Р Е Ш Е Н И Е № 181
гр. Сливен, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и пети ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА
ЖЕКОВА
При участието
на секретаря ВАНЯ КОСТОВА и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа
докладваното от председателя касационно административно-наказателно
дело № 166 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Д.С.Е. ***, чрез адв.
Г.Д. ***, подадена против Решение № 260054/25.09.2020 г., постановено по АНД № 704/2020
г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърдено НП №20- 0804-
001257/29.05.2020г. на Началника на РУ на МВР- Сливен, с което на Д.С.Е. с ЕГН **********
е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание
„Глоба” в размер на 200 (двеста) лева за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд – Сливен е
неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че е
налице разминаване в датата на извършване на релевираното
нарушение – „10.05.2020 г.“ посочена в акта за установяване на административно
нарушение получен от жалбоподателя и подписан лично от него и датата посочена в
НП и АУАН, приложен от наказващия орган, която след поправката е 11.05.2020 г.
Самата поправка не е отбелязано от кого и как е извършена, което представлявало
съществено процесуално нарушение. Моли съда да постанови решение, с което
отмени решението на Районен съд – Сливен и отмени НП.
В съдебно заседание касаторът Д.С.Е. не се
явява. Представлява се от упълномощен
представител – адв. Г.Д., която поддържа жалбата. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР- Сливен,
редовно призована, не се представлява в съдебно заседание. В представено
писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва жалбата
като неоснователна, излага съображения за правилност на обжалваното решение и
моли да бъде оставено в сила. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява становище, за неоснователност
на касационната жалба.
С оглед представените доказателства, съдебното решение се явявало правилно,
поради което били налице условия да бъде оставено в сила.
Касационната жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От представеното и прието по делото НП № 20-0804-001257/29.05.2020 г.
Д.С.Е. е санкциониран за
извършено нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП на 11.05.2020 г., затова че
управлява МПС БМВ 730 Д с рег. № …………. със СУМПС, което е обявено за невалидно,
тъй като е изгубено, откраднато или повредено. От представения АУАН бл № 540829 от наказващия орган с
административно-наказателната преписка се
установява, с просто око без нуждата от специални знания, че върху датата съставяне
на акта, датата на извършване на нарушението, датата на връчване на АУАН е
извършена поправка, тъй като същите са удебелени и се различават от начина, по който е записан останалия текст.
Пред първата инстанция
пълномощникът на жалбоподателя е представил екземпляр от АУАН бл. № 540829, връчен на нарушителя при съставянето му, в
който екземпляр без поправка като дата на съставяне на акта, датата на
извършване на нарушението, датата на връчване на АУАН е посочена "10.05.2020
г.“
Приобщена е и докладна записка
вх. № УРИ-1670р 16651 от 14.07.2020 г. изготвена от мл. П. и. Д. С., от която
се установява, че при написване на АУАН № 540829 е била допусната грешка за
датата на приключване и съставянето на акта, който той е коригирал на двата
екземпляра, а на връчения на господина не е имал възможност, тъй като бил
освободен.
В обжалваното решение, районният съд е приел, че по несъмнен начин от
събраните по делото доказателства се установява, че : е извършено нарушението; за
целта е изготвена докладна записка от актосъставителя
и наказващият орган се е съобразил с нея и е издал наказателно постановление, в
което е посочил точната дата на извършване на нарушението, а именно
11.05.2020г.; при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на наказателното
постановление; наказанието е определено в минимален размер и съответства на
характера на нарушението и степента на вината на жалбоподателя. При такива
мотиви районният съд е потвърдил издаденото НП.
Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
съответствието на първоинстанционното решение с
материални закон и констатира, че РС Сливен е постановил неправилен съдебен
акт.
Налице е разминаване в датата на извършване на релевираното
нарушение – "11.05.2020 г." или "10.05.2020 г." В НП е
посочена първата дата, в АУАН преди поправката е посочена втората дата, а
самата поправка не е отбелязано от кого и кога е извършена. При това положение
заради неотбелязването на автора на поправката, а и факта, че в екземпляра
връчен на нарушителя поправка няма, следва да се приеме, че тази поправка е
извършена след като този екземпляр на АУАН е бил връчен на касатора,
поради което тя не може да му бъде противопоставена и по отношение на него
датата на извършване на нарушението посочена в АУАН е "10.05.2020 г.",
която обаче е различна от датата на нарушението по връченото му НП, която е
"11.05.2020 г.".
Настоящата инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния
съд, че наказващият орган се е съобразил с изготвена докладна записка от актосъставителя, тъй като тя е изготвена на 14.07.2020 г.,
а НП е издадено на 29.05.2020 г. и връчено на Е. на 08.06.2020 г.
В санкционните производства, каквото е това по ЗАНН, е необходимо
съдържанието на актовете да е ясно и пълно, за да могат да породят правните си
последици. Наказателните постановления са актове на правораздаване и
следователно имат статута на присъда по НПК, докато с АУАН на конкретно лице се
вменява извършването на конкретно административно нарушение и същите имат
характера на постановление за привличане на обвиняем. Поради това тези актове
не могат да бъдат променяни, допълвани, допълнително мотивирани и др., нито пък
е допустимо санкционираното лице или съдът да извлича по тълкувателен път законово
определените им реквизити, в частност датата на извършване на нарушението. В
този смисъл, докато в АПК (чл. 62, ал. 2) е предвидена възможност за поправка
на очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, то в НПК,
който на основание чл. 84 от ЗАНН е субсидиарно
приложим в административнонаказателното производство,
такава възможност за поправка на очевидни фактически грешки не е предвидена.
От обективна страна административното нарушение се характеризира с дата
на извършване, която следва да бъде посочена в АУАН и НП, така както изисква
чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като следва датата в АУАН и НП да е
идентична. Посочването на този факт относно обективната страна на
административното нарушение е от значение както за защитата на
административно-наказания субект, който има право да научи всички установени
елементи на вмененото му нарушение, за да организира защитата си, но има
значение и за съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е
наложено наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите от
обективна и субективна страна на твърдяното нарушение. Датата на нарушението е
част от главния факт в административно-наказателното производство и се включва
в предмета на доказване по делото, тъй като е меродавният момент, който законът
свързва с възникване на отговорността на дееца. Посочването на различни дати на
извършване на нарушението от наказаното лице в съдържанието на АУАН – връчен му
и НП е съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на
последното.
Изложеното по-горе мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че като
е потвърдил наказателно постановление №20-0804-001257/29.05.2020г., районният
съд е постановил решение при неправилно приложение на закона, което следва да
бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.
Основателно и своевременно се явява искането на касатора
за присъждане на всички, сторени от него разноски в административно-наказателно
производство в размер на 600 лева платено адвокатско възнаграждение. Възражението
за прекомерност е неоснователно, доколкото уговореният и заплатен адвокатски
хонорар е съобразен с разпоредбите на съгласно чл. 18, ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения /изм. ДВ бр. 45 в сила от 15.05.2020 г.
/ и чл. 63, ал. 3 ЗАНН.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Сливен
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260054/25.09.2020 г., постановено по АНД № 704/2020 г. по описа на Районен
съд – Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ
НП № 20-0804-001257/29.05.2020г. на Началника на РУ на МВР- Сливен,
с което на Д.С.Е. с ЕГН **********
е наложено на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП административно наказание „Глоба” в размер на 200 (двеста) лева за
нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Сливен да заплати на Д.С.Е. с ЕГН ********** разноски
в размер на 600,00 (шестстотин) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: