РЕШЕНИЕ
№ 530
гр. Бургас, 14.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
при участието на секретаря МАРИАНА Д. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЕТА Д. БУШАНДРОВА
Административно наказателно дело № 20242120204602 по описа за 2024
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Д. М. Ж. с
ЕГН **********, с постоянен адрес в ....против НП 24-0769-000430 от
08.05.2024г, издадено от началника на група с-р ПП към ОДМВР гр. Бургас,
упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г, с което за нарушение на чл. 5, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба”, в размер на 20 лева и за нарушение на чл.
123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.1, т. 5 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно.
Съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от надлежна страна, в
законоустановения за това срок и съдържа необходимите реквизити срещу акт,
подлежащ на обжалване по реда на ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично. Поддържа жалбата
и сочи доказателства. Не прави искане за разноски.
1
За ответника по жалбата - АНО, редовно призовани, се явява
представител. Оспорва жалбата и моли НП, да бъде потвърдено. Ангажира
доказателства. За разноските, оставя на преценката на съда.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния
контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 18.11.2023 г. около 02:30 часа, в община Бургас, на път Първи клас №
I-9, на бензиностанция „Лукойл“ жалбоподателят като водач на лек
автомобил, „Форд Маверик, с рег.№ ..., управлявайки собствения си
автомобил, като с поведението си причинил имуществени вреди по инвентара
на бензиностанцията, като се блъснал и допуснал ПТП, като след допускане
на ПТП, водачът не изпълнил задължението си като участник в ПТП да остане
и да информира компетентните органи.
За констатираното нарушение бил издаден акт за установяване на
административно нарушение, в присъствие на жалбоподателката, която го
подписала, без възражения.
Административнонаказващият орган е приел, че нарушенията са
установени от фактическа страна и е издал обжалваното постановление, с
което за нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП,
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал.1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 месеца.
При извършената от съда проверка на АУАН и издаденото въз основа на
него НП, не се констатираха съществени нарушения на разпоредбите на
ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като на нарушителя
е връчен препис т.е. началото на административно - наказателното
производство е поставено по регламентираната в ЗАНН процедура. В АУАН и
НП се съдържат всички изискуеми съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН реквизити. Съдът не откри формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални
нарушения, водещи до накърняване правото на защита на нарушителя и
2
съответно до порочност на административно - наказателното производство.
Съдът кредитира показанията на разпитания по делото актосъставител
като обективни и непротиворечащи със събрания по делото доказателствен
материал.
Разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП предвижда, че „всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки на движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“.
С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че
горепосоченото нарушение е безспорно установено.
Процесното нарушение е извършено виновно, при форма на вината пряк
умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е
обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава
установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към
този резултат.
Наложеното наказание по чл. 185 ЗДвП е с фиксиран размер и не може
да бъде изменено от съда. Наложеното наказание е адекватно на тежестта на
извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и е
достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12
от ЗАНН.
Фактическата обстановка в АУАН се оспорва от жалбоподателя в
подадената до съда жалба. Същият твърди, че е станало недоразумение, че не
е разбрал за настъпилото ПТП, тъй като по автомобила му, не е имало следи.
Разпитаният по делото свидетел поддържа тезата му, но е в приятелски
отношения с жалбоподателя. Поради това съдът намира, че показанията на
свидетеля следва да бъдат кредитирани в частта, в която съответстват на
събрания по делото доказателствен материал. За настоящия състав, с оглед
липсата на доказателства, подкрепящи тази теза, гореизложеното не е
основание за отпадане на административно наказателната отговорност, по
отношение на жалбоподателя и съдът ги възприема като защитна теза, с цел
избягване на административно наказателна отговорност.
С оглед липсата на доказателства в обратен смисъл, Съдът намира, че
горепосочените нарушения са безспорно установени.
Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, „пътнотранспортно
3
произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети.
В конкретния случай, по делото пред съда се доказа вината за
съприкосновението между автомобила, управляван от жалбоподателя и
колонката в бензиностанцията.
По отношение разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, „Водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие,
е длъжен:…. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието“.
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от
ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на
чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава.
Няма спор, че на посочената в АУАН и НП дата и място жалбоподателят
е управлявал автомобила, като с действията си е допуснал причиняване на
ПТП.
Законът е предвидил отговорност в нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за всеки който е нарушил задълженията си като участник в ПТП, а
именно лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
1 /един/ до 6 /шест/месеца и „Глоба” от 50 лв /петдесет лева/ до 200 лв /двеста
лева/. Съдът намира, че санкционната норма е определена правилно от АНО.
Относно размера на наложената санкция и с оглед липсата на предишни
нарушение, от страна на жалбоподателя, Съдът намира, че същата следва да
бъде намалена до предвидения в закона минимум, а именно „глоба”, в размер
на 50 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 /един/ месец в минимален размер, предвиден в Закона. Настоящият
състав намира, че така определено, наказанието е адекватно на тежестта на
извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и е
достатъчно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12
от ЗАНН, а именно биха имали възпитателно - възпиращо и коригиращо
въздействие върху нарушителя.
4
Единствено за пълнота, съдът следва да отбележи, че и за двете
нарушения, не е налице маловажност на случая и в случая, не следва да
намери приложение, разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.
Процесните нарушения са извършено виновно, при форма на вината
пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е осъзнавал, че поведението му е
обществено вредно и укоримо, т.е. това, че чрез деянието си нарушава
установения ред на държавно управление и въпреки това се е стремил към
този резултат.
НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед обстоятелството, че по настоящото дело НП е потвърдено,
жалбоподателят следва да заплати направените, от страна на АНО разноски за
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП 24-0769-000430 от 08.05.2024г, издадено от началника на
група с-р ПП към ОДМВР гр. Бургас, упълномощен с 81213-1632/02.12.2021 г.
против Д. М. Ж. с ЕГН **********, с постоянен адрес в г.... с което за
нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на
20 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 175,
ал.1, т. 5 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба”, в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от
2 месеца, КАТО НАМАЛЯВА размера на наложената санкция по чл. 175, ал.1,
т. 5 от ЗДвП, а именно „глоба” от 200 /двеста/ лв. на 50 /петдесет/ лева и
лишаване от право да управлява МПС от 2 месеца на 1 месец.
ПОТВЪРЖДАВА НП 24-0769-000430 от 08.05.2024г, издадено от
началника на група с-р ПП към ОДМВР гр. Бургас, упълномощен с 81213-
1632/02.12.2021 г. против Д. М. Ж. с ЕГН ********** в останалата част.
ОСЪЖДА Д. М. Ж. с ЕГН ********** да заплати на АНО направените
по делото разноски, в размер на 100 /сто/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Бургаски
5
Административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6