ твърди, че такъв в
производствата по ЗДОИ е недопустим и подлежи на отмяна само на това основание.
Моли за отмяна на мълчаливия отказ в посочените части на точки 1, 2.1 и 2.2 от
Заявление вх.№ ВхР-132/23.06.2020г., както и на изричния - ако такъв последва
преди съдебното решение, както и на основание чл.41, ал.1 от ЗДОИ, вр.чл.174 АПК да се измени обжалваното решение, като се определи срок, в който
административният орган да бъде задължен да предостави достъп до цялата
информация. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък по
чл.80 ГПК.
Ответната
страна - Общинска избирателна комисия /ОИК/ - А., прави възражение за
недопустимост на жалбата поради липса на правен интерес, а по същество я
оспорва като неоснователна. Относно липсата на правен интерес се позовава
Решение
№ 320/18.08.2020г. на ОИК-А., влязло в сила на 26.08.2020г., с което са
прекратени пълномощията на К.М.- избран за кмет на кметство с.С.. Твърди липса
на правен интерес и поради това, че жалбоподателят няма избирателни права в
община А., няма и никога не е имал регистриран постоянен и настоящ адрес в с.С.
и не е включен в избирателните списъци за гласуване за кмет на кметство с.С.,
поради което в случая се търси информация, която не засяга негови права,
свободи или законни интереси. По същество твърди, че в случая не е налице
формиран мълчалив отказ по подаденото от жалбоподателя заявление, т.к. ОИК не е
задължен субект по смисъла на чл.3 ЗДОИ и не дължи произнасяне по същото. ОИК е
колективен административен орган, членовете на който се назначават от ЦИК. За
разлика от ЦИК, ОИК не е постоянно действащ орган. Тя е носител на
административни правомощия по силата на закон, изрично изброени в чл.87 от
Изборния кодекс. ОИК няма статут на учреждение или предприятие и не е
самостоятелно юридическо лице. ОИК осъществява дейности свързани единствено с
организацията на изборния процес и информацията, която се създава, е в рамките
на възложените ѝ правомощия. ОИК се произнася с решения, които са
официални документи, публични и общодостъпни на интернет страницата на
комисията. Навеждат се и доводи, че търсената информация в случая не е
обществена и не би могла да постигне една от основните цели на ЗДОИ - да
послужи за формиране на мнение за дейността на ОИК. Исканата от жалбоподателя
информация не представлява акт на ОИК, не касае изборния процес, а това какви
действия са предприети от трети физически лица. Моли жалбата да се отхвърли
като неоснователна, претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
На
23.06.2020г. В.М.Н. подал до председателя на ОИК-А. заявление за достъп до
обществена информация № ВхР-132/23.06.2020г. - относно пълномощията на кмета на
с.С. К. П. М..
Със
заявлението била поискана следната информация:
1. Датата, входящия
регистрационен номер и съдържанието на документа и на приложените към него
доказателства, с който кметът на с.С., общ.А. - К. П. М., е уведомил по реда на
ЗМСМА ОИК-А., за предприетите действия за освобождаването му от заеманата
длъжност като член на Управителния съвет на ЗК „С.-П 1994г“, ЕИК ****, със
седалище с.С., общ.А.; Направено е искане
да бъдат предоставени копия от относимите документи, вкл.от представените
доказателства за предприетите от г-н М. действия и решенията на управителните
органи на кооперацията, с което същият евентуално е освободен от УС.
2.1. Данни за подадени сигнали до
ОИК-А., относно несъвместимостта между пълномощията на кмет и участието на К.М.в
УС на кооперацията, техните входящи номера, съдържание и съдба. Направено е искане да бъдат предоставени
копия от относимите документи към извършените проверки по тези сигнали, данни
какво е установено относно наличието на несъвместимост и за предприетите
действия.
2.2. Данни за валидността на
кметските пълномощия на К.М.в периода след изтичането на едномесечния срок по
чл.41, ал.3 от ЗМСМА до датата на евентуалното отстраняване на несъвместимостта
по т.2.1., както и в периода след тази дата до датата на предоставянето на
исканата информация.
Направено е искане решението за
предоставяне на информацията и самата информация да бъде предоставена на
посочения в заявлението e-mail адрес
във формат pdf, jpg или друг широкодостъпен електронен формат, както и информацията да бъде
предоставена и под формата на устна справка, преглед на оригинал, както и под
формата на хартиени копия от конкретно посочени при прегледа документи, като
при наличието на защитени лични данни или други тайни, тази част от
информацията да бъде заличена. Направено е и искане при разглеждане на
заявлението да се вземе предвид наличието на надделяващ обществен интерес по
смисъла на ЗДОИ от разкриването и разгласяването на исканата информация, с
оглед целяното повишаване на прозрачността на задълженията по ЗДОИ ОИК, както и
разкриването на корупционни схеми и/или злоупотреби поради правна
некомпетентност, недопустима небрежност или умишлени закононарушения в рамките
на общината, кметството и земеделската кооперация, поради което в случая е без
значение дали исканата информация е служебна и с подготвителен характер, и за
предоставянето ѝ не е необходимо съгласие на трети лица.
Заявлението е разгледано на
заседание на ОИК-А., проведено на 30.06.2020г., и по същото е постановено
Решение № 317 по протокол 37/30.06.2020г., с което на основание чл.3, ал.1, чл.28,
ал.2, чл.34 ЗДОИ и чл.87, ал.1, т.1 от ИК, ОИК-А. е предоставила исканата информация,
както следва:
1. В ОИК-А. е постъпило Заявление
вх.№ ВхР-125/21.11.2019г. от К. П. М., с което същият е уведомил ОИК-А., че е
предприел необходимите действия за освобождаването му от длъжност като член на
УС на Кооперация „Земеделска кооперация С.-П. - 94“;
2. В ОИК-А. е постъпило Заявление
вх.№ ВхР-130/29.05.2020г. от К. П. М., с което същият представя: Заявление вх.№
34/14.11.2019г. подадено до председателя на ЗК „Земеделска кооперация С.-П. -
94“, с което лицето моли да бъде освободен като член на УС на Кооперацията и
Протокол № 2/23.05.2020г. за проведено общо събрание на кооперацията, на което К.
П. М. е освободен като член на УС на Кооперацията;
3. В ОИК-А. е постъпил само един
сигнал с искане за извършване на проверка за наличието на обстоятелствата по
чл.41 ЗМСМА. Сигналът е подаден същото лице заявител и на искането за ДОИ, а
именно В.М.Н.. Сигналът е заведен в общия регистър под вх.№ВхР-128/30.04.2020г.
и в регистъра на жалбите и сигналите под вх.№ РЖиС-4/30.04.2020г.
4. По сигнал в общия регистър под
вх.№ВхР-128/30.04.2020г. и в регистъра на жалбите и сигналите под вх.№
РЖиС-4/30.04.2020г., след извършване на служебна проверка е постановено решение
№ 315/30.06.2020г. на ОИК-А..
Посочено е информацията да бъде
предоставена по електронен път на посочената в заявлението електронна поща.
Решението е изпратено на ел.поща
на заявителя на 30.06.2020г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
I. Жалбата срещу Решение № 317/30.06.2020г. на ОИК-А.
– в частта, относно несъобразяване с посочените предпочитани форми за
предоставяне на ДОИ, е подадена от надлежна страна в срока по чл.145,
ал.1 от АПК, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Правото
да се търси и получава информация е конституционно признато в чл.41, ал.1 и
ал.2 от Конституцията на Р. България, като същото обхваща и корелативното
задължение на държавните органи да осигурят достъп до общественозначима
информация, изключая нормативно уредените ограничения на правото. В действащото
законодателство са предвидени различни правни средства за достъп до информация
в зависимост от произхода, съдържанието и значението на информацията за
правните субекти. Един от правните способи за упражняване на конституционното
право на достъп до информация е регламентиран в ЗДОИ. Съгласно чл.4, ал.1 от
ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена
информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг
закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на
такава информация.
Обществена информация по смисъла на този закон е
всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти - чл.2,
ал.1 от ЗДОИ. Задължените да предоставят информация по ЗДОИ субекти са посочени в чл.3, ал.1 и ал.2 на
ЗДОИ, за които е регламентирано задължението да предоставят информация, която
да е създадена в кръга на тяхната компетентност и да е налична. Обществената
информация, която отговаря на първото изискване е два вида - официална и
служебна.
Съгласно чл.10
от ЗДОИ официална е информацията, която се съдържа в актовете на
държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия. Правните актове на държавните органи, в които по дефиниция
следва да се приеме, че се съдържа официална информация са нормативни, общи и
индивидуални. За първите от тях достъпът е осигурен чрез обнародването им в
Държавен вестник. За останалите достъпът се осъществява по реда на ЗДОИ, освен ако изрично не е предвиден друг
начин – чл.12, ал.2 ЗДОИ.
Служебната информация според чл.11 от ЗДОИ е тази, която се събира, създава и
съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на
органите и техните администрации.
С оглед изложеното ОИК-А., като колективен орган
с правомощия по подготовка и организиране на изборния процес по чл.18 от Изборния
кодекс /ИК/, е задължен субект по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ
за информацията, съдържаща се в издаваните от нея актове в изпълнение на
правомощията ѝ по чл.87 от ИК, както и за информацията, създавана и
съхранявана във връзка с издаваните актове.
Във всички случаи, когато е сезиран с искане за
ДОИ и се произнася по същото с решение по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, задълженият субект
следва да се съобрази с предпочитанието
на заявителя, когато той се е възползвал от правото си да посочи някоя от
изброените в чл.26 от ЗДОИ форми на достъп, като предвид изричната разпоредба на
чл.26, ал.2 от ЗДОИ, заявителят има право да заяви повече от една от формите по
ал.1. Съгласно чл.27, ал.2 от ЗДОИ отклонение от заявената форма за ДОИ е
допустимо само в хипотезите по чл.27, ал.1, за което обаче задълженият субект е
длъжен да се мотивира.
Следва обаче да се има предвид, че задължението на органа по чл.27 ал.1 от ЗДОИ за съобразяване с предпочитаната форма за предоставяне на
достъп до обществена информация е обусловено от действителното наличие на
задължение за предоставяне на достъп.
В случая, независимо че от ОИК-А. е разрешено предоставяне на достъп до
исканата информация, тя не е обществена по смисъла на чл.2 от ЗДОИ.
Информацията поискана от заявителя – данни за номер и съдържанието на
документ и приложенията към него, с който кметът на с.С. е уведомил ОИК-А. за
предприетите действия за освобождаването му от длъжността член на УС на ЗК „С.-П.
1994“ /т.1/ и данни за подадени сигнали относно несъвместимост /т.2.1./, не е
акт на задължен субект по чл.3 от ЗДОИ, създаден в
изпълнение/по повод на неговите правомощия и не е от естество, което да даде
възможност на заявителя да си състави собствено мнение относно дейността на
ОИК-А.. В случая по т.1 от заявлението се касае до информация относно действия
на трето лице, а по т.2.1 - за информация, която се създава и обработва по реда
на Глава осма „Предложения и сигнали“ от АПК, а не при или по повод
правомощията на ОИК по чл.87 от ИК.
По същество информацията, предмет на процесното
заявление, обобщена в три точки, касае правомощията на ОИК-А. по чл.42, ал.3 ЗМСМА във връзка с неизпълнение на задължението по чл.41, ал.3 ЗМСМА от страна
на кмета на кметство с.С. К. П. М., за което заявителят е сигнализирал ОИК със
сигнал №ВхР-128/30.04.2020г- /РЖиС-4/30.04.2020г./.
Като подател на сигнал по смисъла на чл.107, ал.1
от АПК срещу кмета М., жалбоподателят е страна в това производство и решението
на органа по сигнала по чл.116 от АПК му се съобщава по реда на чл.114, ал.8,
вр.чл.61 от АПК, поради което правилата за достъп по ЗДОИ в случая са
неприложими. Именно това е сторено в случая. Сигналът е разгледан от ОИК-А. на
заседание, проведено на 30.06.2020г., като е взето решение
№ 315, с което пълномощията на кмета на кметство с.С. К. П. М. не са прекратени
предсрочно. С Решение № 316 от същото заседание, на жалбоподателя – като
заявител за достъп до преписката, образувана във връзка със сигнала, е указано,
че решенията на ОИК се публикуват незабавно на интернет страницата на
комисията.
Отделно, следва да се има предвид, че
несъвместимостта по чл.42, ал.1, т.5 от ЗМСМА не се установява пряко от ОИК, а
от съответната общинска администрация – чл.42, ал.2 ЗМСМА, която уведомява ОИК
за стартиране на процедурата по чл.42, ал.3 ЗМСМА, поради което исканата
информация относно установяването „наличието на несъвместимост и за
предприетите действия“ – в контекста на процедурата по чл.42 ЗМСМА, касае
действията на общинската администрация, а не на ОИК.
Ето защо, фактът, че ОИК – А. е предоставила информацията във вид
различен от посочения от заявителя, респ. – само в една от заявените няколко
форми, не води до незаконосъобразност на решението в тази част, тъй като
разпоредбите на чл.26 и чл.27, ал.1 от ЗДОИ не намират приложение по отношение на информация, която не
е обществена. /В този смисъл Решение на ВАС № 9517/07.07.2014г. по адм.д. №
1174/2014г./.
В тази връзка неоснователно е оплакването в
жалбата, че Решение № 317/30.06.2020г. на ОИК-А. не е съобразено с изискванията
на чл.34 ЗДОИ, т.к. същите в случая са неприложими.
Независимо от изложеното следва да бъде съобразен
и характера на информацията /актовете/, която се създава от ОИК в изпълнение на
правомощията ѝ по чл.87 от ИК. Съгласно чл.85, ал.4 от ИК, ОИК се произнася с решения, които се приемат
с мнозинство две трети от присъстващите членове и се подписват от председателя
и секретаря. Съгласно чл.87, ал.2 от ИК, ОИК обявява решенията си незабавно
чрез поставяне на общодостъпно място в сградата, в която се помещава, и чрез
публикуване на интернет страницата си. Мястото за обявяване на решенията се
определя с решение на комисията незабавно след назначаването ѝ и се
оформя по начин, показващ предназначението му. На екземплярите от решенията,
които се обявяват, се отбелязват денят и часът на поставянето им на
общодостъпното място. Екземплярите от обявените решения се свалят не по-рано от
три дни от поставянето им на общодостъпното място и се съхраняват в архива на
комисията. Задължението за публикуване на всички актове на ОИК следва от
принципа за прозрачност по чл.86 от ИК, по силата на който ОИК е длъжна да
поддържа интернет страница, на която публикува незабавно решенията си, пълните
протоколи от заседанията си, както и всички публични регистри, водени от нея
при спазване изискванията за защита на личните данни.
Тези правила се отнасят и до решенията, които ОИК вземат във връзка с
правомощията им по чл.42, ал.3, вр. ал.1, т.5 от ЗМСМА. Тази информация е
официална по смисъла на чл.10 ЗДОИ и достъпът до нея – доколкото ИК изрично
предвижда публикуване на всички решения на интернет страницата на ОИК – се
осъществява по реда на чл.12, ал.2 ЗДОИ.
Следва да бъде съобразено и че с Решение № 320/18.08.2020г., влязло в
сила на 26.08.2020г., ОИК-А., на основание чл.87, ал.1, т.1 и т.30 и чл.463,
ал.1 от ИК, чл.42, ал.1, т.5 и ал.3 от ЗМСМА, е прекратила предсрочно
пълномощията на К. П. М., обявен за избран за кмет на кметство с.С., общ.А. с
Решение № 288/28.10.2019г. на ОИК-А. и е анулирала издаденото му Удостоверение
№ 27/28.10.2019г.
Видно от сайта на ОИК-А. – https://oik0302.cik.bg/mi2019/decisions/320/2020-08-18,
цитираното решение е публикувано на сайта на Комисията на 18.08.2020г. в 18,27
часа. Както следва от изявленията на представителя на ОИК в с.з., проведено на
15.09.2020г., това решение безспорно има връзка с подадения от жалбоподателя
сигнал срещу кмета на кметство с.С., поради което с публикуването му по реда на
чл.87, ал.2 от ИК на сайта на Комисията, достъпът до информацията по т.1 и
т.2.1 от заявлението, се явява предоставен.
По изложените съображения жалбата срещу Решение № 317/30.06.2020г. на
ОИК-А., в частта с несъобразяване с посочените предпочитани форми за достъп
следва да се отхвърли като неоснователна.
II. Жалбата срещу мълчаливия отказ е НЕДОПУСТИМА.
По смисъла на чл.58, ал.1 от АПК за мълчалив отказ се смята
непроизнасянето в срок по направеното искане за издаване на акт.
По същество оплакването в жалбата в частта по т.1 и т.2.1 от заявлението
касае формата на предоставяне на достъп до обществена информация, по която ОИК-А.
се е произнесла с изрично решение, поради което не е налице мълчалив отказ. В
случай че заявителят не е съгласен с формата на предоставяне на достъп, респ.
твърди, че е нарушено правото му по чл.26, ал.2 ЗДОИ, има право да оспори акта,
с който тя му е предоставена - както е сторено в случая. Във всички случаи несъобразяването
с предпочитаната форма за ДОИ, при липса на основанията по чл.27, ал.1, т.1-3
ЗДОИ, влече незаконосъобразност на решението по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, поради
което неправилно жалбоподателят твърди, че по т.1 и т.2.1 от заявлението е формиран
мълчалив отказ за предоставяне на информация под формата на устна справка,
преглед на оригинал и на хартиени копия, посочени при прегледа на документа. /В този смисъл Решение на ВАС №
8512/13.06.2012г. по адм.д. № 9701/2011г./.
Отделно, в тази част липсва формиран мълчалив отказ и поради това, че в
тази част на заявлението исканата информация не е обществена по смисъла на чл.2
от ЗДОИ, поради което ОИК-А. не дължи произнасяне.
По идентични съображения - че информацията не попада в обхвата на чл.2
от ЗДОИ, настоящият съдебен състав приема, че липсва мълчалив отказ и в
останалите части по заявление.
По т.1 липсва мълчалив отказ и по искането за предоставяне на относимите
документи, с които кметът на с.С. е уведомил ОИК за предприетите действия по
освобождаването му от УС на Кооперация „С. – П. 1994“, т.к. както вече съдът
изложи мотиви, това е информация относно действия на трето лице, а не
информация относно актове на ОИК.
По т.2.1. липсва мълчалив отказ относно данните какво е установено при
проверката на сигнала, т.к. както бе посочено по-горе, случаят касае информация
по хода на производство по Глава осма „Предложения и сигнали“ по АПК, а не
такава, която попада в обхвата на ЗОДОИ.
По т.2.2 от заявлението – да се предоставят данни за валидността на
кметските пълномощия в периода след изтичане на едномесечния срок по чл.41,
ал.3 ЗМСМА, до датата на евентуалното отстраняване на несъвместимостта, респ.
до датата на предоставяне на информацията – също липсва мълчалив отказ,
т.к. искането на заявителя в тази част изисква анализ и тълкуване на правни
норми, регламентиращи предсрочното прекратяване на кметските пълномощия, поради
което не представлява обществена информация по смисъла на ЗДОИ.
След като липсва формиран мълчалив отказ, жалбата в тези части се явява
недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
Предвид изхода на спора, в полза на ОИК – А. следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.143, ал.3 АПК,
вр.чл.78, ал.8 ГПК, вр.чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ и чл.24 от
Наредба за заплащането на правната помощ, а именно в размер на 100 (сто) лева.
Водим от горното, Варненският
административен съд, VIII-ми състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на В.М.Н.,***, против мълчалив отказ по част от Заявление вх.№
ВхР-132/23.06.2020г., както следва: в частта по т.1 - по искането за предоставяне на копие от относимите
документи, предоставянето на информацията под формата на устна справка, преглед
на оригинал и на хартиени копия от посочени при прегледа документи; в частта по т.2.1 - относно данните какво
е установено при проверката на сигнала, относно предприетите действия и
предоставянето на копия от относимите документи, предоставянето на информация
под формата на устна справка, преглед на оригинал и хартиени копия от посочени
при прегледа документи; в частта
по т.2.2.-относно данните за валидността на кметските пълномощия на К.М.в
периода след изтичането на едномесечния срок по чл.41, ал.3 ЗМСМА до датата на
отстраняване на несъвместимостта по т.2.1., както и в периода след тази дата, И
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1749/2020г. в тази част.
В тази част решението има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд на РБ, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.Н.,***
против Решение №
317/30.06.2020г. на ОИК-А., постановено по Заявление вх.№ ВхР-132/23.06.2020г.,
в частта с несъобразяване с посочените предпочитани форми за предоставяне на ДОИ.
ОСЪЖДА В.М.Н. да
заплати на Общинска избирателна комисия – А., юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението, съгласно чл.40, ал.3
от ЗДОИ, не подлежи на касационно
обжалване.
Административен съдия: