№ 1090
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502361 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2
ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК:
*********, подадена чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.Н.,
против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 6778 от 26.07.2021
г. по ч. гр. д. № 10571/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е
отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника В.А.К., ЕГН: **********, за
сумата от 1244,10 лв., обезщетение за забава върху просрочената главница за
периода 05.08.2019 г. – 08.06.2021 г., и за разноските над уважения размер до
претендирания.
В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на
обжалваното разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за
неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания
за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума и за сторените
разноски в пълен размер.
Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на
чл. 413, ал. 2 ГПК.
Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от
жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства,
1
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е
допустима.
Разгледана по същество, подадената частна жалба се явява
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК срещу длъжника В.А.К. с предмет следните вземания,
произтичащи от договор за потребителски кредит от 04.10.2018 г.: 4699,98 лв.
– главница, 1446,12 лв. – договорна лихва за периода 05.08.2019 г. –
05.05.2021 г., 1244,10 лв. – обезщетение за забава върху просрочената
главница за периода 05.08.2019 г. – 08.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателното ѝ плащане. Към заявлението е приложено копие от договора за
потребителски кредит и извлечение от счетоводните книги на дружеството.
За да отхвърли заявлението в частта, с която се иска издаването на
заповед за изпълнение за сумата от 1244,10 лв. – обезщетение за забава върху
просрочената главница за периода 05.08.2019 г. – 08.06.2021 г., районният съд
е приел, че това обезщетение се дължи въз основа на уговорена в договора за
потребителски кредит клауза, за която има обоснована вероятност да е
неравноправна на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като с нея реално се
заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК.
Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 411,
ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка
дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и
дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител. В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се
основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който
последният има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Ето защо съдът е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка
на клаузите на договора.
Претендираното от заявителя обезщетение за забава се основава на
клаузата на чл. 9.4 от договора, съгласно която при просрочие потребителят
дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената
2
сума за периода на просрочието. В уточняваща молба заявителят е посочил,
че за срока на забавата на длъжника е начислено „допълнително
възнаграждение“ в размер на договорната лихва върху просрочената главница
и обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва върху
просроченото задължение, което представено като лихвен процент е 37,09%
(27,09% договорна лихва и 10% законна лихва), като за срока на
извънредното положение е начислявана единствено договорната лихва от
27,09%, но не и законната лихва от 10%. Посочената договорна клауза влиза в
противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, когато
потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Правилото на закона е
императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна в
правоотношенията с кредитодатели от клаузи, предвиждащи заплащането на
обезщетение за забава в размери, по-високи от определената по реда на чл.
86, ал. 2 ЗЗД законна лихва. В тази насока правилни са и изводите на
първоинстанционния съд за наличие на обоснована вероятност за
неравноправност на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП на клаузата по чл. 9.4 от
договора. Посочената разпоредба забранява клаузи в потребителски договор
да задължават потребителя, при неизпълнение на неговите задължения, да
заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая
длъжникът се задължава при забавено изпълнение от негова страна да плати
обезщетение значително по-голямо от посоченото в закона.
С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно е отказал
да издаде заповед за изпълнение за посочената сума, поради което и
обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
6778 от 26.07.2021 г. по ч. гр. д. № 10571/2021 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК: *********, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу
3
длъжника В.А.К., ЕГН: **********, за сумата от 1244,10 лв., обезщетение за
забава върху просрочената главница за периода 05.08.2019 г. – 08.06.2021 г., и
за разноските над уважения размер до претендирания.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4