Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 17.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 10.02.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 2835
по описа за 2019 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Гражданско
дело № 2835/2019 г. по описа на Районен съд- К. е образувано по молба от „М.Б.“
ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., представляващи дружеството заедно и
поотделно, чрез пълномощника С.Д.,
против Т.Д.М., ЕГН: **********,*** с правно основание чл. 240 ЗЗД и цена на иска: 1 810.00 лева.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, твърди, че на 02.04.2018 г. между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД,
и „М.Б.“ ЕАД, бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия), като
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД
прехвърлила своето вземане заедно с лихвите, привилегиите,
обезпеченията, личните гаранции и другите им принадлежности по Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка в полза на „М.Б.“ ЕАД. Прехвърленото вземане,
фигурирало в Приложение № 1, неразделна част от Договора за цесия. Посоченият
размер на вземането в тази извадка бил към ****.2018г. - датата на
прехвърлителния ефект на Договора за цесия.
Сочи, че Т.Д.М. бил уведомен за случилото се прехвърляне на
вземане чрез ЧСИ С. Д. Г., рег. № *** на КЧСИ, с район на действие: ОС-Пловдив,
чрез залепване на уведомление на постоянен адрес на 28.05.2019г. В рамките на
двуседмичния срок по чл.47 ал. 2 от ГПК
г-н М. не се явил да получи документите. Твърди, че на основание чл.47, ал.5 от ГПК уведомлението
за цесия се счита връчено.
Сочи, че между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, в качество си
на кредитор и Т.Д.М., в качеството си на Кредитополучател бил сключен Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка, по силата на който Банката предоставила,
а Кредитополучателят усвоил в пълен
размер банков кредит тип овърдрафт в размер на 1 800,00 лева.
Сочи, че на основание т. 11
от Договора за кредит Длъжникът декларирал, че Общи условия му били
предоставени и се запознал с тях. Съгласно т. 18 от Общите условия Длъжникът се
задължавал все месец до падежа или на следващия работен ден, ако падежът бил в
неработен ден, да внася по Сметката минималната погасителна вноска, посочена в
извлечението по картовата сметка.
Сочи, че на основание т. 8
от Договора за кредит при неплащане на месечната погасите вноска или надвишение
на разрешения кредитен лимит, Банката начислявала наказателна лихва в размер на
договорения лихвен процент с надбавка от 12%.
Твърди, че Длъжникът не обслужвал кредита, не изпълнил
своите задължения и не извършвал плащания за погасяване на дълга от
28.05.2008 г., когато било направено
последното плащане.
Сочи, че съгласно чл.36.1.
от Общите услови на „ПИБ“ АД, срокът на овърдрафта се удължавал автоматично
всеки път за нов едногодишен срок, при условие, че титулярът не уведомил
Банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане н текущия
срок. Такова уведомление от длъжника към Банката не било представено по
сключения договор за цесия.
Ползваният от Длъжника
банков кредит тип овърдрафт бил обявен за изцяло предсрочно изискуем от страна
на „М.Б.“ ЕАД на основание т. 28 б. „а)
от Общите условия.
Твърди, че Т.Д.М., бил
уведомен за предсрочната изискуемост на вземането, чрез ЧСИ С. Д. Г..
Служителят по призоваването на ЧСИ Г. установил, че на адреса живеели негови
близки, които подали информация, че лицето живеело в гр. К..
Моли съда съобщението за
извършена цесия и изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на
кредита, които се съдържали в исковата молба да се съобщят на длъжника с
връчването й.
Сочи, че „М.Б.“ ЕАД, в качеството на цесионер обявява
вземането си по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка, сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА" АД, ЕИК ********и Т.Д.М., за изцяло предсрочно изискуемо.
Твърди, че задълженията на
ответника не били погасени в пълен размер и към момента.
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника Т.Д.М., ЕГН: **********,***, да заплати на
„М.Б.“ ЕАД, вписано в Търговски регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, сумата на претендираното вземане, в
размер на 1 810.00 лева от конто: 1 000,00 лева (хиляда лева) - просрочена
главница, 453.33 лева /четиристотин петдесет и три лева и 3 стотинки/ -
договорна лихва по чл.7 от Договора за кредит, дължима за периода от
05.09.2016г. до 12.06.2019г., 340.00 лева /триста и четиридесет лева/ -
наказателна лихва по чл.8 от Договора за кредит, дължима за периода от
05.09.2016г. до 12.06.2019г., 16.67 лева /шестнадесет лева и 67 стотинки/ -
изчислена законна лихва за периода от 12.06.2019г. /датата на изискуемост на
вземането/до 05.09.2019г. /датата на входиране на исковата молба/.
Моли съда да присъди и
законна лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното
издължаване, както и направените разноски в размер на 72.40 лева за платена
държавна такса.
Претендира за юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.7 ал.8 от ГПК, в размер на 300.00 лева.
Посочва банкова сметка.
***. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор от ответника.
Счита предявения иск за
допустим, но неоснователен.
Сочи, че видно от Приложение 1, неразделна част от договора за
прехвърляне на вземания, фигурирала сумата от 2 874,91 лева, като същата сума
фигурирала и в уведомлението до длъжника за извършената цесия, а в петитума на исковата молба се претендирали
суми в общ размер на 1 810 лева като единствената сума, съвпадаща с тази по
Приложение 1 била сумата от 1000 лева.
Сочи, че не ставало ясно как бил определен размерът на
възнаградителната наказателната лихва, както и периодите, за които се дължали.
Като начална дата и на двете вземания фигурирала датата 05.09.2016г., но тази
дата не кореспондирала с останалите данни по делото и не било ясно защо тя била
посочена като начало както на договорната, така и на наказателната лихва. В
исковата молба било посочено, че Т.М.
преустановил плащанията по отпуснатия му кредит на 28.05.2008г. Не било
ясно защо след като ответникът преустановил плащанията спрямо банката на
28.05.2008г., банката не е започнала да начислява посочената лихва от месец юни
2008г., а видно от исковата молба лихвите се дължали за период от 05.09.2016г,
12.06.2019г.
Твърди, че не било ясно също
така плащанията, извършвани от ответника до 28.05.2008г. в какъв размер са били
и какви компонента от отпуснатия кредит били погасявани с тях, както и се претендира пълния размер на главницата,
посочен в Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
разплащателна. Към исковата молба липсвали доказателства, удостоверяващи
отпускането и усвояването на кредитния
лимит , липсвали и доказателства за движението по посочената в договора
разплащателна сметка.
Сочи за неоснователни твърденията на ищеца за настъпила
предсрочна изискуемост на вземането
спрямо ответника, считано от изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомление
от страна на частния съдебен изпълнител, респективно от получаване на исковата
молба.
Твърди, че полза на ответника била изтекла предвидената
в закона погасителна давност както за главното вземане, така и за начислените
върху него лихви. Договорът бил сключен на 10.12.2007г. Съгласно т. 3 от него
срокът за ползване на овърдрафта бил до 10.12.2009г. като същият се подновявал
автоматично при условията й по реда на Общите условия на банката. От описаното
в исковата молба можело да се направи
извод, че ответникът е изпаднал в забава за целия размер на отпуснатия му
овърдрафт, считано от 5-то число на месец юни 2008г., която дата и следвало да
се приеме като начало на течащата в негова полза погасителна давност за
претендираната от ищеца главница.
Сочи че съгласно чл. 110 от ЗЗД с петгодишна давност се погасявали всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. Чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от своя страна предвиждал, че
давността започвала да тече от момента, в който вземането е стенало изискуемо. Сочи, че в настоящия
случай от този момент до датата на депозиране на исковата молба в съда
-23.10.2019г., бил изтекъл период от време, който двукратно надхвърлял
предвидения в закона давностен срок, без междувременно да са били извършвани
каквито и да било действия както от ищеца, така и от неговия праводател -
„Първа инвестиционна банка“ АД. Сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015г., постановено по ТД № 2/201 Зг. на ОСГТК на ВКС, давността се
прекъсвала единствено с предприемане на определено изпълнително действие в
рамките на даден изпълнителен способ.
Твърди, че от момента на
сключване на Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка до датата на подаване
на исковата молба спрямо ответника не били предприемани каквито и да било
действия, които имат характера на такива, прекъсващи течащата в негова полза
погасителна давност. Твърди, че
предвидената в закона погасителна давност била изтекла и вземанията,
претендирани в настоящия съдебен процес не подлежали на принудително събиране.
Твърди, че не била налице предсрочна изискуемост на вземането на
ищеца, тъй като от една страна това е имала право да направи банката на
основание т. 25, т. 28 и т. 30 от Общите си условия и не го направила. От друга страна твърди, че самата
банка била счела договора си с Т.М. за прекратен. За последното можело да се
направи обоснован извод от двете дата, посочени в извадката от Приложение 1 към
Договора за прехвърляне на вземания между „ПИБ“ АД и ищеца, приложена като
доказателство към исковата молба. Видно от нея, в същата били посочени две дата
- 10.12.2007г., която била датата на сключване на договора с банката за
издаване на кредитна карта, а другата дата
- 12.09.2012г. Счита, че сумите
от 891,60 лева и 983,31 лева били изчислени в този им размер именно към втората
посочена дата-12.09.2012г. Счита, че размера на договорната и наказателната лихва, изчислени съобразно
посочените в договора и общите условия процента върху главница от 1000,00 за период от 05.06.2008г. до датата на
прехвърляне на вземането от банката на ищеца - ****.2018г.. биха били
многократно по - големи.
Сочи, че банката считала договора си с ответника за прекратен още през 2012г. Твърди, че тя не му изпращала уведомления за дължими
суми, за изпадането му в забава, за блокиране на кредитната му карта, за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с каквито възможности тя като
кредитор разполагала. Счета, че от факта, че ответникът не бил уведомил изрично банката за желанието
си да прекрати сключения между тях договор и на основание чл. 3 от него, можело
да се направи предположение, че същият се е подновил автоматично за нов
двугодишен период, т.е до 2012г., като след този момент договорът следвало да се
счита за прекратен. В този смисъл и на основание т. 36.4 от Общите условия
банката било възможно да е подновила срока на валидност на картата служебно като е издала нова карта. Това обаче
било възможно само и единствено ако е продължен срокът на овърдрафта.
Счита, че след като
ответникът не е върнал предоставената му кредитна карта и не е отишъл да получи
нова след изтичане на срока й на валидност до края на месец декември 2010г., то
на основание на извършените от него конклудентни действия и неупражнявайки
правата си за предсрочно прекратяване на договора банката е приела, че същият
се е прекратил след изтичане на новия двугодишен период. Към исковата молба
липсвали доказателства, от които можело да се направи извода, че и към момента
на прехвърляне на вземането си спрямо ответника е считала договора си с него за
действащ такъв. В този смисъл дори договорът да се е подновил за нов двугодишен
период до края на 2012г., то погасителната давност за всички вземания на
банката спрямо ответника била изтекла най - късно в края на 2017г.
Моли съда да моля да
отхвърлите иска. Претендира за разноски.
Съдът е оставил исковата
молба без движение, като е указал на ищеца да уточни исковата си претенция,
като същата не кореспондира с представените по делото писмени доказателства,
както и да представи нови писмени доказателства по делото.
В указания срок ищецът
депозира становище, с което уточнява, че към момента на предявяване на исковата
молба, претендираните вземания към „Мелон България“ са в размер на 1 810,00
лева, разбити по пера. Сочи, че претендира лихви за период от последните 3
години /частично/, като от датата на изискуемост на вземането до внасяне на
исковата молба в съда се претендира законова лихва за забава. Прилага обратна разписка от 15.05.2018 г,.,
от която е видно, че на постоянния адрес на ответника е изпратено уведомление
за извършено прехвърляне на вземане, получено но 14.05.2018 г. от неговата баба
– Г.Х..
Сочи, че на 18.12.2007 г.
длъжникът получил пластика на кредитна карта със срок до м.12.2010 г.
Последното плащане на ответника било на 12.09.2012 г. с вноска 200,00 лева.
Прави искане за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът е изпратил
молбата на ответника, като в указания от
съда срок е депозирано становище от същия.
Сочи, че в допълнителната
молба от ищеца никъде не се обсъждало и не се давало отговор на направеното
възражение за изтекла погасителна давност на вземането. Било видно от
представеното извлечение, че на 26.08.2015 г., че от страна на Банката било
извършено „преоформяне не дълг“. Счита, че от факта, че липсвали повече
записи в представеното извлечение от
01.05.2008 г. до 14.01.2020 г., че на 26.08.2015 г. сметката на ответника,
обслужваща кредита, била закрита. Счита, че по силата на чл. 110 и чл. 119 ЗЗД
вземането за главница и произтичащите от него вземания за лихви спрямо
ответника били погасени по давност.
Сочи, че неоснователно било
изявлението, с което ищецът се позовавал на обявяване на предсрочна изискуемост
на вземането, считано от 12.06.2019 г.към момента на извършената цесия между
банката и ищеца този договор вече бил прекратен и банката прехвърлила на
цедента едно свое вземане към ответника,
но не и правата си по сключения договор. Сочи, че извършеното уведомление за
обявена предсрочна изискуемост на
вземанията на ищеца спрямо ответника не пораждали никакво правно действие.
След като обсъди
събраните в хода на производството доказателства, ведно със становищата на
страните, съдът намери за установено следното:
Видно от представен по делото Договор за прехвърляне на вземания
от 02.04.2018 г., „Първа инвестиционна банка“ АД е прехвърлила на „М.Б.“ ЕАД своето вземане
заедно с лихвите, привилегиите и обезпеченията по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка,
предоставен на Т.Д.М..
За прехвърленото вземане ответникът е уведомен – по делото е
приложено известие за доставяне, от което е видно, че на постоянния адрес на
ответника, от ищеца е изпратено уведомление, което е получено на 14.05.2018 г.
от Г.Х. – баба на ответника.
Видно от Договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ******************/10.12.2017
г., „ПИБ“ АД е предоставила на Т.Д.М. банков кредит – овърдрафт по картова
разплащателна сметка в размер на 1000,00 лева, който може да бъде усвояван с
използване на всяка от картите, издадени към картовата разплащателна сметка на
титуляра. Видно от договора, срокът за ползване на овърдрафта е до 10.12.2009
г., като същият се подновява автоматично при условията и реда, предвиден в ОУ
на Банката. Всички условия за ползването на кредита- овърдрафт са описани в
договора, който е надлежно подписан от Т.Д.М. и от представител на Банката.
По делото е представено извлечение от движението по
разплащателната сметка, обслужваща кредита.
По делото е прието заключение от
съдебно счетоводна експертиза. От същата е видно, че средствата по
кредита са усвоявани многократно, което било видно от приложените банкови
извлечения от разплащателна сметка № **************, с титуляр Т.Д.М..
Усвояванията били извършвани чрез теглене в брой от АТМ устройства.
Вещото лице сочи, че размерът на претендираните договорна,
наказателна и законна лихва за посочените в уточняващата молба периоди не бил
изчислен правилно. Експертизата калкулира размерите, както следва: Договорна
лихва, за главница 1000,00 лева, за периода от 05.09.2016 год. до 12.06.2019
год. при лихвен процент 18% съгласно чл.7 от процесния договор е изчислена в
Приложение № 1 – по месечно, е в размер на 498,00 лева; Наказателна лихва, за главница 1000,00
лева, за периода от 05.09.2016 год. до 12.06.2019 год. при лихвен процент 30%
/формиран от договорна лихва 18% и надбавка 12%/ съгласно чл.8 от процесния
договор е изчислена в Приложение № 2 – по месечно, в размер на 830,00 лева; Законна лихва, за главница 1000,00
лева, за периода от 05.09.2019 год. до 12.06.2019 год. при лихвен процент 10%
/формиран от ОЛП - 0% и надбавка 10%/ съгласно ПМС N0426 от 18.12.2014 год. по месечно
е в размер на 22,78 лева.
Предвид приетото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, ищецът не е направил искане за
изменение на иска по чл. 214 ГПК.
Вещото лице, сочи, че кредитна
карта се издава след подадено от клиент Искане
/молба/. Кредитната карта е персонална и се издава заедно с уникален
персонален идентификационен номер /ПИН/. Картата и ПИН се предоставят на
картодържателя лично или чрез пълномощно, упълномощен от титуляра с изрично
нотариално заверено пълномощно по образец на банката.
При получаване на картата се подписва документ, удостоверяващ
предаването/получаването на пластиката, както от банков служител, така и от
картодържателя.
Картата е собственост на банката и номерът й е изобразен релефно
върху лицевата страна. Картодържателят е длъжен да се подпише на указано място
на гърба на картата при нейното получаване и да я върне незабавно при изтичане
на срока й на валидност.
Издателят на картата предприема действия за служебно преиздаване в
срок от 30 дни преди изтичане на срока на валидност, като в последните 7-10 дни
уведомява картодържателя за наличието на преиздадена карта по указан и
договорен предварително начин /телефонно обаждане, писмо, 5М5 или др./.
Действия по преиздаване не се предприемат само ако титуляра изрично е заявил
нежеланието си за продължаване срока на картата и едновременно с това са
изпълнени и всички други необходими предпоставки - липса на задължения по
картата платени такси, върната стара карта и т.н.
Сочи,че бил представен Протокол
за предаване с посочена дата на валидност на карта № ************** - 12.2010 г.
Нямало данни и налични документи, такива не били предоставени и в
хода на изготвяне на Заключението относно издаване на други карти освен
първоначалната такава, както и приемо-предавателни протоколи.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Разпределението на доказателствената тежест в процес
изисква при предявен осъдителен иск
ищецът да докаже възникването на спорното право, а ответникът – фактите,
които изключват, унищожават или погасяват това право.
Сключеният между страните договор е в писмена форма и носи подписа
на ответника като кредитополучател.
Кредитополучателят в договора е декларирал, че са му предоставени общите
условия, запознат е с тях и приема прилагането им при уреждане на отношенията
му с Банката във връзка с договора.
Подписаният от кредитополучателя договор означава, че са му били
известни параметрите на предоставения кредит във вид на овърдрафт по
разплащателна сметка, включително тези от тях, уредени в Общите условия. Срокът
за ползване на предоставения на кредитополучателя кредит във вид на овърдрафт
се подновява автоматично съгласно Общите условия. Това автоматично подновяване
не е обвързано от сбъдването на определени условия, нито от извършване на
допълнителни действия. Предназначението на такъв тип кредит е предоставените на
разположение на кредитополучателя средства да бъдат използвани за задоволяване
на текущи разходи в неголям размер, като усвоените суми бъдат погасени в кратък
срок. Самият кредит предполага точно
такова автоматично подновяване. Затова не продължаването на договора, а
прекратяването му изисква сбъдване на допълнително условие и активни действия
на една от страните по договора, изразяващи се в отправяне на писмено
предизвестие.
Титулярът на картата има право едностранно да прекрати сключения с
Банката договор като заплати натрупаните задължения по същия, ако има такива. В
случай, че договорът не е бил прекратен, то титулярят на картата се е съгласил
с направените изменения, приема ги и те уреждат отношенията му с Банката във
връзка предоставения кредит във вид на овърдрафт по картова сметка.
В Общите условия действащи към датата на сключване на договора за
кредит, съгласно чл. 36.1, срокът на овърдрафта се удължава автоматично за нов
едногодишен срок при условия, че Титулярът
не е уведомил Банката за прекратяване на договора най-малко 60-дни преди
изтичане на текущия срок. В случай, че оправомощеният държател не желае
получаване на картата, следвало да уведоми за това банката един месец преди
това и да погаси дължимите суми по кредита. От събраните по делото доказателства,
не се установи такова искане за
прекратяване на договора да е направено
от ответника. Освен това същият и не твърди обратното. Ответникът не е
погасил и задълженията си по кредита.
Според експертизата, последното плащане по кредита е на 12.09.2012
г., дата, според която картата, с която е платил вече, е преиздавана два пъти и
ответникът е знаел, че трябва да получи нова карта след изтичане на старата.
Съгласно чл.40 от ОУ, банката си запазва право на промяна на ОУ,
като е длъжна да обяви това в банковите си салони, чрез писмено съобщение.
Освен това, на сайта на банката се публикуват общите условия, както и техните
промени и ако кредитополучателят не е съгласен с тях има право да прекрати
договора, като заплати дължимите суми. Всеки заинтересован кредитополучател
може да се уведоми и по този начин.
По отношение на
възражение за погасено по давност вземане:
Вноските по договорите за банков кредит се погасяват с петгодишна
давност, като те не представляват „периодично плащане“ по смисъла на чл. 111,
ал. 3 от ЗЗД. „Периодичността“ на едно задължение може да произтича от неговото
естество или да е договорена между страните. Само плащания периодични по
естеството си попадат в хипотезата на чл. 111, ал. 3 от ЗЗД и се погасяват с
тригодишна давност. При договорите за банков кредит, изплащани на вноски, е
налице разсрочване на задължението на кредитополучателя по волята на страните,
което разсрочване не може да промени погасителната давност. Всяко едно
задължение може да бъде разсрочено. Ако се разсрочи задължението за заплащане
на цената на закупен имот, това няма да промени неговата давност и тя ще си
остане пет години. Ако се разсрочи задължението за заплащане на обезщетение за
вреди при договор за превоз, това също няма да промени давността, която ще си
остане една година и няма да стане три години защото вземането е станало
периодично. По същия начин и разсроченото задължение за връщане на кредит не
става периодично плащане и се погасява с петгодишна давност. В хипотезата на
сключен договор за банков кредит, при който кредиторът се съгласява да приеме
изпълнение от страна на длъжника на части и при наличието на погасителен план,
задължаващ кредитополучателя да изпълнява задължението си разсрочено във
времето, са налице частични плащания по едно общо задължение, поради което е
приложим общия петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД. За разлика от
периодичните плащания, при които отделните задължения, въпреки своя общ
правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения, при договора за
банков кредит с уговорени анюитетни вноски отделните плащания са начин на
разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. По отношение на
началния момент на давността следва да се съобрази чл. 430, ал. 1 от ТЗ,
съгласно която с изтичане на срока по кредита кредитополучателят е длъжен да
върне цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва, като ако не е настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, вземането на кредитора става изискуемо след
изтичане на уговорения срок. Изискуемостта на всички вземания по договора за
кредит е настъпила на 12.06.2019 г. и от този момент започва да тече общата 5
- годишна давност,която към настоящия
момент не е изтекла.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
С оглед изхода на спора и на осн.
чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 657,40 лева, от които 72,40 лева за държавна такса и 285,00 депозит за
съдебно-счетоводна експертиза и 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Т.Д.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „М.Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., представляващи
дружеството заедно и поотделно, чрез пълномощника С.Д. следните суми: 1 000,00 лева /хиляда
лева и 00 ст./ главница, ведно със
законната лихва от 05.09.2019 г.; 453,33 лева /четиристотин петдесет и
три лева и 33 ст./ - договорна лихва от 05.09.2016 г. до 12.06.2019 г.; 340,00
лева /триста и четиридесет лева и 0 ст. / - наказателна лихва за периода от 05.09.2016 г. до 12.06.2019 г.; 16,67
лева /шестнадесет лева и 67 ст./
лихва за периода от 12.06.2019 г. до датата на входиране на исковата
молба в съда.
ОСЪЖДА Т.Д.М., ЕГН
**********, с адрес: *** да
заплати на „М.Б.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителните директори Н.К.П. и П.В., представляващи дружеството заедно и
поотделно, чрез пълномощника С.Д. сумата от 657,40 лева /шестстотин
петдесет и седем лева и 40 ст./ за направените съдебно и деловодни разноски
по
настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ