№ 9955
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110156312 по описа за 2023 година
Предявен е осъдителен иск от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД чрез юрк. Надя Кисьова, с
пълномощно на л. 7 от делото, с правно основание чл. 410, ал.1 КЗ, вр. чл.49, вр. чл.45 ЗЗД
за заплащане на сумата от 561,51 лв., представляваща изплатено по имуществена
застраховка „Каско” обезщетение и ликвидационни разноски по щета с № 10119030105652
за застрахователно събитие, настъпило на 14.08.2019 г., вследствие противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно,
на длъжностни лица, чийто възложител е ответникът, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 12.10.2023 г., до окончателното изплащане, както и
иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 179,98 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
11.10.2020г. до 11.09.2023г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско”, е настъпило събитие – застрахованият
автомобил „Мазда 6“, с рег.№ СА 0678 ХР, при движение по ул. „Възрожденска“ в
гр.София, ж.к. „Надежда 1“ в близост до кръстовището с ул. „Сава Филаретов“ попаднал в
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, в причинна връзка с което са
причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че щетите са на стойност 551,51 лв.,
като поддържа, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер, както и е
реализирал ликвидационни разноски в размер на 10 лв. Сочи, че сумите не са му били
възстановени, въпреки че е изпратил регресна покана до ответника на 25.09.2019г.
Ответникът Столична община чрез юрк. Янита Пенева е депозирал отговор в
законоустановения срок, с който оспорва претенцията по основание и размер. Поддържа, че
не е доказан механизмът на процесното ПТП, наличието на дупка на пътното платно и
размера на вредите. Претендира, че размерът на платеното обезщетение е необосновано
завишен. Евентуално, навежда възражение, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на водача на МПС. Моли искът да бъде отхвърлен, претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
1
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:
Относно иска по чл.410 ал.1 от КЗ вр. чл.49 от ЗЗД
В чл. 410, ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие
застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато
причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД,
във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от
изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е
предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени
физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на
задълженията на Столична община и да поддържат в изправност улици – част от
общинската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Столична община носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД,
като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по
повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.31
от ЗП.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите,
причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и
тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно
от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необходимо същият да установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка
относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на
вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради
виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или
по повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото
застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск
на собственика на застрахованата вещ.
Установява се от представените писмени документи - застрахователна полица – л.13 от
делото, че към дата 14.08.2019 г. между ищеца „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД и собственика на лек
автомобил „Мазда 6“, с рег.№ СА 0678 ХР е съществувал договор за имуществена
застраховка със съдържание описано в полицата и общите условия.
Като безспорно е изведено, а и се установява от представено по делото платежно
нареждане, че на собственика на автомобил „Мазда 6“, с рег.№ СА 0678 ХР е заплатено
застрахователно обезщетение в размер на 551,51 лв.
Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП. В хода на
съдебното производство ищецът е ангажирал доказателства – писмени, САТЕ, свидетелски
показания, от които се установява наличието както на дупка на пътното платно към датата и
мястото на ПТП описани в исковата молба, така и липса на обезопасяване и обозначаване на
същата.
Липсата на протокол за ПТП, дори в случаите, в които се изисква задължително
посещаване на мястото на ПТП от страна на службите за контрол на МВР, какъвто е и
2
настоящия, може да бъде преодоляна чрез съответно доказване на производящите спорното
право факти (чл. 154, ал. 1 ГПК) с всички допустими от закона доказателства, в това число -
свидетелски показания. Така напр. Решение № 7815 от 22.11.2017 г. на СГС по в. гр. д. №
5161/2017 г.; Решение № 5938 от 22.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 6448/2012 г.; Решение
№ 5940 от 15.07.2013 г. на СГС по в. гр. д. № 2095/2012 г. и др. Съдът намира, че такова
доказване е проведено от ищеца в хода на производството.
На първо място наличието на необезопасена препятствие на пътя се извежда от
показанията на св. К. Р., които съдът кредитира като пълни, точни и непротиворечиви.
Свидетелят сочи, че движейки се с автомобила си е попаднал в дука намираща се на ул.
„Възрожденска“ в близост до кръстовището с ул. „Сава Филаретов“. Дупката описва като
дълбока, с остри ръбове по асфалта, поради което при влизането в нея гумата на автомобила
е била срязана на две, а джантата одрана. Съдът намира свидетелските показания относно
мястото, размерите и вида на дупката за изключително подробни и точни, съответно
достоверни.
За наличието на този механизъм и настъпването на тези вреди може да се съди още от
представеното по делото уведомление-декларация, описа на щетите, декларация на водача
на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на пътното покритие, със
схема към нея, и приложения към делото снимков материал.
Механизмът на ПТП-то се установява и от заключението на вещото лице, прието от
съда като пълно и обосновано, без възражения от страните.
С оглед горното съдът възприема за установен следния механизъм на настъпване на
ПТП-то, а именно:
На 14.08.2019г. л.а. „Мазда 6“, с рег.№ СА 0678 ХР се движел по ул. „Възрожденска“
и преди кръстовището с ул. „Сава Филаретов“ превозното средство попада в дупка на
платното за движение, в следствие на което получава увреждания по двете десни гуми.
С доклада по делото в тежест на ответника е било разпределено да докаже наличието на
съпричиняване, което не е сторено. Няма данни водачът на увредения автомобил да е
нарушил правилата за движение по пътищата, като се е движел с превишена скорост, както
твърди ответника. Напротив, от свидетелят Р., водач на л.а. „Мазда 6“, с рег.№ СА 0678 ХР,
се извежда, че същият се е движел със съобразена скорост от около 15 км.ч. Също така няма
данни водачът да е знаел за наличието на такава дупка на платното за движение. Напротив,
свидетелят, който живее в района на ПТП-то, сочи, че тази дупка се е била отворила съвсем
наскоро. По делото няма данни, които да противоречат на показанията му в тези им части.
Още повече, водачите нямат задължение да избягват всички необозначени препятствия по
пътя, които не са могли да възприемат. Необозначената и несигнализирана дупка не
представлява предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗдвП. Така напр. Решение
№ 6241 от 5.10.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 5823/2018 г.; Решение № 2831 от 14.05.2024 г.
на СГС по в. гр. д. № 12052/2023 г.; Решение № 263653 от 4.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. №
9988/2019 г. и др.
Предвид изложеното, съдът приема, че е установен механизма на ПТП, описан в
исковата молба, вкл. и наличие на необезопасена и несигнализирана дупка на пътното
платно в гр. София, на ул. „Възрожденска“ преди кръстовището ѝ с ул. „Сава Филаретов“.
От заключението по САТЕ, се установява, че механизма на ПТП е в причинно-
следствена връзка с причинените вреди на застрахования лек автомобил и същите могат да
възникнат при този механизъм.
При така изложените и приети за установени факти, съдът счита, че е налице
фактическият състав обуславящ ангажиране на обезпечително-гаранционна отговорност по
чл. 49 ЗЗД като възложител - за вредите, причинени виновно от съответни физически лица
при или по повод на изпълнение на възложената им работа, въпреки че не е установено кои
3
точно лица са извършили противоправното действие /бездействие/.
От заключението по САТЕ се установява, че пазарната стойност на поправянето на
щетите на лекия автомобил е в размер на 711,02 лв.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може
да надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, и ал.3 от КЗ. При положение, че друго
не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно действителната
стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да се определи в
рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането,
като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото имущество,
като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със
същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност. Макар и частите, които са повредени, в
действителност да не са били нови към датата на настъпване на ПТП, няма как да се вмени в
задължение на застрахованото лице да намери части, със същата степен на използване и то
ще е принудено да закупи нови и техният размер е неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Следователно обезщетението, което ищецът има право да получи от ответника е в
размер на платеното обезщетение, но не повече от пазарната цена на щетите. В настоящия
случай застрахователят е заплатил обезщетение в размер от 551,51 лв., което му се дължи.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Служебно известно на съда е, че
обичайните разноски за определяне размера на обезщетението са в размер на между 15 лв. и
25 лв. За ликвидационни разходи се претендира сумата от 10 лв., която също следва да бъде
присъдена.
Следователно, искът подлежи на уважаване в пълен размер от 561,51 лв.
Относно иска по чл.86 ал.1 от ЗЗД
Съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД е изпаднал в забава на 26.09.2019 г., в деня след получаване
поканата за плащане, входирана на 25.09.2019 г. в СО. Ищецът претендира лихва от един по-
късен момент, а именно от 11.10.2020г. Лихвите за забава, изтекли върху вземането на
ищеца за претендирания период от 11.10.2020г. до 11.09.2023г., изчислени от съда по реда
на чл. 162 ГПК с общодостъпен лихвен калкулатор, възлизат на общия размер от 173,83 лв.,
до който следва да се уважи искът.
Относно разноските:
Предявен размер: 741,49 лв. Уважена част: 735,34 Отхвърлена част: 6,15 лв.
Разноски на ищеца: ДТ – 100 лв.; Депозит свидетел – 30 лв., Депозит АТЕ – 300 лв.,
4
Юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за исковото производство 100 лв. или
общо 530 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на делото на ищеца се дължат
разноски съответно на уважената част от исковете в размер от 525,60 лв.
Разноски на ответника: Юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за
исковото производство 100 лв. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК с оглед изхода на делото на
ответника се дължат разноски съответно на отхвърлената част от исковете в размер от 0,83
лв.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София,
ул. „Московска” №33, да заплати на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, както следва:
– на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 ЗЗД сумата от 561,51 лв.,
представляваща регресна претенция за платено застрахователно обезщетение за причинени
вреди на лек автомобил „Мазда 6“, с рег.№ СА 0678 ХР въз основа на застрахователен
договор по имуществена застраховка „Каско” при настъпване на 14.08.2019г. на
пътнотранспортно произшествие, поради попадане в необезопасена дупка на пътното платно
на общински път в гр. София, ведно със законната лихва върху главницата считано от
12.10.2023г. до окончателното ѝ изплащане;
- на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 173,83 лв. – представляваща обезщетение
за забавено изпълнение върху главницата от 561,51 лв. в размер на законната лихва за
периода от 11.10.2020г. до 11.09.2023г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 173,83 лв.
до пълния предявен размер от 179,98 лв., като неоснователен.
- на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер на 525,60
лв.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ” АД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, ДА ЗАПЛАТИ на СТОЛИЧНА
ОБЩИНА с БУЛСТАТ: ********* и с адрес: гр. София, ул. „Московска”№33, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 0,83 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Софийски градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5