Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр. Русе, 05.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският окръжен съд - наказателна колегия в открито заседание
на четиринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година
в състав:
Председател: МИЛЕНА ПЕЙЧЕВА
Членове: РОСИЦА РАДОСЛАВОВА
АЛЕКСАНДЪР ИВАНОВ
при секретаря Анелия Генчева и в присъствието на прокурор Кремена Колицова като разгледа
докладваното от съдията Радославова
ВНОХ дело
№ 12 по
описа за 2019г.,за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно, по реда на глава ХXI от НПК.
Подсъдимият Е.М.Г. лично и чрез упълномощения си защитник – адв.В.В. *** са
обжалвали присъда №64/09.05.2018г. на Русенския районен съд, постановена по
НОХД №429/18г. по описа на РРС, с която подсъдимият е признат
за виновен в това, че на 10.03.2016г. в гр.Р***, чрез използване на техническо средство отнел чужди движими вещи – 1бр.
преносим компютър м.“Асус“, мод.“UX30“, 1бр.USB кабел за принтер, 1бр.USB кабел за мобилен телефон, всичко на обща ст.-т 164лв. от владението на
Г.Х.П. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.195, ал.1, т.4, пр.2, врчл.194, ал.1 от НК и
чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода в размер на
една година и шест месеца, изтърпяването на което наказание е отложено за изпитателен
срок от три години, на основание чл.66, ал.1 от НК. Съобразно изхода на делото
на подсъдимия са възложени направените по делото разноски, като
съдът се е разпоредил и с веществените доказателства, приложени по делото.
Представителят на ОП - Русе счита жалбите за неоснователни.
Частният обвинител Г.П. не се явява, редовно призован.
Жалбоподателят Е.Г. не се явява, редовно призован. Явява
с упълномощеният му защитник – адв.В.В., който поддържа жалбата си и тази на
своя доверител, в които се позовават на необоснованост на присъдата, изразена в
неправилна интерпретация на доказателствения материал, довела до нейната
незаконосъобразност. Иска нейната отмяна и постановяването на оправдателна
такава, алтернативно претендира връщане на делото за разглеждане от друг състав
на РРС, поради твърдения за допуснати съществни процесуални нарушения в хода на
съдебното следствие, каквито не конкретизира изрично.
Като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните и извърши самостоятелна служебна проверка на правилността на присъдата
изцяло, Окръжният съд намира следното:
Жалбите са неоснователни.
За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е направил
задълбочен анализ на събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, въз основа на което е установил фактическа
обстановка, идентична с изложената в обвинителния акт, с която настоящата инстанция се солидаризира изцяло,
поради което не счита за нужно да преповтаря. Същата съответства
изцяло на събрания непротиворечив по същността си доказателствен материал, тълкуван съобразно действителното съдържание и насоченост на отделните
доказателствени източници, обсъдени надлежно, предвид самостоятелното им
значение и взаимовръзка едни с други, поради което изпълнявайки законовите си
задължения
и въз основа на неговия правилен правен анализ,
първоинстанционния съд е достигнал до убедителни и
законосъобразни правни изводи, относно
съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, които
напълно се споделят от втората
инстанция.
Доводите в жалбата на подсъдимия и
защитата за необоснованост на съдебния акт, досежно авторството на подс.Е.Г. са
напълно неоснователни, доколкото не почиват на доказателства, събрани по делото
по съответния процесуален ред. Напротив, наличните преки и косвени
доказателства доказват по несъмнен начин обвинителната теза, образувайки
смислово и логическо едниство. Те се съдържат главно в показанията на
свидетелите Г.П., Г.Г., С.Г., П.Б., И.И., които вътрешно непротиворечиво, логически обосновано и съответно едни с
други излагат фактите от предмета на доказване, относно време, място, начин на
извършване на деянието и участието на подсъдимия в него. Техните показания са
достоверен източник на информация, правилно кредитирани от районния съд и с
оглед кореспондиращите си с тях експертни заключения от изготвената техническа
експертиза на оптичен носител, трасологична такава на патрона на вратата към
помещението, откъдето е извършена кражбата, които са изследвали обективните
находки по делото и които са подкрепени напълно от всички останали писмени
доказателства и доказателствени средства, приложени по делото, включително
резултатите от извършените в хода на съдебното следствие оглед на помещение и
свързания с него следствен експеримент, които в съвкупността си обективират
инкриминираните действия на подсъдимия на въпросната дата по начин, че
образуваната от тях смислова и логическа верига не оставя съмнение, че именно
подсъдимия е лицето, осъществило състава
на престъплението, за което е бил предаден на съд. Доводите на защитата за
налични противоречия, относно мястото и времето на намиране и предаване на
вещта в з**** на св.С.Г. са несъстоятелни, с оглед изтъкнатите от районния съд
убедителни съображения кои от доказателствата счита за достоверни и кои
отхвърля, което разграничение напълно се споделят от настоящата инстанция.
Безспорно установено е от техническата експертиза и показанията на св.И.И. присъствието на подсъдимия във
времевия отрязък, през който е извършена кражбата пред процесното студио за т****, както и факта, че в рамките на
1мин. от задействане на алармата в студиото, според показанията на св.Г.П.,
тези на св.Г.Г. и св.П.Б., потвърдено от следствения експеримент, извършен в хода
на съдебното следствие, подсъдимият обективно е имал възможността да отключи
входната врата чрез специално подбрано техническо средство, според заявеното от
вещото лице Л.П., да вземе
инкриминираните вещи и да излезе и заключи след себе си вратата. Обясненията на
подследния, депозирани в хода на предварителната проверка по случая, дадени
пред п**** – св.И.И. в насока, че вещта е намерена от него след като жена я е
оставила под тераса на жилишен блок, напълно са опровергани от показанията на
св.Д.Й., набедена от подсъдимия за
въпросното лице, дадени на ДП и
приобщени пореда на чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.5 НПК, тези на собственика
–св.Г.П., показанията на св.И.И., както и резултатите от техническата експертиза, която през инкриминирания
времеви отрязък от появата на подсъдимия до пристигането на автомобила на С*** – Р*** и св.Г.Г. не констатира други лица в периметъра, обхванат от камерата на З**** АД, монтирана на сграда, намираща се
в района на местопрестъплението.
Следователно, налице са всички
квалифициращи деянието на подсъдимия обстоятелства, правилно посочени от
районния съд, поради което настоящата инстанция не смята за необходимо да ги
преповтаря. В тази връзка следва да се посочи единствено, че според
заключението на вещото лице, изготвило трасологичната експертиза по делото,
приета от съда, като неоспорена от страните, липсва каквото и да било съмнение,
че предвид обективните следи, оставени по вътрешната част на секретния патрон,
отключено е с инструмент или друго устройство, които не са предназначени за
отключване на същия патрон и каквито могат да бъдат, съгласно направените
уточнения от експерта в съдебно заседание – шило/нещо остро, леко закривено/,
както и ключ, изпилен и изтънен, при което обстоятелството, че такова
устройство /т.нар.“набирачка“/ не се намира сред иззетите устройства и
инструменти, предадени от подсъдимия, не означава, че същият не е разполагал с
такова, специално пригодено за преодоляване на заключващи устройства, още
повече, че сред намерените в дома му
вещи е открита 1бр.отвертка с Г- образен закривен връх, за която
експетътЛ.П. е категорична, че представлява
т.нар.“натегачка“, която задължително се използва съвместно с „набирачка“ за
целите на противоправното преодоляване на заключващо устройство.
От друга страна, определеното
наказание е съобразено с предвиденото в чл.195, ал.1, вр. чл.54 от НК и
въззивната инстанция счита, че индивидуализацията на наказанието се явява правилна и законосъобразна. Отчетени са
всички относими смекчаващи и отгечаващи отговорността обстоятелства и
наказаниета, ориентирани в размер към минималния предвиден в особената част на
НК, поради което се явяват съобразени с целите, визирани в чл.36 НК. Отчитайки
липсата на минали осъждания на подсъдимия и наличието на материално-правните
предпоставки за приложение института на условното осъждане, първоинстанционният съд законосъобразно е
постановил така определеното наказание да не се търпи ефективно, а на основание
чл.66, ал.1 от НК е отложил
изтърпяването му за минималния предвидне в НК изпитателен срок, с което
правдиво и целесъобразно е посочил, че ще се реализира генералната и най - вече
лична превенция. Наличните смекчаващи отговорността обстоятелства не разкриват
нито характера на изключителност, нито този на многобройност за да обусловят
приложение на чл.55, ал.1 НК.
При извършената служебна проверка
на присъдата съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения в
хода на досъдебното производство или на съдебното следствие, налагащи отмяна на
съдебния акт. Предвид горното въззивният съд счита, че присъдата е
законосъобразна и правилна, не са налице основания за нейната отмяна или
изменение и същата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Мотивиран така и на осн.чл.338, във вр. с чл.334, т.6 от НПК,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
Присъда№64/09.05.2018г. на Русенския районен съд, постановена по НОХД №429/18г. по
описа на РРС.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.