№ 174
гр. Варна, 01.06.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Румяна Панталеева
Членове:Р. Ант. Тончева
Десислава Ст. Сапунджиева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора С. Д. А.
Сложи за разглеждане докладваното от Р. Ант. Тончева Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20233000600128 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор А..
Жалбоподател-подсъдим Д. С. Д., редовно призован, води се от органите
на Съдебна охрана, явява се лично и с адв. С. В. И. от АК – Варна, редовно
упълномощени от преди.
Жалб. ч.обв. и гр.ищец Ш. А. С., редовно призована, явява се лично.
Жалб. ч.обв. и гр.ищец Ш. Н. П., редовно призована, не се явява.
Представляват се от повереник адв. Е. П. В. от АК – Добрич, редовно
упълномощена.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
Ж. С. А., редовно призована, явява се лично.
Р. Н. Д., редовно призована, явява се лично.
Свидетелите се отвеждат от съд. зала.
В съдебната залата се явява Красимир Николов Лазаров – системен
администратор в Апелативен съд-Варна.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Нямам искания за отводи.
АДВ. В. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
1
искания за отводи.
АДВ. И. – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Нямам
искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ТОНЧЕВА
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
С оглед определението на съда при насрочване на делото се пристъпва
към предявяване на веществено доказателство - аудиозапис на диск, находящ
се в т.1, л.84 от досъдебното производство. За нуждите на следственото
действие е необходима специална техническа подготовка, поради което съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за специА.ст–технически помощник по делото Красимир
Николов Лазаров, системен администратор във ВАпС, без основания за
отвод, със задача да възпроизведе идентифицирания аудиозапис.
Аудиозаписът беше възпроизведен.
СЪДЪТ освобождава системния администратор Красимир Лазаров.
ПОДС. Д. – Нямам какво да коментирам във връзка с изслушания запис.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.
СВИД. Р. Н. Д. – 58 годишна, бълг.гражданка, неосъждана, майка на
подсъдимия.
Съдът разяснява на свидетелката правото по чл.119 от НПК.
СВИД. Д. – Съгласна съм да давам показания.
Съдът предупреждава свидетелката за отговорността по чл.290, ал.1 от
НК, обещава да говори истината. Съдът разяснява правото по чл.121 от НПК.
СВИД. Д. – През цялата седмица, след като синът ми доведе пастира на
овчарника, там оставаше съпругът ми, той се грижи неотлъчно за животните,
докато А. му помагаше. Съпругът ми оставаше нощно време, дори и аз съм
оставала. Случката беше в събота, значи в петък вечерта последно аз бях там.
2
Въпрос на съда: Вашата дъщеря оставала ли е нощно време?
СВИД. Д. – Не, дъщеря ми ходи през деня.
Въпрос на съда: Вашият син оставал ли е нощно време на овчарника?
СВИД. Д. – В деня на случката. Той го доведе на 7, а случката стана на
17-ти. Синът ми ходи на работа и в събота се прибира на село. Работеше в
града като шофьор към строителна фирма. Работеше от понеделник до събота
на обяд. Повече от десет години работеше, бяха много доволни от него, за
повишение не знам, ако са му дА. нещо към заплата, но не мога да кажа.
Въпрос на адв. В.: От 7 до 17-ти синът Ви колко пъти е идвал на село и
качвал ли се е до овчарника горе?
СВИД. Д. - От 7 до 17-ти не си спомням колко нощи синът ми е оставал
в овчарника. Синът ми го доведе на 7, нямам спомен какъв ден е било, ако в
съботата е бил с него.
Въпрос на адв. В.: По отношение на този овчар синът Ви разговарял ли е
в периода 7-17-ти с Вас как работи този човек, добър овчар ли е, имате ли
проблеми с него?
СВИД. Д. - С мен лично синът ми не е говорил, той си е разговарял с
баща си.
Страните нямат въпроси към свидетеля.
Съдът служебно констатира основание за прочитане показанията на
свидетелката Р. Н. Д. от досъдебното производство, поради заявлението на
същата, че не си спомня в кои дни нейният син е пребивавал в овчарника. За
целта на подс. Д. се разяснява последицата по чл. 281, ал.7 от НПК.
ПОДС. Д. – Давам съгласие за прочитане на показанията.
АДВ. И. – Да се прочетат показанията на свидетелката.
АДВ. В. – Да се прочетат показанията.
СЪДЪТ счита за нА.чна хипотезата на чл. чл. 281, ал.5 вр. ал.1, т.2, пр.2
от НПК, поради и което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА показанията на свид. Р. Н. Д. дадени в протокол за разпит от
17.05.2020 г., намиращ се в т.1, л.108 /с химикална паста/ от досъдебно
производство № 304/2020 г. по описа на ОД МВР – Варна относно
обстоятелството в кои дни подсъдимият оставал да спи в овчарника.
СВИД. Д. – Точно в петък вечер, това е значи 16-ти аз, мъжът ми и
внукът ми бяхме на овчарника. Това е предния ден.
На свид. Д. се предявява протокол за разпит.
3
СВИД. Д. – Подписите са мои.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и
същата се освобождава.
СВИД. Ж. С. А. – 40 годишна, българска гражданка, неосъждана, сестра
на подс. Д. С. Д..
Съдът разяснява на свидетелката правото по чл.119 от НПК.
СВИД. А. – Ще давам показания. Разпитвана съм няколко пъти по
делото.
Съдът предупреждава свидетелката за отговорността по чл.290, ал.1 от
НК, обещава да говори истината. Съдът разяснява правото по чл.121 от НПК.
СВИД. А. – Брат ми работеше от понеделник до събота на обяд във
Варна, след което идваше на село и в неделя вечер се прибираше отново в гр.
Варна.
Когато брат ми доведе пастирът, мисля че първата вечер баща ми остана
с него и след това, за да опознае гората, животните и да свикне. Той си имаше
стая.
Брат ми си дойде предния ден и остана вечерта да спи преди да почине
пастирът. Брат ми остана да спи на овчарника на 16-ти вечерта. На 16-ти
вечерта брат ми беше вечерта на овчарника и на 17-ти вечерта се обади че
пастирът е починал.
Въпроси на адв. В.: Искам да Ви попитам през този период от 7 до 17-ти
брат Ви колко пъти се връща на село.
СВИД. А. – Той не се е връщал, само предния ден си дойде.
Въпрос на адв. В.: Някой от Вашите близки в периода от 8 до 16 оставал
ли е да спи на овчарника – майка, баща?
СВИД. А. - Майка ми не е оставала да спи на овчарника. Баща ми
постоянно е там, той се грижи за животните, но не е оставал там няколко
вечери да спи.
Брат ми по принцип в събота когато идваше ходеше и сменяше баща ми,
оставал е там да спи, в неделя се прибираше. Не съм чувала, че там ще остава
да спи нея вечер.
Въпрос на адв. В.: В какви отношения бяха овчарят и Вашия брат, имате
ли преки впечатления?
СВИД. А. – Не знам. Брат ми докара овчарят следобедните часове. Обади
се, че го е намерил на спирката на Изчислителния център, след което брат ми
се върна в града. Аз бях през целия период там, ходих, помагах на баща ми,
на него, показвахме му, храна му носихме.
Въпрос на адв. В.: Знаехте ли брат Ви, когато е извикал линейката за
4
това че има пострадало лице, прибирал ли се е вкъщи в този период от време?
СВИД. А. - Брат ми не се е връщал в този период от време. Сутринта
майка ми ме събуди и каза, че е овчарят е починал. Веднага се качихме там,
където са ни овцете. Там имаше полицаи, те ни дръпнаха и влязохме в една
барака, където спи баща ми, брат ми дето е спал и там влязохме, и полицаите
не ни пуснаха да отидем до брат ми, въобще нямахме нито разговор, нито
нищо. Брат ми беше пак на същото място, но малко по-встрани с още един
полицай.
Въпрос на адв. В.: Знаете ли брат Ви дА. е отишъл да чака линейка в
центъра на селото Ви?
СВИД. А. - Знам, че брат ми е ходил до центъра да чака линейката. Това
брат ми го каза. Знам, че в ранните часове това се е случило. Майка ми ме
събуди в шест часа и се качихме.
Страните нямат въпроси.
СЪДЪТ служебно установява хипотезата на чл. 281, ал.1, т.2, пр.2 от
НПК за прочитане показанията на св.А., депозирани по НОХД №10182021
година относно обстоятелството кога подсъдимият се прибира на село и кога
е оставал в овчарника, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРОЧИТА показанията на свид. Ж. С. А. дадени по НОХД № 101/2021
г. по описа на ОС – Варна, л. 231 във връзка с горните обстоятелства.
СВИД. А. – Брат ми винаги е оставал да спи в овчарника в събота
вечерта, татко за да си почине, защото през другото време баща ми е там.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката и
същата се освобождава.
ПОДС.Д. – Няма какво да кажа, придържам се към казаното досега.
ПРОКУРОРЪТ – Нямам искания за извършване на допълнителни
следствени действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. В. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
АДВ. И. – Нямам искания за извършване на допълнителни следствени
действия. Да се даде ход на делото по същество.
СЪДЪТ счете, че не се налага извършването на други съдебно-
следствени действия, поради което председателят на състава обяви съдебното
следствие за приключено и се пристъпи към изслушване на
5
СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз ще Ви моля да
потвърдите присъдата на първия по степен съд такава, както е произнесена с
едно, единствено изключение.
Отчасти поддържам протеста, който е депозиран от представителя на
ВОП. Казвам отчасти, защото ми се струва, че искането, което той излага
пред Вас е прекомерно тежко. Моето чувство за справедливост изхождайки
разбира се и от това, което законът постановява и рамките, които той ни
поставя ме кара да мисля, че справедливото наказание в случая е такова,
каквото е постановеното от ВОС при предходното разглеждане на делото, а
именно около 17 години лишаване от свобода.
Съгласен съм с изложеното в мотивите на ОС, чиято присъда ревизирате
сега, че е нА.це превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
съгласен съм с това, безспорно е. Не мога обаче да приема, че този превес е
толкова значим, че следва подсъдимият да получи наказание равняващо се на
абсолютния минимум предвиден в разпоредбата на НК, за който той днес е
изправен пред Вас на подсъдимата скамейка – квалифицирания състав на
убийството.
Нормално и желателно е всеки член на обществото да бъде неосъждан за
целия си живот или до един определен етап от него, в който недай си боже се
сблъска с правосъдието. В случая освен, че е бил неосъждан, има в делото
събрани данни за подсъдимия за това, че той не е бил лош човек. Днес
разбираме, че десет години е работил на едно и също място, очевидно се е
ползвал с благоразположението на работодателя си, няма данни да е имал
някакви конфликти с хората, с които е работил, но в крайна сметка това е
нормалното и желаното от всеки един по правилата на обществото, в което
живеем след няколко хиляди години човешка цивилизация поведение. Всичко
това е така, добре ама идва вечерта, в която подсъдимият е лишил от живот
пострадалия А.. Къде повече, къде по-малко животът ми повече от четвърт
век е свързан с наказателното правораздаване, честно да Ви кажа, рядко ми се
е случвало да видя на някой да са причинени толкова телесни увреждания,
които са несъвместими с живота, толкова много на брой, аз ги броих шест.
Трябвало е да се случи някакво чудо за да остане между живите пострадалия.
Видно от СМЕ тъканите му са смачкани, излив на кръв в обем 300 мл, главата
– меките черепни обвивки, излив на кръв с диаметър 2 см, в основата на
малкия мозък е установена бразда, 400 мл свободно изляла се кръв в гръдната
кухина, двата бели дроба са смлени, в единия уплътнен участък 6/3 см, в
другия 4/2 см, в областта на между камерната преграда на сърцето кръвоизлив
3/2 см, ребрата – по ще ми е лесно да изброя тези, които са останали. здрави,
отколкото обратното и 800 мл свободно изляла се кръв в коремната кухина. В
продължение на 10-15 минути това човешко същество е било смачкано и
пребито до такава степен, че е оставено да се удави в собствената си кръв.
Всяко едно от тези наранявания, които в краткост изложих пред Вас, е било
несъвместимо с живота и е щяло да доведе до смъртта му. В крайна сметка
6
съдебните медици отговарят, че причината е развила се анемия в резултат на
тази кръвозагуба. Близо два литра кръв са се излели във всички възможни
вътрешни кухини на човешкото тялото, във всички възможни кухини в тялото
на злощастния А., който е умрял в ужасни мъки съзнавайки това, което се
случва и което му предстои. В същото време човекът с добри
характеристични данни след като го е пребил по такъв начин до смърт е взел
телефона си и е сърфирал в интернет. Оттам нататък аз няма да го обвинявам
за поведението му, за това, че го е преобул и му е сложил други обувки, за
това, че е изложил различна версия от истинската пред съответния оператор
на Спешния телефон 112, оттам нататък нещата са приключили със смъртта
на този нещастен човек. В крайна сметка това е негово защитно поведение на
практика. Но това, което е сторил на А. някак си моята човешка представа за
справедливост би била накърнена ако той остане с това наказание от
петнадесет години.
В този смисъл е и молбата ми към Вас да произнесете такава присъда, за
която Ви помолих.
По отношение на останалата част от съдебния акт Ви моля да го оставите
в сила такъв, какъвто е. Аз не считам, че в случая следва да бъде увеличен
размера на гр. иск. Съдът е съобразил всички обстоятелства, които имат
значение за определяне на този размер. Това е молбата ми към Вас. Благодаря
Ви.
АДВ. В. – Уважаеми Апелативни съдии, молим да уважите жалбата ни с
основанията наведени в нея, като считаме, че наказанието лишаване от
свобода в размер на 15 години дадено от първоинстанционния съд не
отговаря на обществената опасност на деянието и дееца, както е предвидено в
чл.36 от НК.
Считам, че никой човек заради една псувня трябва да бъде по такъв
начин убит жестоко и както каза представителят на ВАпПр да умре в
собствената си кръв след дълго мъчение.
Имаме смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Смекчаващите са
неосъждано лице, работи, добър съпруг, баща, син, „да ама не“ както казваше
П.Б., великият наш български журнА.ст, по време на този процес добрия баща
се разведе с майката на децата си, всичките си имущества отчужди и днес в
залата ни присъстват майка му и сестра му. Този същият добър човек заради
една псувня е отключил особена агресия, с особена жестокост към един
човек, който ходи по кофите, към един човек, който е лежал по затворите и
има психично отклонение. Аз считам, че каквото й да се е случило онази
вечер между двамата, то не е трябвало по този начин пострадалият А. да бъде
убит. Считам, че този кротък човек е отключил в себе си тази агресия и
вместо да се спре след първите два удара, той е продължил и както каза
представителят на ВАпПр даже го е снимал, сърфирал из интернет и го е
пуснал на приятелите си да го видят, докато в това време е можел
7
действително да се обади на тел.112 и да спаси този човешки живот. Ударите,
които са били нанесени са били с такава жестокост и несъвместими с
човешкия живот. Аз считам, че прекалено ниско е наказанието лишаването от
свобода от 15 години и за мен има превес на отегчаващите вината
обстоятелства.
Пред Вас днес бяха разпитани майката и сестрата на подсъдимия.
Същите имаха разминаване в показанията си относно това дА. баща му е бил
нощно време на овчарника или не. В крайна сметка това не е важно, важно е
какво се е случило между двамата. Съдът е приел, че подсъдимият е бил
безразличен към страданията на пострадалия и това е така. Имаме един
период от време, през който той сърфира в интернет, преоблича се, обажда се
на тел. 112, слиза до селото, докато този човек не знаем дА. е бил жив или не
е бил жив в момента, в който прави той това.
Факт е, че пострадалият е изживял големи болки и страдания, и тежки
предсмъртни мъки. Аз считам, че за това престъпление подсъдимият следва
да получи наказание справедливо по отношение на не минимума визиран в
закона, а над минимума, за да има поправително въздействие тази присъда
върху него и действително той като излезе от затвора да е осъзнал какво е
извършил този видимо привиден добър човек, видимо привидно добър син,
добър работник, но не и към другите, които работят за неговото семейство.
Ще Ви моля след обективна преценка на всички събрани по ДП
доказателства, пред първоинстанционния съд и пред Вас да увеличите
размерът на наложеното му наказание от ВОС.
Моля да уважите жалбата ни и в частта по отношение размерите на гр.
искове защото аз считам, че един човешки живот е безценен, той не струва
нито 80, нито 100, нито колкото и да е хиляди лева, човешкият живот е
безценен и аз смятам, че Вие като втора инстанция ще уважите жалбата ни по
отношение на гр. искове така, както са предявени пред първоинстанционния
съд.
В този дух ще молим за Вашия окончателен съдебен акт.
Ч.ОБВ. И ГР.ИЩЕЦ С. – В момента не мога да говоря. Искам
справедлива присъда. Моят брат не е бил идеален, но и другата страна отсега
нататък е малко по-зле от моя брат.
АДВ. И. – Уважаеми Апелативни съдии, ще започна така: Почитаемият
състав на ВАпС, който се е запознал с всички материА. по делото съм убеден,
че му е ясна нашата позиция и нашите аргументи по делото кой, кога, къде и
какво така, че няма да преповтарям всичко, което е депозирано от наша
страна в жалби, мотиви към въззивни жалби, становища в разпоредително
заседание и т.н, по-скоро няма да изразя типичната пледоария, а ще направя
една ретроспекция, че се нарушава естествения хронологичен ход на
8
събитията. Не се спори, а и подсъдимият се дистанцира от деянието,
неколкократно депозира самопризнания за ударите, за конфликтната
ситуация, за която да не забравяме, че няма преки очевидци. Оттук оставаше
въпроса да се отговори кога и как най-вече. Бих маркирал определени
моменти от мотивите на първоинстанционния съд, тъй като за мен на първо
място се обсъждат евентуални процесуални нарушения и това е при
положение, че функциите на съда и неговата дейност отговаря на
предписанията на НПК, след това обсъждаме материалния закон, вид и
размер на наказанието. Доста внимателно се запознах с изложеното от
първата инстанция. Първата инстанция е приела за безспорно, че е имало
конфликтна ситуация, при която е имало псувни, ругатни и т.н. Иска една
цигара, пак псувни, но не съм съгласен с обстоятелството, че се омаловажава
и някак си се натрапва разбирането, че народопсихологията на село е всички
да се псуват наляво, надясно е без значение. Аз неколкократно казах, че
псувните са престъпление. В определени ситуации и случаи това е визирано и
в НК. Кой, как реагира на тези обиди е друг въпрос. Д. Д. неколкократно
заяви, че действията му наистина не са били адекватни. Тук оставаше
въпроса, отворен все още, имало ли е раздразнение, в каква степен, каква
форма и т.н. Ние не сме претендирА. типичния афект, това се вижда и от
пледоарията пред първата инстанция. За това ние насочихме вниманието към
късосъединителни реакции и много други понятия, които определят
раздразнението, формите му и т.н., като при късосъединителната реакция
няма период на изчерпване, няма борба на мотиви, противомотиви и т.н. Това
не е коментирано. Първоинстанционният съд само е отбелязал, че вещите
лица дават становище за разликата между афекта и късосъединителната
реакция, това е. Това е обсъждането. Защо го казвам това. Защото се връщам
в началото - важен е часът Д. Д. кога е пристигнал на заслона, кога е станала
конкретната ситуация, кога са нанесени ударите. А това е важно за неговото
емоционално, физическо състояние на изчерпване, дА. е адекватен, дА. не е
адекватен. Афектът добре приемаме, че преминава за около 30 мин. и
настъпва фазата на изчерпване. Няма как да не се отговори на въпросите кога
е пристигнал, кога е нанесен побоя и вече кога е настъпила смъртта. В какво
състояние се е обадил на бърза помощ. Как са го заварили полицаите, които
са пристигнА. на место.
Чух и от държавното, и от частното обвинение думите сърфиране. Това е
ако мога да го нарека понятие, което е несъвместимо с техническите
характеристики на сърфирането. Вещото лице Ж. отговори, че консумирането
на трафични данни не е сърфиране. Ако аз сега загубя обхват и след това
телефонът ми се свърже с мрежата той започва да консумира трафични
данни, приложенията сами консумират трафични данни от интернет и това не
е сърфиране. За това не се съгласявам с понятията, които се използват. Той
едва ли не е започнал да си рови в телефона и да чете статии, не е така. Също
така във връзка с часовете кое, кога – г-н Ж. отбеляза, че снимките и
метаданните часове и дата няма как да е 100% сигурен, че тези снимки са
9
направени в датата и часа, който е посочен. Преди това телефонът може да е
бил без интернет, а кога ги е получила другата страна е друг въпрос. Това
също е важно. Той отговори пред първата инстанция за снимките. Каза „не
знаех какво да правя, бях в паника, не трябваше“. Това се вижда и от отговора
на единия „наита на бой ли бе“, който отговаря свид. В. доколкото се сещам,
но явно е имало някаква комуникация.
От друга страна отговаряйки на всички тези въпроси за часовото време,
разбира се и за емоционалното състояние, не съм съгласен в мотивите, че
деянието е извършено в пияно състояние. Такива данни няма. Не бих се
съгласил за това да се говори общо, абстрактно. Тези хора кога са седнА. на
този заслон. Никой не може да каже кога е употребен този алкохол. Кога е
преустановен приема на алкохол. Защо приемат, че едва ли не, че Д. е пил и
се качва веднага на колата. Това е за доста голям период от време.
Последният прием на алкохол максимума на алкохола в организма е до 45
минути, после човек изтрезнява с 0,15 промила на час и това е известно на
всички. Но така или иначе той е бил пиян, откъде се заключва. Не всяка
употреба на алкохол води до извода, че ти си пиян. Има различни степени и
за това законът е сложил определени рамки.
Свидетелите Р.Т. и А.П., доколкото се цитират в мотивите, те са
свидетелствА. за това. Четохме показанията пред първата инстанция,
съпоставяхме – Р.Т. каза сипал му една бира, А.П. – „50 г ракия, оттам
нататък не съм го виждал да пие нищо“. Кога е това нещо? Ориентир, час. Ето
за това не съм съгласен с тази констатация за алкохола.
Връщайки се за часовете, първоинстанционният съд е дискредитирал
показанията на г-н Вълчанов, уважаван от мен полицай. Защо? Защото е
извършвал определени действия, извършвал беседи с Д. Д.. Съдът има доста
стегнати мотиви в тази връзка защо не следва да ползва в мотивите си
неговите показания. Но има едно друго обстоятелство, никъде не прочетох аз,
ако съм пропуснал се извинявам, че този човек е работил по трафичи данни и
е правил анА.за, и този анА.з следва ли да го приемем след като той няма
право да го прави, няма и възлагателно постановление да го прави, в ОД на
МВР има различна служба, тя е „АнА.з и статистически данни“, които се
занимават с това, това не е била работа на г-н Вълчанов. И в комплект с
всичко това остава отворен въпроса следва ли този негов анА.з да се приема.
За мен не, ако не го приемем откъде боравим с часовете, може би с началника
на участъка в Долен чифлик, който със собствения телефон замерва GPS
координати, това също е съвсем несериозно. За това казвам, че тези въпроси
ще трябва да ги коментирате Вие, защото много общо се говори за тези неща
в мотивите на ВОС. Колегите, малко с ирония обрисуваха подсъдимия, този
добър човек, благ, за мен това е ирония, но този човек в крайна сметка е бил
пълноценен член на обществото. Държавното обвинение каза, че деянието
било съпроводено със страдания, мъчения, но това е част от състава на самото
престъпление. Аз не мога да се съглася, че това трябва да се третира като
допълнителни отегчаващи вината обстоятелства. И частното, и държавното
10
обвинение говорят за някакъв превес. Колеги за какъв превес говорите?
Първо ми посочете отегчаващите вината обстоятелства, кои са те, няма, не
може да използвате елементи от състава на самото престъпление, посочете
други характеристични данни – процесуално поведение, каквато й да е
морална укоримост. Коментираме само смекчаващи вината обстоятелства и
какъв разбор и баланс правите. Частното обвинение – бил се развел и бил се
разпоредил с имуществото си. Извинявайте, че половин България са
разведени. Влязъл е в затвора, че никой не е длъжен да го чака, това са си
негови права и нямат място изобщо в пледоарията по това дело. Тези неща,
които чух днес в залата с голяма част от тях не мога да се съглася, но и с
доста сериозна резерва лично аз съм към мотивите на първоинстанционния
съд защото много деликатно се борави с данните по делото, но липсва
конкретика.
Никой не обсъди затворническите досиета, които аз ревностно отстоявах
позицията си да бъдат изискани защото ние нямаше как да придобием
представа какъв човек е пострадалия, лека му пръст на човека. При
положение, че нямаме очевидци на случката ние няма как да дадем вяра на
показанията на Д. Д. и ако не бяха тези затворнически досиета и двамата
свидетели Т. и Д., които да кажат, че също са имА. с него подобни проблеми,
всичко което кажа щеше да бъде голословно. Забележете в затворническите
досиета този човек е излагал различни данни по отношение на съпруга и деца,
и в едното затворническо досие инсулинова зависимост, така че това се
припокрива с казаното от Д. Д., че може да е викал инсулин, възможно е, в
едното досие пише че той е споменал за инсулинова зависимост. За това беше
тази послесмъртна експертиза. Възможно е да възникне конфликт, възможно
е този човек да предизвика конфликт. Явно е, че е възможно. Деянието, което
е извършил Д. Д. да, за мен по-важно е да се изследва момента от какъв мотив
е бил воден. Той не може без мотив да го направи, тогава пък още по-страшно
става ако нямаме мотив, ако това е направено за удоволствие. Не е така, но
това е важния момент – как е възникнала ситуацията, какъв е бил
катА.заторът, че реакцията не му е правилна, но емоционалното състояние на
Д. Д. също е много важен момент. Няма само едно понятие афект. Не съм
съгласен и с това започнах.
Моля съда да обърне внимание именно на тези наши искания и
възражения. Отново казвам, псувнята си е престъпление. ДА. е на село, дА. е
в града зависи човекът кой е и какви действия ще предприеме. Едно е в
селската кръчма да се напсуват, друго е в града, хората са малко по-запознати
и знаят какво правят. Всеки има семейство, всеки обича майка си, всеки обича
жена си и не му е приятно да чува такива ругатни, псувни, при положение, че
го е взел да работи. Неговата реакция е на база неговите емоции. Няма
шаблон, че някой псувал, ами да псува колкото си иска на село. В този смисъл
за нас това са неяснотите в известна степен, които са свързани според мен с
приложението на материалния закон, правната квалификация на деянието,
тъй като ние имаме искане при условията на алтернативност за да може да се
11
прецени това емоционално състояние, има достатъчно документи и
експертизи. Това е нашата молба във връзка с преквА.фицирането. До голяма
степен се припокрива с доказателствата и данните, които засегнах по-скоро
като опонент на колегите за смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства. Аз отегчаващи не виждам, няма, дори и след деянието в
затвора същият направи всичко възможно по някакъв начин да подобри
статуса си на затворник – курсове, квалификационни, справяне с гнева и това
все пак говори, че този човек е предприел някакви стъпки.
Чл. 55 е приложим за всички престъпления. Не можем да кажем това е
убийство по чл. 116 от НК и няма как да приложим чл.55 – ами не е така. Аз
поне съм попрочел някакви други практики, той е приложим за всички
престъпления. Въпросът строго индивидуално се решава за всяко едно дело,
какво имаме в кориците за подсъдимия, за пострадалия, провокатора,
действията на всяко едно от лицата. Пак казвам много е трудно и при такива
престъпления много рядко имаме очевидци, но други контролни
доказателства ако мога да ги нарека разкриват общата картина. За това
нашите искания са при условията на алтернативност така, както сме ги
изброили във въззивната жалба. Аз съм убеден, че Вие познавате делото
изключително в детайли, убеден съм, така че нашите искания, възражения и
становища са ясни.
Благодаря Ви, това е от моя страна, приключих.
ПОДС. Д. – Поддържам казаното от адвоката ми.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ПОДС. Д. – Ако може да ми се намА. присъдата.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
СЪДЪТ след тайно съвещание обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за изготвянето на който страните ще бъдат уведомени
писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12